Делници и празници

Делник идва от дело, от действие, а неделята е денят за почивка, в който не се върши нищо. Често на неделята казваме и празник. Така наричаме и необикновените дни на радост и всеобщо веселие през годината. Думата обаче, наглед странно защо, идва от празно, от празнота.

Защо ли? Надали защото улиците на градовете се изпразват по празник и всичко е някак си пусто, а хората не ходят на работа и нямат какво да правят. Но пък тази празнота много точно съществува и в душите на хората навръх празник или в неделни дни. Защо? Нима не работим 5-6 дена в седмицата, за да се наслаждаваме на седмия? Защо точно на този ден изпитваме толкова често такава празнота?

Нали цяла седмица искаме да си починем от забързаното си ежедневие и да се отдадем на интересите си и на спокойствието си, а пък когато имаме тази възможност и никой не ни кара да правим каквото и да било, изведнъж започва да ни изпълва една пустота и самота.

Отговорът е прост – оставаме сами със себе си, а точно от това най-много ни е страх, от самотата, от необходимостта да погледнем в себе си, да видим какви сме като хора, да си признаем пред себе си, че можем повече, че можем да се развием и многократно да надскочим себе си. Пустотата в нас ни плаши и затова бягаме от нея. Но точно тази вътрешна пустота и тишина ни дава възможност да останем насаме със себе си и да се развиваме. Тя ни дава дори още повече – очиства ни от външната ни и повърхностна суета и ни дава възможност необременени да възприемаме себе си и света около нас в цялата му красота и чистота.

Е, празниците са все пак нещо прекрасно, а и още повече необходимо. Да им се насладим!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата, За Ежедневието and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.