Author Archives: Крум Сяров RSS

Крум участва в:


Основи на преподаването на математика и прехода към физиката и науките

Вече съм споменавал, че се стремя да достигна до познанието и способностите на преподавам една единна наука. За да се стигне до там е необходимо да сме много добре наясно къде са взаимовръзките между отделните и разпарчелосани сега науки.

Започваме съвсем съзнателно от математиката, която се изучава и първа в училище. Трябва да подчертаем, че музиката (основаваща се на същността на числата) и граматиката (основаваща се на човешката логика) също са едни от първите изучаващи се предмети. Към тях идват във валдорф-училищата ритмичните движения, упражнения и рецитиране, както и предметът евритмия, който пък е свързан с движението. Не трябва да забравяме и рисуването, което е свързано с формите и геометрията. Още тук виждаме, че всичко е една обща наука.

И докато учениците до 8-ми клас няма нужда да се затормозяват много много с различните насоки на математиката и как те са свързани една с друга, то в гимназията това вече е различно. В девети клас вече може да се обясни на учениците, че има наука за числата, аритметика, алгебра. Зад всяко едно число седи не само някаква стойност, някакво количество, но и някакво качествено изражение. Всичко е свързано. Самият замисъл на паневритмията на Дънов е съчетанието на тон, форма, движение, цвят, число и идея. Тоест, в математиката и по-специално в аритметиката и числата се съдържат основни качества, те са в същността на света. Не случайно и така живо древните са възприемали именно вътрешния смисъл на числата.

Това се обяснява и се показват различните числа и как и защо са били те открити – естествени, цели, рационални, ирационални, трансцедентални, реални, комплексни. Важно е да се спомене, че последните се наричат имагинерни. Също се загадва, че сигурно скоро ще открием и нови. Припомням, че според Щайнер има със сигурност такива, тоест има числа, които към комплексните се отнасят така, като отрицателните и нулата се отнасят към положителните. Не случайно имагинерни числа – тези, които са свързани с имагинерното виждане на нещата (раздвижено мислене и съзнание, свързано с вътрешните сетива). След него има обаче има и инспирация, която е свързана на по-дълбоко ниво с душата и чувствата (0-та). И най-накрая има интуиция, която е свързана с Духа и с волята. Но тези неща не могат да се обясняват в училище или то поне не преди 11-ти клас.

В осми клас могат да се покажат по-систематизирано и различните аритметични действия с числата и техните взаимовръзки. Започва се с събирането (2 + 3 = ?, търси се колко се получава, като към първоначално съществуващата двойка се прибави една тройка) и изваждането (5 – 3 = ?, търси се колко остава като от получената петица се извади една тройка, обратното на събирането), но се показва, че те не са сами, а между тях има и нещо друго – разликата (5 – ? = 2, нещо скрито, невидимо, разликата е взаимовръзката между 5 и 2 или наобратно – между 2 и 5, това, което ги свързва. Колко трябва да извадим от 5, за да получим първоначалното 2. Или колко трябва да добавим към 2, за да получим крайния резултат 5. Каква е разликата между двете числа?). Следва умножението (2 * 3 = ?) като повтарящо се събиране (2 + 2 + 2, изхождаме от три двойки) и деленето (6 / 3 = ?) като повтарящо се изваждане (6 – 2 = 4, 4 – 2 = 2, получаваме първоначалните три двойки) и съответно противоположно на умножението. И отново се показва, че между тях има и нещо трето – отношението (6 / ? = 2, как се съотнасят началната 2 и получената 6-ца, каква е пропорцията им?). Към две неща, които са противоположни и символ на разделението във физическия свят винаги принадлежи и нещо трето, това което отново ги обединява в Божественото единство. Затова и спорът кое е първо – яйцето или кокошката (може да се пита дървото или семето) е напълно безмислен, защото без необходимите условия, необходимото трето, то нито едното, нито другото, биха се получили.

Любопитно е да се отбележи, че във валдорф-училищата тези неща са учени в началните класове, макар и интуитивно и не обяснени пряко. Затова и по-често валдорф учениците се сещат, че освен събиране и изваждане има и трето – разлика. И че освен умношение и деление има и трето – отношение. От тук насетне в 9-ти клас се пристъпва към изучаването на по-сложните аритметични операции – вдигането на степен (2 на степен 3 = ?), което е повторено умножение (2 * 2 * 2) и съответно коренуването (3-ти корен от 8 = ?), което е обратно степенуване и повторено деление (8 / 2 = 4, 4 / 2 = 2). И до тук спираме. Логаритмуването, което е най-висшето действие в аритметиката и е свързано непосредствено с човешката дейност, Духа и Духовните светове още не може да се възприеме напълно. Едва след като душата на децата се събуди напълно, то тя е готова да види логаритъма. А неговото постепенно извеждане води до точно този ефект на събуждане. Пеперудата излиза от какавидата си (обърнете внимание на много странните и нетипични за българския език наименования!!!). Много е любопитно да се види как деветокласниците, а и някои десетокласните по никакъв начин не могат да се „сетят“ или видят, че има и девето действие. Нима не е логично? Нима не се вижда от показаната досега схема? За порасъл човек може и да е, но не и за юношите. По-късно, едва в 12-ти клас, ще се появят и диференцирането и интегрирането. И какво още между тях? Май това и порасналите вече не го виждат … или поне аз не го виждам ;)

Да не забравяме при числата за пи и за фи, златното сечение. Изучаването на числата и операциите може да се използва и за да се направи връзката с формата, с геометрията. Числото, идеята, прави връзка с формата, геометрията. Питагор е смятал, че всичко е число и музика, тон. Говори се за музиката на сферите, учение идващо още от Орфей, че и от преди него. А цвета се свързва с формата. На нея може да и се придаде подходящ свят. Само до преди няколко стотин години хората, например, не са познавали перспективното рисуване и са използвали различни цветове, за да внушат разстоянието – жълто близо, синьо – далече и т.н. И така, навлизаме във формата, геометрията. Не забравяме да покажем основите не само на аналитичната и дескриптивна, но и на синтетичната (проективна) геометрия, която е подействала събуждащо не само на Щайнер и на мен, но и на много други. В нея се открива истинската красота на математиката.

В геометрията е особено важно изучаването както на правите, така и на кривите. Започва се от кривите. Всъщност и първият част във всяко едно валдорф училище в първи клас показва какво е крива и какво е права. В Духовните светове именно кривите (женското начало) са най-преките линии между две точки. Кривите са и тези, които описват различните аритметични операции – имаме кръг като основа, начало, – еднакво разстояние от една точка. Имаме някаква пълнота и цялост в него. Изначална единност. Следва елипсата – като еднаква сума от разстоянията до две точки (фокусите й). Тя отговаря съответно на събирането. След това идва хиперболата – еднаква разлика между разстоянията до две точки. Съответно хиперболата е изваждане. И точно така изглежда – като две части, които се опитват да се съберат отново, но не могат. Следва лемнискатa на Бернули (една от кривите на Касини), която е еднакво произведение от разстоянията до две точки. И накрая идва отново … кръгът, делението, което обединява отново всичко в едно единство. Човек не прави нищо друго освен да дели, казва Щайнер. Тоест, кръгът може да се разглежда и като еднакво частно от разстоянията до две точки.

Можем също така да разгледаме и параболата, която е равно разстояние от права и точка. Тя също има много важно значение на много места в математиката. Особено интересно е да се разгледат и първа и втора космическа скорост и каква крива образуват тела изстреляни с различни скорости от повърхността на Земята и къде отиват. Излишно е да споменавам сигурно, че става дума за кръгови, елиптични, параболични и хиперболични криви.

Важно е да се обърне внимание на правилните многоъгълници и съответно на триизмерните тела, най-вече на платоновите и архимедовите. Важно значение се отдава и на тригонометрията и то най-вече заради важността на синусоидата и косинусоидата за всичко на планетата ни.

След като сме преминали през алгебра и геометрия, то можем да се насочим към третата математическа наука – тази за движението. И ето, че вече обединихме всичко в едно. Имаме три неща – идеята, тоест алгебрата, първото, от което всичко произлиза; проявената форма, второто, двойствеността и движението, третото, това което ги обединява и което дава смисъл на първите две. С движението обхващаме и последния компонент от шесте в паневритмията. Задвижвайки проявената във форма идея, то ние започваме да живеем. Животът е движение и ритъм.

Навлизането в тази трета математическа наука става най-добре чрез векторите в 11-ти клас. Особено важна тук е концепцията откъде тръгваме и къде отиваме. Пътят е също важен, но неговата количествена дължина губи значението си пред качеството му.

Имайки вече и чистата наука за движението, то можем да преминем към физиката – сили, механика и т.н. От нея пък вече лесно се правят връзките към другите науки. Важно е да се започва винаги от живото и да се отива към неживото, защото това е истинската същност на живота и нещата.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Забраненото образование

Един много точен филм на испански за образованието (субтитри на български). Показва смело неща, които често остават недоизказани. От него струи истината и желанието най-после да се случи промяната. От нас зависи дали тя наистина ще се случи!

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Индианското колело на взаимосвързаността

Всеки един живот започва на изток с раждането и поздрав от цялата община спрямо новопоявилия се човек. След преминаването през пубертета, един междинен период на юго-изток, се стига до инициацията (обикновено на 19 години) на юг и до намирането на собствената визия на югозапад (на около 25 години). Следва службата за обществото и даването на нов живот на запад (на около 30 години). Противоположните посоки са тясно взаимосвързани. Например изток е свързан с получаването на нов живот, раждането, а запад с даването на нов живот.

Следва северозапад с неговата зрялост (около 40-тата годишнина) и ръководни умения, които помагат и дават опора на младежите да намерят собствения си път. Север е мястото на учителите (50-60 годишни) – тези, които вече са намерили смисъла на живота си и помагат и опътват младите да намерят своя. Североизток е символ на края на един земен житейски цикъл, в който човек над 70 години преминава в голяма Духовна зрялост и мъдрост и е готов да замине в царството на Духа. Тези са хората, които дават опора на младите в намирането на собствената мисия.

На този кръг на взаимосвързаността съответства и кръг на раздялата с неговите осем сегмента – пренебрегване, ярост, изолация, безизходица, вътрешна празнота, озлобеност, самота и страх, като пълна противоположността на Любовта.

Това просто индианско колело на взаимосвързаността ни учи на много повече, отколкото възприетите съвременни представи за живота и неговият смисъл.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Едно видео за образованието на сърцето

Този японски учител дава пример за истинност и свобода в образованието, което води до здраве и щастие!

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Менструационни чашки

Знаете ли, кои са едни от продуктите, които най-много пълнят депата ни за отпадъци? Памперсите и дамските превръзки / тампони. И за едните и за другите има различни природосъобразни и естествени заместители. И докато вместо памперси само до преди 20 години се използваха съвсем други, естествени продукти, то за дамските превръзки и тампони изглежда сме позабравили какви други възможности има. Ето няколко страници за така наречените менструационни чашки за многократна употреба:
- Лунет
- Ръби къп
- МеЛуна

Вече жените ще кажат кое доколко е удобно и върши работа.

Posted in За Тялото | Коментарите са изключени

Европа в очите на Робърт Менасе

Ако днес търсим една обща европейска идентичност, то трябва да знаем, че европейското съзнание точно това НЕ е. Европейският живот и европейското развитие НЕ е участието в една съдбовна общност, общ език, етнос или религия. Европа е точната противоположност – освобождението от тези стари самоопределения, основаващи се на общностно чувство, което може винаги да прелее в агресия.

Четейки тези думи, то не мога да не се сетя за точните думи на Пламен, който ми говореше скоро за седемте нива на егоизъм, които трябва да преодолеем – собствения, семейния, роднинския и приятелски, регионалния, националния, континенталния и планетарния. Време е за хората да започнем да се освобождаваме от собствените си ограничения и да започнем да мислим, чувстваме, искаме и най-вече да действаме за благото на цялото Творение.

Преодоляването на егото минава задължително през развитието на едно здравословно самочувствие, което няма нищо общо с гордоста. Хората имат склонността да са горди най-вече с нещата, които не зависят колко знае колко много от тях – нацията им, религията им, майчиния им език.

Но ако Европа е на правилен път, то защо тогава нараства непрекъснато броя на антиевропейските листи и партии? Защото все още има хора, които не са готови за свободата на Духа и се страхуват от нея, все още има хора, които пребивават в тъмните сили и търсят защитата на познатите мисловни модели и системи. И колкото повече сила набират светлината, свободата и истината, толкова по-ожесточено се борят тъмните сили, осъзнавайки, че светлината скоро ще ги изпепели напълно. Хората, които са все още на страната на тези тъмни сили от миналото не са разбрали най-важното – националният егоизъм, с който се бори ЕС, е вреден за човешката свобода.

Именно една стъпка в тази насока е Европейския Съюз. Това не означава, че той не прави грешки или че всичко в него е прекрасно. Не, със сигурност не е, но основната идея и пътят на развитие съдържат изконни истини. Освен това основната сила на Европа е в самокритичността и способността си да вижда собствените си грешки. Европа е отговорна за най-страшните войни и престъпления, но ги преработва съзнателно. Това ясно се вижда и в положителните промени, които настъпват в новите поколения, отрасли в свободата на движението без граници. Именно в свободата на Човешкия Дух можем да измерваме напредъка, а не в икономическо или технологично развитие.

Всичко, което днес определя нашия физически живот на земята се случва в наднационален план. Затова и една наднационална Европа ни дава не само мир, но и 60 години опит в наднационалното развитие и съответно предимства пред националните държави и империи, колкото и силни да са те.

Обединението на отделните графства и феодални територии, което една Германия, например, е постигнала с войни и кръв, днес се случва на европейско ниво с мир.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

3096 дена

Наташа Кампуш е едва 10 годишна, когато бива отвлечена от улицата. Любопитното в случая е, че това се случва само малко след като тя си е извоювала свободата да ходи сама на училище. Това тя прави, въпреки че я е много страх и дори точно за това – за да преодолее страховете си.

Един ден, докато върви към училище вижда малък бус паркиран до тротоара, а на него – непознат мъж. Наташа веднага си помисля, че може да бъде отвлечена, но въпреки това, за да докаже смелостта си, не преминава на тротоара от другата страна на улицата. Приближавайки се, тя не се страхува. Дори напротив – гледа мъжа и вижда в неговата психика страха и слабостта му, необходимостта му от защита и ориентация. Наташа изпитва в този миг не само смелост, но и съчувствие. И двете са чувства, които рядко се развиват толкова рано в децата.

И тогава се случва очакваното – мъжът наистина я отвлича и я затваря в мазе, където я подлага на най-различни изпитания и мъчения. Още от самото начало Наташа, сякаш предчувствала необходимостта да премине точно през това, не се притеснява, ами подхожда спрямо ситуацията си прагматично. По този начин тя защитава собственото си вътрешно Аз, в което развива съпротивителните си сили и издържливост.

Минават години на затвор, но Наташа не изпитва омраза, а развива волята си и способността си да прощава. Опитва се винаги да вижда в заточителя си човека и изначалното негово добро, което се е превърнало с времето в зло. Тя в нито един миг не го извинява или оправдава, но му прощава.

Наташа успява да избяга едва след 3096 дена, навършила вече 18 години. Това е и нещото, което през цялото време си обещава – най-късно на 18 да успее да извоюва отново свободата си.

Наташа ясно ни показва чрез житейския си път и в книгата си „3096 дни“ как доброто може да победи с качествата си злото. Доброто винаги е по-силно от злото, когато никога не го загърбваме и не се отказваме, независимо какво се случва. Силата на светлината не позволява на тъмнината да се доближи. Наташа постепенно е развивала в себе си силата на собствената си светлина и успява да надвие тъмнината.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Основи на педагогиката на Френе

Педагогиката на Френе (Frenet) също ни дава някои много любопитни идеи, които можем да втъчем в образованието на бъдещето:
- учениците правят наблюдения сред природата и населените места. от тях се създава текст, който се печата заедно с други текстове в училищния вестник. Така впечатленията се запечатват и превръщат в знание
- метод на „живо“ учене от живота и сред живота. Така се запазва живостта на учениците
- всички ученици записват впечатленията си. От тях се създава вестник. От вестника се създава книга – Книгата на Живота. Така всяко дете се превръща в Творец и допринася със собствените си възможности за общото благо. Това води до незабравяне на мисията на децата
- децата се научават „от само себе си“ да четат и пишат
- най-голямата грешка на стандартното образование са часовете с фронтално преподаване и домашните
- училището всъщност се превръща в ателие и занаятчийница
- учене чрез действие и правене
- учене чрез проба и грешка
- простота
- единство между тяло и душа
- органична връзка между индивида и околната среда

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Някои важни аспекти на Монтесори педагогиката

Мария Монтесори очевидно интуитивно и благодарение на дългогодишния си опит е разбрала добре какви са някои от основните детски потребности. Лично според мен при нея обаче липсва тази пълното, която я има при валдорф педагогиката на Щайнер и десугестопедията на Лозанов. Тук ще изброя някои неща от работата на Монтесори, които лично аз намирам за много ценни и които могат да се прилагат и в други училища:
- младежите ръководят самостоятелно ферма (учат се на устойчиво земеделие и производство), магазин (учат за икономическите взаимовръзки) и ресторант (учат какво значи да служиш на другите). Трите взети заедно ги учат на икономическа независимост и братство
- свободно движение в училище
- занимания доколкото е възможно навън
- още от началното училище децата работят не само с подготвени материали, но и навън, в света, сред сегашната действителност на обществото
- здравословно хранене, чист въздух и медитации в училище
- на децата се дава възможността да намерят и следват собствения си ритъм
- децата изживяват смяната на свобода и обвързаност
- децата биват окуражавани на следват собствения си път
- практически занимания и опознаване на света в неговата цялост
- учителите се отнасят със смирение и търпение спрямо детето
- редуват се физическа и мисловен/Духовен труд
- границата на свободата на детето е общественото благо, тоест детето се учи как да бъде свободно без да ограничава свободата на другите
- всичко трябва да е с мярка
- деца от различни възрасти работят заедно – от 3 до 6, от 7 до 9, от 10 до 12. Разликата не трябва да е повече от три години
- създава се социална среда за децата
- създава се една подготвена за децата среда, която им помага да се ориентират и да развият моралните си черти. Така децата се учат да различават между добро и зло. (Тук мога да добавя, че вече видях какво означава в едно училище да цари хаос – в такива училища децата наистина не могат да се ориентират достатъчно добре, някак си се „губят“ и различават много трудно между добро и зло)
- съпреживяване на хармонията в природата, в която всичко се вписва в една хармонична цялост и цялото зависи от всяка една част, както и всяка една част от цялото
- възпитанието се разпространява и разширява от един център – космическия план на сътворението
- децата се учат на самоконтрол и самоуправление
- всички различни аспекти на знанието за света и космоса присъстват в педагогиката
- основното чувство в новите поколения е любопитството, любовта и вниманието спрямо цялото човечество
- чувствата на Любов и благодарност трябва да са интегрирани във всяка една образователна стъпка
- педагозите виждат Бога във всяко едно дете
- когато човек открива законите на развитието на детето, то той открива Духа и Мъдростта на Бог, която действа в детето
- обективните необходимости на детето са нещо, което сам Бог ни подтиква да задоволим
- истинския педагогически Дух е осъщюествяването на Божествената Мъдрост чрез педагога
- истинското внимание към детето означава признаване на идеал, който Бог осъществява чрез него

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Преподаване на икономика и предприемачество в училищата

Икономиката е големият отсъстващ в училищата. Защо? Защото целта на училищата от зората на индустриалната епоха до сега е да произвеждат работници-роби, а не мислещи и икономически и предприемачески интелигентни хора. Реално по този начин се пречи всячески на развитието на отделните индивиди и на обществото. Това далеч не е толкова ново. Още от египетската културна епоха, а и от преди това жреците и посветените строго са пазели своите тайни и не са ги правили достояние на всички хора. С развитието на човечеството отвореността се повишава и все повече хора имат достъп по все повече знания, умения и възможностти. Въпреки това затвореността си остава и единици получават истинските знания и умения, за да бъдат предприемачи и да разбират икономиката. За съжаление в днешно време тези хора използват възможностите си предимно за лична облага.

Сега расте едно много независимо, отворено, свободолюбиво и в същото време отговорно поколение. На него трябва да му се даде възможността да получи това, което ние не сме получили като знание, умения и възможности. Реално погледнато, ние сме излезли с напълно промити мозъци от училище и не сме познавали нито теорията, нито практиката на предприемачеството и икономиката, както добрите, така и лошите примери за нас са били „тъмна Индия“. Лично на мен ми трябваха много години, за да мога да усвоя теорията както на добрите практики за създаване на обществено благо, така и на лошите практики за личностно облагодетелстване на гърба на другите. В практиката може да се кажа, че тепърва правя първите си стъпки, което е повече от жалко за човек на моята възраст. Не че няма да се справя с това предизвикателство, както съм се справил и с много други, но е просто е безкрайно унищожаване на творчески потенциал да се започва толкова късно с предприемаческа и свободна и братска икономическа дейсност. А това е нещо, което децата всъщност притежават и им е било отнето.

В днешно време наглед има доста възможности за развитие в тази насока – на младежите, студентите и други групи от млади хора им се предлагат безчет стипендии, помощи и какви ли не труди възможности да получат опит, средства, образование, помощ и т.н. в тези сфери. Истината обаче е, че тези възможности са привидно полезни, защото те не постигат нищо друго освен да поставят младите хора в различни по вид зависимости. Те подмолно оплитат младите хора в мрежите си и блокират личната им свобода и отговорност. Лично аз съм повече от доволен, че винаги съм напредвал, както личностно, така и финансово-икономически и предприемачески чрез собствените си свободни сили, а не с чужда насочена и манипулативна помощ. Никога не съм получавал никакви стипендии, помощи или т.н. Истинското образование е образование към свобода и личностно разгръщане и именно за такова едно преподаване на икономика и предприемачество в училищата ще пиша.

Ако започнем сериозна работа с учениците от гимназията, то ще запазим детските импулси и в същото време ще дадем в ранна младежка възраст необходимите знания, умения, въодушевления и възможности. Важно е учениците да се не подвеждат и да им се представя чистата истина. В същото време трябва да има достатъчно пространство за лични мнения, собствен опит и независимо личностно развитие. Учителят има за цел да покаже възможно най-богат спектър от различни аспекти на истината.

Лично аз съм привърженик на изключително практичния и бърз поглед върху настоящата икономическа система. С учениците първо правим наблюдения и търсим да разберем как действат нещата днес. Обикновенно само след няколко минути стигаме до основните парадигми на съвременната икономическа система – разтежът като стремеж сам по себе си. Също така учениците в 11-12 клас много бързо откриват как се постига този растеж. Тук основните думи са конкуренция и потребление. Това вече е и достатъчно за начало на същинската дейност на учителя. Тя се състои на първо време в ясното показване на развитието на икономика през вековете. Особено ценни за учителите намирам в това отношение трудовете на Даниел Куин и най-вече неговата книга Ишмаел. Той разглежда самото зараждане на днешната капиталистическа парадигма на растежа в икономическия живот в епохата на усядане на хората и началото на земеделската дейност.

Обикновено самите ученици първо споменават зората на индустриалната епоха като ключов момент и това си е така. За доброто разбиране на икономическите процеси обаче е много важно да се погледне по-назад в историята. Именно тази възможност дават трудовете на Куин и на други изследователи. Важно е в случая изследванията да не са съсредоточени само върху икономиката, а върху цялостния културен живот на обществото. Това дава възможност за поставяне под въпрос и на далеч по-важни днешни парадигми и помага много за свободното развитие на учениците. Те на възраст над 16 години са вече способни да мислят съзнателно и да разглеждат различните парадигми. Така например силно се впечатляват от двоична, дванадесетичната, шестдесетичната и други бройни системи, различни от възприетата десетична, която, както самите ученици установяват далеч не е най-добрата, а освен това и далеч не е най-лесната за употреба. Ще си позволя да посоча за пример парадигмите за сексуалността и Любовта в обществото ни (лично аз съм достатъчно смел да разглеждам в 12-13 клас дори книгата Секс 3.0 и парадигмата за полиамория). Също и за религиите и Духовността (не, категорично не препоръчвам Цайтгаист ;) ). Важно е децата да видят различни възможности и реалности, различни аспекти на Истината, за да могат да се развиват свободно и не само под опекате на една единствена догма. Така например квантовата механика, теориите на торсионните полета и много Духовни учения ясно ни показва, че ние сме Творци, които сами създаваме собствената си реалност. Живеейки само в теснотите на текущите догми, ни извършваме голямо Духовно и личностно падение. Едно образование само според тези догми е много вредно за децата. Важно е младежите да познават догмите, но още по-важно е да се освободят от тях. Тук е време да спомена и парадигмите на технократичното и медийно общество, които също имат алтернативи. Те също трябва да бъдат ясно показани.

Връщам се конкретно на преподаването на икономика. След разглеждането на процесите от древността, идва ред и на по-скорошните такива, най-вече тези след втората световна война. Историята на нещата ни разказва например как се заражда потребителското общество.

Сравнително бързо младежите започват да питат за парите, лихвите, за банките, за дълговете, за инвлацията, за борсата и т.н. Що се отнася до парите препоръчвам на учителите филмчето Парите като дълг. Съществуват и други добри книги, филми и учебни пособия, но стремежът ми сега е да дам основните насоки, а не да задълбочавам и да давам точни указания. Всеки един учител трябва да поеме сам отговорността да преподава нещата според най-доброто, което може да създаде и даде от себе си. И този процес трябва да се случва свободно и от личен стремеж и устрем към Истина и недогматичност. За много полезни аз намирам и Лихвата – Рак на Обществото на семейство Кенеди. Съвременното мюсюлманско банкиране, както и новите устойчиви банки и алтернативни валути също може да бъдат разгледани. Що се отнася до борсите е важно да се разбере как се съчетават съвременната икономическа, парична и технократична парадигми. Там процесите са по-сложни за разбиране и изискват предварителна подготовка по обща икономика, пари, информатика, медии и нови технологии, бюрократично управление на света, например чрез сравнително разглеждане на моделите на ЕС, Сащ и Швейцария.

Лично аз не бързам с конкретната тема пари, лихви, банки и т.н. Също така и не бързам да представям търговската парадигма за търсенето и предлагането, която Щайнер толкова красиво математически разобличава като едностранчиво обслужваща търговците.

Предпочитам първо да разгледам подробно растежа и неговите алтернативи. Още повече, че на тази възраст учениците вече за запознати с естествения природен логаритмичен растеж спрямо златното сечение (препоръчвам за припомняне на учениците краткото видео Природа чрез числа) от уроците по математика, изкуство и природни науки. В същото време по математика и информатика вече е работено с експоненциалната фукция. Лично аз на тази възраст вече съм запознал учениците в часовете по математика и с Духовните основи на логаритъма. Сега е важно да се покаже и приложението на тези точни науки в съвременния икономически живот. Тук съветвам всеки един учител да се запознае лично, а после и учениците с неповторимо добрата и единствена по рода си и дълбочината си лекция на Проф. Др. Алберт Бартлет от Университета на Колорадо в технологичния град Боулдър относно същността на експоненциалната фукция, която е в основата на икономическия ни растеж. Не случайно видеото се казва Най-важното видео, което някога сте гледали. Междудругото, то може да се използва и за да покажа една добра академична университетска лекция и да подготви учениците за бъдещото продължаване на образованието им във висши учебни заведения.

След като вече знаем що е то растеж, как се случва и докъде води, то е важно да покажем и възможни алтернативи. Тук особено значение имат вече познатите Ви от страницата на ОМ Синя Икономика на Паули и Как да променим света на Дейвид Борнщейн. Към средата-края на 11 клас и двете четива вече могат да са минати в часовете по английски. Второто отговаря точно на социалните търсения и нивото на анслийския на младежите в тази възраст, а първото е пример за сериозна научно-икономическа литература, която не само показва нова парадигма, но и ясно демонстрира нивото на академичен и научно-популярен английски, с който учениците вече трябва да могат да се справят.

И тук приключвам на първо време с теорията, която съм представил много бързо и много практически насочено. Време е за ученически предприемачества в Духа на Сината Икономика, устойчивото развитие и социалното предприемачество. За допълнително средство за въодушевление служи Наградата за Цялостен Житейски Принос, която показва как и най-смелите мечти и нови импулси в обществото се превръщат в реалност.

В процеса на тези предприемачества се припомнят и прилагат на практика много различни знания, например тези по счетоводство от шести клас, а и се въвеждат младите в организационната, групова и работна динамика, процеси и възможни структури. Правовия и икономически живот започва да се живее. Важно е да се спомене, че до 10 клас включително учениците вече са добре запознати с всички аспекти на технологичното ни и медийно общество, познават концепциите на социалните мрежи и интернет гиганти, на патентите и криейтив комънс, запознати са с различни възможни организации и продукти като Windows, Apple и Ubuntu и ги използват съзнателно.

Едва след постигането на определено практическо ниво, е добре да се започне с теоретичното подробно разглеждане на споменатите и изоставени на първо време теми. Математическите им знания също са на необходимото ниво, тоест основните знания по аритметика, статистика, комбинаторика и теория на вероятностите вече ги има. Концепциите на казината, лотариите и хазартия бизнес са вече познати и могат да се сравняват с тези на банките.

Засега ще се огранича дотолкова с описанието на концепцията за преподаване на икономика и предприемачество. От тук насетне всеки един учител трябва да послуша собствената си интуиция.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени