Author Archives: Крум Сяров RSS

About Крум Сяров

http://krumsyarov.wordpress.com/

Крум участва в:


Преподаване на техническо чертане

Сега сигурно ще се запитате що за предмет е това? Още си спомням, че по трудово в шести клас трябваше да чертая някакви тръби и детайли … много неприятно. Затова и силно се изненадах, че този предмет съществува в девети клас и то във валдорф училище. Е, ясно ми беше, че с него се има предвид децата да се възпитават в систематичност, точност, ред, изпипаност, – точно това, което им трябва в тази възраст. Но точно този предмет ли трябва да се вземе? Не случайно е отпаднал от голямата част от валдорф училищата …

Както и очаквах, видях в него пълно отегчение и анемия, както при учителя, така и много по-голямо при децата. Но се случи нещо неочаквано – по-събудени младежи от десети клас изразиха желание да имат … техническо чертане!!! Казаха, че в девети клас не им е било интересно, не са внимавали, не са научили много, а искат да научат, да наваксат … много любопитно. Особено това, че дойде от събудени вече момичета … какво ли са видели интуитивно в този предмет? Направо си ме накараха да се замисля и да се откажа от съвместните си планове с другите учители да извадя този вече толкова остарял и ненужен предмет от програмата и да го заменя с математика и евентуално малко построителни задачи като компенсация.

Всичко това се случи вчера. Вечерта говорих с Ники и спах над случилото се. Оказа се, че днес, стигнах до прекрасни проникновения. По-любопитното беше, че и Ники е стигнал до такива след разговора ни, но по неговите си въпроси. И така, каква е необходимостта от техническото чертане и какво ни дава то?

За да разберете, просто ще изложа концепцията си за преподаването му. Започваме първо с различни важни геометрични форми, като например с цветето на живота, дървото на живота и т.н. Тоест показваме самата същност на живота. Следва едно последователно преминаване през най-съвършената „техника“ – човека и природата. Можем да започнем, например, с водата и снимките на водните кристали на Емото. Чертаем пропорциите на човека на Витрувий (тези, които Леонардо е взел от Витрувий), разглеждаме някои вътрешни органи, скелет и т.н. След като завършим с човека, то преминаваме през животните и растенията и достигаме до минералите. От минералите, вече достигнали най-ниското живо ниво, можем да начертаем няколко планини и преминаваме към техниката. След като сме излезли от първия път на единството с Бога, то тръгваме по втория път – технократичния на Луцифер.

Проследяването на техниката става изцяло по технологичното развитие. Започваме с чертането на някои прости прибори на труда, предмети от ежедневието, скални рисунки, битови накити и украшения, текстил. Постепенно разглеждаме традиционни къщи, градоустройство, средства за придвижване – колесници, лодки и т.н технически приспособления, като оръжия (желязото започва да играе роля). В даден момент се стига и до Ренесанса, рисунките на техническите откриятия на Леонардо. Минаваме все по напред и достигаме до ерата на индустриализацията. Парната машина. Дизеловия и бензинов двигател. Модерно строителство и дизайн. Пласмасата започва да играе важна роля. Съвременни кораби и летателни апарати, коли и други машини. Телекомуникациите и електрониката се появяват. Чертаем електронни и електрически схеми. Машинни детайли, турбини, топлопроводи и т.н. Следват компютрите. Чертаем включително и платки и компютърни системи, мрежи …

И тук се случва нещо много интересно. Забелязваме, че вече излизаме от индустриалната епоха. Дизайна придобива по-голяма важност от материята и същността на нещата. Започваме да се издигаме отново към Духовния свят. Най-важно значение вече имат не технологиите, а информацията и знанието. Минаваме вече по третия път – този на информацията, знанието и моженето, подкрепяна както от човешката и природна същност (първия път), така и от втория път – технологичния. Вадим един атлас по икономическа география и обръщаме внимание на стотиците видове схеми, графики и т.н. начини за представяне на информацията и знанието. Това започва да придобива най-важно значение.

В същото време много хора тръгват по някакви неразбираеми и измислени пътища на фантазиите и създават нови, измислени светове. Чертаем различни илюзии и зрителни измами. Техниката продължава да се развива и за първи път се случва нещо ново – започваме да чертаем направо на компютър, чрез добро моделиране и представяне на информацията. Използват се 2D, 3D, 4D и т.н. програми. Появяват се и 3D принтери, които произвеждат детайли от пласмаса и други материали направо от компютърния модел. Появяват се и все повече и по-нови компютърни програми и начини за показване и обработване на информацията и знанието. Технологиите се виртуализират. Всичко става на компютъра. Постепенно ще сме готови да се върнем още една крачка назад, тоест всичко ще започне да се случва само в главата ни (технологична справка google glasses). Ние отново ще започне да работим само с образи. Първоначално вероятно с техническа помощ, а после и сами. Ние отново ще се превърнем в Творци и ще творим образи и съответно мигновенно и света си без необходимост от молив и хартия или компютър. Без необходимост от тези материални културни техники. И отново ще се види ясно, че всичко започва с идеята, образа, с човека и природата.

Ето как, наглед скучния предмет техническо чертане, може да покаже много неща на учениците и да ги подготви за една добра епоха по технология. Наученото и най-вече преживяното ще им даде възможност в последните класове да си създадат една истинна представа за живота, да разбират, проследяват и създават различни парадигми, да бъдат истински Творци и Създатели, синове Божии.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Основи на преподаването на математика и прехода към физиката и науките

Вече съм споменавал, че се стремя да достигна до познанието и способностите на преподавам една единна наука. За да се стигне до там е необходимо да сме много добре наясно къде са взаимовръзките между отделните и разпарчелосани сега науки.

Започваме съвсем съзнателно от математиката, която се изучава и първа в училище. Трябва да подчертаем, че музиката (основаваща се на същността на числата) и граматиката (основаваща се на човешката логика) също са едни от първите изучаващи се предмети. Към тях идват във валдорф-училищата ритмичните движения, упражнения и рецитиране, както и предметът евритмия, който пък е свързан с движението. Не трябва да забравяме и рисуването, което е свързано с формите и геометрията. Още тук виждаме, че всичко е една обща наука.

И докато учениците до 8-ми клас няма нужда да се затормозяват много много с различните насоки на математиката и как те са свързани една с друга, то в гимназията това вече е различно. В девети клас вече може да се обясни на учениците, че има наука за числата, аритметика, алгебра. Зад всяко едно число седи не само някаква стойност, някакво количество, но и някакво качествено изражение. Всичко е свързано. Самият замисъл на паневритмията на Дънов е съчетанието на тон, форма, движение, цвят, число и идея. Тоест, в математиката и по-специално в аритметиката и числата се съдържат основни качества, те са в същността на света. Не случайно и така живо древните са възприемали именно вътрешния смисъл на числата.

Това се обяснява и се показват различните числа и как и защо са били те открити – естествени, цели, рационални, ирационални, трансцедентални, реални, комплексни. Важно е да се спомене, че последните се наричат имагинерни. Също се загадва, че сигурно скоро ще открием и нови. Припомням, че според Щайнер има със сигурност такива, тоест има числа, които към комплексните се отнасят така, като отрицателните и нулата се отнасят към положителните. Не случайно имагинерни числа – тези, които са свързани с имагинерното виждане на нещата (раздвижено мислене и съзнание, свързано с вътрешните сетива). След него има обаче има и инспирация, която е свързана на по-дълбоко ниво с душата и чувствата (0-та). И най-накрая има интуиция, която е свързана с Духа и с волята. Но тези неща не могат да се обясняват в училище или то поне не преди 11-ти клас.

В осми клас могат да се покажат по-систематизирано и различните аритметични действия с числата и техните взаимовръзки. Започва се с събирането (2 + 3 = ?, търси се колко се получава, като към първоначално съществуващата двойка се прибави една тройка) и изваждането (5 – 3 = ?, търси се колко остава като от получената петица се извади една тройка, обратното на събирането), но се показва, че те не са сами, а между тях има и нещо друго – разликата (5 – ? = 2, нещо скрито, невидимо, разликата е взаимовръзката между 5 и 2 или наобратно – между 2 и 5, това, което ги свързва. Колко трябва да извадим от 5, за да получим първоначалното 2. Или колко трябва да добавим към 2, за да получим крайния резултат 5. Каква е разликата между двете числа?). Следва умножението (2 * 3 = ?) като повтарящо се събиране (2 + 2 + 2, изхождаме от три двойки) и деленето (6 / 3 = ?) като повтарящо се изваждане (6 – 2 = 4, 4 – 2 = 2, получаваме първоначалните три двойки) и съответно противоположно на умножението. И отново се показва, че между тях има и нещо трето – отношението (6 / ? = 2, как се съотнасят началната 2 и получената 6-ца, каква е пропорцията им?). Към две неща, които са противоположни и символ на разделението във физическия свят винаги принадлежи и нещо трето, това което отново ги обединява в Божественото единство. Затова и спорът кое е първо – яйцето или кокошката (може да се пита дървото или семето) е напълно безмислен, защото без необходимите условия, необходимото трето, то нито едното, нито другото, биха се получили.

Любопитно е да се отбележи, че във валдорф-училищата тези неща са учени в началните класове, макар и интуитивно и не обяснени пряко. Затова и по-често валдорф учениците се сещат, че освен събиране и изваждане има и трето – разлика. И че освен умношение и деление има и трето – отношение. От тук насетне в 9-ти клас се пристъпва към изучаването на по-сложните аритметични операции – вдигането на степен (2 на степен 3 = ?), което е повторено умножение (2 * 2 * 2) и съответно коренуването (3-ти корен от 8 = ?), което е обратно степенуване и повторено деление (8 / 2 = 4, 4 / 2 = 2). И до тук спираме. Логаритмуването, което е най-висшето действие в аритметиката и е свързано непосредствено с човешката дейност, Духа и Духовните светове още не може да се възприеме напълно. Едва след като душата на децата се събуди напълно, то тя е готова да види логаритъма. А неговото постепенно извеждане води до точно този ефект на събуждане. Пеперудата излиза от какавидата си (обърнете внимание на много странните и нетипични за българския език наименования!!!). Много е любопитно да се види как деветокласниците, а и някои десетокласните по никакъв начин не могат да се „сетят“ или видят, че има и девето действие. Нима не е логично? Нима не се вижда от показаната досега схема? За порасъл човек може и да е, но не и за юношите. По-късно, едва в 12-ти клас, ще се появят и диференцирането и интегрирането. И какво още между тях? Май това и порасналите вече не го виждат … или поне аз не го виждам ;)

Да не забравяме при числата за пи и за фи, златното сечение. Изучаването на числата и операциите може да се използва и за да се направи връзката с формата, с геометрията. Числото, идеята, прави връзка с формата, геометрията. Питагор е смятал, че всичко е число и музика, тон. Говори се за музиката на сферите, учение идващо още от Орфей, че и от преди него. А цвета се свързва с формата. На нея може да и се придаде подходящ свят. Само до преди няколко стотин години хората, например, не са познавали перспективното рисуване и са използвали различни цветове, за да внушат разстоянието – жълто близо, синьо – далече и т.н. И така, навлизаме във формата, геометрията. Не забравяме да покажем основите не само на аналитичната и дескриптивна, но и на синтетичната (проективна) геометрия, която е подействала събуждащо не само на Щайнер и на мен, но и на много други. В нея се открива истинската красота на математиката.

В геометрията е особено важно изучаването както на правите, така и на кривите. Започва се от кривите. Всъщност и първият част във всяко едно валдорф училище в първи клас показва какво е крива и какво е права. В Духовните светове именно кривите (женското начало) са най-преките линии между две точки. Кривите са и тези, които описват различните аритметични операции – имаме кръг като основа, начало, – еднакво разстояние от една точка. Имаме някаква пълнота и цялост в него. Изначална единност. Следва елипсата – като еднаква сума от разстоянията до две точки (фокусите й). Тя отговаря съответно на събирането. След това идва хиперболата – еднаква разлика между разстоянията до две точки. Съответно хиперболата е изваждане. И точно така изглежда – като две части, които се опитват да се съберат отново, но не могат. Следва лемнискатa на Бернули (една от кривите на Касини), която е еднакво произведение от разстоянията до две точки. И накрая идва отново … кръгът, делението, което обединява отново всичко в едно единство. Човек не прави нищо друго освен да дели, казва Щайнер. Тоест, кръгът може да се разглежда и като еднакво частно от разстоянията до две точки.

Можем също така да разгледаме и параболата, която е равно разстояние от права и точка. Тя също има много важно значение на много места в математиката. Особено интересно е да се разгледат и първа и втора космическа скорост и каква крива образуват тела изстреляни с различни скорости от повърхността на Земята и къде отиват. Излишно е да споменавам сигурно, че става дума за кръгови, елиптични, параболични и хиперболични криви.

Важно е да се обърне внимание на правилните многоъгълници и съответно на триизмерните тела, най-вече на платоновите и архимедовите. Важно значение се отдава и на тригонометрията и то най-вече заради важността на синусоидата и косинусоидата за всичко на планетата ни.

След като сме преминали през алгебра и геометрия, то можем да се насочим към третата математическа наука – тази за движението. И ето, че вече обединихме всичко в едно. Имаме три неща – идеята, тоест алгебрата, първото, от което всичко произлиза; проявената форма, второто, двойствеността и движението, третото, това което ги обединява и което дава смисъл на първите две. С движението обхващаме и последния компонент от шесте в паневритмията. Задвижвайки проявената във форма идея, то ние започваме да живеем. Животът е движение и ритъм.

Навлизането в тази трета математическа наука става най-добре чрез векторите в 11-ти клас. Особено важна тук е концепцията откъде тръгваме и къде отиваме. Пътят е също важен, но неговата количествена дължина губи значението си пред качеството му.

Имайки вече и чистата наука за движението, то можем да преминем към физиката – сили, механика и т.н. От нея пък вече лесно се правят връзките към другите науки. Важно е да се започва винаги от живото и да се отива към неживото, защото това е истинската същност на живота и нещата.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Забраненото образование

Един много точен филм на испански за образованието (субтитри на български). Показва смело неща, които често остават недоизказани. От него струи истината и желанието най-после да се случи промяната. От нас зависи дали тя наистина ще се случи!

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Индианското колело на взаимосвързаността

Всеки един живот започва на изток с раждането и поздрав от цялата община спрямо новопоявилия се човек. След преминаването през пубертета, един междинен период на юго-изток, се стига до инициацията (обикновено на 19 години) на юг и до намирането на собствената визия на югозапад (на около 25 години). Следва службата за обществото и даването на нов живот на запад (на около 30 години). Противоположните посоки са тясно взаимосвързани. Например изток е свързан с получаването на нов живот, раждането, а запад с даването на нов живот.

Следва северозапад с неговата зрялост (около 40-тата годишнина) и ръководни умения, които помагат и дават опора на младежите да намерят собствения си път. Север е мястото на учителите (50-60 годишни) – тези, които вече са намерили смисъла на живота си и помагат и опътват младите да намерят своя. Североизток е символ на края на един земен житейски цикъл, в който човек над 70 години преминава в голяма Духовна зрялост и мъдрост и е готов да замине в царството на Духа. Тези са хората, които дават опора на младите в намирането на собствената мисия.

На този кръг на взаимосвързаността съответства и кръг на раздялата с неговите осем сегмента – пренебрегване, ярост, изолация, безизходица, вътрешна празнота, озлобеност, самота и страх, като пълна противоположността на Любовта.

Това просто индианско колело на взаимосвързаността ни учи на много повече, отколкото възприетите съвременни представи за живота и неговият смисъл.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Едно видео за образованието на сърцето

Този японски учител дава пример за истинност и свобода в образованието, което води до здраве и щастие!

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Менструационни чашки

Знаете ли, кои са едни от продуктите, които най-много пълнят депата ни за отпадъци? Памперсите и дамските превръзки / тампони. И за едните и за другите има различни природосъобразни и естествени заместители. И докато вместо памперси само до преди 20 години се използваха съвсем други, естествени продукти, то за дамските превръзки и тампони изглежда сме позабравили какви други възможности има. Ето няколко страници за така наречените менструационни чашки за многократна употреба:
- Лунет
- Ръби къп
- МеЛуна

Вече жените ще кажат кое доколко е удобно и върши работа.

Posted in За Тялото | Коментарите са изключени

Европа в очите на Робърт Менасе

Ако днес търсим една обща европейска идентичност, то трябва да знаем, че европейското съзнание точно това НЕ е. Европейският живот и европейското развитие НЕ е участието в една съдбовна общност, общ език, етнос или религия. Европа е точната противоположност – освобождението от тези стари самоопределения, основаващи се на общностно чувство, което може винаги да прелее в агресия.

Четейки тези думи, то не мога да не се сетя за точните думи на Пламен, който ми говореше скоро за седемте нива на егоизъм, които трябва да преодолеем – собствения, семейния, роднинския и приятелски, регионалния, националния, континенталния и планетарния. Време е за хората да започнем да се освобождаваме от собствените си ограничения и да започнем да мислим, чувстваме, искаме и най-вече да действаме за благото на цялото Творение.

Преодоляването на егото минава задължително през развитието на едно здравословно самочувствие, което няма нищо общо с гордоста. Хората имат склонността да са горди най-вече с нещата, които не зависят колко знае колко много от тях – нацията им, религията им, майчиния им език.

Но ако Европа е на правилен път, то защо тогава нараства непрекъснато броя на антиевропейските листи и партии? Защото все още има хора, които не са готови за свободата на Духа и се страхуват от нея, все още има хора, които пребивават в тъмните сили и търсят защитата на познатите мисловни модели и системи. И колкото повече сила набират светлината, свободата и истината, толкова по-ожесточено се борят тъмните сили, осъзнавайки, че светлината скоро ще ги изпепели напълно. Хората, които са все още на страната на тези тъмни сили от миналото не са разбрали най-важното – националният егоизъм, с който се бори ЕС, е вреден за човешката свобода.

Именно една стъпка в тази насока е Европейския Съюз. Това не означава, че той не прави грешки или че всичко в него е прекрасно. Не, със сигурност не е, но основната идея и пътят на развитие съдържат изконни истини. Освен това основната сила на Европа е в самокритичността и способността си да вижда собствените си грешки. Европа е отговорна за най-страшните войни и престъпления, но ги преработва съзнателно. Това ясно се вижда и в положителните промени, които настъпват в новите поколения, отрасли в свободата на движението без граници. Именно в свободата на Човешкия Дух можем да измерваме напредъка, а не в икономическо или технологично развитие.

Всичко, което днес определя нашия физически живот на земята се случва в наднационален план. Затова и една наднационална Европа ни дава не само мир, но и 60 години опит в наднационалното развитие и съответно предимства пред националните държави и империи, колкото и силни да са те.

Обединението на отделните графства и феодални територии, което една Германия, например, е постигнала с войни и кръв, днес се случва на европейско ниво с мир.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

3096 дена

Наташа Кампуш е едва 10 годишна, когато бива отвлечена от улицата. Любопитното в случая е, че това се случва само малко след като тя си е извоювала свободата да ходи сама на училище. Това тя прави, въпреки че я е много страх и дори точно за това – за да преодолее страховете си.

Един ден, докато върви към училище вижда малък бус паркиран до тротоара, а на него – непознат мъж. Наташа веднага си помисля, че може да бъде отвлечена, но въпреки това, за да докаже смелостта си, не преминава на тротоара от другата страна на улицата. Приближавайки се, тя не се страхува. Дори напротив – гледа мъжа и вижда в неговата психика страха и слабостта му, необходимостта му от защита и ориентация. Наташа изпитва в този миг не само смелост, но и съчувствие. И двете са чувства, които рядко се развиват толкова рано в децата.

И тогава се случва очакваното – мъжът наистина я отвлича и я затваря в мазе, където я подлага на най-различни изпитания и мъчения. Още от самото начало Наташа, сякаш предчувствала необходимостта да премине точно през това, не се притеснява, ами подхожда спрямо ситуацията си прагматично. По този начин тя защитава собственото си вътрешно Аз, в което развива съпротивителните си сили и издържливост.

Минават години на затвор, но Наташа не изпитва омраза, а развива волята си и способността си да прощава. Опитва се винаги да вижда в заточителя си човека и изначалното негово добро, което се е превърнало с времето в зло. Тя в нито един миг не го извинява или оправдава, но му прощава.

Наташа успява да избяга едва след 3096 дена, навършила вече 18 години. Това е и нещото, което през цялото време си обещава – най-късно на 18 да успее да извоюва отново свободата си.

Наташа ясно ни показва чрез житейския си път и в книгата си „3096 дни“ как доброто може да победи с качествата си злото. Доброто винаги е по-силно от злото, когато никога не го загърбваме и не се отказваме, независимо какво се случва. Силата на светлината не позволява на тъмнината да се доближи. Наташа постепенно е развивала в себе си силата на собствената си светлина и успява да надвие тъмнината.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Основи на педагогиката на Френе

Педагогиката на Френе (Frenet) също ни дава някои много любопитни идеи, които можем да втъчем в образованието на бъдещето:
- учениците правят наблюдения сред природата и населените места. от тях се създава текст, който се печата заедно с други текстове в училищния вестник. Така впечатленията се запечатват и превръщат в знание
- метод на „живо“ учене от живота и сред живота. Така се запазва живостта на учениците
- всички ученици записват впечатленията си. От тях се създава вестник. От вестника се създава книга – Книгата на Живота. Така всяко дете се превръща в Творец и допринася със собствените си възможности за общото благо. Това води до незабравяне на мисията на децата
- децата се научават „от само себе си“ да четат и пишат
- най-голямата грешка на стандартното образование са часовете с фронтално преподаване и домашните
- училището всъщност се превръща в ателие и занаятчийница
- учене чрез действие и правене
- учене чрез проба и грешка
- простота
- единство между тяло и душа
- органична връзка между индивида и околната среда

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Някои важни аспекти на Монтесори педагогиката

Мария Монтесори очевидно интуитивно и благодарение на дългогодишния си опит е разбрала добре какви са някои от основните детски потребности. Лично според мен при нея обаче липсва тази пълното, която я има при валдорф педагогиката на Щайнер и десугестопедията на Лозанов. Тук ще изброя някои неща от работата на Монтесори, които лично аз намирам за много ценни и които могат да се прилагат и в други училища:
- младежите ръководят самостоятелно ферма (учат се на устойчиво земеделие и производство), магазин (учат за икономическите взаимовръзки) и ресторант (учат какво значи да служиш на другите). Трите взети заедно ги учат на икономическа независимост и братство
- свободно движение в училище
- занимания доколкото е възможно навън
- още от началното училище децата работят не само с подготвени материали, но и навън, в света, сред сегашната действителност на обществото
- здравословно хранене, чист въздух и медитации в училище
- на децата се дава възможността да намерят и следват собствения си ритъм
- децата изживяват смяната на свобода и обвързаност
- децата биват окуражавани на следват собствения си път
- практически занимания и опознаване на света в неговата цялост
- учителите се отнасят със смирение и търпение спрямо детето
- редуват се физическа и мисловен/Духовен труд
- границата на свободата на детето е общественото благо, тоест детето се учи как да бъде свободно без да ограничава свободата на другите
- всичко трябва да е с мярка
- деца от различни възрасти работят заедно – от 3 до 6, от 7 до 9, от 10 до 12. Разликата не трябва да е повече от три години
- създава се социална среда за децата
- създава се една подготвена за децата среда, която им помага да се ориентират и да развият моралните си черти. Така децата се учат да различават между добро и зло. (Тук мога да добавя, че вече видях какво означава в едно училище да цари хаос – в такива училища децата наистина не могат да се ориентират достатъчно добре, някак си се „губят“ и различават много трудно между добро и зло)
- съпреживяване на хармонията в природата, в която всичко се вписва в една хармонична цялост и цялото зависи от всяка една част, както и всяка една част от цялото
- възпитанието се разпространява и разширява от един център – космическия план на сътворението
- децата се учат на самоконтрол и самоуправление
- всички различни аспекти на знанието за света и космоса присъстват в педагогиката
- основното чувство в новите поколения е любопитството, любовта и вниманието спрямо цялото човечество
- чувствата на Любов и благодарност трябва да са интегрирани във всяка една образователна стъпка
- педагозите виждат Бога във всяко едно дете
- когато човек открива законите на развитието на детето, то той открива Духа и Мъдростта на Бог, която действа в детето
- обективните необходимости на детето са нещо, което сам Бог ни подтиква да задоволим
- истинския педагогически Дух е осъщюествяването на Божествената Мъдрост чрез педагога
- истинското внимание към детето означава признаване на идеал, който Бог осъществява чрез него

Posted in За Децата | Коментарите са изключени