Какво е положението за децата сега?

„Какво е положението за децата сега?“ e четвъртата част от главата „Децата се нуждаят от 100 родители“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Хилдър Джаксън. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Да отглеждаш деца в западното общество не е станало по-лесно отколкото в нашата младост. Всичките ни деца сега имат свои деца, така че аз виждам как растат много деца. Обичам да прекарвам времето си с тях и единствено бих искала всички те да живеят в съжителска общност. Жените от поколението на децата ми са под по-голямо напрежение отколкото преди, тъй като всички работят на пълно работно време, на професионални, отговорни позиции. Децата са оставяни в обществени институции отрано и прекарват по-голяма част от деня заобиколени от много други деца и много шум. Техните вътрешни импулси са строго регулирани от това, което институцията предлага, и от недостига на персонал. В свободното си време децата гледат много телевизия и играят електронни игри. Те често имат телевизори в стаите си, електронни игри и мобилни телефони. По телевизията гледат новини за войни и конфликти, анимации с насилие в непрекъснат поток, и реклами, които целят превръщането им в големи консуматори. Храната, която приемат, често е нездравословна и от заведения за бързо хранене, дори когато родителите им се опитват да ги накарат да се хранят здравословно. Трафикът ограничава възможността им да се разхождат.
Аз съм дълбоко притеснена от тези условия, в които децата ни растат днес в нашата страна. Служителите в Дания имат шест седмици отпуска годишно и това често е единственото време, през което децата добиват опит с природата по директен начин. Този начин на живот не е достатъчен да обучи децата относно природата и живота и да развие този вид демократични, уверени, обичащи хора, от които имаме нужда, за да променим света.
Движението за съжителство, и впоследствие движението за екоселища, които вярвам, че всъщност са просто два варианта на един и същ начален импулс, представляват една идея, която предлага решение за децата. Аз все още мисля, че ако не за нещо друго, ние би трябвало да ги построим за нашите деца. Бих казала, че има нужда от едно селище и поне 20 родители, за да се отгледа едно дете. Съжителските общности и екоселищата поставиха твърда основа за бъдещето и са готови за по-широко признание и подкрепа, тъй като разочарованието от негативните последици на така наречения „свободен пазар” и консуматорското общество расте. Хората започват да осъзнават, че трябва да се движат напред към едно устойчиво и глобално общество, основано не на нуждите на търговските предприятия и техните съюзници, жадни за власт политици, а на нуждите и желанията на истинските хора навсякъде по света.

/следва десета част „Оттегляне сред природата без храна“/

Подобни творби


This entry was posted in За Децата, За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.