Author Archives: Ели Зарева RSS

„Лека нощ!” – помахвам на екрана бял.
„Лека нощ, спокоен да е утрешният ден!”
Утре пак за поздрав ще помахам със ръка
и така до лятото – и ден, и нощ.

Някога заспиваше във моите ръце,
с песните ти радваше безкрайно моето сърце.
Но животът… как се пее, си тече…
Ти порасна, дъще, и голямо си дете.

Ноември месец… студено е навън,
щом те чуя, мила, стопляш моя сън.
След това заспивам с мислите за теб:
как ли си, дали тъгуваш, сладък ли е твоят сън?

Този месец имаш-светъл, слънчев ден,
ден рожден пристига, твоят ден рожден,
аз сама със тате, брат ти и снаха
ще ни липсваш, мила, точно в този ден.

„Добър ден!” – отново махам със ръка.
„Добър ден, прекрасна нека е нощта.
Прегърни от мене свойта дъщеря,
лятото ще дойде… като мине пролетта.”

Сърцето ми от болка се е свило
по-малко е от бобено зърно.
Как искам да заплача, но не бива…
утеха майчина е нужно днес да дам.

Сърцето се разкъсва… и се пръска
на хиляди парченца е сега.
Защо понякога от майките се иска
сълзите да преглътнат… да не потекат?

От болка искам с две ръце да стисна
сърцето мое, да не плаче днес
пред мойта дъщеря… да й спестя,
макар че мъката в очите ми гори.

На Бог се моля – да закриля нашите деца!
Да дава здраве, за да има радостни сърца!