Author Archives: Ели Зарева RSS

Ели участва в:

1234

Рождество

Рождество

Е. Зарева

За мен Рождество е тиха, свята нощ, в която се събира цялото семейство.

Със спускащите се от небето снежинки, които дори можеш да чуеш, как падат

на земята. Падащи като сън, те обсипват цялата земя в бяла премяна.

А в самата вечер, ако се вслушаш по-внимателно, ще доловиш стъпките им

по земята. Хиляди, милиони снежинки се спускат във валс, за да прегърнат

Новата година и да й пожелаят – тя да бъде по-добра и по-сполучлива от

изминалата година.

На Рождество се случват чудеса! Аз бих я нарекла празник на душата.

Всеки забравя лошото, всеки загръбва злобата и сякаш душата се отваря,

за да даде път на добротата. А вълшебната магия докосва с ръка хората,

за да забравят и мъката в сърцето си, и да се втурнат с усмивка

за Рождествени изненади и приготовления!

В. Дамянова

Да, Рождество е един вълнуващ и семеен празник, в който хората са засмени,

весели и изпълнени с очакване. На този свят ден човек отваря сърцето си

за другите и само една прегръдка е достатъчна, да си дадеш сметка колко

много обичаш любимите хора и дори това, че без тях не можеш да дишаш…

не би могъл да е щастлив човек, защото щастието няма да е пълно.

Това чувство човек го усеща най-истински, когато е зад граница

и знаеш, че разстоянието между най-близките ти хора е огромно.

Сядаш на масата, а в сърцето са те  – хората, които най-много обичаш!

Празничните светлини са прегърнали градове и села, от която магия

вдишваш и събираш нови сили, нови мечти.

Рождество е празник на надеждата! Нощта, в която всеки си пожелава

безброй желания, с надеждата, че на Рождество се случват чудеса.

Усещаш боровите клонки, потъваш в пухкавия бял сняг, магията на този ден

е навсякъде! А всичко, което се приготвя през този ден, е със специална

рецепта, която се приготвя с много, много любов!

Д. Златева

Рождество! Толкова чакана с трепет и радост! Рождество – Празник на празниците, защото в Рождествената нощ се ражда Спасителят на света! Ражда се Божият Син, дошъл в света, за да ни избави от греха и от духовната смърт за душите ни  – нашите безсмъртни души, изкупени с безценната кръв на Голгота…

В тази приказна Рождествената нощ, когато всичко у нас лекува, когато греят лицата ни от радост и щастие, когато светят свещичките на празничната ни трапеза, отрупана с разнообразни и вкусни ястия, дали се спомняме за повода на този светъл празник? Дали запалваме свещичка за Него, Божия Син – нашият най-добър Приятел, Учител и Спасител? Дали?!… Хубаво е да не Го забравяме никога така, както и Той не  забравя никого от нас, хората, а ни обича с Безкрайна любов!!!…

Автори: Ели Зарева, Весела Дамянова, Детелина Златева

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Щастливи мигове

ЩАСТЛИВИ МИГОВЕ

Е. Зарева

Замисляли ли сте се понякога – колко щастливи мигове

преминават през живота на един човек?

Ако помислим само минути, ще си отговорим веднага:

хиляди щастливи мигове сгряват сърцата ни, сядат на нашата маса,

гостуват в нашия дом и докосват ни всеки ден, като малки невидими

ангели. Мигове пътуващи с нас, с нашите спомени, в нашите мисли -

малки и големи, усмихнати и луди, диви и щастливи, радостни и

смешни…

Няма пропилени мигове, няма „вчера беше друго време“… всеки миг

зависи от нас и ни носи щастие.

Щастието, без което не можем! Миг, който вижда, чува, усеща, пулсира

и опитва и търси, и търси нови неща.

В. Дамянова

Още със раждането си, ние подаряваме един щастлив и незабравим миг на

своите родители, баба и дядо, близки.

След това животът ни поднася големи и малки мигове на щастие.

Но най-вече тези мигове зависят изцяло от нас, от нашето настроение и от

нашата обич – в замисимост как сме научени да оценим дори краткия миг на щастие.

Щастливи мигове са всички празници, незабравимите ни екскурзии,

пътуване със самолет .. или всеки един ден, в който сме успели да си „откраднем“

миг на щастие.

Казвам „откраднем“, защото този миг на щастие – според мен е едно изкуство.

Изкуство – да уловиш точното време и истинската идея, за да поднесеш не само

на себе си щастие, а да го разпръснеш – като парфюм за всички останали.

Аз бих разказала наистина хиляди щастливи мигове, но накратко ще подчертая няколко

идеи за тези незабравими мигове:

„Пикник на открито с изненада. А изненадата може да е дори един вълнуващ надпис, нарисуван

върху бутилката вино, или сандвичи във формата на четирилистни детелини.“

„Изненада без повод. А няма по-незабравим и щастлив миг, да се прибереш уморен от работа

и у дома всичко да грее празнично /с балоните, свещите, подредената маса/

и един кратък надпис: Честит Рожден Ден! А всъщност нямаш рожден ден, а в кутийката

за подаръци, освен подарък, има втори надпис: Днес в света празнуват хиляди хора,

а моят свят си ти!“

Д. Златева

Безспорно мигът на нашето раждане е един безкрайно щастлив миг! На нашата първа усмивка! На първата ни крачка или дума! Щастливи мигове за нашите родители и близки!

Щастливи мигове за нас самите, макар и да не осъзнаваме това… Щастливи са миговете на първия ни учебен час, на първите ни емоционални трепети, на първата ни среща… И колко много хубави, щастливи мигове има всеки един от нас в живота си – срещата с първата книга и с всяка нова книга след това, с първия добър и истински приятел, с вълнуващата песен, с красивото цвете… Щастливи мигове, които като гости идват в живота ни, докосват сърцата ни, погалват душите ни и остават завинаги с нас, чрез топлия спомен и приятното усещане, стаено в сърцата ни…

Автори: Ели Зарева, Весела Дамянова, Детелина Златева

/Снимката към есето: Русалиа Дамянова, Лаго ди Гарда, Италия/

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Зимата – царицата в бяло!

Зимата – царицата в бяло! 

Е.Зарева

Някъде бях чела, че зимната прогноза се определя по отлитането на лястовиците

и щъркелите на юг. И когато птиците отлетят на 1-2 септември, зимата ще е нормална,

а когато ятата отлетят по-раничко до 22 август, зимата ще бъда люта и студена.

С наближаването на този сезон започват и тревогите на хората – как и с какво ще се

отопляват и дали ще бъде дълга зимата.

Но да не забравяме, че зимата е царицата на празниците!

Най-светлите, най-чаканите празници са именно през зимата.

Бъдни вечер, Нова година, Васильовден, Йордановден, Ивановден, Антоновден,

Ден на влюбените, Тодоровден /разбира се, че някой празник може да съм пропуснала/,

това са все зимни празници. Празници, в които празнува цялото семейство, роднини и

близки.

Едва ли има човек, който обича лютата зима и свирепият вятър, който брули жестоко

лицата на хората и ръцете ти понякога изтръпват от студ. Но в същото време бих казала:

едва ли има семейство, което да не очаква с вълнение и трепет Рождество

И дете, което да не очаква с усмивка първия сняг, когато шейните летят из улиците,

като летни пеперуди!

А какво ще кажете за Дядо Мраз? Ето и той идва точно през зимата.

И макар че сме пораснали деца – както всички, така и аз украсявам дома си с мечтания

Дядо Мраз. Слагам го на прозореца, за да се изкачва по стълба и да влезе в моя дом.

Поставям го пред вратата и под елхата, защото на Рождество се случват чудеса.

В. Дамянова

Да, зимата е много красив сезон. И не само с празниците си, а и с това, че тя макар

и студена събира цялото семейство пред семейното огнище.

Лятото всеки е поел път – кой на разходка, кой на почивка, кой на пикник, кой по полята…

Но зимата всеки е запалил камината и цялото семейство заживяват сякаш в една приказка,

изпълнена с весел смях, размисли и песни.

Освен това зимата е сезон на промените. Хората сменят летните с по-дебели дрешки,

дните стават по-къси, снежната премяна покрива земя и къщи

и с наближаване на празниците хората стават по-различни, по-усмихнати и по-добри.

Разбира се, няма да подминаваме и подаръците, защото Коледа и Нова година

са дните, когато обикаляме магазините в стремежа си да изберем най-хубавия подарък.

Да, зимата е студена, но в същото време е красива.

Безчувствена и зла, но неотразима със своята белота.

Зимата е един вълнуващ и незабравим танц, снежинки се вихрят като въртележка,

скрежните прозорци напомнят за уникална картина, която с времето се стопява,

а когато погледнеш през прозореца и видиш малките зачервени бузки на веселите деца…

тогава се връщаш в детството… и си спомняш спомени, в които си тичал с шейната

като на състезание… припомняш си игрите със снежни топки и се усмихваш отново като дете!

Д. Златева

Зимата! – един от четирите годишни времена. Зимата – царицата в бяло, превърнала в бяла приказка цялата земя!

Зимата, донесла много радост за децата – малки и големи, с красивите снежинки, с веселите пързалки, с пухкавите снежни топки!

Зимата – тя ни напомня и за тази „зима“ в човешкия живот… „Зимата“, която идва при нас чрез залеза на нашия живот – посребряват косите ни, променя се външността ни, разделяме се някак си с мечтите си… И тогава… очакваме… края на дните си – на земните си дни, за да се слеем с Вечността – с красивата и безкрайна Вечност… Така и зимата, като годишен сезон, колкото и красива да е тя, очаква с трепет своя край, за да отстъпи мястото си на Пролетта – тази зелена и красива пролет… Зимата, чиято празнично красива премяна всички обичаме, но трудно понасяме студените й дни…

Картина на BAI HAORAN

Автори: Ели Зарева, Весела Дамянова и Детелина Златева

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Усмихна ли се днес?

УСМИХНА ЛИ СЕ ДНЕС?

 

В. Дамянова

Единствено усмивката е признакът, който ще покаже

вашето настроение и дали мислите ви днес са зарадени с позитивна

енергия. Казват, че усмивката отваря много врати.

А ти усмихна ли се днес?

Усмихна ли се на слънцето, защото то е огряло, за да раздава

чрез своята любов светлина и топлина!

Усмихна ли се на хората около себе си, защото лъчезарното ти лице

ще им въздейства успокояващо, а тяхното спокойствие ще ти донесе

мир в сърцето!

Е. Зарева

Усмивката е като красив изгрев и трябва всеки ден да се усмихваме на живота.

Не е нужно дори да търсим специални поводи за това.

Освен това човек може да се усмихва дори и тогава, когато не е щастлив, защото

именно една мила усмивка за поздрав може да го направи щастлив.

Усмихнете се – дори на облачното време!

Усмихнете се – дори когато вятъра е взел чадъра ви!

Усмихнете се днес и поканете слънцето – нека бъде ваш спътник през целия ден!

Д. Златева

Усмивката! – тя е като слънцето, което ни огрява сутрин и ни пожелава весело настроение през целия ден!

 Усмивката! – тя гали сърцата на хората около нас, а също и нашето сърчице! Усмивката! – тя е признак за доброта и обич в сърцата и душите ни!

С усмивката сърцата ни се сливат в едно сърце, душите ни в една душа, мечтите ни в една мечта и светът ни изглежда чист и прекрасен!

Свят, в който живеят добри и усмихнати хора, обичащи живота и хората, обичащи красотата около себе си! Обичащи красотата на човешкото сърце!

Затова нека се усмихваме всички и чрез усмивката си да разкрасим и стоплим този свят!

Нека му „помогнем“ да се промени и извиси духовно, а ние да бъдем „нови хора“ -  ведри, спокойни и лъчезарни хора!

Автори: Весела Дамянова, Ели Зарева и Детелина Златева

/Снимка: Весела Дамянова/

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Ще дойде ден

Докоснати от ангели добри
стоим смирени и си все мълчим,
в мълчание надеждата таим.
Ще дойде ден, все някой ден,
в който ден ще си бохем
и без да мислиш – ток, вода,
за телефона, който не звъни,
за хляб, храна, пари,
за теб, за твоите деца,
дори за утрешния ден.

Докоснати от ангели добри
стоим си тихо и си все мълчим,
с тишина надеждата таим.
Ще дойде ден, все някой ден,
в който ден ще си бохем,
ще си щастлив, тогава ти
„от рая”, може би, ще позвъниш -
тук има всичко, без пари
купуваш даже и мечти -
и всеки ден ще бъдеш сит.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Розата – творение на Нежния Творец

Чудо на природата е Тя
и царица е на всичките цветя;
вдъхновителка на поетичните сърца,
шедьовър на всички времена.

Приказна магия Тя е за света,
за украса и за красота;
и любителка на всяка къща, кът,
чаровница със прелестни листа.

Божествена тайна има в твоя аромат,
свещен символ за Надежда, Вяра и Любов;
творение на Нежния Творец е Тя, със своя цвят -
„закрилница”, приятелка на цялата Любов.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Сънят на сирачето

Ели Зарева

С оръфаните си галоши
и старо палто на петна
във този мраз от сняг ужасен
върви сираче по леда.
Във ъгъла блести искрица
от царски прелестен палат,
сирачето ръце протяга,
да стопли своите ръце с мерак.
От блясъка на светлината
се стопли ледената му душа,
със сняг покри се, вместо одеяло,
и сладко, сладко си заспа.

Левтерка Станоева

В сънят му лъч проблясна
прекрасен образ на жена:
с очи огромни, коса черна,
в ръцете си държи торба.
Към нея клетото сираче
протяга лявата ръка,
сълзите си пред мама да изплаче,
да изкаже за света – гнева.
А майка му със нежни длани
почесва русичката му глава,
и тихо шепне „Сине, мами!“ -
тя стапя леда във нощта.

Пак лято е, навън горещо,
птици пеят във едно,
сирачето затуй милее,
да бъде във семейното гнездо.

Във нечовешкият студ някой го подритва,
усмихва се сирачето в съня,
събужда се и що да види -
дошло е утрото – деня.
А някой камък, вместо хляб,
оставил в детската  протегната ръка.

/Стихотворението е наградено със Сребърен медал на
Международен фестивал на хората с увреждания /6-ти
пореден фестивал/ в гр. Перник, кв. „Църква“-2012 г./

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Прошка

Като дете обичах да мечтая,
да бъда като ангел бял
и с гълъба с часове исках да говоря,
защото, може би, и той е бял.
А бяла казват, че била и свободата,
дори надеждата за утрешния ден,
но още от дете обичам бялата премяна
и чакам пролетта със нетърпение
след някой ден.
На Сирни Заговезни прошка искаме и
прошка даваме със кум, кума, със брат,
сестра, със майка и баща.
И прошката облечена във бяло
от щастие превърнала земята ни изцяло,
тревичка, дръвчета, цветенца във
пъпчици са нацъфтели.

Но днес голям е християнски празник
и прошка, майко, искам аз от теб,
в сърцето си събрала, като в дневник,
и радост, и тревога, и сълзи от мен.
Прощавай, майко!!! Аз целувам твоята ръка,
защото ти си най-прекрасна на света
и като закрилница на свойта дъщеричка,
дори и днес за теб сме всички мънички деца.
Аз виждам, майко, как сълзи се стичат
от радост, от вълнение и от тревогите
по всички нас,
но тез сълзи – „Любов“ всички ги наричат,
а днес аз се прекланям пред теб.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Объркан свят

В объркан свят живеем,
грешен и престъпен мрак,
и много малко трябва да умеем,
от тъмнината да излезем, от този здрач.

Със думи силни няма да успеем,
делата правят райски чудеса,
света е малък да го завладеем -
ще трябва да разчупим и леда.

Не чуваме добрите и изящните,
не виждаме красивото до нас,
затуй и не разбираме нещастните,
защото обладани сме от власт.

Разделени на властни и на роби,
на чужди болки се разливаме от смях,
а, може би, живота утре ще ни сдроби -
обратен път от същия завой.

В объркан свят живеем,
живот ли да го наречем,
светът е малък, но ние не умеем
към светлината да вървим напред.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Нека се обичаме, мили хора!

Ели Зарева

Нека се обичаме, мили хора!

Живеем в бурни времена. Факт е, че 1/4 от хората буквално гладуват. Лишават се от много неща. Има хора, които от месеци не са си позволили на трапезата важни храни… Има деца, за които много неща са само мечта и част от рекламите…

Колкото и да се заблуждаваме, че сме щастливи, и ние, поетите, да пишем красиви и нежни неща, всички знаем, че не всичко около нас е розово … Има много богати и бедни. Богатите – няма да ги обсъждаме… Нека поговорим за бедните, за хората, които се чудят как да си платят разходите – ток, вода, телефон, за да оцелеят до следващата заплата.

Нормално ли е в 21 век човек да живее от заплата до заплата? И страхът –„дали ще успея този месец, без да взимам пари назаем?” И въпреки това ние, хората, се нараняваме сами. Сякаш оставаме глухи пред пред чуждите неволи и слепи пред чуждите мъки … Обиждаме се, самоубиваме се! Завиждаме, мразим, отмъщаваме… Но забравяме, че Бог е Велик и колкото и да не вярваме, че Той съществува, доказателствата са пред очите ни. Бог показва своето възмущение към алчността, към злобата, към стремежа си – да бъдем още по-богати – с природните бедствия. Земетресения, наводнения, ледовита зима, пожари …

Идва краят на света такъв какъвто го познаваме и въпреки че отричаме това, че краят наближава, всеки дълбоко в сърцето си се моли за живот… Заради самия себе си, заради децата си, заради внучетата си.

Защо трябва да сме добри само тогава, когато сме пострадали всички от земетресения, урагани или бурни хали? Защото наистина тогава сме безпомощни и викаме за помощ и се молим. Нека бъдем по-добри! Нека отделяме време за една добра дума за приятелите си! Нека се обичаме! От нас зависи бъдещето на нашите деца! А нашите деца желаят свобода и щастлив живот! Те желаят мирни и спокойни дни!

Детелина (Кина) Златева

Да, нека се обичаме, мили хора!

Виждаме, че с всеки изминал ден все повече и повече се увеличава злото в този свят, светът се поларизира. Все повече и повече са тревожните вести за безработица, безпаричие, за множество престъпни деяния, включително сред малолетни. Все повече са замръзналите хора в тези студени зимни дни, нараства броят на заболяванията сред хората, особено психическите…

Тогава? Редно ли е да продължаваме така? Не е ли време да се замислим и да променим живота си? Не е ли време да сменим посоката на пътя, по който вървим, насочвайки изцяло своето внимание към Добрия път? Към този Път, който е Пътят на Доброто, Любовта и Съчувствието? Не мислим ли, че само Той, Добрият път на християнските ценности, ще ни помогне да оцелеем и да се развиваме? Ценности, които сме позабравили в това изключително сложно време, в което днес живеем. А преоткривайки отново Доброто у себе си, заедно с него ще успеем да преоткрием и самите себе си.

Познатият на всички ни Стоян Михайловски е казал:

”Дайте ми граждани, които да милеят един за друг, и аз ще ви дам общество идеално, добре уредено.”

Именно такова общество е нужно на всички ни. Общество, за което мечтае всеки един добър и разумен човек. Общество, в което цари Духът на Любовта, Радостта, Мира, Дълготърпението, Благостта, Милостта, Верността, Кротостта, Себеобузданието. Така е посочено и в Свещеното Писание, че това са „плодовете на Духа” (Галатяни 5:22), т.е. на Светия Божий Дух, ако Го допуснем да живее в сърцата ни. От такова общество се нуждаем всички ние, защото всички сме хора, които носят сърца и души – безсмъртни души.

А никой от нас не би желал да погуби съзнателно душата си сред бурените на човешките пороци, които се пораждат ден след ден. И само Любовта, оная нравствена сила, която желае на другите Доброто, и то в най-съвършената му форма, може да ни помогне. Само Тя, Божествената Любов, може да извърши чудото, от което всички се нуждаем, за да видим страната си, която толкова много обичаме, огряна от Светлина и Любов. Само Тя, Божията Любов, може да ни помогне да видим човека – Щастлив и Свободен, духовно свободен. Затова нека всички, като едно цяло, изберем Пътя на Вярата в Бога, Който е Път на Правдата, Истината и Любовта. Да бъде.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени
1234