Author Archives: Милена (Меми) Пехливанова RSS

About Милена (Меми) Пехливанова

Здравейте! Е, добре, убедена съм, че клишетата са верни - ако мислиш положително, привличаш към себе си положителни неща, случки и особено хора. Днес в България имаме силна нужда от положителни новини, хора и отношения. Защото децата ни го заслужават! Можете да се свържете с мен на info (в) mamamemi (точка) com или чрез сайта ми www.mamamemi.com. Подкрепете статиите ми чрез банков превод: BIC:PRCBBGSF; IBAN:BG17PRCB92301030540213

Милена участва в:


Един фотограф, едно море, една снимка всяка сутрин

При хубаво време карам колело почти всеки ден по крайбрежната алея на Морската градина на Варна. Видът на морето и усещанията край него зареждат невероятно! Хората имаме какво да подобрим на брега, но природата винаги е съвършена.

Клишираната красота на морския пейзаж омръзва само на изображение или на филм, никога на живо. Великолепието на залязващото над пристанището огнено слънце или на изгряващата пълна лятна луна от другата страна компенсира всички други неуредици на деня, успокоява душата и връща въодушевлението от живота.

По разбираеми причини, през късната есен и зимата не излизам да карам и всичко това много ми липсва. Само че има един варненец, който не се плаши от студа, леда и винаги силния вятър по брега – името му е Емил Йовев. Представя себе си като бивш моряк, снимал брега от морето, а сега морето от брега ;) А в по-далечното минало – състезател по колоездене.

Та той всяка сутрин се разхожда по алеята и снима морето. След това качва снимката на изгрева в социалната мрежа и пожелава „Добро утро” на приятелите си. Всяка сутрин. Една снимка.

Неусетно това се превръща в ритуал и всички чакаме от коя част на алеята ще е днешната снимка, дали вали, оловен ли е цвета на морето или слънчицето все пак се подава иззад някой облак. Виждат ли се ясно пръските на вълните, разбиващи се в буните, или какво са правели тази сутрин любимите зимни гости на Варна – лебедите.

Ето какво ни разказва самият той:
„От години съм на алеята рано сутрин. Обикновено съм с колелото, но в дните, когато е невъзможно да се кара, излизам пеша. С „Канончето“ се сдобих преди 4-5 години и от тогава ми е неразделно другарче. В началото качвах епизодично снимки във Фейсбук. Не знам как възникна идеята за „Добро утро“. Започнах да пускам снимки с поздрава, след това спрях. Тогава приятели от чужбина ми се обадиха и ми казаха, че харесват идеята и ще се радват, ако продължа да качвам снимки. С времето налучках формата и така “ :) Добро утро :) “ стана като запазена марка. „Аудиторията“ ми се разшири и разбрах, че това е нещо като мисия – да споделяш мига с приятели… “

Снимките на Емил са сурово красиви, едновременно от познати на варненци места и буни, но и непознати в зимните условия, дори заплашителни. Често, като видя поредната, си казвам „Еха, колко ли е било студено по време на изгрева?”, „Ооо, какви огромни вълни!” или „Добре, и днешната е много красива” и се захващам с обичайната си работа за деня. Хубаво е човек да има такъв ориентир, който да чака с нетърпение и който да му дава сили и въодушевление.

А днешният изгрев отново е прекрасен! :) Добро утро :) !

 

Posted in За Духа и Душата, За Ежедневието, За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Красота и ангелски крила от Pandora

 

Има хора в България, които отхвърлят невидимия воал на статуквото, за да полетят в необятния простор на Вселената. Хора, които следват вътрешните си пориви, независимо какво им струва това, и печелят. Които не залагат на някаква въображаема сигурност и затова получават много повече – себе си.

За такива хора обичам да пиша. Техните истории са ми интересни. Тях обичам да подкрепям. Щастлива съм и че често имам лични впечатления от тях.

Такъв човек е Стойка Нанева от Стара Загора – авторът, майсторът и ентусиастът зад марката Pandora Handmade Jewelry. Когато за първи път попаднах в галерията със снимки на часовниците, които тя изработва – зяпнах. Толкова красиви, толкова различни, толкова симпатични и – о, благодаря, благодаря – с любимите ми ангелски символи и крила! Уж избирах подарък за приятелка, а…  По принцип не си падам чак толкова по неща, но часовникът, който си поръчах – блестящ, красив, различен – е такава красота! Не вещ, а мечта!

Стойка Нанева - Pandora

Стойка е на 29 години, по професия е художник, дизайнер и скулптор. Казва, че не е предполагала, че ще се занимава с изработка на бижута и часовници. Всичко започва преди може би две-три години, когато в Стара Загора имало някакъв базар на занаятчиите и различни автори са дошли да продават творбите си. Тя си купила някакви обички от полимерна глина, станало й интересно какъв е този материал, как се обработва, какво може да се прави от него и така започнала.

Експериментирала е с много неща, но дотогава не се е занимавала с изработка на бижута. Постепенно опознала нови техники, купувала все повече материали, машинки и всякакви съоръжения. Когато почти на шега решила да създаде страницата, въобще не предполагала с колко отговорна и трудоемка задача се захваща.

Пандора се е насочила към естествени материали и визия. Обожава мънистата, работи с пера, плат, перли. Металните части на часовниците и бижутата са с медни винтидж отблясъци, които особено харесва. Използва много кожа, всякакви видове естествени камъни, тел, стомана, особено красиви са посланията, изковани на малки плочици.
„Обичам много бижута тип ориент – старо злато, големи естествени камъни, много нанизи, колорит! Преди известно време открих и кожата, толкова много неща могат да се направят от кожа, все още се уча да работя с нея и всеки ден измислям нови задачи:)”

А часовниците! Освен, че са невероятно красиви и оригинални, са и някак „сезонни“.  Погледнеш ли някой в огнено червено, зелено, с подрънкващи кожени гъбки и сякаш позлатени дръвчета, си казваш – есен! Пролетните са в пастелни цветове с романтични панделки на цветя, морските са сини, пенливи и разкошни, а тези само в черно и сребърно са ми любими – вечна класика!… Има дори и коледни! :) А най-новите модели са впечатляващи – с цели парчета необработена кожа, обхващата ръката като гривна, ръчно зашита на произволен принцип. Уникално, а? Общо взето, искам ги всичките!

Стойка прави много други видове бижута – обици, дълги колиета, които стават и на колани, гривни от мъниста и висулки, игли за дрехи… Измисля оригинални кройки, нестандартни рокли в една бройка с уникални аксесоари, декорира плетени пончота и шапки с красивите си игли.

„Експериментирам и с декорации на дрехи, чанти, шалове, шапки, всякакви аксесоари, че защо не някой ден и обувки. Държа да създавам нещо, което носи настроение и самобитност и всеки човек да намира неговото си бижу, часовник, или дреха или каквото и да е. Все още се уча и не знам до къде бих стигнала, за мен е предизвикателство да разбера”.

Точно! Такъв тип арт произведения са повече от аксесоари, повече от бижута – те показват мнението, отношението, себеусещането на собственика, на човека, който ги е избрал и ги носи. Те са позицията му към света. И когато някой толкова успешно е постигнал точно твоята,… битката е предварително изгубена. Или завинаги спечелена :)

Хубави празници, приятели! ;)

Pandora Handmade Jewelry

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Валя рисува за пеперудените деца

Когато се съсредоточиш върху доброто, лесно го виждаш. И да не си толкова фокусиран над него, то пак изпъква над останалия ежедневен фон. Особено доброто, правено от млади хора. Достатъчно млади, за да не са обезверени, достатъчно млади, за да са нахъсани и вдъхновени. Някои от тях обаче са вече и достатъчно зрели, за да знаят, че в помагането на другите е Смисълът. За да не се интересуват само и единствено от себе си, тази така прелестна черта на младостта, а да се оглеждат наоколо и да искат да помагат на другите.

В случая с Валя може да се каже, че (пораснало) дете помага на дете. Но не на нормално дете, а на скъпоценно такова. По-скъпоценно и по-крехко от останалите. Защото Яна, на която Валя помага чрез продажбата на  своите рисунки, е пеперудено дете.

Адлър и Холмс

Чували ли сте за пеперудените деца? Булозната Епидермолиза е рядко генетично наследствено заболяване, при което по кожата на тялото се образуват рани само от леко докосване или триене. Тъй като кожата е уязвима като крилце на пеперуда, често наричат децата с ЕБ “пеперудени деца”. В България в момента живеят около 100 души с това заболяване. Все още няма ефективно лечение на заболяването, макар че в момента по света текат различни клинични изпитания. Прочетете повече на страницата на ДЕБРА България.

Валентина Соколова

Та, дванайсетокласничката от Софийската математическа гимназия Валя Соколова е решила да рисува в помощ на двегодишната пеперудена Яна. Като я попитах съгласна ли е да пиша за нея в ОМ, тя ми отговори: „Разбира се, че съм съгласна! Даже съм много щастлива, защото това означава, че още хора ще се запознаят с пеперудените деца.“ Защото тези деца се нуждаят от помощ, а семействата им – от всеки вид подкрепа!

Валя винаги е обичала да рисува и винаги е рисувала, но по-сериозно и задълбочено започнала преди малко повече от 2 години. Тя казва: „В един момент започнах да споделям рисунките си в интернет. Тогава не един и двама приятели и познати ме питаха „Колко струва тази рисунка?“ или „Може ли да си купя онази рисунка?“ Аз винаги отговарях шеговито и внимавах да не оставям хората с впечатлението, че рисунките ми наистина са за продан. Не можех да си представя да се разделя с някоя от тях.

"Ябълки"

И така, преди 3 месеца в училище ни поставиха задача за проект по един от предметите, който трябваше да носи някаква полза на обществото. Веднага се сетих за пеперудените деца, защото преди години се запознахме с едно семейство, чието пеперудено момченце почина твърде скоро, след като се роди. Знаех, че парите в този случай винаги са от полза и винаги трябват. Това, което мога най-добре е да рисувам. Затова реших, че с удоволствие ще се разделя с рисунките си, щом това означава, че ще помогна.“

Валя прави своя страница – Valiart.Net – където описва идеята и целта, слага връзки към ДЕБРА и към електронния си магазин, където качва всички свои рисунки със съответните цени и каузата започва да се случва.

"0 не е размер"

Ето какво разказва Валя за реакцията на хората: „За всяка рисунка е обявена цена, като всеки е свободен да даде толкова, колкото прецени. От една страна хората остават много впечатлени, че правя това и са щастливи от самите рисунки, но от друга – много се натъжават от болестта на Яна. Има хора, които не могат да си позволят да дадат много и си купуват символични рисунки, просто защото не могат да стоят отстрани, без да помогнат. Това лично мен ме изпълва с много благодарност и надежда. Има и хора, които дават много, а някои от тях дори не искат рисунка в замяна. Казваха ми: „Не се притеснявай, продавай ги сега, някой път ще ми нарисуваш нещо.“ Това беше и част от идеята ми – хората да разберат за болестта, да помагат и след като свършат рисунките, да нямат нужда от нещо в замяна…

"На пейката"

Събраните до момента пари са два пъти и половина повече, отколкото е общата обявена цена на продадените рисунки. Това е прекрасно и честно казано е повече, от колкото очаквах, но за целта са твърде малко. Макар че не мисля, че има сума, която да мога да кажа, че ще е достатъчна…“

Забележително, нали?

Проектът на Валя приключва на 31-ви януари. Казва, че ще продължи да следи как се справя мъничката Яна. „Моята надежда е, че и след това хората ще се сещат не
само за Яна, но за всички пеперудени деца и ще отделят дори и по малко от себе си за тях.“

А моята надежда е всички млади хора да си избират такива училищни проекти и да имат такива големи и добри сърца! Благодаря ти, Валя!

 

ПП. Добрата новина от началото на месец февруари 2013 е, че Здравната каса вече ще поема месечните разходи за лекарства и консумативи, нужни за облекчаване състоянието на пеперудените деца. Още една стъпка към доброто, не без участието и на хора като Валя, браво!

 

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Мататама – с обич и от тати, и от мама!

На е-магазина Мататама попаднах случайно преди години, но неслучайно останах. Освен запомнящото се име, бях впечатлена от дизайна на сайта, от вида на продуктите, които се предлагаха, а също и от обслужването, в случаите, когато съм си поръчвала. Лично аз имам чувството, че марката съществува от мноого време, а се оказва, че е едва от три години – което всъщност не е малко за интензивното време, в което имаме късмета да живеем, нали? Интересното също е, че зад всяко такова хубаво начинание има различна човешка история, осмелени мечти, преглътнати страхове и по нещо любопитно, което хората споделят с мен. Общ признак често е и източникът на мотивация – собствените деца. Тези деца, заради които сме готови и вършим чудеса!

Така е станало и с Анета Калчева – собственик и основен двигател на Мататама. Тя казва, че е започнала бизнеса почти на шега, без опит в търговията. По образование и професия е психолог и преди да роди дъщеря си, в продължение на няколко години е работила като организационен психолог в корпорации и големи фирми. Когато се появява бебето, тя съвсем естествено започва да се интересува много повече от различните екологични алтернативи – препарати, пелени за многократна употреба, козметика, храни. Анета казва: „Четях, „цъках“ из чуждестранни сайтове и тъй като чаках 2 месеца да ми пратят от Англия комплект многократни пелени реших, че е по-лесно и евтино просто да внеса…“

После попада на публикация за сапунените ядки (впечатляващи са, наистина!) и,  въодушевена, се свързва с една от големите индийски фирми-производители, които обаче я „попарват“ с изискването поръчката да е най-малко един тон! За щастие, не се отказва, и месец по-късно ги внася от друга фирма. Така постепенно асортимента на магазина се оформя и постоянно се обогатява. За да намерите днес такива полезни, интересни и приятни продукти като супер храни, био козметика за родители, бебета и деца, препарати за дома, дървени играчки и дори възглавници от спелта и просо… И шоколад! Шоколад без изкуствени подсладители и консерванти, само от натурално какао и тръстикова захар. Разкош!

А какво може да се каже за вездесъщите финанси? Че не са толкова страшни. По-трудно и повече време отнема на Анета да се ориентира в термини като цени на едро, да се свърже с фирми производители, да измисли лого, да намери кой да го нарисува, да програмира сайт и т.н.

Анета с дъщеря си

„Когато открих онлайн магазина, дъщеря ми беше вече на 8-9 месеца и през цялото време съм съвместявала бизнеса с отглеждането й. Имала съм сериозни предизвикателства да правя и двете едновременно, както и много смешни моменти… Желаех да имам възможност да бъда с нея поне докато стане на три годинки и направих всичко възможно това да е така. Когато навърши 3,6 м и тръгна на детска градина, открих и Центъра за деца и родители – нещо, за което мечтая още от раждането й. Място, което да предлага комплексни услуги за родители и деца. Исках място, което съчетава психологическите дейности, творчество и същевременно продукти за една екологична и устойчива среда…“

Центърът е прекрасен, намира се на ул.“Княз Борис I“ 44, на ъгъла на „Княз Борис“ и „Гургулят“. В него се провеждат такива хубави събития като тематични зелени училища, курсове по плетене за мама и дете, фотографски курсове, работилнички за дървени играчки (особено подходящи преди Коледа) и много други. В голямата зала децата всяка седмица учат стъпките на народните танци, пеят и упражняват йога.

Анета продължава разказа си: „Междувременно завърших и една магистратура с терапевтична насоченост, която до голяма степен застъпва арт терапията, работата с приказки при деца и т.н…“. Разбира се, мечтае за подобни места и в Пловдив, и във Варна… „Истината обаче е, че да правиш подобен малък бизнес и подобни тип услуги в България е сериозно предизвикателство и спънките са достатъчни, за да съм имала не малко моменти на желание да се откажа. Радвам се, че не съм го направила! :)

И аз се радвам! Пожелавам на Мататама още много истински продукти, прекрасни събития с родители и деца и много успехи в благородния стремеж децата ни да растат здрави, щастливи и да не спират да мечтаят и творят!

 

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Венета Христова, която се грижи за хорските души и изработва мечти

И двете с Венета имаме деца, и двете се вълнуваме от тяхната среда, училища и други такива важни за развитието им неща. Запознахме се тъкмо на една такава лекция. И тъй като тя упражнява много интересна и отговорна професия, изненадата ми да видя с какво още се е захванала бе голяма!

Тази чудна арт история започва с един подарък от мъжа й – красива, но неукрасена дървена кутия от Турция. Тя започва да мисли как да я разкраси и я боядисва в нещо като наивистичен стил, с малко помощ от приятелка. След това, преди около две години, отива на семейна почивка в малко турско крайбрежно градче и  попада на магазинче с впечатляващи сувенири. Жената, която ги продава и изработва, предлага да я научи на техниката „декупаж“, тя се съгласява и ходи 2-3 пъти при нея, докато трае почивката им. После Венета купува за България малко материали, плоскости и бои и така лека-полека започва. Интересното е, че никога досега не е мислила за себе си като за човек, който може да изработва нещо със собствените си ръце. Такова откритие е опияняващо, нали?:) Първите опити са плахи и не особено успешни, както обикновено се случва, но тя, разбира се, продължава. Постепенно придобива увереност, след като сама свиква да си харесва нещата, а и започва да получава възторжени коментари от приятели и колеги, които са ги видели (аз бях една от тях, да!). Когато хората започват да гледат на някого като на творец, и той самият започва да го вярва, нали?

Венета изработва приказни кутии и закачалки за ключове, салфетници, кутии за чай, оцветени и украсени бутилки и други такива красоти, които наистина те карат да летиш, да мечтаеш! Картинките са прекрасни, изработката – майсторска, а изборът на такава кутия за подарък – перфектен.

Венета в ателието си в практика Позитум във Варна

Продават се на няколко отбрани места във Варна (основно в книжарница ‘Параграф 22′ на бул.“Княз Борис I“ до Икономическия университет, магазин за цветя ‘Далия’ на бул. „Мария Луиза“,  магазин ‘Глухарче’ и някои други). Венета ми разказа една забавна история – след работа минала случайно покрай магазинче за цветя и сувенири (който се оказал именно ‘Далия’), влязла и казала, че прави кутии за ключове. Дали искат да ги погледнат? Момичето зад щанда веднага казало: „Донесете ги, ще ги взема. Сигурна съм, че човек с такава слънчева усмивка прави красиви неща!“

Всъщност Венета Христова е действащ психолог-психотерапевт. Заедно с още четирима колеги, всички работещи в сферата на позитивната психология, представляват „Психосоциална практика POSIUM“, където работят с деца и родители, родителски групи и специалисти от сферите на образованието, здравеопазването, социалните дейности… Методите, които прилагат, са психодрама и позитивна психотерапия. Лично тя провежда индивидуална и групова психотерапия с деца и възрастни, а също води арт терапевтични ателиета за тях, където прилага и творческите си умения.

Към децата има изключително позитивен подход. Когато синът й посещавал детска занималня, Венета предложила на госпожите да направи един творчески уъркшоп, на който да им покаже техниката „декупаж“. Било много забавно и интересно, докато едно момиченце, което за трети път не успявало да се справи със задачката, се разстроило и разплакало. Венета я успокоила с думите: „Но ти вече имаш най-много опит от всички – те са го правили само веднъж, а ти – цели три пъти!“ Това и при мен веднага би подействало…:)

Напоследък ясно се забелязва уклон за Коледа да се подаряват ръчно правени, уникални неща. Да се подкрепя местния и малкия бизнес, да се гласува доверие на отделни майстори и творци, а не на конвейра. Аз лично знам какво ще подаря на близките си, вече измислих и поръчах от уникалните неща на Венета, за които мисля, че много ще ги зарадват, а и с радост ще използват. Защото красотата и мечтите винаги трябва да се подхранват!

 

За контакти:  087 933 3459,

Център POSITUM, Варна

 

Posted in За Духа и Душата, За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Детска награда за мир 7 – 2011

Статия за Михаела Майкрофт от Детска награда за мир.

Превод за ОМ от английски език: Милена (Меми) Пехливанова

(Към Детска награда за мир 6 – 2010)

Международната Детска награда за мир (Children’s Peace Prize) се връчва всяка година на изключително дете, чиито смели или забележителни действия и мисли са въздействали върху проблеми, засягащи деца по цял свят.

Носител на Международната Детска награда за мир за 2011 г – Михаела (Чаели) Майкрофт, 17г .  Тя е отдадена на правата на децата с увреждания от Южна Африка.

Сн. http://childrenspeaceprize.org/

На 21.11.2011г Детската награда за Мир бе връчена на Михаела Майкрофт (17) от Южна Африка. От петте номинирани деца, които бяха представени от Дезмънд Туту в края на октомври, комисията от експерти избра нея за победител. Наградата й бе връчена от носителката на нобелова награда за мир Майрийд Магуайър. Михаела, наричана още Чаели, получи наградата за отдадеността си на правата на децата с увреждания в Южна Африка и за проекта си „Кампанията на Чаели”.

Чаели е родена с церебрална парализа, заради която функцията на ръцете и краката й е ограничена. Но където другите виждат ограничения, тя вижда възможности. С положителното си отношение тя е вдъхновение за мнозина.

„Надеждата е това, което ни крепи”, казва Чаели в своята реч. „Тя е което ни кара да се стремим към живота, който заслужаваме. Имам надежда за себе си, но имам надежда и за всички други деца с увреждания. Надявам се, че моите действия като активист ще направят света по-отворен и възприемчив към всички хора, не само към хората с увреждания, защото ние всички сме различни и всички имаме нужда да бъдем приемани, независимо от това дали сме с увреждане или не.“

Когато била на 9 години, Чаели започнала да събира пари за електрически инвалиден стол, заедно със сестра си и приятели. За седем седмици те събрали повече от нужните пари, затова Чаели решила да помогне на повече деца. Този проект се превръща в „Кампанията на Чаели” – професионална организация, която годишно подпомага повече от 3000 деца с увреждания в Южна Африка с оборудване, рехабилитация и защита на техните права. Чаели вдъхновява други деца да започват свои проекти и поради това тя е развила програма за посланици на добра воля.

„Мисля, че трябва да вземем умишлено решение да виждаме светлината във всеки човек, който срещаме. Мисля, че трябва да бъдем по-положителни един към друг. Ако виждаме светлината във всеки от нас, вярвам, че ще живеем в един още по-прекрасен и ярък свят”.

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Представяне на методиката Сугестопедия във Варна, 22.08.2012

Тази лятна вечер в салона на Радио Варна беше празник. Празник на хармонията, усмивките, красотата, надеждата… Надежда, че най-после е назряло времето децата ни да започнат да се обучават по един хуманен, безнасилствен, човеколюбив метод, основан на взаимното уважение, на извличане на дълбоките резерви на ума, присъщи на всеки човек и на всяко дете… По такъв метод, при който няма ясно установени роли на учител и ученици, материалът за усвояване е в пъти повече от нормално приетото (например първият урок по английски включва чуването на 700 думи), а преподавателят по-скоро е режисьор, представящ разни интересни неща пред своите актьори и актриси…

Методиката е създадена още през миналия век от българина проф. д-р Георги Лозанов и се нарича Сугестопедия. Тя представлява практическо приложение на една цяла наука, наречена Сугестология. Няма да се спирам подробно на историята (която си заслужава да се прочете тук). Важното е, че още през 1978г нарочна 25-членна комисия от ЮНЕСКО, след цял месец изследване в реални условия в български училища обявява Сугестопедията за най-добрата методика за обучение. В света. Оттогава системата на д-р Лозанов придобива наистина световна популярност, много школи взаимстват от нея, в много страни се ползва с голямо уважение и популярност, а фактът, че редица учени защитават дисертации и научни трудове по темата я поставя на научна основа.

Представянето в препълнената зала във Варна се водеше от г-жа Ванина Бодурова – най-близкият сътрудник на д-р Лозанов, човекът, бил плътно до него до последния му дъх. Тя самата има забележителна биография, а сега мисията й, както и на основаната от двамата през 2010г. Фондация „Фондация „Професор Доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева”, е „да запази сугестопедичната система във формата, в която е създадена от проф. д-р Георги Лозанов с изключителния принос на проф. д-р Евелина Гатева, и  да я превърне в национална и международна програма на обучение според препоръките на ЮНЕСКО.“

Ванина Бодурова е млада, харизматична жена с широка усмивка и блестящи сини очи, които няколко пъти се навлажняваха от силни емоции. С непосредствен тон, вмъквайки шеги и спомени, ни разказа накратко за жизнения път на доктор Лозанов, за своя и за това как съдбовно са се срещнали през 2006-та година, за да се върнат заедно през 2008-ма в България (той от Австрия, тя от Испания). Професорът, вече на достолепна възраст, е копнеел България да е центъра на сугестопедията.

Днес, вече без неговото лично участие, мечтата му започва да се сбъдва! В няколко града има експериментални паралелки, методиката навсякъде се радва на голям интерес и топъл прием, а за радост и гордост на Варна, в града ни вече завършва обучението си първият курс преподаватели по сугестопедия!

По време на импровизирания урок по испански език

Та, по време на срещата изгледахме няколко филмчета, посмяхме се, разтъжавахме се, а накрая дори пяхме и танцувахме в импровизирания урок по испански, за който Ванина за секунди се преобрази с широкопола шапка, ветрило и шарен испански шал, вързан на кръста. Беше вдъхновяващо, завладяващо и много весело!

Сугестопедията наистина е национално и световно богатство и вече е обявена за образователната система на третото хилядолетие. Пожелавам всички обучаващи се – деца и възрастни – да имат щастието да се възползват от тази методика, чиито основни принципи са любов, свобода, ненасилие, игра, търсене на неуловимото, използване на необяснимото, намиране на златното сечение, учене без учене, докато се гледат красиви картини от талантливи художници и се слуша красива класическа музика…

Защото децата на България и на света го заслужават!!

 

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Панаир на занаятите и изкуствата – Варна

Във Варна в момента се провежда чудно събитие, празник на творчеството, изкуствата и сетивата – Международен панаир на занаятите и изкуствата! За 16-ти път града ни има щастието и прекрасната възможност да се наслади, да се обогати, да наблюдава отблизо как се създава шарена черга на стан, как под длетото на майстора дървото в картина оживява, как се плетат красиви шарени чорапи и как се рисува икона…

Гостите на панаира могат да разгледат сергиите и да си купят продукти на много други традиционни, съхранени дълбоко в сърцата ни български занаяти – като мед и полезни пчелни продукти, уникални бижута от керамика, стъкло, естествени камъни и кристали, вълнени плетени торби, гайди и везани ризи, цели народни носии, закалени, ръчно правени ножове с рогови дръжки, амулети от шарена вълна и звънки хлопки за дома, разнообразни изделия и бижута от дърво и какво ли още не!

Запознайте се с участниците, занаятите и продуктите им на официалния сайт на събитието, а най-добре ще е да го посетите, разбира се…

Паралелната фолклорна програма, провеждаща се почти всяка вечер на близката, емблематична за Варна и Морската ни градина сцена „Раковина“, внася още повече настроение, колорит и наслаждение от изкуството!

Панаирът продължава до 21-ви август, а мотото му е: „Човек е създаден, за да създава“

Заповядайте!

 

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Чудните сърца на Жюстин Томс

Жюстин Томс е известно име в българската онлайн общественост. Тя е страхотна майка на три прекрасни хлапета. А професионалната й биография включва създаване, развиване и управление на сайтове, любими на и четени от много български деца, жени и мъже… Разработване на онлайн маркетинг стратегии и писане на доста книги в областта… Поддържане на няколко лични блога, акцентиращи върху любовта към децата, четенето, културата, предприемачеството, отдадеността на това, което правиш… Даване на идеята, основаване и поддържане през годините на уникалната инициатива БГ сайт… Преподава в НБУ и има още много лични и професионални успехи, които едва ли знам напълно. Основното е, че Жюстин е един успешен, позитивен и винаги усмихнат човек!

Затова за мен не беше изненадващо да наблюдавам как един нейн албум със снимки на сърца постепенно стана толкова голям, а хубавата инициатива „зарази“ и обхвана толкова много хора, че накрая Жюстин естествено реши да я превърне в самостоятелен проект със своя страница и име – Love is all around (Любовта е навсякъде наоколо).

Ето какво разказва тя: „Събирам снимки на сърца, намерени в природата, случайно, от около година. Идеята ми хрумна, след като разбрах за хобито на моя приятелка – Ива Кръшняк – да събира камъни във формата на сърца. Публикувах първоначално снимките във Фейсбук, но виждах все повече и повече, а и мои приятели и познати взеха да ми изпращат. Така в един петък, в който срещнах много намръщени хора, на които се опитах да вдъхна оптимизъм, реших, че е крайно време забавата със снимки на сърца да прерастне в по-сериозен проект. Така взех домейна http://love-is-all-around.com, инсталирах блог и започнах. Въвлякох приятели за подкрепа и поставих висока цел.“

Сърцата на снимките са природни форми, облаци, петна върху животни, рисунки върху дървета, камъни и стени, рекламни послания, плакати, играчки и какво ли още не! Няма граници пред фантазията, въображението и жаждата за любов. Жюстин казва: „Хората имат нужда от позитивизъм в своя ден. Може би защото медиите не спират да ни заливат с апокалиптични новини, статистики за това колко са нещастни българите и т.н. “ В момента Жюстин получава от 2 до 20 снимки на ден, от познати и непознати. Списъкът с дарители нараства ежедневно, като има и хора от чужбина, които се включват с ентусиазъм. Както самата тя казва: „Любовта е заразна!“

Наистина е така! Дори и аз започнах да забелязвам сърцата около себе си (увличащо е, опитайте!), да ги снимам и да ги изпращам, за да ги разпозная после с гордост в колекцията на сайта.  Ще следя с интерес докъде ще ни доведат всичките тези сърца, всичката тази любов, всичката тази красота…

Пожелавам на Жюстин Томс да има очи, вдъхновение и воля да продължи, защото в любовта и щастието е смисълът!

 

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Световният пробег на хармонията в България

Световният пробег на хармонията, първоначално наричан Пробег за мир, е основан през 1987г от Шри Чинмой – спортист, философ, музикант и поет, посветил живота си на идеала за световна дружба и единство. Пробегът е световна щафета, която има за цел да разпространява посланието, че световният мир е нещо динамично и постижимо; да обединява човечеството, да свързва личности, общности и народи, като предлага един сърдечен и непринуден начин да се обединим като членове на единното световно семейство – бягането заедно. Като символ на хармонията, бегачите носят горящ факел, който се предава от ръка на ръка между хора от над 100 страни по света.

През годините Световният пробег на хармонията е бил подкрепян от такива личности и духовни водачи като Михаил Горбачов, Майка Тереза, Нелсън Мандела и много други. На всеки две години Пробегът минава десетки страни по света, като обикаля исторически и културни забележителности, за да насърчи хората да опознават ценностите и културата на другите. Приветстван е в църкви, джамии, синагоги, храмове и други свещени места. Песента на Световния пробег на хармонията, написана от Шри Чинмой, се изпълнява в много страни, на различни езици и обединява всякакви хора за мир и хармония по света.

Основателят Шри Чинмой казва: „Световен мир, световна хармония: това не са просто думи от речника. Това са реалностите – божествени и върховни реалности“.

В момента Пробегът приближава България, след като хора са бягали през Русия, Украина и Румъния. Можете да следите маршрутите и бягането на живо тук.

В Световния пробег на хармонията може да участва всеки – професионални атлети и любители, млади и стари. Вие също може да станете част от това глобално събитие. Нужно е само вашето съпричастие към идеята за световна хармония. Може да направите с факела просто няколко стъпки, да потичате с него няколко пресечки или няколко километра. А може и просто да излезете на улицата и да приветствате бегачите, които минават през вашия град. Може да вземете участие в церемониите по посрещане на факела, организирани от градските управи в градовете по маршрута.

 

Световният пробег на хармонията в България

В България факелът на хармонията, обикалящ цялото земно кълбо, ще бъде в периода 14-25 юли. В продължение на седем дни участниците ще прекосят територията на страната, вижте маршрута по дни и градове тук.

Очаква се Пробегът да навлезе във Варна на 14.07.2012 (събота) в 16,50ч. пред ресторант „Хоризонт“ в Морската  градина, а около 17,30ч да достигне Фестивалния комплекс в центъра на града. Елате да побягаме за мир заедно!

 

Posted in За Духа и Душата, За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени