Author Archives: Весела Дамянова RSS

Весела участва в:

12345

Живея при звездите

За да си истински щастлив и усмихнат,

не е нужно да живееш при звездите.

Всъщност все още няма данни за земен човек,

който да живее на луната и да говори със звездите.

Истината е една- едничка – „настроението на сърцето“!

Само сърцето може да сътвори стих, песен, приказка,

или щастие, което наистина да те тласне към звездите.

Любовта е също много важна сила, за да се почувстваш,

 че летиш!

Така сътворих и моите стихове в стихосбирката си „Живея при звездите“,

с много, много любов.

В сърцето ми са запечатани толкова много щастливи, неотразими и незабравими

моменти, в които аз всеки път, всеки миг, съм се докосвала до звездите,

именно заради тези радостни спомени в моя живот,

пожелавам на читателите на моята стихосбирка:

- „АЗ ЖИВЕЯ ПРИ ЗВЕЗДИТЕ, И СЪМ МНОГО ЩАСТЛИВА!

 ВИЕ СЪЩО ИМАТЕ ПРАВО НА ЗВЕЗДЕН ЖИВОТ, И ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ,

ЗАТОВА ПОСЛУШАЙТЕ ГЛАСЪТ НА СЪРЦЕТО СИ! БЪДЕТЕ ИСТИНСКИ!

 И ВЯРВАЙТЕ, ДОРИ ВЪВ НЕВЪЗМОЖНИТЕ МЕЧТИ!“

 С много обич: Весела Дамянова

 

 http://pechatnaknigi.com/Книга/Весела__Дамянова/Живея_при_звездите/622/Живея_при_звездите.html

 

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Свири, цигуларю!

Как нежно свириш цигуларю,
колко нежен е и твоя валс,
ръката ти по инструмента тръпне,
до края да довършиш своя танц!

А аз във тебе съм се вгледала
и само тебе слушам цигуларю!
Толкова думи неизречени се чуват,
във теб се крие болка, цигуларю!

Свири, цигуларю, свири на публиката,
така болката, някак ще се утеши,
чрез цигулката споделяш своята мъка,
свири по-малко да боли!

Аз зная цигуларю в тебе грее топлина,
но зад твоята цигулка
тъжна мъка, крие твоята душа!
Отпусни я, цигуларю,
в песента я, изсвири,
нека твоята болка да отмине,
с радост да са твоите дни!

Колко нежно цигуларю,
колко нежно ми звучи,
в твоята музика потъвам нежна,
а каква ли болка криеш ти!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Каква романтика

Каква романтика голяма
свещите светят за двама!
Колко е красива и масата!
Мен ли чакат, червените рози във вазата!
А ламбичките дето пръскат светлини,
предават нежност, сякаш са звезди!
А музиката и цигуларят, който свири,
за мен ли е всичко, кажи ми?
Толкова много романтика за двама,
цялата обич е много голяма.
Стихове, нежни думи, чудеса,
такава обич гори ли сега?
Каква романтика-взе ме на ръце,
тръпнещо бие моето сърце!
Каква романтика в мене гори,
обичам те много, знаеш ли ти?!

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Когато си лудо влюбен!

Когато си лудо влюбен
гледаш небето,
усмихваш се на луната,
шептиш на сърцето!

Когато си лудо влюбен!
Докосваш тревите,
политаш с вятъра
и броиш звездите!

Когато си лудо влюбен!
Денят ти е нежен,
чувстваш се чудесно
и в теб гори огън-неизбежен!

Когато си лудо влюбен!
Говориш с дърветата,
пръскаш се с дъжда
и тичаш по паветата!

Тогава най-много си щастлив
и правиш деня си прекрасен за любовта!
Тогава сърцето ти е пълно с любов
и гориш, и си влюбен в света!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Ден на влюбените

Когато се влюбиш, ставаш момиче,
момиче със детски черти,
сърцето играе,
и искаш да свалиш всички звезди.

Когато си влюбен, ставаш момченце,
което играе игри
и твоето цвете,
е най-най-красиво от всичките други жени.

И даваш от себе си всичко,
в замяна обич получаваш,
за любовта жертви правиш много,
защото наистина си заслужава.

Гледаш и горите  от чувства,
че сте една съдба,
и сте истински  щастливи,
че това е вашта падаща звезда.

„Обичам те, обичай ме и ти!”,
си казвате, хванати за ръка,
усещам твоето сърце пламти
и моето тупти така!

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Историята на един голям човек

Светослав Сечков имаше мечта от малък. Да стане депутат, като баща си. Силен, като камък и могъщ, като бог!

- Един ден ще минавам из центъра на столицата гордо и паветата ще ми целуват ръка.

Светослав не беше добър ученик, но пък никога не отсъстваше от часовете и винаги гледаше учителите със замечтан поглед.  Всички ученици го наричаха „мамин чони“, прякор останал му от малко дете.  От обич майка му го наричала с гальовни думи – мамините чонки… Но това не даваше повод на съучениците му да  се подиграват… или по-точно имаше много приятели.

Порасна „мамин чони“ и речено сторено сбъднала се мечтата му. Станал голям човек. Депутат, като баща си. Оженил се, създал семейство, две прекрасни момчета и всяка вечер го посрещали с усмивка. Но за жалост… заплатата му не стигала… От малък бил научен на разкош и удобства.

Един ден му се отдало възможност да получи малка сума пари за услуга. Възползвал се. Дори бе забравил съветите и думите на родния си баща:

- Не се увличай, защото властта издига, но и те хвърля в пропастта.

Толкова сладки му се видяли лесните пари, че решил отново да се възползва от неволите на другите. Дори вече създавал планове как и кой да преметне, за да го потърси за услуга. Стигнал до там, че понякога сам не знаел в коя от къщите му да се прибере. Започнали да говорят хората за богатството на Светослав Сечков… но той бързо решил проблема, като прехвърлил някои неща от имуществото си на сигурни хора… Увлякал се и си хванал и любовница. Много често се шегувал:

-Колегите ми имат по четири, а аз само една!

Когато му идвали гости той слагал на масата цял ред албуми и започвал да се хвали:

- Тук съм във Венецуела, а тук в Египет… Тук сме със жената в Индия, тук във Франция… а това са синовете ми в Мароко и Тунис…

И както всяко начало има край, така и неговото богатство започвало да се пръска…Жена му избягала с друг мъж в Сингапур, една от любовниците му го изнудила за кола и къща, друга му откраднала много пари, трета вложила цяло състояние в пластични операции… а синовете му тръгнали по лош път. Единият не излизал вечер от казиното, докато не го изхвърлят, а другия станал наркоман.

- Животът се пошегува с мен… нали цялото богатство - къщи, вили, пари исках един ден да дам на внуците си…

Споделял с най-добрият и единствен приятел, с който заедно въртяли бизнеса… за печелене на лесни пари. Но един ден приятелят му и колега починал внезапно… Останал „мамин чони“ сам. Без жена, без близки, без приятели… синовете му вече поели по тъмния път… сам не успял да се справи.

Но дето има поговорка – „Шило у торба не стои“ дошъл и края… Осъдили го 20 години затвор и конфискували останалото му имущество на негово име. Сигурно се чудите как така? Да осъдят депутат?  Е, явно историята не е в миналото, а в далечното бъдещите след 40 години, може би…

Ще съкратим много интересни истории преживял в затвора… Само ще кажа, че не е бил изнасилван,  напротив всеки ден научавал нови неща и създал много приятели… Последната година била най-тежката. Година на размисъл и съвест… в която  явно хиляди пъти се молеше бог да прости грешките му, вече покойния му баща, да му прости… В затвора осъзна грешките си в живота… разбра,  че богатството и властта не правят чудеса… и човек не е щастлив, когато е богат и е на власт. Научи една голяма истина за щастието и смисълът на живота. Преди години броеше на пръстите на едната си ръка приятелите, а днес бе горд, че срещна приятели истински… хора, които бяха невинни… Хора, които нямаха капка вина лежаха в затвора… Той самият познаваше силата на властта… там парите говореха, а не истината…

Дойде и последния ден… Мамин чони излизаше на свобода и вместо да се радва той плачеше… Плачеше, защото животът му премина,  без да осъзнае най-значимите неща. Плачеше, защото нямаше закони и той късно влезна там, където честните и добрите оплакваха съдбите си и където научи защо се ражда изобщо човек…

Нямаше дом, където го чака съпруга с побелели коси… нямаше нищо, съдбата му взе всичко… богатството се беше изпарило бързо, тъй както бързо и лесно го бе спечелил. Единият му син беше починал от свръхдоза наркотици, другия беше полудял и се лекуваше при майка си в Сингапур.

Излезе и пое в незнайна посока… седна на пейката в един парк. Радваше се на забързаните хора, на детския смях, на двете малки деца, които играеха безгрижно в пясъка… За пръв път усети, че се радва на усмивките на хората… За пръв път се почувства щастлив… сякаш за първи път опозна живота.

- Ето това е най-голямото богатство и смисъл в живота на един човек!

Замисли се, и се разплака. Един приятел на излизане му бе дал 500 лева, да не гладува, докато вземе решение къде да отиде. Погледна гнусно парите… искаше му се да ги разкъса на хиляди малки частици… приближи се към децата и им даде парите. Забърза сякаш бързаше за някъде, да не видят малките дечица сълзите в очите му…

- Мамо, мамо, този чичко ни подари парии…

Е в тоя момент му се искаше да умре! Най-накрая бе доставил радост на някого!

Вече беше тъмно…видя хубава къща, седна на тротоара и се загледа отнесен в спомени…така и заспа… сам, като скитник с мечти. На сутринта го събуди мъж, горе-долу на неговата възраст, собственикът на тази къща. Денят му премина отново в мечти и лутане в спомени… върна се в годините, когато беше млад, когато се бе родил първия му син, когато съпругата му каза:  „Поздравления ще имаме още един син…“

Не издържа и отиде да погледне къщата, която някога беше негова. Намина и до вилата в Бояна, където водеше две от любовниците си… Уморен, изтощен и гладен незнайно защо се върна отново при красивата къща, където нощува изминалата вечер. Този път къщата му се стори позната… сякаш беше виждал тази къща някъде или може би на снимка…

- Защо ли пак се връщам при тази къща?

На следващата сутрин отново го събуди същия човек, който този път го заговори и му даде чисти дрехи и храна. Светослав Сечков – „мамин чони“ обикна този човек. В него имаше нещо, което отличаваше добрите от лошите. В затвора се бе научил, че добрите имат един красив блясък в очите. А в очите на този човек блестяха лъчи – слънчеви лъчи. Макар че прочете в сърцето му едно безпокойство, тъга…

На шестата сутрин бившият депутат, в миналото милионер, с незнайни имоти  и коли… затворник изля през сълзи цялата си бездна, прокоба от живота досега на Павел. Павел се казваше човекът, който няколко дни му осигуряваше прехраната, да не умре от глад.

- Искам да ти помогна… Имам двама сина и четирима внуци, живеем всички заедно, разбираме се. Със жена ми се радваме на внуците… Но в къщата от години не сме канили гости… нашта мъка е страх… страхуваме се всеки ден и всеки час… Твойто поне е минало.

Светослав и не очакваше Павел, да му довери болката и затова замълча. Помоли го единствено за работа. Този път Павел му даде и пари за кафе и закуска.

- Не ми разказа от какво, от кой се страхува, но зная че е добър човек! В очите му чета добротата!

И отново се запъти да търси работа.

Тази вечер Павел го чакаше.

- Говорих със синовете ми, и ще те приемем да спиш у нас, докато си намериш работа… Не се сърди, но на днешно време не можеш доверие да имаш на всекиго… Проучих днес твоя живот и вече ти вярвам.

След броени дни Светослав срещна един съученик, който го нае да работи на вилата му. В затвора беше се научил на занаят. Щеше да работи и да живее там, докато свърши ремонта, а работа имаше за цялото лято. Вечерта разказа добрата новина на Павел и семейството му. Късно вечерта останали сами, подпийнали Павел заговори.

- Децата бяха малки, когато изгубихме апартамента си, останахме без работа и не можахме да изплатим кредита на банката. Спяхме у роднини, приятели, познати… но, знаеш гост се почита до два-три дни. И така заживяхме на улицата, спяхме в парковете… дори просехме, докато търсех работа. Една вечер един богаташ, „голям човек“ щеше да блъсне децата с луксозната си лъскава кола… Явно беше много силен и властен, защото се страхуваше, да не проговорим и ни определи среща с негов колега. За да замълчим ни предложи, да купи тази къща на наше име и да живеем в нея… Каза:  „Живейте си спокойно десет години, аз ще ви потърся след тези години. Подписахме договор, че му дължим много пари и в случай ако не ги върнем си залагаме къщата… Годините си минават… отдавна минаха десет години, вече двадесет и три години… ни вест, ни писмо от този човек. Страхуваме се от неизвестното… Живеем в къща на наше име, а не е наша… Много пъти ми се е искало да излезем на квартира, да освободим къщата… За пръв път от години разказвам мъката си само пред теб…

Мамин чони тази вечер не затвори очи.

- Как е възможно… съдбата ме доведе тук… и отново ми показа грешките от миналото ми.

На другият ден Павел стана наобяд и намери оставеното писмо от Светослав.

- „През животът си съм направил толкова много грешки и съм разплакал толкова много хора, че дори съм забравил… Нека Бог ви обгражда със здраве и щастие… а за къщата… тя вече е ваша. Аз нямам внуци, за които жадувах, и на които щях да даря къщата, а ти мой приятелю, имаш прекрасни и щастливи внуци, на които се порадвах, като на мои деца!“

Павел вече разбра, че човекът, който прибра в къщата си, е същия човек, който ги видя едно време в немилост и чрез тях искаше да изпере мръсните си пари… Облече се и забърза да настигне „мамин чони“…

Но вече бе много късно Светослав Сечков лежеше на пътя премазан от тир.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Ти си всичко!

Ти си изгрева, с който се будя,
ти си моето светло небе,
ти си въздуха, който аз дишам,
нежната обич в мойто сърце.

Звездите, които ги гледам с наслада,
бурният есенен вятър си ти,
една въздишка – нежна, тиха,
копнеж и парещи сълзи.

Един лист от дърво
и капка дъжд си в мрака,
една изпълнена мечта си ти,
и обич, която те чака!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Залеза и зората

Една любов на небето се вихри,
и танцуват заедно в едно,
понесени от ритъма красиви,
играят диво, огнено танго.

Залеза със неговите страсти,
зората с горещите мечти,
вихрят се и бушуват диво
сред постеля от звезди.

Това е танц и любов между тях,
ревност, омраза и обич, и грях,
красиво изкуство има там,
чувство неземно, огън и плам!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Луната на мечтите

Отдавна хората говорят за луната,
където сбъдвали се невъзможните неща
любов прекрасна, моя обич, лунна,
аз искам да съм тази вечер най-горещата.

Да бъда твоята жадувана мечта,
от всички приказки реални по-реална,
да бъда твоята изгряваща звезда,
оставила в сърцето ти – следата идеална.

Ще те заведа, където са мечтите
и ще ти покажа, как обича истинска жена,
ще полетиш по пътя към звездите,
щом чуеш любовта на огнена жена!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Уморих се

Уморих се да бъда наивна,
уморих се да бъда добра,
по всички правила да тичам,
забравена, изгубена в света.

И мен ми трябва малко да съм грешна,
да имам своя свят стаен,
да се отдалеча от негативни хора,
да срещна хубавия ден.

Знам, че малко ни трябва на душата -
нежност, планове, мечти,
за да открием главното в сърцата
това, към  което се стремим.

Една утеха да открия само
във тези бързащи лица,
другото ще се подреди безспорно
а аз ще бъда най-щастливата  жена.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени
12345