Author Archives: Крум Сяров RSS

About Крум Сяров

http://krumsyarov.wordpress.com/

Крум участва в:


Изкуството да ръководим и да образоваме хора

Вече многократно съм писал за ръководенето на хора и за педагогиката като за ръководене на хора. И едното, и другото са си чисто изкуство. Което означава, че няма правила, а импровизация, основана на здрава подготовка и практика. Събрах доста примери за това изкуство от най-различни сфери на живота. Идва време да предам и опита на Абт Волф и сестра Енрика, които пишат едноименната книга. Църквата винаги се е разкъсвала от вътрешни противоречия и жажда за богатство, слава и власт. Както и всяка една организация, която се превърне в самоцел. Е, това не означава, че и в тази система няма и добри, макар и много малко, примери. Ето на какво ни учат те:

- децата се нуждаят най-вече от примери и идеали
- възпитанието е подготовка за свободата
- възпитанието е помощ за децата, за да се превърнат в хора, способни да се отнасят отговорно със свободата
- образованието е отношение с дълбоко уважение към индивидуалността на децата и тяхната от Бог дадена единственост и неповторимост
- образованието е въвеждането на децата в самостоятелността, за да могат те самите да вземат свободни решения
- образованието е ръководство за младите хора за постигане на пълно себеосъществяване
- възпитанието е двойна служба – за обществото и за хората
- възпитанието, както и всяка друга ръководна работа, е изкуство. Всички участници в процеса се развиват – учители, родители, деца. Училището е общност, която не трябва да се отделя от обществото.
- възпитанието е среща между Творци
- образованието е като художник, който не изрисува цялата картина, а оставя празни места по нея, за да може всеки сам да ги запълни както иска
- възпитанието дава само определени мотиви, помага за развитието и разгръщането на определени основни черти и оставя възможността свободата да се развие от само себе си със собствения си ритъм и творчество
- образованието познава различното и най-доброто във всяко едно дете
- необходимо е разумното и съзнателно използване на авторитета ни. Децата се нуждаят от възрастни с авторитет
- образованието е създаване на връзка с децата, която е по-силна от обкръжаващите влияния
- децата имат необходимост да се чувстват единствени и неповторими, но и част от цялото, от общността
- децата се нуждаят по всяко време от човек, към когото могат да се обърнат и от човек, на когото могат напълно да разчитат
- децата се нуждаят от ясни правила и ритъм
- възпитанието означава да помогнем на детето да стигне до себе си
- възпитанието спомага за развиването на силите на съпротивление спрямо външните влияния като потребителско мислене или реклама
- образованието води до индивидуалност, самостоятелност и свобода
- стремежът на всеки един учител и родител е да се направи напълно излишен
- признанието и упрека утвърждават всяко едно дете в неговата идентичност
- децата се нуждаят както от свобода, така и от внимание
- само авторитета и качествата на ръководител създават доверие
- децата откриват авторитета на бащата най-вече в отдаването и близкото отношение
- образованието отваря за децата житейските пътища на обогатяването
- авторитарно би било да предначертаем пътя на едно дете. Който обаче образова с авторитет задава просто определени гъвкави рамки, в които детето може свободно да се самоосъществява. В най-добрият случай тези рамки са достатъчно широки, за да оставят свобода и достатъчно тесни, за да създадат сигурност и спокойствие
- основен елемент на възпитанието е забавеното във времето осъществяване на заложеното
- образованието се случва на всички нива – разум, сърце, воля, интуиция и дори по-надълбоко
- самочувствието нараства с трудностите
- дисциплината, ясните правила и структури, са част от свободата и водят към нея
- образованието е процес на заразяване на децата със собственото въодушевление
- напрежението и неприятностите са знаци за естествена и жива динамика. Затова не е необходимо те да се премахват радикално, а да се изтърпят и да се направят плодородни и благодатни за развитието
- всеки един учител е и Духовен баща
- най-важно значение в образователния процес и в отношенията между учител и ученик заема човещината
- с човещина трябва да е пропита атмосферата в класната стая
- учениците е важно да се хармонизират в общи и единни проекти и стремежи
- учителят трябва да се доверява на всеки един ученик и то отново и отново сред поредния неуспех. Това е необходимо, защото човек не може и не трябва да оценява всичко, но и за да не загуби детето вярата в себе си
- децата трябва да се обичат най-много, когато го заслужават най-малко
- учителите трябва да обичат и харесват децата, да са издържливи, търпеливи, да обичат хората и човечеството
- добре е децата да усещат, че един възрастен дава най-доброто от себе си
- образованието е събуждането на интереса на всяко едно дете към околния свят
- децата трябва да открият собственото си любопитство
- всяка една решена задача повишава чувството на самостоятелност
- образователният процес трябва да е възможно най-разнообразен
- добрите учители са добри разказвачи
- училището е място на взаимно уважение, доверие и обединение, място на творчество, новости, идеи. Място, което задава насоките за развитието на обществото
- учителят е пример за уважение, учтивост, самовладеене. Той никога не трябва да се чувства нападнат или провокиран и винаги трябва да отговаря обосновано, приятелски и с вътрешна увереност
- в образователния процес въобще не се достига до конфликти, когато учителят говори от самото начало отворено с учениците си и живо поддържа връзката си с тях
- когато нищо друго не помага, то е наложително да се вземат мерки. Индивидуалният неуспех по никакъв начин не трябва да вреди на обществото като цяло
- необходимо е да се изисква постигнат резултат. Важен е пътят, но накрая значение има и резултатът
- както напъна, така и насладата са част от процеса
- образованието се нуждае от време, защото всичко се развива органично

Накрая не ми остава нищо друго освен да пожелая на всяка една църква по света така да се отнася с младите хора, за да могат те свободно да заземят и осъществят импулсите, с които идват на Земята.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Правила за победители

Щефан Кирхнер си е поиграл в своята книга „Правила за победители“, да събере най-важните „закони“, за това как можем да постигнем успех. Е, ясно е, че следвайки формални правила няма да стигнем до успех, но все пак си заслужава да разгледаме основните „навици“ в поведението на победителите.

1. Закон на успеха – превръщам успеха в най-добрия си приятел. Всичко мога да превърна в успех.

2. Закон за привличането – чувствам, че целта ми вече е осъществена. Представям си колко е хубаво това. Чувствам Радостта и Любовта от вече постигнатия успех.

3. Закон за самоотговорността – за всичко в моя живот съм отговорен единствено и само аз. Влизам в ролята на Създател.

4. Закон за намиране на смисъла – изяснявам си въпроса „Защо“.

5. Закон за поставяне на целите – те са въодушевяващи, възможни, лични, необвързани времево, визионерски, положителни и винаги писмено записани.

6. Закон за силата на мисълта – успехът започва в главата ми. Това, което мисля се превръща в моя реалност.

7. Закон за самодоверието – успехът идва само, когато си вярвам. Познавам силите си. Засилвам силните си черти и се уча да управлявам слабите си! Смел съм и допускам възможността да греша!

8. Закон за освобождаването – всичко, което държа или се опитвам да задържа, всъщност държи мен самия. Естествените процеси са процесите на свободата. Освобождавам се от старото и приемам новото. Любовта си отива, когато се опитвам да я задържа и остава с мен, когато й давам възможността да си отиде.

9. Закон за смелостта – вън от зоната на удобството! Рискувам! Личностното развитие се случва винаги извън зоната на удобство.

10. Закон за отношението спрямо неприятностите – те са мотора на моето развитие и ме правят по-силни. Победителите имат същото количество неприятности, както и губещите, но се отнасят по друг начин към неприятностите и никога не се отказват.

11. Закон за правилните решения – те не са просто късмет, а ги вземам съзнателно с главата, сърцето и краката.

12. Закон на цялото, общността – вслушвам се в потребностите на тялото си и на обществото около мен

13. Закон на симпатията – замислям се кога изглеждам симпатичен в очите на другите. Това е, когато съм себе си, когато съм положителен и когато виждам хубавото в другите.

14. Закон на подходящата среда – победителите са заобиколени с победители.

15. Закон на дисциплината – не си намирам повод за изключения.

16. Закон за трудолюбието и усърдието – успехът е 1% талант и 99% труд.

17. Закон за собственото призвание – следвам и да работя това, което чувствам като собствено призвание и мисия. Ходенето по чужди стъпки не води до успех. И не забравям никога – всеки може да открие мисията си и винаги я открива, когато я търси и вярва, че ще я намери!

18. Закон за качеството – значително по-добър съм от масата! Така създавам единственост и неповторимост.

19. Закон за правенето на пари – парите не се печелят, а се правят. Когато ги имам, ги влагам разумно. Не давам повече, отколкото имам.

20. Закон за честността – правя победители от другите. Тогава и аз самия автоматично се превръщам в победител. Уважавам хората, стремя се поне към win-win положение.

21. Закон за отношение към хората – въодушевявам, давам криле, не критикувам, признавам, уважавам, слушам, говоря положително, особено в отсъствието на хората. Интересувам се от хората, смея се, усмихвам се, уча имена, отделям си време за тях, подкрепям ги, съсредоточавам се върху положителните им черти, правя им предложения, а не заповядвам, приятелски настроен съм, признавам грешките си.

22. Закон за самоопределянето – не се превръщам в топка за игра на обкръжението си. Себе си съм, първо помагам на себе си, давам положителен пример на другите. Човек, който не е помогнал на себе си и който не е оправил себе си, то как ще помага на другите? Независим съм!

23. Закон за простотата – стоя далеч от сложните неща. Вземам винаги отстояние от ситуацията и поглеждам неутрално върху нея. Освобождавам се от ненужния баласт и принадлежност. Делегирам задачи. Обкръжавам се със спокойствие, тишина, мир, свобода. Вървя по нови пътища. Само в простотата успехът е възможен. Природата и животът са силно взаимосвързани и преплетени, но прости.

24. Закон за играта на живота – животът е игра! Играя я! Животът е това, което направим от него. Дошли сме на света без нищо и ще си отидем без нищо. Само вечното, нашата истинска, дълбока и съкровена същност е от значение. Истинският смисъл на играта е да става с радост и щастие.

25. Закон за действието – действам още днес и превръщам още днес знанието в действие.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Мъдрост за отбора

Бях писал вече за Райнхард Шпренгър и неговата книга с футболни поуки за ръководители. Ето и следващата част.

1. Не е достатъчно играчите само да са заедно, но трябва и да действат един за друг, да си оказват взаимопомощ. Задоволяването на клиентите не е достатъчно. Необходимо е да се създават за тях принципно нови възможности и преживявания.

Грижата и службата за другите е в основата.

Важно е в отбора да са хора, които са по-добри от самия ръководител.

Хубаво е да съществува физическа и пространствена близост освен Духовната такава.

Отборът трябва да е извън рамките, извън конвенционалните средства. Само така се става екстремен лидер на екстремен отбор. Това е голямо предизвикателство както за отбора, така и за ръководителя, но те трябва да могат да го понесат.

2. Най-важен е изборът на сътрудници. Това е и първата крачка, която трябва да предприеме всеки един ръководител. Важен е момента на избор на всеки един човек от отбора – кой кога, защо и как участва.

За благосъстоянието и положителното развитие на една организация или движение може да се разбере най-вече от това дали хората от отбора препоръчват други хора, защото на тях самите им е добре.

3. Хората обикновено отиват да работят на дадено място или в дадена организация заради идеите, заради самата организация или самата работа. Но си тръгват най-вече заради шефа.

4. Трябва да се даде възможност за развитие на всеки един сътрудник и да се използва напълно потенциала му.

5. Интензивната съвместна работа е в основата. Новите сътрудници не са тесни специалисти, а всичко-можещи и следователно могат (и искат) гъвкаво да сменят позициите си. Работата се случва предимно на нивото на чувствата и взаимоотношенията. Следователно качеството на общуването е в основата.

6. Изкуството е да се развие напълно индивидуалността на всеки един и да й се даде свобода. В днешно време всичко се уеднаквява, но талантите на хората са винаги индивидуални и неповторими. Съчетанието им във взаимна и допълваща се работа е в основата на изкуството на ръководенето и съвместната работа.

7. Общите трудности и неприятности, а не цели, създават отборния Дух. Отделните сътрудници, трябва също както футболистите да могат да играят и без топка и винаги да са готови да се предложат за работа. Именно играта без топка е в основата на успеха.

8. Големи разлики в доходите на отделните сътрудници не водят до големи успехи.

9. Винаги е добре да се влага в хора, дори в даден момент да няма остра необходимост.

10. Отборът винаги трябва да работи в дългосрочен план.

11. Работата не трябва да се подчинява на замервания, изчисления и статистики, а на разумни преценки и интуиция.

12. Трябват чужденци и различни хора, за да могат да се погледнат нещата от различен ъгъл. В това отношение футболните (спортните) отбори определено са по-напред от други организации.

13. Който иска да задейства и задвижи хората, трябва да докосне техните сърца.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Наученото за образованието от Хаваи и Швейцария

След прекратяване на последната ми работа като учител в училище край Мюнхен, имах прекрасната възможност да се запозная с валдорф практиките на Хаваите и в Швейцария. На остров Мауи бях при двамата най-добри американски педагози и обучители на учители в северна Америка – Антье и Мико Боярски. А в Швейцария в едно от най-новаторските валдорф училища в света, въвело за първи път дюалното гимназиално образование. С голямо удоволствие и засега без подробни коментари и обосновки Ви споделям наученото, което за моя радост до голяма степен съвпада и със собствената ми визия. Част от нещата са от Ники и неговият засега все още необременен поглед на човек встрани от училищата, но много добре разбиращ процесите в тях и необходимостите на новите деца. Изброените твърдения са посоката, която твърдо ще следвам в собственото си развитие и в работата си за бъдещето на образованието по света.

Преди да продължите да четете по-нататък препоръчвам да прочетете първо общата концепция, както и това как би било добре да изглежда един учебен ден.

Учителите (С кого?):
- учителят представлява всички 12 видове интелигентност и се стреми доколкото може да постигне и той най-високата степен на развитие
- Творец-Богочовек, учи се и той от материалите и децата, автентичен е, обича всички деца, дава им Любов, сънува ги, прави индивидуално най-доброто за всяко едно, признава собствените си грешки, допуска и прощава чуждите, вдъхновен е и създава непрекъснато, развива се и живее съзнателно, живее мечтите си, твори света, всестранно е развит
- Учителят е енциклопедична личност и преподава единната наука на сърцето, чувствата, Любовта, Светлината и Творението
- част от учебните занимания се провеждат от гостуващи учители, доценти, водещи семинари, университетски професори, родители, експерти, предприемачи, хора практици
- училището се ръководи и движи като предприятие от опитни мениджъри, администратори, финансисти и всички други необходими специалисти. Учителите се съсредоточават върху преподаването и подготовката. Обединението им се случва на Духовно ниво, с помощта на Ангелите. Така всички заедно работят за децата и са истинските ръководители в общината
- учителите не се претоварват и не се изисква присъствието им под формата на преподаване в повече от три дена от седмицата и повече от 12 ученически часа (6 блока по 2 часа или общо 9 астрономически часа на седмица). Това е необходимо, за да са учителите винаги във възможно най-добра форма, въодушевители и вдъхновители
- когато учителите не са в добро чувствено, Духовно, волево или умствено състояние, то те не преподават
- учителите не са служители или назначени в училището, а са на свободна практика и им се плаща почасово на доверие. Няма подчинени и шефове. Всеки работи само-отговорно и свободно-инициативно
- около 1/3 от работата на гимназиалните учители е в помощ на началните учители
- училището предлага среда за личностно развитие на учителите – физическо място, хора, проекти, финанси, други помощи
- учителите поддържат връзка с хората, които създават голяма полза за обществото: личности, движения, фирми и т.н.

Организацията / движението (Как?):
- Следобяд училището се превръща в средище на общината и в читалище, културен център, място за събиране и срещи, лаб, хъб, предприемачески и бизнес център на сбъдващите се мечти
- петък е ден за излети и занимания извън училище
- четвъртък е ден за практическа работа извън училище
- младежите трябва да са наясно, че образованието не се случва само в определени часове в училище, а винаги и навсякъде. И най-вече в полеви условия и в процеса на създаване, промяна и развитие на обществото
- в училището заниманията са отворени и за деца учещи вкъщи или в други училища, за родители на други деца и за учители от същото и други училища
- училището поддържа собствена земеделска градина, както и всякакви творчески групи по театър, пеене, музика, изкуство и т.н. Помещенията на училището се използват на максимум, включително и нощно време, например като дават възможност за нощувки
- занятията се провеждат в топлото полугодие навън или под проветриви заслони на открито и възможно най-често сред природата. Училището е по възможност с голям двор, като парк
- училищата са и читалища и предприятия, и културни и Духовни центрове, но най-вече свободни и динамични движения в смисъла влаган от Ървин МакМанус
- училищата са организирани под формата на кооперации и са съответно собственост на хората – деца, родители, учители, заинтересовани, административен и технически персона и т.н.
- важни за всички решения се вземат съответно заедно, но се делегира много и специалистите в отделните области имат свобода и скорост на действие. Пълна прозрачност и свободно публикуване на всички документи, дейности, финанси
- училищата притежават фирми, развиват различна, включително предприемаческа и производствена дейност. Самото образование в тях е безплатно, също както закуската, обяда и учебните пособия, които над 14 години включват и новите медии и технологии. В случай на необходимост има къде да се спи и се осигурява дори и вечеря
- училищата са изследователски и научни центрове. Всички направени открития и създадени Творби се разпространяват под свободен лиценз
- изследователската дейност се изгражда от отворено Движение между хора от целия свят
- непрекъснат обмен между различни училища. Всяка учебна година предвижда около два месеца за всяко дете в друга страна (в случай на нежелание, то не се задължава). Престоят се поема според споразумение между училищата, предприятия и донори и е безплатен
- с постигнатите печалби училището се стреми да дава освен дивиденти, то и основен безусловен доход на участващите в кооперацията, както и на нуждаещи се хора от общината или надарени деца. Това може да се прави и от компании, фондации и частни лица от общината. Това обаче е само една първа стъпка към функциониране на училището изцяло без пари
- използване и изграждане на алтернативна икономика – за общото благо – локални/децентрализирани валути, даваща икономика
- най-добре сравнително малки класове до 25 човека, оптимално 12
- изграждане на учениците като катализатори за развитието на родителите им и обществото
- възможности за развитие на родителите
- учениците разполагат със собствени помещения за отмора, престой, работа (самостоятелна и в групи), ползване на нови медии, библиотека и т.н.
- възможност за индивидуално и групово развитие на всички преди и след училище – рефлектиране, медитация, йога, упражнения, пеене и т.н.
- училището се свързва и работи с други училища, както местни, така и по света, които са най-близко до неговата мисия. В същото време има връзки и с училища, работещи по съвсем различни философия, модел, начин и програма. Така децата от рано се запознават с разнообразието в обществото
- обединяване на ученици от различни училища във взаимни обществено полезни проекти

Образователния процес (Как?):
- образование пряко от човек на човек и в малки групи
- създаване на онлайн текстове за учене, водене на блог, писане на книги (от един учител за много ученици, независимо от време и място, работни езици: предимно английски, немски и български като носители на различни импулси и отговарящи на епохата на развитие на човечеството)
- преподаването от човек на човек става лично или с текстов материал, книги и по интернет (за предпочитане е всички материали да са в мрежата под свободен лиценз). Само в особени, специфични и добре обмислени случаи се използва аудио, видео, скайп, чат, телефон и т.н.
- дейно използване на новите медии и комуникационни възможности за общуване и връзка с учениците (не за самия процес на преподаване, а за създаването на необходимата спомагаща и поддържаща среда)
- образование без страх, напрежение и стрес, а с Истина, Любов, Светлина, Свобода, Правда, Мъдрост и Добродетел
- всичко се преподава практично с много творчество, предприемачества и действия в реалния живот. Много социални проекти, никакви домашни и изпити. Винаги наново подготвени богати материали, допълнителни книги за четене, много бързо и интегрирано обучение, с много упражнения и придобиване на способности и умения. Много задълбочено навлизане в света и взаимовръзките му, никакво оставане на повърхността
- винаги се започва с цялостната картинка, разглеждат се малките подробности и части и се завършва с голямата картина
- училището не започва по-рано от 8:30 и не продължава по-късно от 13. Предлага безплатна здравословна закуска в почивката от 10 до 10:30 след ритмичните занимания и преди съчетанието наука – език (език – следствие от техно-кратската ни култура). Също безплатен обяд в 13 след упражненията за крайниците и волята
- на учениците се дава свободата да развиват собствените си импулси и да осъществят собствената мисия. Показва им се също къде са наболелите проблеми на обществото и се търсят творчески решения
- съществува проста и добре изградена система за създаване на ученически фирми
- практическите упражнения по наука и езици, както и определени други занимания се случват по ниво на знанията на учениците. Повечето занимания са в смесени възрастови групи. Винаги има двама учители – млад и стар, мъж и жена. Процесът на учене е взаимен, интерактивен и учениците често влизат в ролята на учители
- препоръчва се развитието на детето в поне един
музикален инструмент, изкуство, занаят и спорт. По възможност традиционни и Духовни, но задължително носещи и практическа полза за развитието на детето и/или общината
учениците и най-вече учителите от гимназията помагат на учениците и учителите от основното училище, като това включва поне една трета от седмичната им работа
- практики и посещения за децата в различни предприятия, организации, граждански инициативи
- 20% от часовете учениците могат да отсъстват
- възможност за по-дълго освобождаване по желание на ученик
- учителите имат всяка седмица два пъти 1:30 след училище време за консултации и индивидуална работа
- цялостната картина се представя в най-различни форми – текст, картинки, видео, музика и т.н. – които са лесни за разбиране и разпространение
- създаване и свирене на Музика/Поезия/Танци от/за учениците и учителите, която да ги свързва с тяхната мисия и добродетели
- учениците готвят заедно (поне от време на време)
- предимно в 11 и 12 клас предлагане на разширена програма за практическо професионално развитие. Дюално училище – 2-3 дена преди обяд в клас, 2 дена целодневно работа във фирма или организация
- по повечетo предмети без домашни, но даване на големи проекти за няколко месеца, тип дипломна/курсова работа, завършващи с писмена работа и презентация
- участие в училищни състезания и олимпиади на международно ниво
- помощ от по-големи и по-можещи ученици за по-малки и с трудности
- представя се възможност за 13 клас пожелание като подготовка за изпити за университет
- едно и двуседмични проекти по различни теми в групи
- няколко седмични помощни проекти всяка година в чужбина в обществено полезни дейности
- редовни акции от сорта на безплатни прегръдки, разходки, събиране на боклук и средства, обмяна на опит и т.н. в общината
- предоставяне на различни възможности след завършване на училище и преди започване на университет или работа – социална работа, пътуване по света, работа за училището и т.н.

Образователното съдържание (Какво?):
- образование за сърцето и чувствата на основата на Дънов (паневритмия), с помощта на Щайнер (валдорф и антропософия) и Лозанов (десугестопедия). Също според модела на 12-те вида интелигентност
- обучение за всички темпераменти и видове учещи, много четене, писане и разказване, създаване на музика, свирене, пеене, рисуване, творчество, пластика и т.н.
- що се отнася до академичните знания, то след петата година на гимназията трябва младежите да са постигнали поне нивото на най-добрите руски гимназии или това на студенти в съответните специалности след втора, дори трета година
- преподават се най-важните знания и способности за Живота, така че да могат да се използват по всяко време на човешкото съществуване
- нови предмети и практики: човешки взаимоотношения; Духовно развитие; общуване; щастие; здраверазвитие; групови процеси и развитие; системно мислене и действие; Битие (минимум практично изживяване на Мъдростта на Битието); физическа активност и упражнения; диета и хранене; време сред природата; работа в полза на и служене за другите; възстановяване, почивка и справяне с напрежението
- обучение предимно за това как да живеем, а не толкова за това как да се издържаме (съвременното образование всъщност не ни учи нито на едното, нито на другото)
- „хакерска“ настройка към живота – има се предвид творческо отношение към света и непрекъснатото създаването на обществени новости и подобрения
- като цяло е важно да са застъпени следните: творчество; педагогика на преживяванията; технологии и онлайн ресурси; щастие и здраве; свобода
- предметите се учат и практикуват системно, тоест цялостно и взаимо-свързано
- изследват и се преподават най-добрите световни и локални практики във всяка една част от човешкия живот

И накрая няколко неща, които касаят по-скоро мен самия:
- занимание предимно с възрастовата група от 14 до 21
- пътуващи, независими, свободно практикуващи учители
- преподаване на математика, всички науки, спорт, технологии, медии, предприемачество, икономика, история, социално развитие (gesellschaftsgestaltung, social renewal), хуманитарни науки. Стремеж да се преподава единната наука на Любовта.

Внимание: На второ място липсва отговора на въпроса Защо, но той е преплетен във всичко останало, а и по-подробно обяснение се дава в общата концепция за образованието на бъдещето.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Гимназиалната възраст и нейното значение

Коя е най-хубавата Ви възраст? Кои са най-хубавите Ви години? Ако сте на възраст над 50 е доста вероятно да кажете веднага – студентските години. Ако сте обаче под 30 сигурно ще кажете – годините в гимназията. Защо ли?

Ами, защото светът се променя много бързо. Преди години истинското (Духовно) съзряване на човек се считало, че става на преклонна възраст от над 55. С течение на вековете тя постепенно намалявала и вече можем да говорим за средно около 28. Тоест приказките за мъдрите старци вече са си чисто и просто един мит. Сега някой да не се обиди – вероятно много хора са мъдри на възраст над 55, но и много са мъдри и само на 28. Възрастта губи силно значението си. Всеки човек с по-богат житейски опит може да потвърди това, особено ако общува с по-младите поколения.

Твърди се, че в следващата културна епоха – тази на българо-славянските култури и на Любовта – възрастта на Духовно съзряване ще падне дори до 21 години. Вярвам го, защото вече виждам такива младежи в обществото ни. Наскоро отново се запознах с такъв – Иван.

Пиша всичко това, защото винаги ми е било най-приятно да работя с хора на възраст между 14 и 21. Това е все още една невинна, почти детска възраст, в която хората са още изпълнени с Творчество, мечти и импулси, искреност и Любов, но и в същото време вече може да се каже, че са пораснали и че имат определена доза мъдрост в себе си. Излиза, че в тази възраст младежите са и най-възприемчиви за Любовта! Според валдорф педагогиката това е времето за преподаване за главата и за мисълта. И това си е така, но нещата се променят и силно се изместват и посока сърцето. Тоест, важно е да не се забравя, че в тази възраст все по-често ще се достига и Духовна зрялост, тоест образованието за сърцето и Любовта не само, че не трябва да липсва, но и трябва да е засилено. Кой, ако не децата, ще донесат и съхранят Любовта да децата? Не случайно много Духовни учения, като будизма и християнството например, казват, че трябва да сме деца в сърцата и душите си.

Лично аз си оставам вътрешно винаги на 18 :)

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Едно голямо видео за образованието от един голям малък човек

Преди няколко дни Никола ми прати ето това прекрасно видео за образованието на бъдещето: http://www.youtube.com/watch?v=h11u3vtcpaY. Винаги съм имал пълна вяра в децата, в техните мечти и интуиция, затова и с голямо желание и Любов изгледах видеото. В същото време имах и завишени очаквания, тъй като много съм се задълбочил в темите на образованието през последните месеци. Очакванията не само, че не бяха разочаровани, но и този път едно дете ми показа колко по-напред са децата с материала (или по-точно колко много сме забравили ние, порасналите :) )

Концепцията на това американско момче напълно потвърждава посоката на развитието на образованието, която сега създаваме с Ники и други близки сподвижници. Ето и основните насоки:

- основаваме образованието на практиката на бъдем здрави и щастливи
- основни предмети – физическа активност и упражнения; диета и хранене; време сред природата; работа в полза на и служене за другите; взаимоотношения; възстановяване, почивка и справяне с напрежението; Духовно развитие
- обучение предимно за това как да живеем, а не толкова за това как да се издържаме (съвременното образование всъщност не ни учи нито на едното, нито на другото)
- „хакерска“ настройка към живота – има се предвид творческо отношение към света и непрекъснатото създаването на обществени новости и подобрения
- като цяло е важно да са застъпени следните: творчество; педагогика на преживяванията; технологии и онлайн ресурси; щастие и здраве; свобода
- подчертава се също необходимостта не от нова система, а от настройка към образованието и живота

Е, това 13-годишно дете (на тази възраст често вече можем да говорим за младеж, но в случая определено си ставаше дума за дете) ни отваря очите!

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Доверието ръководи III

Ако искате да работите с някого, то му се доверете. Ако не се доверявате на някого, то не работете с него.

Продължавам отново с Доверието ръководи на Райнхард Шпренгър.

- доверието е риск и компетенция, които водят до лични резултати

- да се доверяваме е решение, едно съзнателно решението, което знае много добре за възможността да бъдем разочаровани. Добрите ръководители се доверяват на хората си от първия ден. Недоверието им трябва да бъде заслужено.

- доверието е сътрудничество, защото изхожда от добрите намерения на другата страна. Доверието като сътрудническо и въобще винаги трябва да се влага предварително.

- първо идва риска. После доверието. Или недоверието.

- често отвръщането на доверието идва много по-късно от даването му. Но това не е причина за недоверие. Такива процеси в света на икономиката има много. А и в природата. Не можем никога да очакваме веднага и без риска възвращаемост на вложенията си.

- доверието означава преди всичко, че сме готови да отдадем контрол, защото очакваме, че другата страна е добронамерена.

- доверието, за разлика от вярата, е винаги конкретно – за дадето нещо спрямо дадени хора. И е добре, че доверието е винаги ограничено!

- не всеки вид контрол отблъсква доверието. Но колкото по-малко е доверието, толкова контролът по-силно го отблъсква. Всъщност, доверието не е възможно без контрол. Контролът пък е напълно невъзможен без доверие. Важното е да се намери златната среда между тях. Доверието не трябва да е никога сляпо, а съзнателно. Сляпото доверие отблъсква доверието.

- доверието не е задължително морално. Има морално, но има и неморално доверие.

- доверието е чувство. Само разум не стига, за да се доверяваме или не. Затова е най-важно да сме автентични и например да не казваме, че се доверяваме, въпреки че вътрешно не го правим. Другият веднага ще го почувства и така ще се създаде недоверие между Вас.

Шпренгър не само се задълбочава в доверието, но и показва ясно как да практикуваме доверие. Ще започнем с често срещаните методи-заблуди, които противно на очакванията не водят до засилване на доверието или до създаването му:
- пропагандирането на доверие
- праволинейност
- признаване на грешките
- автентичност
- казване на това, което човек мисли и съответно такива действия
- спазване на обещанията
- доверие на заем

Тези неща са може би прекалено „типични“, естествени, в същността на доверието и затова не водят до неговото засилване. Разбира се, като изключим евентуално първото и последното, то те и не му вредят и са дори сами по себе си.

Но нека сега видим как дейно и бързо да създаваме доверие! Важно е да разберем, че доверието се създава, когато има изискване за действие. Едва в процеса на действие можем да разберем дали някой желае да ни се довери или не!

- колкото повече даден човек е раним, толкова по-голямо е доверието към него. Да не забравяме, че на децата се доверяваме най-лесно. Това си ни е заложено в инстинктите.
- доверието задължава силно този, на когото е дадено. Така погледнато доверието е контрол, защото задължава някого.
- едва, когато се направите зависим от работници, то тогава доверието е възможно
- едва тогава, когато дадем свобода на едно нещо, то остава близо до нас. Така е и с доверието.
- отдаването на власт и разбирането на ръководството като услуга е първа крачка към доверието.
- само този, който се доверява на себе си, може да се довери и на другите.

И накрая нещо, което е много важно да разберем и възприемем добре:

Неоправдаването на доверието не е доказателство срещу механизмите на доверието.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Принципът на самоотговорност

Това е отново книга на Райнхард Шпренгър, изпълнена с неговите различни възгледи, почерпани от отгромния му съветнически опит. Основното и послание е, че единствено и само фирми и организации, които работят на принципа на самоотговорността ще бъдат способни да оцеляват, да работят успешно и да се развиват в бъдеще. Но какво означава думата самоотговорност? Вече съм писал по темата за отговорността и за това, че ние поемаме света от Бога и имаме за задача да се грижим за него, да го развиваме и пазим, защото именно ние сме цветето, върха на Творението. Освен това, според Духовните учения и модерната наука Творецът и Творението така или иначе са едно цяло, тоест ние не сме само част от Творението, но и част от Твореца, ние сме творците на света и на собствения си път в него. Е, точно това е и отговорността ни. Нещо, което идва от говора, от словото на Бога, от логоса.

Самоотговорност пък означава, че всеки от нас си носи собствената отговорност сам. Никой не може да поеме нашата отговорност. Всеки един Творец, макар и взаимосвързан с другите Творци и единна част от цялото, носи собствената си отговорност и не може да избяга по никакъв начин от нея.

За Шпренгър самоотговорността се крепи на три основни стълба:
1. свободна и самостоятелна действеност (избор)
2. инициативна и ангажирана действеност (воля)
3. творческа действеност (отговор)

Излиза, че самоотговорността съдържа в себе си доста сериозни действия. А знаем, че действието е последното и най-високо ниво на личностно развитие.

Той не говори са Духовното тълкуване на нещата, но всъщност го намираме ясно и при него – ние сме родени със свободна воля, която трябва да използваме действено в отговор на даденото ни от Създателя Творение, което трябва да продължим да развиваме и усъвършенстваме непрекъснато, за да можем отново да го пренесем, заедно със себе си, на Създателя. Това е нашата лична отговорност, нашата самоотговорност.

Точно това обаче не се разбира от повечето управители на фирми, които наистина управляват само, а не Творят и не ръководят. Любопитно е да се посочи, че думите „сила“ и „действам“ са едни и същи на немски. Шпренгър казва, че силата е в този, който действа. Аз бих казал в този, който Твори от свободната си воля. А да се мисли така е практически полезно :)

Силата на Шпрегър обаче не е само в общите дефиниции и големите приказки, а в напълно свежото, различно и много задълбочено подхождане към всяка една тема. Всъщност неговите книги, макар и да не са художествена литература, трябва да се четат изцяло. Всяка една дума и всяко едно изречение е на мястото си и носи някакъв важен смисъл и е хубаво да се прочете. Не че не става за диагонално четене и за любимите ми кратки обобщения на една цяла книга, но просто няма как да пресъздам дори и до малка степен цялата задълбоченост на мисълта и опита му. Все пак ще обърна внимание на няколко неща:

1. На работното място има два вида отговорност – тази да се свърши работата (това е слънчевата страна на отговорността) и тази да се покаже, че работата е свършена (тук вече имаме работа с израждането й).

2. Освен самоотговорност Шпренгър твърди, че има нужда и от отдаденост (commitment). Това е така да се каже сестрата на самоотговорността. Дори нарежда отдадеността на по-високо ниво, защото тя включва освен самоотговорните действия и самозадължението на съзнателно ниво. Това ни насочва към нещо друго – опората, на която се крепим. Тя идва единствено и само от нас самите, от вътре. В днешно време не можем да очакваме никаква опора от вън, а само и единствено от вътре.

Любопитно е и Духовното обяснение на това твърдение – с идването на Христос на Земята и неговата саможертва в името на всички нас, слънцето, опората ни, вече не е външна за нас, а вътрешна – слънцето е в сърцето ни и от там черпим опората и живота си. Не случайно Ботев търси Светлината и Любовта вътре в сърцето си, във вътрешния Бог, а не във външния. Всъщност, ако истински разбираме Ботев, когато го четем и наблюдаваме примера му, то тогава няма да имаме нужда дори от големи съветници като Шпренгър за ръководенето на живота и предприятията си.

3. Отговорността за всичко, което правим или не правим започва и завършва при нас самите.

4. Професионалното си положение сте си избрали сами и следователно и отговорността си е ваша.

5. Майстор е този, който се упражнява.

6. В хората, които са отдадени на дейността си, се вижда ясно енергия, съсредоточаване и решителност. А енергията е това, което задвижва всичко. И още по-важно – енергията може да се съпреживее! Обърнете внимание, че Шпренгър не говори за показване и предаване на енергията, а за нейното съпреживяване! А това става лесно и просто – като ръководителя обръща внимание и се отнася към следващите го с уважение и Любов.

Обичам да казвам, че учителите трябва като първо и най-важно условие да изпитва безпрекословна Любов към учениците си. Същото може да се каже и за ръководителите и следващите ги! Познавате ли такива ръководители? Ако не, то значи не познавате ръководители? Ами такива учители? Ако не, то значи и учители не познавате. Не всеки, който се нарича учител или ръководител е наистина такъв … по действията им ще ги познаете ;)

7. Обичайте го или го оставете или го променете. Отново блестящо попадение на Шпренгър, предвид че това мото се разказва във фирмите най-често само в съкратен вариант: Обичайте го или го оставете.

8. Работата Ви прави или щастлив или болен. Ако не обичате работата си, то не можете да си позволите да продължите да я вършите.

Интересно е да се отбележи, че Бог е работил само 6 дена, а след това е оставил другите да работят! За себе си работят обаче и така и за него.

9. Много хора говорят за дълг или за задължения. В тях обаче няма Любов, защото те са обвързващи и отнемат свободата.

Или казано по друг начин – не дължите нищо на никого, най-малкото на шефа си. Но за сметка на това е важно да го обичате. Ако не, то сменето го ;)

10. Отданеност е когато Ти е все тая кой ще обере каймака. Който действа, за да бъде възнаграден или за да не бъде наказан, не е при себе си, а това означава, че не разполага и със собствената си власт.

11. Вие получавате обратно от живота това, което сте дали. Или както казват Бийтълс – Любовта, която вземате е равна на Любовта, която правите. Ние сме резонатори сами по себе си и най-вече за самите себе си.

12. Енергията включва качества, които са позабравени и предизвикват дори неприязън в съвременното общество – дисциплина, концентрация и инициативност.

13. Целта! Ами сега? Целите са нещо, с което предприятията и шефовете сами си пораждат много трудности. Ако дадена поставена цел не бъде постигната, то това очевидно не е добре. Когато обаче някоя цел бъде постигната, то изпадаме неочаквано в пълна безтегловност и се питаме – ами сега накъде? Сега само да не си направите извода, че целите не са важни. Просто е важно да се разбере, че не са самоцел. Важен е пътя. А още по-важна радостта по него. Тоест, работата трябва да Ви доставя удоволствие тук и сега, винаги, а не да се надявате, че някой ден ще можете да й се наслаждавате.

14. Как се стига до отдаденост? В личното съпреживяване на общия път. Точно този общ път е самото предприемачество, самото предприятие – място за игра, която не се играе, за да бъде спечелена, завършена или загубена, а за да се играе! Същността на играта и предприемачеството са самата игра и съответно самото предприемачество. Пътя!

Не случайно Иисус Христос казва, че трябва да сме деца и да че той е и истината и пътя и живота.

15. Отдаденост на работното място означава – мога, защото знам, че искам. Работата не само бива свършена, но и желана. Трябва да искаме това, което вършим. Всяка една работа е автопортрет!

16. Организацията е едно събитие, което се случва единствено и само в главите на участващите в нея.

17. Същността на истината е свободата. Външната среда за всяко едно предприятие допуска всички възможности и по никакъв начин не Ви принуждава да преживявате предприятието така, както го правите. Вие сте напълно отговорни за отговора, който получавате.

18. Зашото те не знаят какво вършат. Шпренгър цитира Библията по адрес на ръководните кадри. Да, те наистина незнаят какво вършат, защото погледа им никога не е насочен навътре, а винаги и само навън. Само този, който може да срещне сам себе си, може да срещне и другите.

Същото може да се каже и за познанието. Или казано по друг начин и още по-красиво от Шпренгър:

Най-далече стига този, който остане при себе си.

А Ники от доста дни ми говори, че се съсредоточава върху being … е, Ники е отново близо до истината. Всъщност той е в нея и тя е в него. :) Айде да не казвам повече, че ще прозвучи арогантно ;)

19. Съществуващото мнение не казва нищо. Според Хайдегър науката не мисли.

А според Щайнер нещата, които са правилни или верни може да са напълно различни от истината. Само една кратка басня по този повод:

- едно момче получава пет монети със заръка да купи хляб. Един хляб струва една монета. Ще речете, че момчето трябва да донесе пет хляба и това е вярно, но това не е истината. Момчето се връща с шест хляба, защото който купи пет получава шестия безплатно …

20. Създаването на действителност е първообразът на човешката свободата. Или казано по друг начин – Творчество.

21. Творчеството съдържа в себе си винаги и разрушението. За да се появи нещо ново, нещо старо трябва да си тръгне. Дефиницията на Шумпетер твърди: Инновацията е творческото разрушаване на старото от страна на предприемача.

22. Не става дума да разберем другите, а да ги уважаваме в тяхната неразбираемост.

23. Изберете една действителност, в която всички играят с удоволствие. Но имайте предвид, че трябва да я изобретявате винаги отново и отново.

24. Разбирането е слабо вероятно. Затова най-добре е не да се опитваме да разбираме, а да сме любопитни за другата гледна точка. Трябва да работите срещу неразбирането.

25. Няма информация. Има само комуникация. И сега всеки отново ще възприеме само това, което и без това вече знае. Затова и книгите ми се разбират толкова различно от това, което аз съм имал предвид. Всеки си гледа собствения филм.

26. Примерът – едно пасивно качество.

Защо ли? Ами всеки сам си избира активно кой пример да следва. А и самият пример трябва да е деен, да е предвождащ.

27. Най-важни са клиентите. Това важи за фирмите. А кои са клиентите на ръководните кадри? Следващите ги! (или подчинените, ако използваме думата според съвременната действителност) Клиентите обаче сами си избират стоките и услугите. Е, не е ли време следващите (подчинените), сами да почнат да си избират шефа? Същото важи и за ръководните кадри. Време е и те да започнат да избират. Работниците избират с ангажимента си, а ръководителите – с инициативността.

28. В борбата за власт между работници и работодател, силата е на страната на работниците, защото тях ги има и без работодател, но работодател без работници няма.

29. Ръководенето е връзка. Затова създайте топла социално-емоционална среда.

30. Отговорност не може да се делегира. Самоотговорността е една настройка. Тя не може да се предаде. Работниците трябва да бъдат оставени да я самооткрият.

31. Но никога не правете това, което работниците могат да направят сами! Така не им давате възможност да поемат отговорност и да развият настройката наречена самоотговорност.

32. Обиколните пътища водят до опознаване на околността. Или казано по друг начин – грешките са позволени. Без грешки няма отговорност.

33. Не обвинявайте, просто действайте в отговор. Всеки прави грешки. Признавайте ги отворено, но не кокетничете и не парадирайте с това.

34. Не обвинявайте, а сблъсквайте. Обвинението е лично, общо, насява вина, живее в миналото и е собствено мнение. Сблъсъкът е насочен към трудност, конкретен е, променя, живее в бъдещето и е от обща полза.

35. Всяко обвинение казва нещо за обвинителя, а не за обвиняемия. Обвинението е автобиография.

И накрая, не мога да не споделя прекрасните заключителни думи на Шпренгър:

Мисловните процеси в тази книга не са собственост на автора, а принадлежат на една определена Духовна атмосфера, която един отделен човек не може нито да създаде, нито да обхване.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Опитоменият гражданин

Това е името на една от книгите на една от книгите на управленческия съветник Райнхард Шпренгър. Както и в другите си книги той отново е много различен, но ясен и ни кара силно да се замислим за света и да го погледнем от друга страна. В случая става дума за поведението на държавата Германия, но то може да се обобщи както за Сащ и Япония, така и за ЕС или която и да е друга държава в света. Във филмчетото „Историята на нещата“ има един прекрасен миг, в който ни се показва колко големи са станали международните концерни и защо имат думата навсякъде и за всичко. Да, това със сигурност е така и те със сигурност са много по-силни и могъщи от повечето национални държави. Но нега все пак да обърнем внимание и на държавите, защото те определено в сегашния си вид са едно много голямо зло.

Накратко – чрез многогобройните закони и правила, както и чрез данъците (реално над 80%) съвременните държави силно ограничават свободата и възможностите на гражданите си. Това води до изграждането на безволеви и непредприемчиви граждани, които не могат да поемат собствената си съдба в ръцете си и само се оплакват от всичко и всички. Мда … точно така е. Най-лошото е, че механизмите за постигането на тази зависимост са доста тънки и добре заложени в обществото и в образованието и възпитанието на децата. Това води и до много трудното постигане на истинска личността свобода в днешно време. Многократно съм го изпитвал на гърба си и постоянно ми представлява много голяма трудност да бъда свободен и да следвам собствения си път и мечти. Гражданите са се превърнали в истински роби на държавата вместо тя да им служи вярно на тях. Любопитно е да се отбележи, че на немски думите за „данък“ и „направлявам“ са една и съща, а думата за „управление“ произхожда от корена „алчност“. Доста точно, предвид че в днешно време, с много малко изключения, държавите защитават само собствените си интереси.

И все пак накрая на книгата, след много и убийствена критика по държавата Германия Шпренгър все пак й благодари – за това, че в нея поне издаването на една такава книга не представлява никаква трудност. Мда … има много държави, в които гражданите са дотолкова опитомени и държани под контрол, че дори и това е невъзможно.

И да се върнем отново на Историята на нещата – гражданите и гражданското общество са жестоко притиснати между международните корпорации и правителствата. Според антропософията и Рудолф Щайнер, а и според всеки един свободен човек, държавите трябва да отговарят само за минимално равентсво пред закона, който също трябва да е възможно най-изчистен, кратък, ясен и точен. Това е работа от сферата на главата за потребностите на мисловното и физическо развитие на хората. Фирмите и въобще икономиката или свободния пазар се грижат пък за правилното разпределение на благата, тоест работят за братството чрез силата на волята и предприемачеството. Или поне така би трябвало да бъде, защото сега всички, както държавите, така и корпорации работят единствено и само за повече печалби. Хората и техните свободни и независими начинания трябва да заемат най-много пространство между двете крайности и да ги хармонизират. Хората са родени да бъдат свободни и това е нещото, към което най-много се стремят. Този стремеж идва най-вече от сърцето и това е насоката, в която трябва да работим за в бъдеще – повече свобода за нови предприемачества, действия и развитие.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Безусловен основен доход

Една тема, която от години не е чужда за мен и която определено интуитивно прегърнах още от самото начало. В същото време досега никога не бях се зачитал повече по нея. Обаче ми попадна книжката на Гьотц Вернер по темата, издадено още преди десетина години. Оказа се, че дори и не съм подозирал дълбочината на една такава обществена промяна. Те си заслужават да се разгледат:

1. Отпада тясната и непосредствена връзка между работа и доход.

Преди да обясня защо това е важно и е модел от миналото в следващите точки, ще разгледам значението на думите работа и доход. И обяснението идва от само себе си. Работа идва от Раб, роб. На кого? На Бога! Работата е нещо много важно, нещо, което ни дава възможност да поемем отговорност за себе си, за хората около нас, за света и т.н. Работата е нещо прекрасно, което е личностно и световно развитие и няма нищо общо с труда (нещо трудно и неприятно, както казва и самата дума). Тук е важно и да се спомене, че хората в Австрия и Германия по планините се поздравяват със Сервуз, което идва да каже „твой роб съм“, тоест хората в планината поемат доброволно отговорността да си помагат едни други. Това е смисъла от работата – себеосъществяване и взаимопомощ. Защо? Защото Бог е в нас и в другите хора и работейки за себе си и за другите хора, то ние работим за Бог. Истинската работа включва в себе си винаги свободата, светлината и Любовта.

А какво е доход. Нещо, което е до хода. Ходът – това е нашият път, нашето развитие, ходът на нещата и делата ни. Какво означава да сме до хода? Ами нищо повече от това, че дохода е едно следствие от хода, а не негов смисъл и самоцел! Доходи получаваме в следствие на това, че следваме пътя си. Бог, а и ние самите, се възнаграждаваме за това, че сме на пътя си … Същото както с доверието. Доверието се казва така, защото е до вярата, тоест следствие от вярата. Който има вяра в Бог и в себе си има и като следствие и доверие в хората и света.

2. Когато хората имат безусловен доход и са осигурени, то те имат свободата и възможностите да работят, а не само задължението да се трудят. Личностното себеосъществяване е много по-лесно да се случи.

Но да оставим по-скоро идеологичната част и да разгледаме по-скоро практическите. Какъв е смисълът на икономиката и най-вече на предприемачеството? Създаването на блага (стоки, услуги) за клиентите, тоест служене за другите хора. А какво се случва днес, когато имам в развитите страни предостатъчно наличност на стоки и услуги? Забравяме за другите! Всеки се опитва да се труди, за да оцелее или за да консумира или по други причини и забравя за другите хората. Дори за близките си и за сънародниците и съсъюзниците си, да не говорим пък за „третия свят“. Липсва съчувствие. А точно съчувствието и взаимността са в основата на бъдещата епоха на Любовта. Сегашната икономика ни принуждава да създаваме само материални блага и да забравяме човешките блага и културата си. С фатални последствия, както се вижда от многото войни, например или от отчуждаването.

3. Хората ще започнат да работят повече заедно, взаимно и да създават не само материални блага, но и чисто човешки. Стойностите ще се върна като централна част от живота на хората. Съчувствието и Любовта ще се възродят.

4. Хората ще следват мечтите си и ще се себеосъществяват личностно.

5. Въвеждането на основен доход означава за макроикономиката отпадането на всички данъци без един – данък добавена стойност или да го наречем с по-прости думи – данък потребление. В днешния цикличен свят на разтеж и кризи точно едно органично, самостоятелно и свободно постигане на равновесие в потребление и суровините ще ни отведе на ново ниво на развитие, в Синята Икономика. Хората ще започнат да потребляват по-съзнателно.

6. Само един данък означава и много по-малко бюрокрация и загубени средства за разпределение.

7. Данък добавена стойност може да се наложи да е висок, например 50%, но той и сега е толкова като се имат предвид скритите данъци, които производители и търговци вече са сметнали в цената и предават на потребителите. Освен това, ако ги сметнем и тях, то всеки един човек в развитите държави плаща вече така или иначе до 80% данък, тоест работи 200 дни за държавата и 50 за себе си …

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени