Какво представлява “търсенето на видение”?

„Какво представлява “търсенето на видение”?“ e втората част от главата „Чувство за свързаност чрез преживяването да си сам“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Гезеко фон Люпке. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Днес се използва 12 дневен ритуал, включващ четири дни за подготовка, четири дни за оттегляне сред природата без прием на храна и четири дни за приспособяване. Това е ритуал на символична смърт на стари отговорности, отдаване на дълбокото познание на душата извън социално пригодени модели на поведение, на тишина и прозрение, които ни позволяват по-ясно да видим нашия житейски път и ни подготвят за кризисните моменти, които ни предстоят.
“Търсенето на видение” е първообраз на ритуали, познати на всички народи по света, който ни позволява да се отърсим от приключваща фаза от живота ни и дава начало на нова. Тези етапи от живота са били чествани по различен начин в миналото – като преход, кръстопът или промяна към нова форма на живота, с нова роля, нови отговорности и привилегии. Всички тези церемонии са свързани с човека като цялостно изградена личност и възможността да изразим себе си, помагайки на общността да просъществува. В миналото социалните отговорности винаги са били давани на онези, които са преминавали през тези церемонии. Френският етнолог Арнолд ван Женеп е открил, че навсякъде по света тези ритуали се състоят от три части – раздяла със старото, период на изпитание и накрая, завръщане в общността.
За традиционните народи, които живеят по-близо до природата, фазите на живота са част от кръговрата в нея. От най-дълбока древност навсякъде хората се стремят да хармонизират живота си със законите на Вселената – в саваните на Африка, в пустините на Австралия и в Сибирската тундра. По начина, по който природата следва цикъла на сезоните, така хората преминават през циклите на живота. Пролет, лято, есен, зима – детство, младежка възраст, пълнолетие и старост. Смяната на сезоните също е била свързана с четирите посоки на света:

- Невинната чувственост и чисти емоции на детството били свързвани с лятото и юга;
- Съмнения, несигурност и дълбоки депресии на младежката възраст са оприличавани на есента и запада, там където животът заспива, а слънцето залязва;
- Разумът и аналитичното мислене на отговорния възрастен идват от север, подобно на зимен пейзаж;
- Старостта, смъртта и прераждането се свързват с изтока и пролетта, която дава нов живот на земята.

Тази стара форма на психология, позната днес като Магическото Колело, е основата за разбиране на процесите на човешка трансформация. Всеки човек преминава през сезоните на живота, като отбелязва края на всеки от тях с ритуал. Древните са откривали този процес на човешко съзряване не само в големите цикли на живота. В своите отношения с околните, всеки ден, дори всеки час човек не спира да следва хода на Магическото Колело. Това е един постоянен процес на чиста емоция, съмнение и вътрешно търсене, разум и отговорност и непреходна мъдрост – юг, запад, север, изток. Всяка фаза следва другата, точно както сезоните и четирите посоки на света, дори когато ни се струва, че някои етапи продължават твърде дълго.
Всички онези, които познават живота в общност, знаят от опит, че почти всички такива проекти се движат в непрестанния танц на Магическото Колело – еуфория и спонтанна любов към всички в началото (юг) е последвана от фаза на разочарование, обвинения, съмнения, критикуване (запад). В най-добрия случай това води до структурна яснота, общи правила, по-дълбока комуникация и повече отговорност (север). Това за пръв път дава началото на по-зряла общност, с повече толерантност към различията (изток). Танцът продължава неспирния си ход, нови предизвикателства се появяват, но те се посрещат смело, като етапи за по-нататъшно развитие и зрялост.
Това означава ли, че ние, както нашите предци, трябва да останем сами, за да можем да живеем заедно? През последните 20 години повече и повече хора решават да прекъснат своята ‘пъпна връв’ с цивилизацията за период от четири дни. Те доброволно остават сами без храна и подслон сред природата, за да опознаят по-добре себе си. Те чувстват ценния опит на познанието от миналото. Те търсят значението на своето съществуване, искат да преодолеят трудности, започват нов етап в живота си, установяват се на дадено място или просто решават към коя общност да се присъединят. Търсенето на видение е встъпваща церемония, която не се използва само за личен духовен растеж. Тя служи за изграждането на общността, към която се завръщаме. Общността се нуждае от хора, които знаят кои са, които не се страхуват да останат сами, които свободно превключват от ‘Аз’ на ‘Ние’, и които съпътстват останалите по техния път с толерантност. Изглежда, че трябва да се научим да бъдем сами, за да изградим заедно един нов свят.

/следва трета последна част от тази глава: „Как протича търсенето на видение?“/

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото, За Природата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.