Author Archives: Александрина Цонева RSS

About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.

Александрина участва в:

1234

Разбивачът на езици

Всеки нов език е врата към нов свят, казват старите хора. Днес ако не говорим поне два чужди езика освен родния си, сме изгубени в общуването. Родителите изпращат невръстните си деца в ясли и градини с преподаване на чужди езици. Колкото по-рано се започне, толкова по-добре. Виртуалният и реалният свят предлагат безброй възможности да се самообразоваме и проговорим поне английски. Възможно ли е човек, който до 21-вата си година не е говорил друг език, освен родния си английски (съответно ирландски) да научи гладко в рамките на осем години шест езика? И то какви – испански, френски, немски, италиански, португалски и есперанто – и да продължава да се стреми към още няколко, в момента турски и американския език на знаците.

Бени Люис е ирландец от гр. Каван, вегетарианец и луд по технологиите, както сам се описва в блога си Fluent in 3 months. През детството си е имал говорни проблеми, посещавал е терапевт, допълнително в училище езиците малко са му се отдавали. След като си взема дипломата за висше образование като електронен инженер през 2003 г., Бени заминава за Испания. Тогава започва „любовна му връзка” с езиците и културата. Открива за себе си, че ученето на чужд език изобщо не е сложно, когато подхождаш към него правилно.

Бени успява да научи испански на достатъчно добро ниво – най-високото C2 от Европейската езикова рамка. В същото време съдбата го отвежда в най-различни държави. Така той решава да се пробва да работи като „езиков хакер” – човек, който разбива системата на един език и си го „присвоява”. През живота си Бени е работил като какъв ли не. Но с това си решение да бъде „езиков разбивач” и да предава знанието си на други чрез блога си и малък самоучител, той изпълнява най-голямото си желание – да е независим, да пътува и да общува с хора. Мечтата му към днешна дата е да събере достатъчно пари, за да може да си позволи да живее в Москва и Токио за по три месеца, за да научи съответно руски и японски.

Ето, например, как Бени се пробва да научи немски, прекарвайки три месеца в Берлин. Поставя си цел – да издържи изпита на Гьоте Институт, отново най-високото ниво – C2 от Европейската езикова рамка. Това решение си е равно на малка лудост за някой, който тепърва ще започва да учи сериозно немски и то за срок от три месеца! Бени е имал часове по немски в училище, но към деня, в който стъпва на немска земя, не може да си поръча нищо за ядене на немски. Признава, че това е езикът, в който е вложил най-много труд, но резултати не са налице. Искрено съжалява, че от стотиците часове уроци по немски не е излязло нищо успешно и му се налага да разговаря с немци, австрийци и швейцарци все още на английски. Крайно време e за промяна!

Какво прави Бени: записва се за изпит, но не и за курса, който подготвя за изпита. Гьоте Институт препоръчва поне 1200 часа по немски за напреднали, за да може човек да издържи изпита. За Бени това седене в час е изгубено време. Неговият метод да”хакне” езика включва също учене по цял ден, но като чете на немски, слуша немско радио и общува активно с немци. И едновременно с това да работи върху книгата си. Хубаво е човек да се стреми към звездите, дори когато се окаже, че е попаднал на Луната – в това вярва Бени.

В първите си разговори с немци се стреми да ги накара да повярват поне за 30 секунди, че той самият е истински немец. На пръв поглед 30 секунди не са много време, но ако трябва да си в непрекъснат разговор и при това не говориш съответния език, не е никак лесно. Първата задача на Бени е да проговори гладко, втората – да си намали максимално акцента и третата – да овладее езика на тялото и жестовете на един немскоговорящ. Задачата ще е успешно изпълнена, ако поне няколко немци, които разговарят с Бени за първи път, повярват, че той е истински немец в първите 30 секунди на разговора.

На края на първия си месец в Берлин, Бени прави видео-разходка из жилището си, при което говори на всички научени от него досега езици, влючително и на немски. Работи върху езиковия си „пътеводител” и описва подробно кои техники използва, за да учи възможно най-бързо думи и граматика. За Бени да говориш един език няма нищо общо с това, колко добре го знаеш, а колко умело общуваш на него. Въпреки че не се записва за академичен курс по немски, той взема все пак частни уроци заради трудностите при писането. Учителката му казва, че реално може да издържи изпита, но само ако запази скоростта си на напредък от първия месец. Бени говори за Берлин като за една от най-тихите столици, в които е бил – в централните части на града не видял да минават нито хора, нито коли за по няколко минути. Жителите на Берлин са също тихи като града си. Бени споделя, че през първия месец от престоя си е нямал много възможности да общува с немци, но се надява, че през следващите два месеца с настъпването на лятото това ще се подобри.

Хубавото при Бени е, че той споделя в блога си както успехите при езиковите си приключения, така и по-малко добрите си постижения. Давайки публичност и на отрицателния си опит, той съветва бъдещите ентусиасти, решили да учат немски, от какво да се предпазят на всяка цена. След края на трите месеца активно учене в Берлин, Бени не успява да издържи изпита за ниво C2. От общо петте компонента, той се справя с четири. Скъсан е на слушането с разбиране. Правилото на Гьоте Институт е такова, че при един невзет компонент и целият изпит е невзет. Въпреки това Бени е много горд със себе си, защото е успял да подобри собствения си технически процес на изучаване на един език и е опознал нова култура.

На частта с говоренето Бени има успеваемост от 75%, като темата, която му се пада за устен изпит е обезлесяването. Повечето хора и на родния си език няма да знаят какво да кажат по въпроса. Съветът на Бени е, когато човек започне да учи език, да се съсредоточи повече върху говоренето от самото начало, отколкото върху изолираното учене вкъщи. И разбира се, да се намира в съответната езикова среда. Този метод му помага да се справи добре с писането на съчинение – 74% успеваемост. От граматичната част успеваемостта му е 61%. Граматиката според логиката на Бени не му е нужна толкова, защото за него е важно да говори уверено, а не граматически правилно. Въпреки че при много хора, изучаващи езици, увереността и смелостта да говорят чуждия език идва от спокойствието, че говорят правилно. При четенето Бени успява едва на 50%. Грешката му е, че не обръща внимание на прецизността на немския – има думи, които описват един и същ предмет примерно, но в зависимост от ситуацията, се използват различно. Дори да слушаш по цял ден радио или телевизия, или да говориш с немци е недостатъчно, за да бъдеш добър на четене с разбиране.

И на края е слушането с разбиране, където Бени постига едва 37%. Като най-голяма грешка тук Бени си признава отново това, което споменах по-горе – че за да разбираш немски, трябва да слушаш немски непрекъснато. Да слушаш пасивно, докато шофираш или докато миеш чиниите, мислейки си, че учиш по този начин, е погрешно. Или поне за Бени не работи. Отделно, че при изпитното слушане човек трябва да посочи много специфични данни, а не просто да разбере за какво иде реч.

Обобщението на Бени след езиковото приключение „Немски за три месеца” е, че си е заслужавало напълно усилията. Не постигането на крайната цел – вземането на изпита за C2 ниво, а това да предизвика себе си и да проговори гладко немски, е бил стремежът му. И той го осъществява. В същото време Бени подобрява техниката си на „хакване” на чужд език, както сам се изразява. След Берлин, заминава за Будапеща, за да учи унгарски. Опитът му е вдъхновяващ за хиляди млади и стари, които,  обременени от академичното преподаване на чужд език, са решили, че нямат дарба за езици и се отказват.

Езикът, като основно средство за връзка между хората, би трябвало да живее по-малко между учебниците и повече на улицата, в магазина, в кафето, където хората общуват. Ако гледаме на езика като цел, а не като на средство, каквото той реално е, ще изгубим излишно време, упражнявайки се в съвършенство. Бени кара читателите на блога си да го последват в начинанието му и да приложат техниките му на учене за който и да е чужд език. Съзнавайки или не, той им дава ключ към безценно богатство, защото дори само опитвайки, те учат. „Има хиляди начини да научиш един език, но само един начин да го проговориш – като си отвориш устата и кажеш нещо.”

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

12.08. | Европейски ден на младежта

София отбеляза днес със следобедно-вечерно тържество Европейския ден на младежта. Организатор на празника бе Министерството на образованието, младежта и науката с подкрепата на Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”, „Виваком”, „ Минерална вода Девин”, „Сити TV”, „БГ радио” и вестник „АЗ БУКИ”. Празникът започна в късния следобяд в Борисовата градина, където около сцената за гостите-музиканти, бяха представени и организации, занимаващи се с проблемите на младежта.

Примерно, Националният център „Европейски програми и инициативи” събира в момента предложения по програма „Младежта в действие”. С идеи могат да участват организации и неформални групи от млади хора от цялата страна. Целта е младите българи да бъдат насърчени в желанието им да променят средата, в която живеят. Това може да стане чрез каква да е полезна за обществото дейност като почистване на градския парк, създаване на еко-пътека, засаждане на дръвчета, списване на училищен вестник или списание. На всички смислени и свежи проекти се оказва финансова помощ за период от 3 до 18 месеца. Повече за работата на Националния център „Европейски младежки програми и инициативи” може да научите ето тук.

Друг интересен младежки проект, който заслужава да бъде споменат е „Ангели в града”, осъществен от сдружение „Отворена младеж”. Неговата цел е чрез разпространение на информация и консултиране да намали междуличностното насилие и по-конкретно, насилието сред младежите. „Ангели в града” ще се проведе по улиците на четири български града – София, Видин, Монтана и Враца, като за насочване вниманието на младежите към проблема ще се използват интерактивни игри. Ще се обяснят и основните причини за антисоциално улично поведение – стрес и злоупотреба с алкохол или наркотици. По-голямата част от събитията, организирани от „Отворена младеж” за представени на интернет-страницата им на български и английски език.

На тържеството по случай Европейския ден на младежта в Борисовата градина имаше и изложба на най-добрите снимки от Националния конкурс за художествена фотография на тема „Младежта в сезони” и от Националната доброволческа кампания „Промяната започва от теб”. Дали заради прохладата на Борисовата градина или от любопитсвото към случващото се, беше пълно с млади по дух хора от всички възрасти – майки с деца, баби с внучета, влюбени момичета и момчета. Привечер на сцената излязоха Калин Вельов и музикантите от група „Тумбаито“. По-долу може да чуете част от първото им изпълнение. За танците се грижеха Раул Торес и неговите танцьори, които приканваха зрителите от първите редове да танцуват заедно с тях.

Сцената в Борисовата градина по случай Европейския ден на младежта

Сцената в Борисовата градина по случай Европейския ден на младежта

Posted in За Ежедневието | Tagged | Коментарите са изключени

Бързата работа – срам за майстора

Тази поговорка изглежда леко поостаряла в днешното време на високи скорости. Днес всеки бърза за някъде. Бърза да порасне. Бърза за работа. Бърза да не изпусне автобуса. Бърза да се затвори вкъщи пред компютъра или телевизора. Мечтае за бърза печалба, иска бързи коли, обича бърза храна и се оплаква, ако няма бърз интернет.

Бързаме, а често не знаем за къде и бъркаме посоката. Какво значение има, че сме първи, ако пристигнем на грешното място?

Всъщност, ако се замислите, поговорката и днес важи с пълна сила. Забелязвали ли сте как точно когато най-много бързате, най не ви върви? Изпускате разни неща, неволно ги бутате и събаряте на земята, правите правописни грешки, докато пишете, не успявате да откриете това, което ви трябва, въпреки че е точно пред очите ви. Сякаш вселената образува конспирация срещу вас, а всъщност просто се опитва да ви каже, че е време малко да забавите темпото.

В бързината забравяме, че всъщност всички сме майстори на собствения си живот. Майстори, които имат право само на едно творение. И затова то трябва да е най-доброто, на което сме способни. Бързината тук не помага. Прекалено бързото темпо на музиката ще изпревари думите на песента. Бързайки, няма да оставим боите на картината да изсъхнат или ще забравим да нарисуваме слънце. От нетърпение глинената фигурка ще остане недоизпечена. Бързата ръка ще нанесе някой грешен удар с длето върху каменната статуя. От нас зависи дали ще бързаме да завършим творението си или ще вложим в него цялото търпение и любов, на които сме способни.

И накрая ще ви разкажа една история, чиито източник за съжаление не помня. Била организирана експедиция през непознати земи и в състава й влизали местни хора. Ръководителят на експедицията бързал много и дори искал да изпреварва графика, а хората го следвали. Това продължило три дни, а на четвъртия те отказали да продължат. Когато ги попитал защо, те отговорили „Ние вървяхме бързо и тялото изпревари душата ни. Сега трябва да я изчакаме да ни настигне, за да бъдат двете отново едно цяло“.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

ИдеЯлисти за българите зад граница

От началото на годината стана традиция един път в месеца идеЯлистите в София да се събират, най-често в една модерна зала на старата ул. „Княз Борис I”. ИдеЯлистичните сбирки са организирани от „Разномишленици”: група млади хора, обединени от една цел – да променят българското общество и неговата култура, но споделящи различни начини и методи за достигане на този общ резултат. Дори сега, през отпускарския сезон,  „Разномишленици“-те не се отказаха да съберат за дискусия останалите в градската жега идеЯлисти. Цел на събитието бе запознаването с организации, насочени към българите в чужбина – какви са техните структури и основни проекти, какви успехи и какви пречки срещат те в работата си.

Както споменах по-горе, „Разномишленици“-те реално са съмишленици, които са заедно от около година, имат различни професионални интереси, но една и съща представа как трябва да се развива България и нейното гражданско общество. Чрез презентации на успешно работещи проекти и дискусии по теми като общественото доверие и работата в екип, те се опитват да предизвикат положителна промяна в мисленето и културата на нашето общество.

Първата организация-гост в представянето беше „Тук-Там”. Лицата на сдружението са шестима млади хора, завършили образованието си в чужбина и решили да помогнат при социалната и професионална интеграцията на завърналите или завръщащите се българи от чужбина. Дени разказа подробно за ценностите, които те следват – гледайки отвъд хоризонта, с любопитство и ентусиазъм, да откриват добрите неща в нашето ежедневие. Всеки човек е ценен сам по себе си и има интересна история, достойна да бъде чута. Без да търси признание, екипът на „Тук-Там” се стреми към открито общуване и неограничено споделяне на идеи. Принципът „помагаме ти да помагаш” накратко събира в себе си философията на тази организация. Помагайки на новозавърналите се, „Тук-Там” едновременно и мотивират тези хора да предадат своя положителен опит, помагайки на други и участвайки в общополезни събития. Стартирайки с Фейсбук-група през 2008 г., днес „Тук-Там” имат около 1.600 фенове и членове и около десет активни ентусиаста, както те ги наричат. Сред успешните им проекти през изминалите три години са „Кариера в България”, „Защитено училище заедно”, „Мениджър за един ден” и „Професия за мен”. Чрез въведения членски внос се опитват да помагат и финансово на отделни инициативи.

Дени от "Тук-Там"

Дени представя "Тук-Там"

Проблемите, които сподели Дени при представянето, са и проблеми на почти всички подобни сдружения. Първо, как да запазят фокуса на дейността си при толкова примамливи покани за участие в най-разнообразни проекти. С течение на времето са се научили да не казват „да” на всяко предложение за партньорство, колкото и уникално да е то. Вторият реален проблем е свързан с въпроса за устойчивост и приемственост – все още трудно се намират активни хора, които да имат енергия и мотивация за по-дълго време. Това от своя страна води до разделението на вътрешен и външен кръг от хора, което не е желателно за процеса на работа на подобен проект на доброволни начала. Затова стремежът на „Тук-Там” е да се създаде една голяма  общност, без да се говори за „ние” и „вие”. С трупането на опит се е увеличила смислеността на проектите на организацията, заедно със знанията на нейните създатели как съществува една неправителствена организация в България.

Дени постави накрая няколко важни въпроса към публиката, като първият от тях беше, как да се осигури приемственост. Според Георги Кадиев, кандидат за кмет на София от листата на БСП, на „Тук-Там” им трябва успех, национален и обявен на висок глас. Това ще се случи чрез акции по най-дразнещите проблеми на обществото, доведени от тях самите до успешен край. Реално погледнато, „Тук-Там” имат огромен успех с „Кариера в България”, където участниците се увеличават постоянно всяка изминала година. Но, както отбеляза Райна Манджукова, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина (ДАБЧ) и настоящ журналист в телевизия СКАТ, този форум не е достатъчно популяризиран – извън общността и феновете на „Тук-Там”, малко хора знаят за него. Друго решение на проблема с приемствеността е допълнителното институционализиране на сдружението. Имайки предвид, че те разполагат с официална регистрация, не е необходимо да продължават да действат като НПО. Защото членството в „Тук-Там” трябва да носи със себе си и осъзната отговорност, от която произтичат конкретни задължения. Тоест, повечето структура би улеснила постигането на поставените цели.

Георги Кадиев: "Трябва ви успех, който да се популяризира."

Георги Кадиев: "Трябва ви успех, който да се популяризира."

Интересно беше включването на Божидар Чеков, журналист и от дълги години политически емигрант във Франция. За да имат успех организациите, насочени към българите в чужбина, трябва да се изхожда от принципа на солидарността. И крайно време е, българите да се разделят с чувството си за малоценност спрямо чужденците – една обремененост, която тежи особено на поколението на нашите майки и бащи.

Друг ключов въпрос – как да се запази интереса към работата на организацията? Опитът на Чеков показва, че редовните срещи с известни и преуспели в своята област личности могат да бъдат от голяма полза. Отделно по думите на Румяна Угърчинска, също журналист и от дълги години живееща във Франция, при „Тук-Там” се създава впечатлението, че дейността им обхваща само определен етап от живота на конкретно младите хора – социалната интеграция и намирането на работа на прибралите се от чужбина. Тук отново се намесва нуждата от по-широко разпространение на информацията и за останалите проекти на „Тук-Там”, които обхващат не само завърналите се в родината абсолвенти. А Даниел Панчев от „Асоциация за изследване и развитие на гражданското общество” сподели, че няма значение, колко са активно заинтересованите членове – може да са петима души, но ако се вижда блясъкът в очите им, успехът неминуемо ще дойде.

Божидар Чеков говори за своя опит на българин в чужбина

Божидар Чеков говори за своя опит на българин в чужбина

Р. Манджукова разказа своите лични впечатления за организациите на българите в чужбина. В повечето случаи те или не се познават помежду си, или, ако са в един град или област и се познават, имат нещо да делят. Промяната на мисленето трябва да започне от внушението, че и зад граница ние сме едно цяло. При това голяма роля се пада на неформалното общуване, защото не може да се разчита на държавата за съдействие в това отношение. Манджукова даде положителен пример с успешната комуникация между българските училища зад граница. През 2005 г. по инициатива на ДАБЧ в София се провежда първата обща среща на подобен род училища. От тогава досега са проведени три такива кръгли маси, като учителите сами са поели инициативата за тяхната организация. Вече трети сезон чрез програмата „Роден език и култура зад граница” се финансира дейността на българските училища зад граница. Р. Манджукова подчерта колко важна е ролята на тези институции, защото децата, които се обучават там, са бъдещите членове на организациите, създадени и насочени от и към българите в чужбина. Добрата новина от последния час е, че бюджетът на програмата за новия сезон е увеличен с още 2 млн. лева. Така за 2011 г. одобрените за финансиране 135 проекта на училища зад граница ще си поделят общо 4.4 млн. лева.

