Любимо мое букварче

Любимо мое букварче, любимо от първия [more]

Книжен автобус

Книжен автобус спрял е под дърво и за всеки [more]

Книжки от детството

Стари книжки с рисунки от детството ми мило, с [more]

Книжка за децата

Писател и художник подали си ръка и станала [more]

От Природата чете

С майка, татко през гората тръгнало едно [more]

Знаело добре детето

Знаело добре детето, че дошло е от небето, на [more]

С Любов съм я написал

Всяка дума, всяка мисъл, аз с Любов съм я [more]

Съзнателно

Съзнателни промени извършвам устремен и [more]

Прощавайте, хора, за всичко

Прощавайте, хора, за всичко и на вас ще бъде [more]

Детски смях

О, детство най-щастлииво, ти смееш се [more]

Най-щедрата черница

Там край детската площадка раснеше черница [more]

Детството мое прекрасно

Детството мое прекрасно премина безгрижно в [more]

Социална пазарна икономика, демокрация, капитализъм 4.0

В какъв обществен строй живеем? Демокрация? Капитализъм? Социална пазарна икономика? Съчетание от тях? Или просто в едно непрекъснато променящо се общество? На прага на новата година, как се променя това общество? Накъде вървим?

Да, живеем в демокрация! Власт на народа. Взели сме модела на древните, но при тях обществото е било разделено на свободни хора и на роби, които са имали едничкото право (всъщност задължение) да работят за свободните хора. Но ако ние сме прегърнали този стар модел, то кои са тогава свободните хора и кои са робите? Всички сме свободни – да, но в същото време и всички сме роби на парите, принудени да работим от сутрин до вечер за съществуването си.

Живеем в така наречения капитализъм 3.0 и сме се запътили към капитализъм 4.0. Но нека караме подред. Що е то капитализъм? Управлението на капитала. Капиталът и правенето на пари са над всичко друго. Но да не забравяме, че в тази концепция са заложени и общочовешките стойности, например тази на даването – богатите дават на бедните.

Всичко започва с капитализъм 1.0, който забравя за стойностите – времето от началото на индустриализацията през първите наченки на социално общество в края на 19 век, та чак до голямата криза от 1929-1932. Това е времето на грубия капитализъм, пълната власт на силата и парите, схематично и условно казано, на една демокрация на богаташи и печелещи (свободните хора) и бедни работници (робите).

След голямата криза идва един нов, социален капитализъм 2.0, който достига своя връх по време на поколението на бейби-бумърите (поколението с многото деца) непосредствено след втората световна война. Всичко е много по-социално, средната класа расте, всички забогатяват, всички се чувстват свободни и с радост дават труда си за общото, още по-голямо благо. Изглежда най-после е дошла демокрацията, в която всички са свободни граждани.

И точно тогава, в началото на 60-те, се ражда потребителското общество, което е създадено заради стремежа за безкраен разтеж. Ражда се капитализъм 3.0 с неговите цикли на бурен експоненциален разтеж и кризи, след които малка част забогатяват, а голяма част обедняват. Никога богатите не са били толкова малко и толкова богати и бедните толкова много и толкова бедни, колкото днес. Изглежда всички сме напът да се превърнем в роби на една безумна система, в която се трудим и потребляваме непрекъснато единсвено и само, за да стигнем до следващата криза и за да станем още по-бедни и по-роби и за да забързаме живота си още повече и така докато не изпушим напълно – така наречения burn out или изгаряне.

Но, ето че има доста знаци, че тази криза ще е последната и че навлизаме в нов период на развитие – капитализъм 4.0, в който хората отново ще бъдат свободни – свободни да се трудят и да дават така, както желаят, свободни да се откъснат от безпощадния експоненциален разтеж, кризи и безмислено потребление. Както винаги, и този път човечеството се развива по линията на синусоидата и след период надолу, следва такъв нагоре. След „добрият“ капитализъм 2.0 и „лошият“ 3.0 идва отново добър, този път 4.0.

И тук идва наред социалната пазарна икономика – тези, които работят дават чрез данъците си на тези, които не искат да го правят или не могат да го правят. Това даване е заложено в социалната пазарна икономика. Това е един стар модел, който работи по стари правила, институционализиран е и е време да се промени и да даде началото на нещо ново, заедно с демокрацията и капитализъм 4.0.

Фактът, че държавите разпределят благата чрез данъците има един недостатък – даването не става лично, осъзнато и отговорно, а като част от една обществена система. Този начин на даване се базира на стария завет:

„око за око и зъб за зъб“

и не изгражда хората, а дори напротив – не им дава възможност за собствени действия и изява и често ги озлобява. Къде по-добре би било системата да се трансформира, така че всеки да може сам да действа и да поеме отговорност за това да дава на по-слабите и онеправдани! Едва тогава ще бъдем напълно в новия завет:

„ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“

Този, който дава, несъмнено получава. Така е и в нашето общество – който се труди, получава, например пари. А след като човек е получил, отново има какво да дава. Важно е обществото да изгражда дейни, отговорни, свободни и осъзнато даващи хора. Това може да стане, когато обществения строй, правилата в обществото, са подчинени на закона на Любовта, свободата. Тогава всеки един член на обществото ще може сам да вземе решение кога, колко, какво и на кого да дава. В днешното общество основното, което можем да даваме са труд, пари, време и знание. Всяко едно от тях е безценно и важно. И докато парите и знанията не всеки ги има в едно и също количество, то всеки може да се труди и всеки разполага с едно и също време в денонощието – 24 часа. А да не забравяме, че знанията и парите са предимно следствие от даването на време и труд.

Време е за едно ново ниво на развитие, едно отговорно, осъзнато и пълноценно развитие. Благата ще се разпределят по-равно на всички, например чрез основен месечен доход за всеки един член на обществото. От там насетне задачата на държавата почти свършва. Всеки един индивид ще може, според усърдието си и труда си, да дава на обществото ползи, а то ще му дава от своя страна също различни ползи, например пари. С тези пари всеки един член на обществото ще може да разполага както намери за добре – който желае да потреблява, ще може да го направи, но ще трябва да плаща високи данъци за потребление, които ще отидат отново за обществото и за основния доход, тоест за всички. Който се откаже от безмислено потребление и поеме отговорност, обаче ще разполага с възможността сам да преразпределя средствата си както сметне за добре и да дава както осъзнато прецени. Който пък не знае какво да прави с това, което има или не полага усилия, ще бъде наказан, например ако в новата система парите се обезценяват, ако бъдат задържани ненужно (така наречената отрицателна лихва) Този подход развива и помага не само на обществото като цяло, но и на всеки един негов член да се развива.

Това е едно общество на хората, от хората и за хората, в което всички работят заедно за общото благо и всеки получава толкова, колкото му се полага според усърдието му. Това не е общество на равни, но е общество на взаимност и взаимопомощ, от което никой не е изключен и в което всеки може да успее, стига да се труди усърдно и да влага времето си в създаване на знания и блага. Те пък от своя страна му донасят свободата сам да определи как да дава и да поема отговорност спрямо по-слабите в обществото. Така всеки желаещ се превръща в един обществен добродетелен предприемач и развива най-доброто от себе си.

Осъзнатото поемане на отговорност и всеобщото участие в обществения живот пък ще ни изправи пред още по-прекрасно развитие на обществото, за което сега дори и не можем да мечтаем … можем само да кажем, че ще е едно общество на стойностите и на обединението в различията, без да си пречим, в което всеки не само оцелява, но и има своите шансове за успех и в което всички заедно ще се развиваме, давайки едни на други. Едно общество на новия завет, на свободата и Любовта.

Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към Крум Сяров или пишете до OM: om@openom.eu Ако харесвате нещата на този Творец, вижте на страницата й/му как можете да подпомогнете труда й/му финансово. Подкрепете ОМ чрез банков превод на сметка IBAN: BG97FINV91502015285415 BIC: FINVBGSF.

Подобни творби


About Крум Сяров

По природа - човешка душа със здрав дух и в спортно тяло; по образование - математик; по професия - учител и ръководител; по призвание - пътешественик, природолюбител и предприемач. Винаги щастлив, безкрайно любознателен, вечно развиващ се. Винаги намирам нови пътища и живея мечтите си. Работя за един по-добър свят, в който всеки един човек живее мечтите си, изпълнен е с Любов, Мъдрост, Свобода, Истина, Правда, Добродетел, Радост и Щастие. Данни за връзка: krumsyarov (@) gmail (.) com или http://krumsyarov.wordpress.com/
This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар