Author Archives: Крум Сяров RSS

About Крум Сяров

http://krumsyarov.wordpress.com/

Крум участва в:


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Ненасилствено общуване

Отдавна слушам за ненасилствената комуникация на Маршал Розенберг и след като лятото Светлето ми спомена, че я прилага в училище, окончателно реших да се запозная с нея. И сега, по една щастлива не чак толкова случайност, се оказа, че съквартирантката ми има книгата. Въодушевен съм от простотата и истинността на метода, който напълно съвпада с човешката същност и бъдещето развитие на обществото. Подобни методи могат значително да помогнат за по-бързото ни и успешно навлизане в културната епоха на Любовта. А за учители метода наистина е безценен и може да предотврати неприятно отношение към децата, викане и т.н.

Това, което искам в моя живот, в съчувствие и взаимност, една река между мен и другите, която се изгражда над взаимно даване от сърце. Маршал Розенберг

Колко просто и красиво казано. Също като метода, който съдържа само четири прости стъпки:
1. Наблюдение
2. Чувства
3. Необходимости
4. Молби

Просто, просто, но още първата стъпка може напълно да ни провали. Всички ние, малко или много, не сме били учени да наблюдаване и това ни се отдава много сложно. Истинското наблюдение не включва оценка и осъждане в себе си, а е просто наблюдение. До какво може да доведе интерпретацията на наблюдението, оценката или осъждането, ние се казва дори в Библията:

Недей да осъждаш, за да не бъдеш осъждан, защото ако осъждаш другите и Ти самия ще бъдеш осъден от тях. Евангелие на Матей

Как да не осъждаме? Като съзнателно следим поведението си. Използваме ли морални преценки и сравнения? Бягаме ли от отговорност по отношение на мислите си, чувствата си и действията си? Опитваме ли се да принудим някого да направи нещо? Това всичко са ясни знаци, че ние не само наблюдаваме, но и осъждаме. А осъждаме ли, преценяваме ли, то ние вече сме включили мозъка си и не даваме възможност на сърцето да поеме инициативата чрез искрено изразяване на собствените чувства и потребности. Също толкова важно е с целенасочени въпроси и наблюдение да изясним чувствата и необходимостите на другите и съответно да пристъпим към изказването на молби. В тази последна крачка е важно да внимаваме да не изкажем изисквания!

Важно е да изясним, че метода на Розенберг не е нещо ново, нелогично, изкуствено или измислено. Той е възможно най-ествения подход, който е заложен у хората, животните и цялата природа. Просто ние сме избягали напоследък от него и сме се самовкарали в много модели на поведение, които по никакъв начин не помагат за общуването ни.

Сега ще навлезнем повече в света на наблюденията. Според много хора, то те са едно от най-Духовните неща, с които можем да се занимаваме. Вътрешно съм напълно убеден, че това е изначално заложено в хората от Божествения план и не е нищо друго, освен чиста истина. Върху „правилните“ наблюдения и съответното възприемане и постигане на единство се градят цели учения и науки, като това на Кришнамурти (който казва, че най-високата степен на човешка интелигентност, е да наблюдаваме, без да даваме оценка) или феноменологията на Гьоте. И за разлика от Гьоте, то ние можем вече наготово да използваме постигнатото от него, за което не са ни необходими 40 години. Разбира се, необходимо е упражнение, стъпка по стъпка. Затова и книгите на Розенберг са изпълнени с много прекрасни и действителни примери и разкази на хора, както и с много просто и практични упражнения. Ясно е, че нещо толкова практично е хубаво да се прилага в ежедневието, а обикнове толкова трудното начало може да се направи най-добре в някой семинар по темата, вместо да се четат цели книги. Това ме навежда и на мисълта, че е важно не само да се прилага от учителите в училищата, а и децата да са наясно от малки, тогава, когато за тях е още ествествено, с това.

Как да избегнем оценките при наблюдения? Всичко, което помисляме или си казваме, трябва да се основата на наблюдението, което правим сега. Това не е чак толкова просто, като се има предвид колко несъвършено е човешкото общуване посредство говора.

Да пристъпим към чувствата. Първата важна стъпка е да започнем да ги отличаваме от мислите. Често казваме, че чувстваме нещо, а всъщност ние просто го мислим. Важно е да се прави разлика между това какво чувстваме и какво мислим относно чувствата си. Тоест, също както при наблюденията, мисълта не трябва да ни бърка. Ясното възприемане на собствените чувства е първата стъпка. Поемането на отговорност за тях е втората. Трябва да ни е повече от ясно, че това какво казват другите няма как да е причина за възникването на нашите чувства – може да е най-много повод за показването им.

Е, добре, нека по практично го караме. Какво правим, когато някой се обърне с негативно изказване спрямо нас. Имаме, принципно погледнато, четири възможности:
1. Да поемем вината за изказването на наш гръб. Това води до незавидни чувства като вина, срам, депресия.
2. Да обвиним другия, да му отвърнем също с негативно изказване. Тук само прехвърляме топката …
3. Да се обърнем спокойно към себе си и да възприемем собствените си чувства и потребности
4. Да се обърнем към другия и да възприемем неговите чувства и потребности.

Важно е да изказваме не само чувствата си, но и потребностите си. Това води до значително по-голяма вероятност те да бъдат удоволетворени. Още по-важно е първо ние самите да обърнем внимание на потребностите си. Ако ние не го направим, то няма да го направят и другите.

И тогава сме готови и за последната стъпка – молбата. Тя трябва да е положително формулирана и да е непосредствено свързана с желаното от нас действие.

Това е всичко свързано с ненасилственото общуване. Останалото е практика.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Историята се повтаря

Много се радвам, че имах възможността да преподавам епохата по история на седми клас и то такъв важен момент като развитието на църквата в западна Европа. Започнахме с Христа, създаването на църквата, какво е това църква и по какво се отличава от дотогавашните религии и концепции за живота. Остновното е Любовта и доброто за другите, социалната помощ, единството на хората.

Продължаваме с разглеждането на това в какво се е превърнала църквата през 300 година – вече не е само събиране на хора в името на Христа, а и сгради, организация и т.н. Затова се появява и Свети Антоний с неговото отшелничество – импулс към основните и изконни ценности. Е, да, ама отново се появяват организации и сгради – манастирите. И започват трупането на богатства, реликви и т.н.

Идва обаче Франц Азиси, раздава всичко, което има и тръгва да помага и лекува бос по света. Възражда основното – Любовта. Но и неговия импулс се опорочава отново, дори от самите францискански монаси … католическата църква дори владее огромни територии, инквизира, събира данъци и си действа като съвременен мултинационален концерн.

Идва Лутер, превежда Библията на немски, реформира … и днес пак е същото …

Сегашния (и последен според някои) папа взе името на Франц от Азиси. Може да се опита да реформира църквата. Може да успее.

Но историята пак ще се повтори, ако хората не сменят парадигмата и не разберат, че е крайно време да излезнем от системата. Разбира се, на деца от седми клас нищо такова не се казва и не се обяснява. Дори не им се казва, че историята се повтаря. Но им се разказва забавмо и образно всичко с най-малки подробности. Създават се картини в главите им, обръщаме се към чувствата им. И когато пораснат, например в 11 клас, то самите те вече ще стаят, че историята се повтаря и ще знаят, че има и други парадигми и че има начини как да излезнем от затворения кръг :)

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Няколко съществени положителни качества на добрия учител

Това са, разбира се, само някои от необходимите предпоставки:
- любопитство спрямо всяко едно дете
- положително отношение и Любов спрямо децата
- връзка с учениците и пълното и безпрекословно приемането на учителя от тяхна страна
- чувство за хумор
- спокойствие
- дружелюбие
- знания и авторитет

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Образованието в пубертета

В тази особено критична възраст от развитието на децата в днешно време се правят много грешки в образованието, дори и във валдорф училищата. Говорим за възрастта между 12-14 години и съответно за 7-8 клас. Не споменавам за 6-ти и 9-ти клас, където пубертета тепърва започва или съответно постепенно свършва. През последните седмици имах възможността да задълбоча теоретичните си и практическите си знания за този етап от развитието на човека, когато неговата същност е между дете и юноша, когато се преминава от чувствено към умствено развитие. Особено полезни се оказват епохите по физика в шести клас и история в седми, които имах възможността да преподавам.

Най-важно е определено създаването на образи. Тоест учителят трябва да е много добър разказвач на истории и то с много добро чувство за хумор. В същото време трябва да е изключително точен и систематичен, но без да е безкрайно педантичен, както в 9-ти и 10-клас. Също така и вече не трябва да го има наивното по детски разказване, а истината да се вижда ясно от истории. Те трябва да са истински, а не измислени. От децата се изисква много работа и то силно творческа, но вече съчетана и с високо качество и Любов и към детайла.

За да се постигне всичко това се изискват доста качества от страна на учителя. В днешните условия ми изглежда немислимо тази задача да се изпълнява само от един класен ръководител. Определено е важно да има и един учител от гимназията, които да работи с класния ръководител. Съчетанието жена класен ръководител и мъж гимназиален учител, който да подготвя ясно, точно и систематично епохитепо всички предмети е от голяма важност. В същото време децата във всеки един миг могат да се обърнат и към класния, който ги съпровожда вече дълго и е готов да им окаже помощ във всяка една ситуация.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Трите пътя на развитието на Човечеството, въплътени в образованието

Човек е свободно същество със свободно развитие, Творец. Досега ние ясно се отклонявахме от първия, изначалния, Божествения път, изразен геометрично в цветето на живота, и се съсредоточавахме във втория път, този на Луцифер и на технологичното развитие. Но сега, живеейки вече в епохата на Михаел (Архангел Михаил), то той работи вече заедно с Луцифер. Двамата заедно работят за поемането на човечеството по един нов път. Има различни възможности. Може да се върнем на първия път и съответно в рая. Тази възможност е подробно описана в книгите на Мегре – Анастасия. А може и създадена система да се окаже по-силна от волята за промяна на Луцифер и на бившите тъмни сили и да се затрием по технократичния си път. Все повече изследователи, най-вече Друнвало Мелхизедек, твърдят, че за първи път в развитието на Вселената има възможност да се тръгне по един нов, трети път, непознат засега, който съчетава най-доброто от първия и втория път. Аз мисля, че съвременните деца са носители именно на този трети път. Освен наблюденията си в училище имам и такива над поне няколко близки приятели, които могат да се опишат като типичните техно-фрийкове, които обаче се борят за възстановяването на първия път и следват сърцето си с помощта на новите технологии и медии. Те са предшественици на новия човек.

Пиша този пост обаче, за да кажа, че е важно в образованието, във всеки един предмет, да присъстват и трите пътя и така децата да виждат ясно различните познати на човечеството парадигми, които ще могат успешно да използват за осъществяването на мисиити си на Земята със стремеж общо благо. Създаването на образователна концепция без включване на трите пътя не може да доведе до положителни резултати в съвременното общество.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Образование към Любов и Истина

Всяко едно образование, което не носи тези два изначални елемента е мъртво родено и може да обслужва само интересите на системата (технократичното общество, което сме създали и от чиито хитри механизми не можем вече да се измъкнем никак лесно). Истината и Любовта заемат ключово място в образованието на сърцето. Не е нужно да знаем каквото и да е било. Дори и нищо да не знаем, то ако се научим само да следваме сърцето си, то вече всъщност всичко знаем. Защо? Защото можем непосредствено да се докоснем и да черпим от самите нас, изначално съвършено сътворените. Ние носим цялото знание в себе си, в сърцето си.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Новите важни предмети

Вече писах, че в училището на бъдещето ще се преподава само един единствен предмет – този на Любовта и на изначалното Творчеството на синовете Божии. Докато обаче се стигне до там ще трябва да минем през някои междинни крачки. В началото ще търсим обединяването на различни предмети в един и поглеждането на света от една по-обща гледна точка. Наскоро получих изключително примамливото предложение да участвам в създаването на десети клас във валдорф училището в Ебикон, Люцерн, Швейцария. Разбира се, ще се възползвам от предложението. Как въобще се стигна до него? реших да рискувам и да изкажа ясно мислите си за развитието на образование в бъдеще и в частност това във валдорф училищата, като същевременно поставих условие за започването си на работа в училището в Люцерн – въвеждането на нови учебни предмети и обновяване на програмата:
- Човешки взаимоотношения и Любов
- икономика, предприемачество, подготовка за работа в съвременните обществени условия и дейната промяна на системата
- технологии и нови медии като въплъщение на втория и третия път на развитие на човечеството наред с пътъ на изначално сътворение
- екология, цялостно отношение към околната среда и Земята. Може да се разглежда и заедно с първия изброен предмет

Вече имам договори в две други училища, което дава възможността да започна едновременно с този проект и проект за тясна взаимовръзка между отделните училища. Това засега е доста рядко и води до липсата на развитие във валдорф педагогиката. Практическо приложение може да се намери също във вече съществуващите концепции и подобрението им във валдорф училището в Солотурн.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Енгадин, България и културните епохи

В Духовните учения на Щайнер и Дънов се говори много за Духовните епохи в развитието на човечеството. Тази седмица съм на почивка в Енгадин, горното течение на река Ин в Швейцария. Тук се говори едно ставо латинско наречие, а къщите са изрисувани със строги геометрични форми. Почти на всяка се среща цветето на живота. Целият начин на живот, традициите, строежа на къщите, помпейските им цветове, строгата геометричност, и дори минералните бани, носят почерка на отдавна отминалата гръко-римска епоха. Защо разказвам това? Защото тези хора до голяма степен наистина живеят все още в предната културна епоха. Тук можем да живеем като в една друга културна епоха и да изпитаме съвсем различно възприятие за живота и света.

Но защо е важно това? Защото в България има наслагване на много културни епохи и има хора, които носят различните културни епохи в себе си. От една страна през последните 70 години имаме пълно унищожаване на селото и на културните традиции от предни периоди, от друга имаме през последните 25 години едно ново Одухотворяване на населението и подготовка у много хора за българо-славянската епоха на Любовта. Съчетанието между добре забравеното старо, което носим обаче във вените си и новото е ключово за навлизането в новата епоха на Любовта, в която на първо място са чувствата и сърцето и най-вече съчувствието и Духовното обединение на хората. Особено значение има културата на втората, старо-иранска епоха, която българите носят със себе си. Също важни са импулсите на Орфей, които полага началото на съвременната европейска цивилизация и е връзката между египетския и гръко-римския период, които от своя страна са тясно свързани със сегашния англо-саксонски.

Още по-важно е, че при българите, най-вече в честването на народните обичаи и традиции и природолечението, е запазена непосредствената връзка с ведическия културен период (справка Анастасия на Мегре). Петър Димков, като един истински последовател и задълбочител на делото на Дънов, ни върна напълно народните знания по здраверазвитие, като дори добави нови неща. Сега е време да постигнем същото и в образованието. Отново обръщам внимание на думата образ-о-вание, науката за създаването на образи. Това е науката, която ако владеем, то владеем всички други и се превръщаме в синове на Бога, Човеци, Творци. Тя задължително трябва да се изучава в училище. Творейки мечтите си в конкретни образи, то ние създаваме света на бъдещето. Трябва обезателно да научим децата си да го правят чрез силата на мисълта и сърцето.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Един учител в седми клас

Преди известно време бях представил концепция за училището на бъдещето, в което часовете започват с ритмични занимания за душата и чувствата, преминават през занимания за ума, главата и тялото и завършват с такива за волята. Много се радвам, че при посещението ми във валдорф училището в Бохум видях точно такова преподаване на практика. Не в рамките на целия предиобяд, но в рамките на основниш час сутринта. Беше в седми клас, епохата беше математика, а материала – линейни уравнения.

Беше понеделник, а учениците имаха от скоро смартфони и бяха злоупотрбили през почивните дни с употребата им. Бяха се подигравали на едното от момичетата в класа, което се учи добре (класически пример за сайбър-мобинг). На учителя му трябваше около половин час в началото, за да даде пример какво и как чрез новите медии и да обясни малко повече за тях и за съитветното морално поведение. Направи го добре. Едва след това започна същинската част на урока. Оставаше едва един час. Въпреки това учителят не се поколеба да започне с ритмичната част – извади китарата и започна да пее с децата на английски. След около 15 минути пеене и музика премина на диктовка по немски, като внимаваше особено за някои граматически правила. Минаха още 15 минути, тоест оставаха само 30 минути и едва тогава се започна наистина с математиката. Някой би казал, че така децата никога няма да научат нищо по математика. А аз си мислех, че математиката е вътрешно свързана с музиката и с логиката на езика, тоест граматиката. И с ритъма, също. А и учителя включи цели два езика.

И когато учениците започнаха със задачите, останових, че са мниого добри по математика и са на нивото на 9-ти клас! Мислех си, че е добре така да се преподава, но беше прекрасно да видя непосредствено потвърждение. Бях в този час съвсем случайно … или по-точно казано – Бог ми нареди нещата, така че да видя точно това, което ми трябваше в Бохум!

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени