Баща

От баща си се научих
да съм спокоен аз и тих
и доброто, що получих,
живее в мен и в моя стих.

От баща си се научих
прекрасни книги да чета,
знания от тях получих
за най-доброто по света.

От баща си се научих
красиво да играя шах,
ценен опит аз получих
и много мъдрост тъй събрах.

От баща си се научих
при нужда билки да варя,
чуден дар от тях получих
и здравето ще подобря.

От баща си се научих
да засаждам и да сея,
от Земята дар получих -
всеки плод е дар от нея.

От баща си се научих
на всичките добри неща,
а от Бога дар получих -
и аз да съм добър баща.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Едуард Сноудън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Едуард Сноудън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Благодаря ви много.

Знаете, че изобщо нямам необходимите заслуги за получаването на подобно високо отличие. За мен е огромна привилегия да бъда сред толкова много хора, които са се борили за човешките права, дори с риск за собствения си живот, дори и когато е било изключително трудно, дори и когато никой не ги е забелязвал, когато не са търсели признание и не са го получавали. Наградата е индивидуална, но аз мога да я приема само като част от една по-голяма общност. Тази награда е признание за работата на толкова много хора – не само през последните години, а през последните десетилетия. Това са хора, които осъзнават, че „човешки права” е само новото название на едно отдавна познато понятие – понятието за свобода. А цената, която плащаме, борейки се за свободата, когато времената се променят, когато ни е страх и сме изправени пред нови опасности и заплахи, е непредвидима и често твърде висока.

Журналистите, с които имам привилегията да работя, издателите по света, активистите и гражданското общество като цяло имат огромни заслуги. Има много хора, включително Сара Харисън, която е тук днес, които не могат да се върнат в родината си. Аз самият живея в изгнание вече година и половина. И това едва ли скоро ще се промени, но си заслужава. Цената, която платихме, жертвите, които направихме – мисля, че бихме ги направили отново. Знам, че аз бих го сторил, защото всъщност никога не е ставало въпрос за мен. Действал съм за обществото като цяло, а не заради определени хора. Става въпрос за нас, за нашите права, за обществата, в които искаме да живеем, за правителствата, които искаме да имаме и за света, който искаме да изградим за следващите поколения.

И когато говорим за правителството, трябва да мислим не само за качествата му, но и за взаимоотношенията ни с него. Дали ще бъдем подчинени на правителството или негови партньори? И дори и при всички брилятни умове, които ни ръководят днес, при всички експерти, всички длъжностни лица, всички представители на народа в институциите, ние не можем да вземаме правилните решения, нито имаме достъп до важна информация. Когато става въпрос за правителства, за демокрации, всички институции се основават на принципа на съгласието, а съгласието на народа няма смисъл, ако не е информирано.

Именно този принцип ме подтикна да действам. Когато мислим за предизвикателствата и проблемите, пред които сме изправени, за новото усещане за страх, сред което работят правителствата и институциите по света, и когато оценим как се развиват нещата, мисля, че има причини за надежда. Аз съм оптимист. Защото, когато погледнем назад към случилото се през миналата година, след връщането ми от Хаваи, след оповестяването на разкритията, аз бях наречен шпионин и предател. Тези спорове вече приключиха. В началото правителствата твърдяха, че хората не се нуждаят от тази информация, че тя ще изцапа ръцете ни с кръв, че вестниците са изложили на риск човешки животи, че ще спират самолетите, летящи над Европа. И точно това направиха. Европа спря самолета на президента на Боливия, мислейки, че търся убежище, а всъщност не е така. Подобни неща вече не се случват. Вместо това в правителствата, вестниците и образователните институции по света се водят все повече дебати. Самата същност на интернет се променя поради новите технологични нововъведения, които защитават човешките права, нашите права, по целия свят. Това означава, че независимо как се защитават правата в Китай, ако използвате услуга за защита на правата, ще бъдете защитени, независимо от законите в съответната страна. По целия свят в момента се води изключителна борба за спазването на човешките права.

Когато говорим за държавните институции и промените в тях, тези промени са най-видими именно в САЩ. Същото правителство, което ме обвини в какво ли не, включително в шпионаж, казвайки, че съм продавал информация на враговете ни, вече признава, че това не е вярно и че нямат доказателства за подобни твърдения. Директорът на Националната служба за сигурност дори заяви, че светът не се разпада, както са очаквали. Президентът на САЩ каза, че е назначил независими комисии, които да преразгледат програмите за масово наблюдение и тяхното заключение е, че тези програми никога не са довели до предотвратяването на терористично нападение. Това е особено важно, защото се оказва, че масовото наблюдение, тази политика, която скриха от нас – не само от американците или от шведите, но и от целия свят – изобщо не ние помогнала, въпреки че предизвика толкова оспорвани дебати. Президентът каза, че тези дебати не са ни отслабили като нация, а са ни направили по-силни. И това беше само началото. Оттогава няколко съдълища произнесоха присъди срещу програмите за наблюдение в САЩ. ООН публикува доклад, в който се казва, че масовото следене в САЩ нарушава основните човешки права.

Тези неща ще останат с нас, независимо в коя държава живеем. Те са основата, върху която градим. Можем да продължим напред, като обсъждаме тези политики и програми, създадени скришом и без нашето знание и съгласие. Можем да зададем въпроса „оправдани ли са? Необходими ли са? Пропорционални ли са на заплахите, пред които сме изправени? Представляват ли най-малката възможна намеса, която е нужда, за да може правителството да си върши работата?” Защото тук не говорим за прекратяване на всички разузнавателни дейности. Не говорим за спиране на полицейските разследвания. Не говорим за намаляване на сигурността. Напротив, става въпрос за сигурността на обществото. Гарантиране на човешките ни права. Гарантиране на свободите, които сме наследили и които бихме искали да предадем и на следващите поколения.

И заедно, използвайки този открит форум, тази дискусия, възползвайки се от жертвите, които много хора по света направиха, ние можем да имаме тази свобода и тези права, можем да имаме открито, либерално общество. Защото казваме, че дори и когато сме изправени пред заплаха, ние ценим свободата. И се надявам, че въпреки всичко постигнато през изминалата година, това ще е само началото. Има още много неща, които можем да направим и заедно ще ги постигнем. Надявам се, че мога да разчитам на вас и през следващата година и заедно да предложим на ООН създаването на нова длъжност – специален докладчик по въпросите за неприкосновеността на личния живот и дигиталните права, който ще гарантира, че независимо в коя страна действа агенцията, независимо къде са разположени технологиите, независимо коя държава решава, че е изправена пред нови заплахи, изискващи ограничаване на правата ни, ние винаги ще сме на страната на свободата.

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Дядо Константине

Цитат от Библията: Има различни дарби, ала Духът е един и същ (I. Кор. 12:4)

Сам Божият Дух надари те
да пееш, пишеш и рисуваш,
големи дарби са и трите
и вечно с тях ще съществуваш.

Щом пееше песен прекрасна,
в сърцата събуждаше чувства,
и дарбата своя надрасна,
владеейки много изкуства.

Перото ти правда да пише,
но без да търси признание,
туй дадено беше ти свише
и беше твое призвание.

Рисуваше ти – като живи -
лицата безброй от народа,
в живота нещата красиви
и чистата наша природа.

Сам Божият Дух надари те
да рисуваш, пишеш и пееш,
големи дарби са и трите
и с тях в сърцата ни живееш.

И дарби най-различни има,
но Святий Дух на Бог Един е,
дари те Той като за трима,
мой мили дядо Константине.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Обичам да гледам

Обичам да гледам полето,
обичам да гледам небето,
обичам да гледам морето,
обичам да гледам простора,
обичам и бедните хора.

Полето за мене е пъстър килим,
трапеза изпълнена с безброй плодове,
безкрайни простори минават през филм
и нижат на лента прекрасни цветове.

Небето синьо създава покой,
небето мрачно те хвърля в тревога,
в небето ясно лети птичия рой,
а облачно то вещай силна угроза.

Морето синьо – зелено е гледка чудесна,
то сила и здраве на хората дава,
в недрата му скрити са много блага,
а корабите търсят и тях и света.

Просторът необятен е мамеща гледка,
в него човекът върви и лети
и рови си и търси своята сметка,
да стигне по-скоро до своите мечти.

Бедните хора създават благата,
те са родени да виждат света,
за тях труд са морето, небето, простора,
с тях те създават безброй чудеса.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Пролет 2

Ето я, иде красивата пролет
с грация като млада кралица
и сякаш аз виждам в нейния полет,
полет на волна прелетна птица.

Млада и хубава в свежа премяна
с цветя и нежност вечно засмяна,
тя на живота е мощна закрила,
а на прогреса – движеща сила!

Пролет, надежда тя ни довежда,
от сън събужда заспали мечти,
който в пролетен ден се оглежда
в него ще види живот да кипи.

А тъй животът красив е кат пролет,
но нужно е в него доброта да се влей,
прогресът човешки – като птица в полет,
а времето ведро, като слънцето, когато изгрей.

Кога ще те видим, о пролет желана:
без грижи, без рани, а само мечта
и твоята красота и омайна премяна
с радост да залее нашата чудна страна!

Ние те чакаме с трепет,
ние следим те сега
и молим се да дойдеш
наша скъпа пролет. Ела!

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Пролет 1

И животът се събужда
грохнал дълго, дълго спал
да посрещне свойта нужда
и да търси идеал!

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Бъдни вечер

Славят Бога в Дома господен,
пеят песни за щастлив живот,
трябва и духът да е свободен,
а човекът веч да не е като скот.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Лъжедемокрация

С калъпи на Запад създадени
българската демокрация тръгна напред,
на космати, брадати те са предадени,
за да ги носят и слагат навред.

Но калъпът не става за всичко,
от което днес народът се нуждае.
Той, калъпът не е майстор Тричко,
който умее и знае всичко.

България създадена е по свой калъп,
тя него знае и него ще помни,
а всичко, което лъжедемокрацията прави
тя наблюдава и не ще забрави.

Денят на правдата вече наближава,
денят на истината не може да се скрие
народът е този, който побеждава,
той заблуда и измама докрай ще разкрие.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Ден на жената

Знае се от памти века
как създаден бе човека.
Първата жена на света
Ева се нарича тя.

А жената Дева
първороден син зачева.
Той роди се на света,
За да дойде любовта.

И така от век на век
името на тоз човек
се прославя и множи,
с любовта си да тежи.

Тя събира всички хора
и в живота е опора,
който нея я съзре
той живот ще разбере.

Ако няма я жената,
кой ще носи красота?
Както птицата крилата
тя лети на висота.

И измерва със своя поглед
дирите на вси жени
и им прави верен оглед
за злини и добрини.

Тя, жената, вред проникна,
беше в космоса дори,
в парламента се провикна,
политиката твори!

Няма кътче на земята,
женски облик да не знай.
Тя творец е на благата,
всеки люби я безкрай.

И за туй от благодарност
и с мъжка солидарност
под небесни небосклон
й отправяме поклон!

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 1.12.2014

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Аз и Сю сме много щастливи да бъдем сред вас днес и изключително благодарни за тази награда. Приемам я от името на цялото движение за борба с климатичните промени и най вече от името на моите колеги от 350.org, работещи в 188 страни по света и опитващи се да ограничат щетите, които глобалното затопляне нанася на нашата планета. Толкова съм благодарен, не само на Фондацията за цялостен житейски принос, но и на останалите носители на наградата за начина, по който тяхната дейност допринася за развитието на човешките права и човешкия потенциал. Като американец, позволете ми да изкажа специални благодарности на г-н Сноудън, чиято смелост помогна на всички нас да разберем по-добре силите, действащи в страната ми.

Срещаме се днес, в края на най-горещата година от много векове насам. През 2014г. бяха регистрирани най-високите температури, достигани някога в северния Тих океан. Това е и годината, през която с огромно съжаление осъзнахме, че топенето на ледената обвивка на западна Антарктика вече е необратимо. Преди 25г., когато написах първата книга за тази криза с климата, все още не можехме да предвидим размера на тези щети. Учените са консервативни и случващото се надминава многократно прогнозите им. Всеки океан, включително и този под прозорците ни, днес е с 30% по-киселинен отколкото преди едно поколение. Всеки континент е засегнат от суша и наводнения в невиждани мащаби. Всеки научен съвет се опитва да ни убеди все по-отчаяно в необходимостта от незабавни действия. Сред документите за тази церемония ще намерите и скорошна публикация на Американската асоциация за развитие на науката, която отново излага тревожните, но напълно достоверни факти за климатичните промени.

И въпреки това не виждаме почти никакви действия. След една година световните лидери ще се срещнат още веднъж в Париж, за да се опитат да постигнат споразумение – това ще е просто повторение на срещата, която се проведе преди пет години в Копенхаген и завърши с пълен провал. И до днес компаниите, добиващи въглища и нефт си остават достатъчно силни, за да блокират важни действия в повечето държави, включително в САЩ, които са най-големият източник на въглерод на вече прегряващата ни планета.

Ние в движението за борба с климатичните промени отдавна сме осъзнали, че потока от пари, извиращи от търговията с горива и служещи за купуване на политици и разпространение на невярна информация, може да бъде спрян само ако използваме една друга валута – валутата на обществените движения. Страстта, духа, творчеството. Понякога цената, която трябва да платим включва и човешки животи или години, прекарани в затвора. Но на фона на лошата прогноза за времето има и добри новини: по света се надига едно ново движение. В края на септември 400 000 души изпълниха улиците, за да поискат от ООН да предприеме действия спрямо климатичните промени. Това е най-голямата демострация в САЩ през последните години и тя бе подкрепена от протестиращи в 2600 други градове по света. Първият наистина глобален проблем на човечеството получава в отговор първото наистина глобално гражданско движение.

И то започва да дава резултати. Вечерта след демострацията наследниците на Рокфелер обявиха, че изтеглят инвестициите си в компании, добиващи или търгуващи с горива. Правейки това, те се присъединиха към институции като Станфордския университет и църквата в Швеция (надяваме се, че скоро сред тях ще бъдат и град Стокхолм, както и много други в тази „зелена” държава. Точно както и преди 30 години, когато на дневен ред беше въпроса с апартейда в Южна Африка, така и днес хората по света се обединяват и оттеглят средствата си от компании, които просто отказват да променят практиките си. Тези компании – Exxon, Shell, Chevron, Gazprom, China Coal, BP, и всички останали – притежават общо много повече въглерод, отколкото може да бъде изгорен безопасно според учените. И въпреки това тези компании убеждават банките и други заинтересовани страни, че ще добият тези въглища, петрол и газ и ще го използват. Ако изпълнят тези свои планове, не е тайна как ще приключи всичко: със загиването на планетата ни.

Трябва да се борим срещу това, мирно, но твърдо. Трябва да изграждаме зелени градове. Подобно на много други хора и аз посетих зеленият квартал на Стокхолм – Hammarby Sjostad. Той е модел на това как ще изглежда бъдещето – привлекателно и екологично. Но колкото и да е красива тази идея, не можем да правим стъпка напред и друга – назад. В този град например продължава развитието на планове за строеж на магистрала, Forbifart Stockholm; запитайте се дали това е наследството, което трябва да оставите на планетата след няколко десетилетия, или може би общественият транспорт и споделените пътувания, към които се стреми Хелзинки, са една по-добра алтернатива.

Задайте си и други болезнени въпроси относно извличането на максимални печалби от настоящата ситуация: ако Ватенфал, например, продаде дела си в немските лигнитни мини, няма съмнение, че въглищата ще бъдат добити и използвани. А нима наистина отговорното поведение в случая – особено за една страна, забогатяла отчасти благодарение на твърдите си горива – не е да направи една малка икономическа жертва, като остави въглищата заровени в земята, където не могат да нанесат щети? Нима това е чак толкова по-различно от онова, което поискахме от бразилците що се отнася до амазонските гори?

Градовете и властите в Швеция наистина трябва да последват примера на църквата в страната и да оттеглят инвестициите си от компании, занимаващи се с добив на горива: просто трябва да победим силите, които желаят да предотвратят предприемането на действия срещу климатичните промени, само за да могат да трупат печалби още едно-две десетилетия. Няма как да избегнеш тази борба: ако инвестираш в компании, добиващи горива, значи печелиш от унищожаването на земята. Това е определението за мръсни пари. Тези, които инвестират в компании, добиващи горива все едно се обзалагат, че светът няма да направи нищо, за да се бори с климатичните промени. Подобен облог е неморален.

А също така и неразумен, защото гражданското общество наистина действа. Спомням си как по-рано тази есен нашите колеги от 350.org от застрашените острови в Тихия океан поеха със своите традиционни канута към най-голямото пристанище за търговия с въглища в света, Нюкясъл, Австралия, и използваха лодките си, за да блокират движението на огромни кораби. Мотото им беше „Ние не потъваме, ние се борим”. Спомням си и как животновъди и коренни жители на Америка образуваха безпрецедентно обединение на каубои и индианци, за да блокират тръбопровода Кейстоун, който трябва да транспортира петрол от катранените пясъци на Канада. Стояхме редом до активисти от Андите, губещи ледниците, от които получават питейна вода, бяхме и заедно с активисти от Бангладеш, свидетели на покачването на морското равнище в бенгалския залив. Поучихме се от африкански лидери като Дезмонд Туту, който наскоро нарече климатичните промени „най-голямото предизвикателство пред човешките права в наше време”, и от лидерите на племето Сами, чиито традиционен начин на живот бива унищожаван от безумните студове, обхванали страната им. Борим се заедно с жителите на Делхи, Пекин и други задушени от смог градове по света, защото знаем, че техните деца умират заради същите тези горива, които заплашват живота на цялата планета.

Глобалното затопляне е изпитание за всички нас – най-голямото изпитание на нашия живот. То е проверка и на тезата, че големият мозък на хората е нещо полезно. Очевидно същият този мозък може да ни донесе сериозни проблеми, но може би все пак той е свързан и с едно голямо сърце, което ще успее да ни измъкне от проблемите. Не мога да ви обещая, че ще спечелим тази борба. Чакахме твърде дълго, за да се включим в нея и нещата никак не изглеждат розови. Но мога да ви обещая, че всяко кътче на света ще се включи в тази борба и ще даде всичко от себе си. Благодаря ви много за тази награда, която ще помогне още повече хора да научат за нашата борба.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени