Изобретяване на съжителство в действие

„Изобретяване на съжителство в действие?“ e втората част от главата „Децата се нуждаят от 100 родители“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Хилдър Джаксън. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Ние развивахме идеята за съжителство, докато вървяхме заедно напред. Да живееш с шест други семейства и техните деца беше забавно и доста различно от това да живееш обикновения живот в предградията – въпреки че нашият проект се намираше в средата на едно обикновено предградие близо до Копенхаген. Ние избрахме да нямаме граници между градините си. Имахме две огромни поляни за игри, една обща къща и конюшни. Отглеждахме кокошки, грижехме се за голяма обща зеленчукова градина, и имахме плодни дървета и храсти. Доста често всички мъже, а понякога една или две жени, играеха футбол с децата – както и с всички съседски деца.
Имахме също три исландски коня, които бяха много забавни. Момичетата на съседите ни помагаха да се грижим за конете и често също наглеждаха и най-малкия ни син. Всяка неделя ходехме да яздим конете в гората. Децата имаха много приятели, тъй като Hoejtofte беше естествен център на дейност в околността. Можехме да се срещаме и да празнуваме в нашата обща къща. В течение на времето станахме доста добри в празнуването, като използвахме музика и театър. Така е много по-приятно да празнуваш, отколкото да трябва да организираш свое собствено парти! През летните следобеди често отивахме пеша или с велосипеди до близкото езеро в гората и плувахме.
Тъй като старата ферма имаше постоянно нужда от ремонт, имахме месечни работни уикенди. Те ни помогнаха да затегнем спойката на общността между нас. Това са някои от най-скъпите спомени от детството на синовете ни. Нашият живот беше забавен и богат. Когато моят съпруг Рос пътуваше по работа, което се случваше доста често, аз никога не се чувствах изолирана. Дванадесет години след първите двама, имах трети син и изпитах радостта да бъда майка на „нашето първо съжителско бебе” с 12 родители, които да се грижат за него. Винаги можех да получа помощ. Да имаш дете в такива условия беше една непрестанна благодат.
Всички ние научихме много за разрешаването на конфликтите, за любовта и солидарността. Общностите за съжителство предлагат алтернативен начин за разрешаване на социалните проблеми, без да се въвличат публичните институции – и на много по-ниска цена!
Местното училище често коментираше, че децата от нашата общност са добри в споделянето и решаването на проблеми. Те се учеха на директна демокрация в Hoejtofte, тъй като бяха част от процеса по приемане на решения. Също така те чудесно се възползваха от това да имат за модел много роли на възрастни. Моите момчета научиха от съседите това, което не биха могли да научат от мен или от съпруга ми. И те лесно възприеха, че в различните домове правилата са различни. Ние споделяхме отговорностите и радостите и грижите на живота. Възрастните се подкрепяха един друг по много начини. Например, когато един мъж преживя психически срив, трима от нас останаха с него за няколко дни и нощи (и си взеха отпуска), за да бъде избегнато постъпването му в болница.
Вярвам, че жените са природно добри комуникатори и се справят добре в условията на общността. В общности като нашата жените не бяха подтиснати по никакъв начин. За мен това беше една важна стъпка напред в процеса на постигане на равни възможности за мъжете и жените. Това ми помогна да намеря среден път между това да имам работа и да остана вкъщи. Аз учех, вършех активистка работа, пишех. През 1981 г. се включих в кампанията за Скандинавска алтернатива – 100 скандинавски обществени движения, работещи заедно с научната общност, които се опитваха да създадат визия за това как да бъдат разрешени глобалните, социални и екологически проблеми чрез една единствена визия, и да намерят начини за реализирането на тази визия. За 10 години аз координирах този проект на доброволни начала. Ние правехме изложби, конкурси за идеи, организирахме подготвителни проекти, срещи и семинари в Дания, Норвегия и Швеция. Без съжителската общност като стабилна база и без съпруг, готов да плаща телефонните сметки и да купува пощенските марки, това никога нямаше да се случи. А всичко това беше предпоставка за по-късните инициативи за датска, а след това и за глобална мрежа от екоселища.
И беше страхотно за децата. Питайте децата днес, те всички искат да живеят в съжителски общности. Някои вече го правят, макар че днес е трудно да изградиш такава, както беше трудно и тогава, тъй като все още в Дания има малко местно насърчаване (но и няма активно противопоставяне), няма подкрепа от политиците ни, и подходящата земя е оскъдна. Въпреки това има повече от 200 семейни съжителстващи групи, много екоселища и много съжителстващи групи за възрастни хора. Те продават лесно.
Всички деца от Hoejtofte отидоха другаде, но запазиха контактите си. Много от тях имат свои деца. Ние продължаваме да се срещаме веднъж годишно – през последните три години в съжителската общност Bakken, където едно от децата от Hoejtofte живее днес със съпруга си и трите си деца. При последното преброяване бяхме 45 души, с 28 деца под 8-годишна възраст.
Всички ние научихме много за разрешаването на конфликтите, за любовта и солидарността. Общностите за съжителство предлагат алтернативен начин за разрешаване на социалните проблеми, без да се въвличат публичните институции – и на много по-ниска цена!

/следва трета част от тази глава:  „Децата в други съжителства и екоселища“/

Подобни творби


This entry was posted in За Децата, За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.