Имат ли жените избор?

„Имат ли жените избор?“ e първата част от главата „Децата се нуждаят от 100 родители“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Хилдър Джаксън. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

През 1969 г. седях в новата си къща в Копенхаген заедно с двете си подскачащи момченца на 6 месеца и на 18 месеца. Току-що бях завършила право и размишлявах върху това как би могъл да се развие животът ми. Трябваше ли да правя кариера като адвокат или държавен служител и да оставя ежедневната грижа за децата на непознати в продължение на много часове през деня? Или трябваше да се откажа от кариерата си и да остана вкъщи, за да се грижа сама за децата си? Явно нямаше никаква трета опция. Когато бях на 14 години, се заричах да остана необвързана и независима. Всички жени, които виждах около себе си, бяха недоволни от избора на която и да е от двете опции. Сега аз бях с мъж, в когото имах доверие, и не исках да попадна в същия капан като моята майка и другите жени от нейното поколение. Наистина ли нямаше други възможности, освен кариера на пълно работно време – наказвайки децата си – или да стоя вкъщи и да възпирам част от енергията си, която се стреми да потече към света?
През 1968 г. реших да продължа проучванията си, този път в областта на културната социология, за да открия повече относно човешката природа, и по-специално да науча дали е имало общности в други части на света, или в течение на историята, които са намерили по-добри разрешения на тази дилема. Присъединих се към феминисткото движение, което тъкмо стартираше по това време. С едното бебе в скута ми и моя съпруг, който гледаше другото, присъствах на срещи, в които жените споделяха проблемите си. Един ден прочетох статия в Politiken (голям датски вестник), която се казваше „Децата се нуждаят от 100 родители”. Бях като ударена от гръм. Разбира се! Много жени имаха същия проблем. Заедно можехме да измислим нещо ново.
Така подех инициативата да създам жизнена среда, в която няколко семейства съчетават частните си домове с общо открито пространство, нямат огради, и споделят някои съоръжения – концепция, която по-късно стана известна на английски като co-housing (съ-жителство). Събрах една група приятели и започнахме да търсим имот. В рамките на три години създадохме малка общност за съжителство от шест семейства и превърнахме една стара ферма близо до Копенхаген в общо пространство. Всъщност, инициативата беше социален експеримент, и то много успешен. Кръстихме я Hoejtofte – като фермата, която купихме. По-късно научихме, че други две подобни инициативи са възникнали в резултат на същата статия от вестника. И двете са все още добре функциониращи групи за съжителство заедно с още над 200 други. Това беше началото на движението за съжителство, което се разпространи по света и също така ни вдъхнови да бъдем част от раждането на по-голямото движение за еко-селища. Съжителството започна като начин за създаване на по-добро детство за децата, факт, който понякога се пропуска. Постигна ли се това и каква е ситуацията днес?

/следва втора част от тази глава:  „Изобретяване на съжителство в действие“/

 

Подобни творби


This entry was posted in За Децата, За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.