Ние сме вода!

Ние, хората, сме вода. И колкото сме по-малки, повече деца, толкова повече вода сме. Но дори и остарели, пак си оставаме вода. Дали, след като сме вода, не носим и нейните качества и свойства?

Водата има прост химичен състав и както винаги и в този случай красотата е в простотата. Една проста молекула дава целия живот на Земята и събира цялото добро в себе си. Водата е предимно добро, защото е елементът, който дава. Дава на всичко и всички, за да можем ние да съществуваме.

Водата е не само чиста, но и пречиства. Водата има не само състав, но и структура, строеж. И за разлика от състава, структурата й се променя непрекъснато. Тя е своеобразната памет за всичко, което се е случвало и ще се случва на Земята, тя е кръвта на Земята, тя е мозъкът и сърцето на планетата. Тя е движещата сила, развитието. Чистата, първоначална, дъждовна, снежна и планинска вода носи доброто, носи изначалното Божествено слово, истинската, чиста и свята същност на Земята.

Минавайки по Земята, водата постепенно се замърсява, но замърсявайки се тя пречиства Земята и най-вече нас, хората. Не случайно сме обречени да пием вода, да се пречистваме. Структурата на водата постепенно се променя, влошава, но водата продължава да носи добро. Тя не прехвърля натрупаното зло върху хората и природата, а го задържа. Дори в световния океан си остава добра и лекува всичките ни рани, защото съобразително използва събраните, често вредни, минерали, за добри цели. Кой ли не е изпитал лечебното действие на морската вода?

Но как успява да се пречисти след това и да се спусне отново в цялата си чистота на Земята и да продължи вечното си добро дело? Ами, това е колкото прост, толкова и загадъчен за нас физически и Духовен процес на пречистване. Затова и водата разполага с няколко агрегатни състояния. Преминавайки като замърсена такава, с развалена структура, в световния океан, водата се изпарява в небето. Изпаряването е водният процес на пречистване. По пътя си от планината към океана водата отива все надолу и надолу, снижава се, смирява се, за да служи на всички хора и на цялата Земя. А след това се отдава сама на себе си, развива се, въздига се към Бога, към небето и се изпарява, сменя състоянието си, променя структурата си, пречиства се и пада като благодатен небесен дъжд върху Земята и отново носи Божествената си благост.

И това продължава вечно и дълготърпеливо. Водата носи благословия и е благосклонна към всичко и всички. Водата, също като един Иисус Христос и сам Бог, се смирява в името на нашето спасение. Тя следва един безкраен цикъл на смирение и пълно отдаване в името на другите, съчетан с вътрешно пречистване и Духовно развитие, извисяване, за да може пак да дава.

А щом хората сме вода, а водата е добро и обречена на смирение и да дава, и да се пречиства вътрешно, и извисява, и да се развива, то не сме ли и ние, хората, добро, не сме ли и ние обречени да даваме и да се пречистваме вътрешно, и извисяваме, и да се развиваме? Сме!

Ние сме вода. А водата е дълготърпелива. Водата може да е мека и блага и да дава живот, но е дълготърпелива. Дълготърпението, доброто, надделява над злото и го надживява, така както и водата пробива и най-твърдата скала, капка по капка, смирено, добрина след добрина. Така е и с хората и с доброто по света – добрина по добрина се смиряваме и даваме, снижаваме се, правим се малки и незначителни в доброто си дело, за да можем да се извисим и пречистим и за да се върнем по-добри в смирението си да даваме добро.

Рождество е. И щом на Рождество дори сам един Господ-Бог може да се смири и роди в човешко същество, нима и ние не можем да се смирим и родим в добрина?

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата, За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.