Райна Манджукова: Организациите на българите в чужбина трябва да заложат на неформалните срещи и съзнанието за едно цяло

Райна Манджукова: Организациите на българите в чужбина трябва да заложат на неформалните срещи и съзнанието за едно цяло

На края на събирането на „Разномишленици“ Р. Угърчинска представи инициативата, чието начало е поставила тя самата. Става дума за Отвореното писмо до Омбудсмана на Република България, в което тя обръща внимание на проблема, че българите с двойно гражданство според Конституцията на страната ни не могат да бъдат избираеми и да участват активно в политическия живот на родината си.

Според сегашния Избирателен кодекс, за народни представители и президент могат да бъдат избирани единствено български граждани, които нямат двойно гражданство и са живели последните пет години в България. Ощетена в този случай преди всичко е самата българска държава, която губи способни и умни хора, готови да помагат в управлението на родината си. Изискването за „уседналост” противоречи на Европейския закон за свободно  пътуване и  установяване на гражданите на Европейския съюз.

Отделно, Угърчинска засегна въпроса, че българите в чужбина не са представени адекватно в българския парламент. Ако се доверим на данните, че зад граница живеят близо два милиона българи, то това значи, че до 30% от нацията ни няма правото да има свои собствени народни избраници. Угърчинска даде пример с Франция, която има едва 3% население извън граница. Но тези 3% избират 11 народни представители във френския парламент. Възможно решение е, във всяка държава, където има българи, да се създаде по един Обществен съвет, като всички Обществени съвети на българите се обединят в една Асамблея. Отвореното писмо на Угърчинска провокира Омбудсмана на Република България да организира дебат по темата, който дебат за съжаление не е особено популярен. Може да следите развитието на темата и в създадената за това Фейсбук-група.

Румяна Угърчинска, автор на Отвореното писмо до Омбудсмана на Република България за равни избирателни права на българите зад граница

Румяна Угърчинска, автор на Отвореното писмо до Омбудсмана на Република България за равни избирателни права на българите зад граница

Представяйки различните гледни точки и решения по въпроса с организациите, насочени към българите в чужбина, важно е не да останем само с познанието за това, но и да преминем към конкретно действие. Защото обществото, в което искаме да живеем, с неговата култура и мислене, е резултат от нашата собствена дейност, култура и мислене. Българите зад граница и тяхната интеграция при завръщането им в България са дотолкова от значение за бъдещето ни, доколкото тези хора са едно все още скрито съкровище и неизползваем ресурс.

 

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Българи от старо време | Една история за любов, труд и постоянство

Българинът от край време се слави със своето трудолюбие, прагматичен ум и предприемачески дух. Примерите за преуспели български предприемачи с национално значение, тръгнали от нищото – и в днешно, и в минало време – са много. Но ако потърсим сред тях освен находчиви търговци и хора-човеколюбци, броят им значително ще намалее.

Историята, която ще ви разкажа по-долу, е за един вдъхновен българин, живял и работил в началото на миналия век. Признавам, нямаше да се заинтересувам от него толкова обстойно, ако не беше свързан с моя роден град Габрово. Пенчо Семов е роден през 1873 г. в едно габровско селце на име Цвятковци, в семейството на пътуващ търговец. Като малък помага на баща си в търговията с кожи и вълнени платове. По това време Габрово се превръща в истински индустриален център с работещи стотици фабрики и предприятия. През 1898 г., на 25 години Семов е натрупал малък капитал, който му позволява заедно със своя тъст да основе първото си предприятие – фабрика за сапун. Започва една история на професионален и човешки възход – само за няколко години в Габрово се появяват фабрики за платове, собственост на Пенчо Семов – „Надежда”, „Иван Семов и синове” и „Успех”. Във Варна пак той основава и първата фабрика за ютени изделия – „Кирил”. Освен в текстилната, Семов навлиза и в кожарската, в барутната и в тютюневата промишленост, обхващайки почти всички краища на България.

Но какво прави този предприемчив българин по-различен от останалите едри индустриалци от 20-те години на миналия век? Отговорът е мисълта и грижата му за хората. Самият Семов като младеж не е имал възможност да посещава училища в чужбина, но изпраща на свои разноски хората си специалисти да се обучават в най-добрите училища в България и Европа. Той съзнава, че най-ценният ресурс не са парите и машините му, а хората. Образованието и личностното развитие са ценностите, на които предприемачът Семов се основава в своята работа. С негови средства е изградено училището в родното му село, а благотворителната му дейност само за образование е с впечатляващи размери. Семов никога не изневерява на философията си да не влиза в политиката и да не изнася капитали извън граница. Той съсредоточава цялата си финансова мощ в родината, като след смъртта си през 1945 г. завещава на България над милиард тогавашни златни лева. След всичко, казано дотук няма да ви изненада и веруюто на Пенчо Семов: „Любов, труд и постоянство”. А Атанас Буров, известен политик и съвременник на Семов, споделя двете най-важни качества за неговия безспорен успех: смелост и дързост.

Наскоро „Нова телевизия” направи филм за живота на Пенчо Семов, който може да гледате свободно ето тук.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Живот без пари

На видео-представянето на документалния филм за живота й попаднах случайно в YouTube . Тя се казва Хайдемари Швермер, на 69 години е и живее в немския град Дортмунд. Живее без да използва пари от 15 години. През 2010 г. режисьорката Лин Халворсен и продуцентът Ян Далхов, и двамата от Норвегия, правят филм за Хайдемари, озаглавен „Да живееш без пари” („Living Without Money“). Те описват ежедневния й живот, срещите й с нови и стари приятели, пътуванията й из Германия, Австрия, Швейцария и Италия, където е канена за лекции, както и безбройните предизвикателства, свързани с алтернативния й начин на живот.

Ето накратко историята на Хайдемари:

През 1987 г. Хайдемари е жена на средна възраст, с две деца, която след един приключил неуспешен брак се премества да живее от Люнебург в Дортмунд. По професия е прогимназиална учителка. Хайдемари е впечатлена от многото бездомници, предимно млади хора, живеещи без препитание по улиците на града. През 1994 г. тя основава сдружението „Дай и вземи”, с идеята да се споделят и разменят услуги, идеи и предмети, без парите да играят каквото и да е роля. Хайдемари вижда, че по този начин – чрез замяна и размяна, разходите й за живот значително намаляват. Това я кара да се впусне в експеримент – започва първо с решението, че когато си купува нещо, в същото време и ще подарява или дарява нещо. През май 1996 г. Хайдемари се отказва от жилището си, от здравната си застраховка и почти всички материални притежания. Живее в домовете на членовете на „Дай и вземи”, които са на почивка. Хранителни продукти Хайдемари си набява от един био-магазин – срещу метене на двора или съвети получава плодове, зеленчуци и хляб, които в края на деня не са вече толкова свежи. Дрехи си намира първоначално от безплатен битак един път в месеца на име „Треска за размяна”. Разполага и с ключовете от един офис – така нареченият Научен магазин в Дортмунд, където може да ползва интернет и телефон срещу малки услуги като почистване и съвет в работата. Всичките й материални придобивки се побират в един куфар и една раница. На Хайдемари й се налага да купува с пари единствено билети за влак, в случай че пътува на дълги разстояния, защото немските железници не са убедени във философията на даването и вземането.

Хайдемари не иска трудът, който тя отдава срещу други услуги, да изглежда като „работа на черно”. Въпреки че няма постоянна работа и се е отказала от плащането на застраховки и такси към държавата, въпросът с данъците живо я вълнува. Тя изпраща писмо на кмета на Дортмунд с молбата да плаща данъци по свой начин. Предлага да се занимава с консултирането на хора, които живеят от социални помощи, да участва в проектите на общината, да информира и окуражава хората без дом и работа. Като отговор получава съвета да се ангажира като доброволка, но според нея това изобщо не е смисълът на практиката на даването и вземането.

Една от най-честите критики, които Хайдемари среща по време на срещите си с хора, е, че отказвайки се от това да плаща здравна застраховка, в случай на сериозно заболяване тя ще е в тежест на съвестните граждани, които си плащат застраховките. На това тя отговаря, че се грижи за здравето си много по-отговорно от преди, опирайки се на превантивното самолечение. На своята интернет-страница тя описва основните аспекти на житейската си философия, доказвайки, че не е избрала освободен от задължения към обществото безгрижен живот. Самото създаване на сдружението „Дай и вземи” е един вид политически акт според Хайдемари. Чрез него тя работи за намаляване на голямата пропаст между бедни и богати, каквато има във всички модерни общества. От друга страна, безработните няма да се чувстват ненужни и нещастни, защото срещу услуга или усилие от тяхна страна, те ще получат това, от което имат нужда. Прекалената консумация на стоки и материални блага говори за голяма вътрешна празнина. Тази вътрешна празнина, заедно със страха от това да загубиш, са ни насаждани непрекъснато от медиите под натиска на големите компании. Според Хайдемари ние сме такива, каквито системата ни направи.

Следвайки философията на Хайдемари, за да може нещо в нашия свят да се промени, всеки един от нас трябва да открие за себе си какво иска, от какво наистина има нужда и какъв е смисълът на живота му. Проблемите в обществото са резултат от това, че хората не знаят как да общуват помежду си. Хората, които не харесваме, може да ни служат като огледало и да ни отведат до собствените ни корени. Дори само задаването на въпроса, защо толкова се ядосваме за това или онова и какво общо има то с мен, носят нова гледна точка за нас.

През 2003 г. Хайдемари Швермер публикува своята първа книга – „Моят живот без пари”, а през 2007 г. завършва и втората - със заглавие „В хармония – без пари”. Решава да не я публикува чрез издателство, а я пуска за свободно четене в мрежата в PDF-формат. Критикувана или хвалена, Хайдемари си остава изключение в нашия материален свят. Нейният начин на живот и убежденията й най-малко са възможност за нас да си поставим въпросите, споменати по-горе: какво искаме, от какво наистина имаме нужда и какъв е реалният смисъл на живота.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Представяне на Тук-Там и на организации, насочени към българите в чужбина

Презентацията, последвана от дискусия, ще е част от серията срещи „За ИдеЯлисти” и ще се състои на 26 юли от 19.00 часа на ул. Княз Борис I 73., Зала 73 във вътрешния двор. Основните теми ще бъдат българите в чужбина, техният организиран живот зад граница и нуждите им, когато се завърнат в България. Организаторите са избрали месец юли, за да имат възможността да присъстват повече от дошлите за лятото българи, живеещи в чужбина.

На срещата ще бъдат представени целите на „Тук-Там” но и трудностите, които младежите от сдружението са преодолели преди да се превърнат в отправна точка за българите, заминаващи или връщащи се от чужбина. Срещата ще бъде и шанс те да получат съвети за това как да разгърнат дейността си или да работят по-ефективно. На събитието са поканени и други активни български организации и техните представители, които също ще участват в обсъждането.

Повече инфомация за събитието във Фейсбук: http://www.facebook.com/event.php?eid=251310534896121

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

20.07. – Денят на гръмовника Св. Илия

На 20.07 православната църква отбелязва деня на Св. пророк Илия или Илинден, както го нарича народът. Животът и чудесата на пророка са описани в Трета и Четвърта книга на Царете в Стария Завет. Заедно с Мойсей, Св. Илия е най-уважаваният образ от Стария Завет. Родом е от областта Галатия, намираща се в днешна Централна Турция и е живял през 9 в.пр.Хр. по време на управлението на израелския цар Ахав.

Годините на власт на цар Ахав са белязани с безредия, потъпкване на Божиите закони и голяма корупция.  Царят и висшите управници започнали да се кланят на езически божества. В този момент от историята се появява Св. Илия, който за наказание „заключва” небето за дъжд и царството на Ахав е обречено на тригодишна суша. Тогава Св. Илия предложил на царя да направят жертвоприношение и чиято жертва се запали, неговата вяра да бъде приета. Езическите жреци напразно се молили за огън, докато жертвата на Св. Илия била покосена веднага от огън от небето. Хората, станали свидели на това чудо, избили езическите жреци и се върнали към правата вяра. Разгневена, че нейните езически жреци са намерили смъртта си, Иезавел – жената на цар Ахав, заповядала пророкът да бъде убит. За да го спаси от възмездие, Господ завежда Св. Илия в Аварийската пустиня.

Старият завет разказва и за интересния край на живота на Св. Илия. Той не завършва с физическа смърт, а огнена колесница слиза на земята и го отнася на небето. Това е и едно от най-честите изображения на светеца върху икони – как четири или шест коня го теглят в огнена каляска, летяща към небето. В народните вярвания Св. Илия е господар на летните гръмотевици и бури. Затова е наричан още Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. На Илинден, в разгара на жътвата, хората се молят за хубаво време, за здраве и плодородие. Освен именниците Илия, Илиян, Илияна, Илко и Илка и техните производни, на този ден празнуват и занаятчиите-кожухари и самарджии, а в по-ново време Илинден е професионалният празник и на огнеборците. В някои села на Югоизточна България денят на Св. Пророк Илия се отбелязва по стар стил на 02.08.

Особено тържествено Илинден се празнува в Южна България. Организират се курбани и сборове на открито за почитане паметта на светеца. В полунощ се извършва ритуалът „гонене на змей“, когато здрави и млади мъже с тояги и в пълно мълчание обикалят къщите, дворовете и нивите. Те размахват пръти, удрят по вратите, оградите и стените. Вярва се, че така ще прогонят змея, докарал сушата. Вратите на къщите нарочно се оставят отворени, за да излезе злото. Старите хора казват, че обикновено на Илинден морето взема жертви, защото по това време на годината има силно и опасно мъртво течение. Според суеверието тогава човек трябва да стои далеч от водни басейни.

На Илинден българите отбелязват и годишнината от  Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2.08.1903г. в Битоля (по стар стил Илинден). Негови организатори са македонските и тракийски българи, ръководени от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Според историческите извори срещу близо 25 хиляди въстаници излиза 350 хилядна турска войска, което предопределя и неговия трагичен изход. Въпреки първоначалното настъпление на въстаниците в територията на Битоля, Костур и Охрид, въстанието е жестоко потушено. Убити са хиляди души мирно население, много повече се изнасят на север към тогавашното Княжество България.

В световен мащаб на 20.07 човечеството празнува един свой невероятен успех – първата човешка стъпка на Луната. Двамата космонавти от екипажа на космическия кораб „Аполо 11” – Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната на 20.07.1969.

За написването на статията са изпoлзвани документи от страницата www.pravoslavieto.com

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

София диша: музика | Mellow Music Festival

През изминалата събота в София за втори пореден път се проведе музикалният градски фестивал Mellow. Негови отворени сцени през деня бяха приказната улица „Шишман“ и зелената Борисова градина. В късните часове музиката и доброто настроение се пренесоха в шест столични клуба около Националния дворец на Културата. Участниците във фестивала бяха млади иноватори и чужди, все още непознати за българската сцена творци , обединени от електронната музика.  Инициатор на събитието е списание „Едно“, което също така организира и други три радостни за столицата събития през годината: Sofia Design Week, Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week.

Ето и моменти от градския фестивал, със сцена ул. „Шишман“:

Posted in За Ежедневието | Tagged | Коментарите са изключени

Човеколюбецът Йовков

Писателят Йордан Йовков (1880-1937)

Писателят Йордан Йовков (1880-1937)

Понякога, когато имам нужда от спешна „духовна емиграция”, търся книга на Йордан Йовков. „Старопланински легенди”, „Песента на колелетата” или „Вечери в Антимовския хан” – още с първите редове аз отпътувам за света на красотата и хармонията. Дори да се намирам на най-далечната и шумна гара, следвайки наредените като мелодия думи, усещам цветовете и аромата на Балкана.

Любими са ми Йовковите „старопланинци”, които не са измъчвани от вечните екзистенциални въпроси и не търсят същността на битието. Шибил и Индже, Божура и Женда – какви имена само! – обитават дивото пространство на Балкана, където нещата от живота съществуват в крайните си стойности. Литературният критик Владимир Василев ги описва по следния начин: „Когато обичат – обичат на живот и смърт, когато мразят – светкавици светят в очите им, когато се веселят – бъчви се леят, километри огласяват гайдите и тъпаните им, когато се сърдят – мръщи се Балкана.” Грешни и крайни са героите на Йовков, но писателят прекалено много ги обича, за да ги накаже с възмездие за делата им. Разгръщането на човешката природа и следването на нейните тайни, дори когато са нарушени зададените от обществото норми, са мярката, която Йовков има за живота. Грехът му е необходим, защото след него идва духовното прераждане.

Ето например един Шибил – разбойникът, разплакал толкова майки, е омагьосан от Рада, „една чудновата бърканица от жена, дете и дявол”. След срещата с нея тежка му се струва пушката, твърд камъкът, на който вечер слага главата си. Дружината му го напуска, като с нея си отива и Шибил-хайдутинът. Остава Шибил-човекът, който заслепен от любов, върви към сигурна гибел. Той сваля от себе си пищови, кулаклии ножове и паланки и ритуално загърбва миналото на хайдутин. Но това знак ли е, че героят се е преродил? Да, ако приемем тезата, че добро у Йовков е всичко, което дава криле на човек. Страшен и напет, облечен в синьо сукно, сърма и злато, Шибил слиза от планината, за да се срещне със своята Рада. Виждайки го в цялата му мъжка красота, Мурад бей, въпреки че го издирва по дърво и камък, си казва, че такъв човек не бива да умре. Но знакът за изстрел е даден и хайдутинът намира смъртта си. Йовков не наказва по този начин героя си, а напротив, извежда го от реалния свят и му спестява бъдещи грехове. Шибил следва тайните на своята душа, подчинявайки се на магията на две очи и една усмивка. Чрез любовта и последвалата смърт той е спасен от миналите си и бъдещи зли дела.

Йовков не претендира за особена морална праволинейност на образите си, светци не са му нужни. Писателят описва човешката природа с всичките й добри и лоши страни, като не възмездява съгрешилите, а ги извежда и спасява от реалността. Добрият може да бъде и красив, но красотата не може да бъде заместител на доброто. Човеколюбието на Йовков, а и оттам силата на неговите разкази, се изразява в убеждението, че силен е не този, който цял живот върви праволинейно, а този, който веднъж сгрешил, успее да се върне отново в началото. Човек не се учи от грешките на останалите и сам иска да ги преживее. Та ако си вземахме поука от вече минали чужди драми, какво щяхме да правим цял един живот със себе си?

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени
1234