Прозрение в тъмнината на Лора и Яворов

Екран и картина
на нея поет и красавица,
в нашата родина
любовта бе избранница.

Душите се слели
във вярна любов,
но после прелели
в невяра и зов.

Лора от ревност
премина в смъртта.
Яворов своята вярност
разкри пред света.

Любих до гроба,
аз не убих,
ревност и злоба
в нея открих.

Тя ме обичаше -
туй го разбрах,
но ревността й предричаше
нейния крах.

На нея повярваха
съдът и нейните хора
и злоба
върху мене падна позора.

Вярвах в правдата
вярвах в любовта
и мене неправдата
отведе в смъртта.

Изпих си отровата
и с куршум легнах разтрелян,
за да избегна злобата
и заспах окрилен.

Моите песни
са моята вяра –
те са чудесни,
но не и за звяра.

Той ме презираше
за изневяра,
но не разбираше
моята вяра.

Лора обичах –
туй го не крия
и се зарочих
истината да разкрия.

Поет не умира,
любовта е с крила,
който презира
е без душа.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Репортаж за времената

Всички искат да живеят
в нашта хубава страна,
но мечтите им бледнеят
пред мечтите на света.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Дъжд

Дълго не престава
дъждът да вали,
влагата остава
плод да развали.

Гледат през стъклата
хиляди души,
чакат в небесата
слънце да блести.

Влагата в земята
всичко напои,
трябва с благата
тя да ни дари.

Нужна е отплата
на труда блажен,
който от ръката
наша е сътворен.

Много се мъчихме,
трудно ний живяхме,
но животът светъл
до днес не видяхме.

Още ли далеч е
нашето имане,
трябва нашето време
вече да го хване.

Българино, вярвай –
ти ще оцелееш,
на труда наблягай,
за да богатееш.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Разноцветна борба

В кратка схватка се хванали:
стари, млади и жени –
те нещо не разбрали
как да махнат тез злини.

Хванали са цветовете
и размахват ги навред,
ту в селата, градовете,
гдето нищо не е в ред.

Беловласи и брадати
дават ум и обещания,
думите им са хвъркати,
а делата са желания.

Ех, дали ще дойде ден
всички да се разберем,
за народа си любим
нов живот да съградим.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Дойдоха сурвакари

Дойдоха сурвакари
да ни благословят,
и хора млади, стари,
с добро да поздравят.

Дойдоха сурвакари
да ни попеят пак,
започва януари
и с песен, и със сняг.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Слава Тебе, Боже

Слава Тебе, Боже,
Ти си най-велик,
зная, всичко можеш,
с мен си всеки миг.

Слава Тебе, Боже,
всички ще сдобриш,
и въпрос най-сложен
мъдро ще решиш.

Слава Тебе, Боже,
ще Те славя аз,
Любовта си вложил
Ти във всички нас.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Иде Нова Година

Иде Нова Година
и носи ни нови блага,
виждам хора мнозина
с надежда я чакат сега.

Иде Нова Година
и носи ни нови неща,
тя късмет за мнозина
и здраве за нас обеща.

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

С Витоша всеки ден

С Витоша пред очите,
тъй започва всеки ден,
огрята от лъчите,
тя въздига се пред мен.

С Витоша във сърцето,
тъй протича всеки ден,
тя туй е, от което
аз съм вечно вдъхновен.

С Витоша над главата,
тъй завършва всеки ден,
поглеждам планината
и оставам възхитен.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Дунавът голям

Дунавът голям
спокойно си тече,
видиш ли го сам
и теб ще привлече.

Ще те привлече
със свойта красота,
Дунавът тече
и слави го света.

Славя го и аз,
красив е той и тих,
пиша в този час
за него чуден стих.

Posted in За Природата | Tagged , | Коментарите са изключени

Зимен рай

Щом навън е завалял,
сняг прекрасен чисто бял,
хълмчетата малки
стават пак пързалки.

И става пак шейната
любима за децата,
и в този зимен рай
те спускат се безкрай.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени