Островът

Първият ден на новата година ми се вижда доста подходящ да Ви разкажа за един български филм на Камен Калев, който гледах наскоро – „Островът“. Оставяйки на страна факта, че в него играят корсиканката Laetitia Casta и датчанинът Thure Lindhardt, колкото нетипично, толкова и силно участие за български филм, то той има какво да предложи и може да се каже, че отбелязва следващата крачка към едно ново и по-добро бъдеще след първата такава, показана от „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

Първата му част се доближава доста до традиционното българско кино, в което сме свикнали да гледаме неразбираеми драми с още по-неразбираеми лирични отклонения, от които косите ни могат да побелеят или да повърнем, а половината салон напуска филма или се заканва, че повече никога няма да гледа български филми. Колкото и неразбираеми за публиката, то толкова по-важни са тези мигове за главния герой, български сирак, захвърлен от майка си и отгледан в чужбина, който намира не само нея, но предимно себе си и преоткрива любовта си към приятелката си.

И тогава следва доста неочакваната и силно съвременна последна част от филма, в която ясно и точно се обяснява на публиката, че всеки си живее в някакъв си свой измислен свят, което пък от своя страна помага на тези, които го желаят, лесно да промият мозъците ни и да ни използват така както си искат.

Филмът е много тежък и с много положителен край, а и дава отговори на всичките ни неприятности. Съчетание изключително рядко за българското кино, което намираме в такъв вид само в още по-положителния „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

Главните герои не само, че преоткриват сърцата, чувствата и любовта си, но и дават начало на един нов живот за себе си и детето си. В същото време помагат на една цяла страна, България, и нейното население да се измъкне от омагьосания кръг на собствения си свят и да заживее един нов и по-съзнателен живот. Хубавото в случая е, че насоката, която подсказва и задава Камен Калев, откъсването от филма, в който сме се вкарали, вече започва да се превръща в реалност в главите на хората в България. Мисленето на българина се променя много бързо и положително. И това се забелязва всеки ден. Изглежда едва с последните една-две години народът ни най-после се отправя по пътя на прехода, който започва с промяна на мисленето и осъзнато и отговорно поведение в името на доброто бъдеще на цялото българско общество.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.