Оттегляне сред природата без храна

„Оттегляне сред природата без храна – способ за въведение към живота в общност“ e първата част от главата „Чувство за свързаност чрез преживяването да си сам“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Гезеко фон Люпке. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Защо хората са привлечени от възможността да живеят в общност? Често те смятат, че ще получат повече подкрепа за справяне с проблемите си, отколкото от своето биологично семейство. Може би за някои от тях общността е щит срещу самотата, заместител на семейното огнище или катализатор за непроявен потенциал. Твърде често тези нужди водят до проблеми в общността, понякога дори и до самото й разпадане. Общността не е дойка за растящи деца, нито е терапевт. Това, от което се нуждае една общност, са зрели и отговорни хора, които осъзнават потенциала си и са готови да превъзмогнат трудностите по пътя на реализиране на общата визия. Как могат хората в днешно време, възпитани в атмосфера на съревнование, отчуждение и изолация, да се научат отново да живеят заедно? Как може да узреем в общество, което насърчава консуматорството и използва материалните неща като компенсация за духовните си нужди? Как да се научим да обичаме и приемаме себе си – както с нашите положителни, така и с нашите отрицателни страни? Как можем да използваме способностите си, за да допринесем за общото благо?
Традиционните общества са развили методи и обичаи, с които да отбележат края на детството. Тези ритуали позволяват на младия мъж или жена да осъзнаят своя потенциал и да се включат в живота на племето като зрели и отговорни хора. Тайната за постигане на устойчива общност се крие в един прост парадокс: “ Понякога е нужно да загърбим всичко, да останем сами със себе си и Бог, с природата и нейните обитатели” – казва американският психолог Стивън Фостър, който заедно със съпругата си, Меридит Литъл, е посветил 30 години от живота си на преоткриването на встъпващи церемонии и адаптирането им в съвременния свят. В усамотение човек се вглъбява в себе си и като дар получава прозрение и яснота, които да отнесе обратно у дома, така че общността да може да се развива и животът да продължи своя ход.
Нашите прадеди в Европа също са изпращали своите млади мъже и жени в горите. Техните приключения са били описани в приказки, които някои от нас все още четат на децата си. Почти всички приказки имат сходен сюжет – младият човек напуска родния дом и се отправя сам по широкия свят, където го дебнат опасности, духове, великани и вещици. Когато побеждава всички зли сили, той се завръща променен, възмъжал и готов да заеме новото си място в общността. Антропологът Ханс Петер Дюер пише в книгата си ”Траумцайт” – “Древните са знаели, че, за да имаме прозрение за нашия собствен живот, първо трябва да го напуснем; за да се “облагородим”, преди това трябва да “подивеем”, а за да живеем истински, трябва да сме готови да умрем.“

/следва втора част от тази глава: „Какво представлява “търсенето на видение”?“

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото, За Природата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.