Author Archives: Александрина Цонева RSS

About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.

Александрина участва в:

1234

„Слънца от глина“ търсят доброволци

Във връзка с изпълнението на проект „Слънца от глина – инициатива за популяризиране на българските шевици и подобряване на градската среда”,  набираме 10 доброволци.  Целта на проекта е да се провокира интереса на младите хора към българските шевици и символите, скрити в тях, чрез изобразяването им с изразните средства на декоративната мозайка в процеса на градска регенерация – облагородяването на градинка „Чайка“ в гр. София.

Планирани дейности, в които ще участвате:

-  Двудневно обучение през месец май в офиса на фондацията (София, ул”Цар Симеон 57);
-  Съботни работилници по изработване на мозаечните пана (май – юни);
-  Двудневно събитие на инициативата в град София, градинка „Чайка” (уикенд, юни);

Изисквания към кандидатите:

-  Да имате навършени 18 години;
-  Да имате възможност и желание да участвате във всички гореизброени дейности;
-   Да подадете попълнен формуляр за участие до 23.04.2012;
Предлагаме:
-  Възможност да научите повече за символите, които крият българските шевици;
-  Да се научите да изработвате декоративни мозайки и да получите сертификат от фондацията за това;
-  Официалното Ви включване в екипа на сайта по проекта: „За хората“;
 - Създаване на контакти и опит;

Попълнените формуляри за кандидатстване  изпращайте на zahorata@yahoo.com.

Posted in За Ежедневието | Tagged | Коментарите са изключени

Почистваме пролетно дома си

Началото на пролетта е времето, в което природата си отдъхва от дългата зима, сваля от себе си прашния снежен кожух и се подготвя за нова цветна премяна. Следвайки природния ритъм и за нас, хората, това е знак да почистим къщичката си – и материалната, и духовната.

Изчистете се от всичко застояло, ненужно, от всичко излишно, което Ви е в тежест. Освободете място за нови прекрасни преживявания, засейте пъстро цвете и отворете широко светлия прозорец за пролетното слънце и песента на птиците.

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

Часът на Земята | 20:30 – 21:30h, 31.03.2012

За пети пореден път, в последната събота вечер на месец март населението на Земята ще отбележи часа на планетата, изгасяйки осветлението поне за един час. Официалното отбелязване на Часа на Земята води началото си от 2007г. Тогава над два милиона души в Сидни, Австралия, изключват електричеството, за да помогнат на Земята да си отдъхне за малко.

Българската страница на инициативата може да намерите тук.

А това е видеото към тазгодишното отбелязване на Часа на Земята:

Мога да Ви споделя и как аз ще прекарам този час без електричество – ще слушам акустичния Концерт на свещи, който БГ Радио ще излъчи в ефира си. Един час в акустични изпълнения на български музиканти – радост на душата и спокойствие за Земята ни.

Няма нужда да Ви призовавам и напомням, колко ще е прекрасно да отбелязваме Часа на Земята не само един път в годината, по един час. Колкото по-малко електричество изразходваме в ежедневието си, толкова повече време подаряваме на себе си, на децата ни, на планетата.

Posted in За Природата | Tagged , | Коментарите са изключени

21.03. – Световен ден на поезията | Поетът-философ Пенчо Славейков

На днешната дата, 21.03., светът отбелязва международния ден на поезията. Ще използвам празника, за да Ви запозная с един от любимите си поети – Пенчо Славейков. Той често остава неразбран или пренебрегнат заради откровено философските идеи в поезията си. Двете понятия, които най-точно могат да опишат живота и творчеството му, са идеал и страдание.

През един януарски ден на 1884г. като младеж Славейков отива да се пързаля на замръзналата Марица. Привечер, уморен той сяда върху леда и се унася. Минават часове, докато го открият премръзнал. Близо три години Славейков прекарва на легло, полуподвижен и недъгав, като парализата засяга и говора му. Лечението в България, Австрия, а по-късно в Германия и Франция, не дава обнадеждаващи резултати. Изглежда, че пътят на Славейков към пълноценен и жизнерадостен живот е пресечен заради една нелепа случка. Но той започва трескаво да търси вяра, която да го понесе на своите криле и да го възроди за ново начало. Обездвижен физически, младият Славейков се преражда за интелектуално съществуване, изпълнено със стремежи и енергия, които „задвижват“ неговия дух. Години по-късно той споделя, че именно сънят и измръзването на пързалката го превръщат в поет. Такава гранична ситуация между живота и смъртта кара човек да преосмисли живота си и да потърси непреходното. При Славейков тя отключва и поета в него.

Чувствам стиховете на Славейков толкова близки може би заради това, че след шестгодишния си престой в Германия, той е силно повлиян от светогледа на немските гении в областта на литературата, философията и обществознанието. Особено важно е влиянието на Фридрих Ницше върху изграждането на Славейков като поет и критик. Ницше развенчава кумирите на своето време и обявява края на всички традиционни „буржоазни“ ценности. В най-известното си произведение „Тъй рече Заратустра“ той дава израз на идеята си за раждането на свръхчовека. Свръхчовекът в най-широк смисъл е човек, който твори сам себе си или казано другояче, се самосъздава. Свръхчовекът е едновременно и творец, и творение; и обект, и субект. На преден план излиза силно волевата личност, която въпреки обстоятелствата може свободно да се самоопределя. Като самият Пенчо Славейков.

Заради всичко казано дотук, Славейков е считан за „елитарен“. Той не се включва в борбата за обществени промени на своето време – за него тя произлиза от груби пазарски страсти, а той съзнателно иска да избяга от дребнавото. Това отрицание го поставя в краен конфликт с тогавашното общество. Още повече, че в текстовете си Славейков отказва да възпява традиционно героичното в национален план. Той търси винаги и преди всичко човека в българина. Героичното за него се изразява не в борбата за родината, а в стремежа към идеал и неговото отстояване. Славейков разглежда проблема за свободата в едно ново измерение – това не е само проблем политически и социален, а преди всичко проблем на Духа. Пример за подобно тълкуване са двете творби „Поет“ и „Бачо Киро“, посветени на Бачо Киро, участник в национално-освободителното движение. Та Славейков се интересува не от ролята на този възрожденец в хода на историята, а от стоицизма и силата на духа му. Защо поетът избира точно Бачо Киро за образ в текстовете си, когато имаме още толкова известни (и неизвестни) герои от Априлската епопея? Защото Бачо Киро, единствен сред заловените от турската власт бунтовници, признава: „Аз съм убиец.“ Той не е обхванат от страх заради делата си и поема отговорност за постъпките си.  Едно такова признание го обрича на сигурна смърт, но героят е готов да понесе тежестта на последствията от това, че е отстоявал идеала си.

Славейков е различният, поетът-философ и заради отношението си към фолклора. Точно народната песен според него пресъздава най-добре многообразието на живота на българина. Под въздействието на фолклора Славейков създава „Ралица“, „Бойко“ и „Неразделни“ – произведения, с които най-често се свързва името му. В литературознанието ни съществува тезата, че чрез тези си произведения Славейков се „поправя“ и под благотворното въздействие на народното творчество се връща към българското. За мен това твърдение е погрешно. Славейков изцяло пренебрегва традиционното описание на женската красота, каквото ни е познато от народните песни. Няма да срещнем при него „бели зъби бисерови“, „тънка снага самодивска“, „черни очи черешови“. Например, красотата на Ралица е събрана единствено в усмивката й. За Славейков подчертаването на физическото не е от значение. На героинята й е дадено и нещо, което не е  характерно за фолклора ни – тя е толкова изключителна, че има правото да избира. Характерът на Ралица се изразява в независимия избор, в отстояването му и в понасянето на последствията от него.

Човекът – творец на собствената си съдба. Човекът – мярка за всички неща. Чрез него се измерва добро и зло, щастие и нещастие. Всички битовизми и злободневни страсти са само фон. Да, Пенчо Славейков се чете тромаво, философията „спъва“ плавността на творческата мисъл и за разлика от творчеството на поетите-символисти, където художествените образи се усещат, при Славейков те се мислят от читателя. Това го превръща е необикновен поет, в явление, в разрез с нашите географски ширини. Творчеството на Славейков за мен е гениален пример как нещо доказано европейско (в случая идеите за времето си) е пренесено и поставено в български условия, запазва смисъла си и се превръща в непреходно, без значение историческата епоха, в която е създадено.

 

 

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Конференция за предприемачество StartUP@Blagoevgrad 2012

Конференцията StartUP e ежегоден форум, който среща на едно място предприемачи, инвеститори, студенти и млади хора, които искат да стартират собствен бизнес. Целта му е да пробуди предприемачески дух у младите хора в България и да им покаже как да превърнат своите идеи в успешен бизнес.

StartUP@Blagoevgrad 2012 е независимо организирано събитие по лиценз на StartUP Foundation с цел насърчаване на предприемаческия дух и изграждане на предприемаческа и бизнес-иновативна среда в Благоевград и региона.

StartUP@Blagoevgrad 2012, 24 и 25 Март – първата StartUP@Blagoevgrad конференция и първото независимо StartUP събитие в Благоевград.

StartUP@Blagoevgrad 2012 се организира от екип от ентусиасти от АУБ и Югозападен Университет „Неофит Рилски”: Николай Герджиков, Ивайло Шипочки, Деляна Ангелова, Павел Топалов, Кирил Мучев, Кристина Илиева, Светлин Кожухаров, Тихомира Нанева, Венелина Митева.

Кои ще бъдат лекторите може да погледнете на самата страница на StartUP@Blagoevgrad.

Билети за събитието може да закупите тук.

 

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Кукерският празник „Песпонеделник” в с. Широка лъка

През първата неделя на месец март в родопското село Широка лъка кукерите излизат да прогонят и „разчистят” лошите духове преди настъпването на пролетта. Тази година и аз можах да изпитам рядко красивата емоция да видя танците на близо 400 кукера.

Ако кукер те срещне или „нападне” през тези дни, няма да се отървеш от здраве през цялата година, чак до следващата пролет. Обикновено кукерите са млади мъже и момчета, чиито костюми, заедно с маските и звънците, тежат над 20 килограма. Наследяват ги от бащите и дядовците си. Широколъшките кукери се наричат още „песяци”, а празникът – „Песпонеделник” и за първи път се провежда през 1977г. Според народните вярвания лошият дух, наричан „бяс”, се вселява в кучетата или песовете. По време на танца си, кукерите изобразяват сцени от човешкия живот – от раждането през работата до смъртта на човек.

Кукерските игри в България се провеждат по различно време в различните краища на страната, в периода от края на зимата до началото на пролетта. Смята се, че те водят началото си от древногръцките Дионисиеви празници. Участниците в тях, подобно на нашите кукери, са се обличали в кожи, накачени със звънци и маски.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Родината като тревога и надежда

Дойде ли 03.03., почистваме праха от златните книги на Ботев и Вазов и си мълвим заучените цитати: „Българийо, за тебе те умряха…“, „пътят е страшен, но славен…“, „българин да се наричам…“, „тоз’, който падне в бой за свобода, той не умира“. Тежки думи, в които малка част от днешните българи се припознават. Думи, чието съдържание, е откраднато отдавна.

Ще чуем може би звънкия глас на някое дете, останало без дъх, да рецитира тези стихове в мартенския студ. Но на него му е простено, то още не знае какво говори. Аз също не съм сред хората, които се откриват в стиховете на поетите по-горе. Смърт в името на родината? Да измина страшен път заради слава? Да се боря заради едната чест на свободна личност? Точно аз ли ще оправя света и спася България от лошите? Животът е хубав, нека го живеем без да се натоварваме със странични терзания. Това най-често си казваме ние, наследниците на падналите в борбата за свобода.

Питам се какво е движило всичките онези бойни хора – хайдути, четници, бунтовници, войници – да тръгнат към сигурна смърт. Идеалистичният отговор би бил: как какво?! Съзнанието за дълг и любовта към род и родина. А реалистичният ще е: времената са били такива – неволята сама е слагала пушките в ръцете на хората. И дори всичко изброено да е вярно в смисъла си на мотивираща сила, то не струва нищо без надежда, без надежда и вяра в промяната. Каква смислена саможертва ще направя само от любов и дълг, ако нямам надежда и вяра, че ще предизвикам действие, не, дори още по-малко – вяра, че ще предизвикам мисъл за действие?

Надежда и вяра аз имам. Може да не тръгнем да умираме за България, да не се вдигнем на революция със сопите, да избягваме „страшните, но славни пътища“. Но докато носим България в себе си като надежда и вяра, сме достойно свързани със загиналите герои в борбата за свобода. Защо „достойно свързани“, ако в действителност не ни стиска да се посветим и впуснем във велики дела с неясен край в името на родината? Защото този, който се надява и вярва, винаги е готов да опита. Може да е някакъв съвсем малък, невидим на пръв поглед опит, но пак е опит за промяна. Ако вярвам, няма да пропусна възможност да пробвам.  А ако заедно с мен се пробват още няколко стотици души, ето ти една малка местна промяна. Далеч съм от образа на родината като „гордост“, „първа радост“, „чест“ и „една достойна“ на света. Мисля България като тревога, която ме предизвиква да се надявам, опитвайки се да променя. Честит национален празник!

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Форум Здраве | 17.03.2012

Горичка Ви канят на Форум Здраве!

На Форум Здраве няма да се говори за вредни храни, за сутрешна гимнастика или за чудотворни диети. Защото няма една здравословна формула, която може да действа еднакво върху всички. Здравето е всичко, което ни се случва съзнателно или несъзнателно, коeто правим, мислим, обичаме, усещаме, вярваме, гоним.

Здравето, особено изгубеното, е една от най-тревожните и най-вълнуващи теми. Готови сме на всичко за да го намерим отново. А пътищата са безброй и колкото повече търсим, толкова по-объркани стават. Как да открием вярната посока?

На Форум Здраве Горичка са поканили дванадесет различни хора, които заедно ще рисуват карта за откриването на това съкровище. Всеки от тях има своя пътека.

Целта на Форум Здраве е да Ви върне свободата да търсите сами своя път.

КОГА И КЪДЕ:

Форумът е еднодневен, в събота, 17 март 2012 г.
Ще се случи в Модерен театър, София.
В 9:00ч. вратите се отварят.
Лекциите започват в 10:30 ч. и завършват в 18ч..
Има осигурен безплатен обяд. Останалото е на бара.

РЕГИСТРАЦИЯТА

Ако се регистрирате предварително в Gorichka.bg, в магазините Биомаг или купите  билет от сайта или билетната мрежа на Eventim, цената е 25 лв. за един и 40 лв. за двама.

При регистрация на място, в деня на събитието,
цената е 30 лв. на човек.

Фейсбук събитието
twitter: #zdrave

Posted in За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

Семинар: Здравото тяло и природното хранене – 18.-19.02.2012

Здравейте, приятели!

Каним ви на семинар за изграждане и поддържане на здраво тяло – една от предпоставките за здрава душа.

Семинарът ще се проведе в Пловдив (18.02., събота) и в София (19.02., неделя), от 16:00 часа и в двата града. Входът и за двата града е 10 лева.

Водещ на събитието ще е Петко Политов – вегетарианец от 11 години, веган от 4, организатор на курсове за фитнес инструктори и ръководител в звеното за образование на CORFIT /College of Registered Fitness Instructors and Teachers / за Европа.

Ще бъдат разгледани анатомичните особености на човешкото тяло и естественото за нас хранене – вегетарианството. Семинарът включва задълбочени биомеханични, анатомични, физиологични и биохимични теми – как да имаме здраво тяло, колко да се движим, как да не се ограничаваме и да живеем пълноценен живот и да бъдем доволни от себе си – надявам се, с това мероприятие всеки ще може да намери отговори на тези въпроси. Съвремието е осеяно с капани, но всеки от нас може да се радва на жизнен, енергичен и пълноценен живот, който не само е възможен, а е нормалното състояние за всяко човешко същество. Например, инстинктът ни да търсим сладки неща съвсем не е нещо „лошо“, ако знаем защо тялото ни води към тях.

По-долу накратко са изброени някои теми от семинара. Разбира се, може да бъдат включени и други, а Вашите въпроси и теми на интерес са добре дошли.

Теми:
I. Защо сме вегетарианци:

1. Морални причини;
2. Здравословни причини.

II. Има ли разлики в спортуването за вегетарианци и невегетарианци

1. Белтъчини;
2. Здравословното хранене е вегетарианството;
3. Добавки – хормони, L-карнитин, креатин и т.н.;
4. Защо повечето вегетарианци са “кльощави” и лошо ли е това?
5. Наднормено тегло при вегетарианци.

III. Видове спортове:

Кратка презентация. Силови тренировки. Бойни изкуства. Лека атлетика. Йога. Други. (Открит семинар).

IV. Как да променим тялото си:

1. Методи за покачване на тегло;
2. Методи за сваляне на тегло;
3. Оформяне на тялото;
4. Работа за различни части на тялото;
5. Цялостно развитие на тялото;
6. Естествено натоварване (претоварването, липсата на натоварване, последици);
7. Мотивация.

V. Уреди, облекло, тренировки на открито

Свободни тежести и машини, изокинетично, изотонично и изометрично натоварване, принципи на биомеханиката;

VI. Хранене (вегетарианство)

1. Белтъчини:
- Аминокиселини: функции, устройство, брой, видове, “незаменими”

2. Въглехидрати:
прости, сложни, фруктоза и ролята й, метаболизъм на фруктозата и на глюкозата, гликоген, гликолиза, гликогенеза, гликонеогенеза, инсулин, адреналин, начин на живот, диабет

3. Витамини – функции и източници
4. Микроелементи
5. Други съставки (ензими и др.)
6. Хормонален баланс
7. За вредата от диетите
8. Избор на храна според целите ни
9. Предимства на вегетарианското хранене

Заповядайте!

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

София с първи „зелени“ таксита

В снежния ден днес (07.02.), чакайки трамвая, нетърпеливо се оглеждах наляво-надясно. Вятърът така завърташе снежинките, че ми пречеше да виждам ясно. Изведнъж отстрани, на стоянката с таксита, една кола успя да ме заслепи въпреки невидението ми. Беше зелена, много зелена! Преди да си кажа, кой ли си е избрал такъв мм… странен цвят за кола, видях, че това е такси. Истинско „зелено“ такси. Първото, което виждам в София.

Зелено такси в София

Зелено такси в София

Без да правим реклама на японската марка, този нейн модел е най-масовият хибрид, който се движи с помощта на ток, без разход на гориво и без да замърсява околната среда с емисии на CO2. Когато се прибрах вкъщи, сравних и тарифите за превоз на пътници. Разликата им с тези на „жълтите“ таксита е почти никаква. Засега само два такива автомобила ще „озеленяват“ столицата ни. Очаква се на пролет да станат около 20.

За мен все пак остава загадка как „зеленото“ такси си е извоювало зеления цвят. По закон всички таксиметрови коли трябва да са задължително жълти. Но ако това е изключение в полза на природата, с цел да се предизвика вниманието на бъдещите пътници, го одобрявам.

Posted in За Природата | Tagged , | Коментарите са изключени
1234