Книжарницата

„Книжарницата“ e първата част от главата „Търсач на общност“ на книгата „Над мен и теб“.  Автор е Дийтър Халбах. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Спирайки покрай малка книжарница, неотдавна, попаднах на различни книги с интересни заглавия като „Евротопия: Списък на Общности в Европа“, „Търсачи и Мечтатели“ или „Справочник на Общностите“. Всеки от тях съдържаше хиляди адреси на общества и проектите им. Сърцето ми подскочи: с всички тези адреси вероятно ще ми е възможно да открия място, където да започна живота на мечтите ми. Продавачът зад тезгяха ме погледна през никеловите рамки на очилата си, с поглед наполовина симпатизиращ, наполовина развеселен, и каза: „Добри книги за хора, които търсят общност! Да, самият аз веднъж търсих общност… и когато накрая намерих една, я загубих отново. Но пък скоро преоткрих нещо, което бях загубил“.

След това някак мъгляво въведение, той започна да разказва неговата одисея по света, от една общност към друга. Той не би бил себе си, ако не е критичен и никой не можел да го задоволи в търсенето на перфектната общност. Политически коректните общности имали стресиращ живот и се натоварвали с тежък идеологически багаж; икономически успешните били затрупани с работа и управление и били станали твърде конвенционални. Откачалките били твърде хаотични за вкуса му; духовните общества били толкова обсебени от любовта, че захвърлили сексуалността през прозореца, а пък сексуално освободените общества били направили същото с любовта.
Моят продавач тъкмо набираше скорост, когато изведнъж замислена, почти мистична усмивка се появи на устните му: „Но след толкова години на търсене, накрая аз намерих моята общност! Те бяха само шепа хора, но бяха успели да включат всички аспекти на живота в съвършена пропорция.“
„Добре, а ти защо не остана там? – попитах аз.
„Те не ме искаха,“ отговори той.“ Аз исках перфектната общност, а те искаха съвършеното човешко същество.“

Малко по-късно, след още много въпроси, продължих по улицата с книга под мишница. Смесица от болка и радост, подправена с щипка страх, се загнездиха в сърцето ми. То, от своя страна, биеше като барабан. Това ли бе, което поетите назовават „копнеж“?

„Само слънчевите очи могат да видят слънцето,“ извика моят продавач зад гърба ми, смеейки се.

А относно пеперудите в стомаха? Зачудих се. Така навлязох в приключението наречено живот… търсейки себе си и своята общност.

/следва втора част от тази глава: „Въодушевление и хаос“/

 

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.