Tag Archives: бездомници


Как младежите от улицата могат да превърнат творчеството си в професия

Статия: „Интервю: Адам Буко – как младежите от улицата могат да превърнат творчеството си в професия“ на Джули Фърбиш и Ребека Робинсън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Буко помага на бездомните младежи да насочат страстта си към творчеството. Създадената от него организация Фондация Взаимност, помага на младежите, живеещи по улиците на Ню Йорк да получат стипендии или да си намерят работа в сфери като медии, мода, музика и социално предприемачество. След една година работа с Фондацията, почти всички младежи напускат приютите и си намират дом, а близо 80% си намират стажантски позиции и натрупват професионален опит.

Dowser По какъв начин животът ви досега ви отведе до това, с което се занимавате днес?
Буко: Израстнах в Полша, която по онова време беше под влиянието на Съветския съюз. Спомням си, че когато бях на пет годинки, обикалях по улиците и събирах плакати на движение Солидарност, за което родителите ми можеше да се озоват в затвора, защото плакатите бяха незаконни.

Още като пет-годишно дете сте били активист?
„Формално” активизмът ми започна, когато бях на 14 и станах член на Анархистичното пънк движение, което се основаваше на принципите на състраданието и демокрацията.

И кога дойдохте в САЩ?
Когато станах на 17. Тогава вече бях напълно наясно с факта, че ще посветя живота си на това да постигна някаква положителна промяна в света около мен.

С помощта на Взаимност правите точно това. Към каква промяна се стремите чрез дейността си?
Обикновено хората, занимаващи се със социални промени се стремят тези промени да бъдат систематични. Това наистина е много важно, но за да бъде същевременно ефективно и устойчиво, трябва да е придружено и от лична промяна.

Взаимност помага на бездомните младежи да се запишат в колеж, да изградят мрежа от професионални контакти и да получат работа в сферата, която ги интересува. Но как насърчавате и личностната промяна у тях?
Предоставяме на студентите психологическите, духовните, образователните и професионалните инструменти, от които се нуждаят, за да променят живота си.

Взаимност постига ли това, което обещава  и наистина ли помага на младите хора да променят живота си?
Част от бездомните младежи си намериха работа или стаж в компании, включени във Fortune 500. Други бяха приети в престижни държавни или частни колежи. Наскоро един от бездомниците, с които работим, стана участник в известно риалити шоу. Нейното участие постави началото на национална медийна кампания, насочена към преосмисляне на определението ни за красота.

Споделихте, че Взаимност дава на младежите духовни и психологически инструменти? Как успяхте вие да се сдобиете със своите?
Бях на посещение в Индия и исках да посетя един манастир в Хималаите. Мислех си, че ще е прекрасно да медитирам там, но всичко се промени, когато срещнах децата, живеещи по улиците на индийските градове.

Всичко се промени?
Спомням си как едно дете се приближи към мен и постави въката си в моята, като същевременно ме помоли за храна. Много е лесно да пренебрегнеш думите, но когато между вас вече има подобна връзка, физическо докосване, не можеш просто да кажеш „махай се”.

Философът Mартин Бубер казва, че всеки човек, който срещнем в живота си, е зов, на който трябва да откликнем. Точно това представляваше за мен срещата с бездомното дете. След около две седмици, прекарани в онзи манастир в Хималаите, осъзнах, че стоенето там по никакъв начин няма да помогне на тези деца.

И така, озовахте се в Хималаите и открихте, че няма смисъл да сте там. Какво направихте след това?
Отидох в Ню Делхи и се свързах със стар приятел, който ръководеше един манастир в предградията. Той е човек на изкуството, идва от Амстердам и преди е бил пристрастен към хероин, но преодолява този свой проблем, става свещеник и се мести да живее в Индия, където започва да помага на други хора да се справят с пристрастяването си към наркотиците. В крайна сметка около манастира успява да изгради цяло едно прекрасно село, където хората постепенно се възстановяват. Присъединих се към тази общност и започнах да работя заедно с него, а също и с децата от улицата и с хора, болни от СПИН.

Това е доста различно от спокойствието и изолацията на манастира.
За да стигнеш до онези хора, отхвърлени от обществото, трябва да излезеш на улицата. Беше ми много трудно и това преживяване изцяло промени живота ми. Ставайки свидетел на цялата тази бедност и страдание, се почувствах задължен да се опитам да направя нещо, за да помогна.

Когато се върнах в САЩ, започнах да работя с децата, живеещи по улиците на Флорида и така научих повече за проблема с бездомниците в нашата страна.

На колко години бяхте тогава?
24.

Кога осъзнахте, че трябва да създадете нова организация за бездомните младежи?
В Орландо работех за една от най-големите организации, помагащи на бездомни младежи. Спомням си, че една нощ се озовах край един хотел, където отсядаха малолетни, жертви на сексуална експлоатация.

Едно момиче се приближи към мен и каза „Помогнете ми”. Проституираше през нощта, докато двете й деца спяха в хотела, а през деня си търсеше работа. Каза ми „Помогнете ми да се измъкна, имам нужда от работа… има нужда от нещо.” Осъзнах, че не мога да й помогна, защото системата, която представлявах, не бе създаденна да се бори с нейните проблеми.

Защо не можехте да й помогнете?
Проблемът при обичайните модели за подпомагане на бездомните е, че повечето от младежите, живеещи на улица, не притежават нужните умения и образование, за да си намерят нормална работа. Затова са принудени да завършат програмите, които предлагат приютите, в края на които те получават някаква работа и им се налага да се изнесат и да си наемат апартамент или стая. Но скоро осъзнават, че заплатата не е достатъчна да покрие разходите им и след няколко месеца се озовават отново на улицата, още по-разочаровани и наранени.

Много обезкуръжаващо.
Именно затова основахме Взаимност. Искахме да работим с децата, които живеят в приютите и да им дадем нови възможности, обучение и образование, което да им помогне да се измъкнат от кръга ниски умения – ниски заплати и да оставят завинаги живота в приют в миналото.

Създаването на нова организация не е лесно. Какво бе най-голямото предизвикателство пред вас в началото?
Беше много трудно да получим финансиране за подобен тип работа. Не искахме да копираме други организации, които вече работят в този сектор, но мисля, че много от финансиращите организации бяха свикнали да отпускат средства за модели, които вече са проверени и сигурни. В началото никой не проявяваше интерес към нас.

Кой е най-неочакваният успех, който постигна Фондация Взаимност?
Стартирането на бизнес компанията Appreciate, която е първата в страната дизайнерска фирма, ръководена от бивши бездомници. Продаваме социално отговорни и зелени подаръци с красив дизайн на корпорациите, като със средствата финансираме своите програми. През първите пет седмици получихме приходи от близо $30 000.

В момента дейността на Взаимност е концентрирана основно в Ню Йорк, но на интернет страницата ви се споменават планове за изграждане на национална мрежа от програми. Това ще изисква ли някакви промени в услугите, които предлагате?
Да. Примерно в миналото във всичките ни обучения участваха и водещи фигури в областта. Няколко пъти в седмицата изпълнителни директори от различни компании идваха и преподаваха на младежите. Организацията на подобни събития бе много трудна и само малка част от младежите се включваха в тях.

Затова решихме да направим интервюта с директорите и създадохме кратки клипове, които включваме в обучението си. Все още организираме и срещи, но мултимедията ни позволи да направим програмата достъпна за много повече хора. 

Ако не се занимавахте с това, какво друго бихте правили?
Вероятно щях да съм в някой манастир в Индия. Не мисля, че бих правил нещо различно в живота си. Само тези две неща. Или може би щях да свиря на китара в метрото.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Да си отгледаш дом

Статия: „Интервю: Хари Роудс – как земеделието може да промени живота на бездомниците“ на Кейт Лилис и Виктория Чо

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Хари Роудс помага на бездомните и хората с ниски доходи да пуснат корени – в буквален и преносен смисъл. Като изпълнителен директор на Growing Home, той работи с хора, които се опитват да се измъкнат от живота на бездомничество, безработица и пристрастяване.

Growing Home осигурява обучение по отглеждане и продажби на органични продукти в малки ферми в Марсилия, Илинойс и Саут Сайд в Чикаго – квартал, често наричан „хранителна пустиня”. Роудс разказва за потенциала на земеделието, което променя човешки животи и за впечатляващата вътрешна сила, която открива в много от своите клиенти. 

Dowser: Как стартира Growing Home?
Роудс: Историята е свързана с Лес Браун, човекът помогнал за основаването на Коалицията на бездомниците в Чикато през 1980г. Той осъзнава, че основната бариера пред развитието на бездомниците е липсата на професионални умения. Браун е израснал във ферма и знае как земеделието може да промени един човешки живот, затова през 1992г. създава Growing Home.

Сигурно е било много трудно да се сдобие със земеделска земя в самия център на града.
Да, но за късмет Лес е бил доста наясно с държавните закони и в един от тях, Акта МакКини, се казва, че излишната държавна собственост трябва да бъде давана на организации, които работят с бездомниците. В началото на 90-те години е имало свободна земя на юг от Нейви Пиър. Имало градски планове за развитие и засторяване на района, но Лес участва в търга за земята и я получва.

Как се сдобихте с работници за фермата?
През 2002г. наехме хора от приюта House of Daniel и им осигурявахме транспорт, за да идват да работят във фермата четири дни в седмицата. Това се случи по време на първата ми година в тази компания и аз бях единственият й служител.

Имаше ли натиск да се разрастнете бързо, за да получите по-голямо финансиране?
Да. Когато започнахме, имахме девет работници и спонсорите ни казаха „Трябва да работите с много повече хора.” Отвърнахме им, че можем да се разширим бавно и постепенно, но е важно да запазим качеството на програмата.

Т.е. предпочели сте качеството пред количеството?
Точно така. Постепенно, когато хората видяха, че програмата е успешна и наистина променя човешки съдби, интересът на финансиращите организации се повиши и програмата малко по малко се разрастна. Днес работим с по около 20 души на година.

Нека поговорим за учебната програма. Вие осигурявате не само професионален опит, но преподавате и различни житейски умения.
Да, така е. Основните компоненти на програмата са земеделие, познания за почвата, маркетинг, взаимоотношения с потребителите, здраве и хранене; и житейски умения, като управление на финансите и водене на бюджет.

Какво влияние оказва това върху обучващите се? Можете ли да ни дадете пример?
Разбира се. Един от обучаващите се, Тайра Роджърс, е бил в затвора. Когато излязъл, си поставил цел: след шест месеца или щял да има работа, или да се върне към разпространението на наркотици, защото все някак трябвало да оцелее. Откри ни някъде към петия месец и от тогава постигна значителен напредък. Всъщност след като завърши програмата той кандидатства за работа при нас и сега работи като асистент в градската ферма. 

Какви са най-големите трудности, с които се сблъсквате?
Един от основните проблеми е, че повечето хора идват при нас от квартали, където има много малко работни места. Част от тези хора имат и криминално минало, което прави още по-трудно намирането на работа. На хората им се налага да пътуват всеки ден до покрайнините на града, за да вършат нископлатени работи.

Как можете да се справите с този проблем?
Единственият начин е, чрез създаването на повече местни работни места, чрез икономическо развитие. Формулирахме наново мисията си, така че да включим в нея и икономическото разивите.

Какъв тип икономическо развитие?
Един от последните ни проекти, например, е да помогнем за създаването на градски земеделски район в квартала Саут Сайд в Енгълууд. Искаме да използваме храната, за да променим общността. Идеята ни е градските ферми да доведат до създаването на фермерски пазари, ресторанти и пекарни. Това означава развитие на общността, а не само получаване на професионални умения. Продукцията, отгледана в сертифицираната органична градска ферма Ууд стрийт на Growing Home, се продава на различни места в Саут Сайд, включително Енгълууд, където по принцип няма много места, където можеш да се храниш здравословно.

През 2009г. в Чикаго Инициативата Свеж вкус избра Growing Home за ръководител на 2-годишен процес по планиране на развитието на градско земеделие в Енгълууд. До момента основните стратегии, към които сме се насочили са: развитие на голям брой градски ферми в Енгълууд, развитие на програми за обучение по земеделие, стартиране на програми за развитие, свързани с градското земеделие и храните.

С какво се занимавахте преди да започнете работа за Growing Home?
В последните около 20 години съм работил за различни неправителствени организации. 16 години живях в Израел и основах тям няколко неправителствени организации, работещи върху мирното съжителство между евреи и араби.

Предполагам, че в такъв случай наистина сте свикнали с големите предизвикателства. Работата за Growing Home е доста различна от това, с което сте се занимавали преди.
Всъщност има много общи неща по отношение на стартирането на неправителствена организация, набирането на средства и работата с различни общности.

Какви бяха първите ви впечатления от Growing Home?
Онова, което наистина ме впечатли в началото, бе да видя как едни бездомници стават в пет часа всяка сутрин, пътуват час и половина до работа и работят по шест часа на ден. Те бяха много въодушевени. Искаха да научат нещо ново и наистина желаеха да променят живота си.

Един от мениджърите на приюта House of Daniel сподели, че е бил шокиран и никога не е мислел, че един бездомник, който никога не е поемал никаква инициатива, може да става рано всеки ден, да работи така усилено и с такова постоянство.

Какви са впечатленията ви от хората, на които Growing Home помага?
Те имат вътрешна сила, която им е помогнала да оцелеят, въпреки че са израснали на улицата или са били пристрастени към наркотици. Нямали са възможности и въпреки това някакси са оцелели и са осъзнали, че трябва да направят нещо различно. Не знам дали самият аз бих могъл да направя това, което са постигнали тези хора.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени