Важни първи стъпки за изграждане на общност

„Важни първи стъпки за изграждане на общност“ e петата последна част от главата „Търсач на общност“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор е Дийтър Халбах. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

„Работата е разбрана и е оценена като добра, идеята се оформя и ще бъде осъществена и изведнъж хората застават един друг на пътя си.“
Ерих Мухсам

За съжаление, тази тенденция е все още твърде точна във връзка със съвременните опити за постигане на съвместен по-добър живот. Много добронамерени инициативи в общностите завършват скоро след като са започнали. За радост, значителна база с информация е набрана около темата за изграждане на общност. По-долу описаните седем стъпки събират известен опит и предложения за изграждане на общности и проекти. Те се основават върху моя опит в екоселището Зибен Линден в Германия и върху работата ми като консултант на организации и „съзнателни“ общности. Ето и няколко предложения как да подходим към въпроса по интелигентен начин:

*Изяснете своята вътрешна визия и лична мотивация.
В основата на комуникацията в групата винаги трябва да е яснота върху вашите цели и компетенции. Особено нужен е честен анализ на вашите недостатъци, скрити мотиви, както и компенсиращите очаквания, които поставяте върху другите. За съжаление, често красивите официални цели на групата не съвпадат с вашите лични очаквания и колебания. Необходимо е и двете да бъдат разпознати от самото начало.

*Потърсете малка група от хора със сходни виждания, чиято мотивация и групова химия са в хармония (не по-голяма от 5-12 човека).
Ако групата е твърде голяма е много трудно да се достигне до ясен консенсус. От друга страна, малко семейство или друга симбиотична структура са твърде малки, за да служат като основно ядро. Важно тук е вътрешното разбирателство и взаимното признаване в това „ядро“. Решителността да се действа задружно, в пълно осъзнаване на тематични и личностни различия, е вътрешната задача на групата.

*Определете основните принципи, тоест формулирайте визията ясно, но оставете индивидуалните пътечки отворени.
Използвайте мощна визия като основа. Групата трябва да продължи със създаването на обща представа, която формулира всички основни общи цели, а в същото време дава достатъчно индивидуална свобода. Ако основните цели и фокусните точки са достатъчно ясно определени, става много лесно за заинтересованите хора да решат дали да се включат или не. Това също означава, че ще има по-малко правила и по-малко дебати как те да се спазват, докато общността се разраства. Правила на общуване, органите, вземащи решения и необходимите стъпки към реализацията на проекта трябва да бъдат поставени в началото.

*Потърсете способни членове за ядро на групата, които искат да споделят и реализират стъпките по пътя.
Това ядро или основната група има правото да избира по-нататъшните участници и определя критериите за присъединяване. Важно е да се развие усещане за собствен център – „здравословно“ усещане за собствено „аз“ – за да се вършат определени
изпълнителни функции, които не изключват други или изглеждат арогантни (без повече дебати върху основните принципи).

*Създайте атмосфера на доверие чрез вътрешна групова работа, подходящи методи за комуникация и ритуали.
Никаква концепция, структура или визия не може да замени нашата способност за автентично възприемане и комуникация. Вътрешната работа и личния растеж са есенцията в създаването на общност. Ако се появи конфликт, добре е да потърсим помощ от опитни хора, примерно консултанти или инструктори.

*Опознайте се чрез споделена работа в практически проекти.
Съвместният живот, сам по себе си, е най-големият учител.

*Определете първоначалната група и създайте пътя, докато вървите.
Разширеното ядро на групата се превръща в спонсор на проекта, когато се предполага риск при директни действия и установява правни и финансови отговорности (особено във връзка с присъединяване и напускане, както и между първите заселници и спонсорите).

Компетенциите и лидерските качества трябва да бъдат припознати и дейностите на отговорност – определени. Появява се социално „скулптурно произведение“, където всички компоненти изискват да бъдат видени и признати. Но зад целия наш ентусизъм и добросъвестност, никога не бива да забравяме чувството си за хумор и факта, че всички сме търсачи по непозната пътека. Всички грешки, които правим, са подарък за групата, дотогава, докато сме готови да погледнем към тях без предразсъдък и с кураж.

/край на тази глава/

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.