Да бъде Божият Мир

 

Да бъде Божият Мир
- така се моля безспир.
Мир да бъде всеки ден,
вън в света и вътре в мен.

Мир в сърцето, Мир в ума,
Мир навън и Мир в дома,
Мир навсякъде край мен,
Мир от Бог благословен!

 

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Потребителският кооператив Клуб Сейкатсу

Статия: Потребителският кооператив Клуб Сейкатсу (Япония) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почетна награда

„…за създаването на най-успешния и устойчив модел на производство и потребление в индустриализирания свят.”

Потребителският кооператив Клуб Сейкатсу (SCCC) е изграден в Япония и представлява уникална организация, обединяваща отлични бизнес и професионални умения със стриктни социални и екологични принципи. Те следват своята визия за общност и за икономика, фокусираща се върху хората, която представлява алтернатива както на социалистическия модел, така и на капиталистическата индустриализация.

SCCC е основан още през 1965г., когато една единствена домакиня от Токио обединява 200 жени, които заедно купуват 300 бутилки мляко с отстъпка за количеството. През 1968г. Клуб Сейкатсу се разделя на множество потребителски кооперативи, носещи същото име. Оттогава клубът разширява дейността си, следвайки мотото „независим контрол на нашия живот”. Сферите, в които работи, включват производство, дистрибуция, потребление, околна среда, социални услуги и политика. Днес 29 потребителски кооператива (клонове на SCCCU) в 19 префектури осъществяват независима дейност.

Тъй като SCCCU се стреми към осигуряването на „безопасна храна на разумни цени”, клубът определя характеристиките (материалите, процеса на производство, опаковките, влиянието върху околната среда и др.) на храните и другите потребителски продукти съвместно с производителите и прави предварителни поръчки. Тази система на колективни предварителни поръчки позволява на производителите да планират по-добре и да осигуряват винаги свежи продукти. Когато Клубът не успее да намери достатъчно качествени продукти, отговарящи на екологичните и социалните му стандарти, той обмисля дали сам да започне производството им, както прави днес със сапуните и прясното мляко. Поставя се силен акцент върху прекия контакт между производители и потребители, за да бъде пазаруването по-човешко. Това важи особено за производството на храни, като потребителите често посещават фермерите, следят производствените им практики, наемат или отдават земя.

Моделът на поръчки е организиран по „Hans”, т.е. малки групи, обикновено между 5 и 12 човека. Те купуват заедно различни стоки и се подкрепят взаимно. Често в групата се организират и други дейности, като например общи грижи за децата.

Клуб Сейкатси, който през 2009г. наброява около 320 000 души, е значително бизнес начинание. Към 2008г. продажбите на дребно възлизат на 87 милиарда йени (около 870 милиона долата), а общият фонд (инвестиции, набрани от членовете) възлиза на 30 милиарда йени. От 80те години насам Клубът е основал над 600 работнически колектива, ресторанти, пекарни, магазини за втора употреба, фабрики за сапун и домове за грижа за възрастни хора. През 2007г. за него работят 17 000 души.

По време на своята кампания срещу синтетичните почистващи препарати членовете на Клуба осъзнават важността на политическия процес и създават независими структури в различни префектури, с които се включват в местните избори. През 1979г. за първи път член на тази независима мрежа е избран в градската управа на Токио, а към 2008г. над 141 члена на Клуб Сейкатсу участват в местните градски съвети в родните си места.

SCCC допринася значително за намаляването на въглеродните емисии, като използва бутилки и кутии за многократна употреба. 44 хранителни продукта, като безалкохолни напитки, соев сос и конфитюри, се доставят на потребителите в бутилки за многократна употреба. През 2007г. потребителите са върнали на производителите около 5690 тона бутилки и кутии, което е равностойно на намаляване на емисиите от СО2 с 2121 тона.

И докато Япония е залята от вносни храни, включително и генномодифицирани такива, през 1997г. SCCC се обявява против ГМО. Заедно с производителите SCCC проверява материалите, вложени в потребителските продукти, изключва употребата на генномодифицирани храни, фураж и добавки и въвежда собствена маркировка.

Клубът насърчава самостоятелното задоволяване на нуждите от храна и устойчивостта на местното земеделие, макар тази политика да е противоположна на международния натиск, наложен от Световната търговска организация, която заплашва да унищожи семейните ферми. Клуб Сейкатсу се стреми и към осигуряване на разнообразни възможности за работа на жените и се занимава с изследване на системи за социално подпомагане, ориентирани към хората.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Асоциация на селските работници в Караре

Статия: Асоциация на селските работници в Караре (Колумбия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за изключителната им отдаденост на мира, семейството и общността в условия на тежко и безсмислено насилие.”

През 1965г. партизани комунисти се настаняват в региона караре в Колумбия. През 1973г., когато армията се опитва да разгони партизаните, сблъсаците между двете въоръжени групи водят до тежки случаи на насилие над живеещите в областта мирни селяни. През 80-те години ситуацията допълнително се влошава от присъствието на различни паравоенни групировки.

Към 1987г. са убити над 500 селяни, а на среща на част от оцелелите с водачите на армията и правоенните организациите, им е предоставен избор между четири варианта: да застанат на страната на военните, да застанат на страната на партизаните, да напуснат региона или да бъдат убити. Тези, които се опитват да останат настрана от насилието, избират пети вариант: да се борят за мир и развитие без да прибягват до насилие. Така е основана ATCC, а мотото на асоциацията е „за правото на живот, мир и труд”.

Тактиката на ATCC е проста: постоянен диалог с всички страни (военни, паравоенни, партизани и правителство) и непоколебимо въздържане от насилие. Те постигат изненадващ успех и между май 1987г, и февруари 1990г. в региона има само пет убийства, докато в Колумбия по това време е отбелязан пик на насилието. Походът на мира, организиран от ATCC през 1987г, привлича 8000 селяни – 2/3 от всички жители на региона. През същата година, осъзнавайки, че мирът не може да бъде постигнат просто чрез прекратяване на политическото насилие, Асоциацията взема заеми за закупуването на две лодки и хранителен магазин. Магазинът се оказва много успешно начинание и скоро се превръща в почти единствения източник на приходи за ATCC.

През 1988 Асоциацията представя на правителството своя План за развитие, в който се поставя акцент върху образованието, комуникационните системи, включително пътищата, селските и общностните организации и опазването на природните ресурси. В следствие на това Асоциацията скоро започва на привлича инвестиции от Националния план за рехабилитация.

През 1989г. се забелязва засилена партизанска дейност в региона и ATCC отново фокусира усилията си върху мира. Организиран е Форум на мира, на който местни организации се срещат с враждуващите страни. Само месец по-късно обаче трима от водещите активисти на ATCC, включително говорителите Мигел Барахас и Хосе Варгас Матеус, са застреляни в родния си град Кимитара.

Асоциацията незабавно свиква общо събрание, избира нов управителен съвет и продължава да работи за постигането на диалог с въоръжените групи и за развитие на останалите си проекти.

Отличителният белег на ATCC е огромния кураж, който провяват, когато са изправени пред тежки изпитания.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Фелисия Лейнджър – за защита на човешките права на палестинците

Статия: Фелисия Лейнджър (Израел) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за проявения кураж в защита на основните човешки права на жителите на Палестина.”

Фелисия Лейнджър се мести от Полша в Израел през 1950г. заедно със съпруга си, оцелял от нацистките концентрационни лагери. След като завършва право, тя основава собствена адвокатска практика в Тел Авив през средата на 60-те години.

След шест-дневната война от 1967г, през която Израел завзема всички земи от Йерусалим до Западния бряг на река Йордан, Лейнджър е шокирана от режима, наложен в окупираните територии и започва да защитава палестинци, станали жертва на насилие и несправедливост. В продължение на 22 години тя сама се бори със систематичното беззаконие във военните съдилища в Израел. Найните разкази за отношението, на което са подложени клиентите й от страна на израелски военни, са смразяващи: системни и широко разпространени мъчения, често завършващи със смърт; принудително измъкнати признания; рутинни нарушения на международните закони срещу депортирането и колективните наказания, като например разрушаване на домовете на онези, които са „признали” престъпленията си, в следствие на което цялото им семейство остава на улицата.

Докато еврейските заселници получават земя за сметка на арабите, палестинците често остават разделени от своите семейства и понякога дори им се отнема правото на национална идентичност. Лейнджър призовава за прекратяване на окупацията и създаване на независима палестинска държава на Западния бряг, като единствен възможен изход от създалата се ситуация.

Заради своята дейност, Лейнджър е подложена на натиск и насилие от страна на своите сънародници и живее под постоянна заплаха. Секретарката й казва, че Лейнджър рядко може да се разходи по улиците без да се сблъска с някаква форма на устно или физическо насилие. Друг адвокат споделя, че рядко някой негов колега издържа на условията на работа във военните съдилища повече от три години: това, че Лейнджър работи там над две десетилетия е наистина уникално. Освен че е адвокат, Лейнджър пише и три книги докато е в Израел: „Със собствените си очи” (1975), „Това са моите братя” (1979) и „Каменна епоха” (1987). Оттогава тя е публикувала още няколко книги. Лейнджър често изнася лекции в Европа и САЩ, разказвайки за нарушенията на човешките права в страната и търсейки подкрепа за палестинците и за мирното движение в Израел.

През 1990г. Лейнджър се мести в Тюбинген, Германия, за да заеме позиция в тамошния университет. При напускането си на Израел, тя споделя в интервю за Вашингтон Поуст: „Реших, че повече не мога да прикривам тази система. Искам напускането ми да бъде демонстрация и израз на отчаянието и отвращението ми от системата… защото за съжаление не можем да извоюваме справедливост за Палестинците”.

След преместването си в Тюбинген, Фелисия Лейнджър изнася лекции по време на обществени срещи в Германия, Швейцария и Австрия, опитвайки се да предизвика солидарност с народа на Палестина и мирното движение в Израел. През 2009г. тя получава Германски държавен кръст за заслуги, първа степен.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Бернард Ледеа Оуедраого – в подкрепа на селяните в Западна Африка

Статия: Бернард Ледеа Оуедраого (Буркина Фасо) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за укрепването на движението за самопомощ на селяните в Западна Африка.”

Бернард Ледеа Оуедраого е роден в Горна Волта (днес Буркина Фасо) през 1930г. Той завършва средното си образование там и получава множество дипломи преди за замине да учи във Франция, където през 1977г. се сдобива с докторска степен от Сорбоната.

След като завършва училище през 1950г. Оуедраого става учител и училищен директор, а по-късно започва да се занимава и със земеделие. Способността му да обучава хората го отвежда до най-високите етажи на обществените служби. Но той установява, че не успява да помогне точно на фермерите и селяните, които се предполага, че трябва да обучава, и затова решава да напусне и да се опита да разбере къде е сгрешил.

Първият въпрос, който си задава, е дали в традиционните общества на Моси (най-голямата етническа група в Буркина фасо) съществува нещо, което прилича на селищните групи. „Проведохме подробно проучване на социалната организация в едно село – на начина на мислене на хората, на техните социални и икономически структури – и открихме, че групата Наам, традиционна общност в селата, включваща млади хора, има най-силно равити кооперативни характеристики. Затова решихме да се опитаме да работим заедно с групите Наам.”

Резултатът е една уникална за Африка инициатива. Въпреки множеството проблеми, групите Наам се развиват много добре. До 1978г. в провинция Ятенга вече има 2500 групи със 160 000 члена. Двадесет години по-късно в Буркина Фасо има 6480 такива групи, (почти половината от които включват само жени), а членовете им достигат 300 000.

Превръщането на традиционните групи Наам в съвременни социални структури е брилянтен пример за прилагане на практическа социология от страна на Оуедраого. Според него причините за успеха са четири: динамично местно лидерство и дейност; поддържане на традиционните ценности; забрана за социална, етническа, политическа или религиозна дискриминация; и обучение и мотивация, идващи от членовете на самата група.

Дейността на групите Наам е толкова обширна, колкото и самия живот. Те отглеждат различни земеделски култури и животни и се занимават със строителство, производство и търговия. Към 1999г. вече са изградили 235 зърнени склада, 115 мелници, 22 язовира и около 300 кладенеца.  Освен това са основали 17 кредитни банки и са построили в Ятенга шест подземни склада за съхранението на 1000 тона картофи, които отглеждат всяка година. Групите Наам получават подкрепа от френски, швейцарски, датски и германски агенции, но генерират и собствени приходи.

През 1976г. Оуедраого, съвместно с френския експерт Бернар Льокомт, основава Association Six S (Se Servir de la Saison Sèche en Savane et au Sahel[1]) и две години по-късно става неин изпълнителен директор. Докато Наам е гражданско движение, Six S е неправителствена организация. Тя се фокусира върху премахването на трите препятствия пред мобилизирането на селяните: липсата на техническо ноу-хау за справяне със сушата и запустиняването; липсата на умения за водене на преговори с правителството и с агенциите, осигуряващи помощи; и липса на средства за реализиране на дребни проекти.

Six S се превръща във федерация на селски организации, подобни на (и включващи) Наам. В Асоциацията влизат сдружения от девет държави, граничещи с пустинята Сахара. Към края на 80-те Six S вече обслужва над два милиона души, а в нея пряко членуват 245 000 фермери.

През последните години Six S е преструктурирана. В средата на 90-те Оуедраого е избран за кмет на родния си град Оуахигоуйа.


[1] Да се възползваме от сухия сезон в саваните и сахел (райони, граничещи с пустинята Сахара) – бел.пр.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Пчелице

Виж, пчелица полетя,
към цветчета и цветя.
- Колко ли медец събра,
ти, пчелице най-добра?

Виж, добре познава тя
най-прекрасните цветя.
- Колко цвята посети,
в този ден, пчелице, ти?

- От поля и от гори,
вкусен мед ни събери,
по дръвчета се труди,
много плод да се роди!

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Алис Тепър Марлин – за икономика, насърчаваща благоденствието

Статия: Алис Тепър Марлин (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че показва посоката, в която трябва да се развива западната икономика, за да насърчава благоденствието на човечеството.”

През 1968г. пенсионен фонд в Бостън, Масачузец моли младият анализатор на ценни книжа Алис Тепър Марлин да направи „Мирно портфолио” с корпорации, които имат най-малко участие във войната във Виетнам. Алис Тепър Марлин открива, че е трудно човек да открие такава информация дори и от самите корпорации. Когато докладът й е готов 600 църкви и други общностни групи в САЩ молят за достъп до него. Шест месеца по-късно Алис Тепът Марлин основава Съвет за икономически приоритети (Council on Economic Priorities, CEP) и останава негов президент и главен изпълнителен директор в продължение на 33 години.

CEP е независима публична организация, посветена на анализ на някои от основните проблеми, с които се сблъсква обществото. Организацията е пионер в сферата на социалните инвестиции и провежда проучвания в три насоки: национална сигурност, енергетика и околна среда, и корпоративна социална отговорност. Изследванията в сферата на корпоративната отговорност обхващат теми като етични инвестиции, влияние на политическите комисии, справедливост на трудовите отношения и въпроси, свързани с потребителите.

Освен че работи по горепосочените теми, CEP публикува и информационни бюлетини, както и резултатите от няколко мащабни изследвания. Алис Тепър Марлин е реадактор на множество от издадението от организацията книги. Дейността на СЕР в сферата на корпоративната социална отговорност привлича най-голям обществен интерес, особено след публикуването на проучването „Оценка на американското корпоративно съзнание” през 1986. Следва публикацията на наръчника за потребители „Да пазаруваш за един по-добър свят”, който се превръща в бестселър и в хиляди вестници излизат статии за него.

В следствие на големия обществен интерес CEP организира и други инициативи: публикува още една книга за етични инвестиции, включваща данни за околната среда; и провежда проучване на влиянието на сливането на корпорации върху местните общности. Успехът на „Да пазаруваш за един по-добър свят” води и до развитие на проекта на CEP „Писмо до редактора”, който насърчава хората да пишат до местните вестници, излагайки своята гледна точка по някои от въпросите, засегнати от публикациите на CEP. Съветът основава и годишни награди за Корпоративно съзнание, които се връчват на компаниите, постигнали най-добри резултати в сферата на корпоративната отговорност, а организациите с най-ниски показатели получават „анти-отличия”.

При откриването на церемонията по връчване на Наградите за корпоративно съзнание през 1990г. известният журналист Бил Мойърс казва: „[Тази организация] се превърна в истинска социална и морална сила тук… [СЕР] стои начело на сериозни, задълбочени и неоспорими изследвания в сферата на корпоративната отговорност и образова цялото общество за случващото се в тази област.”

През 1997г. Алис Темпър Марлин и СEP основават Акредитационна агенция към Съвета за икономически приоритети, която през 2001г. е преименувана на Social Accountability International (SAI). SAI е водеща световна организация, посветена на етичното отношение към работниците по света, подобряване на работните места и на състоянието на местните общности. Сертификацията по международния стандарт SA8000 за подобряване на условията на работното място се прилага от много компании, неправителствени организации и правителства по света. Сертификацията позволява на потребителите и на други компании да оценят добрите практики и да гарантират наличието на нормални, човешки условия на работните места. За основа на стандарта SA8000 служат конвенции и декларации на ООН и Световната организация на труда. Алис Тепър Марлин е президент на SAI.

Наскоро Алис Тепър Марлин завършва мандата си (2007-2008) като Citi Distinguished Fellow in Ethics and Leadership в Бизнес училището Стърн към Университета Ню Йорк.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Пол Уолкър при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Пол Уолкър при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

За мен е удоволствие да приема тази награда от Фондацията за цялостен житейски принос тази вечер. Бих искал да благодаря на журите, на човекът, който ме номинира Гейл Роуън (който е тук тази вечер) и на всички, които участват в нелекия избор на лауреатите всяка година. За мен е удоволствие да бъда в компанията на останалите лауреати, Раджи Сурани, Денис Муквеге и Ханс Херен, както и на всички останали носители на наградата от 1980г. насам.

За мен е чест да получа отличие за „за неуморната си дейност за премахване на ядрените оръжия”. След военната си служба в американската армия в разгара на войната във Виетнам, се завърнах, за да завърша училището Джон Хопкинс за международни изследвания, което бях напуснал преди три години, за да отбия военната си служба. Имах късмета да изкарам стаж в Американската агенция за контрол върху оръжията и разоръжаването (US Arms Control and Disarmament Agency – ACDA) в началото на 70-те години по време на първите преговори между Съветския съюз и САЩ относно контрола върху стратегическите оръжия. Тези преговори завършиха с подписването на двустранното споразумение SALT I през 1972г. За мен това бе много добър ранен урок за това колко тежка може да бъде политиката понякога, защото главният преговарящ Джерард Смит, който по това време бе директор на ACDA бе принуден от Конгреса да подаде оставка, заедно с всички ръководители на отдели в агенцията – това беше цената, която те платиха, за да получи SALT I ратификация от сената.

Завърших докторантура п Политически науки, специализирайки външна политика, военно дело, международна сигурност, контрол върху оръжията и разоръжаване. По онова време наричахме това „бомби и куршуми”. Последва стипендия в Харвардския университе в сферата на контрол върху оръжията и глобална политика. Там завърших и книгата си „Цената на защитата), в която твърдях, че можем да имаме по-добра международна сигурност като харчим по-малко, а не повече за въоръжени сили. Но преди три и повече десетилетия никога не бих предположил, че ще прекарам толкова много време в работа върху неразпространението и физическото унищожаване на запасите от химически оръжия.

През лятото на 1994г., преди близо 20 години организирах първата американска инспекция на руски запаси от химически оръжия. В края на 80-те години Съветският съюз и САЩ се бяха споразумели, че остарелите, опасни и скъпи оръжия от Студената война трябва да бъдат забранени. В средата на 80-те години САЩ започва да планира унищожаването на запасите си от 28 600 метрични тона химически оръжия, разположени в девет склада. Прототипът на първото съоръжение за унищожаване на химически пръжия, е изграден на остров Джонстън в Тихия океан през 1990г. Той е създаден за унищожаването на 1800 метрични тона химически оръжия, тайно пренесени през предходните години от предишните си складове в Германия и Окинава. Но Русия, тежко засегната от разпадането на Съветския съюз и Варшавския пакт, изостава със своите планове.

Делегацията ни от юли 1994г. включваше заместник-министърът по отбраната, ръководителят на американската програма за химическо разоръжаване, двама членове на конгреса и други служители. Аз бях един от представителите на Armed Services Committee в долната камара на парламента. Складът в местността Счуч’е, който посетихме, беше най-източно разположеният от седемте, декларирани от Русия запаси на химически оръжия в Сибир. Местността Счуч’е се намира в област Курган, между столицата на региона – Курган и Члябинск, по продължение на границата с Казахстан, източно от планината Урал, на около три часа полет от Москва.

След като минахме основни проверки и тествахме противогазите, генерал от руската армия, отговарящ за химическите оръжия, ни поведе сред гора, пълна с рушащи се складове, в които се съхраняваха ракетни бойни глави и запаси от нервно-паралитичен газ. В тези отдалечени и дотогава секретни складове имаше два милиона оръжия, готови да влязат в употреба, но съхранявани наредени по дървени рафтове, подобно на стари бутилки вино. Бяхме изумени от размера на запасите, общо 5400 метрични тона, които почти не се охраняваха. И това беше само едно от общо седем подобни места в Русия. Складовете бяха заключени с катинари за велосипади, липсваше инвентар на оръжията, очевидно никой не проверяваше за заплахи за околната среда в следствие на евентуално изтичане на химикали и младият пазач на входа не бе получавал заплата в продължение на шест месеца. И имайте предвид, че само едно от тези два милиона оръжия би могло да убие хиляди невинни, ако бъде взривено в препълнен театър, стадион или друго затворено пространство.

Няколко дни по-късно се върнахме във Вашингтон, убедени, че незабавното гарантиране на сигурността на запасите и навременното им унищожаване, преди да попаднат в ръцете на национални групировки или хора, желаещи да убиват, трябва да се превърне в основен приоритет за Русия и САЩ. За съжаление една година по-късно японската терористична група Аум Шимрикио използва зарин, нервно-паралитичен газ, подобен на използвания при скорошните атаки на Сирия. При нападението си в токийското метро Аум Шимрикио убиха 12 души и раниха около 12 000. Това определено ни накара да осъзнаем, че трябва да попречим на химическите оръжия от Студената война да попаднат в ръцете на терористи.

Три години по-късно, през 1997г. влезе в сила международната конвенция за химическите оръжия и както САЩ, така и Русия след доста оспорвани преговори във Вашингтон и Москва, бяха едни от първите държави, които подписаха и ратифицираха споразумението. До тогава САЩ вече бяха унищожили над 1400 метрични тона или 5% от своите запси, но Русия имаше други приоритети. За щастие САЩ предвидливо основаха програмата за съвместно намаляване на опасността (Cooperative Threat Reduction – CTR или “Nunn-Lugar”) в началото на 90-те години, за да помогнат на Русия да обезопаси и унищожи своите ядрени, химически и биологични оръжия. Имах удоволствието като служител на Armed Services Committee да участвам в създаването на тази програма, възлизаща на  $400-500 милиона годишно, и още тогава знаехме, че тези средства ще бъдат използвани за добра кауза – за унищожаването на химическите оръжия в Русия.

Освен че помогнаха на Русия да създаде собствена програма за унищожаване на химически оръжия, САЩ приеха и основаването на нова природозащитна организация, председателствана от Михаил Горбачов – Международният зелен кръст – която първоначално е създадена с цел да улесни руската програма за унищожаване на химически оръжия. Осъзнахме, че в средата на 90-те години програмите за ядрени, химически и биологични оръжия в Русия са били толкова секретни, че опитите за разоръжаване биха изисквали един широк обществен диалог, подкрепа и медиация от трети страни, за да бъдат успешни. И така имах късмет с колегите си от Зеления кръст от Русия и Швейцария да стартираме един процес на обществени обсъждания в околностите на всеки от складовете за химически оръжия в Русия.

По същото време предложихме и в САЩ да се разработят и оценят варианти за унищожаване на химически оръжия без те да бъдат изгаряни. Американската армия с подкрепата на Националната академия на науките наивно беше предложила построяване на инсинератори край всички складове за химически оръжия в САЩ и беше шокирана от общественото противопоставяне на изгарянето на VX и други смъртоносни химически агенти в близост до училищата и домовете на децата им.

Помогнах за изготвянето на проектозакон за т.нар. Програма за оценка на събраните химически оръжия (Assembled Chemicals Weapons Assessment – ACWA), целяща да разгледа алтернативни технологии за безопасно и навременно унищожаване на химически оръжия. Въпреки предпочитанията на американската армия в средата на 90-те години успяхме да получим първоначално финансиране в размер на $60 милиона и днес четири от девет склада за химически оръжия в САЩ използват или ще използват неутрализация вместо изгаряне за унищожаването на запасите си.

Към 2002г. Русия вече е подобрила сигурността в два от своите седем склада за химически оръжия – Шчуч’е и Кизнер – които съдържат общо на 11 000 метрични тона нервно-паралитични газове под формата на над четири милиона артилерийски снаряда. С помощта на Германия, в Горни, област Саратов, заработва първото съоръжение за унищожаване на запасите, където се неутрализира луизит, химическо оръжие, нанасящо изгаряния по кожата. Русия е декларирала наличието на 40 000 метрични тона химически агенти, около 1/3 повече от запасите на САЩ. 2002 е историческа година и заради срещата в Кананаскис, Канада, на която 12 държави, водени от САЩ и Канада, основават Глобално партньорство срещу разпространението на оръжия и материали за масово унищожение, известно накратко като Глобално партньорство. Тази група, в която днес влизат над 20 държави се задължава в продължение на едно десетилетие да отдели $20 милиарда, за да подпомогне унищожаването на ядрените и химическите оръжия в Русия. В продължение на много години работим в тясно сътрудничество с Глобалното партньорство и то играе важна роля в успеха на руските програми за унищожаване на химически оръжия, като от 2002г. досега е осигурило помощи в размер на $2 милиарда.

Днес, след 23 години на трудно, оспорвано и скъпоструващо унищожаване на химическите оръжия в шест държави – Албания, Индия, Либия, Русия, Южна Корея и САЩ – сме неутрализирали над 58 000 метрични тона смъртоносни агенти и милиони химически муниции. Целият този процес е инспектиран и проверен от висококвалифицирания инспекторат на Организацията за забрана на химическите оръжия (Organization for the Prohibition of Chemical Weapons – OPCW) в Хага. Това е огромно и забележително постижение, струвало десетки милиарди долари, работата на хиляди отдадени служители и участието на правителства, частни компании и гражданското общество. Около 80% от декларираните запаси вече са унищожени, като неутрализирането на останалите 13 000 тона вероятно ще отнеме още едно десетилетие. Тези запаси се намират в САЩ, Русия, Либия и Ирак, плюс 1000 метрични тона в Сирия и все още необявените количества в Северна Корея и вероятно в Израел и Египет.

Но пред нас има много други предизвикателства. Присъединяването на Сирия към Конвенцията за химическите оръжия през септември е голяма, историческа стъпка напред към приемането на забраната по целия свят, но шест държави все още остават извън тази конвенция – Ангола, Египет, Израел, Мианмар, Северна Корея и Южен Судан. Сега след като Сирия стана 190-тата държава, присъединила се към забраната, е време Израел и Египет, единствените държави от средния изток, които все още не са се присъединили към конвенцията, да се променят и да започнат да работят в посока на изграждане на зона, свободна от оръжия за масово унищожение, в Средния изток.

Както сте забелязали в новините наскоро, безопасното, сигурно и навременно елиминиране на химическите оръжия в Сирия няма да бъде лесно, но се радвам, че много европейски държави подкрепят усилията в тази насока с доброволна финансова и техническа помощ. Имайки предвид прекрасното сътрудничество със Сирия през последните седмици, оставам оптимист, че програмата ще бъде успешна.

Преди две десетилетия, преди да проявя загриженост – или както казват някои, да бъда обсебен – от забраната за химически оръжия, прекарвах много време, работейки върху контрола и премахването на ядрените оръжия. Докато заемах различни длъжности в Съвета на загрижените учени, Физици за социална отговорност и Физици за предотвратяване на ядрена война, през 1981г. организирах първия университетски курс за ядрени оръжия и ядрена война, който следваше примера на подобни лекции срещу войната във Ветнам, проведени през 60-те и 70-те години. В началото на 80-те години успяхме да разполагането на мобилни бойни ядрени глави. След 1972г. работих усилено и върху ратифицирането на няколко съветско-американски и руско-американски двустранни споразумения за ядрените оръжия – SALT I и II, START I и II, Московското споразумение, и най-скорошното споразумение New START от 2010г.

Но незвисимо от успехи при контрола на оръжията и разоръжаването, трябва да продължаваме с националните и международни усилия за премахване на всички оръжия за масово унищожение – ядрени, химически и биологически. Трябва да направим още по-стриктни многостранните инспекции и режими на проверка, които гарантират, че тези ужасни, нечовешки оръжия никога няма да бъдат използвани отново. Конвенцията за химическите оръжуя, Конвенцията за биологичните оръжия, Споразумението за неразпространение на ядрени оръжия, Споразумението за забрана на тестове на оръжия за масово унищожение и други подобни международни конвенции могат да подобрят сигурността и устойчивостта на нашата планета и на човечеството.

Продължаваме да работим върху демилитаризирането на съвременния свят, насърчаването на мира, ненасилственото разрешаване на конфликти и изграждането на едно по-справедливо общество. Други правила, към които винаги сме се придържали, включват прозрачността, върховенството на закона, обществения диалог, недискриминацията, участието на заинтересованите страни и овластяването на местните общности.

Трябва да отбележим и че всички постижение, които получават отличие днес – човешките права, общественото здраве, разоръжаването, неразпространението на оръжия, предотвратяването на заболявания – са до голяма степен свързани. Винаги съм смятал, че здравите общности трябва да бъдат мирни, а мирните общности трябва да бъдат здрави. Трябва да помним, че множеството заплахи за сигурността и устойчивостта могат да бъдат преодолени само чрез мултидисциплинарен подход. Трябва да мислим глобално, но да действаме локално.

И накрая бих искал да поздравя Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) в Хага за Нобеловата награда за мир, която получиха тази година. От създаването си преди над 16 години тази многостранна организация наблюдава и контролира унищожаването на химическите оръжия и тихо, но решително прави нашия свят едно по-безопасно и по-мирно място. За мен ще е чест да присъствам на връчването на Нобеловите награди в Осло следващата седмица и да отдам на организацията заслуженото за подкрепата, която оказва за участието на гражданското общество в мирния процес. И най-важното, Наградата за цялостен житейски приноси Нобеловата награда за мир привлякоха общественото внимание към усилията за изграждане на един свят без химически оръжия.

Благодаря на всички ви отново за изклюяителната награда, и акцентирам върху всички, защото наистина са нужни общи усилия, за да изградим един мирен, процъфтяващ и благоденстващ свят.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Детски свят

О, детски свят,
незабравим,
добре познат
и най-любим,
о, детски свят,
с безброй мечти,
далеч назад
остана ти.

О, детски свят,
неповторим,
от мен възпят
и тъй любим,
ти жив си в мен
с безчет игри,
и всеки ден,
и днес дори.

 

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Пет пръста

Пет пръста на ръката,
те могат да броят,
пет пръста, брат до брата,
работят и строят.

Палецът е първи брат,
и здрав, и работлив,
има той добър захват
и почерк най-красив.

Показалец – втори брат,
пътя ни показва:
ще живеем в благодат,
щом реда се спазва.

Средният е трети брат,
от всички най-висок,
силен, снажен, с дълъг врат,
такъв създал го Бог.

Ето го, четвърти брат,
казват бил без име,
но добре ни е познат
и незаменим е.

Петият, най-малък брат,
нарича се кутре,
но макар и най-отзад,
той служи ни добре.

Пет пръста на ръката,
те пишат и творят,
пет пръста, брат до брата,
с добро ще ни дарят.

Posted in За Тялото | Tagged | Коментарите са изключени