Най-хубавият подарък

Отдавна в мен напира желание да подредя мислите си по празниците, не по-малко изящно и пищно от традиционните трапези.

Не знам има ли световна и национална криза, но криза по отношение на празниците няма. Понякога имам чувството, че самият ни живот хем го купуваме на промоция, хем го живеем на изплащане, никога докрай свободни, никога напълно щастливи. Жадуваме за някакво неповторимо изживяване, изненади и веселие, за няколко дена спокойствие и почивка, а прекарваме подарените часове в непреодолим сякаш хаос, суетня, припряност, напрежение, телефонен тероризъм, рекламен вандализъм и отегчаващ битовизъм. Толкова много прегръдки, целувки, тежки признания и таени с месеци копнежи получаваме от близки, роднини и в социалните мрежи, че от тази всемирна любов накрая се чувстваме още по-самотни и по-изтощени. Осъзнавам, че най-свещените ми минути в цялата тази истерична лудост са онези тихи и блажени глътки мълчание, след силен и разтърсващ стих, сладостната дрямка, след дълга разходка или благотворното усамотение с чашата кафе след сутрешната баня… Не знам дали има и нещо по-насищащо, умилително и успокоително от сладкия бъртвеж и нежна ласкавост, която ни подаряват децата или мечтата за тях… Тогава, каквото и да съм преживяла, в каквито и тресавища да ме е завличал живота, знам и усещам, че има Бог. И не само го има, но и се чувствам като част от Сътвореното и Сътворението.

Сигурно и тази година съм пропуснала да изразя признателността си към много хора, но съм щастлива и удовлетворена, че тези, които броим на петте си пръсти, ми благодариха, че съм част от живота им и че за по-добър приятел не са и мечтали.

Най-хубавото е, че вярвам в тяхната искреност и в това, че заслужавам да го чуя. Защото няма случайни срещи и отношения и съм убедена, че и хората до мен са най-нужните, най-прекрасните, най-достойните и ще продължаваме да бъдем такива едни за други. За пореден път се насладих на шербетено-философското филмче „Наистина любов“ и ако тази дума е натоварена с някакъв смисъл, то той е именно в тези отношения, които изграждаме със себеподобните ни най-скъпи същества. Тези, които са почти ранимо прями, сдържано или хипер емоционални понякога, които ни прощават, преди да сме сгрешили и ни обичат, не в отговор на демонстрации на нашите чувства или жестове. Ексцентрични и нелогични, често смешни, грешни, назидателни или предизвикателни, но винаги до нас – в минутите на страх и колебание, в дните, в които сме тръшнати от грип или зъбобол, в безкрайните часове на отчаяние, когато сме самотни и потиснати – те ни дават кураж с присъствието си и споделят глътките на несбъднатост и разочарование или на победи и признание. Приятели, които не влизат в някакви наложени категории и не ни заливат с дежурните клишета на успокоение и фалшив интерес към личността ни и животослучващото ни се. Гордея се, че имам такива в своето обкръжение и те са онези безценни вълшебства, за които казваме, че са най-хубавият подарък и най-светлият празник.

Подобни творби


About Милена

Милена Белчева е родена в гр.Варна. Завършила е висше образование във ВСУ „Черноризец Храбър“, през 2000г, специалност „Моден дизайн“ и втора специалност „Педагогика“. През 2013 г. се дипломира като квалифициран журналист към ИПО-ИУ-Варна. Творчески път: Посещава поетична школа „Прибой“-Варна, с ръководител Венета Мандева. Участва в радио, телевизионни интервюта, училищни мероприятия и редица културни прояви. Има публикации в електронни сайтове за изкуство: „Хулите“: http://www.hulite.net/, „Отворена позитивна медия“: http://openom.eu/bg/ „YEP.BG“ http://yep.bg/izkustvo/tag/Милена+Белчева „Общобългарският портал”: http://portal-bg1.ning.com/, „Откровения“: http://otkrovenia.com/ „Стихове БГ“: http://www.stihovebg.com/,„ Е-lit“ : http://e-literatur.blogspot.com/ „Буквите“: http://www.bukvite.bg/,„ Простори“: http://prostori.ning.com/„Изкуството“: http://izkustvoto.com/,„Бунтарите“: http://www.tetradka.buntarite.com/ Нейни материали са били отпечатани във вестниците: „Вестник за жената“, „КИЛ“, „Всичко за жената”, в-к „Поглед“, „Ретро“,,„Нещата от живота“, „Женски свят“, „Уикенд“, „Аз, жената“, „Изгрев ”, сп.„Простори“, сп.Знаци, сп. Понеделник„, сп.“Антимовски хан“, списание „Родители“, сп.”На кафе“ и др. Има една издадена поетична книга, озаглавена „Ванилено небе“ /2007г., ИК СТЕНО, Варна/ Творбите и` са участвали издание на читалище „Просвета“-гр.Кула „Кулски поетичен панаир“, 2007г. , в „Нова българска литература-алманах поезия“ на издателство „Буквите“, 2009г. и 2014г., издание на Литературен клуб към ИУ-Варна през 2011г., Алманах „Културна палитра“ 2012г., Алманах „Mil&co” 2013г., в който е и автор на предговора, Поетичен сборник на „Сръбско-българско приятелство” През 2007г. печели първа награда с есе на тема „“БожеНствения дар“ в конкурс, организиран Unicusbulgaria“.Участвала съм във всички балове на поезията, организирани от Ваня Маркова /галерия Арт Маркони/, като на Есенния бал през 2011г. получава приза „Пръв сред равни“ за най-красиво описание на есента, както и първа награда от конкурса „Есенно настроение в думи“, организиран от изданието Аз-жената. Същата година рецензира стихосбирката „Смисъл в сълзата“ на Радостина Драгоева. По три стихотворения на Милена Белчева са създадени песни, изпълнявани от Гери и Красимир Кацаров. През 2013г. е удостоена с: I награда от Националния конкурс за нравствено-религиозна поезия „Под манастирската лоза“ I награда от Националния конкурс за поезия на вестник „Литературен глас” I награда от конкурс за „Поетични звуци“ на сайта Besedkata.com Награда на Радио Пловдив в Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“ ІІ награда от литературен конкурс „Багри над Лом“ ІІІ награда- от втори Международен конкурс за поезия „Лирични гласове“ ІІІ награда-от Х-ти юбилеен Национален конкурс за поезия „Пролет моя“ Поощрения- от поетичните конкурси: “Искри над Бяла“, „Магията любов“ През 2014 г. получава: Първа награда в проекта Матрицата на Стефан Бонев и в Национален конкурс „Георги Давидов”-Шабла, заедно с Елена Денева, призово място в Национален конкурс „По стъпките на лятото”, заедно с Мария Иванова, втори места в конкурсите: „Жени и вино“,„ЗЛАТЕН ЯВОР“, „Пролет моя” и „Белоцветните вишни”, трета нарада в конкурса за детска поезия„Стоян Дринов”. Член е на Сдружението на Варненските писатели и клуб Юнеско-Варна.
This entry was posted in За Духа и Душата, За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.