Author Archives: Ели Зарева RSS

Ели участва в:

1234

След залеза

Блага Димитрова

След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.

След залеза

След залеза възникват
хиляди въпроси
и всички … трудно сам
ще разрешиш.
Отново търсиш рамо
за опора,
защото сам пак можеш
да сгрешиш.

И всяка вечер в мисли
сам оставаш,
дали сгреших или поех
по правилния път?
Отново връщаш спомени,
къде сгреших?
А някъде те чака
прекрасен, райски кът!

Тя любовта пристига
даже след мрака и след
тишината,
дори когато мислиш,
че завинаги си е отишла.
Почуква тихо, нежно на
вратата,
и с нея цял живот летиш …

След залеза, не се затваряй
в тишината,
не се отдавай сам на самота.
Защото той – животът
продължава
и чака само да протегнеш със
ръка.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

И наранена

И наранена още дишам, пея,
не е за първи път ранявана душа …
със времето научих се от болката да пея,
дори и огън да ме изпепелява денонощно и сега.

Със болката аз станах силна
и нищо, че пречупи се сърцето ми на две …
а всеки път умираше една частица в мене бавно,
но пак живея … нищо че съм половин жена.

И наранена още дишам … докога, незнам …
А може би, избрана съм от Бог да страдам и
да бъда силна, да поразявам враговете си с любов,
с мълчание, когато ме предават … аз да се раздавам,
да плащам чужди грехове и да воювам не със сила,
а със слова и мир, и вечно търсеща любов.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Сърце-пролет

Аз падах от болка, превита … изправях се,
но оцелях.
Само белезите останаха неизлекувани и
незашити …
Само сърцето ми мъничко никой не видя, как
всеки път умираше …
и се събуждаше след всеки удар, за да продължи
за нов живот.
Сърцето си го кръстих пролет … и то като
пролетта възкръсва, след тежка зима се разпръсва,
за да разцъфтят клони и цветя, да полетят пчелички,
пеперуди, птички … да е красива цялата земя.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Разлиствай сърцето ми, скъпи!

Разлиствай сърцето ми, скъпи,
във него томове събрани са от времето,
когато бях щастливо и усмихнато дете
до днес, от радост и от мъка, всичко е събрано.

Разлиствай сърцето ми, скъпи,
в истории, във стихове и романи, ти ще разбереш:
защо косите мои, рано побеляха
и сложиха петна от старостта по моята глава.

Разлиствай сърцето ми, скъпи,
от него ще научиш много мъдри мисли и слова,
макар да го гледаш усмихнато, като ученичка,
във него се е скрила стогодишна, изпатила душа.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Люлякови спомени

Ръка в ръка дойдоха те и спряха
на люляка под цъфналата стряха
и люлякът добър ги приюти
та никой, никой да не ги смути.

Веселин Ханчев

Люлякови спомени

Под люляка прекрасен почна любовта,
и като вълшебник в чудотворен аромат
сърцата ни сплоти,
за да ухае вечно младостта,
завинаги със обич люлякът ни награди.

Аз помня срещите, под него скрити,
а искахме от радост да крещим,
за да ни видят птички, работливите пчелички,
и заедно със всички от любов да полетим.

Изминаха години, споменът ни сгрява,
дори семейство да сме вече аз и ти,
то тръпката от младостта е безкрайна,
а остаряхме в грижите за своите деца.

10.05.2012
/“Люлякови спомени…“ е вдъхновено от прекрасното стихотворение на
Веселин Ханчев/

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Моя съдба! Моя принцеса!

Е.Зарева

Добро утро, моя съдба, тъй желана
по вятъра поздрав изпращам ти аз,
а слънцето лъч ни изпраща, прегръдка,
и ето дъжда ни посреща с целувка.

Хазем Ал

Там под сладкия дъжд, цяла вечност,
двама мокри, като нежни капки ще целувам теб,
вкус на ягоди и ананас, искам пак и пак
и нека да не спира този дъжд, да не свърши моя сън.

Е.Зарева

Добър ден, моя съдба долетяла,
като птица от далечен път,
с обич и любов те аз дарявам,
да запазим спомена от този райски кът.

Хазем Ал

Точно, когато си мисля за тебе,
странни чувства изгарят вътре в мен,
с топло поетичен смисъл те приемам
в сладък танц на ритъм сърцето бие днес,
да го вземеш, да го стоплиш със дълбок копнеж.

Е.Зарева

Добър вечер, моя съдба, тъй мечтана,
тази вечер ни приветства падаща звезда,
тя любов прекрасна предвещава
и ще сбъдне най-желаната мечта.

Хазем Ал

Точно, когато си мисля за тебе,
копнея да те имам само за мен,
да те докосвам, да те целувам,
да бъдеш моята единствена принцеса,
да бъдеш вечно, цял живот със мен.

Автори: Ели Зарева /България/ и Хазем Ал /Йордания, Аман/

16.07.2011

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Само ти, сърце, си ми приятел

Само ти, сърце, не ме предаде!
Уморено свиваше се, но… мълча;
в огъня горя… не се издаде, болката търпя
в леда, в студена завист оцеля.

Само ти, сърце, си ми приятел!
Бършеше последните сълзи, за да продължа,
раните превръщаше във злато,
а сълзите мои в най-скъпия кристал.

Само ти, сърце, до мене бдеше…
В нощите, в които се разкъсвах от тъга,
все туптеше ли, туптеше, за да не умра.
Само ти, сърце, си ми приятел!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Перо от птица

Перо от птица днес при мене долетя
докоснах го, прегърнах го с ръце:
нещастие, беда или пък щастие -
усетих странен ритъм в моето сърце.

Перото нежно, пухкаво и бяло
то сякаш ми говореше на глас:
„Пази ме, днес при теб дойдох,
обичай ме, нали ти дадох знак.

Странно нещо… кръстих го „Любов”,
две желания си пожелах:
с теб да бъда цял живот
и за още тайни аз се размечтах.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Моряшка носталгия

На път поема, че морето го зове
и всеки вижда в него символ син
един герой, един щастлив човек,
а той е земен ангел смел и мил.

Тъгата във сърцето си е скрил,
побрал огромни, две носталгии дълбоко -
едната е за роден свиден дом,
а другата жадува за морето.

Отново тръгва, няма да се спре,
прегръща мило… дълго своите деца
целува нежно… и безкрайно своята жена,
защото част от него е… морето.

Безкрайна приказка за него е морето,
като гореща, пареща любов без край,
неустоим стремеж, да следва хоризонта
потеглил вече той е в собствен рай.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Падаща звезда

Разказ за бедни и богати…

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най – богатите квартали. Падащата Звезда ахнала.

- Ах… колко е красиво тука! Какви красиви, огромни къщи! Ах … това е палатът, може би, на Пепеляшка!

И се запътила към огромния дворец. Почукала един, два пъти и след като никой не отговорил, решила да влезе, да се порадва на красивата градина с чудни цветя.

- Каква красота!!!  Ако това не е палатът на Пепеляшка, то сигурно в този палат живеят най – грижовните и добри хора на Земята.

Седнала, порадвала се на божествената красота и повдигнала очи към Звездите.

- Мамо! Та тук е рай!

- Дъще, това е фалшива маска. Тези хора плачат много и за да скрият сълзите си пилеят пари за щяло и нещяло. В този момент Падащата Звезда чула детски плач.

- Защо плачеш, детенце!  – попитала с нежен глас

- А не виждаш ли, колко съм нещастна?… За Коледа родителите ми ми подариха златно колие.

И заплакало още по – силно.

- Аз искам вълшебна кукла!…  – и от гняв закъсало разцъфтелите цветя.

Падащата Звезда се зарадвала, че може да върне усмивката върху милото лице на малката Пепеляшка.

- Аз съм Падаща Звезда и мога да ти изпълна едно желание!!!

- Искам тогава вълшебна кукла! – и продължило да къса цветята.

Падащата Звезда отново повдигнала очи към Звездите.

- Мамо, тук има едно момиченце, което не спира да плаче за вълшебна кукла. Родителите му подарили златно колие, а какво разбира клетото детенце на тези години от лукс. На мига се появила кукла, която плачела, смеела се, танцувала, ходела, казвала „мама”, „тате”, „дедо”, „бабо”, дори и пеела 60 детски песнички.

Но момичето заплакало още по – силно и започнало да тъпче с крака цветята.

- Такива кукли имам сто и една…

- Мамо, какво да направя, за да върна усмивката на това хубаво детенце?

Но преди да получи отговор от Майката Звезда, видяло една красива жена, по-красива от принцеса, която блестяла отгоре до долу в златни накити. И си помислило: ето идва добрата принцеса, която ще гушне своята дъщеричка и тя ще се усмихне. Но жената била толкова замислена и разсеяна, че започнала, да си говори сама със сълзи на очите.

- Боже, помогни ми. Моят мъж отново е дрогиран, не вижда мен, нито дъщеря ни…

Ще се самоубие… а нямаме още граждански брак. Боже, ще загубя всичко, всичко. Дожаляло й на Падащата Звезда и решила да помогне.

- Мамо, тази хубава жена моли за помощ, нека й помогнем, има и малко детенце.

- Дъще, нали ти казах: тези хора ронят кървави сълзи и Господ не може да им помогне.

Замислила се Падащата Звезда за малкото красиво личице, на което нямало усмивка, а само капризи, алчност и лоши мисли. В този момент вятърът отвел Звездата на Желанията в друга посока, в един квартал, където имало само малки спретнати къщурки и от всяка къщурка пушело дим.

- Какви грозни малки къщурчета, но щом димят комините, има хора вътре.

Обърнала очи отново към Звездите.

- Мамо, нека малките къщурки се превърнат в дворци!

- Дъще, не съди по разкоша и лукса. Влез в сърцата на хората.

Почукала Падащата Звезда на най-малката къщурка и чула отвътре омайна детска песничка, долетял приятен глас.

- Кой чука в този късен час?

Отворила се вратата и се появила усмихната жена, погалила Падащата Звезда.

- Дъще, влез, влез, мила! На къде си тръгнала в този късен час?!

Но Падащата Звезда вече била толкова уморена и гладна. Завило й се свят и припаднала. Когато се събудила, видяла две красиви, усмихнати момичета, като ангелчета. Едното я милвало нежно, а другото я прегърнало и целувало, целувало…

- Аз се казвам Русалиа!

- А, аз се казвам Мишел!

И запяли толкова сладко, сладко, мило, мило…

- Аз съм Падаща Звезда. Но всички ме наричат Ели.

И тогава видяла, че стопаните на този дом са я облекли в пухкава блузка, бяло елече и топли чорапки. За пръв път вечеряла толкова вкусна супа, домашно приготвена баница, сладки. Когато си тръгнала, Падащата Звезда казала:

- Толкова ми е хубаво при Вас, че забравих съвсем за какво съм дошла. Искам да ви изпълня едно желание.

Мишел и Русалиа извикали в един глас.

- Нека бъдеш наша сестра!

А гостоприемните, добри родители, казали:

- Дъще, нека Бог те дари със здраве! Нека Бог дари и нас със здраве и всички хора по света!

- Ама, как така?… Не искате ли пари, не желаете ли огромен палат?

- Мила Ели, дъще моя, нима парите, огромните палати са по-голямо щастие от здравето? Падащата Звезда отправила поглед към Звездите.

- Мамо, моля те, искам да остана завинаги с тези хора в този дом!

Русалиа и Мишел започнали да плачат.

- Не си отивай, Ели, остани.

А родителите им започнали да прегръщат Малката Падаща Звезда.

- Дъще, остани!!!

И заживяли щастливо. И днес, когато минете покрай този дом, три Падащи Звезди раздават щастие, радост, усмивка и топлина. Русалиа, Ели и Мишел.

19.11.2010

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени
1234