Страх няма

Знаете ли, че страхът не е нещо, което съществува обективно. Страх всъщност няма. Това е само една мисловна конструкция. Силата на мисълта е много голяма и може да материализира нашите желания.

В същото време мисълта е насочена към миналото. Тя е отражение и пазител на миналото. В мига, когато се заражда една мисъл, то тя вече е минало, отразява минали наши преживявания. И когато възприемаме тези преживявания като нещо неприятно, то те ни сковават и в нас се появява едно от децата на мисълта – страхът. Ако пък преживяванията ни са били прекрасни, то ние искаме да ги повторим и тогава у нас се появява желанието. Но всяко едно преживяване е различно и единствено по рода си и колкото и да искаме отново да изпитаме същото това прекрасно чувство, то това рядко се случва. И тогава се появяват чувствата на неудоволетворение и гняв. А от там до страха пътят е кратък.

Така погледнато, страхът е чисто и просто една наша мисловна конструкция, една матрица, в която самите ние сме се вкарали и която ни обсебва и задържа в това нерадостно състояние. Чистото възприятие в настоящето без очаквания и желания за бъдещето ни помагат да се откъснем от страха и да видим колко безсмислен е той. Единственото хубаво при него, е че ни направлява да се съвземем и да се научим да възприемаме и да се радваме без да очакваме.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.