Author Archives: Милена RSS

About Милена

Милена Белчева е родена в гр.Варна. Завършила е висше образование във ВСУ „Черноризец Храбър“, през 2000г, специалност „Моден дизайн“ и втора специалност „Педагогика“. През 2013 г. се дипломира като квалифициран журналист към ИПО-ИУ-Варна. Творчески път: Посещава поетична школа „Прибой“-Варна, с ръководител Венета Мандева. Участва в радио, телевизионни интервюта, училищни мероприятия и редица културни прояви. Има публикации в електронни сайтове за изкуство: „Хулите“: http://www.hulite.net/, „Отворена позитивна медия“: http://openom.eu/bg/ „YEP.BG“ http://yep.bg/izkustvo/tag/Милена+Белчева „Общобългарският портал”: http://portal-bg1.ning.com/, „Откровения“: http://otkrovenia.com/ „Стихове БГ“: http://www.stihovebg.com/,„ Е-lit“ : http://e-literatur.blogspot.com/ „Буквите“: http://www.bukvite.bg/,„ Простори“: http://prostori.ning.com/„Изкуството“: http://izkustvoto.com/,„Бунтарите“: http://www.tetradka.buntarite.com/ Нейни материали са били отпечатани във вестниците: „Вестник за жената“, „КИЛ“, „Всичко за жената”, в-к „Поглед“, „Ретро“,,„Нещата от живота“, „Женски свят“, „Уикенд“, „Аз, жената“, „Изгрев ”, сп.„Простори“, сп.Знаци, сп. Понеделник„, сп.“Антимовски хан“, списание „Родители“, сп.”На кафе“ и др. Има една издадена поетична книга, озаглавена „Ванилено небе“ /2007г., ИК СТЕНО, Варна/ Творбите и` са участвали издание на читалище „Просвета“-гр.Кула „Кулски поетичен панаир“, 2007г. , в „Нова българска литература-алманах поезия“ на издателство „Буквите“, 2009г. и 2014г., издание на Литературен клуб към ИУ-Варна през 2011г., Алманах „Културна палитра“ 2012г., Алманах „Mil&co” 2013г., в който е и автор на предговора, Поетичен сборник на „Сръбско-българско приятелство” През 2007г. печели първа награда с есе на тема „“БожеНствения дар“ в конкурс, организиран Unicusbulgaria“.Участвала съм във всички балове на поезията, организирани от Ваня Маркова /галерия Арт Маркони/, като на Есенния бал през 2011г. получава приза „Пръв сред равни“ за най-красиво описание на есента, както и първа награда от конкурса „Есенно настроение в думи“, организиран от изданието Аз-жената. Същата година рецензира стихосбирката „Смисъл в сълзата“ на Радостина Драгоева. По три стихотворения на Милена Белчева са създадени песни, изпълнявани от Гери и Красимир Кацаров. През 2013г. е удостоена с: I награда от Националния конкурс за нравствено-религиозна поезия „Под манастирската лоза“ I награда от Националния конкурс за поезия на вестник „Литературен глас” I награда от конкурс за „Поетични звуци“ на сайта Besedkata.com Награда на Радио Пловдив в Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“ ІІ награда от литературен конкурс „Багри над Лом“ ІІІ награда- от втори Международен конкурс за поезия „Лирични гласове“ ІІІ награда-от Х-ти юбилеен Национален конкурс за поезия „Пролет моя“ Поощрения- от поетичните конкурси: “Искри над Бяла“, „Магията любов“ През 2014 г. получава: Първа награда в проекта Матрицата на Стефан Бонев и в Национален конкурс „Георги Давидов”-Шабла, заедно с Елена Денева, призово място в Национален конкурс „По стъпките на лятото”, заедно с Мария Иванова, втори места в конкурсите: „Жени и вино“,„ЗЛАТЕН ЯВОР“, „Пролет моя” и „Белоцветните вишни”, трета нарада в конкурса за детска поезия„Стоян Дринов”. Член е на Сдружението на Варненските писатели и клуб Юнеско-Варна.

Милена участва в:

12

Очи в очи – Лирично и лично с Милена Белчева 8.2.13г.

Привет и за много години!

Имам удоволствието да открия началото на литературния сезон в Сдружението на писателите-Варна, по чиято инициатива съм поканена да представя част от своето творчество на 8 февруари /петък/ от 18 часа.

Каня всички Вас, както и Вашите приятели, почитатели на словото, на една лирична среща, която се надявам да Ви пренесе отвъд сивия, пуст хоризонт на февруари.

Празничната суматоха приключи и отново сме завъртяни в центрофугата на битието. Задвижени от всеобщата инерция на лавината от лични, социални и служебни ангажименти, сякаш забравяме, че можем поне за час да погледнем през друг емоционален ракурс животослучващото се.

Не знам доколко, през тези 60 минути заедно, ще мога да провокирам у Вас по-радващи емоции и преобразяващи мисли, но Ви очаквам, за да споделим част от себе си и своя свят. Вече не съм нито руса, нито толкова млада, не съм издала и втората си поетична книжка, която да Ви представя, но ще ми е приятно да поговорим за приятелството, любовта, сезоните на душата, малките радости и големите прозрения…

За повече информация може да ми пишете на ladydream77hush@gmail.com или на лични съобщения.

Сърдечни поздрави!
Милена

Тук бихте могли да прочетете част от последните ми поетични опити:
http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account

Ще съм признателна, ако популяризирате поканата сред хора, проявяващи интерес към подобни събития.

Ето и линк към поканата за творческата вечер във Фейсбук:
https://www.facebook.com/events/335375799913700/


Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Общество на младите писатели-покана за присъединяване 6.2.13г. Варна

Сдружение на писателите – Варна
учредява Общество на младите писатели – Варна
6 февруари, 2013 година, 18.30 часа
Дом на писателя, улица „Крали Марко” 11, (в близост до Обредния дом).
В клуба могат да се включат всички пишещи, без условие да са издали книга. Препоръчително е да имат свои публикации – есета, разкази, статии, стихове, очерци и др.
Горна възрастова граница за членовете – тридесет и…
Обществото на младия писател има за цел да обедини интересите на творците, да им даде насока за развитие и да им предостави възможност да обсъждат свои текстове.
Сдружението на писателите се ангажира, чрез своите членове и ръководство, да подпомага – идейно, с опит и всякакви възможности – младите писатели, за да могат те да намерят по-лесен път към популяризиране на своите произведения.
Не на последно място идеята за Общество на младия писател във Варна идва от възможността да има място, където творците да откриват своите близки по душа и призвание хора. Място, където да се разискват текстове, да се обменят идеи и да се търси взаимна помощ. Това е също така опит да се създаде една творческа работилница, която да осигури добра почва за бъдещи творчески проекти.
Сбирките ще се осъществяват веднъж седмично в Дома на писателите – Варна.
Предстои да бъде уточнено времетраене, час и ден за провеждане на сбирките, както и такса (символична) за участие в клуба. Това ще стане на самото учредяване – 6-ти февруари, 18.30 часа, в Дома на писателя, където всички явили се кандидати ще имат възможност да изразят своите предложения, идеи и планове за бъдещето на Обществото на младите писатели във Варна.
Към желаещите да се запишат няма изискване да са жители на Варна.

Инициатор:
Мариан Желев – Зам. Председател на
Сдружение на Писателите – Варна
Тел.: 0887 371953
e-mail: marianjelev@abv.bg



линк към поканата във Фейсбук:https://www.facebook.com/events/476023289121961/?fref=ts

 

 

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Безпътно

…сега съм само подпетената обувка,
                                                        която примирено ще остане
пред условната граница
на видимо и виждано,
а моето лакомо любопитство,
ще се хвърли в пропастта на още-то,
за да ахне от удивление,
за да настръхне от „невъзможно е“
и разбило колената на своите вменения,
усетило в болката сладостност,
с откъснати от полета ръце,
ще изпише, че към другото път няма,
защото ние самите сме пътя.Милена Белчева-23-9-12

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Искрици от Божествения път

В тишината на тази нощ Мирдад беше поръсил няколко искрици от Божествения път:

Избягвай споровете. Истината е аксиома, тя не се нуждае от доказване. Това което може да се докаже с аргументи и доказателсктва, е нещо което скоро или по-късно може да се срупа чрез аргументи и доказателства.
Да докажеш нещо значи да опровергаеш противното. Да потвърдиш противното , значи да отхвърлиш това нещо. Бог няма противоположност. Как ще Го докажеш или отхвърлиш?
За да бъдеш проводник на Истината , езикът трябва никога да не бъде бухалка , зъб, ветропоказател , акробат или боклукчия.
Говори за да освободиш тишината. Бъди в тишина за да освободиш себе си.
Думите са съдове , които се употребяват за да се видят Космически морета и достигнат множество пристанища. Бъди внимателен с какво ги натоварваш по време на техния път. Те накрая ще разтоварят своя товар пред твоята врата.
Каквото е метлата за къщата, е търсенето на себе си за сърцето.
Преметете добре вашите сърца.
Добре преметеното сърце е неуязвима крепост.
Както се храните с хората и нещата , така и те се хранят с вас.
Бъдете здравословна храна за другите , за да не бъдете отровени.
Когато се колебаете за следващата стъпка , останете в тишина.
Каквото не харесвате, то не харесва вас. Харесвайте го и му позволете да бъде, и по такъв начин ще премахнете пречката от вашия път.
Най-непоносимата неприятност е да решите , че нещо е неприятно. Направете своя избор: или да притежавате всичките неща или да не притежавате нищо. Среден път не е възможен.
Всяко препятствие е предупреждение. Разтълкувайте добре предупреждението и препятствието ще стане маяк.
Честният е брат на нечестния. Единият е пряк път , другият е заобиколен. Имайте търпение с нечестният.
Търпението е здравословно когато се учи чрез вярата. Когато не е придружено от вярата то е парализа.
Да бъдеш, да чувствуваш, да мислиш, да си представяш, да знаеш – Съзираш порядъкът на основните стадии в кръговрата на човешкия живот.
Внимавай в даването и приемането на похвала , дори когато е най-искрена и заслужена. Както към ласкателството бъди глух и ням и към неговите лукави обети.
Вие заемате всичко което давате ,и толкова дълго , колкото помните даването.
Всъщност вие не можете да дадете нищо , което е ваше. Вие само давате на хората , това което пазите в доверие за тях. Това което е ваше , и само ваше, вие не можете да дадете , дори и да искате това.
Пазете равновесието и ще бъдете стандарт и везни за хората да измерват и претеглят себе си.
Няма нито бедност нито богатство. Има умението да се използуват нещата.
Наистина беден е този , който злоупотребява това което има . Наистина богат е този , който добре използува , това което има.
Дори плесенясала коричка хляб може да бъде богатство безмерно. Дори борсово мазе пълно със злато може да бъде безпомощна бедност.
Където много пътища се събират не се притеснявай , кой от тях да хванеш. За сърце което търси Бог , всички пътища водят до Бога.
Отнасяй се с благоговение към всички форми на живот. В най-малко значимата е скрит ключът към най-значимата.
Всички работи на Живота са важни , наистина чудесни , изненадващи и неподражаеми , Животът е усърден не от себе си с безполезна дреболии.
Резултатът от работилниците на Природата е нещо , което трябва да е значимо за любящата и грижеща се Природа и да е най-усърдното изкуство. Не трябва ли да бъде значимо за вашено внимание най-сетне?
Ако мушичките и мравките са достойни за внимание , същото ли е и за вашите последователи .
Не презирайте нито един човек. По-добре е да бъдеш презиран от всеки човек , отколкото да презираш отделен човек.
Защото , да презирате един човек е да презирате Микро-Бога в него. Да презирате Микро-Бога в който и да е човек е да Го презирате във вас. Как той някога ще достигне своя рай , когато презира своя единствен пилот към него.
Уважавайте това , което е долу . Гледайте на долу за да видите какво е горе.
Спускайте се толкова , колкото се и качвайте, иначе ще загубите своя баланс.
Днес вие сте ученици. Утре вие ще бъдете учители . За да бъдете добри учители вие трябва да останете добри ученици.
Не търсете как да изплевите бурените на Злото от света , дори за плевелите имайте добри начини.
Неприложеното усърдие много често убива усърдния.
Високите и величествени дървета сами не могат да направят гора. Някакви шубраци и пълзящи лози са винаги необходими.
Лицемерието може да бъде покрито , за кратко , но не може да бъде задържано там завинаги , нито да бъде издухано и унищожено.
Тъмните страсти се отглеждат и преуспяват в тъмнината. Позволете им свободата на светлината , ако искате да намалите тяхната пасмина.
Ако успеете при един от хиляда случаи на лицемерие да преобразувате в обикновена честност , велик е наистина вашият успех.
Поставете маяк нависоко и отидете не за да казвате на хората да го видят. Тези които се нуждаят от светлината нямат нужда от покана за светлината.
Мъдроста е бреме за полумъдрият , както глупоста за глупака. Помагайте на полуумния в неговото бреме, и оставете глупака сам, полуумния може да го научи повече от вас.
Често ще мислите , че вашият път е непроходим, сериозен, и самотен . Трябва да имате желанието да се бъхтите в самота и да заобикаляте всяка кривина, когато намерите нов спътник. ???
Няма път в безследното пространство който да не е извървян. Където следите са малко и далеч от безопасния и прав път и на места пътят е груб и самотен.
Показателите могат да покажат пътя на тези , на които може да бъде показан , те не могат да те накарат да поемеш по него. Помнете , че вие сте водачите.
За да водиш добре трябва добре да бъдеш воден. Уповавайте се на вашия водач.
Много ще ви казват:
- Покажи ни пътя.
Обаче малко , твърде малко ще ви кажат :
- Водете ни , ние ви молим, по този път.
По пътя на превъзмогването малкото се счита за повече отколкото многото.
Куцайте , където не можете да ходите. Ходете където не можете да бягате. Бягайте където не можете да летите. Летете където не можете да понесете целия космос да спре във вас.
Не един път , не два пъти , дори хиляда пъти трябва да издигате човека , който се препъва стремейки се да следва вашeто водене. Повдигайте го докато не спре да се препъва, помнейки , че вие също някога бяхте бебета.
Помажете вашите сърца и умове с прощаването , че вие можете да мечтаете помазващи мечти.
Животът е треска с различна интензивност и вид , в зависимост от манията на всеки човек и хората са винаги в делириум. Благословени са тези , които са в делириум от Свещенната Свобода , която е плод на Свещенното Разбиране.
Човешките трески се видоизменят. Треската на войната може да се промени в треска на мира. Треската на ограждане с богатството в треска на ограждане с любов. Такава е алхимията на Духа , която вие наричате , да практикуваш и да учиш.
Препоръчвайте Живот на умирането , а на живеенето, Смърт . Обаче на тези , които копнеят да превъзмогнат , препоръчвайте освобождаване и от двете.
Огромна е разликата между притежаване и да бъдеш притежаван. Вие притежавате само това , което обичате. Това , което мразите , притежава вас. Избягвай да бъдеш притежаван.
Повече от една земя се въртят в своите пътища през пустотата на Времето и Пространството. Ваша е най младата от –семейството и много енергично бебе е тя.
И все пак движение , какъв парадокс. Все още това е движението на световете в Бог.
Погледнете пръстите на вашите ръце , ако искате да разберете , как нееднаквите неща могат да са еднакви.
Случаят е играчка за мъдрия . Глупаците са играчки на Случая.
Никога не се оплаквай от нищо. Да се оплакваш от нещо е като да направиш от него бич за оплакващия се. Да понесеш това добре е да се терзаеш добре. Обаче да го разбереш , значи да направиш от него верен слуга.
Това често се случва, че целещият се в сърната ловец , да казва , че е пропуснал сърната , а убил заек , за чието присъствие той абсолютно не знае.
Мъдрият ловец ще каже в този случай :
- Аз нистина се целих в заека , а не в сърната. И аз уцелих моята плячка.
Целете се добре , и всеки резултат е добър резултат.
Това , което идва до вас е ваше. Това , което се забавя да дойде не си струва труда да бъде чакано. Оставете го на чакането да го направи.
Вие никога няма да пропуснете цел , ако каквото прицелите се стреми към вас.
И пропуснатата цел е винаги достигната цел. Позволете на вашите сърца да бъдат изпробвани на Разочарование.
Разочарованието е пробито хвърчило от слаби сърца отгледано с мършата на техните несполучили надежди.
Изпълнената надежда става майка на много новородени надежди . Внимавайте в бракосъчетаването на вашите сърца върху Надеждата , ако не искате те да се превърнат в гробища.
Едно от сто яйца хвърлени от рибите може да стигне до осъществяване. Все още деветдесет и девет не са за изхвърляне. Колко разточителна и колко разграничително неразграничителна е Природата. Бъдете също така разточителни и разграничително неразграничителни в сеидбата на вашите сърца и умове в сърцата и умовете на хората.
Не търсете награда за никаква свършена работа. Работата сама по себе си е награда достатъчна на работещия , който обича своята работа.
Помнете Съзидателната дума и Съвършенният Баланс. Когато достигнете Баланса чрез Свещенно Разбиране , тога вие ще сте преодолели , тогава вашите ръце ще сътрудничат с рацете на Бог.
Нека тишината и спокойствието на тази нощ вибрират във вас докато се превърнат в тишината и спокойствието на Свещенното Разбиране .
Така ме учеше Ной.
Така аз уча вас.

из Книгата на Мирдад

Михаил Нейми

 

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Кое му е доброто на доброто?

Кое му е доброто на доброто?
В битийността ни-уж логичен жест е.
Ако не стиска лозунг с гръмко мото
и планини ще може да премести.
 
Сърдечност тиха с автор неизвестен.
А инак са ръцете му заети -
в очите си до портите небесни
да се издигнем, че и да засветим.
 
Тогава пак кое му е доброто?
Улисани в желания, стремежи,
дори да е поискано било то
ще навреди, защото сме невежи.
 
Отдъхваме – изпълнили дълга си,
но още газим в страсти мочурливи.
Вменените критерии, нагласи
ни правят само временно щастливи.
 
Отдаваме се, вярно, но привидно,
несетили вкуса на свободата,
защото всяко нещо ни е свидно
и търсим несъзнателно отплата.
 
Дивим се, че добро не ни се връща,
увлечени в човешките химери
и вече ни е станало присъщо
дори и добрините си да мерим!
 
Подучени от моди и мистици
робуваме на празници и дати.
Даряваме, но ставаме длъжници…
Лустрирани. И пак -неосъзнати.
 
милена белчева
08.11.12
/мислопровокирано/
Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Опитомяване на пространствата

„…Вали дъждът и се превръща в сняг.
                                                  Наоколо – ни звук, ни дума. „
                                                      Иван Вълев

Мълчание…След толкова бъртвежи,
изгубваме усещане за близост.
Да се познаем няма как, понеже
живеем в смислотърсещи ескизи.

Въоръжени с четки и графити,
чертаем непонятни диаграми.
И отговорът в тишинката скрит е,
но сложната мистичност все ни мами.

И се въртим така с инертност бясна
на свойто битие в мъглявините.
И уличката става все по-тясна
и все по-недовиждащи очите.

Докато в светъл час прозрем съня ни –
на сетивата филм един и същ е. 
И завалим… Над хора и поляни,
И изтечем през камъни и къщи.

Несетно и познатостта килийна
под срутените си стени тогава
издъхва. И покойност безстихийна
пречистена от памет наблюдава:

Идилия! Прозрачност мъдролика.
Светът, опустошен след земетръса.
На времето излишен е илика,
щом копчето-привързаност се скъса.

Вълшебно е! Как всичко е замряло,
лишено от сърдечна принадлежност,
безимено, без мисъл и без тяло
превръща се за миг в самата нежност…

Вали дъждът, изящно ни прегръща,
наоколо – ни звук, ни дума – нищо…
Облича ни в дъги и ни възвръща
към истинските същности предишни.

Милена Белчева 
01.11.12
Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Празниците-незабравима емоция или поредното задължение?

Българският календар изобилства от празнични дати – именни дни, национални и професионални празници, дни за смирена почит или за възторг и веселие. Тежкият ни бит през вековете вероятно е причина да възникнат съвсем естествено подобни периоди на отмора и забавление, затова и думата „празник“ е свързана с идеята за празен, освободен от работа и грижи ден.

Обикновено празниците асоциираме с обилна храна и различни напитки, срещи с позабравени приятели и роднини, дълги разговори и неочаквани откровения. Следствие служебната ни заетост и възникващите допълнителни ангажименти се случва да изместваме датата за празнуване дори на собствените си рождени дни. Днешните празници не приличат на тези, които са имали нашите родители и още по-малко на тези на предците ни. Понякога спазваме определени ритуали без да знаем тяхното истинско значение и придаваме този маниер на празнуване на децата и внуците си. Вярно е, че традиците се изменят и като смисъл, и като съдържание, но от нас зависи да съумеем да прекараме приятно времето си и да си припомним какво ни събира. Празникът не се случва, а се създава. Той е израз на нашите светоусещания, мисли, вярвания и обичаи. Празникът е повод, а не уморително задължение, затова е важно да се научим да уважаваме присъствието му в живота ни.

Има много фактори, които създават празника – oбстановката, хората, менюто, атмосферата, темите на разговор, музиката, дори начинът по който изглеждаме. Изборът на място за празнуване е подчинен на личните предпочитания, времето, с което разполагаме, повода и гостите, които смятаме да поканим. И не на последно място – средствата, които можем да отделим. Празниците, почти неизменно, свързваме и с подаряването на цветя, хубави питиета, подаръци и моменти на изненади. Има един особено приятен трепет на очакване какво ще ни подарят или как ще реагира домакинът на изненадата ни. Може би не винаги успяваме да изберем подаръка за празнуващия, така че всичко – съдържанието, и опаковката, и начина на поднасяне да са най-подходящите за конкретния човек, обстановка и повод. Но както е прието да са казва - важен е жестът. Често в последните години предпочитаме писането на съобщения пред поздравленията по телефона или си изпращаме готови електронни картички, вместо да напишем собственоръчно нещо лично. В тази удобна практика няма нищо нередно, но понякога е добре да преоткриваме очарованието на специално изработените подаръчета и картички, поне за най-близките ни хора. Дори да не са произведения на изкуството, създадени и поднесени с любов, те са ценен и скъп спомен, заради своя уникален заряд и вложена емоция.

С времето може би отвикваме да празнуваме и ни е по-трудно да се настроим на празнична вълна. Понякога, дори всичко да е взето под внимане, когато се съберем заедно ни обзема някакво напрежение - знаем, че трябва да изпитаме нещо специално, но не винаги се чувстваме така. Често децата стават превъзбудени и започват да се надпреварват в правенето на бели. Прическата неочаквано се разваля или плъзва бримка по новия чорапогащник. Половинката се опитва да ни успокои, а ние реагираме с кисела усмивка. В последния момент се оказва, че някой от присъстващите е станал вегетарианец, а нямаме какво да му предложим, друг е прекалил с алкохола и смущава останалите с лютите си шеги. Списъкът може да продължи с още много подобни примери… Важното в случая е да не си разваляме настроението, а да приемем нещата, като част от живота, като такъв. Трудно е на празника всички да получат еднакво внимание, както и всички да са еднакво и достатъчно щастливи. Това, обаче, не бива да нарушава спокойствието ни и да ни попречи да имаме контрол над ситуацията. Трябва да си припомним, че празникът не е състезание или изпит, а момент на благодарност към това, което ни се случва, почит към труда, който полагаме и този на другите. Повод за радост от това, което сме и което ни свързва. Ето и няколко практически съвета как да изпитаме максимално удоволствие от празника и да усетим магията му.

Бързането е враг на удоволствието. Когато сме припряни и се поддаваме на напиращите мисли губим от сладостта на емоцията. Максимализмът води до изтощение, а една изтощена жена не се чувства комфортно в кожата си и не е предпочитана компания. Нужно е да се научим да си отпочиваме! Добре е, също така, да планираме възможността да празнуваме поводите и да осигуравяме „за всеки случай” подходящи универсални подаръци като бутилка вино, рамка за снимка, фотоалбум, ароматна свещ, папирус с шеговити пожелания и др. Да не забравяме и картичките - такива вече предлагат и в почти всеки по голям магазин.

Веднъж месечно е полезно да ревизираме гардероба си и да отделяме всички дрехи, които не са актуални като тенденция и размер или се нуждаят от поправка. За удобство е желателно да имаме „в бойна готовност” един делови комплект дрехи и аксесоари, както и един за по-празнични случаи. Така ще избегнем времеемкото суетене пред огледалото и дежурното „нямам какво да облека”. Дори да нямаме време за специални приготовления един семпъл, но издържан грим, който да ни освежи, едно атрактивно бижу или красив аксесоар в косата ще привлекат вниманието на околните и самочувствието ни ще се подобри.

Умението  да се наслаждаваме и да се забавляваме не зависи от броя натрупани години, затова оправдания от типа „стара съм за това” или „вече не ми е до танци” звучат неубедително. Не е нужно да преиграваме и да се веселим насила, но нищо не ни пречи да отправим един трогващ поздрав, да вдигнем прочувствен тост, да дадем тон за песен или да разкажем някой пикантен виц. Ако нямаме артистични умения, бихме могли да изненадаме приятно гостите с оригинален специалитет или екзотична напитка.

Колкото и да се стараем да приемаме спокойно нещата по време на приготовленията, особено ние – жените, отделяме хормони на стреса, които отключват апетита ни и провокират нежелателни реакции, като пристъпно главоболие, виене на свят, напрежение в мускулите и други. Затова превантивното приемане на повече течности и добавки като витамин В, С и магнезий регулира нивото на хормоните и ни помага да се чувстваме пълноценни и във форма.

Празниците – лични, служебни, детски или календарни, внасят разнообразие и ведрина в живота ни и не трябва да ги превръщаме в повод за въздишки, оплаквания и израз на лошо настроение. Напротив, те са начин да разкрием своята добронамереност, жизненост и чар.

Неуместно е, когато се съберем да отключваме стари конфликти и да припомняме неприятни случки. Глупаво е да влизаме в спорове с близки и роднини, защото едва ли в подобен момент ще бъдат разрешени. Приветливото изражение, проявеното съчувствие, ласкавото отношение и приятелската загриженост са тези, което правят моментите с хората приятни и незабравими, каквото и да ни свързва или дели с тях.

Ако искаме да се чувстваме различно, е нужно и темите на разговор да бъдат различни от дежурните за работа, безпаричие, болести, неразположения, ремонти и т.н. Дори да не можем да се похвалим с някое особено постижение, е добре да отбягваме досадните разговори за запълване на времето и да фокусираме вниманието върху положителните събития и дребните радости на ежедневието. И в най-натоварените дни има такива, просто трябва да пренастроим сетивата си да ги отчитат. Искрените комплименти са също начин да предизвикаме удоволствие и усмивка в околните – жест, който не бива да пренебрегваме.

Много често празниците в душата се случват в други моменти, а не на фиксираната дата. Понякога ни обзема предпразнично настроение, а друг път усещаме духа на празника чак след като е отминал. Това не ни пречи да отбелязваме и изживяваме и тези моменти, дори и символично. Животът е емоция и страст, а не безрадостно пътуване, в което се редуват черно-бели картини. Затова настройте мислите си за нови преживявания, помечтайте за нещо хубаво, докато отпивате от чашата с вино и озарете света с усмивката си. Празник е всеки миг, в който се чувствате  уверени, свободни и щастливи. Изживейте го!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Едно Слънце на варненския литературен небосклон /покана за премиера на 15.01.12/

Поезията започва от възприятието. Тя е сетиво за същината, нейните проявления и скритите взаимовръзки в тези проявления.
Поезията продължава в един алхимичен процес на утаяване и коагулация, за да представи пред очите на зрящите онази форма, която най-пълно изявява скритото зад паравана на човешките ограничения съвършенство.
После поезията е динамичен инкубатор за естетически еталони.
Поезията е изкуство, в най-пълния смисъл; философия, в най-пълния смисъл… Поезията е свещенство.

Така пълнокръвни са поетичните следи на Виолета Христова. Отпечатъци в книги, отпечатъци в литературната угар, отпечатъци в главите и сърцата.

И споменавайки книги… След седем такива тайнства, наскоро излезе от печат осмата стихосбирка на Поета-Жрец: „Каза тя… И слезе от небето”.

Слезе за нас, любителите на сетивност, преобразяване, естетика, изкуство, философия и…

Премиера на книгата в гр. Варна ще се състои на 15.01.2012 г. в Арт-салона на „Радио Варна”, от 18.30 ч.

Аз лично не мога да ви кажа „Заповядайте”, тъй като не ни предстои някакво събиране, четене и слушане на стихове. Предстои ни духовно преживяване.

Виолета лесно ще се смути от това представяне. Аз пък нелесно се впечатлявам. Дори никак. Но ме опровергава всяка нейна строфа.

Автор: Венцислав Василев

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Поетично кафене 29.12

Арт клуб МонограМ кани свои приятели и почитатели на последното за тази година наше-ваше Поетично кафене.
Нека се насладим на изтичащите мигове от декември и да залюлеем душите си в чувствена симбиоза на музика и слово.

Празничното събиране ще се състои на 29.12 /събота/ от 15 ч. в уютната обстановка на Bamboo Bar
/Варна, бул. Сливница, Търговски център Младост, модул 3/
Куверт 4 лв, който включва консумация на кафе/чай, десертче и фреш по избор.

Очакваме Вашите най-нови или любими стихове и импресии, с които да закичите една усмивка в сърцата на публиката.

Молим желаещите да се включат като участници или слушатели да потвърждят присъствието си в лично съобщение или на и-мейл :artclubmonogram@gmail.com или ladydream77hush@gmail.com

Дрес код-обичайният за това време на годината: блясък в очите, снежинки в косите ;-)

Инициативата се осъществява с любезното съдействие на Kaфене.бг, организатори на поетичните кафенета в столицата.

Авторите, които имат издадени книги биха могли да донесат няколко екземпляра, които да се предлагат за закупуване, при проявен интерес.

Призоваваме участниците и гостите да предоставят детски книжки (прочетени или нови), които събираме като съорганизатори на инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“.

Ще сме признателни да препратите поканата и към други потенциално заинтересовани личности като участници или слушатели. Благодаря сърдечно и усмихващи, стоплящи светли празници!

С уважение: Арт Клуб МонограМ

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Покана за Поетично кафене

Ползотворна и неуморна нова седмица!

Имам удоволствието да Ви предложа един приятен завършек на делничните дни с поредното Поетично кафене, което организирам.
Ще се радвам да отпием от чашата на времето заедно и да наситим сетивата си с радостни вълнения и лирични мигновения:

„…Отвъд несговорчивост, непростимост,
несбъднатост, неласкавост, невяра,
приятелството е необходимост
и празник е, без дата в календара…“

Милена Белчева

Приятелството, наистина, е само по себе си празник, а лятото ни дава прекрасна възможност да продължим традицията и да бъдем част от още едно интересно събитие в разнообразния културен календар на страната.

Арт клуб МонограМ кани приятели и почитатели, съграждани и гости на Морската столица, и по-потайни, и по-известни творци на стихове и песни на нашето-Ваше:
Х-то юбилейно ПОЕТИЧНО КАФЕНЕ
на 10 август, от 18: 30 ч
в РОК КЛУБ ПИРАТИТЕ-ВАРНА
/барчето на плажа, точно под басейн Приморски до Морска гара/

Ще споделим на живо и ще помълчим красиво-това, което сме написали и това, което остава между редовете. Ще разходим мислите по залезното крайбрежие и разхладим с любимо питие.

Ще разгледаме темата за приятелството през различни смислови и емоционални ракурси. Освен вълнуващите споделени съкровения, представени чрез Вашето лично творчество и опитност, ще се докоснем и до лиричния свят на изявени автори като Венета Мандева, Камелия Кондова, Елка Няголова, Станка Бонева, Георги Константинов, Ивайло Диманов, Румен Ченков, Михаил Белчев, Валери Петров, Курт Тухолски, Владимир Башев. Ще послушаме записи на песни, посветени на приятелството в изпълнение на група Фактор, Щурците, Тоника, Георги Христов, Васил Найденов и други.

Ще чуем на живо и творбите на млади поети от Варна и приятели на града. Специален гост Петрус Мар.

Инициативата се осъществява с любезното съдействие на Kaфене.бг, организатори на поетичните кафенета в столицата.
………………………………………………………………………………..
Дрес код /незадължителен/: черно-бяло/синьо-бяло

Доброволна такса за организационни разходи: 1 лв/по усмотрение на гостите.

Моля да потвърдите присъствие, както и да изпращате свои творби до 8 август на и-мейл: artclubmonogram@gmail.com

Авторите, които имат издадени книги биха могли да донесат няколко екземпляра, които да се предлагат за закупуване, при проявен интерес.

Призоваваме участниците и гостите да предоставят детски книжки (прочетени или нови), които събираме като съорганизатори на инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“.

С морски поздрав:
Екипът на Арт клуб МонограМ

П.С.
Ето и ФБ поканата за събитието.

Ще се радвам, ако популяризирате и поканите Ваши приятели и познати, ценители на словото, за да участват или да споделят емоцията с нас!

Благодаря в аванс и до петък!
Милена Белчева
088 999 69 92

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени
12