Предприемач ли сте?

Смятате ли се за предприемач? Има доста и всевъзможни тестове, с които можете да го проверите, но не очаквайте да получите ясна представа от тях. Аз Ви предлагам друг начин да го разберете – погледнете назад, към детството си и си спомнете детските си мечти. Какво сте искали да правите? И какво сте направили, за да го постигнете. Имате ли още от ранните си детски години и от училище примери за предприемачества, които сте предприели?

До преди известно време си мислех, че не ставам за предприемач. Обаче постепенно започнах да виждам различни черти от характера си, които ме правят доста добър предприемач. Затова и реших, че всичко е в главата ми и в начина ми на мислене. Всеки може да бъде предприемач, ако преследва мечтите си и работи неуморно. И ако се отнася с доверие и уважение към себе си, труда си и околните.

Замислих се дали като дете съм бил предприемач и дали съм бил честен такъв. Сетих се за случаи, в които съм подхождал с малки мошеничества. В тези случаи обаче никога не съм имал успех и много бързо съм се поучил като дете, оттогава подхождам винаги с безкрайно уважение и честност.

Училището, в което учех до седми клас не беше никак добро, бяхме едва ли не хвърлени като деца в едно буйно море, което можеше да ни удави и дори удави мнозина, но тези, които оцеляха, се научиха да се справят в живота, научиха се да бъдат победители.

А ето и примери, в които съм развивал различни предприемачества:

  • Бяхме казали с брат ми на близките си за рождените ни дни и празници да не ни дават подаръци, ами винаги пари в брой. Тези пари ние щяхме да преценим как да вложим. Направихме го в картини. Те си стоят и до ден днешен, а спестяванията на родителите ни изгоряха до стотинка в различните кризи. Поуката е влагане в стойност. Парите сами по себе си не носят стойност. Едва, когато бъдат задвижени да принасят стойност, има полза от тях.
  • В училище беше винаги много модерно да се събират различни неща – ароматни листчета, лепенки, картинки от дъвки и т.н. Винаги съм започвал от нулата, защото нашите не мислеха, че това е нещо стойностно (и с право). Често са ми подарявали първата картинка и оттам чрез замяна съм успявал да събера хиляди и накрая винаги съм имал най-много. Но никога не съм забравял да дам отново на този, който ми е дал в началото.Често този човек е имал най-много след мен. Любопитно е, че често модата е свършвала и всички са се отказвали и са изхвърляли събраното, но аз съм го събирал и много често само броени дни по-късно „модата“ се е връщала отново. Това са положения, които не са много по-различни от игрите на борсата. Поуките са две: дългодърпение и благодарност и добро отношение към бизнес партньорите.
  • Издавахме училищен вестник. Имахме ограничен успех. Допуснахме грешките на високата цена и малкото сътрудници, но пък въпреки това се задържахме дълго „на пазара“ благодарение на доброто качество.
  • Купувах цветя и ги препродавах. Нямаше успех, защото не носеше истинска стойност. Далеч по-успешно беше получаването на цветя от добри съседи и подаряването им на учителките и съученичките. Даването носи стойност и сближава хората.
  • Събиране на вторични суровини – метал, хартия, стъкло. Носеше добри печалби, но костваше много работа и не носеше редовни ползи. По-любопитно беше събирането и предаването на кестени, охлюви и билки. То беше дори още по-трудоемко, но пък носеше повече ползи. Изключително важно е, че учи на усилен труд и че носи близост със земята, с непреходните ценности. Учи на това, че първо трябва да се положи много труд и чак по-късно се жънат плодовете му.
  • Развъждахме индийски пръчици и ги продавахме. Предприемачество, което продължи с години, защото носеше стойност на другите деца – запознаваха се с едно напълно непознато и екзотично животинче, което беше много любопитно да се наблюдава, а и се учеха да се грижат отговорно за него. Голям успех имаше и защото в началото винаги подарявахме на приятели и по този начин ги „зарибявахме“ успешно. Притежанието на индийски пръчици се превърна в нещо обикновено и едва ли не всяко дете трябваше да има. Това донесе печалби, но това беше и мига, в който притежанието се превърна в самоцел и пазарът се срина. Стойността беше загубена, превърна се в самоцел, и последствията не закъсняха.
  • Имаше и много други предприемачества, предимно неуспешни, за които вече не си спомням. Но пък важни са поуките от грешките. И тях добре си ги спомням.

Сигурен съм, че и Вие ако се замислите, ще се сетите за много неща, които сте предприемали като деца и незабелязано ще установите, че все пак ставате повече за предприемач, отколкото си мислите.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.