Author Archives: Рослава Стоянова RSS

Рослава участва в:


Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие“

През юли имах щастието да участвам в провелата се в Полша Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие”, организирана от Фондация Сендзимир и включваща младежи от осем страни от Източна и Централна Европа. Академията представлява перфектна комбинация от лекции, дискусии и образователни игри, а усвоената теория се прилага на практика при изготването на два проекта – за местно развитие и за устойчив бизнес.

Първият проект се състоеше в изготвяне на стратегия за устойчивото развитие на парка Мартовка, намиращ се в полския град Торун. Подготовката включваше срещи със заинтересованите страни (местната администрация, неправителствени организации и др.), както и проучване на място – описание на инфраструктурата в парка, броя посетители в различни моменти от деня, както и провеждане на анкети с част от посетителите). След поредица от дискусии, бе изградена т.нар. ISIS пирамида, която обхваща четирите аспекта на устойчивото развитие – природа, икономика, общество и благосъстояние.  В основата на самата пирамида стоят индикатори, чрез които се идентифицират най-важните проблеми, за които след това се търсят решения, а накрая решенията се обединяват в цялостна стратегия – върха на пирамида. След приключването на проекта изготвената от нас стратегия, която включваше не само възстановяване на инфраструктурата в парка, но и цялостно развитие на квартала и ангажиране на местните хора в грижа за природата, бе представена пред представители на кметството на Торун.

Бизнес проектът включваше работа в групи от по 4-5 човека, като всеки екип работеше с различна компания и трябваше да предложи решение на конкретен проблем, с който се сблъсква организацията. Проектите варираха от повишаване на обществената информираност относно пасивните къщи, през подобряване на диалога с местната общност, до привличане на инвестиции за развитие на устойчив бизнес. Проектът, по който работи моят екип, бе в помощ на Асоциацията на пчеларите в Торун и се състоеше в изготвяне на план за привличане на нови, по-млади хора към пчеларството, както и намиране на възможности за финансиране на курсове по пчеларство. След разговор с директора на Асоциацията и посещение на личното му стопанство, където се грижи за около 20 кошера, изготвихме оценка на настоящото състояние на сектора и асоциацията и предложихме решения на основните проблеми – спад на популацията на пчелите заради употребата на пестициди, ниска консумация на мед особено сред младото поколение и висока средна възраст на пчеларите. Освен програма за обучение по пчеларство, насочена към безработни, завършващи студенти и по-млади пенсионери, идеите ни включваха организиране на занимания за деца (включително летен лагер) и създаване на пчелно стопанство, отворено за посещения от туристи и ученически групи и продаващо пчелни продукти със собствена марка.

Освен усилена работа по проектите, академията включваше и запознаване с местната култура – уроци по фолклорни танци; среща с участници в предишни издания, урок по геопоезия (поезия, вдъхновена от природата), образователни (и не само) игри.

Друг положителен аспект на Академията е, че се проведе в малкото селце Пжишек, където само на няколко метра от хотела, човек се озовава сред природата, а Висла е на по-малко от час пеша. Преподавателите също бяха прекрасни и не само споделяха с нас своите знания и опит, но и активно се включваха във всички наши извънкласни дейности. Гост-лекторите допринасяха за разнообразието на темите, а фактът, че повечето оставаха с нас не само за лекцията, а и през целия ден, даваше възможност да поговорим с тях за интересуващите ни въпроси в по-неформална обстановка.

Лятната академия се провежда всяка година в различни градове в Полша, а кандидатстването за нея започва още през март, защото всеки от участниците преминава предварително през онлайн обучение, което да го подготви за предстоящата активна работа през тези три седмици. Академията е идеално начало за всеки, който желае да се занимава с устойчиво развитие и да придобие не само теоретични познания, но и реален практически опит.

Снимки: Karolina Maliszewska

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Bee Urban

Навярно повечето от вас са чували за необяснимото изчезване на пчелите през последните години и все по-застрашително намаляващия им брой. Вероятно също така си мислите „аз живея в града, нищо не мога да направя, за да помогна.” Но грешите. Защото както казват „когато има желание, има и начин”. И две млади момичета от Швеция не само са намерили начин, но и са превърнали своето начинание в успешен бизнес. Каролина Лисло и Жозефина Одсберг са загрижени за природата биолози, запалени на тема пчели. Дълго време се занимават с отглеждането им през свободното си време, но осъзнават, че за да имат възможност да продължат и в бъдеще, трябва да превърнат хобито си в професия. Така се ражда Bee Urban. Идеята им е „малко” необичайна – те предлагат на различни компании да поставят върху покривите на офисите им кошери с пчели. Bee Urban поема изцяло грижата за пчелите, а компаниите осигуряват нужното финансиране и накрая си прибират вкусния мед, опакован в малки бурканчета и брандиран с логото на съответната фирма.

Началото е трудно, а странната идея е посрещана с недоверие и скептицизъм – кой би поставил кошер с пчели върху офиса си? И при това да си плаща за него? Пробивът идва, когато модната компания H&M се съгласява да постави няколко кошера върху покрива на офиса си, а широката популярност на марката допринася за това идеята да бъде възприета и от други компании. Днес из цял Стокхолм са поставени общо 19 кошера на Bee Urban, като клиентите им са доста разнообразни – адвокатска кантора, архитектурна фирма, местна църква, неправителствена организация, културен център, панаир и държавно училище. Всеки кошер е уникален – боядисан във фирмените цветове на съответния клиент и носещ неговото лого. Bee Urban насърчава служителните на всяка компания да участват в поставянето и грижите за пчелните кошери, като разбира се осигурява предварително обучение, инструктаж и защитно облекло. Медът, който „осиновителите” на кошерите получават от тях, обикновено се опакова в малки, красиви бурканчета, които са нестандартен корпоративен подарък за клиенти, доставчици и партньори. Подаръкът се превръща и в символ на грижата на компанията за околната среда и може да бъде част от политиката й по корпоративна социална отговорност.

Освен кошерите, които инсталира по покривите на Стокхолм, Bee Urban се занимава и с образователна и изследователска дейност. Компанията участва в заснемането на документален филм за пчелите, води уроци в училища и детски градини, присъства със свой щанд на изложения, свързани с отглеждането на пчели. Bee Urban редовно дава мостри от своите пчели и произвеждания от тях мед за провеждането на изследвания, свръзани със здравето на пчелите и причините за необяснимото им изчезване. Въпреки загрижеността на обществото, тестовете на меда показват, че дори и да е добит от кошер, разположен в един от кварталите на Стокхолм с най-мръсен въздух, в него няма никакви опасни за човешкото здраве вещества или тежки метали.

Другата основна причина, поради която някои хора изпитват недоверие към отглеждането на пчели в градски условия, е рискът от ужилване. Лисло и Одсберг, обаче, казват, че този риск е много нисък, а любопитното е, че Одсберг дори е алергична към ужилването им, но това не я е спряло и не е попречило на любовта й към тях. На двете основателки често им се налага да обясняват разликата между пчели и оси, защото повечето хора ги бъркат. Докато пчелите са привлечени единствено от цветята и могат да ви ужилят само, ако се опитате да им вземете меда или неволно стъпите близо до тях, осите често се навъртат край ресторанти и кафенета на открито, привлечени от храната и особено от месото и сладките напитки. Собственичките на  Bee Urban с усмивка разказват как веднъж рой пчели, накацали по прозорците на сградата, където бил поставен кошерът им, предизвикал вниманието на медиите, които веднага отразили „паниката”, настъпила в града. В същото време хората спокойно се разхождали наоколо и дори правели снимки на пчелите, които след това показвали на приятелите си. „Инцидентът” всъщност се оказал от полза за Bee Urban, защото предизвикал широк дебат и повишил информираността на обществото относно проблема с изчезването на пчелите и възможностите за отглеждането им в градски условия.

Към дейността на Bee Urban проявяват интерес и от други градове в Швеция, а желанието на двете момичета е Стокхолм да достигне поне нивото на Париж (където се отглеждат 400 кошера с печели) и идеята им да се разпространи и да намери поддръжници из цяла Европа.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Hot Bread Kitchen дава на имигрантите шанс за собствен бизнес

Жасмин Родригез прекарва няколко години от живота си пътувайки по света като Анализатор на миграционните политики към ООН и това, което й прави впечатление е, че в много от развиващите се страни производството на закуски и хлебни изделия е типично мъжка професия, до която жените нямат достъп. Тази тенденция се запазва и сред имигрантите в САЩ и Жасмин решава да промени това, основавайки през 2007г. Hot Bread Kitchen.

Hot Bread Kitchen помага на жени от имигрантски семейства, живеещи в Ню Йорк, като им осигурява обучения по английски език и по пекарство и сладкарство, както и цялоста подкрепа, съвети и наставничество. По този начин жени, които рядко излизат от дома си и нямат надежда някога да си намерят работа, поради липсата на умения, образование и най-вече незнаенето на английски, получават шанс за развитие, за интегриране в обществото и за подпомагане на семейния бюджет. От своя страна те също играят важна роля за успеха на Hot Bread Kitchen, като споделят семейни рецепти, типични за националната кухня на държавата, от която идват. Това допринася за богатия и разнообразен асортимент на предлаганите продукти – 35 вида хлябове, франзели, тестени закуски и сладкиши, съобразени със сезона и с различни празнични поводи – италианска focaccia, марконаски m’smen, персийските nan-e barbari, полските bialys и много други.

За да се осигури финансова независимост, към Hot Bread Kitchen е създадено кафене и магазин, в които се продават приготвените от жените продукти. Тъй като в приготвените хлябове се влагат натурални и местни съставки, към те се разпространяват и чрез някои магазини за здравословни храни, на фермерските базари в града, а отскоро към тях проявяват интерес и компании за кетъринг. Усилията, насочени към популяризирането на ръчно приготвените хлябове и сладкиши, дават резултат и днес техните продажби осигуряват 75% от бюджета на Hot Bread Kitchen, а останалите 25% идват от грантове и дарения.

През 2011г. към организацията е създаден нов отдел, наречен Hot Bread Kitchen Incubate, който вече е помогнал на 36 имигранти да стартират свой собствен бизнес в сферата на производството на хранителни продукти. Условията за участие в програмата са кандидатът да има ясни цели, силна мотивация, малък, но разнообраззен асортимент, ориентация към постигането на бързи резултати – осъществяване на първите продажби до 2-3 седмици след основаването на бизнеса, познания относно потенциалните си клиенти и как може да достигне до тях. Hot Bread Kitchen осигурява на начинаещите предприемачи възможност да ползват напълно оборудвана и сертифицирана от здравните власти кухня срещу малък наем, което е от голяма полза за тях, защото голяма част от кандидатите не могат да си позволят сами да закупят скъпото обордуване. В допълнение те получават и подкрепа под формата на уроци по готварство, финансови и маркетингови съвети и други. Само две години след началото на Hot Bread Kitchen Incubate първите участници в него вече са развили успешно бизнеса си и се отделят напълно от организацията, като наемат или закупуват и оборудват собствено работно пространство.

Hot Bread Kitchen предлага един наистина интересен модел на социално предприемачество, който комбинира финансовата устойчивост с оказването на положително влияние не само върху близо 50-те служители, но и върху живота на техните семества.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Когато дърветата умират, хората се разболяват

Открай време е известно, че зеленината и досегът с природата оказват положително влияние върху физическото и психическо здраве на хората, а през последните години това започва да се доказва и с научни експерименти и изследвания.

Първото подобно изследване е проведено още през 1984г. от Роджър Улрих. Той изследва пациенти, които се възстановяват от операция, като част от тях са настанени в болнични стаи, гледащи към зелен вътрешен двор, а друга част имат гледка към сива тухлена стена. Изследването показва, че пациентите, които имат възможност да се наслаждават на красотата на природата, се възстановяват много по-бързо и се нуждаят от по-малко обезболяващи.

Друго изследване, проведено в САЩ през 2011-2012г. дава възможност за изясняване на тясната взаимовръзка, която съществува между наличието на дървета и човешкото здраве. През 2002г. от Азия в страната е привнесено насекомо, което постепенно заразява и убива ясеновите гори. За по-малко от десет години заразата обхваща щатите Мичиган, Охайо и Минесота и унищожава 100 милиона ясенови дървета. Здравните власти установяват, че няколко години след началото на тази природна катастрофа (приблизително колкото е необходимо на едно заразено дърво да загине), в засегнатите територии нарастват случаите на респираторни и сърдечни заболявания. Колкото повече се задълбочава проблема и колкото повече са засегнатите дървета, толкова повече се влошава и здравето на хората. Според приблизителни изчисления показват, че между 2002 и 2007г. загиването на тези 100 милиона ясенови дървета е довело до заболяването и смъртта на над 20 000 души. Според изследователите това може да се дължи на няколко фактора – по-замърсен въздух поради по-малкия брой дървета; по-ниска физическа активност сред хората, защото част от градските паркове също са засегнати (или дори напълно унищожени) и вече не са така привлекателни; със загиването на горите изчезва и положителното психологическо влияние, което те са оказвали на хората, като например намаляване на стреса.

Фактът, че природата може да действа като буфер срещу стреса, е доказан при проучване, проведено през 2000-2002г. в Холандия. При него е изследван начинът, по който различни негативни събития, като развод, безработица, загуба на роднина или близък приятел, се отразяват върху физическото и умствено здраве на хората. За целта са взети предвид количеството зеленина (в процентно отношение) в радиус от 3км. от жилището на участника, броят здравословни оплаквания и лична оценка на психическото и физическо здраве. Изследването показва, че ако в радиус от 3км. има голям парк, богат на зеленина, оплакванията значително намаляват, а хората преценяват собственото си здравословно състояние като добро. Според учените това се дължи на факта, че природата има свойството да ни откъсва от негативните мисли, които ни сполитат след преживяно тежко събитие. Наблюдавайки я, изпадаме в съзерцание и можем по-спокойно да обмислим положението, в което се намираме.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Естествени системи за пречистване на водни ресурси

Когато става въпрос за чиста питейна вода и то в градски условия, обикновено си представяме огромни пречиствателни станции, които с помощта на сложни химикали и различни химически процеси убиват вредните бактерии. И забравяме, че в продължение на милиони години водата се е пречиствала сама единствено благодарение на естествените процеси, които протичат в природата. Възможно ли е да се поучим от природата и да създадем условия, които позволяват протичането на същите тези процеси, така че да получаваме чиста вода брез примеси от вредни химикали? Да, и компанията John Todd Ecological design вече го прави. На близо 20 места из цял свят те са осъществили проекти, които превръщат замърсените и неизползваеми водоизточници в реки и езера с кристално чисти води, богата растителност и фауна.

Една от техните инициативи преобразува мръсен канал за отпадни води в китайския град в истински зелен оазис и място за отдих на местните жители. За целта в канала са били засадени 12 000 растения от 20 местни вида. Обособени са анаеробни и аеробни зони, в които виреят различни полезни бактерии, които разграждат замърсителите, включително и маслените петна, плуващи по повърхността на земята. Специални аератори обогатяват водата с кислород и насочват течението й през корените на растенията, където тя допълнително се филтрира. Във вече значително по-чистата вода е станало възможно да бъдат пуснати дребни риби и охлюви, които също помагат за отстраняването на замърсители. По този начин екосистемата е възстановена напълно и естествените процеси, които протичат в нея позволяват водата да се пречиства без никаква външна намеса и без необходимост от използване на вредни химикали. По продължение на канала е изградена дървена пътека, която се превръща в любимо място за разходки на местните жители.

Изграждането на подобни системи за естествено пречистване на водата е сравнимо като разходи с изграждането на пречиствателна станция. Ползите идват от това, че докато пречиствателната станция се нуждае постоянно от електричество, от химикали, от служители, които да я поддържат, естествените системи не се нуждаят от почти никаква подръжка и режийните разходи са сведени до минимум. Необходимо е единствено няколко пъти в годината да се извършва преглед на съответния водоизточник и да се проследява дали флората и фауната в него се развива нормално и дали успява да се справи с пречистването на водата.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Представяне на Синята икономика от проф. Паули

За нас е огромна радост да ви съобщим за предстоящото посещение на проф. Гюнтер Паули в България на 13.05.2013. Във връзка с посещението му ще бъдат организирани няколко срещи, а проф. Паули ще представи своята книга „Синята икономика” в Бета Хаус от 19ч. Повече информация за събитието и за записване за участие в него можете да намерите на страницата му, както и във Фейсбук.

 Проф. Гюнтер Паули предлага решения, които от една страна са екологосъобразни, а от друга икономически изгодни и полезни за обществото. Разликата е там, че тези решения се основават на знания и традиционни практики на местно ниво, базирани на елементарни физични процеси в екосистемите.

Синята икономика се простира отвъд „зеленото“, като се вдъхновява от поуките от природата , от многобройните ползи, които ни предоставят екосистемите, изобилие, работни места, щастие и равенство между хората, Идеята е плод на работата на проф. Гюнтер Паули, който в книгата си „Синята икономика: 10 години – 100 новости – 100 милиона работни места“ обръща внимание на проблемите свързани с околната среда по един съвсем нов начин. Основната цел пред синята икономика – един нов бизнес модел, който ще поведе обществото от живеещо в недостиг, към живеещо в изобилие, просто ако се научим да използваме „това, което имаме“.

Бихме искали да благодарим на Фондация Тайм и Кредо Бонум за това, че поеха ангажимента да организират подобно събитие и за възможността да участваме в него.

Още една хубава новина е излизането на втората книга на проф. Паули, преведена на български език – „Дзен и изкуството на синьото”. В нея по увлекателен начин и с много примери е описано как можем да се научим да мислим системно, т.е. да откриваме взаимовръзки, които досега не сме забелязвали и съответно да намираме едно общо решение на проблеми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Книгата е изпълнена и с изключително интересни размисли за начина ни на хранене и за образованието, като не само се посочват проблемите, но и се предлагат възможни решения. 

Повече информация за начините за закупуването и можете да намерите тук.

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Зелени жилищни зони

Идеята за зелените жилищни зони възниква в Холандия през 60-те години, като там те са известни под името “woonerf” или „живи дворове”. Зелените жилищни зони са най-разпространени в Холандия, Дания, Германия, а отскоро и в Англия. Те представляват улици в жилищните квартали, които водачи на автомобили и пешеходци могат да ползват с равни права. Това означава, че пешеходците и велосипедистите могат да се разхождат свободно по улицата, децата могат да играят на нея, улицата може да се използва за организиране на различни културни, спортни и други прояви. Автомобилите са длъжни винаги да осигуряват предимство на пешеходците и да се движат предпазливо (в Англия ограничението е 15км/ч).  Навлизането в подобна жилищна зона, освен че се обозначава с пътни табели, и веднага става ясно на шофьорите заради голямото количество зеленина по улиците.

Изграждането на зелена жилищна зона обикновено започва по инициатива на гражданите, живеещи в квартала (освен ако не става въпрос за предварително планирана такава зона в изцяло нов квартал). Гражданите трябва да участват активно в процеса на планиране, защото най-добре познават проблемите на квартала и могат да представят своята визия за това как трябва да изглежда мястото, където живеят. Планирането се подпомага също и от специалисти, и от местните институции, които отговарят за градското планиране и инфраструктура, като за всяка зелена жилищна зона се изготвя индивидуален план, отчитащ местните особености. Изключително важно е проектът да има широка обществена подкрепа, защото той все пак се прави за гражданите и те трябва да са съгласни с предстоящите промени, за да бъде той успешен.

Елементите, които помагат за превръщането на един обикновен квартал в зелена жилищна зона обикновено включват: дървета покрай тротоарите, цветни лехи, големи саксии с цветя, които ограничават трафика или ограждат местата за паркиране; съоръжения за спорт на открито – например тенис на маса, масички за шах, фитнес уреди, люлки и пързалки за децата; пейки и масички по тротоарите, оборудване за барбекю в градинките между блоковете; пътни настилки и съоръжения, които забавят скоростта на трафика – павирана настилка, легнали полицаи, стеснени или еднопосочни улици, премахване на тротоарите с цел указване на водачите, че пешеходците могат свободно да полват цялото пътно платно. При планирането се обръща особено внимание на нуждите на децата и старите хора, възможностите за движение на инвалидни и детски колички, както и достъпът на службите за оказване на спешна помощ.

Зелените жилищни зони носят множество ползи на живеещите в тях. На първо място, покрай улиците има много повече дървета и цветя, а съответно и повече възможности за разходка, отмора, спортове на открито. Децата също разполагат с повече пространство за игра навън и повече детски площадки. Когато хората прекарват повече време извън дома си в общите зелени пространства край блоковете, нараства и възможността те да се запознаят и да изградят добри взаимоотношения със своите съседи и останалите жители на квартала. Общата грижа за дърветата и градините с цветя, както и организирането на различни културни събития на открито също допринася за заздравяване на връзките между хората. Разположените по тротарите пейки за отмора допринасят и за социализацията на възрастните и пенсионерите, които иначе рядко излизат от дома си. Подобреният „зелен” имидж на квартала може да привлече в него и повече млади хора, включително семейства, които желаят да осигурят на децата си пространство за безопасна игра.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Depave – да върнем зелените площи в градовете

Ако живеете в голям (а дори и малък) град, няма как да не ви направи впечатление, че изцяло сме откъснати от досега си с почвата. Всичко е асфалтирано – улиците, тротоарите, големите паркинги, алеите в парковете, детските площадки, дворовете на детските градини и училищата. Затова и не е учудващо, че някъде по света вече се е зародило движението „depave”*, което се бори за премахването на асфалтовите настилки и връщане на почвата и зеленината навсякъде, където това е възможно. Ползите от една подобна промяна са многобройни:

-          Почвата попива дъждовната вода, което помага за повишаване на нивото на подпочвените води. Асфалтът е непропусклив и вместо водата да се върне обратно в природата, тя се стича в канализацията, носейки със себе си замърсявания, отмити от улиците, като прах, бензин, масло, антифриз, тежки метали и др. Намаляването на асфалтираните площи, означава, че по-малко дъждовна вода ще попада в канализацията, а това от своя страна ще намали натовареността на пречиствателните станции, а оттам ще спадне и количеството изразходвана от тях електроенергия. Повече водопропусклива почва и по-малко асфалт, означава и по-нисък риск от локални наводнения при силни бури.

-          Тревата и растенията, покриващи почвата, помагат за повишаване на влажността на въздуха и за намаляване на температурата му през летните месеци. По-ниските температури означават по-приятна околна среда, но и спад на електричеството, използвано за климатизация през лятото. Обратно, асфалтът се нагрява и допринася за задълбочаването на т.нар. „ефект на тропическия остров”, при който климатиците изхвърлят навън горещ въздух и около тях се създава зона, в която температурата на въздуха постоянно нараства, а от там и разходите за охлаждане.

-          Освен че понижават температурата, тревните площи помагат и за пречистване на въздуха и намаляване на замърсяването с прахови частици. За целта вместо паркингите да се асфалтират, те могат да се изградят от кухи бетонни кутийки, в които расте трева. Друга, макар и не толкова добра алтернатива (но все пак за предпочитане пред асфалта) е насипването с чакъл, който поне позволява дъждовната вода да се просмуква през него и да достига до почвата.

-          Зелените тревни площи ни помагат да се чувстваме по-свързани с природата и са по-красиви са от скучно сивия асфалт. Досегът с природата, който е толкова рядко срещан в градовете, въздейства успокояващо, кара ни да се чувстваме по-добре. Зелените площи могат да са място за почивка, игра и социални контакти с други хора, живеещи в квартала. Съвместната грижа за тях помага и за заздравяване на връзките в общността и повишаване на социалния капитал.

Движението „depave” стартира в Портланд, Орегон през 2007г. и оттогава досега е превърнало близо 9500кв.м. асфалт в зелени площи, цветни или дори зеленчукови градини. По техни оценки това е намалило количеството на дъждовните води, вливащи се в канализацията с 8.5 милиона литра. През изминалите шест години в инициативите на сдружението са участвали около 1500 доброволци, а проектите са били насочени главно към премахване на асфалтовата настилка в дворовете на детски градини и училища, превръщане на изоставени паркинги в обществени градини за градско земеделие, намаляване на площта на използваеми, но ненатоварени паркинги. Повече за инициативите на сдружението, което си поставя за цел съжителството на хора и природа в градовете, можете да научите от интернет страницата на Depave – http://depave.org/.

 *depave – буквално означава премахване на пътната настилка.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Форум Ключ Плюс

На 16.03 в УНСС в София ще се проведе Форум КЛЮЧ, на който различни специалисти, работещи за неправителствени организации споделят с млади хора и студенти своя опит в областта.

Форумът се провежда за четвърти път, като предишните издания са били посветени основно на личната мотивация на лекторите и причините, поради които те са избрали да работят за неправителствения сектор. Сегашният Форум КЛЮЧ – ПЛЮС ще разгледа по-подробно самата работа на НПО – как се развиват те в днешно време, какви са отношенията им с бизнеса и обществото, какво е бъдещето им. Сред лекторите са представители на „За да остане природа в България”, „Български предприемачески и иновационен клъстер”, участници в TEDx, еколози и специалисти по крпоративна социална отговорност.

Паралелно с форума ще се проведе и инициатива „От сърце до сърце”, организирана от Ива Колева, чиято цел е да събере различни учебни пособия – моливи, тетрадки и блокчета за рисуване – за деца с увреждания.

Участието във форума е безплатно, като повече информация за събитието и за записвания за него, можете да получите от интернет страницата на Форум Ключ.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Горивна клетка произвежда електричество от отпадни води

Учени от университета в Орегон са създали горивна клетка, способна да произвежда електричество от отпадни води, като същевременно ги пречиства. Това не е единствената подобна технология, но това, което я отличава от останалите е начинът й на действие и ефективността й.

Всички съществуващи до момента технологии за производство на електричество от отпадни води разчитат на бактерии, които разграждат органичната материя, като по време на този процес се отделя метан. Метанът се улавя и след това се използва за производството на електричество. При новата горивна клетка, разработена от университетските учени, отново се използват бактерии, които обаче окисляват органичната материя, като при този процес се отделят електрони. При движението на електроните между положителния и отрицателния полюс на горивната клетка се генерира електричество. Един кубичен метър отпадни води е достатъчен за производството на ток с мощност два киловата, което е 10 до 50 пъти повече от използваните в момента горивни клетки, произвеждащи метан.

Технологията вече е доказала ефективността си в лабораторни условия и в момента предстои разработването на пилотен проект, като учените се надяват в бъдеще тази система да позволи на пречиствателните станции не само да задоволяват собствените си енергийни нужди, но и да продават излишното електричество. Очаква се технологията да намери широко приложение в развиващите се държави, където хората, живеещи в отдалечени райони, нямат достъп нито до електричество, нито до отходна канализация и пречиствателни станции, а тази нова система може да им осигури и двете.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени