Author Archives: Крум Сяров RSS

About Крум Сяров

http://krumsyarov.wordpress.com/

Крум участва в:


Доверието ръководи II

В първата част на статията разгледах накратко необходимостта от доверието и доверието като условие за съществуването на всяка фирма. В тази част ще обърнем повече внимание на това какво всъщност представлява доверието.

Ние, хората, сме от край време зависими един от друг. Никой не може да оцелее сам. Особено беззащитни сме, когато идваме на света като бебета – напълно сме зависими от родителите си. Тоест, ние още дори преди да се родим, а и непосредствено след това сме напълно доверяващи се същества. Подобно доверие изпитваме не само към физическите си родители, но и към Майката-Земя и Бащата-Бог. Това доверие е напълно необходимо за съществуването ни и без него не можем. Който го носи в себе си, обикновено успява да следва мечтите си и е щастлив. Важно е често да си го припомняме и да не го забравяме. Тук е и границата между доверие и вяра. Дълбокото и пълно доверие не е нищо друго освен вяра.

Доверието е и в основата на обществото. То е един вид обществена норма и конвенция. Без да си имаме доверие един на друг в общесвото, то просто не може да съществува. Можем да започнем от асансьорния техник, да преминем през шофьора на автобус и да стигнем до производителя на хранителни стоки. Особено силна е нашата зависимост от доверие в силно технизирания ни свят, в който дори и да искаме не можем да разберем и проверим всичко. Ситуацията дори и в собственият ни дом наподобява на тази в непознат град, на който нямаме карта и разчитаме единствено и само на обясненията и насоките на хората, които питаме за помощ. Тези хора са ни напълно непознати, но ние нямаме друг избор освен да им се доверим. Това е процес, който се случва във всички области на обществото. Все по-често трябва да се доверяваме на хора, които въобще не познаваме. Светът ни така се променя, че доверието в него неимоверно нараства. Това е и единствения ни шанс да оцелеем!

Изключително интересно е да се наблюдава как традиционните източници и методи за натрупване на доверие изчезват. Това се случва за първи път в историята откак хората са започнали да водят оседнал начин на живот и са се превърнали от събирачи и ловци в земеделци. Първият преломен миг в историята ни е точно този – започването на оседнал начин на живот. Тогава започваме постепенно да губим първоначалното си интуитивно пълно доверие в света, в Земята и във всички живи същества. И едва сега, толкова хилядолетия по-късно, се наблюдава отново обратния процес – увеличаване на доверието!

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Доверието ръководи I

Това е заглавието на една от книгите на немският консултант на мениджъри Райнхард Шпренгър, за когото вече писах няколко пъти. Тази книга може да се нарече и негов житейски принос и централен труд. В нея той поставя доверието в основата на ръководенето на фирми и сътрудници. Според него без доверие успех не може да има.

Вече бях писал какво означава доВерие за мен – така, както вярваме в Бога, така и се доВеряваме на хората. Едното – Вярата – е възвишеното съзнателно чувство, което можем да изпитва само към едно съвършено и развиващо се същество, а другото – доверието – е малкото му братче, което изпитваме към далеч не толкова съвършениете и развиващи се хора. Шпренгър разглежда доверието обаче доста по-задълбочено и систематично, като нещо, което може да се пресметне и което си струва. Тоест, той съзнателно, ясно и точно показва практическите ползи от доверието.

Но защо точно доверието да е в основата на управлението на фирми? Шпренгър дава няколко добри обосновки защо доверието е толкова важно:
- то е нещото, което най-често липсва;
- дава възможност за гъвкавост;
- единствено и само то е в основата на промяната и развитието и гарантира успешното им провеждане;
- подобрява и заздравява връзките с клиентите;
- прави фирмите бързи – фактор, който е повече от решаващ в днешно време;
- създава условията за обмен на знание и можене и е основна предпоставка за предприемачески действия;
- прави възможни творчеството и новостите;
- спестява значителни разходи, например за застраховане, наблюдение и предпазни клаузи;
- свързва по-силно сътрудниците с фирмата и защитава собственото им вътрешно въодушевление в работата;
- прави управлението успешно.

Няма да се спирам подробно на разяснението на всички тези важни доводи. Тези от Вас, които вече са имали възможност да работят знаят доста добре за какво става дума. В това отношение надали Шпренгър надали ни казва нещо ново. Заслугата му е по-скоро, че го казва много ясно, точно, убедително, с малко думи, но с голяма дълбочина и разбиране. Затова и ще обърна внимание на най-важните доводи – гъвкавостта и успешното управление.

Знаем колко важна е гъвкавостта в днешно време. А тя е възможна само ако има доверие. Така например всяка една транзакция на стоки, услуги или пари изисква определено доверие и от двете страни. Още повече, че често плащаме за нещо, което получаваме значително по-късно или обратно – вършим някаква работа, произвеждаме нещо и разчитаме, че ще си получим заслуженото, дори когато става дума за години между процеса на даване и получаване. Особено ясно може да се види това в доверието, което съществува в онлайн търговията и в употребата на портали като ebay. Те не могат да съществуват без голямо количество доверие. В днешно време спокойно можем да наречем всички фирми, които не работят на основата на взаимно икономическо доверие изоставащи.

От казаното дотук става ясно, че доверието е необходимост за съществуването на фирмите. То обаче все повече се превръща дори в условие! Защо? Защото във времето на световна глобализация и отваряне, стойността на една компания се определя преди всичко от количеството на взаиимовръзките й навън, тоест от свързаността й. Ние вече живеем във времето на отворените системи – стратегическите кооперации, аутсорсинга, договорите с различни агенции, франчайзинга, работата от далеч и от вкъщи, онлайн организациите и т.н. са ясни показатели за това. Дефакто вече почти не съществуват фирмени граници.

Глобализацията обаче води до значителни промени не само в необходимостта от доверие, но и в сформирането на самото доверие. Днешните хора сме свикнали малко или много да се доверяваме на хора и на неща, които добре познаваме. Казваме, че можем да се доверим само след известно време на даден човек, след като имаме вече опит в отношенията си с него и многократно сме се убеждавали, че може да се разчита на него и да му се доверим. Това вече не е възможно. Глобализацията, било то пазаруването по интернет или работата с колега от другия край на света, когото никога не сме виждали, ни принуждават да променим отношението си към сформирането на доверие. Вече нямаме възможностите да се осланяме на събрания от миналото опит. Доверието се превръща от функция на и следствие от миналото в инвестиция в и предпоставка за бъдещето. Ние все по-често трябва да се доверяваме тук и сега на хора, които никога не сме се виждали и дефакто не познаваме.

В един динамичен, взаимосвързан и бързопроменящ се свят необходимостта от доверие расте много бързо. В същото време предпоставките за традиционното му натрупване вече практически не съществуват. И колкото по-голямо и многонационално е едно предприятие, толкова по-ясно изразени са тези процеси. Доверието днес е вложение в бъдещето и основен организационен принцип.

А защо доверието води до успешно управление? Отговорът и тук е прост и логичен и не е нещо ново във времето – хората са склонни да следват ръководители, на които имат доверие, дори и да не споделят възгледите им, но не са склонни да следват някого, на когото нямат доверие, независимо дали са на същото мнение. Всеки прави грешки и хората ги прощават, но загубеното доверие трудно се връща обратно.

Шпренгър дава и един прекрасен цитат от генерал Шварцкопф:

Ръководенето е една силна сплав от стратегия и доверие. Но ако се налага да се откажеш от едно от двете, то по-добре от стратегията.

Когато липсва доверие дори и правилните решения биват осъждани. Когато доверието е налице, то дори и грешните биват оправдани и разбрани. Доверието ни дава свободата да правим грешки и да се учим от тях.

А сега да се замислим какво искат да ни кажат двете разгледани обосновки за необходимостта от доверие взети заедно – в епохата на глобализация и културни различия ръководенето от разстояние без редовни срещи и лична връзка е възможно само и единствено благодарение на доверието.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Образованието на бъдещето

За образованието се пише и се говори много, но се върши малко. Затова и аз си поставям за стремеж с малко текст много да кажа и да си насоча усилията към практични действия.

Човек е създаден по Божий Образ и подобие и това най-ясно може да се види в човешките лица, но не при всички, а само при тези, които следват повелите му и собствения си път на развитие. Бог е благословил Човека и му е дал Земята, за да може и Човек да се научи да дава имена на живите същества и да благослови всичко на Земята. Най-голямата благословия е когато принасяме обратно на Бог това, което той ни е дал, но вече в един по-развит и по-усъвършенстван вид. Ние, хората, сме пратени, слезнали на Земята, за да извършим в и от името на Бога точно тази благословия за Земята. Бидейки на Земята задачата ни е да се грижим за нея, да я обработваме, да бъдем земеделци, да Браздим Земята, да сеем и да жънем.

Но защо започвам от земеделието и бразденето на земята? Защото така, както едно дете се нуждае да произнася молитви като малко, за да може като възрастен човек да благослови, така и всеки един човек трябва да се свърже първо със Земята, с Майката, с нисшия си Аз, и то чрез сърцето си, за да може да познае Висшия си Аз, Бога, Бащата, Светлината и Любовта. Особено красиво могат да се наблюдават тези процеси в традиционните по цял свят празници по прибирането на реколтата и благодарността към Майката Земя, която ни храни. Преди две седмици имах щастието на участвам на един такъв в австрийските Алпи. Хората сваляха кравите от високопланинските пасища и им се отблагодаряваха. Всички крави носят огромни чанове, които вибрират с честотата на високите чакри. Вибрациите им се носят не само из цялата долина, но и най-вече синхронизират всички хора. Цялата ми глава и гръден кош вибрираха и се настройваха, както на честотата на Земята, така и на небесната Божествена такава. На кожените колани на чановете са записани прекрасни молитви. Кравите са окрасени и с огромни венци и корони от цветя във формата на сърца, кръстове и слънца. Всяка крава носи на главата си една икона, най-вече на Богородица с Младенеца, но и на Иисус Христос, някои светии, а понякога дори и на Бащата, Бога, с Младенеца. Споменавам за това преживяване, защото то беше едно от най-силните ми през живота. От дълги години ми беше мечта да посетя такова събитие и сега знам защо. Преживях в най-чист вид, чрез тези прекрасни същества, кравите, и тези чисти планински човешки души, как може да се осъществи единството между Човек и неговите Нисш и Висш Аз, как Детето може да се едини с Майката-Земя и Бащата-Бог.
Бразда, Образ и ОбразоваНие имат един и същи корен. Обработването на Земята, както и образованието не са нищо друго освен създаването на един облик, на един Божи Образ на Земята. Всяко дете идва на Земята с определена мисия, носи нови импулси, които са важни за развитието на обществото, на хората и на Земята. Думата образование много правилно съдържа думите „образ“ и „ние“, които искат да ни кажат, че става дума за строго индивидуални процеси от една страна, но и за нещо, към което ние всички заедно се стремим и осъществяване. Всеки има собствена мисия, но всички ние сме едно и всеки индивидуален импулс е част от развитието на цялото, от нашето общо образование.

Образованието следователно е вътрешен процес, личностно развитие, следване на една вътрешна мисия, заложена в Душите още преди идването им на Земята. За всяка една Душа, за всеки един Дух, земният път е училище. Образованието се случва чрез ВъзПитаНие. Думата възпитание идва от усвояването, заучаването (Въз) на „питането“. Детето се развива и се изгражда като човек, като образ чрез питане. Ролята на родителите и обществото се ограничава до отговаряне на питането. Детето пита, тоест използва вроденото си желание за развитие, любопитството си, посредством говора си, живото слово. И родителите трябва да отговорят, тоест да помогнат на детето да се развие. Неслучайно родителите „отговарят“, от говора, отново с живото слово. Отговорът е поемането на отговорност от страна на родителите за развитието на детето. Тя се поема изключително чрез отговарянето на питанията на детето. За образованието и възпитанието си отговаря самото дете, те са вътрешни за него процеси. Но думата „ние“ отново идва да ни каже, че този индивидуален процес е неразривно свързан с всички нас и е част от цялостното ни развитие.

Всички Вие сте запознати с идването на новите деца – индигови, кристални, златни, които носят съвсем нови импулси за развитието ни. И с напълно непригоденото за тях съвременното образование, което води началото си от епохата на ранната индустриализация и е обременено от държавно-корпоративния монопол, произвеждащ добри работници за техническите и икономически нужди на правителствата и картелите. Децата биват унищожавани физически, психически, Душевно и Духовно и биват учени единствено и само да слушат и да изпълняват нареждания. Съвременното образование превръща хората в роботи-роби на едно материално-технократично общество. Всеки един човек отворил Духовните си очи може да потвърди това.

Самият аз го изживях болезнено през всичките си 20 години в образователната система като ученик / студент. Всичките ми болести, без нито едно изключение, се дължат единствено и само на образователната система. Не случайно споменавам болести и насочвам мисълта си към здравеопазването. Започнах със земеделието, но не мога да не премина и през здравеопазването, защото и то е в тясна взаимовръзка с образованието. Самият термин здравеопазване идва да каже, че стремежът на съвременното общество и най-вече на налагащите интересите си фармацевтични концерни е човек да бъде възможно най-болен. Същите тези концерни се стремят и Майката, Земята, да бъде възможно най-болна и пръскат пестицидите си и генно-модифицираните си семена по нея. Умишлено ни разболяват в най-ранна детска възраст, в детските градини и в първите класове. За това се използват редица насилствени методи, които всички ние познаваме. Но сега няма да гледаме назад и да се занимаваме с миналото, а ще видим какво е образованието на бъдещето, което води до здравеРазвитие, тоест образованието води до създаването на Здрави хора със здрави Тела, Души и Духове. Това означава, че се налага образованието често да игра ролята и на лечение за някои Тела, Души и Духове. Както казва Учителят Петър Дънов, не можем да налеем ново вино в стари мехове. Първо трябва да излекуваме старите си болежки, за да можем да се развиваме свободно.

Свобода, свобода за развитие, свобода за намиране и осъществяване на собствената мисия на Земята – именно това ще са стремежите на образованието на бъдещето. Те вече са заложени в някои съществуващи образователни процеси, като например във валдорфското педагогическото движение, основано от средно-европейския съвременник и Духовен съратник на Петър Дънов – Рудолф Щайнер. В неговата педагогика се внимава за необходимостите на детето и се прави най-доброто за неговото развитие. През първите му седем години се отдава предимно внимание на заземяването, правилното осъществяване на връзката с Майката-Земя и природата, с нисшия Аз. Обръща се внимание на движението и физическото развитие на детето, което е важно за неговата воля. Дават се добри примери на подражание на детето, но то само си избира чий пример да следва. През следващите седем години се развива предимно Душата. Детето живее в света на красотата, изкуствата, музиката, културата и трябва да се научи да следва сърцето си, да живее чрез сърцето си, да следва женския път, да открие женското начало в себе си. Необходими са му силни, искрени и морално зрели авторитети, на които то може да се опре винаги. В никакъв случай детето не трябва да се интелектуализира и да се учи на мъжкия път на ума до четиринадесетата си годишнина. Едва след това започва умственото, интелектуалното, логичното, научното образование. На тази възраст детето вече обикновено е минало през половото си съзряване, но продължава да пита. Възпитанието продължава. То вече се случва обаче не с преки въпроси, както при малкото дете, а с латентни, несловестни, незададени въпроси. Единствено и само личния пример на Духовно зрели хора може да отговори на тези въпроси. Това е и работата на учителя – да отгатне незададените въпроси на младежите и да им даде отговор.

Училището обикновено продължава до 19-тата годишнина. След това се счита, че човек може да се развива и образова сам. Затова и една от най-важните мисии на училището трябва да е създава здрави и самостоятелни хора, които да могат сами да се учат и да се грижат за себе си. Определени грешки, търсения и пътища човек трябва да преживее лично. Въпреки това младият човек продължава да има необходимост от хора, от които може да почерпи мъдрост и опит, от съратници и спътници. Не случайно в старите общества в занаятчийското поприще се става майстор чак около 25-тата до 30-тата годишнина. В много култури се провеждат специални обичаи на инициация или на търсене и намиране на визията, мисията на Земята. Индианците чак на такава възраст получават трайните си имена от невидимия свят. Едва на такава възраст имаме и 32 зъба в устата, мъдреците вече са порасли. В антропософията си Щайнер твърди, че пълната самостоятелност на човек започва от 28-та годишнина. От 21-вата до 28-мата си годишнина човек опознава със свободната си воля света, търси мисията си и чак след това се заема с осъществяването й.

Тези процеси можах много добре да проследя и в личната си биография. Вече се радвам, че на 30 години познавам мисията си и още повече се радвам, че тя е била потвърдена на Диана и от Йерархиите на Светлината. Става дума за мисия свързана с образованието на бъдещето. След като преминах през всевъзможните трудности на съвременната образователна система и след като преодолях собствената си алчност за власт, пари и управление, реших да стана учител, да се занимавам с образование и да дам най-доброто от себе си за развитието на хората и обществото.

Образованието на бъдещето е процес на взаимно, отворено, положително и децентрализирано развитие на хората от всякаква възраст. Процесите на личностно развитие и прилагане на наученото не престават никога. Важно е да се разбере, че ние непрекъснато се учим един от друг, не само от някакви гурута или Учители, а най-вече един от друг. Образованието на бъдещето не е догматично и не следва религиозни, научни, политически, икономически, културни или обществени заръки и норми. То е взаимен, общочовешки процес и се случва свободно със стремеж за пълно себеосъществяване на всеки един и цялостно и пълноценно развитие на обществото. Образованието на бъдещето следва както мъжкия път на Мъдростта, така и женския на Любовта. И ако Рудолф Щайнер с неговата антропософия и валдорф педагогика е типичен представител на съвременната средно и западно-европейска културна епоха, то Учителят Петър Дънов е представител, провъзгласител, подготвител на културната епоха на шестата раса, на славяните и българите, на епохата на Любовта, на епохата на живота от сърцето. Валдорф педагогиката е една много важна и наложителна крачка в настоящето по пътя към новото образование на бъдещето. То трябва да произлезне от импулсите на източно-европейците, на първо време българите и да ни въведе в новата културна епоха на Любовта. Ние сме длъжни да подготвим идването на Златните Деца на Земята, защото именно те ще ни въведат в новата културна епоха на Любовта и живота от сърцето.

Така както Петър Димков е приложил знанието, дадено от Учителя, в здраверазвитието, така трябва да постъпим и за създаването на новото образование. Димков, с неговата ирисова диагностика и природолечение ни свързва пълно с Майката-Земя и ни подготвя за пътя на сърцето. Той ми изчиства и пречиства, за да можем да започнем да поемаме новото и да го създаваме. За основа на новото образование можем да вземем валдорф педагогиката. Но сама по себе си тя не е достатъчна и не отговаря точно на търсенията и мисията на българите и славяните. Важно е да използваме знанията и от предишните културни периоди, например тези на Орфей, запазени в родопската пентатоника; тези на богомилите; на есеите; на суфите; Учението на Кришнамурти; тези на египтяните, отразени в голямата пирамида и други храмове и ясно показвани от просветени като Друнвало Мелхизедек. Не трябва да забравяме и новите научни достижения, идващи предимно от Сащ и Русия, както и първите импулси на седмата, калифорнийска културна епоха, чиито представители добре интегрират индийските и индиански традиции от една страна и западните, американски, нови достижения от друга. Типични представители са Грег Брейдън, Стийв Фарбър, Редфийлд, Тихоплав, Гаряев, Акимов, Казначеев, Хари Салман и най-вече Анастасия (представена от Мегре). Новото образование трябва да черпи импулси отвсякъде и да се разпространява свободно навсякъде. То не е институция, а движение, мрежа от хора, свободно обединение от хора.

Но най-необходимо и наложително е едно ново образование, основано на ученията на Петър Дънов. Необходими са дейни хора, като Георги Лозанов, който създаде десугестопедията, благодарение на импулси от Щайнер, Дънов, но и свои собствени. Лозанов направи първата крачка към едно свободно образование на бъдещето, сега трябва ние да направим следващите. Отново подчертавам, че трябва да се използват ученията на Дънов. Особено значение има паневритмията – тя е най-важната подложка.

Образованието на бъдещето се случва навсякъде и непрекъснато. Всеки един от нас е учител и ученик. Това трябва да възприемем съзнателно, да носим в себе си, добре да го запомним и да действаме спрямо него. Новите технологии при правилно приложение ще окажат решаваща помощ за съществуването му.

Образованието на бъдещето е предимно личностно развитие и има поне 12 различни компоненти:

Индивидуалното развитие обхваща пет области на човешката същност:
- ум – най-общо казано наука и съвременно образование, свързва се с мозъка и мисленето, разума, със съзнателното съществуване;
- сърце – чувствена интелигентност, има обединително действие спрямо останалите четири. Включва и системната интелигентност;
- воля – предпоставка за действеност и за самото развитие, свързва се с краката и ръцете и се подпомага от физическата активност и занаятите, включва предимно практическата част, предприемачеството, моженето;
- душа, интуиция, нематериалната човешка същност, тук попадат например изкуствата като начин за развитието й;
- вяра – най-общо вярата в самото развитие и в собствените способности, която се явява и необходима предпоставка за обединителното действие на сърцето. Вярата, чрез доверието, свърва индивидуалното развитие с общественото. Това е и компонентата на социалната интелигентност.

Общественото развитие е това, което е взаимно, тоест заедно с други хора, в обществото. Съдържа също пет насоки според това къде се намираме в съвремието:
- социално развитие – грижа за тялото, за семейството, за хората, животните, природата, въобще Земята като цяло. Неща, свързани с бита и непосредственото ни благоденствие;
- културно развитие – изкуства, занаяти, земеделие, технологично развитие, това което се дефинира под понятието култура и води до създаването;
- икономическо развитие – тук говорим за финанси, капитал, труд, предприемачество, създаване на материални блага;
- политическо развитие – тук говорим предимно за закони, право, държава, международни отношения и организации, рамки за съществуване на обществото;
- обществено развитие – това, което се разбира под гражданско общество и което е независимо от капитала и държавата, третият компонент на социалния организъм според Рудолф Щайнер. Неправителствени организации, сдружения, спонтанни събирания и взаимодействия между хората и т.н.

Творческо развитие е последната група, която надгражда над първите две. Отделния човек и съвкупността на всички хора, обществото, могат да се развиват творчески, тоест да се превърнат в Създатели, Творци, само ако са развили другите си способности от индивидуалната и обществена групи. Този път имаме две компоненти или поне на сегашното си ниво на развитие можем да доловин толкова. Разбира се, можем да изведем няколко различни и тук, но нямаме за цел да усложняваме модела.
- Дух – Духовно развитие. Човек се състои и от Дух. Това е компонентата, която го свързва с останалите хора и с вселената. Това е Творческата компонента, която ни отличава от животните, растенията и минералите. Тази, която ни прави Творци и същества със свободна воля.
- Творец – под Творец разбираме пълното себеосъществяване на даден Човек, група от Хора и на цялото Човечество взето заедно. Това е стъпката, която ни изравнява със Създателя, с Бога, в която и ние се превръщаме в Създатели, така както Човекът Иисус се е развил до Богът Христос и е станал едно с Твореца. Това е науката за създаване на идеи и образи.

Както вече видяхме до определена възраст на децата определено има нужда от учители, както и от родители. Изискванията за учителите трябва да бъдат много високи. Такива трябва да стават само хора, които чувстват тази работа като вътрешна мисия, защото отговорността е много голяма и не се ли прави от сърце и с пълно въодушевление се нанасят често повече вреди, отколкото се носят ползи. Следното е напълно задължително за всеки учител:

1. Истинска и искрена връзка с учениците, аз бих казал дори Любов и пълно разбирателство;
2. да дава положителен пример, аз бих казал отдаденост. Всеки се учи сам, учителя може да даде пример как самия той се учи. Нито повече, нито по-малко.
3. Пълно въодушевление от страна на учителя;
4. непрекъснато любопитство да учи още и да се развива и то повече от любопитството на всеки един ученик;
5. положително отношение към живота, хората, света. Вяра в доброто.
6. Силно чувство за хумор;
7. вяра в собствените сили, вяра в собствения успех и осъществяването на мечтите. Вяра и в учениците, техния успех и сбъдването на мечтите им.
8. Ритъм, постоянство и ритуали. Особено важни са следните:
- поздравяване с подаване на ръка в началото на часа,
- сутрешна молитва (ако е първия час в училището),
- припомняне какво е правено предния час от страна на учениците и допълване от страна на учителя,
- довършване на започнати неща евентуално и свързване с новия урок,
- разказване какво ще се прави през настоящия час,
- същинска част (която може да има най-различна форма – фронтално преподаване, групова работа, ученици преподават, самостоятелна работа и т.н.),
- кратко обобщение на постигнатото през часа (прави се от учениците, а учителя само допълва),
- съобщаване какво ще се прави следващия час (домашни не се дават, но се знае какво се цели да бъде научено, за какво ще става дума следващия път, така че взеки може да работи по желание самостоятелно вкъщи),
- фийдбек от всеки един ученик и от учителя
- завършване на часа с подаване на ръка и пожелаване на приятен ден
9. Никакви контролни, оценки, домашни, заплахи, писане на отсъствия, дневници, бележници и т.н. Всеки един учител трябва точно да знае какво е научил и какво още може да постигне всеки един ученик. Не е толкова важно къде седи даден ученик, а какво и как може да постигне.
10. Обръщане на индивидуално внимание на всеки ученик. Дори трябва да се сънуват учениците и това как да им се помогне най-много за развитието.
11. Всеки един ученик сам решава дали да пише в часа или не. Всъщност, същото важи и за присъствието.
12. Поне 20% от времето се отделя за дейности не по предмета или за свободно време, в което учениците правят каквото искат.
13. Никакви учебници. Материалът се определя динамично от учениците и учителя. Учителя има план и структура, но гъвкава, която позволява бързи промени в интерес на учениците. Индивидуален материал за всеки ученик.
14. Учителят трябва да е 100% подготвен. Преписване, диктуване или т.н. от учебници, записки и т.н. е недопустимо. Учителят трябва да съпреживява във всеки един миг съдържанието автентично.
15. Самостоятелна работа или в група по собствено избран проект, която се представя пред целия клас. Така самите ученици се превръщат в учители и по-добре възприемат, че човек може да научи каквото и да е било само сам, по собствено желание. Освен това се учат да обясняват и да говорят пред цялата група. Това също отнема част от работата на учителя и го поставя повече в групата.

Има и много още неща, които могат да се изброят, но това са едни от най-важните …

Не трябва да се забравя, че учителската работа е изкуство – изкуството да запалиш вътрешния си огън за развитие; за сбъдване на мечтите; за себеосъществяване; за постигане на индивидуалната мисия, заради която сме на Земята; стремеж към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; вяра в Бога. Въодушевлението на учителя се предава на учениците, също и примера как се учи. Оттам насетне учениците сами учат.

Преди да завърша искам да кажа и няколко думи за валдорф педагогиката и какво може да бъде подобрено в нея. Това е важно, за да може да се създаде педагогиката на основата на учението на Учителя, без да се правят стари и ненужни грешки. Можем ясно да кажем – валдорф педагогиката е най-разпространената в днешно време педагогика, която наистина помага за развитието на хората. И докато изглежда, че валдорф е засега най-добрата съществуваща посока на развитие, то можем да споменем, че и в тези училища не всичко е наред. Ще направя опит да идентифицирам основните трудности, които са предимно свързани с рамковите условия, а не толкова с качеството на самото преподаване.

Що се отнася до самото образование, то следните неща могат да се подобрят:

1. Взаимовръзките между предметите да се задълбочат. Всъщност въобще не трябва да има различни предмети и ненужно разделение. В бъдеще в училищата ще се предава само един предмет – Любовта. Сега се забелязва, че не е достатъчно добро и доста остаряло преподаването на въпросите, свързани с Любовта, отношенията между хората в обществото и сексуалността. Същото може да се каже и за така наречените обществено-социално предмети – икономика, политология, гражданско общество, предприемачество. Те практически не присъстват в програмата.

2. Преподаването на математика, физика, информатика, технологии и нови медии след 14-тата годишнина на децата трябва значително да се засили. Новите технологии и медии трябва да се познават много добре, за да могат децата да отсеят зърното от плявата. Новите медии и технологии се развиват значително по-бързо както от отделния човек, така и от обществото като цяло. Технологичното развитие изпреварва културното, обществено, политическо, социално, икономическо и т.н. развитие и ни залива като някаква вълна, която вече дори не знаем как да контролираме. В основата на развитието на технологии седи необходимостта от добиване на контрол над сложни процеси и възможността за бързо извършване на трудни изчисления. Лошото е, че ние вече не контролираме самото средство, което сме създали за контрол. Новите технологии бързо достигат сложността на системите и процесите, които трябва да управляват и съответно вече не ни вършат работа в това отношение. Завъртаме се в порочен кръг.

Истинска опасност идва обаче от това, че новите технологии постепенно се превръщат в самоцел и забравят да служат на културното, обществено, политическо, социално, икономическо и т.н. развитие. От горе казаното за мен следва един много важен извод: новите технологии са добри за нас само тогава, когато ги познаваме, знаем как работят и ги използваме под предназначение като помощници в ежедневието си, там където наистина ни служат и улесняват. Тоест, новите технологии, също както и парите, са само едно средство за развитието на отделния човек и на обществото като цяло. Те не са цел или самоцел. Точно това е важно да се разбере от всяко едно дете. В децата трябва да се възпитава Любовта към живота и процесите на развитие и усъвършенстване.

Любознателност към средствата за постигане на напредък, тоест спрямо новите технологии и парите, в много важна. Във никакъв случай тя не трябва да прераства обаче в Любов или омраза, защото това означава да се обвързваме и привързваме към средствата, а не към самия път и към стремежите. Това би било една голяма грешка. Виждаме всеки ден резултатите от нея. Всяко едно пристрастяване, било то към алкохол, цигари, дроги, залагания или игри е свързано с прекалено обикване на средствата, а не на самата същност. Ако използваме технологиите заради самите тях, то значи вече сме зависими от тях и съответно техни подвластни. Точно в този миг вече не ние тях контролираме с цел управление на сложни процеси и развитие, а те нас управяват.

По-точно казано – ние сме се поставили несъзнателно под тяхна власт. Процес, в който самите ние си измисляме поробител на волята и чувствата ни и се оставяме доброволно под властта му без да знаем какви ще са последствията. И без дори да ни интересува. Човешкия глад за намирането на Бога, господаря, властващия, намира своето задоволяване в самоподчинението ни под игото на новите технологии. Хора, които са се борили за свободата си, измислят ново средство за постигането й, но забравят, че то е само средство и му се подчиняват. Така се превръщат в роби на собственото си желание за свобода. Образованието включва процеси на освобождаване, не на поробване. Точно затова е важно децата да възприемат съзнателно що е то техника и как това средство може да ни помага, когато го използваме съзнателно.

Тоест, децата е важно да разберат, че в основата на света седи човека. Следват човешките взаимоотношения и създадените от тях организации, общества и т.н. Вече говорихме, че присъщи за човека за волята, душата, вярата, мисълта, чувствата, Духа, а присъщи за взаимоотношенията между хората са културата, обществото, социалната среда, икономиката и политиката, например. Едва след това идват технологиите (и парите, които също, строго погледнато, са технология). Те служат на хората и техните взаимоотношения.

3. Повеве предприемачество в училище и сред ученици, учители и родители

Що се отнася до рамковите условия:
1. По-добро съотношение часове работа : заплата за учителите
2. Повече изследователска дейност по отношение на валдорф педагогиката и то най-вече в техническите и социални предмети
3. Повече участие на родителите в процеса
4. Повече работа с фирми и повече собствено предприемачество, за да се избегне прекомерната парична зависимост от държавата.

Сега ако се запитате какво е доброто на тези училища, то могат да се изброят много неща, които са на значително по-високо ниво от „обикновените“ училища.

Що се отнася до самото образование:
1. По-добре подготвени учители
2. Съобразяване с естествените физическо-душевно-Духовни процеси на развитие на детето и образование на детето за цял живот. Задействане на самостоятелността и устойчивостта в развитието. Правилните действия в правилния момент.
3. Индивидуално отношение към всяко дете, свобода, но и по-голяма задружност и взаимна работа в класа.
4. Добри взаимовръзки между предметите
5. По-добри отношения между деца-учители-родители
6. Повече предприемачество и повече разнообразие и дълбочина на ученето. Особено ясно се вижда това в ученето на езики (освен майчиния още два от първи клас), в литературата, в изкуствата, спорта, танца, музиката, театъра, занаятчийството, земеделието, културата, историята, географията, биологията и т.н.

Що се отнася до рамковите условия:
1. Повече увереност в смисъла на процесите и най-вече повече съзнателност
2. Повече независимост от държавата и индустрията, обществена организация на училищата
3. Разнообразна допълнителна дейност, училището като средищен център в общините. Всяко едно училище трябва да седи в центъра на вниманието. Училищата трябва да поемат дейността на читалищата от едно време и да започнат процес на едно ново възраждане в обществото.

Образованието на бъдещето е преди всичко един процес на търсене и осъществяване на собствената мисия, заедно с другите хора. Това е процес на Духовно развитие, израстване и обединение на всички хора по Земята чрез силите на сърцето. Важно е да разберем, че всеки един е учител и ученик, без догми, гурута или наложени норми. Всяка една среща с други хора е урок за тях и / или за нас, от който можем да научим много. Един добър пример за новото образование на бъдещето е платформата ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително: http://openom.eu, която създаваме заедно една група от въодушевени хора. По същество проектът е образователен. Основни дейности са създаването, превеждането и разпространението на значими материали за човешкото развитие, както и даването на непосредствен личен пример от живота на отделните участници. Става дума за един път на единение и взаимопомощ в практическа полза на обществото.

Образованието на бъдещето ще подготви не само идването на новите Златни деца и на новата културна епоха на Любовта, но и най-вече ще обедини хората по Земята. Обединението, също както образованието е един дълъг процес, който вече тече. Именно обединението на следващите мисията си хора, българи, е важно в този момент, за да може да се създадат и първи живи примери на образованието на бъдещето. Образованието на бъдещето се създава във всеки един миг от всеки един от нас, то е процес на непрекъснато личностно развитие и всеобщо обединение. То се създава непрекъснато и навсякъде, тук и сега, от всеки един от нас.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Десугестопедията на Лозанов 2

Обучението преминава през четири етапа – увод, концерт, разработки, представяне. Увода продължава 50 минути. В него всеки се представя с някаква роля. Учещите се участват в процеса като съавтори, но спонтанно. Преподавателят е преди всичко знаещ приятел. Увода протича сред песни, смях, игра. Това е времето, през което обучаващите се разтоварват от ежедневието и се подготвят за усвояване на материала. Втората част е така наречения концерт или тържественото четене на урока. Това е и началото на същинската част. В нея се корени и една от най-важните задачи на десугестопеда – естествено преминаване от увода под формата на игра и приказка към самостоятелна, съзнателна, високо-мотивирана и творческа работа от страна на учениците. Едва след това курсистите са готови за самостоятелна или групова работа и накрая за представяне на постигнатите резултати през цялата група.

Има още няколко неща, които се използват в десугестопедията и на които искам да обърна особено внимание:
- златното сечение – занятията се провеждат изключително според неговите закони. Всичко във видимия ни материален свят (поне в слънчевата система) се ръководи именно от златното сечение – движението на планетите, растежа и структурата на цветята, пропорциите на човешкото тяло, движението на времето, а и съответно майсторските произведения от музиката и изкуството. Най-вероятно зад златното сечение седи един велик Божествен принцип, който може да се окаже валиден и извън границите на материалния свят и извън нашата слънчева система. Във всички случаи подреждането на учебните час по този начин е от огромно значение. Също е важно, че децата интуитивно се учат да възприемат златното сечение. Това е много важно за тяхното Духовно развитие
- учене без страх и неприятни чувства – една от основните задачи на учителя при десугестопедията е в процеса на учене да не присъства нито страха, нито каквито и да е било други негативни чувства. Всичко е положително и Любов.
- пълна Любов от страна на учителя към учениците, пълно уважение и пълно доверие в постигане на зашеметяващо добри резултати. Учителят дава пример и вярва в успеха на учениците си, учи се с тях и е винаги в добро настроение и изпълнен с въодушевление, желание и енергия.
- чувствата са основна част от процеса на учене. Те са значително по-важни от мислите. Учи се предимно със сърце (с Любов и желание) и воля (доброволно и вдъхновено), по-малко с мисъл.
- обръща се внимание първо и предимно на цялото, а едва след това на съставните му части. След като те бъдат представени, отново се изгражда цялото от тях. Живеем в единен и взаимосвързан свят и това трябва да се показва непрекъснато на учениците. На нивото на цялото се осъществява истински съзнателната и творческа работа, а на ниво детайли второпланово се усвояват строителните елементи.
- всички предмети се изучават в едно неразделно цяло. Тоест, не само да има силни взаимовръзки между тях, както при валдорф педагогиката, а те да са просто едно цяло. Има вътрешна интеграция както между предметите, така и между предметите и децата. Отново напомням, че светът е единен и взаимосвързан, а основното качество, което е важно и абсолютно необходимо за бъдещето е обединението. Който владее процесите на единство и обединение, ще има успех в бъдеще.
- учи се с въодушевление, чувство и съзнателно, постига се вътрешно, душевно преживяване.
- няма домашни
- обучението се извършва с помощта на изкуството, театъра, танца, музиката, смеха, пеенето, игрите и т.н. Тук е важно да се поясни, че не се учи като на игра. Ученето не е процес на игра. Играта е необходима за отпускане, за създаване на настроение, за освобождаване, за въвеждане в ученето. Самият процес на учене е положителен и силно продуктивен. Когато се учи, то се учи здраво и истински. Научават се в пъти повече неща за единица време по собствено желание и в пълна радост от самия процес. Съответно и се преминава към следващата теми едва при овладяване на материала над 70-75%. В следващия урок се обръща внимание и на предходната тема. Важен пример, свързан с математиката – задачите са текстови с практически и интересни за децата теми, които психологически пораждат в тях търсенето на решения.

От всичко казано досега се вижда, че учителя трябва да е много добре подготвен и компетенциите му далеч не се ограничават само с педагогиката. Ето какво е необходимо той да може (това включва и обучението му по десугестопедичната методика):
- учебна комуникация на ръба на знанието
- как да вибрира начина на подаване на учебната информация
- овладяване на системата „смях“
- овладяване на системата „песен“
- интонация и дикция на гласа по време на учебния концерт
- прилагане на динамично-глобалните принципи – как да се преплитат цяло-част и част-цяло
- използване на периферните възприятия
- подготовка на илюстративен, стимулиращ материал
- планиране не само на активно, но и на пасивно знание
- познаване, използване и избягване на плацебо ефекта
- познаване и избягване на хипнотичното състояние
- организация и употреба на трите средства на десугестопедичното обучение – дидактични, психологически и художествени в единство

Ето и един малко или много пълен списък на всички методи и средства, които се използват при десугестопедията или които трябва да познавате, за да не използвате:
- класическо изкуство
- плацебо
- парасъзнание
- релаксация под формата на успокоение
- периферни възприятия
- двуплановост в предоставянето на информация
- интонация и ритъм на речта
- увеличено доверие и възприемчивост
- псевдопасивност
- престиж
- множествена личност
- вибрираща релаксативна методология
- нови имена и биографии
- песни
- смях
- златно сечение
- специфична глобалност – цяло-част и част-цяло
- насочена неманипулативна комуникация
- подаване на огромен материал
- преподавателят очаква 100% положителни резултати
- преподавателят обича истински учениците си и ги учи с лично участие и пример в учебния процес

Като заключение мога да кажа, че ако най-добрите практики на десугестопедията се доразвият и съчетаят с най-добрите практики от валдорф педагогиката, то получаваме обучението на бъдещето, обучението, необходимо за златните деца!

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Десугестопедията на Лозанов 1

Наскоро се запознах с десугестопедията и каква беше изненадата ми, когато разбрах, че това всъщност е метод, по който вече съм учил чужди езици! Оказа се, че системата Суперлърнинг, която е най-добрата образователна система, по която някога съм учил, е създадена от десугестопедията на Лозанов. Има разлики, като например даването на домашни и ученето вкъщи, което се оказва, че е било и доста голяма грешка и е пречило, вместо да помага. Точно така и го чувствах!

В тази статия искам да споделя накратко какво представлява десугестопедията. Както всяко едно учение и присъствие на Земята, то тя е най-вече ритъм. Ритъм, който се създава чрез организацията на учебните материали, говора на учителя, структурата на занятията. Тоест изисква се завидна подготовка от страна на учителя още преди самите занимания. По време на уроците най-важни са интонацията и дикцията на говорене, четене и т.н. Възприемайки това, сигурно няма да ни е трудно да разберем защо голяма част от учителите се провалят заради липсата на гласови данни и съответната подготовка.

Следващо важно нещо е авторитета на учителя и съответно спокойната, приятна и освобождаваща атмосфера, която създава, предпоставяйки учениците към усърдна работа, но извършена с отдаване и удоволствие. Как може да се случи това? Ами например, когато всеки урок започва и завършва с песен, молитва или мантра. Хуморът и спонтанния смях са неразделна част от часовете и са силно желани и винаги добре дошли! Колкото повече има от тях, толкова по-добре. Важно е да обърнем внимание на думата спонтанност. Подготовката за всеки един урок е важна и е хубаво да има добре направен ритмичен план, но още по-важно е да има спонтанни, интуитивни действия и гъвкавост. Учението не е статичен процес, а е едно безкрайно ритмично и спираловидно разгръщане, което живее от динамиката и спонтанността.

Ние учим, защото учението е част от нас и е в основата на нашия път на Земята. Това означава, че учението трябва да е част от самите нас, от ежедневието ни, от света ни. Досега образованието се случва преди всичко само по себе си, в откъсната и изолирана, защитена от света среда, на така наречените училища. Това е грешно. Ние учим във взаимовръзки, учението е естествен процес на развитие, който ние носим в себе си. Изтръгването на хората от средата им, както и на учебния „материал“ не води до резултати. Светът е взаимосвързан и именно така трябва да го възприемаме, разглеждаме и изучаваме. Нещото, което най-много ни свързва на този свят е Любовта. Следователно тя и всички следващи от нея положителни чувства трябва да са неразделна част от учението.

Съществуват три основни десугестопедични принципа:
1. Радостно и спонтанно концентративно спокойствие, тоест човек хем е в добро настроение, хем напълно съсредоточен в процеса на учене.
2. Динамична, структурирана и йерархична глобалност, тоест всичко е взаимосвързано, всяко нещо е част от друго по-голямо нещо и всяко нещо съдържа в себе си по-малки неща. И всичко е свързано посредством ритъма (на Вселената).
3. Десугестивна нагласа с цел спонтанно освобождаване на потенциалните възможности на ума. Или казано по друг начин – хубост на сила не става! Всеки един има потенциала да се развива и да учи, но това ще стане едва тогава, когато човек бъде предразположен и се чувства радостен и свободен да го направи по собствената си воля. Тогава учението носи резултати и ние можем да достигнем пълните си способности, който силно надвишават това, на което мислим, че сме способни. Само един пример – по метода на десугестопедията на Лозанов децата научават три пъти повече материал за 2/3 от предвиденото време. На курсовете по английски и немски, които посещавах по тази система учех по около 200 думи на ден и около 1000 на седмица. За около 6 седмици курс знаех над 5000 думи. В рамките на около три месеца така може да се научи цял един език.

Десугестивната нагласа, третия принцип, се създава от обучаващия се! Тук виждаме отново, че нищо не става насила и с външна намеса. Майсторството на преподавателя е да проведе учебния комуникативен процес на нивото на потенциалните възможности на личността на обучаващите си. Казано по-просто – учителят трябва да се съобрази с индивидуалните дадености на всеки един от учениците. Обучението е взаимен, но строго индивидуален процес. Дори да работи с над 30 деца, учителят трябва да може да отговори на необходимостите на всяко едно.

Съществуват три основни групи средства, според които можем да оформим методологията:
1. Психологически. Тук включваме цялостната организация на учебната комуникация. Особено внимание се отдава на така наречените периферни персепции, тоест на възприеманото подсъзнателно от околната среда. То има стимулиращ характер. Затова е важно как е украсена учебната стая или къде се провежда обучението. Наличието на приятна музика или съответно дразнещи външни шумове е от ключово значение. Значението на художественото оформление и въобще на изкуството в образователния процес е първостепенно. Но има дори нещо още по-важно – състоянието на учителя. Учителят е пример във всяко едно отношение. Учителят трябва да провежда заниманията свеж, спокоен, изпълнен с Любов, с радост, желание, удоволствие, с приятен глас, чувство за хумор. Така да се каже да ври и да кипи, в положителния смисъл на думата, в учебния процес. Да е истински ръководител чрез силата на собствения пример.
2. Дидактически. Тук няма да навлизам в подробности засега
3. Артистични. Педагогиката е изкуство, а учителят е майстор на това изкуство. Майстор, който може да възприеме потребностите на всички ученици и да ги въодушеви. За това са необходими богата гама от художетвени, певчески, артистични, спортни и т.н. умения. Всъщност десугестопедията изисква от учителя наред с педагогическите и художествени и много други умения – лингвистични, психологически, анатомо-физиологични, та дори и психотерапевтични, когато е налице нарушение на здравословното развитие на детето. Тук не можем да не дадем един пример за необходимост от лечение на създаваните от обществото предразсъдъци. Често се казва, че дадено нещо, например ученето на 200 думи на даден чужд език на ден, е невъзможно или много трудно. Това не е вярно. Способностите на човешката същност са неограничени. 200 дума на ден са напълно възможни, също както и да се научим да четем в рамките на месец. Именно и в това се крие смисъла на думата десугестопедия – обучение чрез освобождаване. Освобождаването от предразсъдъците, страха и всички други негативни чувства, свързани с образованието и обучението са в основата. Излиза, че един учител в днешно време е дори преди всичко психотерапевт, който освобождава детето от предразсъдъците в обществото и натрупаните болестни процеси и му дава възможност за свободно и изпълнено с Любов развитие.

Всичко е възможно! Това е първото нещо, което учителят трябва да покаже на децата. Няма трудни, непосилни и непостижими неща! Всичко е възможно и то може да се постигне с радост и Любов. Да, понякога страданията са необходими, но те са част от процеса на лечение на вече натрупани негативи, а не са част от процеса на обучение. Или поне не би трябвало да са част от него. Учението е процес на развитие. А всеки един процес на развитие е процес на разширяване на Любовта и стремеж към нея. В този процес страданията нямат място. Страданията са процес на прочистване на натрупани от неправилния образователен процес негативи. Здравеопазването е необходимо единствено и само, когато процесът на образование не е създал хора, които се намират непрекъснато в процеса на Любовта и здраверазвитието. Лечението става необходимо в следствие на неправилно образование. За съжаление всичко това съм изпитал не само аз на собствения си гръб. Важно е да не го слагаме и на гърба на децата си.

Като бъдещ учител по математика е твърде вероятно да се сблъскам именно с предразсъдъците по отношение на трудността на този предмет още в самото начало. Това означава, че в самото начало ще трябва да бъда преди всичко психотерапевт и да практикувам десугестопедията и други методи за освобождаване на децата от събраните вече предразсъдъци. Точно в този миг не мога да не цитирам за пореден път Айнщайн: Образованието – това са натрупаните през първите 18 години предразсъдъци. Айнщайн има, разбира се, предвид тогавашното, а и сегашно „нормално“, възприето, училищно образование. Образованието като процес е, както казва много точно Рудолф Щайнер – Изграждане, възпитание към свободата. Образованието и учението е път към свободата. Човешките деца се нуждаят от въодушевени ръкододители по пътя към свободата. Това е първата, най-важната, основната задача на всеки един учител – да освободи децата, да ги поведе към пътя на свободата. А това става единствено и само чрез личен пример, когато човек сам е на пътя на свободата.

Какъв е резултатът от десугестопедията? Не само се освобождаваме и научаваме повече за по-кратко време, но дори си почиваме, възстановяваме силите си и дори се лекуваме. Правилният процес на учене е и винаги процес на лекуване и оздравяване. Доброто образование включва в себе си здраверазвитието, процеса на салютогенеза.

На страницата на Духовна библиотека Спиралата можете на намерите повече по темата.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Учението като участ и общ процес

Ако разгледаме думата уча-ст, то се вижда, че произлиза от уча. Можем да заключим, че участта на човека на Земята е да се учи, да се развива, затова душата му се е родила на Земята в тяло. Самата дума у-ча идва да ни каже, че ние сме в Божествената енергия. Същото може да се види и в думата ча-ст, която ни показва, че ние сме част от цялото, не само в Божествената енергия, но и част от нея. Думата уче-ние пък потвърждава, че това е един всеобщ процес, в който всеки един от нас е в Божествената енергия, но всички ние участваме заедно в него, съвместно, ние сме съ-у-част-ници в този процес.

И ако учението е нашето призвание, то у-важе-ние-то е начина, по който трябва да се движим по пътя си. Всички ние сме свързани и важим един за друг. Свързани сме като с въже един за друг по пътя на учението си. Затова и трябва един друг да си помагаме и да се уважаваме по този път.

В основата на учението е следователно взаимното уважение, дори много повече – Любовта. Тя е Божествената енергия, която ни свързва всички заедно по пътя ни на развитие на Земята. Особено важно е за всеки един учител да изпитва Любов към всичките си ученици. Без нея няма нито уважение, нито учение, процесът не е взаимен и в такъв случай би било по-добре да оставим децата сами да се образоват.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Валдорф педагогика и образованието на бъдещето

Най-късно от книгите на Диана Мечкова, получени непосредствено от йерархиите на Светлината и Любовта, знаем колко са важни идващите Златни деца, за бъдещето на цялото ни човечество и планената Земя. Наше задължение е да развием една педагогика и образование, които да подготвят възможно най-добре идването на и самите Златни деца.

Започвайки да се занимавам с учителска дейност във валдорф училище, въодушевено от антропософията и дейността на Рудолф Щайнер, то не можеше да не си задам въпроса дали това е най-доброто за Човешките деца на бъдещето. След над 8 месеца интензивна подготовка и запознаване с всевъзможни педагогики, както и 6 месеца преподаване на информатика според антропософията на Щайнер, то мога категорично да заявя, че това е най-доброто, което съществува. Емоционалните, социални, предприемачески и умствени способности на децата го потвърждават напълно.

В същото време и във валдорф педагогиката има още много важни задачи, които предстои да бъдат свършени, за да се подобри обучението още повече. Много важно е да се внесат повече движение и живи сили в образованието. Също така значително да се задълбочи съвместната работа между учителите, учениците, родителите и всички помагащи и подпомагащи свободно организиращите се училища. Важно е да се постигне признание и независимост от държавата, както и пълна самостоятелна издръжка, независима от държавата и частния капитал на отделни предприятия и личности. Чисто педагогически трябва да се заздрави работата между класните ръководители до 8-ми клас и гимназиалните учители. Необходими са и повече и по-различни възможности за допълнителни занимания, според интересите на учениците. Важно е и по-доброто преподаване на природните и научни дисциплини, и най-вече на математиката, която се разглежда от Щайнер като предпоставка за Духовно развитие.

Валдорф педагогиката е най-доброто, което имаме, но трябва да се развива и да поема импулси отвън. Особено подходящи са отделни методи и вдъхновения от педагогиките на Френе, Толстой, Монтесори и Лозанов. Но не трябва да забравяме и всички онези положителни импулси, които идват от частните и държавни училища (това са тези зависими от държавен и частен капитал училища, които нямат нищо общо с така наречените свободни училища). Да не забравяме и възможностите, които дават новите комуникационни технологии и отвореното общество – образование извън училище, чрез интернет, от човек на човек, въобще истински свободно, независимо и отворено образование за всеки.

В следващите си статии ще опиша някои от споменатите по-горе педагогики. Особено внимание ще обърна на Френе и най-вече на Монтесори и на Лозанов. Последният, българин, създател на десугестопедията, е учен, следва научен подход, но се говори, че е бил силно повлиян от Учението на Дънов. В същото време не можем да не забележем, че сходството между валдорф и десугестопедия е повече от голямо. Разликата е в степента на разработка на системите, мащабността и популяризацията. В това отношение десугестопедията е на правилен път, но е в много начален стадий и силно бледнее като мащаб пред антропософското преподаване. Но има и някои страни, които са доказано по-успешни.

Досега в България няма валдорф училище. Аз мисля, че това не е случайно. Прякото приложение на даденото за Средна Европа от Щайнер Учение, сигурно не е най-доброто за България. Не случайно си имаме Дънов. Голямата задача пред българското образование е следователно да извлечем необходимото от Учението на Дънов, така както Петър Димков го е направил в областта на медицината, и да го приложим в съчетание със средноевропейски импулси, идващи от Щайнер. Десугестопедията на Лозанов е първата крачка. Лично аз смятам да работя в тази насока за в бъдеще.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Първите пет етапа в развитието на човека

Според антропософията на Рудолф Щайнер животът на човек протича през различни етапи, всеки от които продължава около 7 години. През всеки един етап се осъществява изграждането и развитието на дадена човешка структура. За възпитанието и образованието най-важни са първите три етапа, до 21-вата годишнина, до извоюване на необходимата самостоятелност и независимост на младия човек.

До 7 години се развива физическото тяло на детето. Това е времето на подражанието. След това, до 14 години се развива душата му. Това е времето, в което детето се подчинява на авторитетите – родители и учители, най-вече. От 14-тата до 21-вата годишнина се развива собственото мислене и убеждения. Едва след 14 настъпва времето за умствено развитие и съответно за интелектуално обучение. Това означава, че ако преди това затормозяваме детето с научно възпитание и обучение, то връзваме голяма част от необходимите му сили за физическо и душевно развитие. Това съответно пречи на правилното образуване на физическото тяло и на душата и води до последствия, които дават отражение в по-късния живот на възрастния вече човек. Важно е да се отбележи, че много от процесите са много трудно или почти необратими и че пропуснатото физическо и душевно развитиет в ранното детство трудно може да се навакса.

Човек идва на Земята под формата на дете, за да осъществи изживяното в Духовния свят преди раждането си и след предходната си смърт. Това е така наречената мисия на Земята, смисълът на съществуването ни тук. Стремежът на всяко едно възпитание и образование е единствено и само свободата – възможността за възприемане на собствената мисия и следването й. Децата не трябва да се възпитават според изискванията и нуждите на обществото, а да им се даде възможността да осъществят мисията си и да променят обществото и живота на Земята и Небето към добро.

До 7 годишна възраст детето е силно свързано с миналото си на Небето. То изпитва преданост към Духовния свят и е в непосредствена връзка с него. Съвсем естествено явление е децата да си говорят с невидимите си приятели, например Ангели, от Духовния свят и да ги виждат. Това не са някакви детски измишльотини, а са чиста реалност. Детето има мисия в нашия свят и е избрало пътя към идването си на Земята и осъществяването й тук. Затова е много важно то да се „заземи“ добре, да се сдобие с корени. Това, разбира се, не трябва да става чрез подрязване на Духовните му крилца и забравяне на мисията (често забравянето на мисията се случва, но при едно добро възпитание и образование, тя е жива в детето и рано или късно изплува в съзнанието на порасналия вече човек). Заземяването става най-добре чрез подражанието. Подражанието обаче не се извършва на сило. Родители и възпитатели са длъжни да дават положителен пример, но детето само си избира на кого да подражава. За детето до 7 годишна възраст целия свят си остава морален, защото е силно свързано, дори можем да кажем – живее – с и в Духовното си минало.

От 7 до 14 детето започва да живее повече в настоящето. Заземяването е в напреднала фаза, благодарение на развитото физическо тяло, на способността за свободно движение, говорене и т.н. Детето започва да се радва на света по човешки, по земен начин, а не както досега по Небесен, Ангелски. Затова е важно чрез обучението да породим наслада у детето. Това е задача на авторитетите и е възможно само ако човек е съхранил жив усет към изкуството, само ако в самия него гори жив пламък и любопитство към живота, само ако е запазил пластичността си и способността за метаморфоза и развитие. За детето на тези години светът е красив. Ние самите, като родители и учители, трябва също да сме убедени, че светът е красив. Светът е прекрасен! Това е ръководната представа на детето, което в този период изгражда душата си и следователно и обучението трябва да е красиво художествено изживяване.

Едва след 14-тата годишнина започва интелектуализирането и систематизирането, науката придобива важност, а детето трябва да развие специфичния за човека ум и разум. Това е времето, след и в късния пубертет, когато за детето светът става истинен. Това са и миговете, когато детето започва да изживява импулсите на бъдещето. Авторитетите вече престават да съществуват. Юношата започва да се стреми към свобода и да изгражда собствени възгледи, авторитетите биват поставени под въпрос, с тях започва едно премерване на силите. Това е много важно за младежите, за да видят доколко техните новосформиращи се възгледи са способни живоспособни и животворящи. Откритото предизвикване на родителите и учителите е здравословно за детето, особено, когато досегашните авторитети имат какво да дадат за развитието на подрастващите. А те имат само ако са автентични, ако живеят собствената си мисия, развиват се и дават пример. Любовта към заобикалящия ни свят и науката, към любознанието и развитието са много важни.

Обикновено на 19 години децата напускат училището. Следва донякъде логичния въпрос защо не едва на 21, след като едва догава свършва поредния седемгодишен период от живота и развитието. Едва тогава младите хора са готови, поне частично, за самостоятелен живот. Разсъждавайки така е важно да не забравяме, че за около 19 години констелацията на небесните тела се повтарят във вида, в който са били по време на раждането на детето. Това е много важен миг, в който често се посяват семената на бъдещето на младия човек. За това е важно той вече да има свободата, да не е обвързан с училище, и да може да направи първи стъпки по собствения си път. Често можем да видим в биографиите на известни личности колко важни събития от живота им се случват именно на 19 години.

От 21-вата до 28-мата годишнина на живота на младите хора започва един етап, който е под звездата на повече самостоятелност, но все още не може да се определи като пълна независимост. Това е времето, в което хората изпробват какво ли не в търсене на мисията си и в заздравяване на силите. Това обяснява и голямата страст към приключения на хората от тази възраст. Едно време подрастващите майстори занаятчии на тази възраст все още са зависими от учителя си и не са получили титлата майстор, въпреки че имат относително голяма свобода и вече печелят за собствената си издръжка. Едва около 30-тата годишнина вече могат да се нарекат майстори и получават пълната правоспособност да работят изцяло независимо и според собствените си възможности и вече открита и съзнателно възприета мисия.

Подобни процеси можем да открием и в индианските традиции по търсенето на визията. Това се случва около 25-тата годишнина. Тогава хората дори още нямат имена. Необходимо е да преминат необходимата инициация, в която получават от Небето мисията си и започват да я следват съзнателно. Едва тогава те могат да се нарекат завършени личности на Земята и да се нарекат със собствени имена, такива, които сами са си дали. Според мен едва един такъв човек, Човек, който си знае мисията (има крила), но и е добре заземен (има корени), е готов да поеме отговорността на собствената си свобода.

В днешно време можем да забележем много често забавянето на тези процеси. При някои хора четвъртия етап завършва значително след 28-мата годишнина, а често и въобще не се стига до такова ниво на развитие, така наречената инициация, майсторство или припомняне на мисията. Според съвременната психология много от хората остават на нивото на развитие на 7-годишно дете или на нивото на 14-годишен юноша, което се отразяване негативно на обществото, още повече, че голямата част от хората на ръководни постове (над 90%, около 60% са дори на първо ниво) са на тези две нива на развитие. Тези нива на развитие още не дават възможността да се поеме отговорност за общото и за другите и водят единствено до задоволяване на собствените потребности и егоизъм. Такива хора или не могат да си припомнят мисията си или не я следват. В същото време се случва някои хора да се развият и по-бързо и да достигнат последното ниво на психологическо осъвършенстване.

Именно това начало на свободното следване на собствения път, е и начало на петия период, в който Човек вече е готов да поеме отговорност не само за собствената си мисия, работа и задължения, но и за семейство, родители, за други хора и за обществото като цяло. Не трябва да забравяме, че най-важна е мисията, която служи на Бога, след това е служенето в името на обществото, после на отделните индивиди, после на познати, приятели, роднини, семейство и чак накрая по важност идва служенето в името на собственото аз. Човек работи най-вече за Бога и най-после за себе си. Но за да е възможно да се случи това е необходимо да е завършен като индивидуалност (ин-диви-дуал-ност – двойнствеността на Божественото и Земното у Човека, който има корени и криле и следва с радост мисията си, както на Земята, така и на Небето), като личност, да се е откъснал от собственото си его, но да обича както себе си и семейството си, така и ближните си и враговете си и цялата Земя и целия Свят. Не случайно Христовата възраст настъпва на 33, а не по-рано.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Живи понятия и метаморфози

Според валдорф педагогиката всякакви дефиниции преставляват смърт за възпитанието и обучението. Мъртвите понятия могат да свършат работа на човек над 35 години, но не и да дете. На детето са необходими живи понятия и метаморфози, които да се развиват заедно с него. Това означава, че трябва да характеризираме, да описваме, нещата като ги разглеждаме от различни гледни точки. Така силите в душата на детето остават живи и пластични. Трябва да поднасяме на децата живи и дейни неща, които ще ги съпровождат през целия им живот. Затова и ранното и постоянно съприкосновението с природата, с растенията и животните е толкова важно. Те водят при детето до вътрешно преживяване, събуждат любопитството му и запалват вътрешния му пламък.

Всичко трябва да се отнася към идеята за човека. Важно е да се събуди в малкото дете чувството на преклонение, на молитвено настроение. В късните, мъдри и свободни, години на живота то се превръща в способността и силата да благославяме.

Готовите умозаключения на възрастните не носят полза на децата. Нещата трябва да бъдат обсъждани с децата, да не се дават наготово. Важни са процесите на вътрешно движение и гъвкавост. Учейки децата да разсъждават ние изграждаме у тях основните душевни навици. Знанията от и за живота са важни за децата. Разбира се, трябва да се внимава как се поднася всичко на детето и в никакъв случай да не се започва с ранна интелектуализация, а да се залага на преживяванията, на живата сила и на ритъма, които се крият в тях. Също така и на наблюдението и описанието им.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Преводът на Невидимият град е готов!

Здравейте,

много се радвам да съобщя, че днес най-после успях да завърша превода на книгата на Хари Салман за Духовната биография на Русия „Невидимият град“. Можете вече да си свалите нередактирания файл. Пожелаваме си приятно четене и лек и успешен път към осъществяване на българо-славянската мисия! А също така и Ви пожелавам да намерите своята собствена мисия като част от общата мисия за Духовно и физическо обединение на Света!

Всякакви корекции, забележки, мнения, доразвиване и т.н. на съдържанието можете да пращате до мен. С удоволствие ще говоря с Вас и с автора. Надявам се, че скоро ще можем да го поканим да ни разкаже повече на живо и че ще ни предостави и други толкова силни и вдъхновяващи книги за превод!

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени