Author Archives: Искра Иванова RSS

Искра участва в:


Профил на 822235 – aрт акция “Образи на нищото“

Номер: 822235

Последно видяна в ФИИ на ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

Дигноза : маниполатор

Одобрена за профил  на „нищото“ , защото е без съмостоятелни проекти и изложби. Всичко в творческото CV  е на преподавателите , самостоятелните  творби  са на боклука.

Защо участваш в акцията?

Защото съм обидена и наранена и искам да ви кажа, майната ви искам да живея с моето изкуство.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

арт- акция “Образи на нищото“

                            Aрт- акция “Образи на нищото“

Арт-акцията “Образи на нищото“  показва и изследва профили на различни хора, които не се вписват в критериите  на дадено общество като  можещи и проспериращи  личности, затова те се определят като „нищо“. Това е радикална акция, която цели да намери образи на „нищото“  с цел изследване на тяхната същност и мотивация  по време на обучението им в университета. Издирващите се личности  имат създадени профили повлияни от обществения поглед на това кои са и с какво се занимават.

С визуалния материал издирваме самите себе си и определяме пространствата на университета като наш затвор, в който ни познават само по факултетните номера.

Арт –акцията  следва  сентенцията на Дадаистите: „Wir wollen die Welt mit Nichts ändern. , „Ние искаме да променим света чрез Нищото“  - Richard Huelsenbeck

Автор: Искра Иванова

Участници: Златина Стефанова, Десислава Димитрова

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Happy-Nes(t)s – Гнездата на щастието

 

               Happy-Nes(t)s – Гнездата на щастието

                                                  Стоян Николов

  Своите концепции за връзката между изкуствата, културното наследство, творчеството и общественото щастие представиха няколко международни творци и изследователи. Събитието се състоя в петък, 18 октомври във великотърновския  бар „Там”, а модератор на срещата бе Мариана Николаева. В 18 часа беше даден официално стартът на проекта „Happy-Nes(t)s”, който е подкрепен от Европейската културна фондация и се реализира благодарение на усилията на три неправителствени организации (Регионален център за култура „Фабриката” от българска страна, Procediendo lab: design and social creativity for sustainable local development от Канарските острови, Испания и полската Foundation for The Living CultureWhite Crows ”), както и на няколко индивидуални творци от трите страни – Надежда Савова, Атанас Тотляков, Йоанна Тиеле, Карлос Хименес, Мацией Зданович, Евелина Курковска, Искра Иванова.

Основната идея на участниците в „Happy-Nes(t)s” е, че бързо променящите се икономически и социални реалности на съвременния свят изискват карадинално нов подход към изследването на удовлетвореността и търсенето на начини за създаване на по-щастливи, креативни и пълноценни общества. Концепцията се базира на Световния индекс на щастието, създаден от Earth institute към Колумбийския университет в САЩ, според който усещането за благополучие и щастие на членовете на дадена общност има пряка връзка с сплотеността, силата, развитието и прогреса й като цяло.

Пълното заглавие на проекта е Incubating and connecting creative communities for social innovation as a means to improve local wealth in peripheral regions и авторите му имат за цел да развият идеята, че хората биха могли да бъдат много по-щастливи, ако са „въвлечени” в групови занимания с изкуство. Редица изследвания показват, че чрез реализирането на подобни практики общностите стават по-сплотени, по-щастливи, по-креативни и успешни в своята цялост. По този начин творчеството и културата, създават своеобразни „гнезда” (nests), които могат да включват както членове на една сравнително малка общност, така и да действат като инструмент за международен диалог и партньорство.

Като акт на споделяне, различните видове творчество позволяват на свързаните с тях хора да намират щастието в откриването, споделянето и реализирането на творчески идеи, процеси и продукти в общността, от която са част. По този начин различните творчески иницитиви, организации, клубове и т.н. наистина се явяват гнезда, в които се създават тесни връзки, доверие, емпатия между отделните членове на социума.

Същевременно редица други световни и национални организации и институции обръщат все повече внимание на щастието като мотивиращ фактор за активността и креативността на хората. Следвайки тези тенденции, Общото събрание на ООН обяви 20 март за Международен ден на щастието и той бе отбелязан за първи път през настоящата година.

Многобройни изследвания доказват, че между усещането за щастие и удовлетвореност от една страна и различните форми на култура и изкуство от друга, има пряка зависимост. Затова и е необходимо да се намерят нови, работещи и нетрадиционни начини за включване на членовете на общността в културния й живот. Успехът на подобни начинания влияе и върху продуктивността на отделния човек и обществото като цяло, следователно оказва положителен ефект не само в социален, но и в икономически план.

Провокирани и вдъхновени от подобни тенденции, авторите на проекта „Happy-Nes(t)s” се стремят да разработят оригинална концепция за връзката между щастието (в различните му форми като радост, здраве, солидарност), живота (удовлетвореност, благополучие, баланс), човека (общество, култура, ценности) и земята (територия, процес, жизнен и мисловен цикъл). Усилията им са насочени с посока на използването на интердисциплинарни методи и сътрудничество между творци и специалисти в различни области с цел да бъде разработен нов под-секторен индикатор, спомагащ за по-детайлното измерване на Световния индекс на щастието.

Проектът е с продължителност една година, като идеята е той да продължи и след това, предлагайки работещи практики за приобщаване на членовете на различни общности към културния живот и изкуството. Ето как част от творците представиха идеите си, които ще развият в процеса на изпълнение на проекта.

Роденият в Памплона, Испания Карлос Хименес разпределя времето си между Канарските острови, Сардиния и Барселона и това му личи от пръв поглед. Той създава впечатление за слънчев, весел, пропит с енергията на топлото море човек, а подобно внушение се оказва напълно правилно. На приятния си spanglish (английски със силен латино акцент и тук-таме някоя испанска дума за цвят) той представи множеството проекти, по които е работил и работи в момента, все в сферата на дизайна и социалните активности, насочени към създаването на условия за устойчиво развитие на местните общности и поддържането на пъстротата, шареността на култури и възприятия.

На Канарските острови, където Карлос е позициониран през по-голямата част от времето, той и неговите колеги организират най-разнообразни дейности – например летен лагер, на който млади творци и хора от най-различни места по света се запознават с местните традиции, култура, кулинария, като междувременно почистват околната среда. На един от островите пък (Лансароте), където се намира националният биосферен резерват Тиманфая, работи известният местен артист Сезар Манрике, които развива изкуството с автентични за средата методи и материали.

Карлос сподели и опита си от департамента на социален дизайн в Университета на Барселона, където заедно с екипа, от който е част, създава различни роботизирани прототипи, имащи за цел да помагат на хората в ежедневието им (главно за почистването на различни площи от замърсяване, причинено от цивилизацията). Младият испански учен представи също работата си у нас, в Габрово, където води различни кръжоци, с цел да помогне на жителите на града и администрацията да използват местния ресурс (в случая най-вече хумора), за да развиват общността си.

Интересна и провокативна гледна точка към творчеството, твореца и връзката им с щастието в родна среда представи преподавателят във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и индивидуален артист Атанас Тотляков. Според него единственият начин творецът (в смисъл на човек, които се занимава с некомерсиално изкуство) да се почувства щастлив, е… да се откаже от творчеството и да се захване с нещо друго.

Според Атанас щастието и дори физическото оцеляване на твореца са поставени на карта в среда на масова бедност, триумф на паракултурни форми и псевдоизкуство. По доста ведър и забавен начин той представи иначе мрачното убеждение, че човекът, отдал живота си на изкуството, не може да съществува в подобен контекст и двата „печеливши” изхода пред него са или да скъса с творческия процес веднъж завинаги и да се отдаде да друго занимание, което да гарантира материалното му оцеляване, или да напусне страната си и да се засели в благоприятна среда (според него правилният термин е не „емиграция”, а „евакуация”).

Атанас Тотляков подкрепи тезата си с мислите на известния български писател и дисидент Георги Марков, който в писмо до журналиста от радио „Свободна Европа” Димитър Бочев от 1977 година разсъждава върху все по-фрагментираното съвременно общество, егоизмът и избора да си творец, който той сравнява с лудостта, тъй като тя е единственият мотив за това да се продължава напред в такава среда.

Особено интересен проект смятат да реализират във Велико Търново Евелина Курковска от Етнографския музей в Лодз (Полша) и преподавателят от универститета в същия град Мацией Зданович. Тяхната идея е чрез използването на интердисциплинарен подход (съчетаване на изкуство, етнология, антропология, социална анимация) да се провокират жителите и гостите на старата столица да използват различните си сетива, за да опознаят градската среда и различните емблематични за нея места, предмети и обекти, по изцяло нов начин.

Проектът на Евелина и Мацией е базиран на опита им от друга инициатива, която двамата реализират в парка в Неборов, Ловички окръг, Лодзко воеводство в Полша. Там те предлагат на случайни посетители да останат колкото време поискат със завързани очи, за да изключат възприятията от най-използваното в съвременния свят сетиво – зрението. Целта на експеримента е да се покаже на хората, че нещата могат да „изглеждат” по твърде различен начин, когато разчитаме на „по-древните” си сетива, като слух, усет, обоняние…

В рамките на проекта си, който ще стартират в края на годината, Евелина и Мацией възнамеряват да проучат социалната и обществена среда у нас. Голямо предимство за тях, като изследователи, е, че са за пръв път в България и това им дава възможност да погледнат отстрани, непредубедено върху ситуацията и явленията.

Новина за великотърновци е, че градът съвсем скоро ще се сдобие със своя Хлебна къща. Надежда Савова, сърцето и душата на инициативата Хлебна къща, която се роди в Габрово и като на шега „покълна” в редица градове в България (Златарица, Русе, София…), както и по света (в Перу, САЩ, Япония, Италия, Южна Корея, ЮАР, Нидерландия, Бразилия, Армения, Русия и др.), представи философията на месенето на хляб като начин да си по-щастлив, по-удовлетворен от себе си и живота, по-социализиран, по-успешен.

Базирайки се на досегашния си опит, Надежда сподели как Хлебните къщи влияят на хората, които ги посещават и изобщо на градската среда в местата, на които се намират. Тя представи месенето и печенето на хляб като социален ритуал, в който са „въвлечени” хора, чувстващи се част от едно цяло, живеещи и работещи в общ ритъм, предаващи и приемащи положителна енергия чрез своеобразното свещенодействие, което извършват.

Надежда сподели, че не само приготвянето, а и споделянето на храната с близки и почти непознати хора, създава между хората особена, много по-топла и неформална връзка, която им придава увереност и усещане за щастие. Работата със собствените ръце, трансформирането на тестото в хляб, екипността, създаването на нещо едновременно красиво и вкусно, всичко това формира у посетителите на Хлебните къщи дух на успешност и лична удовлетвореност. Слагането на определени подправки, които всеки избира индивидуално, и украсата на хлябовете с различни елементи и мотиви пък придава на процеса допълнителна творческа сила.

Освен Хлебните къщи, Надежда представи и друга своя идея как да забавим ритъма на ежедневието си и да бъдем по-щастливи, да се чувстваме по-сплотени. Става въпрос за малки книжки (тип джобен тефтер), които да създаваме сами. Според авторката им те са идеално терапевтично средство, когато се почувстваме самотни, изнервени, притиснати от ритъма на ангажиментите или просто ни дойде интересна идея. Върху чисто белите им миниатюрни листчета всеки от нас има прекрасната възможност да изразява емоциите, мислите и чувствата си, без те да стават достояние на всички, както това се случва в социалните мрежи например.

С нетърпение ще следим как се развиват различните проекти в рамките на „Happy-Nes(t)s”.

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

18.10.2013- първо събитие и откриване на проекта „Happy-Nes(t)s“

18.10.2013 – първо събитие и откриване на проекта „Happy-Nes(t)s“ в бар „ТАМ“

Публиката:

Презентация на Карлос от Procediendo lab: design and social creativity for sustainable local development (Испания)

Презентация на Атанас Тотляков (България)

Презентация на Foundation for The Living Culture ‘White Crows’ (Полша)

Представяне на Надежда Савова  и  Искра Иванова, както и Мрежата Хлебни Къщи

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Проект „Happy-Nes(t)s“

„Happy-Nes(t)s“ е проект, който се реализира  в партньорство между:

Сдружение Фабриката (България)

Procediendo lab: design and social creativity for sustainable local development (Испания)

Foundation for The Living Culture ‘White Crows’ (Полша)

Индивидуални творци: Карлос Хименес, Йоанна Тиеле, Атанас Тотляков, Надежда Савова, Искра Иванова, Агата Биелска, Евелина Курковска, Мацией Зданович

Проектът е подкрепен от Европейската Културна Фондация

Продължаващата икономическа криза е предизвикателство към начина, по който осъзнаваме и измерваме икономическия растеж. Един от последните измерители на щастието „Световния индекс на щастието” свързва развитието и прогреса с интегрирано и устойчиво благополучие за всеки. Общото събрание на ООН одобри, че от 2013 г. датата 20 март се обявява за Международен ден на щастието.

„Преследването на щастието е фундаментална човешка цел”, се казва в резолюцията, приета с консенсус от делегатите на 193-те страни представени в ООН.

През 2013 година Британската национална статистическа служба прибави за първи път изкуството и културата към проучване „ Измерване на националното благополучие”.  Това е признание за важността, която изкуствата и културата имат за благополучието на хората и мястото. През м. август т.г. шотландското правителство публикува проучване според което „Участието в културни дейности значително подобрява здравето и удовлетвореността от живота“.  

Оригиналността на проекта е в свързването на щастието – радост, здраве, солидарност; живота – удовлетвореност, благополучие, баланс; човека – общество, култура, ценности; земята – територия, процес, жизнен цикъл, бъдеще.  Проектът предвижда интер-дисциплинарност, междусекторно сътрудничество – творци и културни работници, учени, в частност антрополози, икономисти и др. които в партньорство да разработят нов под-секторен индикатор за да подкрепят Световния Индекс на Щастието.

Happy – nes(t)s  е концепция за връзката между изкуствата, културата, наследството и благополучието като стратегически и изследователски ресурс за личностно и обществено развитие

  1. Happy-Nes(t)s – Гнездата на щастието
  2.  18.10.2013 – първо събитие и откриване на проекта „Happy-Nes(t)s“

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

КАТАЖЪНА МАЙСНЕР – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

KATARZYNA MAJSNER
(КАТАЖЪНА МАЙСНЕР)

Живеем в един виртуален свят, в който хората общуват чрез интернет, когато са отдалечени един от друг с хиляди километри. Използвайки Google Street View, създаден на образа ми аватар и анимацията искам да разведа българската публика из родният ми град – Гдиня (Полша). Искам да им предоставя безплатен билет и възможност за виртуална разходка до града, който е особено важен за мен.

Żyjemy w świecie wirtualnym, w którym ludzie komunikują się za pomocą internetu, będąc oddaleni od siebie na tysiące kilometrów. Za pomocą Google Street View, stworzonego na mój wizerunek awatara i animacji pragnę oprowadzić zainteresowanych Bułgarów po moim rodzinnym mieście – Gdynia (Polska). Chcę ufundować bezpłatny bilet i przenieść odbiorców w wirtualną podróż do miasta dla mnie szczególnie ważnego

We live in a virtual world in which people communicate via the Internet, being separated from each other with thousands of kilometers. Using Google Street View, creating an avatar of me and the animation I want to organize a tour for bulgarian public in my hometown – Gdynia (Poland). I want to set up a free ticket and take the audience on a virtual trip to the city, which is especially important for me.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

ЕЛИНОР ВЪСЕР – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

ЕЛИНОР ВЪСЕР

ELINOR WYSER

Every day we have to cover our true feelings under a thousand different  masks. Most of them are ugly, because they are pretentious.  Apparently, strong emotions have to be kept   away from public everyday life. Finally, when  we’re alone, the process of discarding the masks is difficult and takes time. Sometimes, we are successful at bringing  out our true shape, but  sometimes the only thing left at the end is  resignation.

Jeden Tag verstecken wir unsere wahren Gefühle  unter tausenden verschiedenen und meist hässlichen, weil falschen Masken.  Starke Emotionen haben anscheinend nichts zu suchen im öffentlichen Alltag. Und wenn wir dann alleine sind, ist der  Prozess des Ablegens der Masken schwierig und   braucht Zeit. Manchmal gelingt es uns, unsere   wahre Gestalt  hervorzubringen, manchmal jedoch bleibt am Ende nur  Resignation.

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

С безплатен билет в едно дълго пътуване

 

                                 С безплатен билет в едно дълго пътуване

  д-р Мария Андиркова

В началото на месец август на автогарата на Стара Загора се откри българо-полски проект, озаглавен „Безплатен билет”. Той посреща и изпраща пътниците, преминаващи през това емблематично място, до края на лятото.

През последните години се наблюдава процес на включване на нови алтернативни пространства за културни практики в търсене на контакт с публиката и тази изложба е доказателство за това. Раздвижването в артистичните среди извън столицата благоприятства представянето на качествено съвременно изкуство на различни места, което обаче често остава малко известно извън региона, поради липса на критическа рефлексия.

Проектът на кураторите на изложбата Искра Иванова, Йоанна Тиеле и Атанас Тотляков представя творби на млади и изявени български и полски художници. Авторите са обединнени от общата тема за пътуването в различни посоки, а резултатите са различни при участниците Искра Иванова, Атанас Тотляков, Трифон Калфов, Красимир Карабаджаков, Илиян Лалев, Йоанна Тиеле, Артур Хжановски, Юстъна Якубовска, Доминика Вайберг, Алиця Рънкиевич, Мацией Зданович, Катажъна Майснер, Елинор Вусер, които представят работите си като дигитален печат и инсталации.

Произведението „Билет???” на Атанас Тотляков е композиция, създадена на колажен принцип и впоследствие принтирана дигитално. Всичко започва с една изненада – случайно намерен забравен билет от минало пътуване. Авторът трябва да напрегне паметта си, за да си спомни за къде е пътувал, с каква цел. Затруднението идва от изминалото време, от механичните повреди, от мастиленото петно, които са заличили наименованието на крайната спирка. Тук акцентът е поставен върху мисловното възстановяване на отминалите събития и в способностите на човешката памет при толкова загуби да възстанови отминали събития.

Творбата е свързана с личността на автора, но подобно на него много хора изпитват същите затруднения да разбират миналото си. Мисълта се връща към преживяното и събужда далеч отиващи асоциации за пътуване без да е ясна нито целта, нито къде е краят на пътя. Това се случва на всички нас, със съгласие, но под жесток контрол и правила, които са приети от обществото. За това подсещат трите въпросителни в заглавието.

Илиян Лалев участва в изложбата с три произведения. „Канализиране на енергията” представлява принтирана върху винил фотография на воден праг, поставена над реален улук на терасата на автогарата. По този начин водата се излива навън към земната повърхност като символ на необуздана енергия, сила, мощ, докато отвеждането й по „каналния ред” е метафора на случващото се, по-скоро на неслучващото се – на излъганите надежди и несбъднатите мечти на пропиляната енергия в нескончаемия ни „преход”.

В този смисъл трябва да се разбира и фотографията на легендарния писоар, наречен „Фонтан” на Марсел Дюшан, станал отдавна експонат в пресижни  галерии. Лалев го връща обратно в контекста на истинското му предназначение – в обществената тоалетна на гарата. Това трябва да направят и всички зрители, връщайки се към собствения си „контекст”, към нормалността. Той завършва представянето си с винилен транспарант със значителни размери – „Artgara- StaraZagora”. Вижда се, че е променил фонетично наименованието и автогара е станала artgara – един жест към домакините, направили възможно това културно събитие.

В творбата на Трифон Калфов „Няма пътници в космическия кораб „Земя” никой не е обикновен пасажер, всеки е член на екипажа – едно абсурдно положение. Иронията става ясна от измислената от автора несъществуваща азбука, основана на жестомимични знаци, под които в началото се чете „няма” – две разгърнати длани, а в края те се свиват – „всеки е член на екипажа”. Това е една илюзия, че сами управляваме живота си, докато повечето от нас са пасивни до края на живота си – истината е, че самолетът е пълен с объркани пътници, които не умеят да общуват помежду си.

Сложно е изпълнила задачата си и Искра Иванова. Тя се интересува от процеса chech-in, който предхожда пътуването на летищата, но в нейния случай пътникът е „яйце”. То също е получило бордната си карта с код, на който са обозначени данни от клетъчно ниво, до страната, от която тръгва. Не е известно дали те ще му позволят пътуването да се състои, отговорът е в данните на кода. Ако не е възможно, тогава ще бъде продадено на пазара, но и там всеки купувач ще се интересува какъв е неговият произход. Тази шега открехва безброй тълкувания.

При полските участници проблемът да пътуват или не е отпаднал, но съществува друг – с какъв багаж да тръгнат. Това занимава Доминика Вайберг, а след нея и летищните власти, които бдят да няма нещо, което надхвърля ограниченията. Експонираната творба представлява дигитално изображение на съдържанието на багажа, което носи информация за самата нея, за личните й нагласи, знания, интереси. Според авторката именно тази информация може да се окаже прекомерна тежест, да се счита за свръхбагаж и да подлежи на санкциониране. Тя е озаглавила творбата си „Свръхбагаж”. Винаги и навсякъде има ограничения, но от това не следва, че трябва да се откажем от пътуването заради всякакъв натиск, който може и да не е репресивен, но е ограничителен.

Извън сюжета, разтълкувайки го лично, си мислим за ония интимни и лични потребности, без които не можем и които ще направят по-съдържателна собствената ни личност.

Мацией Зданович вече пътува с творбата си „Soundscape. II. Лодз-Колушки (пътешествия 2012-2013)”. За него то е станало рутинно и за да не е досадно се е заинтересувал от детайлите, напр. регистрира и визуализира звуци от заобикалящата го среда. Резултатът е цифрови записи (аудио и видео), докато пътува с влак между Лодз (работното място) и Колушки (неговия дом). Той ги представя в дигитална последователност на фотографии, направени по време на движението на влака. Наслагани на себе си и разтегнати, снимките губят детайли и изобразителността им се слива в градация от сиво в едно оптично впечатлание. Това според автора е отражение на способността на човешката памет, внимание, възприятие в движение. Едно доста скромно постижение с което трябва да живеем докато сами се движим например на улицата, където също има шум, всякакви звуци и човешки гласове.

Един принтиран транспарант с надпис „Explore” (Опознай) на Юстъна Якубовска трудно може да бъде сбъркан с реклами, каквито има на всяка гара. Надписът е на три езика: английски, полски, български, но би могъл да бъде на всички съществуващи езици, защото е призив хората да бъдат проницателни, чувствителни, смели, защото им предстои пътуване към самите себе си, най-дългия и труден път. „Оглеждането” е в самите тях в търсене на идентичност, отвъд клишетата и стандартите, задавани от всекидневието, манипулирано с изобилие от митове и илюзии. Как да се постигне авторката не казва, всеки трябва да намери път към себе си и да еманципира собственото си „аз” с дух и обособяване.

Така стигаме до „Карта на спомените” на Йоанна Тиеле. Тук също акцентът е поставен върху пътуването, при което всеки е непрекъснато стимулиран от визуални и емоционални изживявания. Натрупани в паметта, те започват да се преобразяват – едни се размиват, други частично изчезват, а трети обратно  - стават по-ярки. По този начин в съзнанието ни се оформя карта/схема на спомените, която определя значимостта на запаметените фрагменти. Това е съдържанието на нашия мисловен и емоционален живот и отчасти дава отговор на въпроса как всеки да разбира света и какво да цени в себе си. Изборът, който прави съзнанието, запазвайки едно и отхвърляйки друго е маркер, който  подсказва с какво да се живее – със собствени интереси, нрави, съдържание, дух. Това позволява да възприемаме света, да го определяме, да се осъзнават чувствата и да се изразяват, да се съгласуват идеите с постъпките, работата с говоренето, мисленето с живеенето и да се организира хаоса, в който всички са  потопени.

Всички анализирани творби са съобразени с основната идея и носят ясни послания. Прави впечатление, че има известна близост в интерпретацията на темата при полските автори, но същото се забелязва и при българските им колеги и съпоставяйки ги, откриваме известни различия. При поляците пътуването се превръща в огледало на индивидуалните преживявания, представяйки ги символично. Това е отегляне в частната сфера след бурното обществено обновление.

Подобно обновление у нас по много причини не се осъществи; българите автори смятат, че ние все още само оцеляваме и не остава време за проумяване на самите себе си и на света. Затова са и многото питания, съжалението за изгубените възможности, самозаблудите, ирониите, нахлули в творбите на българските художници.

Безспорна е решителността и непогрешимата художествена увереност на тези творци. В творбите им има истина, като отклик на едно поръчение, поставено пред съвременните творци в качеството им на художници – да придружат „пътниците” по трудния път към самите себе си, като им вдъхнат смелост да се справят с проблемите.

http://www.kultura.bg

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

KRASIMIR KARABADJAKOV (КРАСИМИР КАРАБАДЖАКОВ) – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

    КРАСИМИР КАРАБАДЖАКОВ

                                      (KRASIMIR KARABADJAKOV)

В този случай и за това място използвам лозунга, като средство за послание.  Самозатварям се в цвят и дума с лично значение. Работя с четка и боя потопен в нереалност и повторение, движейки се отляво надясно и червено в червено.

On this occasion and for that place I use the slogan as a means of passing the message. I self-close in color and word of personal value. I work with a brush and paint, submerged in unreality and repeat, moving from left to right and red in red.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Плакат, Poster, Plakat

Плакат,  Poster,  Plakat

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени