Прошката на индианците

Даването на прошка е велико действие. Не случайно в много култури и страни по света има дори празници по този повод. Прошката съпътства и обединеното развитие на Европа, особено след като Франция и Германия, Дьо Гол и Аденауър, си подават ръка.

Един от най-великите примери на прошка намираме обаче в Северна Америка. Индианците са почти напълно изтребени от белите европейски завоеватели или са прокудени в жалко съществуване в резервати, където живеят и до ден днешен. Експанзията на САЩ на запад и на Русия на изток и юг (едно време Аляска е била руска) ги притискат като в менгеме и не им дават много шансове за оцеляване.

Повечето от северно американските индианци обаче вече са ни простили. Знаково е, че европейската култура се сблъсква с тях както на изток, така и на запад. Това идва да ни подскаже, че те имат на какво да ни научат и какво да ни дадат. Така и става, но чак през последните години го виждаме. Индианците, чрез тяхната природна култура, помагат на съвременните европейци изключително много в Духовното им израстване. Това най-ясно се вижда, разбира се, при наследниците на белите завоеватели в САЩ, но постепенно и в Европа много хора започват да поемат от и да се развиват благодарение на индианските вярвания, традиции и мъдрост.

Чрез това развитие виждаме един от основните Духовни принципи, този на даването на прошка и на вечното развитие, в действие. Няма нищо по-прекрасно от съществуването в мир, взаимно разбирателство и постоянно развитие.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.