Tag Archives: безопасност


Майкъл Шнайдер – опасностите на ядрената енергетика

Статия: Майкъл Шнайдер (Франция) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Джизанбуро Такаги

„…за това, че предупреждава света за огромната заплаха за човешкия живот, която поставя употребата на плутоний.”

Майкъл Шнайдер е роден през 1959г. Започва да се интересува от употребата на ядрена енергия за граждански и военни цели. Разтревожен от липсата на достатъчно информация по темата във Франция, през 1983г. основава WISE-Париж – клон на Световна информационна служба за енергетиката (World Information Service on Energy – WISE). След 1990г. центърът започва да работи самостоятелно.

Целите на WISE-Париж са да събира и разпространява качествена и достоверна информация за различните източници и форми на енергия; да повиши информираността на обществото относно енергийните въпроси и по-специално относно влиянието на употребата на ядрена енергия за граждански и военни цели върху здравето и безопасността на настоящото и бъдещите поколения;  да повиши гражданската активност по отношение на въпросите, свързани с околна среда и икономия на енергия.

През 1988г. Шнайдер работи като съветник на Rainbow Group в Европейския парламент в Комисията за изследване на транспортирането на ядрени материали. Шнайдер е инициатор и един от авторите на първия „Доклад за състоянието на световната ядрена енергетика”, издаден от Уърлд Уоч, Грийнпийс и WISE-Париж през 1992г. Нови издания на доклада са изготвени и публикувани през 2004, 2007 и 2008г. и служат като основен източник на информация по темата.

През 1994-95 Шнайдер е съавтор на немския документален филм за Международната комисия за радиационна защита, наречен „Приятелска препоръка – радиационна смърт”. Шнайдер е автор и на множество доклади и статии по въпросите за околната среда и енергетика, включително и на поредица от доклади за връзката между японския, белгийския, датския и немския плутоний, канадския уран и френската програма за ядрени оръжия. Шнайдер смята добива и обработката на плутоний за „индустрията, която поставя най-голяма заплаха върху бъдещето на човечеството и околната среда”.

През 1991г. по молба на Джизанбуро Такаги Шнайдер заминава за Япония, за да участва в Международна конференция за плутония. Той е поразен от приликите в отношението на двете страни към ядрения въпрос и оттогава двамата започват да работят заедно върху теми, като ядрени отпадъци и транспортиране на плутоний.

Япония и Франция остават двете държави, които имат основен интерес към употребата на плутоний, а MOX (смесено ураниево-плутониево гориво за реактори) е единствената употреба на плутония извън реакторите-размножители на бързи неутрони (FBRs). Затова Такаги и Шнайдер започват да работят по двегодишно международно проучване „Подробна оценка на социалното влияние MOX в реакторите с лека вода”, публикувано през ноември 1997г.

През декември 1997г. Франция затваря FBR реактора Суперфеникс. След поредица от инциденти и скандали в Япония, общественото доверие към ядрената енергетика спада значително.

Шнайдер представя доказателства и провежда брифинги в парламентите на Австралия, Белгия, Франция, Германия, Япония, Южна Корея, Швейцария, Великобритания, както и в Европейския парламент. Между 1998 и 2003г. той е и съветник на френското Министерство на околната среда, както и на белгийския Министър на енергетиката и устойчивото развитие. След 2000г. Шнайдер е консултант по ядрените въпрси към германското Министерство на околната среда.

След 20 години на този пост, през април 2003 Шнайдер напуска позицията на изълнителен директор на WISE-Париж и оттогава работи като независим консултант по въпроси, свързани с енергетиката и ядрената политика. От 2004г. той води лекциите по Екология и енергийни стратегии на Магистърската програма Управление на проекти за околна среда и енергиен инженеринг в Ecole des Mines в Нант, Франция. Шнайдер е изнесъл и множество лекции на четири континента, включително Университет Карлътн, Отава (Канада), Университет Цингуа (Китай), Търговското училище в Руен (Франция), Свободния университет в Берлин (Германия) и Университет Рицумейкан, Койото (Япония).

През 2005г. Шнайдер е избран за съветник по ядрената безопасност във великобританската Комисия за управление на ядрените отпадъци (CoRWM). Между 2001 и 2005г. е член на управителния съвет на основания в Токио Фонд Такаги за граждански науки.

През 2006-2007, Майкъл Шнайдер е част от екип консултанти, които от името на Европейската комисия правят оценка на различни въпроси свързани с извеждането от експлоатация на ядрени мощности и управлението на ядрени отпадъци.  

През 2007г. Шнайдер е избран за член на Международен панел учени в Университета в Принстън, който изледва делящите се материали. Шнайдер се присъединява и към Независима група на научните специалисти, която разследва случаи на тайно производство на материали, които могат да бъдат използвани за направата на ядрени оръжия.

През 2009г. е издадена книгата „Международни перспективи пред енергийните политики и ролята на ядрената енергия”, на която Шнайдер е съ-редактор. Тя е съставена от 30 автори и включва задълбочнени изследвания на енергийните политики на 31 държави. Шнайдер е автор и на Докладите за състоянието на световната ядрена индустрия.

Цитат

„Ядрената енергетика не е нещо неизбежно, тя е въпрос на избор… Производството и употребата на плутоний продължават. Но аз съм убеден, че можем да прекратим изцяло тази автократична практика.“

Майкъл Шнайдер

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Джизанбуро Такаги – опасностите на ядрената енергетика

Статия: Джизанбуро Такаги (Япония) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Майкъл Шнайдер

„…за това, че предупреждава света за огромната заплаха за човешкия живот, която поставя употребата на плутоний.”

Джинзабуро Такаги започва кариерата си като активист в сферата на ядрената енергетика от позицията на доцент по ядрена химия в Университета Метрополитън в Токио (TMU). Такаги е роден през 1938г., завършва университета в Токио през 1961г. и прекарва четири и половина години, работейки в сферата на ядрената енергетика и още четири години в ядрения институт в Университета в Токио. През 1967г. печели наградата Асахи за насърчаване на научното развитие; през 1969г. получава докторска степен, а между 1972 и 1973г. е гост-учен в Института по атомна физика Макс Планк.

Когато напуска TMU през 1975г., Такаги основава организация с идеална цел Граждански атомен информационен център (Citizen’s Nuclear Information Center – CNIC). Такаги управлява CNIC до края на живота си; докладва за резултатите от анализаторската и информационна дейност на центъра чрез публикациите на CNIC, сред които месечно издание на японски език и Nuke Info Tokyo, което излиза на всеки два месеца на английски език. Такаги е автор на множество книги и статии по въпроса за ядрената енергия, защитата на околната среда и мира, като основен акцент в публикациите му са човешките права и борбата срещу ядрената заплаха.  

След 1988г. Такаги и CNIC се фокусират върху японската ядрена програма. Такаги организира Международна конференция за плутония (1991г.), Азиатско-тихоокеански форум за морския превоз на плутоний от Япония (1992г.) и Международен симпозиум Аомори за японския плутоний (1994г.) CNIC отправя и предложение за налагане на мораториум върху японската Програма за използване на плутоний. Тези дейности допринасят за скорошното ограничаване на тази програма. Такаги помага и на други азиатски неправителствени организации да се сдобият с конкретна научна информация за рисковете на ядрената енергетика и влиянието й върху околната среда.

След доклада на IAEA от 1991г., в който се твърди, че „радиацията, изтекла при инцидента в Чернобил оказва минимално влияние върху местното население”, Такаги изготвя оценка, според която инцидентът е причина за 100 000 до 200 000 случая на рак в страните от бившия СССР. CNIC съвместно с Беларуската академия на науките и множество японски учени е съорганизатор на проведения през 1994г. Беларуско-японски симпозиум „Острите и дългосрочните последици от ядрените катастрофи: Хирошима, Нагасаки и Чернобил”.

През 1991г. Джизанбуро Такаги кани Майкъл Шнайдер в Япония, за да участва в Международна конференция за плутония. Двамата започват да работят заедно върху проблеми, като ядрени отпадъци и пренос на ядрени материали между двете държави. Това сътрудничество получава признание при връчването на съвместна почетна Награда за цялостен житейски принос на Шнайдер и Такаги през 1997г.  

През декември 1995г. прототипът на японския реактор-размножител на бързи неутрони[1] (fast breeder reactors – FBR) претърпява сериозен инцидент, който властите се опитват да прикрият. Такаги и CNIC постоянно са цитирани в пресата, като учени, на които може да се има доверие. Япония и Франция остават двете държави с най-голям интерес към употребата на плутоний, а MOX (смесено ураниево-плутониево гориво за реактори) е единствената употреба на плутония извън реакторите-размножители на бързи неутрони. Затова Такаги и Шнайдер започват да работят по двегодишно международно проучване „Подробна оценка на социалното влияние на употребта на MOX в реакторите с лека вода”.

През 1992г. Такаги получава наградата Йоко Тада за човешки права, а през 1994г. наградата Ихатобе за научната си дейност в полза на хората. Такаги е и популярен автор на книги за деца и през 1997г. получава наградата Санкей за детски книги.

През 1997г. Франция затваря реактора си Суперфенис и по този повод Шнайдер пише доклад от 32 страници, в който описва отдръпването на страната от ядрената енергетика. В Япония става още един инцидент в хранилището за ядрени отпадъци Токай и властите отново неуспешно се опитват да го покрият. С нарастването на разходите за обработка на ядрените отпадъци и наложения от MITI мораториум върху разработването на реактори-размножители на бързи неутрони, подкрепата на японското общество за развитието на ядрената енергетика значително спада.

Със средстава, получени от Наградата за цялостен житейски принос, Такаги основава Училище Такаги, което осигурява обучение за хора, които желаят да се занимават с наука в полза на обществото. Въпреки че му е поставена диагноза рак, Такаги продължава активно своята дейност до смъртта си през 2000г. Според последната воля на Такаги, изразена в завещанието му, е създаден Фонд Такаги за обществени науки, който подпомага японски и азиатски учени, работещи в полза на обществото.

Цитат

„За първи път в живота си вярвам, че ще успеем да освободим Япония и целия свят от кошмара на плутония.“

Джизанбуро Такаги


[1] Реакторите-размножители на бързи неутрони най-често използват като гориво 20% плутониев диоксид и 80% ураниев диоксид; както и останалите реактори-размножители, те произвеждат повече ядрен материал отколкото използват, като в случая като остатъчен продукт от протичащите реакции се получава плутоний, който след това може да се използва в обикновените атомни електроцентрали; при ядрените реактори-размножители на бързи неутрони не е нужно използването на вещество, което да забавя скоростта на неутроните (каквото е водата), поради което за охлаждането им се използват течни метали или калиево-натриева смес. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени