Tag Archives: вода

12345

Естествени системи за пречистване на водни ресурси

Когато става въпрос за чиста питейна вода и то в градски условия, обикновено си представяме огромни пречиствателни станции, които с помощта на сложни химикали и различни химически процеси убиват вредните бактерии. И забравяме, че в продължение на милиони години водата се е пречиствала сама единствено благодарение на естествените процеси, които протичат в природата. Възможно ли е да се поучим от природата и да създадем условия, които позволяват протичането на същите тези процеси, така че да получаваме чиста вода брез примеси от вредни химикали? Да, и компанията John Todd Ecological design вече го прави. На близо 20 места из цял свят те са осъществили проекти, които превръщат замърсените и неизползваеми водоизточници в реки и езера с кристално чисти води, богата растителност и фауна.

Една от техните инициативи преобразува мръсен канал за отпадни води в китайския град в истински зелен оазис и място за отдих на местните жители. За целта в канала са били засадени 12 000 растения от 20 местни вида. Обособени са анаеробни и аеробни зони, в които виреят различни полезни бактерии, които разграждат замърсителите, включително и маслените петна, плуващи по повърхността на земята. Специални аератори обогатяват водата с кислород и насочват течението й през корените на растенията, където тя допълнително се филтрира. Във вече значително по-чистата вода е станало възможно да бъдат пуснати дребни риби и охлюви, които също помагат за отстраняването на замърсители. По този начин екосистемата е възстановена напълно и естествените процеси, които протичат в нея позволяват водата да се пречиства без никаква външна намеса и без необходимост от използване на вредни химикали. По продължение на канала е изградена дървена пътека, която се превръща в любимо място за разходки на местните жители.

Изграждането на подобни системи за естествено пречистване на водата е сравнимо като разходи с изграждането на пречиствателна станция. Ползите идват от това, че докато пречиствателната станция се нуждае постоянно от електричество, от химикали, от служители, които да я поддържат, естествените системи не се нуждаят от почти никаква подръжка и режийните разходи са сведени до минимум. Необходимо е единствено няколко пъти в годината да се извършва преглед на съответния водоизточник и да се проследява дали флората и фауната в него се развива нормално и дали успява да се справи с пречистването на водата.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Група за действие за Биобио

Статия: Хуан Пабло Орего/ Grupo de acion pur el Biobio на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за личния му кураж, себеотрицание и упоритост в подкрепа на устойчивото развитие на Чили.”

Хуан Пабло Орего е роден през 1949г. и завършва магистратура по Природни науки през 1986г. В младежките си години е бил композитор и певец в популярна група за градски фолклор. През 1991г. помага за основаването и е избран за главен координатор на Grupo de Acción por el Biobío (Група за действие за Биобио – GABB), чиято цел е да се опита да спре строежа на шест язовирни стени по течението на река Биобио в южната част на Чили. Биобио е една от най-красивите реки в страната и значението й за запазването на екологичното равновесие е огромно. Вододелът й е и дом на коренното племе пехеуенче, което наброява около 10 000 души.  

От началото на 60-те години съществуват планове за строеж на поредица от шест взаимосвързани язовирни стени, като тези проекти са съставени без да е направена оценка на екологичното им влияние. В началото проектите са собственост на ENDESA-Чили, държавно енергийно дружество, приватизирано при неясни условия в последните дни от режима на Пиночет. В резултат на това някогашните участници в тогавашното правителство придобиват контрол върху проекта и съответно биха извлекли големи ползи от реализирането му. Чрез тази приватизация 90% от правата върху водните ресурси в Чили преминават в частни ръце. Дружеството е почти монополен доставчик на електроенергия в Чили, което му носи огромно икономическо, политическо и медийно влияние. През 1997г. чилийската компания е продадена на ENDESA-Испания заедно с правата върху водните ресурси.

GABB се сблъсква с две основни задачи: изграждането на силна коалиция, водеща местни, национални и международни кампании за спиране на строежа, и съвместна работа с племето пехуенче за защита на правото им да останат да живеят в земите на предците си. В много отношения кампанията се оказва изключително успешна и позволява на GABB да превърне тайните планове за строеж на язовирна стена в център на разгорещен обществен дебат. Организацията осъжда недемократичния и несутойчив модел за развитие на Чили, наложен чрез сила по време на 17-годишния брутален диктаторски режим на Пиночет. Орего критикува конституционната, правната и институционалната система, въведена в Чили от Пиночет, която според него „продължава ентусиазирано да се управлява без никакви съществени промени от последвалите три „демократични” и т.нар. социалистически правителства”. Орего нарича тази система „положение, при което демокрацията е поставен в условия на шахмат, а корпорациите се сдобиват с власт за сметка на обикновените хора.”

Въпреки успешните кампании на GABB, правителството в съюз с ENDESA се оказва почти непобедим противник. Първата язовирна стена, Пангуе, е построена и открита през 1997г., а втората, Ралко – през 2004г. И двете изостават от планирания график заради кампанията на GABB. Все пак само две от планираните шест язовирни стени са построени, което спасява голяма част от водосборния басейн и самата река от унищожение. Кампанията успява да привлече общественото внимание към въпроси, които никой до момента не е поставял: енергийна политика, околна среда, права на коренното население, енергийния монопол на ENDESA и неолибералните планове за развитие. Кампанията води и до много по-добри условия за преместеното племе пехуенче, отколкото биха получили те в противен случай. GABB допринася и за значителна промяна на политиката на Международната финансова корпорация по отношение на подобни проекти. Точно преди посещението на инспектори от Световната банка GABB и 400 жители на Чили подават жалба, която според представители и на двете институции води до сериозно преразглеждане на оперативните им директиви и процедури.

В Чили Биобио се е превърнала в символ на борбите за социална справедливост и опазване на околната среда, които все още продължават. Според властите и анализаторите историята на хидроенергийното развитие в Чили си има „преди” и „след” кампанията Биобио… за добро.

Цитат

„Ако съберете на едно място всички проблеми, които оказват влияние върху ситуацията с Биобио, като енергийна политика, монополът на ENDESA, гражданската активност и несъвършенството на демокрацията в Чили, ще придобиете представа, защо нашата кауза е толкова важна и мнозина я смятат за емблематична.”

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Подари Вода, Подари Живот!

„Подари Вода, подари Живот“ – инициатива за обозначаване на места, където човек може да пие чаша живителна течност – Вода.

Местата, които искат да се включат в инициативата могат да изтеглет логото и да го сложат на видно място. Който желае може да изпрати данни за своето заведение, за да бъде то обозначено.

Така всеки ще може да поиска чашка вода, което особено в предстоящите горещи дни ще бъде много належащо.

Тази инициатива е следствие от изложбата „“Човекът и Водата” и вдъхновено от прекрасната инициатива „Висящо кафе“.
„Подари Вода, подари Живот“ е една хуманна инициатива, която не е обвързана с партия, религия или фирма. Тя е за хората!

Първоначално логото беше изработено за проекта „Човекът и Водата“. Сега го предоставям за ползване за тази кауза -свободно за поставянето на места, където човек може да помоли за Вода и тя да му бъде предоставена. Разбира се и тук се акцентува на отношението. Нека то да е добронамерено, а за който може… нека да е с Любов и Благодарност :)

За изтегляне на логото: https://www.dropbox.com/s/uxgt9lr1ue0hpg5/Logo-Voda.psd

За контакт пишете на: contact@HumanAndWater.com

Страница във Facebook: http://www.facebook.com/pages/Подари-Вода-Подари-Живот

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Горивна клетка произвежда електричество от отпадни води

Учени от университета в Орегон са създали горивна клетка, способна да произвежда електричество от отпадни води, като същевременно ги пречиства. Това не е единствената подобна технология, но това, което я отличава от останалите е начинът й на действие и ефективността й.

Всички съществуващи до момента технологии за производство на електричество от отпадни води разчитат на бактерии, които разграждат органичната материя, като по време на този процес се отделя метан. Метанът се улавя и след това се използва за производството на електричество. При новата горивна клетка, разработена от университетските учени, отново се използват бактерии, които обаче окисляват органичната материя, като при този процес се отделят електрони. При движението на електроните между положителния и отрицателния полюс на горивната клетка се генерира електричество. Един кубичен метър отпадни води е достатъчен за производството на ток с мощност два киловата, което е 10 до 50 пъти повече от използваните в момента горивни клетки, произвеждащи метан.

Технологията вече е доказала ефективността си в лабораторни условия и в момента предстои разработването на пилотен проект, като учените се надяват в бъдеще тази система да позволи на пречиствателните станции не само да задоволяват собствените си енергийни нужди, но и да продават излишното електричество. Очаква се технологията да намери широко приложение в развиващите се държави, където хората, живеещи в отдалечени райони, нямат достъп нито до електричество, нито до отходна канализация и пречиствателни станции, а тази нова система може да им осигури и двете.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Безплатен билет за метрото срещу стари пластмасови бутилки

В днешно време светът ни е завладян от различни пластмасови предмети, като може би едни от най-разпространените са пластмасовите бутилки за вода за еднократна употреба. Различните държави търсят и изпробват различни начини за справяне със замърсяването, което те причиняват.

В един град в Австралия, например, още през 2009г. въвеждат пълна забрана за продажба на бутилирана вода. В град Конкорд, САЩ мерките не са толкова строги и забраната е само за бутилки вода от половин литър или по-малко, като ограничението не важи за други безалкохолни напитки. Различни ограничения за продажбата на бутилирата вода има и в някои висши учебни заведения в страната.

По-интересен обаче е подходът, който използват в китайската столица Пекин. В близост до станциите на метрото в града са инсталирани автомати, в които можете да върнете стари пластмасови бутилки, като за всеки 20 бутилки над половин литър получавате безплатен билет за метрото. Машината побира около 400 бутилки, които компресира чрез специална преса и предава за рециклиране, като от получения рециклиран материал отново могат да се изработват бутилки или други предмети от пластмаса. За момента проектът е само пробен, но ако се окаже успешен, се предвижда подобни машини да се инсталират и не само край метростанциите, а и край автобусните спирки, както и инициативата да обхване повече градове.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Нимо Басей при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Нимо Басей при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 6.12.2010г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съд за виновниците за климатичните промени

Стоя тук пред вас не като отделен човек, а като представител на хилядите хора, живеещи в близост до нефтените находища в Нигерия и по целия свят. Тук съм, като представител на народите, потиснати и смазани от безпощадните минодобивни компании по света. Тези народи често нямат лица. Но днес с цялото си смирение заставам пред вас, за да приветствам техния кураж и да заявя, че признанието, което получавам чрез Наградата за цялостен житейски принос всъщност е признание за тяхната справедлива кауза. За съпротивата им и за нежеланието им да продължават да захранват неутолимата жажда на света за твърди горива с цената на собствената си кръв, околната си среда и поминъка си.

Аз съм стъпил на здравата основа, положена от истински герои и в този миг си спомням част от думите на националния химн на Нигерия, в който се пее „Усилията на нашите герои никога няма да бъдат напразни.” Поздравявам смелостта на Кен Саро-Сива и на всички други герои, които проправиха пътя на ненасилствената съпротива и за съжаление загубиха живота си, докато вървяха по него. Техните усилия наистина няма да бъдат напразни.

Около 60% от световните запаси от петрол вече са изчерпани и е наистина необяснимо защо тези, които ръководят световната политика, продължават да смятат, че може вечно да си карат с резервоар, който не е дори и наполовина пълен. Търсенето на суров петрол и други твърди горива, означава, че все повече икономически интереси се насочват към крехки екосистеми, като крайбрежия, природни резервати и други защитени територии.

Докато UNFCCC събира нациите, за да обсъждат климатичните промени, истинските структурни причини се избягват и остават скрити. Светът в момента е движен единствено от конкуренцията и консуматорството и е повече от ясно, че една планета няма да ни е достатъчна, за да задоволим всичките си апетити. Ясно е и че при настоящите нива на добив на суровини, трупане и консумация на стоки, етиката трябва да бъде потъпкана и на нейно място да се издигне безнаказаността. Няма как да бъде иначе, защото ако светът търси евтина енергия, все някой трябва да плати за нея. Що се отнася до добива на горива, тези, които плащат цената на нашето удобство, са околната среда, атмосферата и общностите, на чиято територия е открит петрол.

Миналата година по време на конференцията по въпросите на климата в Копенхаген бе прието споразумение, което беше по-скоро удар върху превития гръб на хората в бедните страни. Много държави бяха принудени да подпишат това споразумение, за да не изгубят финансовата помощ, която получават. Какво ще се случи в Канкун? Предстои да видим.

Стремежът да произвеждаме повече и да консумираме повече продължава да води до изпускане на все по-голямо количество въглероден диоксид в атмосферата, а той е причина за климатичните промени, пред които сме изправени.

Борбата да излекуваме света от неговата пристрастеност към суровия петрол се води под много форми. Сред постиженията, които си заслужава да отбележим, е изгонването на Шел от земята на племето Огони през 1993г. и Yasuni ITT в Еквадор, където правителството предложи да остави петрола в земята в замяна на половината от неговата стойност. В Африка разрастващото се движение на общностни активисти поставя искане новооткрития петрол да бъде оставен в земята, за да се избегнат скандалното замърсяване и въоръжените конфликти, които петролната индустрия причини в Нигерия по делтата на река Нигер. Това искане ни посочва и най-добрия начин да се борим с климатичните промени: като спрем емисиите още от източника им и оставим въглерода там, където му е отредила да бъде майката Земя.

Светът осъзна унищожителната сила на замърсяванията, причинени от петролната индустрия при експлозията на Deepwater Horizon и последвалия петролен разлив през април 2010г. Огромният мащаб на инцидента и медийното внимание попречиха на корпорацията да избяга от отговорност. За съжаление не така стоят нещата в делтата на Нигер, където според Шел невероятните 98% от замърсяването се дължат на външни фактори, предимно на действията на местните жители.

Не за първи път международните петролни компании обвиняват жертвите на замърсяването и ги сочат за виновници за него. Подобни обвинения не винаги достигат до медиите и понякога водят до жестоки конфликти, отнели живота на няколко души и унищожили цели общности.

Замърсяването на околната среда, задълбочаването на климатичните промени и други подобни безнаказани престъпления няма да престанат, докато хората продължават да вярват, че могат да нараняват майката Земя и да избягат от отговорност. Съхранението на планетата и спазването на основните човешки и социално-икономически права ще бъдат непостижими докато и ако не започнем да уважаваме правата на майката Земя.

Разбирайки това, ние приветстваме страни, като Боливия и Еквадор, които вече са включили правата на Майката Земя в конституциите си. Към ООН вече е отправено предложение да бъде приета Декларация за Правата на Майката Земя. Спазването на подобни права ще е трудно постижимо в един свят, в който взаимоотношения се градят и сриват само в името на конкуренцията и безогледната експлоатация. Ще трябва ние хората да се променим в сърцата си, за да разберем, че така, както ние имаме права, така и Земята има права. Устойчивото развитие ще остане просто една куха фраза, ако хората възприемат устойчивостта само като средство да поддържат ръста на печалбите си.

Време е всички да разберем, че всяка щета, която нанасяме на планетата, води до пряка заплаха за бъдещето на всеки жител на Земята. Климатичните промени ясно ни показват какво може да се случи, когато цивилизацията се движи от явно разрушителни фактори. Това обсебено от петрола общество доведе цялото човечество до прага, отвъд който климатични промени биха станали необратими.

Време е да предприемем действия, които да обърнат тенденцията. Време е светът да отвърне поглед от този бълващ въглероден диоксид път на развитие и ръководещата го логика. Време е да разберем, че търговията с въглеродни емисии и абсорбирането на въглеродния диоксид не са решения на проблема. Трябва да осъзнаем какво представляват и за какво служат дърветата, а не да се преструваме, че не са нищо повече от запаси от въглерод.

Фалшивите решения, представяни и горещо подкрепяни по време на конференциите на UNFCCC могат да бъдат наистина шокиращи, особено когато престъпленията срещу стабилността на климата биват награждавани с парични средства и въглеродни кредити. Едно подобно безумно решение е планът на Световната банка да подкрепи проекти за изгаряне на газ по делтата на Нигер. Повече от очевидно е, че това е неетично, защото в Нигерия още от 1984г. изгарянето на газ е обявено за незаконно и просто няма как вършенето на една незаконна дейност да ти донесе въглеродни кредити. Освен ако цялата търговия с въглеродни емисии не е една огромна измама.

Време е да кажем „не” на лъжата, че биогоривата могат да заменят твърдите горива, или че са възобновяеми, или зелени, защото е повече от ясно, че не са. Фокусирането върху биогоривата води до масово изкупуване на земи в Африка. Това причинява маргинализиране на бедните общности, повишаване на цената на хранителните продукти, използване на земята за производство на биогорива, вместо на храни, обезлесяване и нарушаване на човешките права. За биотехнологични компании това се смята и за вратичка, която ще им позволи да въведат генномодифицирани култури в области, където иначе биха се възпротивили срещу това.

Време е да създадем международен съд за виновниците за климатичните промени, както бе предложено от Гражданското споразумение, изготвено през април 2010 в Кочабамба, Боливия. Една такава институция би фукнкционирала подобно на международния съд, който разглежда дела за престъпления срещу човечеството. Съдът би разглеждал всякакви дела за престъпления срещу природата, срещу Майката Земя, а следователно и срещу правото на хората да имат безопасна околна среда. Тези престъпления реално са престъпления срещу човечеството. И едни от първите изправени пред съда биха били тези, които замърсяват природата, например добивната индустрия. Корпорациите и техните директори ще бъдат държани отговорни за престъпления срещу природата, което е равнозначно на престъпления срещу човечеството.

Позволете ми сега да ви припомня за един човек, който смело се бори срещу щетите, които държавата и корпорациите нанасяха на околната среда. Кен Саро-Сива (носител на Награда за цялостен житейски принос за 1994г.) настояваше за ненасилствена съпротива срещу унищожаването на околната среда и социално-политическата несправедливост. Макар той да загуби живота си в тази битка, пътят, който начерта, е единственият възможен изход от петролното тресавище, обхванало делтата на Нигер. Приветствам куража на всички, които следват неговия път за разрешаване на конфликти. Приветствам страдащите общности и народи, борещи се срещу разрушителната добивна индустрия. Тяхната смелост поддържа нашата борба жива.

Продължаваме да вървим напред заедно и няма да се откажем.

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Водни неволи

Статия: „Водни неволи с Шекар Капур“ на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Когато за първи път срещнах филмовия режисьор и активист Шекар Капур, той ме попита за дънките ми. Дали съм знаела каква е тяхната история? И по-специално знам ли колко вода е изразходвана в процеса на производството им. Не знаех. Той ме осведоми, че са били използвани 6000 литра вода.

Капур непрестанно мисли за водата. За първи път забелязва войните, които се водят за водата по света, преди над 10 години. Още тогава възниква идеята за „Паани” – филм, който разглежда съвременните проблеми, свързани с водата и чиито снимки се очаква да започнат тази година.

Темата за водата е сложна, объркана и заплетена. Няма единно решение за световния недостиг на вода, неравномерното й разпределение, замърсяването й и постепенната й приватизация. За да бъде решен проблемът, не е достатъчно само правителството да управлява водните ресурси по-добре, частните компании да не експлоатират основния източник на живот, гражданите да са по-икономични и общностите да са единни. Според Капур са нужни всички тези неща взети заедно.

Той казва, че преди всичко е нужно обществото да проумее мащаба на проблемите с водата. „Ако преди 20 години, разхождайки се по улиците на Ню Йорк или Лос Анжелис, попитах хората коя ще е причината за следващата война, повечето биха отговорили бомбите. Днес 90% биха казали, че това ще е водата.”

Щом хората разбират това, защо управляващите не могат да го проумеят? В Индия, където живее и работи Капур, недостигът на вода в големите градове винаги води до прекъсване на водоснабдяването особено в летните месеци, когато търсенето се покачва. 

Dowser: По какъв начин съвременният градски живот е свързан с войните за вода?
Капур: Градовете вече не се строят около водоизточниците, както е било в миналото. Тогава хората са се събирали и заселвали около източник на вода. Но това вече не е така. Днес градовете се основават на идеи и начин на живот. И тъй като са гъсто населени, те са идеален източник на гласове за правителството. Затова и то прави всичко възможно да ги снабди с вода, дори и по този начин да унищожава селските райони. Примерно, за да се снабди Делхи с вода, тя се докарва от Химакал. Но помислете си къде се отглежда храната ни. Именно в селските райони. Т.е. правителството не търси новаторски решения, а просто прави необходимото, за да получи гласовете на живеещите в градовете.

Средната класа в Индия вече усеща проблема с водата. Този проблем не е само на бедните. Те от дълго време живеят с него и са свикнали да се справят. Всяка сутрин в големите градове в Индия хората стават в 4 сутринта, за да си съберат достатъчно вода за през деня. Семействата от средната класа я събират от чешмата в дома си. Бедните хора трябва да отидат до обществена чешма.  Прекъсването на водоснабдяването е проблем на средната класа.

Но и много вода се хаби, особено сред богатите. В Мумбай в някой от новите жилищни сгради на всеки трети етаж има плувен басейн. Откъде се взема водата за тези басейни? Казват, че купуват водата от общината, но всъщност я вземат от черния пазар. След 5-10 години черният пазар за вода ще бъде нещо нормално. Това вече се случва в Индия. Хората продават водата с цел извличане на максимална печалба.

Каква е разликата между войните за вода и проблемът със замърсяването на водите?
Недостигът на вода води до липса на чиста вода. Когато водата не тече, тя остава неподвижна и се замърсява. Има технологии за пречистване на водата, но колко от тях са евтини и устойчиви? Това е едно от предизвикателствата. Липсва воля технологиите да станат достъпни. В Индия основните причини за детската смъртност са недохранването и болестите, причинени от мръсната вода. Липсва политическа воля да се осъществят нужните промени и да се изчисти водата.

Не е като да няма чиста вода. Можеш да си купуваш бутилирана вода, която след 10 години може да се окаже канцерогенна, но няма да получиш диария или да се разболееш още сега. Проблемът е в това, че малко хора могат да си купят бутилирана, т.е. чиста вода.

Днес има интерес към приватизирането на водата, защото правителствата изглежда не се справят добре с управлението й. Смятате ли, че това може да е част от решението на проблема?
В момента се води усилен дебат по тази тема. Но нека сравним водата с въздуха. Нека си представим, че вместо за водата, определяме някаква цена за въздуха. И ако искаш да ползваш въздуха, трябва да си плащаш за това. Какво ще се случи тогава с компаниите, които изхвърлят пушек във въздуха?

Същото е и с компаниите, които изливат химикали във водата или изразходват твърде много вода в земеделието. Какво ще е влиянието върху дребния фермер? Той ще фалира.

В момента, ако отидеш в някоя голяма инвестиционна компания и ги питаш в какво е най-добре да инвестираш, ще ти кажат – във вода. Печалбата от инвестициите във вода ще се покачва. Това се случва, защото водата се вкарва в тръбопроводи и се продава. Опасността от определянето на дадена цена за водата е в това, че така тя се превръща в стока. И така вторият най-изобилен и ценен ресурс на планетата (след въздуха) става просто обикновена стока.

Т.е. компаниите не вършат работа. Но и правителствата не се справят особено добре с управлението на водата. Защо става така – не виждат ли те как собственият им народ умира заради мръсната вода?
Правителствените системи не действат. Те са отнели моралната власт, която хората имаха. Многократно е било доказвано, че когато хората използват природни ресурси, те се научават да живеят в симбиоза с тях. Но когато се намеси една централизирана власт, те използват ресурсите, за да извличат приходи и власт. Трябва да създадем една различна административна система.

Значи приватизацията не върши работа, правителствата също. Водата изглежда е доста сложен проблем. Откъде трябва да започне промяната?
Решението е комбинация от различни действия.

Трябва отново да започнем да събираме дъждовна вода. Това трябва да е заложено и в образователната система. Трябва да знаем и колко вода е изразходвана за направата на различни неща, които ползваме. Примено носенето на дънки, чието производство изисква много вода, е голям проблем. Помислете си и за Пакистан, където има силен недостиг на вода. Страната изнася памук, чието отглеждане изисква много поливане. И произведеният там текстил се продава в Ню Йорк. Ако някой си купи тениска, той реално не подкрепя фермера, който вероятно получава около 1% от печалбата. По-голяма част от парите отиват в джобовете на директорите на някоя голяма компания. 

Важно е да сме съзнателни. Да пишем по въпроса. Да говорим за това в блоговете си. Да правим филми, като „Паани”. Да накараме корпорациите да се променят. Да купуваме продукти от материали, които не изискват толкова напояване, като конопа например. Покупателната ни сила може да накара компаниите да се променят.

Нужно е колективно съзнание за истината зад проблема с недостига на вода.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Дейвид Сузуки при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Дейвид Сузуки при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Бих искал да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за огромната чест, която ми оказва с връчването на тази награда. Благодаря и на Стивън Люис за това, че ме номинира.

Нямаше да успея да се справя с всичко, което съм постигнал в живота си, без усилията на съпругата ми д-р Тара Кулис.

Много служители на „Природата на нещата” и Фондация Дейвид Сузуки работят усилено по различни програми и проекти, а все става така, че аз получавам признание за техните усилия. Канадската публика гледаше моите предавания и благодарение на нея аз останах водещ на „Природата на нещата” в продължение на 30 години. Затова днес приемам тази награда с благодарност от името на всички хора, чиито действия ме представят в такава добра светлина.

След няколко дни делегати на различни държави ще се съберат в Копенхаген, за да се опитат да вземат решение за справяне с предизвиканите от хората климатични промени. Корпоративните интереси – на петролната промишленост и автомобилната индустрия – както и някои зависими от петрола страни, като Канада, ще се опитат да снижат поставените високи цели и се страхувам, че няма да успеем да вземем адекватни мерки срещу надвисналите над човечеството заплахи.

Вярно е, че след появата на живот на планетата преди 3.8 милиарда години, живите организми са взаимодействали със и променяли физичните и химичните свойства на Земята: ерозирали са скали и планини; абсорбирали са въглерода и са го превръщали във варовик; създали са богата на кислород атмосфера чрез фотосинтезата; произвеждали са почва; филтрирали са водата и т.н. Но тези процеси са отнели милиони години и в тях са участвали десетки хиляди видове.

Сега ние сами внезапно променяме физичните, химичните и биологичните характеристики на планетата и то в огромни мащаби. Летейки със самолет на 10 000м. височина, можете да видите последствията – огромни водни площи зад язовирните стени, изсечени гори, ферми и градове. Ние сме се превърнали в геоложка сила.

Доскоро ураганите, торнадото, наводненията, сушата, горските пожари и земетресенията се смятаха за „природни бедствия”. Но вече не. Вината за тези нещастия е в голяма степен наша.

Употребата на твърди горива променя химичния състав на атмосферата; океаните са замърсени и рибните пасажи намаляват; 80% от горите на Земята са силно засегнати от дърводобив, а изсичането им не спира. Счита се, че всяка година 50 000 вида организми изчезват от лицето на Земята. Милиони тонове химикали, повечето токсични, се изливат във водата, почвата, въздуха, без да имаме никаква представа за биологичния им ефект.

Създали сме екологичен холокост. На карта са заложени здравето и живота ни, а се правим, че имаме ужасно много време пред себе си, за да се справим с проблемите.

Когато преди 150 000 години в Африка се появили първите хора, те не били много впечатляващи. Предимството ни пред останлите видове било, че имаме мозък, който ни дава силна памет, любопитство и изобретателност.

Мозъкът ни бил в състояние да си представи бъдещето и да осъзнае, че ние можем да влияем върху това бъдеще, като използваме опита и знанията си, за да предвиждаме опасностите и възможностите. Способността ни да мислим за бъдещето, да гледаме напред, била уникалното предимство, което ни позволило да се заселим и да заживеем на всички континенти. Днес ние сме най-многобройният бозайник в света и с технологиите, потреблението и световната си икономика, ние подкопаваме самите основи, които ни поддържат живи и здрави.

Но с помощта на учените, супер-компютрите и телекомуникациите ние сме увеличили способността ни да виждаме напред в бъдещето. И от 40 години насам водещите учени по света ни предупреждават, че сме тръгнали по опасен път, но че все още има възможност за спасение, ако сменим посоката. Ние, обаче, обръщаме гръб на стратегията за оцеляване, която винаги сме следвали – да гледаме напред, за да избягваме опасностите и да използваме възможностите.

Вместо това се оплакваме за това колко скъпо ще ни струва да се променим. Премиерът на Канада отказа да спазва протокола от Киото и се противопоставя на обвързващо споразумение със строги цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Казва ни „Канада е северна страна, затова трябва да използваме повече твърди горива. Освен това намаляването на емисиите е твърде скъпо.” А аз бих казал – „благодаря на бога, че съществува Швеция”. Подобно на Канада, тя също е северна страна, но чрез въвеждането на такса за въглероден диоксид те намалиха въглеродните си емисии доста под нивото, определено от протокола от Киото, като в същото време постигнаха икономически ръст от 44%. Затова благодаря ви, че доказахте, че думите на премиера ни са лъжа.

В по-голяма част от съществуването си, ние сме живели в малки местни племена. Но сега трябва да се запитаме „Какво е цялото съвместно влияние на всички 6,8 милиарда души по света?” За съжаление все още няма механизъм, който да ни помогне да действаме заедно в защита на общия си интерес.

Вместо това яростно защитаваме границите около личната си собственост, около градовете, провициите или държавите. Човешките граници обаче не значат нищо за въздуха, водата, праховите частици и семената, отвяни от вятъра, мигриращите риби, птици или бозайници.

Премиерът на Канада смята икономиката за най-голям приоритет и забравя, че икономика и екология имат един и същи корен – гръцката дума „оикос”, която означава „домакинство, територия”. Екологията е изучаването на дома, а икономиката е управлението му. Еколозите се опитват да определят условията и принципите, които позволяват на видовете да оцеляват и процъфтяват. Но издигайки икономиката над тези принципи, ние изглежда смятаме, че природните закони не важат за нас. Трябва да върнем частицата „еко” обратно в икономиката*.

Настоящата икономическа система е в основата си погрешна и неизбежно разрушителна. Природата ни осигурява „услуги”, които поддържат планетата годна за живот: фотосинтезата превръща въглеродния диоксид в кислород. Природата филтрира водите, създава почва, преработва въглерода и т.н. И въпреки това икономистите наричат тези услуги на екосистемата „външни фактори”. Те не се смятат за част от икономическата система.

Има някои неща, които не можем да променим, като гравитацията, ентропията, скоростта на светлината, първия и втория закон на термодинамиката, както и биологичната си същност, която се нуждае от чист въздух, чиста вода, чиста почва, чиста енергия и биоразнообразие, за да бъдем здрави. Грижата за биосферата трябва да бъде най-големият ни приоритет, ако не искаме да умрем или най-малкото да се разболеем.

Други неща, като капитализма, свободната търговия, икономиката, паричните средства, пазара, не са природни сили, ние сме ги създали. Те не са неизменни и ние можем да ги променим. Няма логика в това да поставяме икономиката на по-високо ниво от биосферата.

Икономистите си мислят, че ние сме критична част от икономиката. Ние сме толкова умни, изобретателни и продуктивни. И тъй като няма граници за човешкото въображение и творчество, икономистите си мислят, че икономиката може и трябва винаги да е в растеж, което е невъзможно. Растежът не е цел или крайно положение, а описание на състоянието на дадена система. И въпреки това ако попитате някой политик или изпълнителен директор какво е било положението миналата година, те ведната ще ви посочат ръста на пазарния дял, печалбата или БВП.

Ако смятаме, че растежът е прогрес, а е повече от ясно, че никой не иска да пречи на прогреса, ние пропускаме истински важните въпроси, като „За какво ни е икономиката?” „По-щастливи ли сме с всичко това, което притежаваме?” „Колко ни е достатъчно?” „Защо световната икономика се държи така, сякаш един собственик на стадо коне в Монголия, един фермер в Андите и един планинец в Папуа Нова Гвинея имат едни и същи желания и нужди?”

Ако продължаваме да смятаме човешките граници и икономиката за най-важни приоритети, никога няма да осъзнаем разрушителността на действията си и на институциите.

Когато сме се появили, сме се изправили пред един хаотичен свят и човешкият мозък е успял да види смисъл и да наложи ред по безброй различни начини, гледайки напред в бъдещето и представяйки си какво може да бъде. Това е бил най-големият ни дар. Сега предизвикателството е да си представим един различен свят, в който богатството се състои в човешките взаимоотношения и нещата, които вършим заедно. Трябва да се научим да живеем в равновесие с природата. Представяйки си бъдещето, ние ще знаем къде трябва да стигнем и тогава ще можем да впрегнем всичките си творчески способности в постигането на тази цел, както винаги сме го правили.

*На английски език „eco” – “economics” – “ecology” (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Огънят и леденото блокче

Илюстрация: Luke Brown

Тази приказка е за необичайната среща на огъня с едно ледено блокче. Толкова необичайна, че не може да се датира във времето и да се определи в пространтвото. Случило се е още когато Земята е била сравнително млада. Среща, в която няма значение да се търси полово или именно определение на героите или да се фиксира време и място. То просто така се е случило.

Било студено, много студено. И продължавало да бъде студено. Земята облякла своята зимна бяла дреха. Природата се подготвяла за зимен съnн, за почивка от динамиката на слънчевото лято. Всеки организъм имал нужда да вникне в себе си и да потърси успокоение, да си даде равносметка и да събере сили за идващата пролет.

В тази зимна обстановка водата от игрива пътешественичка, която постоянно обикаляла планини, равнини, потоци, водопади и всякакви природни красоти започнала да забавя своя ход. И когато Земята сложила своята зимна бяла дреха, тя останала и замръзнала. Замръзнала и чакала да дойде отново моментът, в който ще може пъргаво да разнася с веселие живот.

Част от тази вода били и няколко молекули, които в съвкупноста си образували нещо като тяло, което било приютило една душа. Тази душа толкова се зарадвала, че била така радушно посрещната и, че имала възможност да мине през толкова много места, да се срещне с много други организми и същества. Като част от водата тя винаги чувствала какво се случва на Земята. В това радостно и динамично съществуване душата изживявала за първи път зимата. Искала толкова много да обходи целия свят, да види всички обитатели, организми, микроорганизми, да види как и други молекули са приютили други души, някои, от които са познати. Търсила Божествената сила, красота и промисъл и с наслаждение се любувала на неговите творения на Земята. Така тя се сещала за този източник, за своя истински дом, за своя създател. Тъгувала по него, защото била притисната в колкото и приятелски настроени, но ограничени по- брой и състав молекули.

С идването на зимата, душата усетила как водата, от която била част, се втвърдява. В един момент нейните молекули се изменили и тя се превърнала в едно ледено кубче. Така тя останала на едно място около нея била снежната бяла природа, спяща и почиваща си. А душата искала да види толкова много. Затворена в твърдата водна структура се чувствала жадна за знания и усещания.

Минавало времето и незнайно как и от къде се появил огънят. Никой не знае дали по онова време той се е разхождал свободно по-земята, а не както сега да е зависим от човека. Защото това се е случило толкова отдавна, че сигурно е нямало и хора на земята.

Виждайки ледената бяла повърхност и усещайки студа във въздуха, огънят понечил да търси по-подходящо място за живот. Чувствал, че започва да губи силите си. Той също бил приютил една душа. Също толкова игрива, както играят и неговите пръски, също толкова любознателна и търсеща облика на своя създател на тази планета.

Изведнъж огънят съзрял една прекрасна ледена структура, която отразила към него един слънчев лъч, сякаш давайки му знак да я забележи.

Поглеждайки я, огънят видял вода, а душата му видяла своята сродна душа в това твърдо ледено блокче.

“Трябва да отида до нея” казала душата на огъня, на горящия си домакин. Огънят се противял : “Но това е вода, това е лед, то е различно от моята структура, коренно различно, надушвам опасност, голяма опасност!”

“Ти не разбираш” – говорела му душата , “Това там е моята сродна душа, тя е била приютена от молекулите на водата, която сега е замръзнала. Аз я познавам от много отдавна, когато се разделихме от нашия Създател я видях за последно. Аз трябва да отида при нея”

Огънят и душата дълго спорили, но тъй като материята била подчинена на волята на душата тръгнали към леденото блокче.

Когато стигнали, се случило нещо необичайно: Двете души се спогледали и потънали в мълчание, те се любували една на друга, споделяйки си всичко каквото са разбрали и приживяли, в този магичен момент сякаш времето спряло, сякаш светът около тях не съществувал.

В същия момент и двете материални структури се бунтували, защото всяка от тях започвала да се променя, огъня угасвал, а водата запoчвала да се топи. Те викали на своите души да престанат, да се отдалечат и да ги запазят.

Обаче душите били до толкова проникнати от това, че виждат толкова чисто проявление на своя Създател, че виждат своята сродна душа, че не ги чували. Те се приплели една в друга и постепенно огънят угаснал, а водата се разтопила. Двете материи: водата и огъня се слели и образували нова: парата, която се издигала нависоко и понесла двете души нагоре към техния Създател.

Така казват, че се е родила парата или третото състояние на водата. Бог поставя душите в различни тела и им дава толкова Сила и Любов, за да могат те да създават един по-красив, разнообразен и балансиран живот на Земята. Така в еволюционния процес са се появили и много други форми на живот. И всичко това е било от Любовта на сродните души, които са се намерили, слели са се и са образували нови форми.

Декември, 2010г.

Илюстрацията е дело на Luke Brown: www.spectraleyes.com/art

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Що е то земеделие?

За земеделието съм чувал какви ли не мнения и думи. Особено силно ме впечатлиха обаче тези на Вандана Шива:

- органичното земеделие е свещено задължение
- трябва да се вземат само плодовете и да се оставя и за Земята – така хиляди години реколтата стига за всички и не намалява
- няма нужда нищо да се въвежда отвън, дори и тор
- щом на Земята й е трябвало толкова много време да създаде почвата, то значи и ние трябва да я уважаваме и пазим
- независимо каква е почвата, то винаги ще се намерят растения, които да я облагородят
- големината на парцелите се увеличава, а с това и безработицата сред селяните, които губят земите си. Изглежда, че тези хора са излишни за съвременната аграрна система. Но никой не е излишен за света!
- най-големият работодател на света е Земята
- трябва да помогнем на младите хора да станат органични фермери, да им дадем земя
- за това са необходими и други закони – получаваме безплатно от Земята вода, почва, въздух и други ресурси. Не е нормално върху тях да налагаме данъци.

Ясно виждате в изказванията на Вандана системното мислене, мисленето във взаимовръзки, за което говори Проф. Паули в книгата си Дзен и изкуството на синьото.

Снимката е от Уикипедия.

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени
12345