Снежко

Търкулна се топка по склона
и мигом скорост набра.
Враната литна от клона
щом топката снежна съзря.
Търкаля се – снежна стихия -
накрая се спря в един пън
и вдигна такваз олелия -
гората събуди от сън.
Дотича мечо и рече
„Какво да те правим сега?
Приличаш на снежно човече,
а пък си нямаш глава!
Тъй да стоиш ще е жалко.
Слушай – не може така!“
Направи топка по-малка
и Снежко сдоби се с глава.
Но възникна нова дилема -
Снежко си няма очи!
„Ако това е проблема -
лесно ще се реши.“ -
враната викна и мигом
бързо размаха крила
и на земята слетяха
две малки черни перца.
„Това е прекрасно, обаче,
Снежко си няма и нос.“
Дотича бялото зайче:
„Ще се справим и с тоя въпрос!“
Скокна пъргаво Зайо
порови и бързо откри
морков в хралупата своя
и Снежко със нос се сдоби.
„Хей още нещо остана -
Снежко си няма уста!“ -
изграка черната врана,
махна и отлетя.
И понеже не ходи далече
върна се бързо и рече:
„От плодовете на старата шипка
става прекрасна усмивка.“
Засмя се Снежко сърдечно
„Вижте имам нос, очи и уста.
Туй вече е друго нещо!
Най-искрено благодаря!“

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.