Author Archives: Николай Георгиев RSS

About Николай Георгиев

Интересувам се от цялостно подобрение на човешкия живот. За да постигнем това е важно да отваряме и споделяме важна и полезна информация и да се развиваме непрекъснато. Може да се свържете с мен чрез nikolay (точка) h (точка) georgiev (в) gmail (точка) com или да прочетете повече тук.

Николай участва в:


Обичаме се

Обичаме се такива, каквито сме. Обичаме това, което не харесваме в себе си, и го приемаме с Любов. С Любов и съчувствие му даваме пространство да се промени. С мирно действие го променяме.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Отворени Вертикални Вятърни Турбини

В Германия с Отворената Екология започнахме разработката на отворени вертикални вятърни турбини. Целта е да са малки, модуларни, прости за построяване, евтини, с лесно достъпни материали и мобилни. Максимум 1 киловат на час и да нямат нужда от проблематични разрешения за използване при домашни условия.

Разработката става с итериране на вятърната турбина в по-малък размер с цел по-лесно адаптиране към подобрения и иновации и пестене на ресурси. В момента 2 момчета работят върху дизайна, съветват се с още поне 3-ма човека и един мъж ни предложи да построи първия прототип. Всеки, които има желание и умения, може да се присъедини към проекта.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Спя навън

В това затоплящо се време си взимам спалния чувал и спя навън на освежаващ чист въздух. Сутрин природата се събужда и ставам с гласа на птичките. Време за благодарност и творене … ммм …

Posted in За Ежедневието | Tagged | Коментарите са изключени

Предпочитам да се уча, отколкото да съм прав

Предпочитам да се уча, отколкото да съм прав и да отстоявам определено мнениe, мое или нечие друго.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Отворена Екология и Уикиспийд

Това е разговор между Марчин от Отворената Екология и Джо от Уикиспийд.

Джо казва:

Уикиспийд има допълваща се, но различна цел. Целта на Уикиспийд е „бързо решаване на проблеми за доброто на хората“ и високо ефективна кола е част от това добро. Ако имаме стотици хора, каращи нашата ефективна кола, това няма да допринесе мащабна промяна за околната среда. Нуждаем се от стотици хиляди хора с достъп до ефективен транспорт. Това е нашата цел. Нашата цел не е непременно отвореност. Но Отворената Екология ни предоставя най-бързия път към целта, за която ни пука, която е високо ефективни превозни средства и други социални проекти, достъпни за всички! Отвореността е естествено средство да изпълним целта си. Нашите цели не са подобни, но се изстрелват взаимно!

Марчин, които идва от TED 2012, допълва, че ако всичко в TED е отворено, иновацията може да се развие от 10 до 100 пъти по-бързо, вместо да се решава един проблем през едната година и следващата година да се решава друг проблем.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Звукът на Укулеле

Нека сред поток от символи и думи да се оставим за малко и на вибрациите на Музиката :)

Джейк Шимабукуро изпълнява на Укулеле „Докато моята китара нежно плаче“ на Джордж Харисън.

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Силата на Сърцето

От няколко години науката започва все повече да показва и доказва духовността. Много учени започват да работят в духовната сфера, много духовни хора започват да работят научно и по този начин науката и духовността се обогатяват взаимно. Определено си заслужава да знаем какво се случва в тази сфера на развитие, защото тя има потенциала да допринесе към един по-мирен живот.

От повече от 20 години от Института по Математика на Сърцето (Institute of HeartMath) изследват сърцето как то комуникира с мозъка и какво влияние оказва върху нашето съзнание и чувства. Ето няколко от заключенията, до който те стигат по научен начин:

Сърцето излъчва електромагнитно поле, което се променя според нашите емоции.

Магнитното поле на сърцето е 5000 пъти по-силно от това на мозъка и може да се измери до няколко метра около тялото.

Електрическото поле на сърцето е 60 пъти по силно по амплитуда от това на мозъка.

Положителни емоции са физиологически благоприятни за тялото.

Можем да си подобрим имунната система като създаваме положителни емоции.

Негативните емоции създават хаос в нервната система, но положителните емоции създават обратното.

Сърцето има система от неврони, с краткотрайна и дълготрайна памет, и техните сигнали, изпратени до мозъка, могат да повлияят на нашите емоционални преживявания.

В ембриона първо се развива сърцето и то започва да тупти още преди да се развие мозъка.

Мозъчните вълни на майката могат да се синхронизират със сърдечния ритъм на бебето.

Сърцето изпраща повече информация към мозъка, отколкото мозъка към сърцето.

Положителните емоции помагат на мозъка при творческото и иновативно решаване на проблеми.

Положителните емоции могат да увеличат способността на мозъка да взима добри решения.

Това е само една част от техните заключения. Тук можете да прочетете по-подробно за съгласуваност на сърцето и взаимодействията между сърцето и мозъка.

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Правя го и вече съм го постигнал

Бях вкъщи и исках да изляза да побягам. Тогава бях в град Виксхаузен, Германия и исках да отида до съседното градче Месел. Видях на Гугъл Мапс пътя през гората до Месел, за да се ориентирам и започнах да се обувам. Същевременно знаех, че този път ще пробягам 30 километра. Обух се и интересното беше, че в момента, в който излязох от къщата, аз знаех, че съм отишъл до Месел и пробягал 30-те километра и се бях върнал обратно.

Още с първата ми стъпка на бягането имах ясната картина в главата, как се връщам като победител! Първа стъпка, втора, трета и т.н. Знаех, че бях свършил това, което сега почвах. И просто му се наслаждавах :) Тръгнах в посока Месел, пробягах един километър и през цялото време се чувствах страхотно, че бягам и че вече съм пробягал това, което бягам.

Продължих през гората към Месел, но по едно време пътят не беше така, както го бях видял на Гугъл Мапс и вместо чист път както преди, сега бягах по малки счупени клони между дърветата. Но знаех, че посоката я вярна и знаех, че вече съм постигнал това, което правя :) Странно чувство е да знаеш края, докато си в самия процес, но е и страхотно и вдъхновително. Само това ми беше в съзнанието. Идваха мисли „Къде се отклони от пътя“, „Как ще бягаш по клони“, но само идваха и изчезваха толкова бързо колкото щракане с пръсти. Самото знание, че съм успял, се изразяваше постоянно в мислите ми, чувствата ми, представите ми, тялото ми, крачките ми и дърветата около мен.

Започна леко да се свечерява. Стигнах отново до нормален път и след 1-2 километра видях пред мен една улица. Месел трябваше да е от другата страна на улицата. Да, но тази улица беше оградена с плет и не можех да я премина. Вдясно имаше една затворена врата в плета и реших да потърся в лявата посока излез към улицата. Бягах на ляво, паралелно на улицата, все още имаше плет. Пътечката беше малка. След около 700 метра се появиха храсталаци с тръни и трябваше да бягам и да скачам. Най-накрая стигнах до едно по-обширно поле, но то беше обградено с плет близо до улицата. Страхотно! Бях на края на света, ставаше вече тъмно и нямаше друг път напред! И трябваше да се връщам назад, отново през храсталаците. Но аз знаех, че вече съм постигнал това, което бях започнал. Отново през цялото време имаше щастие във всяка една трудна крачка. Тогава видях как много хора биха сметнали това, което правя за лудост и биха избрали лесния път. Кой ще се хване да бяга по незнаен път до друг град, да се загуби в гората вечер, да е още в началото на планувани 30 километра и да продължи да бяга? Ей тук наблизо е къщата ми, мога да се върна. При много хора логичното удобство би надделяло. Но при мен го нямаше това удобство. Вместо него картината на победител се изразяваше в моето настояще и определяше автоматично моите действия и чувства.

Върнах се на мястото, където бях видял за първи път улицата и тръгнах в противоположна посока с цел да потърся друг път да мина през улицата. Направих около 2-3 километра заобиколка и отново стигнах до улицата. Имаше отново плет, но с отворена врата и преминах. Можех да стигна по улицата до Месел, но имаше много коли и нямаше път за бягане. Единственото продължение беше отново през гората. Продължих да бягам. Стигнах до разклон със знаци, но беше толкова тъмно, че трябваше да се покатеря на дървения стълб и да прочета табелките на около 20 сантиметра от очите ми. Една от табелките беше за Месел и показваше точно тази посока, по която се движех! Супер! Продължавам напред и след малко повече от 3 километра бях в града. Там попитах няколко човека как мога да стигна обратно до Виксхаузен и те ми казаха или обратно през гората или през Дармщат. Отново страхотна възможност! Не исках обратно през гората в тази тъмница, а ако тръгна към Дармщат, бих могъл да си направя плануваните 30 километра! За да си представите визуално как са разположени градовете, представете си един квадрат. Горе вляво е Виксхаузен, от където тръгнах, горе вдясно е Месел, а долу вляво е Дармщат. За да стигна от Месел до Дармщат, трябва да се движа по квадрата от горе дясно, през долу дясно, до долу ляво. Така и направих.

Продължих да бягам към Дармщат. Знаех, че ме очакваше дълъг път. След около 5 километра първата болка в единия крак се появи. Усетих я и продължих да бягам. Застоя се за малко минути и изчезна. После се появи болка в друга част на крака. И тя отмина. После трета болка на друго място. Но през цялото това време аз знаех, че вече съм се завърнал пред вратата на къщата ми и продължавах да бягам. И тази болка отмина. Дойдоха още много болки после и на двата крака, от долната част до горната част на всеки крак. Идваха мисли, че няма да успея и какво ли ще стане, ако кракът ми се счупи и подобни мисли, но както и преди, както си дойдоха така и си отидоха. Знанието, че съм победител, беше надделяло още в момента, в който излязох от вкъщи и се изразяваше във всеки един момент от бягането ми. Учудих се, че нито една болка не се застоя! Бяха много, боляха за известно време и после просто изчезваха! Водовъртежът на знанието и щастието не оставяше нито една мисъл или болка да спре бягането ми в настоящето. Бягам! Бягам! Бягам! Успях! Успях! Успях! Тук е! Тук е! Тук е! Щастие! Щастие! Щастие!

След неусетно време и поне още 12 километра стигнах до вкъщи. Чувствах се свеж. Тялото беше малко изморено, но свежестта на съзнанието ми го движеше сякаш нищо му няма. Нямаше болки и в следващите дни. Бъдещето беше изживяно в Настоящето чрез простото знание! Правя го и вече съм го постигнал!

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Промяна на миналото

Срещнах се е с един много добър приятел на една пейка в парка. Приказвахме си, беше чудесно. Дойдоха и още други приятели. По едно време моят приятел трябваше да си тръгва и стана от пейката и тръгна.

Тук идва интересното, защото той си тръгна по такъв начин, че на мен не ми хареса как се изпратихме, но в момента не мога да си спомня точно как. В момента си спомням как се изпратихме взаимно по прекрасен начин! Случка на нехаресване в миналото, беше превърната в случка на щастие! Но как?

С желание! Няколко дни след тази случка още не ми харесваше как се изпратихме, и реших да го изпратя мислено по начин, по който бихме се изпратили както винаги! Станах и аз, прегърнахме се, направихме си знака, който винаги правим, усмивки, щастие и готово! Изпратихме се по чудесен начин! С такова щастие си го представих това изпращане, че то презаписа миналото на съзнателно ниво. Вече има радост от изпращането и знание, че дори когато нещата не са били добре, могат да се променят към по-добре сега.

След това се срещнахме отново с моя приятел и му споделих цялата история. Той не си спомня точно какво се е случило. Но дори и той да си спомняше или аз да си спомня някога съзнателно точно какво се случи, аз вече нося знанието и вдъхновението „Да, но това го променихме :) Направихме го по-добре!“

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Уикиспийд или бъдещето на гъвкавото производство

За да произведеш технология, която да промени света, трябва да мислиш и действаш различно. Джо Джъстис от екипа Уикиспийд правят точно това с колата им SGT01. Какво е различното на колата? Не е електрическа, даже не е и хибридна. Но е една от най-ефективните и интелигентно проектирани коли направени досега! Изразходва 2,4 литра на 100 километра, вдига 60км/ч за 5,5 секунди и минава през най-тежките пет звездни тестове за безопасност. Цялата кола е модулна, с най-лекото шаси в света и с каросерията от въглеродно влакно за 800 долара. Колата е проектирана за шест месеца и струва 25 000 долара с тенденция да поевтинява. Кой би разработил такова чудо? Тойота, Дженеръл Мотърс, Фолксваген? Не! Просто екип от 56 доброволци от шест държави, работещи в свободно им време без външен капитал! Звучи невъзможно, нали? Не и ако я има свободата на мисълта и съсредоточеното използване на възможностите ни сега.

С предишните методи на производство, за проектирането на една кола са нужни около 5 до 14 години. Това означава, че потребителят получава готов продукт, който е разработен със знанията и възможностите от преди 5-14 години! Уикиспийд прилага гъвкавите методологии от софтуера върху производството и сбива проектирането на колата в едноседмични интерации или така наречените спринтове. Повече от две седмици не е възможно да се планират, защото в рамките на дори една седмица, екипът научава толкова много неща, че задачите с приоритети се променят. Взимайки предвид тези постоянни промени, още в самото началото се поставя като основен принцип на производството намаляването на цената за промяна. Това довежда до проектирането на различните модули на колата и как те ще се свързват и комуникират помежду си: шаси, каросерия, вътрешност, спирачна система, окачване, скоростна кутия, двигатели, инжекционна система, светлини, електронни системи и други. Всеки един от тези модули може да бъде заменен с друг бързо.

Това позволява, например, паралелна работа по модулите. Единият двигател може да се подобрява на място, докато другият се тества в движещата се кола. Когато колата спре, двигателите се разменят и сега тестваният двигател се подобрява, а разработеният двигател се тества. Краш системата може да се смени без промени по другите системи на колата. Окачването може да се смени за 10 минути и е силно регулируемо. Двигателят може да се смени за същото време, през което се сменя една гума, с която и да е нова батерия. Каросерията за двама човека може просто да се повдигне и замени с друга каросерия за четири човека. Тази лесна смяна на модулите подсигурява устойчиво производство на продукта, спестяване на ресурси, адаптиране към различните нужди на създателя и потребителя с минимални разходи и промени, и лесното и бързо въвеждане на нови подобрения.

Как е успял екипът на Уикиспийд?

Уикиспийд прилагат гъвкаво производство, основано на популярни методи за управление на софтуерни проекти като SCRUM, Аджайл, Разработка чрез тестове, Екстремно програмиране, Обектно-ориентирано програмиране и Канбан. Провеждат седмични статус срещи с приоритизирани задачи за изпълнение и ясно дефинирани роли и задължения. Определят се модули и интерфейси. Съществуват тестове, които бързо могат да отхвърлят дизайни на недобре разработени модули. Работата се разделя на малки задачи, за да се предотврати претоварване и да се позволи на много хора да участват. Насърчава се работата по двойки и групова работа при премахване на опасни препятствия за проекта. В гаража, където се работи, има табло, на което може веднага да се разбере каква е текущата работа и какво трябва да се свърши. Инструментите са лесни за достъп и обозначени, така че всеки да може лесно и възможно най-бързо да се включи в работата. Цялата работа е организирана така, че времето на хората да минава в творческо решаване на задачите.

Отворена Взаимна Работа

От самото начало проектът е отворен за взаимна работа. Джо Джъстис е започнал да споделя в Интернет как разработва колата, поставял е лесни и трудни въпроси. Най-различни хора и експерти отиват да му помогнат в гаража, където се разработва колата, а същевременно други хора помагат чрез Интернет. Така стъпка по стъпка екипът расте и се сплотява. С някои от екипа се запознават по състезания и изложения. На самите състезания те продължават да подобряват колата, просто защото могат. Хора от конкурентните екипи, невиждали такава гъвкавост, се присъединяват към взаимната работа.

Повечето хора от екипа на Уикиспийд работят по 2 до 10 часа седмично в свободното си време. А какво ли бихме сътворили като човечество, ако организираме работата си по този отворен и положителен начин?

Благодарение на тази отвореност, екипът на Уикиспийд започва по органичен начин съвместна работа с Отворената Екология.

Уикиспийд няма по-малка цел от тази да революционизира производството на автомобили. Идеалният пример какво може да постигнат хора, работещи отворено по важен и вдъхновителен проект!

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени