Author Archives: ОМ Приятели RSS

ОМ участва в:


Реч на Асма Джахангир при връчване на Награда за Цялостен житейски принос

Реч на Асма Джахангир при връчване на Награда за Цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Дами и господа, получаването на тази награда ме кара да се чувствам смирена и ме изпълва с размисли. Винаги изпитвам смесени чувства, когато получавам признание за усилията, които полагам за спазването и защитата на човешките права. Постигнали сме много, но пред нас все още има дълъг път. Израснала съм в диктаторски режим, по време на който лишаването от свобода на словото и равенство между половете се смяташе за оправдано в името на стабилността. Детският труд бе определян за „необходимо зло”. Религиозните преследвания и расизма бяха толерирани. Тези злини все още съществуват, но повечето хора по света ги осъждат.

Въпреки това все още сме изправени пред големи предизвикателства. Свободата на самоопределянето все още не е гарантирана на много места по света и дори и в ООН липсва консенсус относно този важен аспект на човешките права. Има много закони, които лишават хората от правото сами да изберат религията си или да изберат да бъдат атеисти. Жените все още са убивани в името на честта и извършителите на практика остават безнаказани. Смъртното наказание още се прилага в много страни, въпреки че то обикновено се налага на хора от маргинализирани слоеве на обществото и са налице немалко случаи, в които са били допуснати грешки.

За мен е чест да споделя тази награда с останалите лауреати. Всички ние споделяме понякога моменти, в които отминалите предизвикателства продължават да ни преследват, а пред нас се изправя едно смущаващо бъдеще. Правата на жените започват да се спазват все повече, но същевременно съществуват и паравоенни организации, които яросто отричат дори и основни права, като правото на образование на момичетата. Има общества, в които една жена не може да се омъжи за мъжа, който избере или дори да излезе от дома си без придружител от мъжки пол. Има правителства, които не позволяват на жените да карат кола!

Трилиони долари на ден се харчат за т.нар. сигурност, а невинни момичета в Нигерия не могат да бъдат защитени. Подобни инциденти са показател за упадъка на световното управление. В изготвянето на световните политики ключова роля играят не хора с идеи и въображение, а институции и индивиди, загрижени единствено за сигурността. Сигурността и икономическите интереси се поставят пред човешките права и устойчивия мир. Демократичния процес не става по-зрял с времето. Правителствата пълзят, докато хората тичат напред. Пропастта между очакванията на хората и това, което прави правителството, е все по-голяма.

Често ме питат за рисковете, които един активист поема по време на своята борба. Отговорът ми е, че в миналото сме рискували да бъдем вкарани в затвора от властите, а днес рискуваме да бъдем убиит от мафията и екстремистите, а те да останат безнаказани. В миналото хората са били изпълнени с надежда и енергия. Страхувам се, че тази тяхна устойчивост постепенно отслабва.

Бих искала да използвам тази възможност, за да изразя признателността си към всички застъпници за човешки права, журналисти, поети, писатели, адвокати и работнически водачи в Пакистан, отдали живота си на свободата, справедливостта и мира. Подложени сме на тежък натиск, но нашата съпротива срещу тираните в Пакистан е не по-малка. Бих искала да изразя дълбоката си благодарност към колегите си, работещи в правната сфера и движението за човешки права, както и към онези пакистанци, които бяха до мен в най-тежките моменти.

Често ме питат дали имам планове да напусна Пакистан, заради многобройните заплахи, отправяни към мен. Без колебание заявявам, че нямам такова намерение, защото подкрепата и топлината, които получавам многократно надминават насилието. Пакистан има множество проблеми и допуска немалко грешки, но той е уникален в стремежа си да превъзмогне липсата на толерантност, да се изправи срещу авторитарното управление и да сложи край на терористичните актове, извършвани в името на религията. Жителите на Пакистан са изстрадали много и заслужават нещо по-добро.

Благодаря ви отново. Тази награда ме задължава да продължа да работя за спазването на човешките права. Паричният израз на наградата ще използваме за изграждането на ново онлайн радио, за създаването на награди за човешки права в образователните институции в Пакистан и за оказване на подкрепа на застъпници на човешките права, които са изложени на опасност.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Алън Ръсбриджър при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Алън Ръсбриджър при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Благодаря ви за това отличие. Едно е да получаваш признание от журналисти, които раздават награди за журналистика. Приятно е да получаваш и такива, разбира се. Но тази награда е изцяло друго ниво.

През годините Наградата за цялостен житейски принос е била връчвана на изключителни мъже и жени, който са направили забележителни неща – както се посочва и от самото отличие – „за планетата и хората”, учени, учители, лекари, икономисти, адвокати, духовни водачи и инженери.

Някои хора може би са учудени, че днес тя отива при един журналист. И ако това е така, то вината е в нас, журналистите.

Защото, разбира се, журналистите правят доста неща, които не предизвикват особено възхищение. Можем да сбъркаме нещо и понякога го правим. Можем да сме твърде повърхностни, отмъстителни, тривиални, капризни и безсърдечни. Някои журналисти злоупотребяват с властта си, нарушават закона и играят ролята на хулигани. Това е най-лошият тип журналистика.

Но има и друг вид журналистика и си мисля, че той не само носи ползи на човечеството, но е и от особена важност за него.

Ако се съмнявате в това, вижте обществата, в които журналистите не могат да работят свободно. Обществата, където онези, които имат власт, не трябва да се тревожат за това, че някой може да разследва как използват тази власт. Там, където няма независими гласове или организации, които могат открито да докладват, разследват, оценяват и критикуват. Всички знаем как изглеждат тези общества.

Помислете и за друго: колко хора са готови да загинат заради работата си? Според Комитета за защита на журналисти тази година са загинали 42-ма журналисти, общо 1600 от началото на водене на статистиката през 1992г.

Всеки ден, всяка година колегите ми по света рискуват живота си, защото знаят, че светът се нуждае от журналистика. Те имат мотивация, мисия, задължение да бъдат свидетели на случващото се. Няма съмнение, че мислят, че журналистиката е обществена услуга и призвание.

Днес съм тук сред вас, заради едно семейство и един човек, които са били наясно с тази истина за журналистиката.

Става въпрос за семейство Скот. Вестникът Манчестър Гардиън е основан през 1821г. в отговор на едно убийство на невинни хора от страна на държавата – става въпрос за клането край Петерло през 1819г. Основателят и тогавашен редактор, който е бил свидетел на случилото се и е разказал за него, е създал Гардиън, защото е знаел колко е важно достоверен доклад на събитията да достигне до повече хора.

Семейство Скот прави нещо забележително с Манчестър Гардиън през 1936г. Те го подаряват – не го продават и не се впускат в търсене на някой олигар или хедж фонд, който да го придобие.

Поверяват Гардиън на тръст без да изкарват никакви пари от него. Единствената цел е да съхранят вестника, неговите либерални традиции и вярата, че той не е просто бизнес, а обществена услуга… да го съхранят такъв завинаги.

И така, като редактор на Гардиън, всеки ден си мисля за това, което дължа на семейство Скот и на забележителния С.П.Скот, който е бил негов редактор в продължение на 57 години и който по повод 100-годишнината от основаването на вестника написал, че никога не би работил за него, ако печалбата е стояла над възможността „да влияе на умовете и съзнанието на хората”.

Вторият човек, на когото съм изключително признателен е тазгодишният лауреат на наградата, Едуард Сноудън.

Докато работи като младши аналитик за Националната агенция за сигурност на САЩ Сноудън е станал свидетел на неща, които намира за силно смущаващи. Дори и хора, които не одобряват поведението му, обикновено признават, че той е провокирал и е разкрил информация, послужила за основата на един дебат, от който силно се нуждаехме – дебат относно степента, законността и етиката на масовото наблюдение на обикновени хора в мащаби, които преди 20 години бяха немислими.

Едуард Сноудън лесно можеше да публикува и сам своите разкрития. През 2014г. всеки може да публикува каквото си реши. Нищо не можеше да го спре да редактира и разпространи материалите сам.

Но вместо това той реши да се обърне към журналисти, на които има доверие, и да ги помоли да публикуват материалите, които намират за най-важни. Той вярваше в журналистиката.

Сноудън направи това, знаейки, че действията му ще имат тежки последици за собствения му живот, както и за неговото семейство и приятели. Знайки, че институциите и правителствата, които изкарва на светлината на прожекторите ще отвърнат на удара и ще пожелаят отново да обвият тайните си в тъмнина, и ще го накарат да плати висока цена за действията си.

Едно от предизвикателствата, които Сноудън представя пред нас е признанието, че не съществува такова нещо като обществен интерес. Няма един единствен общ интерес, който да е по-важен от останалите и заради който да можем да пренебрегнем всичко друго.

Да живеем в сигурност без да бъдем убивани от терористи със сигурност е много важен обществен интерес и особено сега много силно вярваме, че това е така. Свободата на изразяването, записана като Първата поправка в конституцията на САЩ – е друг важен обществен интерес. Неприкосновеността на личността също е изключително важна за милиони хора и е записана като Четвъртата поправка в конституцията на САЩ и като Алинея 8 в Европейската конвенция за човешките права.

След съставянето на Magna Carta винаги сме се противопоставяли на властта на държавата да проявява произвол спрямо нашия живот, да влиза в домовете ни, да изземва вестниците ни. Но какво правим, ако изземването на съвременния еквивалент на всеки един вестник може да спаси човешки живот?

Държавите и бизнесите харесват криптирането, когато то служи за скриването на държавни или винансови тайни от хакерите. Но държавите и правораздавателните системи мразят същото това криптиране по други причини и биха направили всичко възможно, за да го подкопаят.

И така, има много, често противоречащи си обществени интереси, а не само един. В разгара на спора околко действията на Сноудън този факт беше забравен и някои журналисти казаха: „щом според държавата непубликуването на тази информация е в името на обществения интерес, кой съм аз, че да й противореча”.

Отговорът е лесен: „вие сте журналист”. Не сте част от държавата или правителството. Работата ви е отговорно да разкривате важна информация, а не да я криете. Вие сте встрани от властта, за да я наблюдявате обективно. Работата ви е да бъдете силно чувствителни към всеки един обществен интерес – и да публикувате, толкова внимателно, колкото можете, онова, което смятате за важно. Едва тогава информираната дискусия става възможна. Вие имате същото право да балансирате между различните обществени интереси, каквото имат и политиците, полицаите или съдиите.

И когато властите застанат на прага ти и ти кажат да спреш… И после ти кажат, че ще те принудят да спреш… и после влязат в офиса ти, за да контролират унищожаването на компютрите ти, задачата ти е да продължиш да публикуваш. Да продължиш да вземаш онези внимателни решения, имайки предвид всички противоречащи си обществени интереси.

Правиш го не защото мразиш страната си, а защото я обичаш. Защото в училище са те карали да четеш Джон Милтън и Джордж Оруел. Защото в университета си изучавал Джон Стюарт Мил. Защото като британски журналист си открил собствените си герои, сред които Джон Уилкс, Уилям Кобет, С.П. Скот, Емили Хобхаус и Харолд Еванс. Всеки един от тях някога е бил отричан, преследван, съден, вкаран в затвора или принуден да живее в изгнание.

Накараха ни да разбием харддисковете на компютрите си. Но не спряхме публикациите. За накои хора гледката на разбит компютър на вестник Гардиън е зловеща. Кметът на Лайпциг, който посети офиса ми, я намери за вледеняваща поради причини, които все още са парещ спомен в съзнанието на милиони германци.

Но така както няма един единствен обществен интерес, така няма и само една гледна точка към случилото се по време на аферата Сноудън. С времето започнах да намирам образа на разбитите компютри както за вледеняващ, така и за излъчващ оптимизъм – именно защото продължихме с публикациите.

Интернет е това, от което се страхува властта. Той е онова, което тя иска да завладее. Той е пространство, в което намираме мрак, но и светлина. Причините, поради които държавата иска да опитоми и да контролира дигиталния свят, са същите, които го превръщат в инструмент на свободата. Това, което не можехме да публикуваме във Великобритания, публикувахме другаде. Без съмнение така вбесихме властите в страната. Но всички бихте намерили случващото се за прекрасно, ако то се развиваше в Китай, Турция, Русия или Сирия, например.

И така, Сноудън разкри пред нас множество, понякога противоречащи си обществени интереси, включително тези на корпорациите, гражданите, разузнавателните агенции, адвокатите, журналистите и политиците.

Доколко правителствата успяха да отговорят адекватно на предизвикателствата, поставени от Сноудън, е тема на друг разговор. Но със сигурност можем да кажем, че ако политиците не желаят да говорят за въпросите, повдигнати от Сноудън, те се отказват от правото си да критикуват пресата за това, че прави нещо, от които самите те се отдръпват.

Самият аз се чувствам изключително привилигирован, защото когато започнаха атаките срещу нас, Гардиън беше достатъчно силен, за да се противопостави, да устои и да защити своята журналистика. Изключително много се гордея с колегите си.

Винаги съм мислел за репортерите като за пчели – основа за устойчивостта на всяка информационна екосистема. Докато реботех със Сноудън и без това огромното ми уважение към журналисти и адвокати нарасна още повече: репортерите и редакторите, които толкова умело откриха онова, което така е разтревожило нашия източник на информация; и адвокатите, които ни защитаваха след излизането на публикациите. Вярата ми, че журналистиката може да бъде обществена услуга, бе затвърдена. Както и увереността, че журналистиката трябва винаги, винаги да бъде независима от властта.

Чувствах се привилегирован, защото редакторът на Гардиън наистина има уникална привилегия. Преди 193 години един жител на Манчестър станал свидетел на една трагедия… и основал вестник. Преди близо 80 години неговото семейство създало тръст, който да защитава вестника. И когато дойде поредният момент, в който трябваше да разкрием огромната и плашеща мощ на държавата, този тръст защити редактора и журналистиката. Никой не се опита да ни измами.

Благодаря ви за тази награда!.

В света на Twitter и Facebook има нова дума – “humblebrag” – да се чувстваш смирен, докато се хвалиш с успеха си. Днес се чувствам точно така. Наистина смирен, че получавам тази награда, редом с останалите лауреати – Едуард, Асма, Бил и Базил. Смирен лауреат на една забележителна награда, която през годините е била връчвана на толкова много изключителни хора. Как може човек да не се хвали с подобно нещо!

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Едуард Сноудън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Едуард Сноудън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Благодаря ви много.

Знаете, че изобщо нямам необходимите заслуги за получаването на подобно високо отличие. За мен е огромна привилегия да бъда сред толкова много хора, които са се борили за човешките права, дори с риск за собствения си живот, дори и когато е било изключително трудно, дори и когато никой не ги е забелязвал, когато не са търсели признание и не са го получавали. Наградата е индивидуална, но аз мога да я приема само като част от една по-голяма общност. Тази награда е признание за работата на толкова много хора – не само през последните години, а през последните десетилетия. Това са хора, които осъзнават, че „човешки права” е само новото название на едно отдавна познато понятие – понятието за свобода. А цената, която плащаме, борейки се за свободата, когато времената се променят, когато ни е страх и сме изправени пред нови опасности и заплахи, е непредвидима и често твърде висока.

Журналистите, с които имам привилегията да работя, издателите по света, активистите и гражданското общество като цяло имат огромни заслуги. Има много хора, включително Сара Харисън, която е тук днес, които не могат да се върнат в родината си. Аз самият живея в изгнание вече година и половина. И това едва ли скоро ще се промени, но си заслужава. Цената, която платихме, жертвите, които направихме – мисля, че бихме ги направили отново. Знам, че аз бих го сторил, защото всъщност никога не е ставало въпрос за мен. Действал съм за обществото като цяло, а не заради определени хора. Става въпрос за нас, за нашите права, за обществата, в които искаме да живеем, за правителствата, които искаме да имаме и за света, който искаме да изградим за следващите поколения.

И когато говорим за правителството, трябва да мислим не само за качествата му, но и за взаимоотношенията ни с него. Дали ще бъдем подчинени на правителството или негови партньори? И дори и при всички брилятни умове, които ни ръководят днес, при всички експерти, всички длъжностни лица, всички представители на народа в институциите, ние не можем да вземаме правилните решения, нито имаме достъп до важна информация. Когато става въпрос за правителства, за демокрации, всички институции се основават на принципа на съгласието, а съгласието на народа няма смисъл, ако не е информирано.

Именно този принцип ме подтикна да действам. Когато мислим за предизвикателствата и проблемите, пред които сме изправени, за новото усещане за страх, сред което работят правителствата и институциите по света, и когато оценим как се развиват нещата, мисля, че има причини за надежда. Аз съм оптимист. Защото, когато погледнем назад към случилото се през миналата година, след връщането ми от Хаваи, след оповестяването на разкритията, аз бях наречен шпионин и предател. Тези спорове вече приключиха. В началото правителствата твърдяха, че хората не се нуждаят от тази информация, че тя ще изцапа ръцете ни с кръв, че вестниците са изложили на риск човешки животи, че ще спират самолетите, летящи над Европа. И точно това направиха. Европа спря самолета на президента на Боливия, мислейки, че търся убежище, а всъщност не е така. Подобни неща вече не се случват. Вместо това в правителствата, вестниците и образователните институции по света се водят все повече дебати. Самата същност на интернет се променя поради новите технологични нововъведения, които защитават човешките права, нашите права, по целия свят. Това означава, че независимо как се защитават правата в Китай, ако използвате услуга за защита на правата, ще бъдете защитени, независимо от законите в съответната страна. По целия свят в момента се води изключителна борба за спазването на човешките права.

Когато говорим за държавните институции и промените в тях, тези промени са най-видими именно в САЩ. Същото правителство, което ме обвини в какво ли не, включително в шпионаж, казвайки, че съм продавал информация на враговете ни, вече признава, че това не е вярно и че нямат доказателства за подобни твърдения. Директорът на Националната служба за сигурност дори заяви, че светът не се разпада, както са очаквали. Президентът на САЩ каза, че е назначил независими комисии, които да преразгледат програмите за масово наблюдение и тяхното заключение е, че тези програми никога не са довели до предотвратяването на терористично нападение. Това е особено важно, защото се оказва, че масовото наблюдение, тази политика, която скриха от нас – не само от американците или от шведите, но и от целия свят – изобщо не ние помогнала, въпреки че предизвика толкова оспорвани дебати. Президентът каза, че тези дебати не са ни отслабили като нация, а са ни направили по-силни. И това беше само началото. Оттогава няколко съдълища произнесоха присъди срещу програмите за наблюдение в САЩ. ООН публикува доклад, в който се казва, че масовото следене в САЩ нарушава основните човешки права.

Тези неща ще останат с нас, независимо в коя държава живеем. Те са основата, върху която градим. Можем да продължим напред, като обсъждаме тези политики и програми, създадени скришом и без нашето знание и съгласие. Можем да зададем въпроса „оправдани ли са? Необходими ли са? Пропорционални ли са на заплахите, пред които сме изправени? Представляват ли най-малката възможна намеса, която е нужда, за да може правителството да си върши работата?” Защото тук не говорим за прекратяване на всички разузнавателни дейности. Не говорим за спиране на полицейските разследвания. Не говорим за намаляване на сигурността. Напротив, става въпрос за сигурността на обществото. Гарантиране на човешките ни права. Гарантиране на свободите, които сме наследили и които бихме искали да предадем и на следващите поколения.

И заедно, използвайки този открит форум, тази дискусия, възползвайки се от жертвите, които много хора по света направиха, ние можем да имаме тази свобода и тези права, можем да имаме открито, либерално общество. Защото казваме, че дори и когато сме изправени пред заплаха, ние ценим свободата. И се надявам, че въпреки всичко постигнато през изминалата година, това ще е само началото. Има още много неща, които можем да направим и заедно ще ги постигнем. Надявам се, че мога да разчитам на вас и през следващата година и заедно да предложим на ООН създаването на нова длъжност – специален докладчик по въпросите за неприкосновеността на личния живот и дигиталните права, който ще гарантира, че независимо в коя страна действа агенцията, независимо къде са разположени технологиите, независимо коя държава решава, че е изправена пред нови заплахи, изискващи ограничаване на правата ни, ние винаги ще сме на страната на свободата.

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Обичам да гледам

Обичам да гледам полето,
обичам да гледам небето,
обичам да гледам морето,
обичам да гледам простора,
обичам и бедните хора.

Полето за мене е пъстър килим,
трапеза изпълнена с безброй плодове,
безкрайни простори минават през филм
и нижат на лента прекрасни цветове.

Небето синьо създава покой,
небето мрачно те хвърля в тревога,
в небето ясно лети птичия рой,
а облачно то вещай силна угроза.

Морето синьо – зелено е гледка чудесна,
то сила и здраве на хората дава,
в недрата му скрити са много блага,
а корабите търсят и тях и света.

Просторът необятен е мамеща гледка,
в него човекът върви и лети
и рови си и търси своята сметка,
да стигне по-скоро до своите мечти.

Бедните хора създават благата,
те са родени да виждат света,
за тях труд са морето, небето, простора,
с тях те създават безброй чудеса.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Пролет 2

Ето я, иде красивата пролет
с грация като млада кралица
и сякаш аз виждам в нейния полет,
полет на волна прелетна птица.

Млада и хубава в свежа премяна
с цветя и нежност вечно засмяна,
тя на живота е мощна закрила,
а на прогреса – движеща сила!

Пролет, надежда тя ни довежда,
от сън събужда заспали мечти,
който в пролетен ден се оглежда
в него ще види живот да кипи.

А тъй животът красив е кат пролет,
но нужно е в него доброта да се влей,
прогресът човешки – като птица в полет,
а времето ведро, като слънцето, когато изгрей.

Кога ще те видим, о пролет желана:
без грижи, без рани, а само мечта
и твоята красота и омайна премяна
с радост да залее нашата чудна страна!

Ние те чакаме с трепет,
ние следим те сега
и молим се да дойдеш
наша скъпа пролет. Ела!

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Пролет 1

И животът се събужда
грохнал дълго, дълго спал
да посрещне свойта нужда
и да търси идеал!

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Бъдни вечер

Славят Бога в Дома господен,
пеят песни за щастлив живот,
трябва и духът да е свободен,
а човекът веч да не е като скот.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Лъжедемокрация

С калъпи на Запад създадени
българската демокрация тръгна напред,
на космати, брадати те са предадени,
за да ги носят и слагат навред.

Но калъпът не става за всичко,
от което днес народът се нуждае.
Той, калъпът не е майстор Тричко,
който умее и знае всичко.

България създадена е по свой калъп,
тя него знае и него ще помни,
а всичко, което лъжедемокрацията прави
тя наблюдава и не ще забрави.

Денят на правдата вече наближава,
денят на истината не може да се скрие
народът е този, който побеждава,
той заблуда и измама докрай ще разкрие.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Ден на жената

Знае се от памти века
как създаден бе човека.
Първата жена на света
Ева се нарича тя.

А жената Дева
първороден син зачева.
Той роди се на света,
За да дойде любовта.

И така от век на век
името на тоз човек
се прославя и множи,
с любовта си да тежи.

Тя събира всички хора
и в живота е опора,
който нея я съзре
той живот ще разбере.

Ако няма я жената,
кой ще носи красота?
Както птицата крилата
тя лети на висота.

И измерва със своя поглед
дирите на вси жени
и им прави верен оглед
за злини и добрини.

Тя, жената, вред проникна,
беше в космоса дори,
в парламента се провикна,
политиката твори!

Няма кътче на земята,
женски облик да не знай.
Тя творец е на благата,
всеки люби я безкрай.

И за туй от благодарност
и с мъжка солидарност
под небесни небосклон
й отправяме поклон!

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 1.12.2014

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Аз и Сю сме много щастливи да бъдем сред вас днес и изключително благодарни за тази награда. Приемам я от името на цялото движение за борба с климатичните промени и най вече от името на моите колеги от 350.org, работещи в 188 страни по света и опитващи се да ограничат щетите, които глобалното затопляне нанася на нашата планета. Толкова съм благодарен, не само на Фондацията за цялостен житейски принос, но и на останалите носители на наградата за начина, по който тяхната дейност допринася за развитието на човешките права и човешкия потенциал. Като американец, позволете ми да изкажа специални благодарности на г-н Сноудън, чиято смелост помогна на всички нас да разберем по-добре силите, действащи в страната ми.

Срещаме се днес, в края на най-горещата година от много векове насам. През 2014г. бяха регистрирани най-високите температури, достигани някога в северния Тих океан. Това е и годината, през която с огромно съжаление осъзнахме, че топенето на ледената обвивка на западна Антарктика вече е необратимо. Преди 25г., когато написах първата книга за тази криза с климата, все още не можехме да предвидим размера на тези щети. Учените са консервативни и случващото се надминава многократно прогнозите им. Всеки океан, включително и този под прозорците ни, днес е с 30% по-киселинен отколкото преди едно поколение. Всеки континент е засегнат от суша и наводнения в невиждани мащаби. Всеки научен съвет се опитва да ни убеди все по-отчаяно в необходимостта от незабавни действия. Сред документите за тази церемония ще намерите и скорошна публикация на Американската асоциация за развитие на науката, която отново излага тревожните, но напълно достоверни факти за климатичните промени.

И въпреки това не виждаме почти никакви действия. След една година световните лидери ще се срещнат още веднъж в Париж, за да се опитат да постигнат споразумение – това ще е просто повторение на срещата, която се проведе преди пет години в Копенхаген и завърши с пълен провал. И до днес компаниите, добиващи въглища и нефт си остават достатъчно силни, за да блокират важни действия в повечето държави, включително в САЩ, които са най-големият източник на въглерод на вече прегряващата ни планета.

Ние в движението за борба с климатичните промени отдавна сме осъзнали, че потока от пари, извиращи от търговията с горива и служещи за купуване на политици и разпространение на невярна информация, може да бъде спрян само ако използваме една друга валута – валутата на обществените движения. Страстта, духа, творчеството. Понякога цената, която трябва да платим включва и човешки животи или години, прекарани в затвора. Но на фона на лошата прогноза за времето има и добри новини: по света се надига едно ново движение. В края на септември 400 000 души изпълниха улиците, за да поискат от ООН да предприеме действия спрямо климатичните промени. Това е най-голямата демострация в САЩ през последните години и тя бе подкрепена от протестиращи в 2600 други градове по света. Първият наистина глобален проблем на човечеството получава в отговор първото наистина глобално гражданско движение.

И то започва да дава резултати. Вечерта след демострацията наследниците на Рокфелер обявиха, че изтеглят инвестициите си в компании, добиващи или търгуващи с горива. Правейки това, те се присъединиха към институции като Станфордския университет и църквата в Швеция (надяваме се, че скоро сред тях ще бъдат и град Стокхолм, както и много други в тази „зелена” държава. Точно както и преди 30 години, когато на дневен ред беше въпроса с апартейда в Южна Африка, така и днес хората по света се обединяват и оттеглят средствата си от компании, които просто отказват да променят практиките си. Тези компании – Exxon, Shell, Chevron, Gazprom, China Coal, BP, и всички останали – притежават общо много повече въглерод, отколкото може да бъде изгорен безопасно според учените. И въпреки това тези компании убеждават банките и други заинтересовани страни, че ще добият тези въглища, петрол и газ и ще го използват. Ако изпълнят тези свои планове, не е тайна как ще приключи всичко: със загиването на планетата ни.

Трябва да се борим срещу това, мирно, но твърдо. Трябва да изграждаме зелени градове. Подобно на много други хора и аз посетих зеленият квартал на Стокхолм – Hammarby Sjostad. Той е модел на това как ще изглежда бъдещето – привлекателно и екологично. Но колкото и да е красива тази идея, не можем да правим стъпка напред и друга – назад. В този град например продължава развитието на планове за строеж на магистрала, Forbifart Stockholm; запитайте се дали това е наследството, което трябва да оставите на планетата след няколко десетилетия, или може би общественият транспорт и споделените пътувания, към които се стреми Хелзинки, са една по-добра алтернатива.

Задайте си и други болезнени въпроси относно извличането на максимални печалби от настоящата ситуация: ако Ватенфал, например, продаде дела си в немските лигнитни мини, няма съмнение, че въглищата ще бъдат добити и използвани. А нима наистина отговорното поведение в случая – особено за една страна, забогатяла отчасти благодарение на твърдите си горива – не е да направи една малка икономическа жертва, като остави въглищата заровени в земята, където не могат да нанесат щети? Нима това е чак толкова по-различно от онова, което поискахме от бразилците що се отнася до амазонските гори?

Градовете и властите в Швеция наистина трябва да последват примера на църквата в страната и да оттеглят инвестициите си от компании, занимаващи се с добив на горива: просто трябва да победим силите, които желаят да предотвратят предприемането на действия срещу климатичните промени, само за да могат да трупат печалби още едно-две десетилетия. Няма как да избегнеш тази борба: ако инвестираш в компании, добиващи горива, значи печелиш от унищожаването на земята. Това е определението за мръсни пари. Тези, които инвестират в компании, добиващи горива все едно се обзалагат, че светът няма да направи нищо, за да се бори с климатичните промени. Подобен облог е неморален.

А също така и неразумен, защото гражданското общество наистина действа. Спомням си как по-рано тази есен нашите колеги от 350.org от застрашените острови в Тихия океан поеха със своите традиционни канута към най-голямото пристанище за търговия с въглища в света, Нюкясъл, Австралия, и използваха лодките си, за да блокират движението на огромни кораби. Мотото им беше „Ние не потъваме, ние се борим”. Спомням си и как животновъди и коренни жители на Америка образуваха безпрецедентно обединение на каубои и индианци, за да блокират тръбопровода Кейстоун, който трябва да транспортира петрол от катранените пясъци на Канада. Стояхме редом до активисти от Андите, губещи ледниците, от които получават питейна вода, бяхме и заедно с активисти от Бангладеш, свидетели на покачването на морското равнище в бенгалския залив. Поучихме се от африкански лидери като Дезмонд Туту, който наскоро нарече климатичните промени „най-голямото предизвикателство пред човешките права в наше време”, и от лидерите на племето Сами, чиито традиционен начин на живот бива унищожаван от безумните студове, обхванали страната им. Борим се заедно с жителите на Делхи, Пекин и други задушени от смог градове по света, защото знаем, че техните деца умират заради същите тези горива, които заплашват живота на цялата планета.

Глобалното затопляне е изпитание за всички нас – най-голямото изпитание на нашия живот. То е проверка и на тезата, че големият мозък на хората е нещо полезно. Очевидно същият този мозък може да ни донесе сериозни проблеми, но може би все пак той е свързан и с едно голямо сърце, което ще успее да ни измъкне от проблемите. Не мога да ви обещая, че ще спечелим тази борба. Чакахме твърде дълго, за да се включим в нея и нещата никак не изглеждат розови. Но мога да ви обещая, че всяко кътче на света ще се включи в тази борба и ще даде всичко от себе си. Благодаря ви много за тази награда, която ще помогне още повече хора да научат за нашата борба.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени