Предназначението на многопластовата истина

Дали има много истини или е само една, но понеже е толкова дълбока и всеобхватна, не можем да я обгърнем и си мислим, че парченцата, които виждаме нямат нищо общо помежду си? Според мен истината е една – като един огромен пъзел, който докато не наредим целия, не можем да възприемем напълно и в който частите му винаги ни се струват напълно несвързани помежду си.

А случвало ли Ви се е да прочетете някоя хубава книжка и да останете възхитен от прекрасните истини, които сте разбрали благодарение на нея? Например „Малкият принц“. И после, след време да я прочетете отново и да се изненадате, че този път сте разбрали повече или нещо по-различно. Това се дължи не само на мъдрия начин на написване на книгата, така че всеки да разбере това, което му трябва и може, но и на личностното развитие. Колкото сте по-разгърнати като личност и колкото сте повече във вътрешно единство, толкова по-добре можете да възприемете истината в цялост.

Многопластовостта на истината е нещо прекрасно. Независимо дали разберем същността на един атом, на Земята или на цялата вселена, ние непременно разбираме всичко, цялата истина. Истината е многопластова, за да може всеки един човек, независимо на какво ниво на развитие се намира, да се докосне до нея. В това е една от най-големите магии на света, в който нищото и нещото, най-малкото и най-голямото, изглеждат толкова различни, а всъщност не се различават по нищо, защото са пластове от една и съща истина, от едно и също голямо цяло.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.