Бари Шварц за нашата загуба на мъдрост

Бари Шварц прави пламенен призив за „практическата мъдрост“, като противоотрова за подлуденото от бюрокрацията общество. Той излага силни аргументи, че правилата често ни подвеждат, поощренията често имат обратен ефект и практическата мъдрост във всекидневието ще ни помогне да преустроим своя свят.


* Българските субтитри са след като пуснете видеото в менюто „languages [Off]„.

Бари Шварц за нашата загуба на мъдрост от TED, февруари 2009.

В своето встъпително слово Барак Обама призова всеки един от нас, да дава най-доброто от себе си, докато се опитваме да се измъкнем от сегашната финансова криза. Но към какво апелира той? Той, за щастие, не продължи по стъпките на своя предшественик, за да ни каже, просто да отидем да пазаруваме. Нито ни каза: „Доверете ни се. Вярвайте на своята родина. Инвестирайте, инвестирайте, инвестирайте.“ Вместо това, нещото, което ни каза, беше да забравим детинщините. И той се обърна към добродетелите. Добродетел е старомодна дума. Изглежда малко не на място в авангардна среда като тази. И освен това някои от вас може да се чудят, какво, по дяволите, означава?

Нека започна с един пример. Това, което виждате на екрана, е длъжностната характеристика на санитар. Нищо от написаното там не прави впечатление. Това са неща, които бихте очаквали: миене на подовете, измитане, изхвърляне на боклука, презареждане на шкафовете. Може би е малко учудващо, колко много неща има, но не е изненадващо, какви са те. Но това, на което искам да обърнете внимание, е следното: Въпреки че това е много дълъг списък, там няма нищо, което да включва други човешки същества. Нито едно. Работата на санитаря може да бъде извършвана по същия начин в гробище, както в болница.

И въпреки това, когато някакви психолози интервюирали санитари, за да добият представа, какво мислят за своята работа, те срещнали Майк, който им казал, как спрял да мие пода, защото г-н Джоунс бил станал от леглото си, за да се упражнява, опитвайки се да възвърне силите си, като върви бавно нагоре-надолу по коридора. И Шарлийн им казала, как пренебрегнала смъмрянето на своя началник и не почистила с прахосмукачка фоайето за посетители, защото имало някакво семейство, което било там цял ден, всеки ден и в този момент те спели. И след това Люк, който измил пода в стаята на млад мъж в кома два пъти, защото бащата на този човек, който бдял над него от шест месеца, не видял Люк да го направи първия път и бил ядосан. Поведение като това от санитари, от техници, от сестри и, ако имаме късмет от време на време, от лекари не просто кара хората, да се чувстват малко по-добре, то всъщност подобравя качеството на грижата за пациентите и позволява на болниците да работят добре.

Е, не всички санитари са такива, разбира се. Само тези, които мислят, че тези видове човешки взаимоотношения, включващи добрина, грижа и съпричастност, са основна част от работата. Но въпреки това в описанието на тяхната работа няма нито една дума за други човешки същества. Тези санитари имат моралната воля да постъпват правилно с другите хора. И освен това имат моралното умение да разберат, какво означава „да постъпят правилно“.

Аристотел ни казва: „Практическата мъдрост е комбинацията от морална воля и морално умение.“ Мъдрият човек знае кога и как да направи изключение за всяко правило, както санитарите са знаели, кога да пренебрегнат своите работни задължения в услуга на други цели. Мъдрият човек знае как да импровизира, както е направил Люк, когато измил пак пода. Проблемите на реалния свят често са двусмислени и дефинирани лошо и техният контекст винаги се променя. Мъдрият човек е като джаз музикант – използващ нотите на страницата, но танцуващ около тях, изобретяващ комбинации, които са подходящи за ситуацията и хората в нея. Мъдрият човек знае, как да използва тези морални умения, в услуга на правилните цели. Да служи на другите хора, не да ги манипулира. И последно, може би, най-важно, мъдрият човек става такъв, не се ражда такъв. Мъдростта зависи от опита и то не, какъв да е опит. Трябва ви време, за да опознаете хората, на които служите. Трябва ви позволение да бъдете оставени да импровизирате, да опитвате нови неща, често да се проваляте и да се учите от своите грешки. И трябва да бъдете напътствани от мъдри учители.

Когато попитате санитарите, кой се е държал като тези, които аз описах, колко трудно е да се научат да вършат своята работа, те ще ви кажат, че изисква много опит. И нямат предвид, че се изисква много опит, за да се научат как да мият подовете и да изхвърлят боклука. Изисква се много опит, за да се научат да се грижат за хората. На TED брилянтността е в изобилие. Плашещо е. Добрите новини са, че не трябва да сте бриянтни, за да сте мъдри. Лошите са, че без мъдрост, брилянтността не е достатъчна. Има същата вероятност тя да донесе на вас и други хора неприятности, както всичко останало.

Сега, надявам се, че всички знаем това. Смисълът в него е очевиден и, все пак, нека ви разкажа една история. Това е история за лимонада. Баща и неговият седем годишен син гледали игра на Детройтските Тигри на игрището. Синът му го помолил да донесе лимонада и бащата отишъл до будката, за да купи. Имало само Mike’s Hard Lemonade, която била с пет процента алкохол. Бащата, който бил преподавател, нямал идея, че тази лимонада съдържа алкохол. Така че взел от нея. И докато момчето я пиело, човек от охраната го видял и се обадил на полицията, а те извикали линейка, която отишла на игрището и отвела детето към болницата. В спешното отделение установили, че детето няма алкохол в кръвта. И били готови да пуснат момчето да си върви.

Но не станало така. Агенцията за защита на децата на Уейн Каунти казала не. И детето било настанено в приемен дом за три дена. В този момент, може ли детето да си отиде у дома? Е, съдията казал да, но само ако бащата напусне къщата и се настани в мотел. Щастлив съм да ви съобщя, че след две седмици семейството се събрало отново. Но здравните работници и хората от линейката, както и съдията, казали едно и също нещо: „Съжаляваме, че го правим, но трябва да следваме разпоредбите.“

Как се случват такива неща? Скот Саймън, който разказа тази история по NPR (Националното обществено радио) каза: „Правилата и процедурите може да са глупави но ви спестяват мисленето.“ И, за да бъдем честни, правилата често се налагат, защото предишните органи на реда са били небрежни и са оставили дете да бъде върнато в лошо семейство. Напълно правилно. Когато нещата отидат към лошо, както, разбира се, става, ние се пресягаме за два инструмента, с които да ги поправим.

Единият интрумент, към който прибягваме, са правилата. По-добрите, повечето от тях. Вторият са поощренията. По-добрите, повечето от тях. В крайна сметка, какво друго има? Определено можем да видим това в отговор на сегашната финансова криза. Регулиране, регулиране, регулиране. Промяна на стимулите, промяна на стимулите, промяна на стимулите… Истината е, че нито правилата, нито поощренията, са достатъчни, за да бъде направено всичко. Как е възможно да напишем правило, което да накара санитарите да направят това, което са направили? И ще им платите ли допълнително за това, че са съпричастни. Абсурдно е като се замилим. И това, което се случва е, че когато разчитаме все повече на правилата, правилата и поощренията могат да подобрят нещата в краткосрочен план, но ще създадат влошаваща се спирала, която ще ги направи по-лоши в дългосрочен план. Моралните умения закърняват, заради прекаленото разчитане на правилата и това ни лишава от възможността да импровизираме и да се учим от нашите импровизации. И моралната воля се разклаща от непрекъснатото позоваване на поощрения, което унищожава нашето желание да направим правилното нещо. И без да го искаме, разчитайки на правилата и поощренията, ние влизаме във война с мъдростта.

Нека ви дам няколко примера, първо за правилата и войната с моралните умения. Историята с лимонадата е един. Вторият, без съмнение ви е по-познат, е за естеството на съвременното образование в Америка: предварително описана, твърдо фиксирана програма. Ето един пример от детска градина в Чикаго. Четене и приятно прекарване с литературата и думите, които започват с ‘Б.’ Банята: Разпределете учениците на килим и ги предупредете за опасностите от горещата вода. Кажете 75-те неща в този сценарий, за да преподадете 25-странична книжка с картинки. Навсякъде в Чикаго, във всяка детска градина, всеки учител казва едни и същи думи, по един и същи начин, в един и същи ден. Всички знаем, защо съществуват тези сценарии. Не се доверяваме на преценката на учителите достатъчно, за да им позволим да действат самостоятелно. Сценариите като този са застраховките срещу злополука. И те предовтратяват злополуките. Но това, което гарантират на тяхно място, е посредственост.

Не ме разбирайте погрешно. Имаме нужда от правила! Джаз музикантите имат нужда от някакви ноти – повечето от тях имат нужда от ноти на страницата. Трябват ни повече правила за банкерите, Бога ми. Но прекалено многото правила пречат на талантливите джаз музиканти да импровизират. И в резултат на това, те губят своята дарба, или още по-лошо, спират да свирят изобщо.

Сега, какво се случва с поощренията? Те изглеждат по-сполучливи. Ако имате една причина да направите нещо и ви дам втора причина да направите същото, изглежда напълно логично две причини да са по-добре от една и е по-вероятно да го направите. Нали? Е, не винаги. Понякога две причини да направим едно и също нещо, изглежда си пречат една на друга, вместо да си помагат и демотивират хората да го направят.

Ще ви дам само един пример, защото времето напредва. В Швейцария преди около 15 години се опитвали да решат къде да разположат хранилищата за ядрени отпадъци. Щял да се провежда национален референдум. Няколко психолози обиколили и интервюирали граждани, които били добре информирани. И те казали: „Съгласни ли сте да има хранилище за ядрени отпадъци във вашия квартал? Удивително, но 50 процента от гражданите казали да. Знаели, че е опасно. Мислели са, че ще намали стойността на техните имоти. Но отпадъците е трябвало да отидат някъде и те имали отговорности като граждани. Психолозите попитали други хора малко по-различен въпрос. Те казали: „Ако ви платим шестседмична заплата всяка година, ще се съгласите ли да бъде построено хранилище за ядрени отпадъци във вашия квартал?“ Две причини. Моя отговорност е и ми плащат. Вместо 50 процента да кажат да, 25 процента казали да. Това, което се случва, е, че в момента, в който този бонус ни е представен, ние не се питаме: „Каква е моята отговорност?“, а това, което се питаме е: „Кое е в мой интерес?“ Когато поощренията не работят, когато изпълнителните директори пренебрегват дългосрочното здраве на своите компании, в преследване на краткострочни придобивки, които да доведат до големи бонуси, отговорът винаги е един и същ. Намерете по-изобретателни стимули.

Истината е, че няма стимул, който можете да създадете, който някога да е достатъчно добър. Всяка система, уповаваща се на поощрения, може да бъде разрушена от лоши намерения. Имаме нужда от поощрения. Хората трябва да си изкарват прехраната. Но прекомерното уповаване на тях, деморализира професионалната дейност, по два начина. Кара хората, които се занимават с тази дейност, да загубят своя морал и кара самата дейност да загуби своята моралност.

Барак Обама каза, преди да встъпи в длъжност: „Не трябва само да се питаме „Печелившо ли е?“, но и „Правилно ли е?“ Но, когато професиите се деморализират, всички в тях започват да зависят от – да са пристрастени към – бонусите и тспират да се питат „Правилно ли е?“ Виждаме това в медицината. („Въпреки че не е нищо сериозно, нека го наглеждаме, за да се уверим, че няма да се превърне в съдебно дело.“) И определено го виждаме в света на бизнеса. („За да можем да останем конкурентноспособни в днешния пазар, се страхувам, че ще трябва да те заместим с някой по-мързелив.“) („Продадох си душата за около десета от това, което проклетото нещо струва днес.“) Очевидно е, че не това е начинът, по който хората искат да вършат своята работа.

Така че, какво можем да направим? Няколко източника на надежда: Трябва да се опитаме да реморализираме работата. Един начин как да НЕ го направим: да преподаваме повече етични курсове. Няма по-добър начин да покажете на хората, че не сте сериозни, от това да обвържете всичко, което имате да кажете за етиката, в малък пакет и да го разплитате до безкрай като етичен курс.

Какво да направим вместо това? Първо: Възхвалявайте моралните примери. Признайте, че когато отивате да учите право, тънък глас шепне в ухото ви за Атикус Финч (герой на Харпър Ли от романа „Да убиеш присмехулник“). Никой на десет години не отива да учи право, за да се занимава със сливания и придобивки. Хората са вдъхновени от моралните герои. Но научаваме, че с усъвършенстването идва разбирането, че не можете да признаете, че имате морални герои. Е, признавайте ги. Бъдете горди, че ги имате. Възхвалявайте ги. И изисквайте хората, които ви обучават също да ги признават и възхваляват. Това е едно от нещата, които можем да направим.

Не знам, колко от вас помнят това: друг морален герой, преди петнадесет години, Аарон Феурщайн, който беше шеф на Malden Mills в Масачузетс – те построиха Полартек – фабриката изгоря. 3,000 служителя. Той продължи да плаща на всеки един от тях. Защо? Защото иначе щеше да е катастрофално за тях и за обществото, ако трябваше да ги уволни. „Може би на хартия нашата компания струва по-малко на Уол Стриит, но мога да ви кажа, че струва повече. Справяме се добре.“

Точно на този TED чухме истории от няколко морални героя. Две от тях бяха много вдъхновяващи за мен. Един от тях беше Рей Андерсън, който превърна, знаете, част от злата империя в безвреден или почти безвреден бизнес. Защо? Защото е било правилното нещо, което да направи. И бонуса, който той открива е, че всъщнот ще направи още повече пари. Неговите служители са вдъхновени от усилието. Защо? Защото са щастливи да вършат нещо, което е правилно. Вчера чухме Уили Смитс да говори за повторното залесяване в Индонезия.

В много отношения това е идеалният пример. Защото се изисква воля, да бъде направено правилното нещо. Изисквали са се изключителни технически умения. Слисан съм от това, колко много е трябвало да знаят той и неговите сътрудници, за да могат да планират това. Но най-важно, за да може да проработи – и той наблегна на това – е, че трябва да се познават хората в обществата. Ако хората, с които работите не са зад вас това ще се провали. И няма формула, която да ви каже как да накарате хората да застанат зад вас, защото различните хора в различните общества, организират своя живот по различен начин.

Така че има много неща тук в TED и на други места, които да честваме. И не трябва да сте супер-герои. Има обикновени герои. Обикновени герои като санитарите, които също трябва да бъдат възхвалявани. Като практици, всеки от нас трябва да се стреми, да бъде обикновен, ако не необикновен, герой. Като шефове на организации, ние трябва да се стремим да създаваме среда, която окуражава и възпитава морални умения и морална работа. Дори и най-мъдрите и добронамерени хора ще се предадат, ако трябва да плуват срещу течението в организацията, в която работят.

Ако управлявате организация, трябва да сте сигурни, че никоя от позициите – никоя от позициите – няма описание, като длъжностната характеристика на санитарите. Защото истината е, че всяка работа, която вършите, която включва взаимоотношения с други хора е морална работа. И всяка морална работа зависи от практическата мъдрост.

И може би най-важното е, че като учители, трябва да се стремим да бъдем обикновените герои, морални образци, за хората, които наставляваме. Има и няколко неща, които трябва да запомним като учители. Едното е, че винаги преподаваме. Някой винаги наблюдава. Камерата винаги е включена. Бил Гейтс говори за важността на обучението и по-точно за модела, който KIPP предоставя. „Знанието е сила.“ И той говори за много от прекрасните неща, които KIPP прави, за да насочи към колежите деца от по-крайните квартали.

Искам да обърна внимание на едно определено нещо, което KIPP прави, което Бил не спомена. Това е, че те са осъзнали, че най-важното нещо, което децата трябва да научат е да изградят своя характер. Трябва да се научат да уважават самите себе си. Трябва да се научат да уважават своите съученици. Трябва да се научат да уважават и своите учители. И най-важното е, че трябва да се научат да уважават ученето. Това е главната цел. Ако направите това, останалото става горе-долу по инерция. И учителите: начинът, по който преподавате тези неща на децата, е да накарате учителите и останалите служители да ги въплъщават всяка минута от всеки ден.

Обама призова към добродетелност. И мисля, че беше прав. И, че добродетелта, от която мисля, че се нуждаем най-много, е практическата мъдрост, защото тя позволява на всички други добродетели – честност, доброта, кураж и т.н. – да бъдат показани в точното време и по точния начин. Той също така се позова на надеждата. Отново правилно. Мисля, че има причина да се надяваме. Мисля, че хората искат да им бъде позволено да бъдат добродетелни.

В много отношения, TED е точно за това. Да искаш да направиш правилното нещо, по правилния начин, за правилните причини. Този вид мъдрост е в обхвата на всеки един от нас, само ако започнем да внимаваме. Да внимаваме какво правим, как го правим и може би най-важно, каква е структурата на огранизацията в която работим, така че да се уверим, че позволява на нас и другите хора да развият мъдрост, вместо да я потискаме.

Благодаря ви много. Благодаря.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.