Как протича “търсенето на видение”?

„Как протича “търсенето на видение”?“ e третата част от главата „Чувство за свързаност чрез преживяването да си сам“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Гезеко фон Люпке. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

В своята съвременна форма група хора, които обикновено не се познават, се събират на уединено място – пустиня, гора или планина. Там те се подготвят заедно за времето, в което ще останат сами без храна. Всичко, което те ще вземат със себе си е спален чувал, шалте, топли дрехи и личен дневник. Десет човека се срещат в момент на преход, с обща цел – да се развиват. Те откровено споделят своите чувства, вътрешна красота, надежди, както и своите демони и проблеми – освободени от социален статут и норми на поведение. Те слушат другите и себе си, учат се от другите и започват да осъзнават кои са и мястото, което заемат в своя житейски път. Почти неминуемо се формира общност, когато десет човека разкрият себе си и покажат, че са готови за промяна. Пребиваването сред природата задълбочава този процес. Естественото природно разнообразие рефлектира всекидневната поява на нови аспекти на вътрешна мъдрост. Целта е да се види сегашната реалност и тя да се възприеме. Само тогава, след като прекратим съпротивата срещу собствените си недостатъци, ще можем да започнем нова фаза на живот.
След четири дни на интензивна подготовка, всеки член на групата тръгва, за да намери място в околността, което отразява най-добре вътрешните пориви на душата. Всеки участник е изпратен с ритуал по своя път към място на вглъбение, преоткриване и предизвикателство. Следват четири дни и нощи в различен свят – без социално обособени правила, отвличане на вниманието, дневен ред и случайни контакти. Сега настъпва моментът, за който сме се подготвяли през последните месеци, и особено през последните четири дни. Всичко сега си идва на мястото – чувството на страх от самотата и радост от това, че сме отговорили на своя вътрешен зов. Има усещане за детско любопитство и несигурност от встъпването в свят със собствени закони, жаждата за дълбоко изживяване и спазването на трите правила – никакъв контакт с други хора, никаква храна и никакъв подслон, освен дрехите, които носим.

“През първия ден, бях просто щастлив да бъда там и да чувствам слънцето по голото си тяло. Нямаше глад и самота. Бях като у дома си…”

Колкото повече участниците научават за даденото място, толкова повече неща те откриват за себе си. Може би те ще се натъкнат на пещери или скални ниши, заоблени хълмове, твърд терен или мек мъх, широки простори или тесни процепи. В целостта на обкръжаващия ги свят те откриват своята цялост. Несигурността от това как да се справим с всички хвъркати, лазещи или пълзящи твари, в чиято територия сме навлезли, отразява нашите взаимоотношения с други хора. Тук можем да открием първия урок.

„Аз не мисля за бъдещето, макар че не осъзнавах това до този момент. През първата нощ разбрах, че докато съм се възхищавал на прекрасната панорама, не се бях погрижил добре за себе си. Хълма, където се бях установил, беше стръмен от всички страни и постелката ми постоянно се свличаше. През тази нощ за мен нямаше сън и спокойствие. За това се наложи да наруша правилата и се преместих. Това е моят проблем. Аз съм един номад, вечно търсещ своето място под слънцето.“

Колкото повече потъваме в себе си, толкова повече неща изплуват на повърхността. Най-различни неща се появяват в съзнанието ни – стари образи, желания, настроения, страхове, нужди, самота, болка, любов, творчество, планове, скука. Чувствата са силни и се променят рязко. Ние сме сами с нашите представи, вглеждайки се в огледалото на нашия вътрешен свят. Всичко това може да ни уплаши, но това е напълно нормално. Колкото и трудно да изглежда, престоя сам и без храна всъщност ни показва колко самотни сме в нашия всекидневен живот, макар този факт да е маскиран от взаимоотношения, работа и развлечения.
Ние сме сами, и в същото време не сме. Мравки лазят по краката ни, мухи летят около нас, катерица се показва и бързо изчезва. В своята самота ние имаме усещането, че безмълвно ни наблюдават хиляди очи.

„Знаех, че не съм сам. Както си седях, дочух шумолене точно до мен. Изплаших се. Малко по-късно чух животно, което изцвърча недалеч от мен, сякаш беше в опасност. Не предполагах, че гората е толкова оживена през нощта. Това, което знам само е, че се почувствах застрашен.“

Търсенето на видение е истинско телесно преживяване, а не езотерично приключение. Когато сме сред природата, ние влизаме в досег с голи охлюви и гущери, излагаме се на горещина и чувстваме студа през мразовитите нощи. Ние сме без подслон, без покрив над главите си, без палатка, само с парче найлон, който се поставя трудно при ветровито време. Така можем да получим дълбоки прозрения. Когато бурята се разразява над треперещи от студ хора в тъмната нощ, всекидневните проблеми изглеждат толкова далеч. В такъв момент оценяваме истински какво е да имаш подслон и общност. Всеки, който е изложен на вятър, дъжд, жега и студ, чувства величието на природата и нашето безсилие пред нейната сила. Без подслон имаме възможността да изживеем нещо ново. Природата отразява нашият вътрешен свят. Тя може да бъде едновременно ужасяващо място или рай, пълен с неочаквани дарове.Усещането се стимулира, нашите сетива се изострят, а нашата мисъл става по-ясна. Въздържанието от храна е сигурен начин да се разшири съзнанието. Нашите сетива възприемат взаимодействието на всички елементи около нас и природния ритъм. Разделението между нас и света се стопява. Ние се изправяме лице в лице с реалността и забравяме миналото.
Отново и отново ние посещаваме вътрешния и външния свят, чувствайки реалността като едно цяло и себе си като част от нея. Вселената ни наблюдава. Всичко е взаимно свързано и споделено. Каквото и да докоснем – водата, вятъра, земята, дърветата, камъните – всичко ни гали. Най-важното е да чувстваме с всичките си сетива. Сковаващите норми на поведение са изчезнали. Ние виждаме всичко спонтанно, по детски – величието на нощното звездно небе, красотата на пустинното цвете, играещата мишка под скалата, вкусната вода, чудото, което представлява нашето тяло. Да бъдеш сам вече не е проблем, когато чувстваш единение с всичко наоколо.

„Чистата красота на природата започва да ме променя. Ставам семпъл и обикновен. В продължение на часове просто седя тук и съзерцавам, без да виждам нищо. Пия вода и чувствам как отмалявам без храна. Наблюдавам как се зараждат мислите, думите и звуците на спонтанна песен. Внезапно изричам нещо гневно на висок глас. Забравям да се преструвам, когато наоколо няма други хора. По някое време започвам да се смея удивен, виждайки безсмислието и безполезността на природните процеси. За момент чувствам, че не съм нищо повече от едно дърво, камък, цвете или гущер. След малко този момент се превръща в ценен спомен.“

През това време ние символично преминаваме през трудните моменти и трансформации в нашия живот. Откриваме извора на нашата сила, но също така и слабостта на нашите илюзии. Природата е като екран и ние виждаме тази драма да се разиграва пред очите ни. Природата не съди. Съмненията и обвиненията, преценките и тъгата се зараждат в самите нас. Не можем да обвиняваме никого. Откриваме, че отрицателните аспекти в нашия живот са свързани с нашата представа за нещата. Имаме достатъчно време да се изправим срещу нашите демони и страхове. Няма начин да избягаме от себе си, нашата воля и нашите желания. Няма духовен водач, който да ни спаси, нито свещеник, който да се моли за нас. Всичко зависи от нас. По този начин хората, които се стремят към духовно израстване, откриват извора на своята сила.

„Какво се случва? Аз съм тук, но някак си не го усещам като нещо специално. Аз съм сам. Стряскам се. Чувам щурците, и малки мушици ме гъделичкат по челото. Без съмнение съм част от всичко това. Тук съм у дома си.“

Този четиридневен процес води до затварянето на една страница от нашия живот и отварянето на друга. Структурата на този ритуал и неговата основна цел отразява това, което знаем – че процесите на смърт и прераждане са от различни митове. Нашата стара роля умира, ние ‘преработваме’ опита и преживяното в миналото и се променяме. Колкото по-осъзнато хората приключат със старите си роли, толкова по-успешно ще отворят вратата на един нов живот.
Когато всички участници се срещнат отново след четири дни и нощи на самота, се усеща една атмосфера на смирение и вълнение. Виждаме изгорели от слънцето, отслабнали, красиви лица, блестящи очи, които предават всичко преживяно. Дълги прегръдки показват желанието за човешка компания, от която всички са били лишени по време на своето четиридневно отшелничество. Участниците са пестеливи на думи. Когато хората се срещат отново след подобно преживяване, се долавя ново чувство на общност. Те намират сигурна опора в своята вътрешна енергия, без да има нужда от представяне в определена светлина, одобрение от другите или преструвки. В следващите няколко дни всеки ще разкаже за своите преживявания и ще чуе историята на другите. Заедно ще работим за разбирането и възприемането на новата идентичност, която се е формирала по време на краткото отшелничество. Заедно ще потърсим начини за използването на новото разбиране за себе си в своя живот. Много хора, които са минали през този процес, имат изцяло нова представа за общност. Те я възприемат като съвкупност от съзряли хора, които подкрепят, допълват и оценяват своето развитие.
Способността да останат сами е отворила нов канал за връзка между тях. Те се завръщат осъзнали своите собствени илюзии, вместо да попадат в капана на зависимост от други. Процесът на трансформация е много по-силен от загубата на страха от самотата. Тези, които са достатъчно смели да открият този ‘друг свят’ на самотата, лесно захвърлят предишни рационални представи за света. Веднъж докоснали се до магическия свят на природата, търсачите на видение преоткриват закърнял аспект на своята душа. Ограничаващата рационализация на света около нас се разчупва и се превръща в отвъд-рационално пространство, където умът и сърцето работят заедно. Самата природа става мерило за нашите морални ценности и функционираща общност. По време на нашето оттегляне ние се чувстваме част от една много по-голяма общност, тази на всички живи същества. Тази нова и дълбока връзка може да ни помогне в моменти на самота и хаос в нашата общност. Борбата за оцеляване на Дарвин отстъпва на деликатната мрежа на взаимодействие, където всичко има своята ниша и играе своята роля в театъра на живота. Танцът на Колелото на Живота, който ние съзнателно изживяхме през последните дни, ни учи, че предизвикателствата и трудните моменти не са катастрофа, а стъпки по пътя на развитие.
Търсенето на видение ни помага да намерим истинския си потенциал, и да посветим времето си за прилагането му в нашия живот. Нелсън Мандела, който премина през своето самотно пътуване по време на престоя си в затвора, отбелязва в своята встъпителна президентска реч, че няма по-голям грях от това да загасим пламъка в себе си и да не развием своите способности. Покойният Стивън Фостър пише – ‘Сигурен съм, че ако имаме шанс да изпратим всички хора сами сред природата за няколко дни без храна, това би довело до големи промени на нашата планета’.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото, За Природата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.