Троичността на света

Живеем в прекрасен свят на противоположностите – мъж и жена, ден и нощ, бяло и черно и т.н. И тези противоположности са прекрасни, защото правят светa толкова пъстър и разнообразен, изпълнен с възможности, красив в различията, но и единен, и взаимосвързан. Точно за тази взаимосвързаност на противоположностите иде реч тук.

Всъщност, нашият свят е троичен, не само заради триизмерното пространство, в което живеем. Противоположностите са нещо прекрасно и ни дават много, но те са разположени в краищата, а именно умереността, средата, мястото, където те се сблъскват, е най-прекрасното. Всеки знае колко е приятна нощта по пълнолуние или когато е изпълнена с безброй звезди и млечния път обхваща погледа ни. Всички знаем колко е прекрасен денят, когато топлото слънце нежно гали кожата ни. Но и всички най-много се възхищаваме на кратките мигове на изгрев и залез, в които противоположностите на деня и нощта се сблъскват и създават в единството си, заедно, един прекрасен плод на самото съвършенство. Колкото мимолетен, толкова и велик миг.

Ами какво да кажем за бялото и черното, които, съчетавайки се, създават хиляди сиви светлосенки и безкрай други цветове? Ами за бъдещето и миналото? Бъдещето е изпълнено с най-съкровените ни мечти, а миналото ни радва с прекрасните си спомени, но само настоящето ни изпълва с щастие и ни дава сили за действие. Ами какво са красотата и Любовта на жената и мъдростта и силата на мъжа без децата – най-прекрасните създания на света?

Крайността на противоположностите винаги се попълва, слива и развива. И резултатът е винаги умерен – нещо малко, мимолетно, кратко, но пък за сметка на това съвършено и изпълнено с хармония.

Неслучайно и православието говори за триединството на Бог – Сина, Иисус, смирението на Бога в човешки облик от една страна и Бог, първоначалото, от друга. А между тях седи самото съвършенство – Светият Дух, който изпълва всичко и всички, цялото пространство и свързва Бащата и сина, Твореца и Творението.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.