Конференция за отворено знание

В Берлин, от 30-ти юни до 1-ви юли, се състоя конферецията за отворено знание, на която присъстваха над 400 човека, за да споделят по темите отворени данни, отворена наука, отворено образование, отворен хардуер и други. Следва видео репортаж от конференцията и кратко описание на някой от темите като наблягаме в случая на отворен хардуер.

Ричард Столман сподели една от многото причини за свободен софтуер. Затвореният софтуер ни поставя в благонравно раздвоение. Не ни е позволено да разпространяваме копия на затворен софтуер, и когато някой наш приятел ни помоли да му дадем съответния софтуер, ние сме изправени пред моралната дилема – да дам ли софтуера на моя приятел? Това е много интересно! Затвореният софтуер възпира морално развитие и морални действия на хората, които го използват. Ричард Столман приказваше за свободния софтуер не като софтуер, който може да се свали безплатно и който е с отворен код, ами за софтуера като прибор, който позволява четири свободи на хората. Свободата да го използваш за всякаква цел, да изучаваш и променяш изходния код, да разпространяваш негови копия и на променените от теб версии.

Едно интересно обсъждане беше личен стандарт за отворен хардуер. Не е точно стандарт, ами по-скоро служи като знак за кои продукти са отворен хардуер. И не е идеята да се прави някаква централна институция, която да проверява дали даден продукт е отворен или не, ами по-скоро общността от хората, които се занимават с отворен хардуер ще бъде въвлечена в това решение. Все още има доста отворени въпроси по самото предложение, които трябва да се изчистят. Определиха се следните цели на стандарта: да се подсигури отвореност, да се запази общото знание и да бъде прост и универсален стандарт. Ценностите са: споделяне, достъпност, позволяване на пресъздаване, обща собственост. Оханда ще продължи с неговото бъдещо развитие.

Мишел Бауенс сподели че ако искаме отворено знание се нуждаем от отворени инфраструктури. Той предложи създаването на мисионни организации, които да помогнат със създаването на инфраструктурите, върху които отвореното знание да съществува. Може да гледате неговата реч „Няма отворено общество без отворено знание, няма отворено знание без отворено общество“.

Следва кратко описание на речите за отворен харудер.

Себастиян Бурдеаудук представи Милкимист, обхватно решение с отворен код за системи за преработка в реално време на интерактивни визуални ефекти за видео диджеи. Има собствен процесор с Verilog HDL дизайн файлове, които са напълно безплатни и с отворен код.

Николай Георгиев представи Екологията с отворен код, проект имаш целта да разработи 50 машини нужни за основните нужди на хората като храна, къщи, енергия, транспорт и производство. Всичката информация от къде да се намерят материалите, как да се построят машините и как да се използват, поддържат и поправят ще се сподели безплатно в Интернет с текст, картинки и видео.

Хавиер Руиз представи Онави, организация с нестопанска цел разработваща отворени дизайни на средни по големина вятърни мелници. Дизайните са създадени чрез отворено сътрудничество между всички участници.

Ану Мата от Фаблаба в Утрехт сподели как помагат на хората в нейния Фаблаб да документират работата си. Фаблаб е място, където хората могат да използват машини, за да създават най-различни неща. При влизане всеки се вписва в един компютър, на излизане документира работата си на друг компютър. Документацията след това се представя като XML и може да се покаже на един уебсайт, където лесно може да се използва.

Ливен Стандерт сравни 3D принтерите РепРап и МейкърБот по много важен начин – пресъздаване. Ако искате да пресъздадете или построите РепРап ще ви отнеме около 1 месец, но за МейкърБот няколко дни! За да построите един 3D принтер определени качества на конструкцията са необходими, за които при РепРап самия потребител трябва да се погрижи, а при МейкърБот тези качества са вградени в самите части на принтера, защото те са отрязани чрез много точен лазер. Той представи малка фреза контролирана от компютър, която може да се построи за 14 часа.

Видеота на презентациите може да намерите тук.

Конференцията събра много хора, които се интересуват от отвореност на информацията и беше една от най-вълнуващите конференции по тази тема.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Бари Шварц за нашата загуба на мъдрост

Бари Шварц прави пламенен призив за „практическата мъдрост“, като противоотрова за подлуденото от бюрокрацията общество. Той излага силни аргументи, че правилата често ни подвеждат, поощренията често имат обратен ефект и практическата мъдрост във всекидневието ще ни помогне да преустроим своя свят.


* Българските субтитри са след като пуснете видеото в менюто „languages [Off]„.

Бари Шварц за нашата загуба на мъдрост от TED, февруари 2009.

В своето встъпително слово Барак Обама призова всеки един от нас, да дава най-доброто от себе си, докато се опитваме да се измъкнем от сегашната финансова криза. Но към какво апелира той? Той, за щастие, не продължи по стъпките на своя предшественик, за да ни каже, просто да отидем да пазаруваме. Нито ни каза: „Доверете ни се. Вярвайте на своята родина. Инвестирайте, инвестирайте, инвестирайте.“ Вместо това, нещото, което ни каза, беше да забравим детинщините. И той се обърна към добродетелите. Добродетел е старомодна дума. Изглежда малко не на място в авангардна среда като тази. И освен това някои от вас може да се чудят, какво, по дяволите, означава?

Нека започна с един пример. Това, което виждате на екрана, е длъжностната характеристика на санитар. Нищо от написаното там не прави впечатление. Това са неща, които бихте очаквали: миене на подовете, измитане, изхвърляне на боклука, презареждане на шкафовете. Може би е малко учудващо, колко много неща има, но не е изненадващо, какви са те. Но това, на което искам да обърнете внимание, е следното: Въпреки че това е много дълъг списък, там няма нищо, което да включва други човешки същества. Нито едно. Работата на санитаря може да бъде извършвана по същия начин в гробище, както в болница.

И въпреки това, когато някакви психолози интервюирали санитари, за да добият представа, какво мислят за своята работа, те срещнали Майк, който им казал, как спрял да мие пода, защото г-н Джоунс бил станал от леглото си, за да се упражнява, опитвайки се да възвърне силите си, като върви бавно нагоре-надолу по коридора. И Шарлийн им казала, как пренебрегнала смъмрянето на своя началник и не почистила с прахосмукачка фоайето за посетители, защото имало някакво семейство, което било там цял ден, всеки ден и в този момент те спели. И след това Люк, който измил пода в стаята на млад мъж в кома два пъти, защото бащата на този човек, който бдял над него от шест месеца, не видял Люк да го направи първия път и бил ядосан. Поведение като това от санитари, от техници, от сестри и, ако имаме късмет от време на време, от лекари не просто кара хората, да се чувстват малко по-добре, то всъщност подобравя качеството на грижата за пациентите и позволява на болниците да работят добре.

Е, не всички санитари са такива, разбира се. Само тези, които мислят, че тези видове човешки взаимоотношения, включващи добрина, грижа и съпричастност, са основна част от работата. Но въпреки това в описанието на тяхната работа няма нито една дума за други човешки същества. Тези санитари имат моралната воля да постъпват правилно с другите хора. И освен това имат моралното умение да разберат, какво означава „да постъпят правилно“.

Аристотел ни казва: „Практическата мъдрост е комбинацията от морална воля и морално умение.“ Мъдрият човек знае кога и как да направи изключение за всяко правило, както санитарите са знаели, кога да пренебрегнат своите работни задължения в услуга на други цели. Мъдрият човек знае как да импровизира, както е направил Люк, когато измил пак пода. Проблемите на реалния свят често са двусмислени и дефинирани лошо и техният контекст винаги се променя. Мъдрият човек е като джаз музикант – използващ нотите на страницата, но танцуващ около тях, изобретяващ комбинации, които са подходящи за ситуацията и хората в нея. Мъдрият човек знае, как да използва тези морални умения, в услуга на правилните цели. Да служи на другите хора, не да ги манипулира. И последно, може би, най-важно, мъдрият човек става такъв, не се ражда такъв. Мъдростта зависи от опита и то не, какъв да е опит. Трябва ви време, за да опознаете хората, на които служите. Трябва ви позволение да бъдете оставени да импровизирате, да опитвате нови неща, често да се проваляте и да се учите от своите грешки. И трябва да бъдете напътствани от мъдри учители.

Когато попитате санитарите, кой се е държал като тези, които аз описах, колко трудно е да се научат да вършат своята работа, те ще ви кажат, че изисква много опит. И нямат предвид, че се изисква много опит, за да се научат как да мият подовете и да изхвърлят боклука. Изисква се много опит, за да се научат да се грижат за хората. На TED брилянтността е в изобилие. Плашещо е. Добрите новини са, че не трябва да сте бриянтни, за да сте мъдри. Лошите са, че без мъдрост, брилянтността не е достатъчна. Има същата вероятност тя да донесе на вас и други хора неприятности, както всичко останало.

Сега, надявам се, че всички знаем това. Смисълът в него е очевиден и, все пак, нека ви разкажа една история. Това е история за лимонада. Баща и неговият седем годишен син гледали игра на Детройтските Тигри на игрището. Синът му го помолил да донесе лимонада и бащата отишъл до будката, за да купи. Имало само Mike’s Hard Lemonade, която била с пет процента алкохол. Бащата, който бил преподавател, нямал идея, че тази лимонада съдържа алкохол. Така че взел от нея. И докато момчето я пиело, човек от охраната го видял и се обадил на полицията, а те извикали линейка, която отишла на игрището и отвела детето към болницата. В спешното отделение установили, че детето няма алкохол в кръвта. И били готови да пуснат момчето да си върви.

Но не станало така. Агенцията за защита на децата на Уейн Каунти казала не. И детето било настанено в приемен дом за три дена. В този момент, може ли детето да си отиде у дома? Е, съдията казал да, но само ако бащата напусне къщата и се настани в мотел. Щастлив съм да ви съобщя, че след две седмици семейството се събрало отново. Но здравните работници и хората от линейката, както и съдията, казали едно и също нещо: „Съжаляваме, че го правим, но трябва да следваме разпоредбите.“

Как се случват такива неща? Скот Саймън, който разказа тази история по NPR (Националното обществено радио) каза: „Правилата и процедурите може да са глупави но ви спестяват мисленето.“ И, за да бъдем честни, правилата често се налагат, защото предишните органи на реда са били небрежни и са оставили дете да бъде върнато в лошо семейство. Напълно правилно. Когато нещата отидат към лошо, както, разбира се, става, ние се пресягаме за два инструмента, с които да ги поправим.

Единият интрумент, към който прибягваме, са правилата. По-добрите, повечето от тях. Вторият са поощренията. По-добрите, повечето от тях. В крайна сметка, какво друго има? Определено можем да видим това в отговор на сегашната финансова криза. Регулиране, регулиране, регулиране. Промяна на стимулите, промяна на стимулите, промяна на стимулите… Истината е, че нито правилата, нито поощренията, са достатъчни, за да бъде направено всичко. Как е възможно да напишем правило, което да накара санитарите да направят това, което са направили? И ще им платите ли допълнително за това, че са съпричастни. Абсурдно е като се замилим. И това, което се случва е, че когато разчитаме все повече на правилата, правилата и поощренията могат да подобрят нещата в краткосрочен план, но ще създадат влошаваща се спирала, която ще ги направи по-лоши в дългосрочен план. Моралните умения закърняват, заради прекаленото разчитане на правилата и това ни лишава от възможността да импровизираме и да се учим от нашите импровизации. И моралната воля се разклаща от непрекъснатото позоваване на поощрения, което унищожава нашето желание да направим правилното нещо. И без да го искаме, разчитайки на правилата и поощренията, ние влизаме във война с мъдростта.

Нека ви дам няколко примера, първо за правилата и войната с моралните умения. Историята с лимонадата е един. Вторият, без съмнение ви е по-познат, е за естеството на съвременното образование в Америка: предварително описана, твърдо фиксирана програма. Ето един пример от детска градина в Чикаго. Четене и приятно прекарване с литературата и думите, които започват с ‘Б.’ Банята: Разпределете учениците на килим и ги предупредете за опасностите от горещата вода. Кажете 75-те неща в този сценарий, за да преподадете 25-странична книжка с картинки. Навсякъде в Чикаго, във всяка детска градина, всеки учител казва едни и същи думи, по един и същи начин, в един и същи ден. Всички знаем, защо съществуват тези сценарии. Не се доверяваме на преценката на учителите достатъчно, за да им позволим да действат самостоятелно. Сценариите като този са застраховките срещу злополука. И те предовтратяват злополуките. Но това, което гарантират на тяхно място, е посредственост.

Не ме разбирайте погрешно. Имаме нужда от правила! Джаз музикантите имат нужда от някакви ноти – повечето от тях имат нужда от ноти на страницата. Трябват ни повече правила за банкерите, Бога ми. Но прекалено многото правила пречат на талантливите джаз музиканти да импровизират. И в резултат на това, те губят своята дарба, или още по-лошо, спират да свирят изобщо.

Сега, какво се случва с поощренията? Те изглеждат по-сполучливи. Ако имате една причина да направите нещо и ви дам втора причина да направите същото, изглежда напълно логично две причини да са по-добре от една и е по-вероятно да го направите. Нали? Е, не винаги. Понякога две причини да направим едно и също нещо, изглежда си пречат една на друга, вместо да си помагат и демотивират хората да го направят.

Ще ви дам само един пример, защото времето напредва. В Швейцария преди около 15 години се опитвали да решат къде да разположат хранилищата за ядрени отпадъци. Щял да се провежда национален референдум. Няколко психолози обиколили и интервюирали граждани, които били добре информирани. И те казали: „Съгласни ли сте да има хранилище за ядрени отпадъци във вашия квартал? Удивително, но 50 процента от гражданите казали да. Знаели, че е опасно. Мислели са, че ще намали стойността на техните имоти. Но отпадъците е трябвало да отидат някъде и те имали отговорности като граждани. Психолозите попитали други хора малко по-различен въпрос. Те казали: „Ако ви платим шестседмична заплата всяка година, ще се съгласите ли да бъде построено хранилище за ядрени отпадъци във вашия квартал?“ Две причини. Моя отговорност е и ми плащат. Вместо 50 процента да кажат да, 25 процента казали да. Това, което се случва, е, че в момента, в който този бонус ни е представен, ние не се питаме: „Каква е моята отговорност?“, а това, което се питаме е: „Кое е в мой интерес?“ Когато поощренията не работят, когато изпълнителните директори пренебрегват дългосрочното здраве на своите компании, в преследване на краткострочни придобивки, които да доведат до големи бонуси, отговорът винаги е един и същ. Намерете по-изобретателни стимули.

Истината е, че няма стимул, който можете да създадете, който някога да е достатъчно добър. Всяка система, уповаваща се на поощрения, може да бъде разрушена от лоши намерения. Имаме нужда от поощрения. Хората трябва да си изкарват прехраната. Но прекомерното уповаване на тях, деморализира професионалната дейност, по два начина. Кара хората, които се занимават с тази дейност, да загубят своя морал и кара самата дейност да загуби своята моралност.

Барак Обама каза, преди да встъпи в длъжност: „Не трябва само да се питаме „Печелившо ли е?“, но и „Правилно ли е?“ Но, когато професиите се деморализират, всички в тях започват да зависят от – да са пристрастени към – бонусите и тспират да се питат „Правилно ли е?“ Виждаме това в медицината. („Въпреки че не е нищо сериозно, нека го наглеждаме, за да се уверим, че няма да се превърне в съдебно дело.“) И определено го виждаме в света на бизнеса. („За да можем да останем конкурентноспособни в днешния пазар, се страхувам, че ще трябва да те заместим с някой по-мързелив.“) („Продадох си душата за около десета от това, което проклетото нещо струва днес.“) Очевидно е, че не това е начинът, по който хората искат да вършат своята работа.

Така че, какво можем да направим? Няколко източника на надежда: Трябва да се опитаме да реморализираме работата. Един начин как да НЕ го направим: да преподаваме повече етични курсове. Няма по-добър начин да покажете на хората, че не сте сериозни, от това да обвържете всичко, което имате да кажете за етиката, в малък пакет и да го разплитате до безкрай като етичен курс.

Какво да направим вместо това? Първо: Възхвалявайте моралните примери. Признайте, че когато отивате да учите право, тънък глас шепне в ухото ви за Атикус Финч (герой на Харпър Ли от романа „Да убиеш присмехулник“). Никой на десет години не отива да учи право, за да се занимава със сливания и придобивки. Хората са вдъхновени от моралните герои. Но научаваме, че с усъвършенстването идва разбирането, че не можете да признаете, че имате морални герои. Е, признавайте ги. Бъдете горди, че ги имате. Възхвалявайте ги. И изисквайте хората, които ви обучават също да ги признават и възхваляват. Това е едно от нещата, които можем да направим.

Не знам, колко от вас помнят това: друг морален герой, преди петнадесет години, Аарон Феурщайн, който беше шеф на Malden Mills в Масачузетс – те построиха Полартек – фабриката изгоря. 3,000 служителя. Той продължи да плаща на всеки един от тях. Защо? Защото иначе щеше да е катастрофално за тях и за обществото, ако трябваше да ги уволни. „Може би на хартия нашата компания струва по-малко на Уол Стриит, но мога да ви кажа, че струва повече. Справяме се добре.“

Точно на този TED чухме истории от няколко морални героя. Две от тях бяха много вдъхновяващи за мен. Един от тях беше Рей Андерсън, който превърна, знаете, част от злата империя в безвреден или почти безвреден бизнес. Защо? Защото е било правилното нещо, което да направи. И бонуса, който той открива е, че всъщнот ще направи още повече пари. Неговите служители са вдъхновени от усилието. Защо? Защото са щастливи да вършат нещо, което е правилно. Вчера чухме Уили Смитс да говори за повторното залесяване в Индонезия.

В много отношения това е идеалният пример. Защото се изисква воля, да бъде направено правилното нещо. Изисквали са се изключителни технически умения. Слисан съм от това, колко много е трябвало да знаят той и неговите сътрудници, за да могат да планират това. Но най-важно, за да може да проработи – и той наблегна на това – е, че трябва да се познават хората в обществата. Ако хората, с които работите не са зад вас това ще се провали. И няма формула, която да ви каже как да накарате хората да застанат зад вас, защото различните хора в различните общества, организират своя живот по различен начин.

Така че има много неща тук в TED и на други места, които да честваме. И не трябва да сте супер-герои. Има обикновени герои. Обикновени герои като санитарите, които също трябва да бъдат възхвалявани. Като практици, всеки от нас трябва да се стреми, да бъде обикновен, ако не необикновен, герой. Като шефове на организации, ние трябва да се стремим да създаваме среда, която окуражава и възпитава морални умения и морална работа. Дори и най-мъдрите и добронамерени хора ще се предадат, ако трябва да плуват срещу течението в организацията, в която работят.

Ако управлявате организация, трябва да сте сигурни, че никоя от позициите – никоя от позициите – няма описание, като длъжностната характеристика на санитарите. Защото истината е, че всяка работа, която вършите, която включва взаимоотношения с други хора е морална работа. И всяка морална работа зависи от практическата мъдрост.

И може би най-важното е, че като учители, трябва да се стремим да бъдем обикновените герои, морални образци, за хората, които наставляваме. Има и няколко неща, които трябва да запомним като учители. Едното е, че винаги преподаваме. Някой винаги наблюдава. Камерата винаги е включена. Бил Гейтс говори за важността на обучението и по-точно за модела, който KIPP предоставя. „Знанието е сила.“ И той говори за много от прекрасните неща, които KIPP прави, за да насочи към колежите деца от по-крайните квартали.

Искам да обърна внимание на едно определено нещо, което KIPP прави, което Бил не спомена. Това е, че те са осъзнали, че най-важното нещо, което децата трябва да научат е да изградят своя характер. Трябва да се научат да уважават самите себе си. Трябва да се научат да уважават своите съученици. Трябва да се научат да уважават и своите учители. И най-важното е, че трябва да се научат да уважават ученето. Това е главната цел. Ако направите това, останалото става горе-долу по инерция. И учителите: начинът, по който преподавате тези неща на децата, е да накарате учителите и останалите служители да ги въплъщават всяка минута от всеки ден.

Обама призова към добродетелност. И мисля, че беше прав. И, че добродетелта, от която мисля, че се нуждаем най-много, е практическата мъдрост, защото тя позволява на всички други добродетели – честност, доброта, кураж и т.н. – да бъдат показани в точното време и по точния начин. Той също така се позова на надеждата. Отново правилно. Мисля, че има причина да се надяваме. Мисля, че хората искат да им бъде позволено да бъдат добродетелни.

В много отношения, TED е точно за това. Да искаш да направиш правилното нещо, по правилния начин, за правилните причини. Този вид мъдрост е в обхвата на всеки един от нас, само ако започнем да внимаваме. Да внимаваме какво правим, как го правим и може би най-важно, каква е структурата на огранизацията в която работим, така че да се уверим, че позволява на нас и другите хора да развият мъдрост, вместо да я потискаме.

Благодаря ви много. Благодаря.

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Разчупи ежедневието

Пътувах с тролей по линия No 5 в София, когато случайно вдигнах поглед нагоре към тавана. А там се мъдреше надпис „Ако всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно“. Огледах се наоколо и установих, че целият таван на превозното средство е изпъстрен с разноцветни надписи от рода на „Ако има желание, има начин, ако липсва желание, търсим оправдание“. Противно на обичайното, почти всички в тролея не бяха забили поглед в пода, а бяха вдигнали очи нагоре и се усмихваха, четейки цитатите.

Сетих се за един друг случай, в който бях видяла забавни надписи по вратите на едно такси, на което вместо стандартното „Моля, не блъскайте вратите!!!“, пишеше „Затваряй вратата леко, баце, леееко.“ Някак си по-друго звучи, нали?

Подобни нестандартни неща (ако успеем да ги забележим) разчупват ежедневието ни. Спират погледа ни и забавят забързаните ни стъпки. За миг откъсват мислите ни от сивото ежедневие и ако се огледаме наоколо, забелязваме, че то не е чак толкова сиво, а пълно с наситени цветове. И тогава може би дори се усмихваме.

Градската среда предоставя много възможности за подобни изненади на неочаквани места. Във Варна например бяха започнали да изрисуват всички трафопостове, превръщайки ги в квадратни човечета. А при едно скорошно посещение на Кюстендил ми направи впечатление, че всички кошчета в центъра на града са облицовани с мозайка, изобразяваща цветя или геометрични фигури. Срещала съм и снимки как в някои градове в чужбина запълват пукнатини по сградите с разноцветни части от конструктор Лего. А в София сдружението на млади архитекти „Трансформатори“ има интересни идеи как да разчупим градската среда и да я направим по-привлекателна.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Как се ражда здравето?

От ориентиране в заболяванията към създаване на здраве: научни подходи на салутогенезата

Автор: Теодор Дирк Пецолд за списание „Oya – мисли различно, действай различно“

Превод от немски: Александрина Цонева

Понятието „салутогенеза” присъства все по-често в дискусиите за позитивно разбиране на здравето. Какво се крие зад това?

Аарон Антоновски

Аарон Антоновски, източник://connect.in.com

„Salus” на латински означава „здраве”, а „genesis” в гръцкия е „раждане, възникване”. Следователно салутогенезата се занимава с въпроса, как се ражда или възниква здравето – основен въпрос на всяка медицина. „В науката поставянето на даден въпрос е по-важно от конкретните отговори”, пише преди тридесет години Аарон Антоновски, който формира понятието „салутогенеза”. Той пръв обобщава цялото търсене на отговори около въпроса, как се заражда здравето. Антоновски интервюира жени, които въпреки преживения ужас в нацистките концентрационни лагери, тридесет години по-късно са както психически, така и физически здрави. Антоновски пита открито, как са успели да се запазят здрави въпреки тежката си съдба. Именно от тези интервюта той развива хипотезите си за салутогенезата. Достига до резултата, че здравето основно зависи от принципа на външно и вътрешно единство. Това единство той нарича „кохеренция” или съгласуваност. Чувството на съгласуваност Антоновски описва като „глобално ориентирано доверие”, съставено от три елемента: способност за действие, чувство за значимост и разбираемост.

През 2005 г. немското правителство създава експертни критерии за оценка на изследванията в областта на салутогенезата. Установено е, че самата хипотеза научно статистически не предлага нищо трайно или ново по отношение на физическото здраве. Това важи само за количествените изследвания с набор от въпроси и за идейните концепти на Антоновски. В тази насока резултатите наистина са незадоволителни. Съвсем различно е, когато въпросът на салутогенезата – зараждането на здравето – се проследи с други измервателни средства.

Изследвания с перспектива

Относно развитието на салутогенезата трябва да изтъкнем работата на изследователя от Хайделберг Роналд Гросарт-Матичек. От една страна, за него е важно да отговори приблизително на сложността на човешкия живот – за разлика от често едностранното причинно-следствено изследване на университетската медицина, което отстъпва пред сложността. От друга страна,  Гросарт-Матичек се стреми и към голяма доказателствена сила на своите изследвания. Ето защо в обемистите си работи той въвежда това, за което други големи учени само говорят: провежда ориентирани към бъдещето изследвания на лечение с дългосрочно наблюдение и много параметри, така че да може да оцени ефектите на различни фактори върху здравословното развитие.

Гросарт-Матичек показва, че има разнообразни позитивни фактори, влияещи върху здравето, които имат и различно значение. Един единствен фактор сам по себе си има сраевнително малко позитивно влияние, а взаимодействието му с други фактори може да умножи влиянието му. Като най-силен единичен позитивен фактор се доказва „емоционалната спонтанна връзка с Бог”. Гросарт-Матичек разграничава този фактор от връзката с Бог по „задължение и принуда”. Това е и най-силният фактор, създаващ синергия: от една тестова група участници, при които тази емоционална връзка е липсвала, а всички други четиринайсет позитивни фактора са били налице, само 23,8% са доживели 1993 г. срещу 93,9% от хората в групата, в която допълнително е присъствала „положителната вяра” като фактор. Останалите четиринадесет положителни фактори от изследването са аспекти, засягащи поведението и настройката на човек, тоест те са субективни и културно повлияни стойности.

Автотренинг

От познанието за взаимодействащите фактори при здраве и болест възниква въпросът за управление на тяхната динамика. Гросарт-Матичек изхожда от представата на един до голяма степен здрав саморегулиращ се организъм, който също така самостоятелно се направлява в емоционално и опознавателно отношение. Тази теза противоречи на характерното за тогавашното време праволинейно и механично мислене, от което като последица идва и технически работещата медицина. С концепцията си за саморегулацията Гросарт-Матичек развива „автотренинга”. Това е метод за предизвикване появата на саморегулация, който той е тествал между 1973 г. и 1978 г. със 784 случайно избрани човека, в една до пет сесии.

Впоследствие същите хора са изследвани след дълъг период от време – след двадесет до двадесет и пет години. Гросарт-Матичек сравнява едната тестова група, която не е подлежала на терапия през този времеви период, с група от хора, претърпяли лечение. Резултатите говорят сами за себе си – само 2,5% от лекуваните хора починали от рак срещу 4% от хората в групата на нелекуваните. Отношението на появили се хронични болести било съответно 7,6% сред лекуваните и 12,7% сред нелекуваните. Също така надеждата за бъдещето, социалните условия, навиците на хранене и движение, както и много други фактори, влияещи върху здравето, се били подобрили. При автотренинга хората явно са могли да научат, да възприемат себе си по-добре и отделно да смятат за важно това възприятие. По този начин се постига по-добра саморегулация – човек е в състояние самоинициативно да си създаде благосъстояние, сигурност, желание, удовлетворение и развитие.

„През 2000г. са починали 85% от хората в тестовата група, която не се е подложила на лечение. Във втората тестова група починалите са 55%, тоест иамеме драстична разлика от 30% в полза на тези, подложили се на автотренинг”, пише манхаймският професор по психо-статистическа методика Вернер Витман в предговора към излязлата през 2008г. книга на Гросарт-Матичек на тема „Синертична превантивна медицина”. На края той поставя въпрос за дискусия: „Как е възможно, че едно сравнително кратко, но интензивно въздействие като това на автотренинга може да има такъв дългосрочен ефект?”

Важно научно достижение на изследването на мозъка обяснява влиянието на автотренинга на салутогенната комуникация. В мозъка ни има две независимо работещи една от друга системи на мотивация: системата на приближаване, която е свързана с центъра на желание и системата на избягване, която се активира, за да се избегнат нежелани опастности. За да съществуваме, се нуждаем и от двете системи, но системата на приближаване е основната. Ако системата на избягване е дълго време по-силно задействана, тогава преобладава чувството на страх и съществува повишена опастност от депресии. Ако говорим за болести, активираме системата на избягване, ако говорим за привлекателни за здравето неща активираме системата на приближаване.

Стъпвайки на тези познания, Центърът по салутогенеза в Бад Гандерсхайм планира заедно с университетите Гьотинген и Хайделберг нови бъдещи изследвания относно въздействието на автотренинга. Ако има един постоянен аспект на комуникацията, в случая салутогенния, който влияе благоприятно на човешкото здраве, той трябва да бъде използван не само в медицината, но и в реалния живот. Особено с поглед към здравословното развитие на младите хора, методът на салутогенезата е необходимо да бъде приложен в училища и детски градини.

Posted in За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

Еволюция и принципи на живите системи

Творба: Биологията на глобализацията на Елизабет Сатурис
Превод: Николай Георгиев

Доктор Елизабет Сатурис е еволюционен биолог и показва как принципите на здравословни биологични системи могат да се приложат в бизнеса, организациите и глобализацията.

Въведение в холархията

Нека да разгледаме човека, общността, нацията и глобалното човешко общество като живи системи една в друга като матрошки. Тази концепция се нарича холархия. Всяка една относително самостоятелна и автономна жива система, като например клетка, организъм, семейство или екосистема, се нарича „холон“, а „холархия“ се нарича тяхната вместена йерархия.

Да вземем живата система, която е най-интимно позната на всички нас – човешкото тяло. Отдавна знаем, че нашето тяло се държи като общност от клетки, които са организирани като органи и системи от органи. Централната нервна система работи като правителството на тялото, постоянно наглеждаща всички свои части и функции, винаги правеща разумни решения, които служат интереса на цялото тяло. Икономиката на тялото е организирана като една система със справедливо производство и разпространяване, чрез постоянна работа на всички клетки и постоянното внимание за тяхното здраве. Имунната система защитава цялостта и здравето от непознати нашественици. Цялата система може да се погледне като един вид глобална политическа икономика с органите като регионални сектори, техните тъкани като общности, клетките като семейства и родове и клетъчните органели като индивиди.

В последните години микробиологията показва относителната независимост на клетките и техните органели във все по-големи подробности: всяка клетка постоянно взима своите собствени решения, например какво да пропусне и какво не, как да приспособи своето местно производство и разпределителна икономика, кои ДНК сегменти да пренареди или копира, за да поддържа клетъчното благосъстояние, и т.н. Това не е автоматизацията, която преди си мислехме, че съществува!

Виждаме, че нуждите и интересите на отделните клетки, техните органи и цялото тяло трябва постоянно да се преговарят, за да се постигне динамичното равновесие или здравословния баланс на тялото. Ракът е пример какво се случва, когато това равновесие липсва чрез разпространението на определена група от клетки, които не взимат предвид нуждите на цялото, умножавайки се бурно за сметка на тялото като цяло, и най-накрая проваляйки своята собствена цел като го унищожат.

Еволюция на сътрудничеството

В историята на еволюцията на Земята е имало древни същества, които са създали невероятно разнообразен живот, изпълнен с технологическо развитие като например електрически двигатели, ядрена енергетика, полиестер, ДНК пренареждания и световни информационни системи. Те също са създали и са се справили с опустошителни екологически и социални кризи и ни предоставят богатство от уроци, от които бихме могли да се поучим.

Тези същества не са извънземни. Те са нашите малки, но изобилни предшественици – древните бактерии. Ясно е че ние сега сме създали същите кризи, които те са създали преди около 2 милиарда години. Освен това ние се мъчим да намерим същите решения, до които те са достигнали. Решения, които са позволили нашата собствена еволюция и които биха могли сега да подобрят перспективата на нашите далечни потомства, да не споменаваме нашето близко бъдеще.

Удивителните технологии на бактериите, всички от които съществуват и днес, включват:

  • електрическия двигател, който работи чрез добавянето на едно камшиче към въртящ се диск в магнитно поле.
  • запасяването с уран в техните колонии, вероятно за да отопляват общностите си с ядрена енергия.
  • перфектен полиестер, биологично разградим разбира се.
  • сложни градски пейзажи, които можем да видим само с най-новите микроскопи.
  • световни съобщителни и информационни системи, които се основават на способността да разменят ДНК едни с други. Това е първата световна мрежа.

Но въпреки това древните бактерии, както и ние, с тяхната гордост от такива прекрасни технологии са се въвлекли във все по-дълбоки кризи действайки по принципа на победа и загуба, основан на безразсъдното използване на природата и едни други. Удивителната и вдъхновяваща част от историята е, че без помощта на мозъци тези почти невидими, но изключително изобретателни създания са преустроели своя начин на живот от пагубен и конкуриращ се към един творчески и сътруднически.

Кризата е дошла, когато дишащите бактерии са били зависими от ултравиолетовата светлина като критичен елемент в създаването на естествени запаси от храна като захари и киселини, и същевременно фотоорганотрофните бактерии са отделяли огромни количества кислород създавайки атмосферния озонов слой, който е попречил на ултравиолетовата светлина да достигне повърхността на Земята. Лишени от техния източник на храна, високо технологичните дишащи бактерии с техните електрически двигатели за бързо предвижване са започнали да нападат телата на по-големи, по-пасивни ферментиращи бактерии и буквално да ги изяждат отвътре, процес който може да се нарече бактериален колониализъм.

Нашествениците се умножили в тези колонии, докато техните ресурси не се изчерпали и всички бактерии умрели. Без съмнение това се е случило безброй много пъти преди те да се научат на сътрудничество. В един момент от историята в колониите от бактерии дошли и фотоорганотрофните бактерии, които са можели да възобновят запасите от храна ако дишащите бактерии ги повдигнат нагоре към по-светлите води. Може би точно това животоспасяващо използване на слънчевата енергия е породило промяната към сътрудничество. Но в крайна сметка ферментиращите, фотоорганотрофните и дишащите бактерии са успели да допринесат своите уникални способности към общата задача – изграждането на едно взаимно живеещо общество. С времето всяка една от тях са дарили част от тяхното ДНК в централната библиотека и информационен център, който се е превърнал в основата на тяхното общо начинание – огромното, по стандарти на бактериите, клетъчно ядро, от което са съставени самите наши тела и тези на всички земни същества.

Този процес на обединяване на отделни и конкуриращи се същества в една цяло сътрудничество се е повторил, когато ядрените клетки са образували многоклетъчните организми и се случва сега за трети път, когато ние, многоклетъчните хора, сме принудени от еволюцията да създадем една сътрудничеща глобална клетка в хармония с едни други и с другите същества. Това ново начинание трябва да има всеобща глобална демокрация с най-различни участници и да е координирано от централно ръководство, чиито решения и действия са посветени на благосъществуването на всички, както е посветена нервната система на нашето тяло. Всичко по-малко от такова сътрудничество ще ни доведе вероятно доста бързо до изчезването на нашия вид, за да може други същества да поемат тази задача.

Най-важният урок научен по време на еволюцията, често трудно разбираем, е че ако се пожертва едно ниво на холархията, цялата холархия загива. Да разгледаме с един пример от човешкия живот какво точно означава това. Една двойка е холон, в който се намират два отделни холона, партньора. Това е холархия на две нива, едното ниво е двойката, а другото ниво е отделните партньори. Двойката ще оцелее с добро здраве само ако всеки един от личните интереси на трите холона се вземат предвид с другите два. Ако разберете това, ще го видите и ясно в едно семейство. Сега се опитайте в една общност.

Основни черти и принципи на живите системи

Една зряла екосистема, например тропическа гора, представлява един сложен процес на преговаряне между групи от видове, между отделните видове и други части и нива на самоподдържащата холархия, която е съставена от най-различните миниатюрни и огромни видове заедно с въздуха, водата, камъните, слънцето, магнитните полета и т.н. Нека да разгледаме принципите, по които тези преплетени живи системи живеят, за да можем да анализираме нашата глобална криза по-ефективно.

Ако се замислим, ние всички можем да видим такива принципи работещи в нашите тела. И ние ги усещаме и практикуваме добре на семейно ниво. Малко родители биха оставили три от децата си да гладуват за сметка на четвъртото, или малко хора биха украсили една част от своята градина като унищожат другата нейна част. На нивото на нашите местни общности или градове започваме да изгубваме тези принципи, а ако погледнем нашите държави и света, сякаш сме ги забравили изцяло, въпреки факта, че това също са живи системи.

Нека да погледнем един списък от основните качества и принципи на всички здравословни живи системи или холони, били те клетки, тела, семейства, общности, екосистеми, нации или целия свят. Като разберем тези принципи можем да определим здравето на всяка една жива система и да видим къде има недостатъци. Това ще ни покаже как можем да направим системата по-здравословна.

Оставям на читателя да избере сам върху коя жива система да приложи принципите, например семейство, организация или общност, и да анализира придържането на системата към тези принципи. Целта ни е да правим такива анализи, за да разберем по какъв начин тези системи са здравословни и по какъв не. След изброяването на принципите ще направим анализ на тяхното приложение в политическия, икономическия и културния процес на глобализацията, който формира нашето ново „тяло на човечеството“.

  1. Самосъздаване
  2. Сложност (разнообразие на частите)
  3. Вместеност в по-големи холони и зависимост от тях (холархия)
  4. Самопознание
  5. Самоподдръжка (автономност)
  6. Реакционна способност – на вътрешни и външни промени
  7. Обмяна на материя, енергия и информация с други холони
  8. Преобразуване на материя, енергия и информация
  9. Развитие и използване на всички съставни части
  10. Комуникация между всички части
  11. Съгласуване на всички части и функции
  12. Уравновесени договорени интереси между частите, цялото и вместената холархия
  13. Взаимодействие на частите за взаимен принос и подкрепа
  14. Запазване на това, което работи добре
  15. Творческа промяна на това, което не работи добре

Като започнем да проверяваме списъка от принципни виждаме, че въпреки че глобализацията е един сложен, самосъздаващ се и вместен в нашите екосистеми процес, тя не отговаря на повечето от принципите, защото относително малка група от човечеството участва във взимането на решенията и има силата да служи на своите собствени интереси, което става често за сметка на други части от холархията.

Трябва да се запитаме колко добре познава себе си (4), защото самия процес на глобализация досега не е бил напълно осъзнат от поне множеството от хора. Повечето от нас се чувстват отнесени от неговото течение без самото познание какво представлява този процес.

Не взимаме предвид нашата вместеност в и зависимост от други земни холони с всичките им устойчиви екосистеми. Като резултат на това нашата самоподдръжка е ужасно неадекватна. Системата на човечеството използва материята и енергията от екосистемите толкова ненаситно сякаш са просто ресурси оставени за наша полза. Нашето даване обратно към екосистемите допълнително обира материята и енергията вместо да ги възстанови.

Въпреки че нашата човешка система има сложността и разнообразието от елементи общи на всички живи системи, не сме осъзнали това като средство, което да използваме. Точно обратното, ние сме се опитали да направим елементите в човешката система възможно най-еднообразни чрез налагането на западен начин на потребление и други западни културни образци на индустриализация, образование, мода и т.н върху целия свят.

По-добре е да разберем, че монокултурата е едно много особено понятие, което сме внесли в природата и че то не може да поддържа една дълготрайно работеща жива система. Монокултурата се проваля както в земеделието, така и в социалната култура, както в икономиката, така и в религията. Социалната монокултура се основава на старомоден и невеж страх от различието и от рядкостта. Време е да се научим да почитаме и ценим нашите човешки различия като творчески източник.

Като продължим по списъка е очевидно, че нашата световна система на човечеството не работи добре като жива система. Системата нито развива нито използва всички хора (9). Въпреки че нашите комуникационни технологии са забележителни, ние не ги използваме да координираме частите на системата или функциите й (11) по начини, които да спомагат за равновесието на интересите на всички нива на човешката система (12), индивидуално, семейно, общностно, регионално, национално и световно. Също така в системата липсва ясното намерение за взаимен принос и подкрепа (13). А доколкото до запазването на това, което работи добре (14), и творческата промяна при проблеми (15), изобщо не сме свикнали с разбирането, че и двете са нужни части от една система поради разпространения синдром „или-или“.

Равновесие на всички нива

От изключително значение е да не оставим икономическата глобализация да стъпчи интересите на хората и техните местни икономики и екосистеми, защото това би било тежко нарушаване на принципите на живите системи. Местните икономики са холони в холархията на глобалното човечество и трябва да имат силата да преговорят сполучливо за техния собствен интерес с други нива на тази холархия. Решението на сегашната ни неуравновесена глобализация не е да й се противопоставяме, ами да я уравновесим спрямо всички нива в холархията – на глобално и местно, на човешко и природно.

В една здравословна глобална икономика нито един участник няма да може да използва другите само за собствени нужди. Това означава, че местните икономики ще могат да се предпазват от нечестна търговия, и че силните икономики ще позволят това предпазване в техен собствен интерес за една здравословна глобална икономика.

Сътрудничеството е част от системата, както и конкуренцията. Капитализмът счита, че общото благо най-добре се обслужва чрез личния интерес. Но ако личният интерес не е съвместим заедно с общия интерес, тогава обществото, чрез което пазарът съществува, ще се разпадне. Това е отличен пример за разбирането на принципите на живите системи. Животът, свободата и стремежът към щастие трябва да са възможни за всеки един човек в глобалната икономика.

Смисълът на глобализацията и стремежите на човешките общности се изясняват сега и една от задачите ни е да оцелеем като човечество. Ще трябва да докажем че сме пораснали видове, готови да се учат от родната ни планета, имаща четири и половина милиарда години опит в развитието на работещи живи системи. Тези уроци са за наша собствена полза и тази на всички други видове, както и на цялата планета.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Улица от прах

Вървя по улицата прашна
и виждам хора мрачни и студени,
сполетяла ги е участ страшна
и сега са толкоз озлобени,
че сърцата им превърнали са се във камък,
а душите им във лед сковани
нуждаят се от нежен пламък
и някой да лекува дълбоките им рани.

Превърнали сме се във тези хора,
станали сме също толкова студени..
Сломени от умора
сме сякаш вечно разярени.

Дори и да не зная
защо животът се разви така,
как да спра да си мечтая
за мир и щастие до край света?

Каменно сърце може да се разруши,
ледена душа със пламък да се разтопи.
Можем и да се покаем,
можем и да се научим,
няма нужда да се колебаем,
щом разчупим ледовете на греха,
ще изчезнат мракът, болката, страхът.
Едни във други да открием човека
- нежен, мил и любящ,
и да се милваме само със поглед
по-топъл от огънят страстно горящ.

И нека пак да мина по улицата прашна,
и да се усмихвам с търсещи очи,
и да виждам срещу себе си щастие,
и хора греещи като звезди.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Пробвай! Не се отказвай!

Възвръщането на една играчка от отвъдното, в което тя не е била

Аз се занимавам с програмиране и обучение. От отдавна. И знам много добре, че за повечето неща има доста малък краен брой правилни начини и безброй много грешни не-решения. Но въпреки това опитът ме е научил, че никога не знаеш от коя трънка ще излезе заек. Или както пише Тери Пратчет в историите за света на Диска, шансът едно на милион се пада девет от всеки десет пъти…

Та оня ден синът ми избра за един свой приятел една радиоуправляема кола. Лъскава. Да, ама от магазин, дето нищо не може да се пробва (голям, не заслужава да се споменава. Уф. Сигурно е боклук). Но нейсе. Подарихме я. И на другия ден, отивайки на гости у тях, разбрал, че колата не бачка.

Цък. Мразя да връщам разни ужким хубави неща, особено в загубени магазини. Още повече мразя да ми набутват боклуци (нали, и 20 лв – ако мине). Пък и тъпо е да подариш нещо, дето е готино, и после да се окаже че не е то, ами нещо друго…

И се почна диагностиката… Първо по телефона, после на място. Батериите? Зареждаеми? Зареждаемите обикновено са с по-ниска пъпка и не се опират в контактните ламаринки. Не, имало напрежение в двата края. Добре, я донеси колата. Дай сега да видя. Я газ… нищо. За всеки случай поизкривих ламаринките. Копчето? (Имаме една кола, дето работи като е „изкл.“ и спира като е „вкл.“) Не. Дистанционното му свети лампичката… ‘Ми хубу. Дайте кутията и ще я върнем. Е, скъсана и смачкана… – ‘Ми к’во да ги правя! Като не може да се пробва…

Да, ама у дома реших да продължа с останалите възможности. По принцип разбирам от електроника (е, не чак толкова, че да имам осцилоскоп. Само прост „всичкометър“). Отворих колата. Внимателно. (Какво, да не струва 1000 лева? То какво ли не съм отварял. Даже една видеокамера скапах веднъж. ‘Щото не работеше свястно. Добре, че там никой не си и помисли, че може да съм бърникал вътре… нейсе). Я да замерим сега има ли напрежение до платката… Има. Шест волта. Как е платката? Стърчащи жици подпряни тук-там? Не. Тук има остатъци от калай… Не е това. Тука това май се клати… Не. А ако си прокарам пръста по платката к’во ще стане (много добър начин за шашкане на проста електроника)? Нищо. Ами ако пъхна отвертката между тези тука? (То аз по принцип мога да разгадая схема от платка, ама с прости/знайни елементи. А тази има един безименен чип на нея и толкоз. Та просто две съседни жици дето ми харесаха). Нищо. А между тези (други две)? Пак нищо. Уф, гледай колко спойки са, ако трябва да търся студени спойки, ще ми се отели волът. А тия двете?… Оп! Фаровете светнаха. Яааа… Ама то и двигателят нещо бръмчи. Ами тука (е’ати случайността)? Ей, той можел да върви бързо! Значи колата работи. Или поне изпълнителната част.

Чудесно. Ама не чак толкова. Има „само“ още н-найсе неща по веригата до пръста-на-копчето, дето може да са скапани. Отделно, че предавателят може да е за един канал, а колата за друг. Така се правят, за да може двама-трима човека да управляват еднотипни неща без да си пречат. Ама такивата имат описание и копчета за тези канали, а тая няма. И все пак, може да е сбъркана… (Тук си представих как отивам в „лъскавия“ магазин и им казвам да дадат друг предавател от някоя друга кола от същия вид, ‘щото тази работи, ама не си чува предавателя, та ако ги каращисаме, може да стане, и как ме поглеждат каките…)

- Абе… – казвам на сина ми. – Я дай управлението на някоя стара твоя кола, дето е на същата честота (27 мхц). Да пробваме. Вероятността е никаква – модели, кодировки, модулации, к’во ли не – ама нищо не пречи. (Имахме едно време две напълно различни колички, дето ги купих едва ли не на парчета от някакъв магазин втора ръка от Сингапур, само с едно дистанционно, па се оказа, че и двете се управляват с него…)

Газ… Тръгна! Китайска му работа. Стандартизация, ей. Аре сглобявай обратно. Наляво, задна – изпълнява прекрасно… Ама с другия предавател, не с нейния си. Е, дотук добре (казал тоя, дето падал от 15-тия етаж като минал покрай 10-тия).

Я сега да отворя предавателя. Не пречи. Нищо, че нямам осцилоскоп. Шест болтчета, а седем дупки… Уфф. Някой е спал. Я тоз кабел? Опъвам го (и натискам спусъка, белким проработи. Газ… не). Платката ‘що хлопа? Стегнах я (газ… не). Този транзистор ако го изправя, че е усукан? (Газ… не). А това съпротивление що се подпира на кварца? Я да не се подпира. Газ… МРЪДНА!

Ехаа. Чисто математически, или технически, или програмистки, шансът е никакъв. Ама абсолютно нищожен.
Но! Тази играчка е минавала някакво ОТК (качествен контрол) – има си лепенките. Значи е вървяла. Някога. Значи шансът не е нула. (И както винаги се оказва и пак се оказа, сигурно е някаква тъпотия).
Да, ще кажете, ама ти си печен, виж колко неща знаеш, пет такива коли имаш у вас поправени, и печка, и музикална уредба, и компютри, и софтуера им го пишеш ти самият, и…

Да, отговарям аз, и Живота си го живея аз самият. ‘Щото ако се бях отказал, т. е. предал още в началото или на някой по завоите, нямаше да стане. Било то по-лесно – „абе не си струва, дай да си гледам телевизията/компютъра/дъвката/губивремето“. Че то и така можеше да не стане – по колкото искаш причини. Имал съм такива случаи…
Но… стана. На! Напук.

Така че, ако имате избор и не губите нищо особено, не изпускайте шанса! Пък бил той едно на милион… или милион на едно.
‘Щото той Животът си тече покрай вас. Пък нека губивремките да постоят необгрижвани.
Пробвайте!

Свилен
(възвърнал една играчка от отвъдното, в което тя не е била)

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

„Живей активно!“

В неделя в Южния парк в София се проведе спортният празник „Живей активно!” Ентусиазмът на участниците си личеше още от пълния с млади хора градски транспорт – доста необичайна гледка за ранна неделна утрин. И всички бяха отправени към една точка – площадът пред НДК, откъдето започна пешеходният поход към парка.

Организираните спортни събития бяха толкова много, че се оказа почти невъзможно да се включиш или поне да погледаш всеки вид спорт – волейбол, футбол, тенис на маса, уроци по латино танци или аеробика, катерене по изкуствена стена, free-run. И разбира се много игри и забавления за децата – припомних си игрите по физическо от 1-ви клас, както и радостта от рисуването с тебешир по асфалта.

И за да е всичко идеално, беше придружено с много слънце, усмивки и настроение. Защото не е важно колко добре се справяш с отделните спортове, не е важно на колко години си, колко си висок или колко тежиш. Важно е единствено желанието да участваш и да се забавляваш.

И ако някой отново ви каже, че всички млади хора по цял ден си стоят пред компютрите и не излизат от вкъщи, не му вярвайте, а го поканете на следващото подобно събитие другата година.

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

Да учиш другояче

Автор: Анке Каспaр-Юргенс за списание „Oya – мисли различно. действай различно

Превод от немски: Александрина Цонева

Да учиш другояче? Защо „другояче”? Защото днес ние свързваме ученето в училище със страха от провал, лоши оценки и дори повтаряне на класа. Който се страхува, е известно, че не може да учи качествено. Много хора са убедени, че в това отношение нещо трябва да се промени, защото начинът, по който учим, влияе върху оформянето на цялостната ни култура. И тя би била съвсем друга, ако е повлияна от по-малко страх и повече доверие и радост от ученето.

Една четвърт от децата до трети клас страдат от собствения си негативен образ в училище. Това е установила професорката по педагогика Кристина Краузе в свое изследване, публикувано през 2004 г. Почти половината от всички ученици се чувстват обременени от училището, твърди и известният автор, лекар и психотерапевт Йоахим Бауер. Книгата му „Възхвала на училището”, излязла от печат през 2007 г. – различно от заглавието й – е критичен невробиологичен анализ на ученето в училище. Отделно ученът по неврология Гералд Хютер споделя в репортаж от поредицата „Силни през бурята” на интернет-страницата Win Future: „Абсурдно е, че 40% от учениците ходят на училище със страх. Изследователят в мен казва – тогава ги оставете по-добре вкъщи. При тези условия в училище и без това не могат да научат нищо!” Когато Хютер се опитва да предизвика промяна, установява следното: „Има толкова закостенели системи, които просто не можеш да раздвижиш. Това е свързано с непроменени тъжни привички, които учителите и преди всичко хората от училищните власти са развили в продължение на целия си живот. Очевидно този модел е много стабилен. Подобно поведение на разпоредители или на властващи, или на изпълнители на заповеди не се променя изобщо. То се е вградило и  така си стои. Тогава какво остава за средата в учрежденията, в семейството, в детската градина и в училище, или дори в болницата, с усилието всички да оздравеят бързо! Когато духът изчезне, идва институцията. Дух и поведение взаимно се допълват.”

За свое съжаление Хютер рядко попада на училища със „жив” дух, „където децата плачат, когато са във ваканция.” Той открива, че тези училища-изключения живеят чрез техните “supporter leaders”, на български „подрепящи лидери” – хора, които знаят, какво искат и които са способни да следват личния си опит и интуиция. Това са хора, които предават на колегите си своето въодушевление да съпровождат младите и които независимо от безкрайните предписания на институциите се осмеляват да тръгнат по неотъпкани пътища.

Как действа Еня Ригел, след като в началото на 80те години е трябвало да поеме ръководството на имащото тогава лоша слава училище „Хелене Ланге” във Висбаден? Пред списание „Шпигел” тя признава: „Без няколко нарушения на закона тази промяна нямаше да бъде възможна.” Ригел кани колежките си, като им обяснява: „Или ние ще се променим сега или училището затваря след един месец врати.” Без съгласието на отговорните училищни власти в началото, дотогава безуспешните учители от „Хелене Ланге” посещават в продължение на месец едно от „успелите” училища. Връщат се вдъхновени и въодушевени. Могли са да учат от колеги, които доброволно са им подарили знанието си. Почувствали са духа на съвместната работа, на готовността за взаимна подкрепа и откритост и са преживели, как децата разцъфват в тази среда. Учителите буквално се влюбили в начина, по който една култура се разгръща. Възвърнали си отново смелостта и се научили, да се доверяват на своята интуиция и на околните, били те млади или стари. Днес училище ‘Хелене Ланге” притежава сертификат от „Club of Rome”, глобална независима неправителствена организация, създадена през 1968 г. в Рим, която насърчава развитието на обществото във всичките му измерения (бел.ред.)

Това, което е проработило във Висбаден, е практиката на даване и вземане, характерна за Свободните алтернативни училища или за педагогиката на свободната мрежа. Учителите организират самостоятелно семинари и предоставят знанията си на разположение в собствени списания. Повечето от тези алтернативни училища са основани от родители, които не са искали да предадат на децата си чувството на неудовлетвореност от училище. На мястото на авторитета идва моделът на партньорство.

Нови и нови проучвания в областта на изследванията на мозъка доказват това, което заинтересованите отдавна знаят. Дори самото поставяне на личността в центъра може да помогне за поощряването на индивидуалното желание за учене у младия човек. Човек учи, когато може да се ентусиазира и когато е видял смисъла в това, което прави, наслаждавайки му от сърце.

В чужбина съществуват значително повече разнообразни възможности за образование на деца в училищна възраст. Дали “образование вкъщи” (homeschooling), малки бутикови училища, „демократични училища” или училища от разстояние – извън Германия има различни модели, които да отговорят на нуждите на младите хора. Защо е толкова сложно и в Германия да се създадат условия за учене, което се вписва в естествения житейски контекст на човек? Трябва ли училището и животът да бъдат винаги два несъвместими свята?

Свободата и добрата воля като ключ

Стресът от разделението на световете е това, което си представяме под разрушена семейна хармония. Млади и стари не знаят, какво смислено да започнат заедно. Общият болезнен опит на голяма част от нашето общество са именно дългите години, помрачени от подтискане на училищните емоции, от домашни, допълнителни уроци и подготовка за изпити. Семейството прекарва ваканцията си разделено. Това се приема като принудителен резултат от порастването на децата – със съжаление, но и със съзнанието за  неизбежна съдба.

Наистина ли е необратимо отчуждаването на семействата и намаляването на желанието за учене? Досега малкото успешни примери на самоспасение от страна на родители и учители не са успели да преобразят тази система на различно определение в модел,  при който индивидът да разгърне своите способности и едновременно с това да се развие като отговорна част от обществото. Допълнително ангажиментът на такива учители и родители показва посоката на решенията, защото те извършват преобръщане на ценностите. Конкурецията преминава в игрово състезание и работа заедно. Принудата отстъпва място на доброволното начало. Върши се нещо, но защото то доставя удоволствие и заради това е като подарък, далеч от всякаква пресметливост. Отстояването на предимствата е заменено от поделянето, а навместо „нарежданията отгоре” се развива самоотговорност. Вече не статусът, а репутацията е от значение. Това са ценности, каквито са отличавали доброволните общности от самоопределили се хора, както и добрите семейства.

Сред тези ценности дискусията за свободата и разннобразието на образователната система се среща с утопията на една ориентирана към общото благо култура. Историята на свободния софтуер показва, че общностното поделяне на знание и доброволния принос могат да доведат до голям успех. Експериментите с учебни среди, където добрата воля и собствена инициатива са в центъра, доказват именно най-големите успехи в ученето. Не трябва ли този успешен модел да може да се пренесе във всички обществени сфери, в икономиката, в политиката и разбира се, в образователната система? Под понятието Peer Economy, икономика на равните, се разбира една не върху пари, а върху радостта от приноса основана икономика. Може ли проблемът с формите на образование да се състои в това, че ние гледаме на децата не като на „peers” – равностойни хора, а като на малолетни, подлежащи на обучение, тоест като на нискостойностни хора?

Основата е доверие

„Живото” учене се развива органично при подходящи условия от самоопределили се хора. По света има многобройни примери за общности, при които ежедневието е повлияно от едно неразривно и неформално учене. Това значи, че ученето идва отвътре, то се отказва от организацията чрез трети лица и залага на по-скоро случайно придобити знания и умения. Тук в никакъв случай не се изключва доброволното ползване на учебни предложения отвън. За пример може да послужи идеята на Центъра за домашно образование в Англия (Centre for Home Education). Екипът му иска да предложи място, където свободно учащи от всички възрасти, сами или като семейство, могат да живеят и да се образоват заедно.

Стивън Харисън, основател на подобната на селце учебна и житейска общност „Живеещо училище” (Living School) в Булдер, Колорадо, описва в книгата си „Щастливото дете” своя положителен опит от ученето в основана на доверие среда. „Забелязва се една вътрешна интелигентност, когато децата се учат сами да вземат решения, когато се провалят или имат успех. Когато са свободни, не им ли е и разрешено също да помолят за помощ, там където имат нужда в опознавателния процес? Тогава няма ли да се обърнат пак към онези, които са специалисти, защото са усвоили една определена област от знанието?”

Така започва взаимната размяна на знание – процес, който между другото носи и мъдрост със себе си. В крайна сметка към важните аспекти на образованието принадлежи това, да се изгради отношение към носителя на знанието, да се сподели желанието за учене, да се постигне едно взаимно съгласие и да се изпълнят споразуменията и изискванията. Създаването на индивидуални, отговарящи на нуждите правила на играта в общия процес също е част от ориентираното към общото благо общество. Затова не е учудващо, че теоретиците в тази област като компютърният учен Кристиан Зифкес, разсъждават също и върху свободните форми на учене. В своята книга „Принос вместо обмен” Зифкес пише: „В пазарната икономика изискването да придобиеш дипломи и титли с цел по-добра конкурентноспособност се сблъсква с точно такива отворени учебни концепти. При това формалната рамка на училищата и университетите подготвя младите хора за формалната рамка на света на бизнеса. В една „икономика на равните” такива изисквания няма. Формалната рамка на образование и обучение, каквато ние днес познаваме, става излишна.

Както пазарната икономика, така и държавната образователна система носят със себе си принуди, които ни ограничават и ни намаляват радостта от живота. Но една икономическа форма, която почива върху доброволния принос е зависима от свободния и жив дух на самостоятелното и доставящо радост учене.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

От светлата страна

Като истински българин се бях приучил да забелязвам само отрицателните неща покрай себе си. Разбира се, това изобщо не ми помагаше. Когато имах някакви успехи, все успявах да видя нещо малко като недостатък, че да ми развали пълното удоволствие. Например ме приеха в добра гимназия – страхотно, но това значи, че ще ме и мъчат повече. Бях безработен и се надявах на каквато и да е работа, а когато намерих такава и измина някакво време, започнах да се оплаквам и да искам друга по-обикновена и лека работа. Мога да изредя много други примери, но това ми е хрумването – че човек винаги може да намери недостатъци, дори и на най-доброто. За щастие, същата е и логиката в обратна насока – във всяко лошо нещо можете да се намерите нещо хубаво. Tова го открих в доста тежък миг и ми помогна да си стъпя на краката, иначе бих изпаднал в голямо отчаяние.

Как целият свят се беше обърнал срещу мен

Не ми вървеше с момичетата. Имах уговорка с едно девойче да се видим в неделя и да гледаме филм, да пийнем бира и да хапнем пица. Случайно я срещнах деня преди уговорката и се оказа, че тя изобщо е забравила за мен и за тези ни намерения. Нищо, все пак й припомних. Но на следващия ден тя ми се обажда да ми каже, че е била някъде на купон и се чувства много зле и просто няма възможност да дойде. Останах си сам с бирата, пицата и филма.

Същата седмица в училище набирахме скорост и взехме доста нови уроци. Аз като не толкова добър програмист започнах да изоставам от останалите и да се ядосвам с напразните си усилия да вляза в крачка.

Събота имах уговорка да отида в едно близко общежитие при едни приятели на парти. Тъкмо се приготвих, качих се на скутера и в един момент установих, че задната ми гума си има пиронче и е спукана… Тази гума, не само че ми провали ходенето на купон, но ми и струва общо 130лв за инструменти, да сваля старата, и за закупуване на нова. Всичко това стана в рамките на 4 дена, защото първо трябваше да се боря със свалянето на самата гума. Съседът ми ме подведе със съвет как да го направя и бърниках някъде, където не трябваше, в следствие на което скутера ми изгасваше на всеки светофар. Също така трябваше да се придвижвам с колело докато си оправя скутера. Училището ми е на 10км от вкъщи, което значеше 20км в двете посоки за един ден.

Работата ми е сезонна – цяло лято работя, а след това зимата просто наблягам на ученето и живея с припечелените пари от лятото. А тези пари започнаха да привършват и малко по малко се уплаших, дали ще ми стигнат докато започнем наново работа или не.

С няколко думи – наистина все едно целият свят се беше обърнал срещу мен, нищо не вървеше добре.

Как преодолях трудностите

Бях седнал една вечер да се оплаквам така на една приятелка, като знаех, че тя не може да ми помогне по какъвто и да е начин. След като свърших с хленченето си и изключих компютъра седнах и се замислих, защо всичко така се е обърнало срещу мен. Не рядко бях чел, че трябва да търсим хубавите неща във всяко нещо, та дори и в отрицателните. Реших да пробвам тази „техника”. Бях изненадан, как от всяко нещо, заради което се чувствах така смачкан, успях да извлека някаква действителна полза, как всяко негативно нещо, в действителност беше добро. Почувствах се много смешно с това как преди няколко минути тъкмо се оплаквах така жалко на познатата си, когато може би самата тя би имала нужда от подкрепа и съвет. За да възприема по-добре цялата тази работа, реших да я напиша на лист хартия. Написах всяко лошо нещо как ме е научило на нещо ново или ми е помогнало по някакъв друг начин. Дори не използвах думата лош в бележката си.

Това, че момичето беше забравило за мен, без значение колко внимание й отделях и колко се стараех всичко да е изгладено, значеше само, че не се чувства добре в моето присъствие, а това е явно понеже нямахме еднакви допирни точки. Това не е лошо нещо, ами е добро, понеже осъзнах тази истина навреме, вместо да се задълбоча повече и да се нараня още повече. Вече можех да я забравя с по-голяма лекота с тази мисъл, че не си подхождаме. Че, то е толкова логично!

В училище неприятностите си ги причинявах сам – трябваше да си подредя задачите по важност по по-добър начин. Ученето беше точно една от най-важните задачи. От друга страна, щом ми беше трудно сега, това значеше, че съм на прага да надвиша познанията си в момента, значеше че това което учим е важно, значително и ще ми помогне със сигурност да си намеря по-добра работа – само да го овладея. Така се въодушевих по-силно да уча още повече от преди и да се вслушвам по-добре в думите на преподавателя.

Положителната страна на проблема със скутера може би беше с най-голяма стойност. Именно, чрез разглобяването на скутера и човъркането по карбуратора научих как е сглобена цялата тази машинка, как работи, коя тръбичка за какво е, как да разглобя и пак да го сглобя доста от частите. По-късно проблемът с изгасването на светофарите го оправих само със завъртането на едно болтче. Бях принуден да гледам куп уроци и видеота в мрежата относно сменяне на гуми на скутери и различни видове мотори – което беше ново и полезно знание в нещо, което ми е любопитно и сигурно може да ми се наложи да приложа и друг път. Съседът ми ми помагаше през цялото време, понеже учеше в техническо училище. Преди това не се познавахме така добре, но покрай скутера си говорехме доста и намерихме няколко общи теми за обсъждане. Пък и беше невероятно да срещна някой който да ми подаде ръка, когато бях в нужда, без да се познаваме особено.

Това че бях принуден да карам колело за няколко дена беше със сигурност добро. От доста време не бях спортувал, пък и беше причина да сменя едната гума на колелото, да го смажа, почистя от ръжда и изобщо да го постегна в по-приличен вид.

Проблемът с парите се оправи лесно. Получих писмо с паричните добавки, който ми се трупат за всеки час работа през почивен ден или национален празник, а аз работя предимно през такива дни. Куп хора са го казали, че парите не могат да купят щастие, та изобщо не трябваше да ги смятам за нещо влиятелно над настроението ми, още от преди.

От както този ден написах  всичко положително за лошите си случки, се научих винаги като ми се случи нещо „лошо”, веднага да му открия и нещо хубаво и положително. Като започне някой приятел да ми се оплаква от нещо, просто се опитвам да намеря положителната страна на проблема му, и да го науча на това чудесно нещо, на което се научих сам от неволята си. Също така запомнете, че каквото търсите, това и намирате – ако нагласата ви на мислене е същата като моята преди време, не се колебайте да я промените. Най-добре започнете с едно листче. Напишете всичко гадно и лошо, което ви се е случило последно време и след това го пренапишете, но погледната от светлата страна. Не след много време, това ще ви се превърне във втора природа, и просто ще забравите за негативното – ще мислите само положително и никога повече няма да сте в депресия.

реална
Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени