Author Archives: Йорданка Радева RSS

Йорданка участва в:

123

Калинка

Долетя от нейде малка червената калинка
и кацна тихо, леко на моята подадена ръка.
Усмихнах се аз нежно и с обич целувка
поисках в този час от мен ласкаво да й даря.

Спомних си от миналото за тебе аз тогава
как и ти целувка нежна някога ми подари.
И усмивка заблестя на устните ми и от радост
слънце в моите и твоите очи щастливо заискри.

Калинката потрепна като грешна на ръката,
почуди се накъде ли своя път сега да избере.
Затрептяха като очички точките й по крилата,
които впери тя тоз час в моите какаови очи.

Не посмях да мръдна, даже дъх да си поема,
така аз исках на ръката тя да ми остане.
Толкоз малка, а така красива и толкоз нежна,
в тая утрин тиха тя реши мене да погали.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Флирт

Смрачи се денят. И притъмня…
Ветрогон се защура по немите улици.
Тишина се разля- на флирт се отдаде
и се разсмя ветрогон на свойте приумици.

На перваза поседнаха. Той заседя се.
И засвири чудно рефрен на своята флейта.
Тишината проплака. Разтъжи си сърцето и тя.
Ветрогон я прегърна. С целувка плачът потуши й.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Станси

Пред мен разлюляна
е макова феерия
и простора тя обзема
със своя тих мълвеж.
С копринен допир южен лъх
по нежни клепки той я гали
и нашепва в тайнство песнопения,
за които само той и тя си знаят.

Аз сред цветове в червено
втурвам се и ги прегръщам,
тази щедрост, дето ме залива,
мен ме залюлява и опиянява,
да я докосна в миг поисках
и в слово образа й да излея.
Намерих се и тези макове посях,
в стиха си образ мил-аз тях възпях.


Стихотворението е написано по вдъхновение на тази картина на Михаил Олтеану.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

В храма…

Покаяние – по картината на Йоско Илиев

Притихнала стоя сама така във храма,
прибрала за кой ли път молитвено ръце.
Пламък на свещта бавно там огрява,
светъл лик на иконата пред мен.

Стоя така от дълго, дълго време … няма,
с душа, изпразнена до дъно и съм сама.
Очи отправям там молитвено към Него
и от него пак търся отговори така.

Нареждам думите към Него… много тихи
и нашепвам пак така молитвено… Прости!
Прошка чакам, сърцето ми е толкоз свито,
грешки като грешните крият моите очи.

Сама останах, и мъка тежка много изболях.
Тишината се надбягва с мен сред моите стени.
Плаче и кънти от раната дълбока и душата ми,
но никой не ме чува, а более още и сърцето ми.

Притаена съм и смълчана там… пред Господ,
в ръцете със свещта, а сърцето ми е в рани.
Прости ми ,Господи, аз знам, че грешна съм,
сега сърцето ми за неговата обич пак изгаря.


Картината е на Йоско Илиев.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Сред необятното

Стихотворение по картината на Йоско Илиев – „Там някъде-3″

Там някъде… в сърцето…,
къде се лутат мисли безпосочни,
бягат те и търсят свойте ветрове,
та на крилете им да кротнат.
Сред безбрежност аз се рея
и тая необятност ме залива..
Търся себе си… къде съм аз…
Аз вихър съм… сред облаци…
Търся се… а там някъде
мене ме влече … Всемира.
Необятност ме прегръща
и ставам част от нея…
Пътеки имам…
и пътища пред мен…
Трябва да ги извървя…


Йоско Илиев, Там някъде

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Във вазата цветя

По картината на Михай Олтеану

Цветя в есенна молитва.
Във вазата оставени от теб.
Аленеят те есенно усмихнати…
откъснати щастливки са за мен.
В ранно утро на ангелски криле
до мене някой ухание ми праща.
Аз притихвам до цветята с теб…
но не смея тях без тебе да докосна.
Във вазата цветя ми ти остави
и колко красота сред тази тишина…
Цветята носят ми от теб послание-
него аз в техните очи разчитам:
Искам да съм само с теб!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Какво сърце ти носиш

На дявол или ангел сърцето носиш
та в луд бяг то за мен у тебе галопира …
И не знаеш ли… та Господ те тебе гледа…
А ти … ти не си просто за мене в деня ми
тук някакъв случаен от вънка човек,
ти просто побираш моите крайности.
Шепнеш,възрадван към мене кимаш глава,
а там отгоре синее небето и гали.
Радост… обич у тебе разстилат нега,
щом те погледна в очите,просто сияеш..
На дявол или ангел душата носиш,
та знаеш как от моята за теб да гребнеш…
Преобръщаш я и ставам разнопосочност,
а искам само в очите да те гледам.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Желание

Как искам да съм твоята молитва
и да коленича в душата ти смирено,
да изричам думи за тебе в благослов
и да ти се вричам в притаена нежност.

Как искам да съм твоята съдбовност
да бъдеш моята изреченост, месия…
Миг единствен и само миг от жадност,
да отпиваш и вечно да си ненаситен

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени
123