Рик Елиас: Три неща, които научих, докато самолета ми се разбиваше

Рик Елиас седял на първия ред на полет 1549, самолетът, който се приземи аварийно в река Хъдсън в Ню Йорк през януари 2009 година. Какво преминавало през ума му, докато обреченият самолет падал? Той разказва своята история за първи път публично пред ТЕД.

Рик Елиас: Три неща, които научих, докато самолета ми се разбиваше от TED, април 2011

Tекст на речта:
Представете си една голяма експлозия, докато се издигате на 3000 фута (900 метра). Представете си самолет пълен с дим. Представете си двигател, който трака, трак, трак, трак, трак, трак, трак. Звучи страшно. Ами, аз бях на уникално място през този ден. Седях на място 1Д. Бях единственият, който можеше да говори със стюардесите. Така че ги погледнах веднага, и те казаха: „Няма проблем. Вероятно сме ударили някакви птици.“ Пилотът вече беше обърнал самолета обратно, и ние не бяхме толкова надалеч. Можехме да видим Манхатън. Две минути по-късно, три неща са случиха в едно и също време. Пилотът изравни самолета с река Хъдсън. Това обикновено не е по маршрута. Той изключи двигателите. Сега представете си какво е да си в самолет без звук. И после той каза три думи – най-неемоционалните три думи, които някога съм чувал. Той каза: „Подгответе се за сблъсък.“ Нямаше нужда да говоря повече със стюардесата. Можех да видя в очите й, имаше ужас. Животът приключваше.

Сега искам да споделя с вас три неща, които научих за себе си през този ден. Научих, че всичко се променя в един миг. Ние имаме този списък от неща, които искаме да постигнем, имаме тези неща, които искаме да направим в живота си, и си мислех за всички хора, които исках да достигна, но не можех да го сторя, всички огради, които исках да поправя, всички преживявания, които исках да имам и никога не го сторих. Като си мислех за това по-късно, ми хрумна една поговорка, която е: „Аз събирам лоши вина.“ Защото, ако виното е готово и човекът е там, аз го отварям. Повече не искам да отлагам нищо в живота. И тази неотложност, тази цел, наистина промени живота ми.

Второто нещо, което научих този ден – и това, докато прелитахме над моста Джордж Вашингтон, което не беше много нависоко – мислех си, уау, наистина чувствах истинско съжаление. Бях живял добър живот. В моята собствена човечност и грешки се опитвах да стана по-добър във всичко, което опитвах. Но в моята човечност също и позволявах на егото ми да взема превес. И съжалявах за времето, което изгубих за неща, които нямаха значение с хора, които бяха от значение. И си мислех за взаимоотношенията с жена ми, с моите приятели, с хората. И после, докато размишлявах над това, реших да премахна негативната енергия от живота си. Това не е съвършено, но е много по-добре. Не съм се карал с жена си от две години. Чувството е страхотно. Повече не се опитвам да бъда прав – избирам да бъда щастлив.

Третото нещо, което научих – и то бе, докато вътрешният ми часовник започваше да отброява: „15, 14, 13.“ Можехме да видим водата пред нас…И си казвах: „Моля те, гръмни.“ Не исках това нещо да се разбие на 20 парчета, както сте виждали в тези документални филми. И докато падахме, имах чувството, че да умреш всъщност не е страшно. Като че ли се подготвяме за това през целия си живот. Но беше много тъжно. Не исках да си замина, аз обичам живота си. И тази тъга наистина се изрази в една мисъл, която бе, че желаех само едно нещо, исках само да видя как децата ми порастват. Около месец по-късно, бях на представление на дъщеря ми – първокласничка с не много голям артистичен талант …все още. Аз се тресях, аз плачех като малко дете. И това беше целият смисъл в света за мен. Аз осъзнах в този момент, свързвайки тези две неща, че единственото нещо, което има значение в живота ми, бе да съм страхотен баща. Преди всичко, най-вече, единствената цел в живота ми бе да бъда добър баща.

Бях дарен с чудото да не умра през този ден. Бях дарен с още един подарък, който бе, че можех да видя в бъдещето и да се върна, и да живея по различен начин. Предизвиквам вас, които летите днес, да си представите същото нещо да се случи на вашия самолет – дано не се случи – но представете си, как бихте се променили? Какво бихте направили, което чакате да се свърши, защото си мислите, че ще бъдете тук вечно? Как бихте променили взаимоотношенията си и отрицателната енергия в тях? И най-вече, дали сте най-добрите родители, които можете да бъдете?

Благодаря ви.

Преводът на речта е направен от Антон Хиков, преводач за TED, и е проверен от Дарина Стоянова, преводач за TED.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.