Кришнамал и Санкаралингам Яганатан

Статия: Кришнамал и Санкаралингам Яганатан/LAFTI (Индия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод от английски език: Рослава Стоянова

„…за два живота, посветени на реализиране на идеята на Ганди за социална справедливост и устойчиво човешко развитие, заради което са наричани „душата на Индия.“

Кришнамал Яганатан и Санкаралингам Яганатан са двама активисти за социална справедливост и устойчиво човешко развитие, работещи с тези, които се намират на най-ниското социално стъпало. Те пренасят визията на Ганди в 21-ви век и никога не престават да служат на нуждите на далитите*, безимотните и тези, застрашени от алчността на собствениците на земя и корпорациите.

Ранни години (1930-1950)

Кришнамал Яганатан, сн. www.rightlivelihood.org

Кришнамал Яганатан е родена през 1926г. в семейство на далити, което не притежава земя. Въпреки бедността на семейството си тя завършва университет и скоро става член на движението на Ганди – Сарводая, чрез което среща съпруга си, Санкаралингам Яганатан (роден през 1912г.), също известен сподвижник на Ганди.

Санкаралингам Яганатан идва от богато семейство, но се отказва от висшето си образование през 1930г. в следствие на призива на Ганди за несъдействие и неподчинение. Той се присъединява към към движението „Напуснете Индия“ (Quit India Movement) през 1942г. и прекарва три и половина години в затвора, преди Индия да получи независимостта си през 1947г. По това време той вече има значително влияние, като защитник на правата на бедните.

Санкаралингам и Кришнамал сключват брак през 1950г. спазвайки решението си да се оженят в свободна Индия.

Даване на земя на безимотните

Санкаралингам Яганатан и Кришнамал Яганатан решават още от рано, че едно от основните условия за изграждане на обществото, за което мечтае Ганди, е да се даде власт на бедните, като им се предостави земя, която да притежават.

От 1950 до 1952г. Санкаралингам Яганатан е заедно с Виноба Бхаве (духовният учител на Ганди) в северна Индия на своя Бходан (даряване на земя) падаятра (поклонничество) поход, по време на който той моли собствениците на земя да дадат 1/6 от нея на безимотните. В същото време Кришнамал завършва обучението си за учителка в Мадрас. След това Санкаралингам се връща в Тамил Наду, за да основе будистко движение и до 1968г. двамата работят за преразпределение на земята, чрез движението Грамдан на Виноба Бхаве (Даряване на селище, следващата стъпка на дивжението за даряване на земя) и чрез Сатаяграха (ненасилствена съпротива). За своята дейност Санкаралингам Яганатан многократно е бил вкарван в затвора. Между 1953 и 1967г. двойката играе активна роля в будисткото движение, начело на което стои Виноба Бхаве, чрез което около 4 милиона акра земя са били раздадени на хиляди безимотни и бедни хора в няколко индийски щата.

Голяма част от раздадената земя е била неплодородна. За да се възстанови почвата, през 1968г. Санкаралингам Яганатан основава Асоциация на фермерите Сарва Сева (Association of Sarva Seva Farmers – ASSEFA), на която е председател до 1993г. и която става най-известната и най-ефективна индийска неправителствена организация за развитие, чиято дейност се простира в няколко щата. Основната техника на ASSEFA, залегнала във философията на Ганди и основаваща се на дълбока отдаденост, се прилага към всяка дейност на Санкаралингам Яганатан и Кришнамал Яганатан: да се справят с практически проблем чрез разумен подход, планиране и действие. Участниците в тази дейност споделят плодовете на своя труд и показват на другите как на практика невероятното не е невъзможно.

След ужасяващ инцидент през 1968г. – брутално изгаряне на 42 безимотни жени и деца след спор относно възнаграждението им, двойката започва да работи в квартала Тханджавур в Тамил Наду, за да се концентрира върху въпросите за реформа на земите.

Основаване на LAFTI

През 1981г. двамата основават LAFTI (Land for the Tillers’ Freedom). Целта на LAFTI е да помогне на собствениците на земя и безимотните бедни да седнат на една маса за преговори, да получи заеми, които да позволят на безимотните хора да си купят земя на разумна цена и след това да им помогне да работят заедно, така че заемите да бъдат върнати.

В началото напредъкът е бавен: банките не били склонни да отпускат заеми и държавните такси за регистрация на малки парцели земя били непосилни. Но Кришнамал Яганатан успял да се справи с политическите и бюрократични трудности. От началото на дейността си до 2007г. LAFTI е прехвърлил 13000 акра земя на 13000 семейства чрез социални действия и чрез програмата си за закупуване на земя.

Днес LAFTI има седемчленен изпълнителен комитет, на който Кришнамал Яганатан е първи секретар; ръководен орган с 20 души от селата и около 40 служители.

Други дейности и програми на LAFTI

Въпреки че е основен фокус на LAFTI, разпределението на земя далеч не е единствената му дейност. Организацията ръководи развитието на различни отрасли в селата, като тъкане на килими, производство на въжета, дърводелство, зидарство, риболов и т.н. и осигурява обучение за момчетата и момичетата на далитите. За да преодолее дигиталната бариера, LAFTI организира обучение за работа с компютър за хора в неравностойно положение, особено за момичетата. Организира също така и Грам Сабхас (селищни съвети) в 100 села в Източен Тханджавур с екип от 30 мъже и жени, активно ангажирани в прилагане на програмата на LAFTI.

Икономическата дейност на LAFTI е значителна: конструирани са тухлени пещи и са построени много домове; създадени са големи развъдници за риба. LAFTI участва много конструктивно и в програма за премахване на глада през 1987г и програма за въстановяване след цунамито, ударило крайбрежието на Нагапатинам.

Преди създаването на LAFTI земята, на която са живели безимотните работници, не им е принадлежала и те често са били прогонвани от собствениците на земята или от правителството в името на развитието. Благодарение на усилията на LAFTI е създаден закон, според който мястото, на което се намира сламената колиба на работника, по право принадлежи на него и семейството му. Проектът за построяване на домове „с участието на хората и с грижа за околната среда“, при който един член на семейството дава своя труд за строителството, в момента помага на около 5000 семейства.

Защита на екосистемите по крайбрежието и борба срещу фермите за скариди

От 1992г. Санкаралингам Яганатан и Кришнамал Яганатан обръщат внимание и на друго огромно предизвикателство пред бедните хора в региона: създаването на ферми за скариди по крайбрежието. Проблемът не е предизвикан от местните собственици на земя, а от големите предприемачи от градове, като Мадрас, Бомбай, Калкута, Делхи и Хидерабад, заемащи огромни площи (500-1000 акра) за отглеждане на различни аквакултури по крайбрежието, което не само оставя бедните и безимотни хора без работа, но и превръща плодородната обработваема земя в солена пустиня след седем или осем години, когато фермите за скариди си потърсят ново място. Това води и до вливане на морска вода в подпочвените води в района, така че хората биват лишени и от питейна вода. В резултат на това все повече дребни фермери продават малките си парцели на международни компании за производство на скариди, и се местят в градовете, изпълвайки гетата в покрайнините им.

За да се справи с тази човешка и екологична катастрофа, Санкаралингам Яганатан организира цялото движение LAFTI, за да повиши информираността на обществото и то да се противопостави на фермите за скариди. От 1993г. селяните организират Сатиграха (ненасилствена съпротива), чрез митинги, демонстрации, гладни стачки, изправяйки се срещу създаването на ферми за скариди. Те са били бити от наемници, къщите им са били изгаряни, служителите на LAFTI са били вкарвани в затвора, заради фалшиви обвинения в кражби и палеж. Това обаче не спира Санкаралингам Яганатан и той завежда петиция в защита на обществения интерес във Върховния съд в Индия, който от своя страна се обръща към NEERI (Национален институт по инженерство и околна среда на Индия) с молба да разследва проблема. Докладът на NEERI посочва щетите, които производството на скариди нанася на околната среда, а от там и на страната и препоръчва всички ферми , които се намират на по-малко от 500 метра от брега да бъдат забранени.

През декември 1996г. Върховния съд издава решение, с което забранява отглеждането на скариди на по-малко от 500 метра от обработваеми земи. Поради силното политическо влияние на производителите на скариди, решението на Върховния съд така и не било приложено. Законовата борба срещу фермите за скариди все още не е приключила и Яганатан продължава да се бори за създаването на неексплоатиращи, екологични общности по крайбрежието на Тамил Наду.

Други постижения и отличия

По време на своя живот Санкаралингам Яганатан и Кришнамал Яганатан, независимо един от друг или заедно, основават седем неправителствени организации за бедните. Освен това Кришнамал Яганатан играе важна роля и в обществения живот: тя е член на сената на тръста и университета Гандиграм и на университета Мадурай; член на няколко местни и държавни комисии по благосъстоянието, както и член на Националната комисия по въпросите на образованието, Комисията за реформа на земите и Комисията по планирането.

Тези дейности дават на семейство Яганатан важно обществено положение в Индия и им носят много престижни награди: Награда за мир Суами Правананда (1987); Награда Джамал Баджадж (1988) и Падма Шри през 1989г. През 1996г. семейството получава наградата Бхагаван Махавеер „за насърчаване на ненасилието“. През 1999г. Кришнамал получава наградата „Summit Foundation Award“ (Швейцария), а през 2008г. наградата „Опус“, давана от университета в Сиатъл.

Цитат

„Виноба Бхаве, който вдъхнови мен и съпругът ми, казва „Jai Jegath“ (Да живее дълго светът) и беше убеден, че това е възможно, чрез събуждане на ‘Sthree-shakthi’ (силата на жените). Аз искрено вярвам, че социалната, икономическа и духовна криза, пред която светът е изправен днес, може да бъде преодоляна чрез световно братство, наука и духовност, обединени заедно за доброто на цялото човечество!“

Кришнамал Яганатан

*Далити – смесено население, състоящо се от различни народности, касти, религии, което обикновено било изолирано, защото работата им, като почистване на боклука, обработка на кожа и животинско месо, била смятана за нечиста, омърсяваща човешката същност (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.