Author Archives: Николай Георгиев RSS

About Николай Георгиев

Интересувам се от цялостно подобрение на човешкия живот. За да постигнем това е важно да отваряме и споделяме важна и полезна информация и да се развиваме непрекъснато. Може да се свържете с мен чрез nikolay (точка) h (точка) georgiev (в) gmail (точка) com или да прочетете повече тук.

Николай участва в:


Интуиция и Действие в Математиката

Идва мисъл, чувства се вярна, често е вдъхновителна, понякога противоречи на логиката и настоящето ти знание. Действай!

Когато бях в шести клас, отивахме на национално състезание по математика в Стара Загора. По пътя майка ми, която е учителка по математика и ме подготвяше за тези състезания. Докато живеехме в скромното и приятно градче Любимец, ми разказа за един определен вид задачи. За резервоари с тръби, вливащи и изливащи вода от тях и как да изчислявам разни неща. Слушах я и донякъде разбрах как работи.

Отивам на състезанието, което беше от два кръга. На първия кръг имаше една геометрична задача със звезда, на която трябваше да докажем определено взаимоотношение. Никога не бях решавал такова чудо! Нито в училище, нито в свободното ми време. Мислех, изчислявах и стигнах до един ъгъл, който ако го бях доказал, че е еди колко си градуса, задачата щеше да е решена. Пробвах със стандартните методи – невъзможно. Не ми оставаше много време и трябваше да измисля нещо. Дойде мисълта „ами просто го измери“. Дотогава никога не бях доказвал ъгъл просто като го измеря! Но така и направих, защото нямах друг избор. Приеха ми решението за вярно и ме допуснаха до втори кръг, което изобщо не можах да повярвам. Мислех си „Защо пък мен?“.

На втория и последен кръг се бяхме наредили няколко участника на подиума пред публиката и трябваше да решим 5 задачи. Всяка задача ни се задаваше устно, после имахме една минута за решение, казвахме пред публиката нашия отговор и после ни се даваше следващата задача. За всеки верен отговор получаваме по една точка. Първата задача мина добре за мен. Втората задача беше точно с резервоарите и тръбите! „Колко количество вода ще има в резервоара?“ или нещо подобно след като водата се влее и излее през определени тръби по определено време. Разбира се, бях забравил какво ми обясняваше майка ми и се пробвах напразно да се сетя за известно време. След това спрях да се опитвам да си спомням и започнах сам да измайсторявам метода за решение. Пробвах, изчислявах, но не можах да измисля метода. Няколко секунди преди да ни свърши времето, нямах никакъв отговор. 50? 30? Но ако съобразя и това, тогава 15? Умът ми логически не стигна до решение. Спряха ни времето официално. Питащият попита момчето до мен за отговор. То му каза някакво число, което не ми хареса. След това питащият се насочи към мен, погледна ме и ме попита за отговор. Аз все още нямах отговор, погледнах го и му казах: 20! Той продължи нататък да пита и другите. Имаше едно момче, което беше известно по националните състезания, Добромир Рахнев. И той каза 20! Помислих си, е щом Добромир каза 20,  значи поне ще имаме една и съща точка. След като всички от нас казаха отговорите си, питащият каза, че отговора е наистина 20! „Какъв късмет“ си мислех аз. После продължихме и с останалите въпроси. Като свършихме с тях, трябваше да обявят победителите. Казаха трето място, второ място и на първо място бяхме аз и Добромир! С еднакъв брой точки. Аз съм там и не вярвам какво се случва. Първо, задачата ми със звездата я реших по шантав начин, после на късмет улучих отговора с резервоара и сега първо място по математика в България за шести клас …

„Късмет“, си мислех тогава като дете. Но си беше чисто изразяване на интуицията в действие.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Водим си личен дневник и го споделяме

Воденето на личен дневник и споделянето му с хората, които са от важно значение за нас е нещо прекрасно. Колкото повече хора по земята го правят, толкова повече разбирателство и дълбочина в отношенията между хората ще има.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Математиката, но по друг начин

Математика е символи и взаимоотношенията между символите. В началото е лесна: 1, 2, 3, събиране, изваждане. И после се надгражда с още символи като умножение, равенства, неравенства, неизвестни уравнения и т.н. Нещата са прости. Иска се от страна на учителя ясна и разбираема комуникация на символите и тяхното значение, а от страна на ученика добро слушане и експериментиране с материала.

При работа с повече деца всеки учител установява, че с определени деца може лесно да се работи с математиката, а с други по-трудно. Така е, защото сме различни и имаме различни преживявания в нашия живот.

Нека да разгледаме как един учител би могъл да преподава математика по по-различен начин от стандартния, за да успее да достигне и до другите деца, които считат математиката за суха и безинтересна. Считането на даден символ за сух и безинтересен, означава, че този символ не играе пряка роля във въображението на човека. Символът се възприема, но никакви интересни асоциация не последват.

Често повечетo учители по математика не поднасят символите по по-различен начин от стандартния, най-вече защото и те не ги възприемат по друг начин. Което се дължи на това как те са научили тези символи и как след това са боравили с тях. За да се поднесе математика по по-различен начин, то тогава самият учител трябва да интерпретира и възприема символите по по-различен начин.

В десети клас братовчедка ми, която беше с една година по-малка от мен, имаше проблем с една геометрична задача и ме попита как да я реши. Обясних й по нормалния начин с правилата в триъгълниците, но тя не разбра. Опитах пак, пак не. Тогава гледам задачата, гледам нея и й казвам: „Нали знаеш когато едно момче и едно момиче се съберат какво става“. Тогава въображението ми започна да играе и успях чрез взаимоотношенията между момче и момиче да й докажа геометричната задача. Краят на моето обяснение беше потресаващ и тя се спука да се смее! :) Аз също! Но беше интересно. За първи път вкарвах реалния живот в геометрична задача и взаимоотношенията работят.

Преди няколко години влязох в час по математика при майка ми, която е преподавател, и стоях зад нейното бюро. Тя преподаваше на пети клас, ако не се лъжа. Методът й на преподаване е фокусиран върху материала, някой път строг и някой път се смее заедно с класа. В този ден беше поставила едно неизвестно равенство от първа степен на дъската и вдигна едно момиче от последния чин да го реши. Момичето стоеше пред дъската и не знаеше как да започне. През това време майка ми ту мълчеше, ту приказваше с другите деца от класа. Момичето все още не беше написало нищо. Явно беше, че не знаеше как да реши задачата, но аз се учудих защо всичкото това време се прекарва в бездействие, ами просто не й се обясни как да го реши, явно е че не знае. Минаха повече от 5 минути в чакане на нея горката без знания, да реши това равенство! И никой не й помогна! Разбира се, нали беше забранено да се подсказва! Правила! Майка ми после се обърна към нея и я попита докъде е стигнала. Разбира се даже нямаше нужда момичето да отговори, всичко беше очевидно и след малко майка недоволно й каза да си седне. В този момент аз станах от бюрото, отидох до последния чин и седнах до момичето, за да й обясня задачата. Майка ми първоначално се скара, че съм седнал до нея и аз се преместих на чина отпред, но така, че да мога да й обяснявам. Не знаех точно какво ще й кажа, но знаех че мога да й го обясня. Уравнението изглеждаше като следната картинка:

Първото нещо, което трябва да се направи в този случай е правилно да се преместят числата и неизвестното Х на различните страни на равенството.

За да го обясня по прост начин реших да използвам следния пример от ежедневието. Двама човека (представляващи двете страни на равенството) си разменят портокали (Х) и банани (числата без Х).

Зеленото човече има 5 портокала (5х) и е дало 3 портокала (3х) на лилавото човече. Лилавото човече има 5 банана (5) и е дало 1 банан (1) на зеленото човече. Казах й, че не може да събира или изважда един плод с друг плод. Портокалите отиват при портокалите. Бананите при бананите. По този начин зеленото човече има 5-3=2 портокала, а лилавото човече има 5-1=4 банана. Отговорът на уравнението 2х=4 казва колко повече плодове има лилавото човече. В случая два пъти повече.

През цялото време момичето слушаше съсредоточено и мисля, че започна да разбира как да решава подобни задачи.

Майка ми през това време не харесваше, че й помагам, но не ме спря. Скоро часът свърши.

Една година след този случай се оказа, че това момиче е напреднало много повече с математиката! И е запомнило как съм й обяснил задачата и от класа са питали дали ще присъствам пак в час. Ех :) И аз ще се радвам да се видим отново. Може би някой ден? :)

След тези два случая вярвам, че математика, на каквото и да е ниво, може да се преподава по много по-лесен, пък дори и забавен начин. Просто трябва малко въображение от страна на учителя. Усет за символите и тяхното движение, намирането на подобни символи и движения в реалния живот и прилагането им обратно в математиката. Така можем да направим и тези математически символи по-реални в нашия живот и да ги разбираме по-добре.

За съжаление не ми е останало лично време да се отдам на тази посока. Може би има хора вече, които са започнали да създават този по-друг начин на преподаване на математиката. А може би това ще те вдъхнови да приложиш реалния живот в това, което ти преподаваш? :)

 

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Правим интересни и приятни физически упражнения

В един миг протягаме ръце и вдъхновено задвижваме интересни и приятни физически упражнения.

Posted in За Тялото | Коментарите са изключени

Ласси с Роза

Случайно видях в немския магазин „Алнатура“ Ласси с Роза! Ласси е индийска напитка от кисело мляко и подправки. И към това вкуса на Роза … Уау … Трябва да си призная, че не съм човек, който си пада по парфюми и екзотични миризми, но този път буквално се потопих в друго измерение! За първи път ям нещо, което е сладко, и го дишам през носа! Да, вдишвах Рози! Ям и Дишам Рози! … Уау :)

Колко му е да направим този продукт и в България? Имаме си киселото мляко, имаме си и розите. А какво ще кажете да отворим и знанието как се прави? Така че и баба ми да може да го направи? Или аз да си го направя сам?

Добавка от Крум Сяров: Много се смях на написаното от Ники, защото най-хубавото нещо, което някога съм пил беше преди две години в Андалусия и беше Ласси с рози и кардамон. Дори е още по-прекрасно от описаното от Ники, особено в жегата и особено когато го пиете придружено с огромните и безумно сладки торти.

Posted in За Тялото | Tagged | Коментарите са изключени

Заедно в час

Заедно в час

Заедно в час“ е бързо развиваща се организация, която помага на често пренебрегвана група от хора – деца, нямащи достъп до качествено образование. Те намират и подбират млади инициативни хора и развиват тяхното модерно мислене и новаторска визия за образователния процес. Тези амбициозни учители си избират училище за две години и мотивират своите ученици да постигат високи резултати и да напредват максимално бързо и успешно по пътя на личностното си развитие.

Следва кратко интервю с Петя Велева, отговаряща за Маркетинг и Комуникации.

Ники: Петя, каква е нуждата, която породи проекта?

Петя: 41% от 15-годишните ученици в България са под функционалния минимум на грамотност. Това означава, че те не само не могат да четат и пишат на нивото на 15-годишни хора, а че не могат да четат и пишат на санитарен минимум. Ние искаме да променим това.

19 000 ученици отпадат от училище всяка година в България. Това са бъдещите безработни или нискоквалифицирани хора без избор и шанс за реализация. Ние искаме да ги превърнем в бъдещите успешни хора и двигатели на нашата икономика.

В България това къде си роден, какви са финансовите възможности на родителите ти и кое училище посещаваш предопределят качеството на образование, което получаваш. Според международното изследване PISA в България е най-голяма пропастта в постиженията на децата от елитни училища и от т.нар. „слаби“ училища. Наблюдава се т.нар. „капан на ниски очаквания“. Ако детето е от бедно семейство и посещава квартално училище, му се лепва етикета „то толкова си може“. Ние вярваме, че всяко дете може да постига, независимо от средата, от която произлиза и че ние сме отговорни децата да постигат максимума, който могат.

Ники: Как постигате това?

Петя: Набираме най-инициативните и амбициозни млади хора, обучаваме ги и им намираме работни места в училищата, където такива трансформиращи учители са най-необходими. Те преподават две години и тяхната цел е да променят живота на децата чрез образованието. Ние от „Заедно в час“ им предоставяме подготовка, подкрепа и възнаграждение. Те стават част от национална и международна мрежа от млади лидери, които са двигатели на тази промяна. Когато завършат програмата, остават ангажирани да подкрепят каузата ни за равен достъп до добро образование, независимо къде ще продължат да се развиват. През първата година изпратихме 21 учители в класните стаи на 6 населени места. Тази година ще бъдат 45. Всяка година броят ще нараства, докато един ден създадем огромна общност от мотивирани личности, които работят, за да може всяко дете в България да получи образованието, което заслужава.

Ники: А можеш ли да дадеш няколко примера?

Петя: Борис вижда, че в град Ветрен английския език не върви и започва да предлага свободно избираеми часове по английски. Децата мигновено се възползват, учат се и Борис е обожаван дори и от родителите им. Гери в Карлово успява да помогне на деца в 5-ти клас, които не знаят българската азбука, за по-малко от три месеца да пропишат съчинения. Мария и Ивелина в Копривщица успяват заедно с колеги, родители и съграждани да построят киносалон като подарък на учениците им.

Ники: Страхотно, а какви са стремежите ви в бъдеще?

Петя: През 2011 г. 21 учители на „Заедно в час“ имат влияние върху 2 000 ученици, върху родителите им и общността, в която работят.

През 2020 г. 400 учители ще работят с 40 000 ученици, а завършилите програмата ще бъдат обществени и бизнес лидери, които продължават да работят за преодоляването на неравенството в достъпа до качествено образование в общността, в която работят и живеят.

Ники: Кое е най-голямото предизвикателство за постигане на тези стремежи?

Петя: Предизвикателства в нашата дейност – колко искаш :) Но може би най-голямото е да убедим заинтересованите страни колко спешна е нуждата от промяна в неравния достъп до качествено образование и колко мащабна трябва да бъде намесата ни. Когато реално погледнеш, че почти половината от днешните ученици не могат да четат и пишат и си представиш, че след 3-4 години ще са на пазара на труда, тогава може би осмисляш голямата заплаха за нашето общество. Предизвикателство е да накараме повече хора колкото се може по-скоро да видят тази заплаха и да се включат в промяната със средства, участие и дори морална подкрепа в разрешаването на този проблем! Радваме се на обширна подкрепа и интерес, но за промяната, която искаме, ни трябва повече.

Ники: Какви са вашите текущи нужди, които ще спомогнат за развитието на проекта?

Петя: Две са най-важните ни нужди:

  • Кандидатствайте за учител на „Заедно в час“ na www.zaednovchas.bg! Не е необходим предишен преподавателски опит, нито правоспособност. Ние се занимаваме с подготовката, обучението и сертификацията. Краен срок – 20 март 2012. Подборът е ротационен, т.е. колкото по-скоро кандидатствате, толкова по-рано ще разберете дали сте приети. Повече информация прочете в тази обява.
  • Направете дарение – финансово или материално. Свържете се с Елена Иванова на e.ivanova (@) zaednovchas.bg, за да разберете повече за необходимата издръжка за обучение и подкрепа на нашите учители.

Ники: Благодаря ти много за интервюто и успехи в това страхотно начинание!

Петя: Благодаря ти, успехи и на вас!

Лиценз: Логото е собственост на „Заедно в час“. Снимката е под Отворен Лиценз с признание към „Заедно в час“.

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

ОМ среща в Пловдив 27.12.2011

Втората среща на ОМ в Пловдив се проведе на 27. 12.2011, 18:00 часа, отново в приятната обстановка на новото заведение „Мелето Фреш“.

Събрахме се осем човека. Представихме се, приказвахме за Отворената Екология, Пермакултура и Селища, за ОМ като Отворена Платформа за Положително и Устойчиво Развитие. Имахме четири групи от хора, които не се бяха запознали преди това и няколко хора от нас веднага намерихме как можем да бъдем полезни едни на други.

На срещата стана ясно, че все още няма напълно Отворена Платформа, за споделяне на Пермакултурното знание в България, както и земеделските познания на нашите предци от типа „триковете на Баба“. Техническото изграждане на такава платформа би било лесно, но първата крачка е обсъждането на тази Платформа с хора, които биха имали нужда от нея и с хората, които биха участвали в споделянето на информация в нея. Ако някой има интерес към такава Платформа, нека да се свърже с нас. Другият въпрос, който скоро ще проучим, е Платформата за връзка между различните еко селища и общности в България.

След като напуснахме заведението си направихме една малка разходка по главната на Пловдив, изпълнена със споделяне на преживявания и създаване на Положителното Мислене в нашия живот, смях и прегръдки :)

Posted in За Ежедневието | Коментарите са изключени

Отворени Технологии Среща в София 26.12.2011

На 26. Декември от 13:00 часа се проведе отворена среща относно Отворени Технологии (Open Source Technologies) в Социалния център „Аделанте“, София.

Присъстваха 13 човека от най-различни професии и дейности – софтуер, електроника, механика, авиация, бизнес, пермакултура и екология. Ники представи проекта Отворена Екология и развитието му в САЩ и Европа. Обсъдихме връзката на проекта с Пермакултурното движение в България, която се основава най-вече на свободата на избор на определена машина или инструмент и отварянето на производството й/му. Интерес от няколко хора беше проявен към пресата за компресиране на почва. Тони отвори темата за 3D принтера RepRap и каза, че е възможно да се построи в България за 500 лева, вместо официалните 700 евро. Обсъдихме и накратко възможни екологични превозни средства и източници на енергия.

Всеки от присъстващите научи нещо ново, успяхме да обменим идеи, малко опит и връзки помежду ни. Прояви се желанието за още една такава отворена среща. Ако искате да присъствате пишете ни и очаквайте скоро новини!

Posted in За Ежедневието | Коментарите са изключени

Безплатни Прегръдки в Пловдив 28.12.2011

Нека да подарим незабравими предновогодишни мигове в Пловдив! И какъв по-вълнуващ начин от безплатни прегръдки?

Как?
Споделяне на шантави усмивки, палитрени емоции и приятелски прегръдки.

Кога: Сряда, 28. Декември, 15:30 часа
Къде: Пловдив, на Пощата пред Часовника
Присъединете се към отвореното Фейсбук събитие.

Безплатните Прегръдки са отворени за участие от всички. Поканете и приятели.

За по-добра представа, моля насладете се на кино лентите по-долу:
http://www.youtube.com/watch?v=TNMoA4VeHq4
http://www.youtube.com/watch?v=KgzBrxXwzdI

или официалната страница: http://www.freehugscampaign.org/

Донесете си табелки от лист или картон, на които да пише „Безплатни Прегръдки“ или „Free Hugs“.

((( Прегръдки )))

Posted in За Ежедневието | Коментарите са изключени

Безплатни Прегръдки в Пловдив 21.12.2011

Отново направихме Безплатни Прегръдки :) )) Предишният ден бяхме в София, после и в Пловдив :) ))

Страхотно беше! Както винаги :)

В момента, в който вдигнах първата табелка „Безплатни прегръдки“, две чакащи момичета отсреща се появиха и те с табелки :) После се присъединиха още 1-2 ма човека. След това и още. Имахме и готови табелки за тези, които нямаха.

Започнахме :) Веднага започнахме да се прегръщаме с хората :) Стоиш, вървиш, усмихваш се, държиш табелката с две ръце над главата или само с една ръка и отваряш другата ръка широка за прегръдка. Прегръщаш човека отсреща, споделяте усмивка и щастлив поглед, смях, весели пожелания, и отново се отваряш към други хора.

Прекрасното на Безплатните Прегръдки е, че се отваряш за една прегръдка до всякакви хора на публично място. И съответно получаваш реакции от целия спектър на човешкия живот във всеки един момент, от най-лошите до най-прекрасните :)

Имаше хора, които просто забиват нещастен поглед и не искат да те погледнат. Имаше хора, които те гледат сериозно. Казваш на едно момче „Безплатни Прегръдки?“ и той казва твърдо „Ммм, НЕ!“ :) Други ти отвръща „Да не съм обратен?“, „С мъж не искам“, „Искам с жена“. Дядовци ти казват „Намери си една и я хвани за …“. Дядо Коледа ти отказва да се прегърнете и вдига рамене. Хахаха :) Няма начин :) Тези неща не могат да се избегнат. Казваш си, добре че поне тези хора могат да видят нещо по-отворено и по-положително в техния живот.

Минават забързани хора, някои с телефони. Хора те питат „Какво е това?“, „Защо го правиш?“, „От кой университет сте?“, „От коя организация сте?“, „Вие секта ли сте?“. Обясняваш, че това е спонтанна среща от най-различни хора, които го правят без определена цел, ами просто защото е красиво, весело, усмихнато :) Без нужда, ами просто споделяме това, което сме :) Приемаме отворено това, което ни се дава и споделяме усмивки, прегръдки и благи думи :)

Хора ти се усмихват и те прегръщат. Непознати хора те прегръщат отзад без да ги видиш, ти се обръщаш, прегръщаш ги с усмивка и ги изпращаш с усмивка. Идва момиче и се прегръщате мирно за няколко секунди и се наслаждавате на този продължителен мир. Две групи от циганчета те виждат и се втурват към теб, едни след други да те прегърнат. Група от хора, по двама, по трима, те виждат и се втурват за групова прегръдка. Момчета и момичета те виждат от далеч, бягат към теб и скачат за прегръдка :) Деца отказват да те прегърнат, но даваш табелката на майка им и те се прегръщат :) Двойки също ти отказват, но се прегръщат взаимно и си стискат ръце щастливо, и ти се усмихваш безкрайно :) Даваш табелката на желаещи и те започват да прегръщат хората, оставяш им табелката и ти взимаш друга табелка :) Най-различни хора, след като те погледнат, се усмихват с поглед или тайно :) Фотограф пристига на срещата, снима всички, правим и групова снимка. Фотографът взима една табелка и започва да прегръща хората :) След известно време казва „Чао“, но след 5 минути фотографът отново продължава щастливо с прегръдките :) Прегръщаш щастливо и възрастни хора и баби, пожелавате си „Весели Празници“, и си благодарите.

И ти си там, в центъра на отвореност и щастие. Вътрешната радост блика, расте и играе. Ти си това, което си, и го споделяш. И разбираш как само за 1 час от живота ти, можеш да усмихнеш стотици хора!

Първоначалната група

Първоначалната група

Преди и След

Преди и След

Дааааа!

Дааааа!

Що е то Безплатна Прегръдка?

Що е то Безплатна Прегръдка?

Безплатна Прегръдка?

Безплатна Прегръдка?

След Безплатна Прегръдка

След Безплатна Прегръдка

Летящи Прегръдки

Летящи Прегръдки

Фотографът започва с Прегръдки :)

Фотографът започва с Прегръдки :)

на снимка с Безплатни Прегръдки

на снимка с Безплатни Прегръдки

Безплатна Прегръдка с Дядо Коледа и Снежанка

Безплатна Прегръдка с Дядо Коледа и Снежанка

Огнена Прегръдка

Огнена Прегръдка

Детска Прегръдка

Детска Прегръдка

Всички снимки са под Отворен Лиценз с признание към „Лора Коритарева“. Благодарим й много за снимките и страхотното участие!

Posted in За Ежедневието | Коментарите са изключени