Tag Archives: бит


Ханумапа Сударшан – за съхраняването на племенната култура в Индия

Ханумапа Р Сударшан/ VGKК (Индия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„… за това, че показа как племенната култура може да допринесе за спазването на човешките права, задоволяването на основните нужди на коренните жители и съхраняването на околната среда.”

В продължение на векове племето Солига е населявало хълмовете Билигири Рангана в щата Карнатака. През по-голяма част от това време те са живели в изобилие и мир, прехранвайки се с лов и земеделие, прекланяйки се пред природни божества и живеейки в храмония със заобикалящата ги среда. От 50-те години насам обаче горите им постепенно биват изсичани, за да освободят място за модерно земеделие и индустриални предприятия. Земята им бива отчуждена, а племето Солига е подложено на пълна експлоатация и потъва в крайна мизерия.

Ханумапа Сударшан е роден през 1950г., а през 1973 завършва медицина. Отказва се от привлекателната възможност да работи в града и започва да помага на бедните общности. През 1979г. пристига в Билигири Рангана, за да работи сред членовете на племето Солига. Днес основаната през 1981г. Вивекананда Гириджана Калиана Кендра (VGKK), вече е процъфтяваща програма за устойчиво развитие на местните племена.

VGKK се различава от повечето подобни начинания, защото се основава на уважение към племенната култура и стремеж към съхранението й, което върви ръка за ръка с придобиването на нужните умения за оцеляването на племената в настоящите условия в Индия. Това е и крайната цел на Сударшан, а дългогодишната дейност на VGKK в сферата на здравеопазването вече е постигнала много добри резултати по отношение на 20 000 души, които обслужава.

Училището, в което учат 500 ученици и което е част от програмата, е насочено към спонтанно развитие на личността на децата. Целта е те да се научат да помагат на околните и да уважават и да се гордеят с културата си. Учебният план включва всички предмети, преподавани в държавните училища, а преподаването отговаря на държавните стандарти. Освен обичайните занятия в училищата се провеждат и семинари, свързани с околната среда, уроци по отглеждане на билки, развитие на ценностната система и съхранение на племенната култура. Днес над 95% от децата получават начално образование. Освен основно училище е изградено и Училище по лесовъдство, и Училище за медицински сестри. Някои от децата от племето Солига, завършили тези училища продължават следването си и завършват висше образование, като част от дипломиралите се вече са се завърнали по родните си места, за да помогнат на своята общност. Джейд Гоуда, първият член на племето, получил доктурантура по Земеделие, днес е президент на VGKK.

Професионалните курсове, които предлага VGKK включват обучение по 16 традиционни занаята. Над 60% от членовете на племето Солига работят поне по 300 дена в годината за Държавното лесовъдно стопанство или други агенции. В мрежата от племенни кооперативи, изградена от VGKK, работят 1200 души. VGKK е пионер в устойчивия добив на други горски продукти (без дървесина) и в създаването на племенни предприятия, които се занимават с преработката им.

VGKK смятат, че най-голямото им постижение е насърчаването на самоорганизацията сред членовете на племето. Управителният съвет на организацията се състои от 17 души, 10 от които са от племето Солига, а всяко село си има собствен Сангха (съвет), с чиято помощ разрешава вътрешните си проблеми и се бори за правата си. По-голяма част от отчуждените земи са върнати на племето. Представители на Солига са постигнали добри резултати и по време на изборите, като две жени от племето заемат ръководни постове в местния съвет.

Философията на Сударшан гласи следното: „За да се справиш с болестта, трябва да премахнеш бедността. А опитът ми показва, че единственият начин да постигнеш това, е като помогнеш на хората да се самоорганизират, за да защитят правата си.”  

VGKK постепенно разширява дейността си и програмите му за развитие обхващат коренните племена в Аруначал Прадеш, островите Андаман и Андхра Прадеш.

През 1986, Сударшан основава Тръст Каруна за интегрирано развитие на селските райони, чрез здравеопазване, образование и продоволствена сигурност. Здравният екип на организацията помага за намаляване на болните от проказа от 17 на по-малко от 0.3 на 1000 души, а случаите на епилепсия също са овладени. Днес тръстът се фокусира основно върху подобряване на първичната медицинска помощ чрез публично-частни партньорства в четири щата – Аруначал Прадеш, Мгхалия, Ориса и Андхра Прадеш. Вече са изградени 50 центъра за оказване на първична помощ, които прилагат различни иновативни подходи, като телемедицина, здравни застраховки и грижи за психическото здраве на пациентите.

Сударшан е бил член на Ашока и Иноватори на Ашока, работещи за общественото развитие в САЩ, вице-президент на Доброволната здравна асоциация в Индия и член на Независимата комисия за здравеопазване в Индия, Националната комисия за населението, Националната мисия за прехраната, Националната комисия за човешките права и  работната група за развитие на племената към Индийската комисия по планирането. Като председател на работната група за Здравеопазване и семейно благоденствие, Сударшан разработва подробен доклад за реформиране на здравната система в Карнатака. Като омбудсман по въпросите на Здравеопазването, Образованието и Социалното благоденствие за Карнатака Локаюкта, той се бори срещу корупцията и насърчава доброто управление, за да могат обществените услуги да достигнат до бедните хора и членовете на коренните племена.

Сударшан получава наградата Парисата (за околна среда) от павителството на Карнатака (1993), Наградата Падма Шри от президента на Индия (2000), Наградата за човешки права (2001) и Награда за цялостен принос от Индийската фондация за обществено здраве (2009).

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Билки лековити

В планината, по полето,
билки раснат лековити,
дават здраве, със което
да живеем в дни честити.

Бял равнец, жиловлек, лайка,
у дома да има всеки,
знам от баба и от майка –
с тях са болестите леки.

Знаем всички от родата,
че билките са Божи дар,
и им знаем имената,
и за какво е всяка цяр.

Мента, мащерка, звъника,
мои билчици любими!
А на тази как се вика?
Ако знаеш ти, кажи ми!

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Домашна храна за училище

Нашите приятели от сдружение „Устойчиво общество“ организират кулинарни работилнички за деца, които ще се проведат по време на изложенията „Фудтех“ в Плводив и „Зелени дни“ в София. Ето и повече информация за събитията, представени от Органично.

С какво се хранят децата ни в училище? Най-често с банички и пица, защото в училищния стол храната е безвкусна и защото се срамуват да изкарат пред съучениците си простоватия сандвич от вкъщи. Да ги караме на сила да обядват по-здравословно обаче би било голяма грешка, защото природата на всяко дете зове, че храненето трябва да доставя удоволствие. Тогава нашата родителска цел не трябва да е да ги накараме да ядат нещо пълноценно, а да им създаваме такива условия за развитието на апетита им, че те сами да искат да ядат такова.
„Не си играй с храната!“ учим децата от малки и вместо удоволствие от самата храна, те намират удоволствие в опаковката й или в „ритуалът“ на междучасието, споделен със съучениците.

За да предложи на децата по-забавна алтернатива под формата на игра с храната, Сдружение Устойчиво Общество провежда кулинарни работилници „Домашната храна за училище – вкусна кутийка с емоции за споделяне“, където те ще приготвят сами както храната си, така и самите кутии. Работилниците ще се водят от харизматичната Ваня Иванова от Vanilla Kitchen, която ще твори заедно с децата забавни, но здравословни сандвичи, салатки и други храни за обедната кутийка – съвършеното детско меню.

Заниманията са с вход свободен и ще се проведат на 6-ти април от 10:00 до 18:00 часа по време на изложението ”Фудтех” в Международен Панаир Пловдив и на 27 април по време на „Зелените дни” в София пред Народен театър.

Програма за събитието в Пловдив можете да видите на страницата на Органично.

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Хасан Фати при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на д-р Хасан Фати при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1980г.

Превод за ОМ от английски език: Жана Борисова

Трябва ни нов път към познание. Наложените академични знания на училищата са ни отчуждили от природата, точно както индустриализацията насила е отнела възможностите да участваме в задоволяването на нашите нужди. Разполагаме само с готови решения, предварително изготвени идеи, които да бъдат изпълнени. В областите на живота, за които ни е необходим висок финансов ресурс, като създаването на дом, ние сме лишени от възможността да разрешаваме своите проблеми посредством нашите собствени ръце и нашия потенциал. Ние сме интегрирани във финансовата икономика. Чрез тази интеграция ние сме подложили бедните на финансова икономика без финансови средства. Годишните приходи на глава от населението в третия свят са между 25 и 30 паунда. Как може някой с такъв приход да наеме архитект и изпълнител, които да му построят къща с промишлени материали, които изискват пари? Налагането на финансовата икономика върху тези хора е създало класа, която аз наричам „икономически недостижимите”, защото те не могат да бъдат интегрирани във финансовата икономика и са лишени от възможността да вършат нещо сами. Ефектът на това е, че според статистиката на ООН, преди двадесет години в Третия свят е имало 800 милиона души, обречени на преждевременна смърт само заради лоши битови условия, да не говорим за изхранване и други нужди. Мислех, че тези показатели вероятно вече са надхвърлили милиарда, но ми казаха, че става въпрос „само” за 900 милиона.

Преобладаващата система в момента е системата „архитект/изпълнител”, чрез която собственикът стои изцяло встрани, докато архитектът проектира, а изпълнителят строи. За да разрешим проблема на 900-те милиона души, ние не трябва да предлагаме нискобюджетно настаняване, а безплатно настаняване. Ние трябва да приложим технологията и науката към икономиката на бедните, на хората, вместо обратното. Това е ролята на съзнателния съвременен архитект. Това е нашата огромна отговорност. Досега множество правителства и международни организации са се опитвали да разрешат проблема, като търсят някакви начини за понижаване на разходите за строеж и на промишлените материали. Те са създали т.нар. „асистирана самопомощ за Третия свят”, като предоставят бетонобъркачки и вибрационни устройства, чрез които да се изработват готови панели за строеж. Но след 20 години експериментиране с тази система, те трябваше да признаят, че тя не работи. Защото човек с приход от 25 паунда на година не може да си позволи никакви промишлени материали, като цимент и бетон. Проблемът не е в бетонобъркачката и вибрационното устройство, проблемът е в това, което да се бърка и смесва. Ние трябва да разчитаме на материалите, с които разполагаме и можем да си позволим да притежаваме, на нашия труд, с нашите собствени ръце, на това, което намерим под собствените си крака. Самата природа е предоставила решението. Пещерният човек забелязал, че след като овършее царевицата, сламата смесена с пръст образува големи буци, които се свързват. Молекулите на пръстта не се задържат заедно достатъчно добре, затова трябва да имаме стабилизиращ фактор. Сламата, смесена с кал по време на жътва, показа на човека как да прави кирпичени тухли, глина, за да строи стени. Когато стигнал да проблема с покрива, примитивният човек използвал дървесина и други материали. Но дървеният материал не винаги бил под ръка.

В Иран, Египет, Либия и Тунис са открили решение. Ако построиш лодка, всеки пръстен тегли другия, и системата работи изцяло под напрежение. Няма компресия, защото тя би се разпаднала. Ако я обърнете на обратно, тя ще работи изцяло под компресия. Кирпичената тухла може да поема компресия, но не и напрежение. Те са изобретили цялостна система за изграждане на покриви, като вертикалата се поставя леко срещу крайна стена, така че тухлата да се пада върху наклонена равнина. Залепващата сила е тежестта на тухлата умножена по косинус на ъгъла, разделено на площта на тухлата. Те установили, че трябвало да разполагат с много леки кирпичени тухли, 25 см на 15 см и с дебелина само 5 см.

След като това бъде установено, съвременната наука може да ни помогне, като ни предостави качествата на кирпича, физически, механични и други качества, и дори да разреши проблема с това, че кирпичената тухла не издържа дълго в по-влажни зони, чрез стабилизация с битумни емулсии.

Тези, които искат да „свирят” с кирпичени тухли, трябва да бъдат „трио”. Челистът би бил инженерът-геолог, който е напълно наясно с вибрациите на почвата. Цигуларят, много чувствителен, би бил строителният инженер. Архитектът би бил диригентът. Можем да използваме кирпичена глина, която не струва нищо, освен ръчния труд, със същата здравина, като на стоманата и бетона. Разполагаме с примери, които датират от древността. Болтовото съединяване датира назад в историята чак до най-ранния период. Първият пример, който аз знам в Египет, е от Третата династия, някъде преди около 5000 години. Използвали са параболния болт за центриране и изграждане на арка. Имаме и още един пример в оазис в Горен Египет. През четвърти век от Новата ера, Християните били преследвани от Римляните, и група от тях се оттеглила в пустинята. Те не разполагали с нищо, освен това, което било под босите им крака, но те изградили около 250 конструкции, всичките сводести, с куполи, като използвали кирпичени тухли от под краката си. Тези модели все още съществуват. „Експертите” твърдят, че кирпичените тухли не издържат дълго и че разходите по поддръжката биха били астрономически поради крехкостта на кирпича. Но тези сгради са проучвани от архитекти и инженери.

Доколкото ми е известно, стойността на даден проект, всяка идея, се крие в отговора на въпроса: дали е за хора или политика, икономика и т.н.? Когато мислим за настаняване на хора, трябва да мислим за качеството на живот на хората, които обслужваме. Например, когато имаме 20 души, които спят в една и съща стая, изискванията за проветряване са различни. Трябва да вземем предвид и естетичния фактор. Когато са работели със собствените си ръце, хората разкрасявали всичко, което правели. Дори когато ставало въпрос за военен кораб, те издялвали най-фантастични дизайни, защото човекът взаимодействал с дървото. Но машината не се интересува от красотата.

Отнема време някои промени да окажат своето въздействие. Ако можехме да скочим от шестия етаж и краката ни да се счупват след шест месеца, щеше да има много хора със счупени крака, защото те нямаше да асоциират причина и следствие. За някои от грешките, които правим, е нужно време, за да се разкрият. Ако едно петчленно семейство може да обработва пет акра земеделска земя, и някой им даде трактор и механично рало, те ще могат да обработват двадесет пъти по пет акра. Това се разбира като прогрес. Но така ние унищожаваме 19 други семейства. С какво ще си изкарват прехраната те? Унищожили сме дърводелеца, който изработва рало, селския тъкач, и всички други занаяти, които са били практикувани в селото. Тракторът не яде от земята като крава, не дава мляко, нито произвежда тор, а само отровни газове. Нужни са му гориво и резервни части, както и промяна на икономиката на земеделската област. Бог е създал човека в Природата, заобиколен от растителен и животински свят. В нашите градове ние имаме само асфалт, стомана, алуминий и бетон. Най-добрият материал, с които можете да се обградите, когато вземете предвид космическите лъчения, е дървото. Най-лошият е бетонът, който спира полезните лъчения. Водата се повлиява от космическите лъчи, които идват от луната, и тъй като нашите тела съдържат голямо количество вода, те също се повлияват. Но ние никога не мислим за тези неща. Модерният човек е изгубил своето космическо съзнание. Катедралите във Франция са построени върху географска област, която отразява знака Дева в небето, отразено на земята. Защо? Ние сме част от система. Ако интегрирам себе си в системата, всички елементи в системата ще дойдат да ми помогнат. Ако си порежа пръста, всички елементи от моето тяло ще се втурнат да го лекуват. Но ако моят пръст беше изолиран, той никога нямаше да се излекува.

Как да преминем от системата архитект/изпълнител към системата архитект-собственик/строител? Това изисква известна промяна във взаимоотношенията между засегнатите лица. В общностите, където хората разполагат с приход от 25 паунда на глава от населението, нищо не може да обясни факта, че остават живи, освен това, че живеят извън финансовата икономика, като зависят основно от кооперирането. Един човек не може да построи къща, но десет човека могат да построят десет къщи много лесно. Могат да построят дори и сто къщи. Трябва ни система, която да позволява традиционният начин на коопериране да действа в нашето общество. Не мога да се кооперирам в град, ако в момента, в който изляза през вратата навлизам насред автономността на милиони. Трябва да създадем нови общества, в които аз градя за теб, а ти градиш за мен (напр. аз ще получа същата помощ от теб, когато започна да строя своята къща).

Каква загуба на енергия е да не използваме своите мускули правилно за изграждане, за култура, за моделиране, за красота! Като се замисля за енергията, която се похабява във футбола: взимаш топка и бягаш след нея, отбелязваш гол и край. Ако можехме да накараме милионите хора да имат същия интерес към строителството, какъвто към футбола, тогава:

Вместо омраза и разрушение щяхме да имаме любов и изграждане, защото самото изграждане има това въздействие. Всяко действие, всичко, което извършваме, оказва влияние върху нашата основна природа. В старите общества хората използвали храмова архитектура, която отразявала небето. Така, когато слънцето променяло знаците, те събаряли храма и го построявали отново съгласно новите измервания и насоки: Какъв е нашият стандарт за справка, когато строим? Констатациите на съвременната наука, на физиката? Но ние не вземаме предвид дори тези неща. Ние поставяме огромни прозорци в „модерните” къщи, които строим в пустинята в наши дни, като всеки от тях пропуска хиляди килокалории топлина в час. За тях е необходима мощна вентилация, много пари, а когато свършат парите, какво ще правят хората с къщите си и със себе си?

Ние трябва да приложим технологията и науката към икономиката на бедните. Трябва да добавим и естетичния фактор, защото колкото по-евтино строим, толкова повече красота трябва да добавяме, за да почитаме човека. Когато човекът строил сам, той разкрасявал всичко със собствените си ръце. Когато архитекти строят за бедните, какво им даваме от естетична гледна точка? Има една книга, наречена „Архитектура без архитекти”. Когато гледам настоящата архитектура, стандартната архитектура, не знам коя коя е. Коя е архитектурата със или без архитект? Причината е, че прекалено сме опростили и занижили усилията си. Съвременната къща е платеният портрет на собственика. Когато проектираме за богатите, ние се грижим за естетичния фактор, както и за функционалния и демографския такъв. Но когато проектираме за 900-те милиона, ние проектираме една къща и я умножаваме по милион в Европа, както в Африка, както в Индия и навсякъде другаде, защото използваме бетон, а бетонът не позволява никакви манипулации с пространство или артикулация на материала.

Бих желал да въведа в нашите села и градове музикалност и хармония. Окото физиологически не вижда повече от една точка в даден момент и изпраща отчетените точки към мозъка една след друга. Ние чуваме музика, една нота след друга, и сглобяваме мелодията в мозъка си. Това се случва много бързо, затова си мислим, че е едновременно, но не е. Когато разглеждам стая, моите очи се движат по линиите. Ако те са хармонични, аз се чувствам щастлив. Но ако са хаотични, аз се чувствам нервен, но не знам защо. Ще ми се окото да страдаше като ухото; когато вижда нещо грозно то се зачервява и избухва в сълзи. Подсъзнателно ние чувстваме дисонанса.

Материалът е аморфен, неутрален. С половин кубичен метър глина Роден е направил „Мислителя”. Дворците на Фараоните са изцяло направени от кирпичени тухли. В Ню Мексико има архитектурен стил, който е изцяло кирпичен, датиращ от времето на индианците. В Иран използват една изключително интересна техника. Виждал съм селско училище, построено от кирпич, покрит от три свода, един до друг, за да улавя вятъра. Разширението беше 6 метра! Чрез комбиниране на съвременната наука на гео-механиката и конструкциите с уменията на майстори зидари, ние можем да имаме такова изграждане на сводове в милиони къщи. Вместо това, в горещи влажни зони ние имаме вълнообразни железни покриви, за които се плащат сериозни суми, а не са изолирани от топлината. Веднъж поканихме всичките архитекти и инженери в Египет да представят идеи за селски къщи. Макетите на сгради бяха поставени на земята в центъра за строителни проучвания в Кайро. Имаше един проект, изготвен от изцяло готови фабрични материали, и един, направен от кирпич. Температурите на въздуха в къщата, направена от готовите фабрични материали, бяха със 7 градуса по Целзий по-високи от тези в кирпичената къща през април. Температурата в кирпичения макет не варираше с повече от 2 градуса за 24 часа и никога не излезе извън приемливата температурна зона. В ултра-модерния бетонен макет температурата не влезе в тази температурна зона, с изключение на период от един час сутринта и един час вечерта. От време на време температурата беше дори по-висока от външната. И така, тази „модерна” къща игнорира констатациите на съвременната физика, аеродинамика, социология, социална психология, физиология и така нататък. Ако искате да бъдете модерни, трябва да вземете предвид всички тези науки. В архитектурата хуманитарните науки са най-важните.

Ето какво имаме предвид под „Правилно съществуване”. Бог не е променил дизайна на човешкото лице, поставил е носа над устата, а не на тила, само и само да бъде модерен. Когато Бог създал човека от кал, той помолил ангелите да се поклонят на Адам. Всички те се поклонили, с изключение на Сатаната, който искал Бог да направи човека от бетон! Тъй като сме достигнали луната си мислим, че можем да отричаме нашата психика, нашите ценности, нашите традиции, нашата природа. Но дори и астронавтите закусват с яйца с бекон. Те не се хранят с храна от космоса.

Въпрос: Само едноетажни къщи ли могат да се строят от кирпич?

Не. В Мароко има шестетажни къщи. Но високото строителство носи други проблеми. Ако имате чаша от 100 милилитра, не можете да налеете 101 милилитра в нея, освен ако не замразите водата. Когато поставяме хората един върху друг, ние замразяваме нещо в обществото. Проучвания на ООН показват, че повечето от хората не желаят да живеят по-високо от четвъртия етаж.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Хасан Фати – „Архитектура за бедните“

Статия: Хасан Фати (Египет) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Жана Борисова

„…за развитието на „Архитектура за бедните”.”

Д-р Хасан Фати, роден в Александрия през 1900 г., става един от най-бележитите архитекти на своето поколение в Африка, като демонстрира, че е възможно да се изгражда за бедните и да се обучават хората да градят за себе си.

Фати учи във Факултета по изящни изкуства в Университета на Кайро и става ръководител на неговия Архитектурен факултет. През 1981 г. той учредява Международния институт по екологични технологии в Кайро, където разработва и прилага своя подход.

С публикуването на „Архитектура за бедните”, издание на University of Chicago Press от 1973 г., работата на Фати получава международно внимание. Тази книга, превърнала се в класика, описва в детайли опита на Фати в планирането и изграждането не селището New Gourma /Нова Гурма/, като използва кирпичени тухли и прилага традиционни египетски архитектурни техники, като вътрешни дворове и куполни и сводести покриви. Фати работи в тясно сътрудничество с хората, за да приспособи своя дизайн към техните нужди. Той ги учи как да работят с кирпичени тухли, надзирава изграждането на сградите и насърчава възраждането на древните декоративни техники.

Въпреки, че селището Нова Гурма остава незавършено поради бюрократични причини и други проблеми, за Фати се казва, че е създал „не само отговори, но и вдъхновение; неговата мисъл, опит и дух съставляват голям международен ресурс”. През 1980 г. той получава Наградата за архитектура Aga Khan /Ага Кан/, а през 1984 г. става носител на Златен медал на Съюза на международните архитекти.

Д-р Фати умира в Кайро през 1989 г.

Цитат

„Необходима ми е система, която позволява традиционен начин за работа в нашето общество. Ние трябва да приложим технологията и науката към икономиката на бедните. Трябва да добавим естетичния фактор, защото колкото по-евтино строим, толкова повече красота трябва да добавяме, за да почитаме човека”.

Хасан Фати

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Горивна клетка произвежда електричество от отпадни води

Учени от университета в Орегон са създали горивна клетка, способна да произвежда електричество от отпадни води, като същевременно ги пречиства. Това не е единствената подобна технология, но това, което я отличава от останалите е начинът й на действие и ефективността й.

Всички съществуващи до момента технологии за производство на електричество от отпадни води разчитат на бактерии, които разграждат органичната материя, като по време на този процес се отделя метан. Метанът се улавя и след това се използва за производството на електричество. При новата горивна клетка, разработена от университетските учени, отново се използват бактерии, които обаче окисляват органичната материя, като при този процес се отделят електрони. При движението на електроните между положителния и отрицателния полюс на горивната клетка се генерира електричество. Един кубичен метър отпадни води е достатъчен за производството на ток с мощност два киловата, което е 10 до 50 пъти повече от използваните в момента горивни клетки, произвеждащи метан.

Технологията вече е доказала ефективността си в лабораторни условия и в момента предстои разработването на пилотен проект, като учените се надяват в бъдеще тази система да позволи на пречиствателните станции не само да задоволяват собствените си енергийни нужди, но и да продават излишното електричество. Очаква се технологията да намери широко приложение в развиващите се държави, където хората, живеещи в отдалечени райони, нямат достъп нито до електричество, нито до отходна канализация и пречиствателни станции, а тази нова система може да им осигури и двете.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Безплатен билет за метрото срещу стари пластмасови бутилки

В днешно време светът ни е завладян от различни пластмасови предмети, като може би едни от най-разпространените са пластмасовите бутилки за вода за еднократна употреба. Различните държави търсят и изпробват различни начини за справяне със замърсяването, което те причиняват.

В един град в Австралия, например, още през 2009г. въвеждат пълна забрана за продажба на бутилирана вода. В град Конкорд, САЩ мерките не са толкова строги и забраната е само за бутилки вода от половин литър или по-малко, като ограничението не важи за други безалкохолни напитки. Различни ограничения за продажбата на бутилирата вода има и в някои висши учебни заведения в страната.

По-интересен обаче е подходът, който използват в китайската столица Пекин. В близост до станциите на метрото в града са инсталирани автомати, в които можете да върнете стари пластмасови бутилки, като за всеки 20 бутилки над половин литър получавате безплатен билет за метрото. Машината побира около 400 бутилки, които компресира чрез специална преса и предава за рециклиране, като от получения рециклиран материал отново могат да се изработват бутилки или други предмети от пластмаса. За момента проектът е само пробен, но ако се окаже успешен, се предвижда подобни машини да се инсталират и не само край метростанциите, а и край автобусните спирки, както и инициативата да обхване повече градове.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Диксън Деспомиър за вертикалното земеделие

Статия: „За храната“ Диксън Деспомир, автор на Вертикалната ферма, за небостъргачите, пълни със зеленчуци“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Диксън Деспомиър е водещ защитник на „вертикалното земеделие” – идеята за изграждане на хидропонни зеленчукови и плодови градини в градските небостъргачи, което може да смекчи проблема с недостига на храна, който заплашва следващото поколение. Според Деспомиър вертикалното земеделие ще ни позволи да отглеждаме местни продукти без да се нуждаем от повече обработваема земя. За човек, помогнал за развитието на подобна революционна екологична идея, той има необичайно образование и опит – молекулярна паразитология. „Прекарал съм целия си живот с очи, забити в микроскопа, но сега нещата се обърнаха и вече поглеждам и през телескопа”, казва той. Доузър разговаря с Деспомиър за новата му книга Вертикалната ферма и за това как фермите в небето могат да променят облика на градовете, в които живеем.

Dowser: Защо вертикалното земеделие придобива толкова голямо значение точно сега?
Деспомиър: Фермер, който отглежда продукцията си навън, няма никакъв контрол, докато този, който я отглежда вътре, има пълен контрол над нещата. Просто рискът е много по-малък. През последните десет години имаше няколко епидемии, свързани с храните. Моята специалност е микробиология и паразитология, затова ми е пределно ясно какви болести може да хване човек само от храната и водата. Тези болести напомнят на хората, че не знаят откъде идва храната им. Ако можем да осигурим на хората чиста храна и вода, ще забравим за лекарствата и ваксините. Половината от световните проблеми могат да бъдат решени само с промяна на начина, по който отглеждаме храните си.

Разкажете ни какво ви наведе на идеята за вертикално земеделие.

Вертикалното земеделие започна като упражнение по време на курса по медицинска екология през 1999г. Говорех доста за това колко трагично е положението. Когато унищожаваш околната среда, това неизменно води до някакви здравни рискове. В един момент на студентите явно им омръзна и казаха „Бихме искали да видим дали можем да направим нещо положително по въпроса”. Решиха да проучат възможностите за земеделие по покривите на сградите и установиха, че разполагаме с пространство, което позволява отглеждането на достатъчно ориз за изхранването на 2.5% от Манхатън. Бяха разочаровани. Казах им да включат в сметките си и изоставените пространства, както и вътрешността на сградите. Всяка следваща година студентите в този курс работеха по разширяването и развитието на проекта. Следващата година те установиха, че ще се нуждаем от 40-етажен небостъргач, за да изхраним 50 000 души с продукцията, отглеждана вътре. Това означава, че ще са нужни 150 вертикални ферми за изхранването на целия Манхатън.

Кога започнахте да гледате по-сериозно на тази идея и защо?
Честно казано исках да преподавам друго, но студентите ми продължаваха да ме разпитват за тази идея и изглежда щеше да ми се наложи да поработя върху нея! Около пет години след възникването на идеята стана ясно, че може да се опитаме реално да я осъществим. Направихме интернет страница, на която качихме всички студентски доклади, помолихме студенти от други университети също да ни изпратят своите идеи и накрая архитекти създадоха планове за изграждането на фермите. 

Каква връзка виждате между епидемиите и начина, по който отглеждаме храната си днес?
Една от взаимовръзките е в използването на човешки екскременти за наторяване. Правейки това, ние наистина си играем със съдбата. Хидропонното земеделие в затворени помещения означава, че никога повече няма да ни се налага да използваме човешки екскременти при отглеждането на храна. Кагато наторяваш почвата, просто се надяваш малка част от тора да бъде поет от растенията, защото всичко останало отива на вятъра. Когато завали торът се отмива и попада в езерата, което ги прави абсолютно неизползваеми за други цели, като източник на питейна вода, например.

Какво е мястото на вертикалните ферми в градското земеделие?
Градското земеделие може да е много разнообразно. Най-нискотехнологичният вариант е използването на изоставени празни пространства за създаване на зеленчукови или плодови градини. Хидрипонното земеделие съществува отдавна; било е използвано дори и за изхранването на войските по време на Втората световна война, защото доставките на храна не били много надеждни. Днес във всеки голям град можеш да откриеш хора, които се занимават с градско земеделие. Все повече хора посещават и фермерските пазари, защото искат да знаят откъде идва храната им. Вертикалните ферми са следващата стъпка в удовлетворяването на желанието на хората да познават храната си, да я виждат как расте и да гарантират сигурността й. 

Какво отличава вашата идея и защо мислите, че тя е най-полезна?
Когато използваш изоставени градски терени за земеделие, не знаеш какво е имало там преди това и замърсяването е огромен проблем. Дори и Мишел Обама се сблъска с подобен проблем, когато попадна на следи от олово в задния двор на Белия дом! При вертикалното земеделие подобен проблем е изключен и има пълен контрол върху качеството.

Може ли вертикалната ферма да премахне необходимостта от други форми на градско земеделие?
Идеята за вертикално земеделие бе приета от много фермери – те не се чувстват застрашени. По-скоро си мислят „Ако има и други начини за правене на земеделие, аз бих опитал”, защото при традиционното земеделие има толкова много проблеми. Ние няма да им вземем бизнеса. Основната причина за фалит на фермерите е промяната в климата, а ние им даваме възможност да продължат да се занимават със земеделие, независимо от случващото се.

Смятате ли, че има някаква съпротива срещу идеята растенията да не бъдат отглеждани в почва?
Когато се стигне до този въпрос, аз винаги моля хората да обяснят защо според тях сегашното земеделие е естествено. Човешкият род съществува от 200 000 години и едва през последните 10 000 сме започнали да се занимаваме със земеделие. Т.е. едва 5% от времето, през което ни има, ние сме се занимавали с отглеждането на достатъчно храна. Ако видите какви екологични щети е нанесло земеделието, ще осъзнаете, че просто няма как да продължаваме по същия път.

Какво още трябва да научи обществото (което не разбира днес), за да приеме идеята за вертикално земеделие?
Нуждаем се от няколкот пилотни проекта, които ясно да заявят пред света „Ето от тук идва храната ви”. Това може да стане най-рано след една година. Вече поддържаме връзка със страни и градове, които биха искали да участват – Катар, Йордания, Сингапур. Вертикалното земеделие е особено привлекателно за места, които нямат доверие на външни доставчици на храна, но в момента нямат възможност да си я произвеждат изцяло сами.

Трябва да преодолеем погрешното схващане, че храната, отгледана чрез хидропонно земеделие, не е питателна, не е добра на вкус и не е естествена. Половината от храните, които приемате през зимата, са отгледани в затворени оранжерии, а хидропонното земеделие също е оранжерийно. Днес технологиите са толкова напреднали, че твърдението, че отгледаните в оранжерия домати не са хубави, просто не е вярно.

Едно от основните притеснения на хората е свръзано с цената на вертикалното земеделие и неговото разработване. Как бихте разсеяли техните съмнения?
Същите въпроси възникват винаги, когато стане дума за нещо ново и непознато. Хората се питат кой ще притежава, управлява и извлича ползи от тези ферми. Дали продукцията им ще е само за най-богатите и за първокласните ресторанти? Дали обикновения човек няма да може да си я позволи? В началото продукцията може и да попада в ръцете на богатите (както е в автомобилната индустрия примерно), но постепенно тя става достъпна за всички.

Един от начините вертикалното земеделие да бъде от и за хората е като те поемат първоначалните разходи, чрез държавно финансиране. Храната ни е изкуствено евтина, защото в земеделието се използват твърди  горива със занижени цени, за да могат жителите на страната да си позволят да се хранят. Нещо подобно ще се получи и при вертикалното земеделие.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Руските художници

На Шишкин във картините
природата събра се цяла,
горите, детелините
и малката брезичка бяла.

Виж, Репин в своите творби,
хора и съдби събрал е той,
човешки всякакви борби,
и Христос, и Пушкин, и Толстой.

Рьорих в своите картини
Хималаите събра, Тибет,
и светии, и светини,
и мъдрост и Божествен Ред.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Усмихна ли се днес?

УСМИХНА ЛИ СЕ ДНЕС?

 

В. Дамянова

Единствено усмивката е признакът, който ще покаже

вашето настроение и дали мислите ви днес са зарадени с позитивна

енергия. Казват, че усмивката отваря много врати.

А ти усмихна ли се днес?

Усмихна ли се на слънцето, защото то е огряло, за да раздава

чрез своята любов светлина и топлина!

Усмихна ли се на хората около себе си, защото лъчезарното ти лице

ще им въздейства успокояващо, а тяхното спокойствие ще ти донесе

мир в сърцето!

Е. Зарева

Усмивката е като красив изгрев и трябва всеки ден да се усмихваме на живота.

Не е нужно дори да търсим специални поводи за това.

Освен това човек може да се усмихва дори и тогава, когато не е щастлив, защото

именно една мила усмивка за поздрав може да го направи щастлив.

Усмихнете се – дори на облачното време!

Усмихнете се – дори когато вятъра е взел чадъра ви!

Усмихнете се днес и поканете слънцето – нека бъде ваш спътник през целия ден!

Д. Златева

Усмивката! – тя е като слънцето, което ни огрява сутрин и ни пожелава весело настроение през целия ден!

 Усмивката! – тя гали сърцата на хората около нас, а също и нашето сърчице! Усмивката! – тя е признак за доброта и обич в сърцата и душите ни!

С усмивката сърцата ни се сливат в едно сърце, душите ни в една душа, мечтите ни в една мечта и светът ни изглежда чист и прекрасен!

Свят, в който живеят добри и усмихнати хора, обичащи живота и хората, обичащи красотата около себе си! Обичащи красотата на човешкото сърце!

Затова нека се усмихваме всички и чрез усмивката си да разкрасим и стоплим този свят!

Нека му „помогнем“ да се промени и извиси духовно, а ние да бъдем „нови хора“ -  ведри, спокойни и лъчезарни хора!

Автори: Весела Дамянова, Ели Зарева и Детелина Златева

/Снимка: Весела Дамянова/

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени