Author Archives: Йорданка Радева RSS

Йорданка участва в:

123

Преходни сме

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Вселенски химн за обич

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Лунна соната

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

На майка ми

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Сълза

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

С надежда

Градът смълчан е
и очи в закана
наляво и надясно
ядовито святка,
и свъсено небето
вежди рунтави и
мрачни тъй навежда,
и прихлюпва го със яд.
Сградите във сиво
смръщено се гледат,
а прозорците затворени
прегърнали са своята
поредна ненадежда.
Няма глъч… и шум,
а уличката малка
смълчана утринна е
и още сънена така,
тихо се оглежда.
Нещо непривично тук
навярно пропълзява-
в този смръщен още
от утринта един улук,
като че ли тайно пак
там надеждица една
на стъпки тихи… тихо
в ъгълче се притаява.
В този сиво смръщен ден,
притихнал в свойта пазва,
аз поглеждам ведро пак
и за пореден път търся
единствения брод
от свойта ненадежда
с надежда да изляза.

художник – Георги Бояджиев

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Не ме изричай никак

Не ме наричай… никак…
Замълчи и нека в тишината
от прозрачност поболяла
да остави мислите нечути
своя изход да намерят.
Търсят път навярно
и сега се губят в мрака
като с опърлени криле.
Бунтуват се и не знаят где са,
объркани и те в свят неземен.
И в нощите си глухи тъй сами
от мъкост тъжно стенат,
оставени в съня си
себе си сами да пренамерят.
Понякога провисват
в празното пространство
като паяжинни нишки
от коприна изтъкани.
И така преплетени една о друга,
разплитане за тях, оказва се,
че изобщо и…никога да няма.
Затова не ме наричай никак…
Изчакай поне малко –
нека днес път към себе си
най- после преоткрия.
Да се укроти сърцето ми
след дълго сляпо лутане
и по своя път само
от никъде за някъде да свие.
От мен… до теб да е…
Но не ме изричай никак…
когато аз при тебе дойда,
тогава намери ми име.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Немлъкнала истина

Ти ли, моя Любов,си вечер замръкнала
по късни тайни доби, безлунни и тежки?

Ръце ми протягаш.Скръбно немлъкнала,
а искаш с дъх вечерен да събудиш копнежи.

Ти ли ,моя Любов, си тъй тъжно заплакала
със сълзи от скърби и редиш ги нечовешки?

Усещам те близка със своето сърце овдовяло,
облечена си в тъмен креп от мойта жалейка.

Ти ли, моя Любов, си през есента ми запяла,
решила да влееш сила и огън в сърцето ми?

Непреживяност си, и вик неизболял от мене,
аз съм тук,за тебе нося цветя с ръце овдовели.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Индийка

Из тежките води на Инд вълшебна,
навярно плакнеш си сутрин ти лицето.
А очите ти- маслинена магичност са
и с нощен крем от абанос си по ръцете.
Разнежено слънцето те гали, и закача те,
с теб играе- с нежни ласки те обсипва.
Пали те с безброй искри- и огън, страст,
а ти се носиш полуизмислена, но жива.
Усмивката ти е нежно целуната от Гея,
а напъпилите устни – са ягодова сласт.
И грееш слънчева в очите на Луната, а
косите си отмяташ по гребен на вълна.
Тежко падат плитките свилено по тебе
и в цвят на пищна нощ само как се стелят…
И пееш, а гласът ти влюбено така се лее,
струна си на цитра и с глас от медовина.
По тебе шарят погледи и страсти огнени,
а снагата ти е кръшна, тънка и огневита.
Леко стъпваш и си със стъпка на девица,
за любов твоето сърце тръпнещо пулсира.

художник – Jmran Zaib

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Понякога плача

Плача понякога.
Понякога плача
и се стичат по
лицето ми сълзи.
Тръгват си…
отиват нанякъде,
а в душата ми
болка гнети я.
Тогава се взирам
в скръбните нощи.
И те като мене са-
с птици в очите
и по крилете личи им
как мъката пъпли.
Дори и песните им
по изгърбени клони
никак на песни
те не приличат,
а са крясъци някакви
в нощи тъжовни.
Понякога плача…
Ставам тогава
омъчнена и болна.
Превръща се вярата,
стаена в сърцето,
в другост тогава –
вече ненадежда.
Но пак съм истина,
макар сърцето е празно.
И сълзите ме пълнят…
и съм пуста до дъно.
А не искам…
да плача понякога.

художник – Joanna Zjawinska

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени
123