Author Archives: Крум Сяров RSS

About Крум Сяров

http://krumsyarov.wordpress.com/

Крум участва в:


По пътя на здравословното хранене

Човек е гладно същество. Гладно за развитие, за духовна храна и за Бога същество. Но пътят на развитие минава през тялото и през физическото хранене. Затова започвам да пиша в Отворената Положителна Медия от храната, от нещото, което определя най-много какви сме.

Започвам наобратно и давам първо кратко и ясно обобщение какво и как ям.

  1. Храна без химични добавки
  2. Органична храна
  3. Храна, идваща само от близката околност
  4. Никакво месо и храни, произведени от животни (изключение е меда)
  5. Сезонна храна
  6. Суровоядство
  7. Разделно хранене
  8. Непреработена храна (без готвене)
  9. Ям бавно с дълбоко уважение, одобрение, признателност, любов и щастие
  10. Не повече от 1,2 кг на ден
  11. По 3-4 пъти на ден по едно и също време – закуска след 9, обяд преди 13, вечеря преди 19
  12. Събирам храна направо от природата, купувам прясна храна от производителите или в най-лошия случай от местните магазини за органична храна.

Човек е това, което яде. Та нека видим какви хора сме. Аз лично съм нов човек, по-добър, откак ям според списъка горе.

Химията в храната
Всичко започна преди около четири години, когато разбрах какви химически добавки се прибавят към храната. Така наречените Е-та. Може да намерите техни списъци и обяснения в мрежата, например тук. Една много добра страница на английски се намира тук. Направо се уплаших какво ядем. Ще дам само няколко примера, като Е252. Това е един от най-често използваните консерванти. Навсякъде е. Смъртоносен е в много ниски дози, което не означава, че ще умрете от количеството, което поемате ежедневно, но тровите трайно тялото си и се състарявате преждевременно.

Друг прекрасен пример е ортофенилфенол, отново консервант, използван предимно при цитрусовите плодове (лимони, портокали, грейпфрути и т.н.) Маже се по кората. Лошото е, че се поема веднага от кожата и влиза в кръвта. Не може да се измие с вода. Търкането само спомага поемането му през кожата. Случайно или не, когато разбрах за това вещество, работих в голямо химическо предприятие и имах „щастието“ да видя какво се случва, когато изтече някъде това вещество. Толкова е опасно, че се вдига тревога най-висока степен, всички работници напускат помещенията и идват едни хора, облечени като космонавти да го чистят. И това при доза над 4 мг. Сега си представете как децата ви го поемат това нещо през кожата на ръцете и чрез устата и езика. Няма да им стане нищо видимо, но се тровят от малки.

Не беше трудно да взема решение да спра с храните, които съдържат химически добавки. И започнах за първи път през живота си да любопитствам какво точно ям. Оказа се, че не е никак лесно да се намерят храни без „отрова“.

Органичната храна

Това ме насочи към така наречената органична храна. Това са продукти, които не са били изложени на никаква химия през целия си производствен път – от добиването на семето, засаждането, поливането, пръскането, брането до превозването и следващата преработка. В началото не бях сигурен дали ще е вкусно, все пак няма никакви добавки и овкусители. Оказа се, че не само е вкусно, ами е много по-вкусно. Някак си по-мек, лек, ненатрапчив вкус, по истински и нежен. По-вкусно и по-здравословно. Не беше трудно да започна да ям само органични храни. Ама не спрях дотук. Оказа се, че има органична храна от парник, която не е толкова вкусна и полезна като тази на открито. Пък и нали е важно да е полезно не само за мен, ами и за околната среда. Доставки от Аржентина, Южна Африка или Нова Зеландия са всичко друго, но не и полезни за околната среда, макар и органични. Като следствие започнах да ям само храни от региона или ако не може, то поне от Европа.

Месото

Следващото нещо, което ме смущаваше беше месото. Обожавах месо. За мен храненето беше месо. Ядене без месо, не беше ядене. Под два пъти на ден месо и под триста грама на ядене не падах. Но постепенно се събраха причини, които ме въодушевяваха да го намаля значително и накрая дори да го спра, което беше изненада и за самия мен:

  1. Не е здравословно да се яде месо, защото носи данните на смъртта, не е живо, отнема жива сила от тялото и душата, вместо да им дава такава. Имах щастието да се убедя в това, присъствайки на раазлични замервания с много точни уреди и научни подходи. Тялото всъщност губи още живителни сили и се бори отчаяно с мъртвата тъкан. Което възбужда още повече глада за живителна енергия и Ви се яде. И тогава поемате още месо, още мъртва тъкан и така се затваря порочния кръг. Тялото се бори със себе си. Веднъж прекъснем ли кръга, започваме да се чувстваме наистина живи. Открих ново качество в живота си.
  2. Не искам да убивам живи същества. Ходил съм на лов, убивал съм животни, виждал съм болката и лицето на смъртта. Погнуси ме. Като дете бягах далече като колехме прасетата, агнетата и яретата, с които си бях играл до преди малко. Умното ми куче жално виеше. А гледката на скачащите няколко минути без глава кокошки не искам въобще да си представям.
  3. Хранителното ми развитие се случваше успоредно с духовното ми. Прочетох за първи път през живота си Библията. Мъдра книга. Там пишеше, че човеците трябва да се хранят с всички треви и дървета, които дават семена и плодове, защото само това, което само дава плод и семе, може да даде нещо и на хранещите се с него. Е, добре де, толкова ли сила има в тревата и семената? Явно да, колко са големи слона и кита. Защо няма толкова големи хищници? А пък щом и цял лъв може да живее с години само като агне на трева, значи и ние трябва да можем. И защо кучетата пасат трева, когато са болни? Точно когато им трябва живителна сила нещо ги подтигва да се обърнат към това, що е живо.
  4. Прекомерното потребление на месо води до глад сред населението в бедните страни. Голяма част от световното производство на зърно идва от там и вместо да се използва за храна на хората там, се дава за храна на датските прасета, холандските крави и на животните за колене и мляко в други развити страни. И докато ние си похапваме втора и трета вкусна пържолка, макар и вече сити, някой някъде умира от глад. Ама нали и далече и не го виждаме и изпитваме пряко, не ни пука. Трябва да се замислим за взаимовръзките и за разпределението на храната по света. Само ще спомена, че в развитите страни се изхвърля над 50% от храната.
  5. Развитите държави са пример за подражание по цял свят, включително и яденето на месо. Това е нещо малко познато в бедните държави и се възприема като необходим лукс и доказателство за високото положение в обществото и признак на заможност. Превръща се в нещо като мода, щом европейците ядат месо и им е яко, и ние така ще правим, за да ни е яко и на нас. Ама да гледаш говеда на места, където почвата едва става и за земеделие и да изсичаш малкото останали гори, не е много яко. Да не говорим, че за един килограм месо трябват 16 000 литра вода. А на много места се падат под 50 литра на ден на човек . Водата за говедата се взема от хората и от земеделието. Неприятностите се увеличават и от гледането на съвременни, непригодени за условията там животни. Следствието е густо за малцина и глад за мнозина.
  6. Гледането на животни допринася много за затоплянето на климата, което отново удря най-силно бедните страни по света, където безводието и пустинята напредват от ден на ден. Да не говорим за природните бедствия, които вземат пряко жертви.

Убеден съм, че има и много други важни причини да не се яде месо, ама тези шест ми стигат на мен и затова го отказах. Направих го много бавно, все пак и аз съм от европейците, които не искат да си развалят кефа. Отне ми две години. И се наслаждавах до последно. Оставих време на съществото си да приеме промяната и да видя как ми се отразява. Щях веднага да започна егоистично да ям отново месо, ако ми се отразяваше неблагоприятно. Изненадващо се получаваше точно обратното. Колкото по-малко месо ядях, толкова по-добре се чувствах. Постепенно започнах да се чувствам много по-жизнен, дори леко наддадох. Мисълта ми започна да действа по-ясно. От как спрях да ям месо напълно, никога не съм губил трезвеност на мисълта, независимо дали съм нещастен, пил, уморен, ядосан и т.н. Всъщност тези състояния са вече рядкост. Дори започнах да си чувствам третото око. Вземах по-бързи, интуитивни решение, които се оказваха винаги правилни. Открих интуицията и работата с нея. Станах по-благ и мек в чувствата си, започнах да се отнасят по-добре с ближните си. Още не мога напълно да повярвам как е възможно само заради спирането на месота, да започна да се чувствам толкова добре.

Упорит човек съм, не се отказвам, имам силна воля, но не съм ни най-малко привърженик на крайностите. Стремя се винаги към единство със заобикалящия ме свят. Затова не казвам никога, че съм вегетарианец. Не ям месо, но не съм вегетарианец. Защото както и с всичко друго, не съм краен и с месото. Много пътувам по света и го правя с кауч сърфинг. Понякога хората в гостоприемството си готвят за мен. И тогава, за да не обидя любезните домакини, а и за да почувствам напълно културата, традициите и привичките на местните, ям и месо. Обичам да опитвам и нови неща, включително и меса, които не съм ял. Обикновено е само веднъж, но се помни цял живот, когато опиташ кит, кайра, акула, кон, щраус, кенгуру, някоя дива антилопа, гугутка, гълъб, врабче или крокодил.

Животински производни

Скимна ми да опитам да се откажа и от всякакви други животински производни – яйца, сирене, кисело мляко, прясно мляко и мед. То аз други и не съм ял. Ей така, за да видя как ще. Щом с месото се получи толкова добре, защо не и с тези? С яйцата беше много лесно, въпреки че много обичам жълтъка. Е, по Възкресение боядисвам и си ям, ама това е голям празник, за няколко дена нищо няма да ми стане.

Сиренето исках да го спра, защото има много сол в него, независимо от вида сирене, солта винаги е много и хич не е полезна, особено предвид, че винаги слагат сол с йод, която пък е много вредна за щитовидната жлеза и води до ниска функция и хашимото. А и така или иначе бях спрял солта от години, като една от трите бели отрови – брашно, захар и сол. Не ям не само брашно, но и хляб, защото натрупват утайки в организма и развалят зъбите, както показаха австрийски зъболекари наскоро. Но има спасение – прясно смеленото брашно, замесено и опечено веднага след това не води до неприятности. Въпросните австрийски зъболекари са го проверили в едно село. На децата се е давало докато станат на към 10 години само прясно замесен собственоръчно направен хляб и не са им се появили кариеси. Затова едно време хората са имали здрави зъби! Продават се малки пекарни, които много помагат за меленето и правенето на хляб и ни дават възможността да сме мързеливи и да не си губим от ценното време, но да си приготвяме качествени печива. Захарта е толкова преработена, че си е направо чиста химия. Разликата между сок от захарна тръстика и захар е по-голяма отколкото между суров нефт и пластмасова торбичка. Пък и в плодовете има достатъчно. Само да не се подлъжете да минете на посладители като захарин, аспартам, нутрасуит и т.н. Те са със сигурност много по-нездравословни от захарта и дори от пластмасовите торбички! По-добре мед! И да не обвините захарта за кариесите в устата си. Не е само тя виновна. Когато ядете шоколад, поемате и любимия ми „емулгатор соев лецитин“. Той не е чак толкова вреден, но се използва за слепването на шоколада, става за секунди. И по същия начин слепва захарта за дълго по зъбите ни и слюнката не може да я отмие и те се развалят. Производството на истински шоколади без соев лецитин трае поне 24 часа – толкова трябва, за да се слепне в калъпа. Ама да се върна на солта. Солта е в основата на живота и е много полезна, когато идва от солите в растенията, ама не и когато я произведем по химически път. Пък и я ядем в много големи количества. Лично аз спрях с нея преди пет години, когато установих, че ям повече и от баща ми, който яде доста сол. Лошото на многото сол и пиенето на много вода (което само по себе си е полезно) е, че солта задържа водата и я натрупва където не трябва, например в мускулите. Още си спомням болките в прасците нощно време след като спрях солта, докато отделя ненужно насъбралата се там вода. Та така, заради солта, казах не на сиренето. Ям сирене само понякога като пътувам на нови места, защото сиренето е част от местната кулинарна култура на всеки един народ. Ако искате да разберете културата на един народ, опитайте виното, сиренето, хляба и меда.

Прясното мляко е една скрита отрова. На бозайниците им трябва, ама само докато са много малки и растат бързо. След това не ни трябва и тялото ни не може да го преработи. Натрупват се вредни утайки в костите, които водят до много болести. Няма да си говорим за неприятните пъпки по лицето и не само дори и доста след младежките години. Ами излишните мазнини и отрови трябва да излезнат отнякъде. Щеше да е прекалено лесно ако всичко се отделяше само от едно място.

Медът може да се замести с фурми и други сушени плодове.

Киселото мляко е нещо велико. Особено биволското и конското, също овчето и козето. Много го обичам и чувствам, че ми дава сили, ама исках и от него да се откажа. Но се оказа, че има поне две велики неща в него – лактобацилус булгарикус и бифидус бактериите. И двете са жизнено необходими за стомашната флора и фауна. След като опитах да го спра, се оказа, че започват да ми липсват и двете и започнах да показвам признаци на алергии – нещо, което никога не съм имал през живота си. „Принудих“ се да почна отново. Но съм много упорит и не се отказвам лесно. Оказа се, че тези бактерии ги има и в розите. Та сега набивам яко млади розови цветчета и шипки. И ям от време на време биволско мляко и пия малко кумис от дъжд на вятър. Кумисът е ферментирало кобилешко мляко, напитката на народите от степите на централна Азия, където водата е солена и не става за пиене. Хората са обаче умни и са научили конете да пият солена вода, а от млякото хората им правят кумис и го пият него. Много сила дава това нещо. Междудругото, розови цветове в кисело мляко или в айрян е нещо божествено. Особено с кардамом. Защо ли? Има и едно дърво, на което кората му съдържа лактобацилус булгарикус, ама не съм стигнал до там, че да ям кора. Та така, намалих много киселото мляко и останах почти само на биволско.

Сезонната храна

Следващата стъпка беше да започна да ям сезонна храна. Малко трудно ми се струваше. Все пак трябваше да се откажа от доматите и краставиците зимата и да набивам само репи, зеле и праз. Оказа се далеч по-лесно, отколкото си мислех. Амии че тя, природата, си знае работата. Не случайно храните стават в различен сезон. Тогава точно ни трябват съответните вещества, които съдържат.

Като започнем от ранна пролет, горе-долу така изглежда поредицата от зелентиите и зеленчуците, които ям: левурда, коприва, спанак, лапад, киселец, глухарчета (и още много други треви, които стават за салата и не само), пресен чесън и лук, марули и други салати, репички, после идват с лятото картофи, моркови, краставици, домати, чушки, тиквички, бобове, лещи, фасули, следват разните видове зелета, репи, праз, цвекла, целини, тикви и всякакви други грудкови. И за зимата можем или да ги съхраним добре или да си направим туршии, маслини, кисело зеле и т.н., което може да се направи така, че да не вреди, въпреки че е преработено. Аз все пак предпочитам първата възможност.

При плодовете последователността е мандарини, портокали, ягоди, череши, вишни, някои видове боровинки, джанки, диви ягоди, черници, кайсии, малини, праскови, сливи, пъпеши, дини, круши, смокини, ябълки, шипки, глог, дюли и най-накрая мушмулите. Особено ябълките и дюлите могат да се съхранят цяла зима и ни носят много слънце и държат болестите настрана.

Да не забравяме и различните ядки, като орехи, лешници, бадеми, както и ядливите кестени. Все храни, които могат много лесно да се съхранят за зимата, до месец март, когато новите зелентии начело с левурдата избиват.

Суровоядството

Въпреки че вече се хранех доста здравословно и се чувствах отлично, реших да стигна още по-далеч. Спрях да готвя. Започнах да ям само сурово. Единствено изключение са картофите. Всичко друго мога да ям сурово или след накисване във вода, що се отнася до зърното и бобовите храни. Да си призная, отначало не ми беше вкусно, докато не научих тънкостите и докато не се научих да оценявам неподправения вкус на суровата храна. Сега правя най-страхотните салати! И мога само на тях да я карам, няма да ми се дояде друго.

Суровоядството обаче може да доведе до напукана кожа. Доведе и при мен до това, но само по ръцете до китката. Защо? Грубо казано липсва топлина на тялото. Това важи особено за хора слаби хора с тъмни очи. Тези хора се нуждаят от повече топлина и все им е студено. Е, и на това може да се противодейства. Пиенето на чайове, краката да са на топло, особено вечер и преди лягане! Миенето им с топла вода и една чаша топла напитка преди сън постигат чудеса. И помагат да заспиваме по-лесно и да спим по-здраво.

Хубавото на суровоядството е, че се усвояват всички витамини много по-пълно и не се губи почти нищо. Усетих бързо раазликата. Развива много и вкусовите качества, но и цялата сетивност. Дава несравнимо много сили.

И сега ако вече си мислите, че няма какво да се подобри повече – има.

Разделното хранене

Разделното хранене е, когато не се мешат различни видове храни. Много храни се съчетават добре и за храносмилателната ни система е истинско удоволствие да ги преработи. Ама някои като се намешат, правят пълен буламач. Салата от 10 зеленчука и 20 меродии и билки е много вкусна, ама не задължително и толкова полезна за стомаха. А сега си предствете как обичаме да си пийнем първо с мезето, после салатката, после супичката, ястието, десерта, плода … и стана дето се вика манджа с грозде. Че е вкусно, вкусно е, ама за стомаха е мъчение. Римляните поне са повръщали нарочно между гозбите. Ама ние не бихме си развалили кефа.

Хубаво е да се знае какво с какво върви и какво с какво не. Обикновено храните от един вид и сезон се съчетават добре, което обаче не означава, че трябва да ядете боб с леща. Във всеки случай е обаче по-добре от боб с картофи. При плодовете и ядките е лесно – определя се от вида на семките. Ако семките си приличат, мога т да се ядат заедно. Тоест цитрусови могат заедно, може ябълки с круши и дюли, както и малини с къпини, ягоди и т.н. Или боровинки с касис. И все пак е по-добре на едно ядене една храна. Значение имат дори и цветовете!

Количеството

Качеството на храната може да е много важно, ама и количеството си има значение. Ние често не ядем, а се тъпчем. Повече от 1,2 кг на ден не е необходимо. Тоест не повече от 400 грама на ядене. Става. Повече не е необходимо. Но трябва и това като всичко друго да стане постепенно. Ако сте свикнали да ядете по поне 1 кг на ядене, както бях аз, стомаха Ви със сигурност се е разширил и иска да се запълни. Постепенно ще се посвие в здравословните размери. И 1,2 кг ще Ви стига напълно. Много хора им трябва значително по-малко дори. Има обаче значение и какво правите. Усилена мислена дейности и физически упражнения, да не говорим за тежки такива, искат много енергия. Това не означава, че е задължително да увеличите количеството, но трябва да изберете храни с повече калории. Например за дълги планински преходи или маратони растението чия е прекрасно. Ядки, мед в течността, която носите, фурми и други сухи плодове са най-доброто. Аз нося винаги 100 грама чисто какао, натрошени зърна, които са ме вадили от всякакви трудности и прекалена умора.

Също така зависи дали е топло или студено. Ако е студено, не ни трябват толкова много течности и храните може да са с по-малко съдържание на вода и по-леки. Като е топло обаче, можем да надвишим много споменатите 1,2 кг на ден, заради храните с много вода. Важно е да се внимава и лятото да не се ядат храни, които загряват. Лененото семе например дава много енергия, ама за летен планински преход на 25 градуса със сигурност не е добре, защото затопля допълнително организма. Обратното е вярно също. Зимата не се препоръчват храни, които отнемат топлина. Колко обичаме да ядем цитрусови плодове, а точно те най-силно охлаждат организма и са много вредни зимата. Не случайно растат в топлите страни и стават в началото на пролетта, за да могат хората да се охлаждат цяло лято в големите жеги с тях. А пък на нас дюлите ни дават топлина и слънце през дългата и студена зима.

Режимът

Да не забравяме и режима на хранене. Препоръчвам редовно хранене, в точно определени часове. Лично аз започвам сутрин след 9 със зърнени храни и ядки малко по-късно. За обяд, задължително преди 13 часа, ям сезонния плод, който е в изобилие. За вечеря, винаги преди 19 часа, ям зеленчуци. Малко преди лягане, към 21 часа, едно приспивно чайче действа прекрасно и ни кара да забравим за изминалия ден и да се потопим в спокоен сън. Лъжичка мед с топла вода помага допълнително. Хубавото е, че поетата течност ни кара да се събудим един път нощно време и да отидем до тоалетна. Това ни изчиства мехура по-бързо от отровите и те не се задържат много в тялото. И пием още една чаша вода, за да не се обезводним.

Часовете на хранене са много важни. Между 5 и 9 сутринта, между 13 и 15 след обяд и между 19 и 21 вечерно време не е хубаво да се яде, защото тогава си почиват органите, свързани с храносмилането ни. Помагаме за по-бързото им изхабяване ако ядем в тези времена. Малко преди сън и след като се е мръкнало вече, тоест след 21, така или иначе не е хубаво да се яде.

Изводът

Като цяло мога да кажа, че откак се храня така, се чувствам много по-добре, изпълнен с любов, благодарност и жива сила. В пълно единство съм с природата. Постигам повече в работата и личния си живот. Просто съм щастлив и винаги в добро настроение. Вече гледам на живота по-един различен и добър начин. Радвам се, че се реших на изброените стъпки и че го направих постепенно и спокойно, без излишен натиск и лишения.

И все пак, ако трябва да обобщя само с едно правило, ще каже, че винаги КАК е по-важно от КАКВО. Не е толкова важно какво ядем, а как го ядем. Ако кажем кратка молитва преди ядене, изпълним се с любов, благодарност и признателност още по време на приготвянето на храната, то тогава тя е не само по-пълноценна и по-вкусна, но и превръща храненето в истински празник. Особено ако сме спокойно седнали на масата, обградени от семейството или приятели и щастливи, то тогава се наслаждаваме най-пълно и правим и най-лошата храна безценна за тялото си.

Пътят продължава вечно

Мисля, че бъдещето ще ни води все повече към такъв начин на хранене. Ще започнем сами да си събираме и произвеждаме храната, която е най-добра за нас и ще работим заедно, а не срещу природата.

Напоследък изучавам с голямо любопитство какво означават различните цветове при храните и кои кога е хубаво да се ядат. Има цветове за всеки един ден, за всяко едно душевно и физическо състояние. Тепърва навлизам в тази област.

И тъй като пътя на развитие никога не свършва, погледнете изчерпателните сведения за слънчевото хранене тук. Отдавна се чувствам силно свързан със слънцето и обичам неговата топлина и светлина. Така че това е моята следваща стъпка. След известно време ще мога да Ви разкажа повече за личните си преживявания с прякото хранене от слънцето.

Posted in За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени